№ гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВАРНА, четиринадесети състав, в открито съдебно заседание на десети февруари две хиляди
и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ЙОВА ПРОДАНОВА
при секретаря Наталия Зирковска изслуша докладваното
от съдията Йова Проданова адм. д. № 3366
по описа за 2019 год.
Производството е по реда на чл.145 и следващите от
Глава десета на Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.172,
ал.5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.
Образувано е по жалба на М.Й.М., ЕГН **********,***,
чрез адв. С.Н., против Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ № 19-0819-002328 от 22.11.2019
г., издадена от полицейски инспектор към ОДМВР Варна, сектор Пътна полиция Варна,
с която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ по
чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС за срок
от 6 месеца.
ЗППАМ е оспорена като незаконосъобразна с твърдения,
че жалбоподателят не е предоставял лекия автомобил; поради проблеми на
автомобила, той е бил закаран от брат му в сервиза на И. Н. за ремонт, който е
управлявал автомобила без знание и съгласие на собственика и неговия брат. По
съображения за липса на умисъл е предявено искане за отмяна на заповедта.
Ответникът по жалбата – полицейски инспектор към ОДМВР Варна, сектор Пътна полиция Варна, чрез
процесуален представител, оспорва жалбата.
Жалбата е подадена в 14-дневния срок по чл.149, ал.1 от АПК - ЗППАМ е връчена на оспорващия на 2и 8.11.2019
г. и жалбата е подадена на 02.121.2019, от надлежно легитимирана страна и при
наличие на правен интерес от обжалване, поради което производството е допустимо.
Съдът, като прецени законосъобразността на оспорения
акт с оглед разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК и предявените с жалбата доводи
и основания, при събраните по делото доказателства, приема следното:
Безспорно е по делото,
установява се от представената Справка от Автоматизираната информационна
система „КАТ“ –„история на регистрация“ за лек автомобил „АУДИ“ с рег.№ ******,
правото на собственост на М.Й.М. върху лекия автомобил, предмет на прекратената
регистрация.
На 25.11.2019 г., в гр. Варна,
по бул. ****, до №**, в посока бул. Владислав Варненчик към бул. Сливница, лек
автомобил „АУДИ“ с рег.№ ******, е управляван от И.Н.И., като при извършена
проверка от служители на отдел „Пътна полиция“ СДВР, на площад „Народно
събрание“, е установено, че водачът е неправоспособен поради отнети всички
контролни точки, за което му е съставен АУАН Серия АА № 099801/25.11.2019
година.
Представените с
административната преписка Заповед №30032/09.02.2011 година на Началника на
сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Варна и протокол от 01.06.2012 година
установяват изземване на свидетелството за управление на МПС на И.Н.И..
На основание констатациите при проверката и
разпоредбата на чл.171, т.2а, б.„а“ от ЗДвП е издадена процесната ЗППАМ № 19-0819-002328 от 22.11.2019 г. от
полицейски инспектор към ОДМВР Варна, сектор Пътна полиция Варна, с която на М.М.
е наложена ПАМ прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца, като
са отнети СРМПС №********* и 2 бр. регистрационни табели ******.
Като доказателства по делото са ангажирани от
жалбоподателя показанията на свидетелите Д. Й.М. и И.Н.И..
Д. Й.М., брат на жалбоподателя, установява, че той е
закарал лекия автомобил на ремонт при И.Н.И., като заявява, че както той, така
и брат му, не са давали разрешение на майстора да кара колата, който я е
управлявал самоволно.
И.Н.И. установява, че се занимава с автосервизна
дейност, като по молба на сина си е приел за ремонт лекия автомобил на М.М.,
който бил във видимо много лошо състояние, налагащо смяна на части по
предницата; по своя преценка решил да изпробва колата след направения ремонт,
когато е бил спрян за проверка.
Изложените факти обуславят следните правни изводи:
Представената Заповед № 365з-2747 от 20.07.2017 година
на Директора на ОД на МВР Варна установява правомощията на полицейския инспектор към ОД МВР, сектор „Пътна
полиция“ Варна да издава заповеди за прилагане на принудителни
административни мерки по чл.171, т.2а, б.„а“ от ЗДвП.
Оспорената заповед е издадена в предвидената в чл.172,
ал.1 от ЗДвП писмена форма и съдържа всички реквизити, предвидени в чл.59 от АПК, включително фактически и правни основания за издаването й. В същата, освен
позоваване на съставения на водача АУАН
Серия АА № 099801/25.11.2019 година, се съдържа описание на нарушението,
станало основание за прилагане на ПАМ.
При постановяване на оспорения индивидуален
административен акт не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените
правила, които да представляват самостоятелно основание за отмяна на заповедта
за налагане на ПАМ.
Разпоредбата на чл.171, т.2а, б.„а“ от ЗДвП предвижда
налагане на принудителна административна мярка – прекратяване на регистрацията
на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно
средство, без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за
управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него
моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно
превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за
управление е временно отнето по реда на чл.171, т.1
или т.4
или по реда на чл.69а от
Наказателно-процесуалния кодекс, както и на
собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са
налице тези обстоятелства. Посочената разпоредба урежда материално-правните
предпоставки, при установяването на които органът, при условията на обвързана
компетентност, налага ПАМ.
Описаните в обжалваната ЗППАМ факти попадат в
последната хипотеза на чл.171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП – налагане на ПАМ на
собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, чието СУМПС
е отнето по административен ред. Тези факти, изложени в АУАН от
25.11.2019 година, не се оспорват в настоящото съдебно производство. Между
страните няма спор, че И.Н.И., на когото е предоставен собствения на М.М.
процесен автомобил, го е
управлявал при проверката. Приложените по делото Заповед №30032/09.02.2011 година на Началника на сектор „Пътна полиция“
при ОД на МВР Варна за изземване на свидетелството за управление на МПС и
протокол от 01.06.2012 година установяват, че И.Н.И. е управлявал
моторното превозно средство при условия на отнета правоспособност.
Прилагането на принудителната административна мярка
спрямо собственика на моторно превозно средство в хипотезата, когато
собственият му автомобил е управляван от неправоспособно трето лице по смисъла
на чл.171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП, предполага и виновно поведение на собственика.
Вината във формата на умисъл или небрежност, следва да бъде установена, наред с
обективните елементи на нарушението. В конкретния случай вината предполага знание
у собственика за действията по управление на превозното средство от страна на третото
лице.
В настоящата хипотеза съдът преценява, че
доказателствата по делото не установяват знание у М.М. за действията по
предприетото управление на лекия му автомобил от И. Н. И.ов. Лекият автомобил е
предоставен на И. Н. И.ов от брата на М.М. не за управление, но за извършване
на ремонтни работи, които обичайно не се свързват с управление на превозното
средство. Липсата на знание у М.М. за осъщественото управление на лекия
автомобил от И. Н. И.ов изключва наличието на виновно поведение като елемент от
състава на нарушението и предпоставка за прилагане на принудителната мярка.
При
изложените съображения за недоказаност на вина у собственика на процесния
автомобил, съдът намира оспорената ЗППАМ постановена в нарушение на закона,
което налага отмяната й, поради което
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 19-0819-002328
от 22.11.2019 г., издадена от полицейски инспектор към ОДМВР Варна, сектор
Пътна полиция Варна, с която на М.Й.М., ЕГН **********,*** е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. „а“
от Закона за движение по пътищата – прекратяване на регистрацията на ППС за
срок от 6 месеца, като са отнети СРМПС №********* и 2 бр. регистрационни табели
******.
Решението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: