Р Е Ш Е Н И Е №
гр. Велико
Търново, 6.12.2019 г.
Районен съд Велико Търново, осми състав, в публично
заседание на 22.11.2019 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИАНА РАДЕВА
при участието на секретаря Д.Бабекова , като разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 2694 по
описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск с
правно основание чл. 150 от СК.
Ищецът Д.П.К. лично като непълнолетен и със съгласието
на майка си и законен представител Б. В.Г. твърди, че с влязло в сила съдебно
решение по гр.д.№19/2005 г. бащата е осъден да заплаща издръжка в размер на 35
лева. Сочи, че от тогава досега са изминали 14 години, през които нуждите на
детето са нараснали значително, променен е и размерът на МРЗ. Излага
обстоятелства, свързани с разходи за обучение
и други разходи. Сочи, че
ответникът е в състояние да заплаща увеличен размер на издръжката. Моли съда да
постанови решение, с което да го осъди да заплаща увеличен размер на издръжката
от 35 лева на 200 лева , ведно със законните последици при забава, до
настъпване на причини за изменяването или прекратяването ѝ. Претендира разноски. В съдебно заседание се
представлява от адв.Н. от ВТАК. Поддържа исковите претенции.
Ответникът П.Д.К. , чрез адв. Я. от АК Хасково е депозирал в срок отговор на исковата
молба. Не оспорва иска по основание, но счита, че е завишен по размер. Излага, че има още три малолетни деца, към
които е задължен за издръжка. Сочи, че може да заплаща издръжка в размер на по 140 лева месечно и моли съда да отхвърли иска над
този размер. Претендира разноски. В съдебно заседание не се явява. С писмено становище поддържа становището,
изложено в отговора на исковата молба.
Съдът, след като изслуша страните и
прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
Видно от приетото
по делото удостоверение за раждане, издадено въз основа на Акт за
раждане № 1113/19.10.2004 г. на Община Хасково Д.П.К. е роден на *** г. от
майка Б. В.Г. и баща Д.П.К.. С Решение №85 по гр.д. № 19/2005 г. на РС Свиленград,
влязло в законна сила на 10.05.2005 г., бащата е осъден да заплаща ежемесечна
издръжка за малолетното дете в размер на 35 лева, считано от 26.12.2004 г. до
настъпване на законоустановени причини за изменяването или прекратяването и. Непълнолетното
дете учи в ПГТ " Д-р Васил Берон" Велико Търново и е в 9 клас за
учебната 2019/2020 г. според приложеното удостоверение от ПГТ изх.№
23/18.09.2019 г. Майката е родител на
още едно дете- Б., родена на *** г. Прието е удостоверение за получен брутен
доход, издадено от МОБАЛ "Д-р Ст.Черкезов" В.Търново, видно от което
средния размер на брутния и доход за период от три месеца е 451,44 лева.
Ответникът е представил три бр. удостоверения за раждане, видно от които същият
е баща на децата Д. , родена на *** г.; Я.П.К. и С.П.К., родени на *** г.
Същият има качество на безработно лице от 9.10.2019 г. съгласно приетата
служебна бележка от АЗ, БТ -Хасково и страда от исхемична болест на сърцето, за
което е приложил три ЕР на ТЕЛК Хасково. В съдебно заседание се събраха и
гласни доказателства. Св. Сот.на ищеца заяви, че майка му го издържа сама и
среща трудности , тъй като работи за минимално възнаграждение, а детето расте
бързо, има нужда от дрехи, обувки, учебници. Освен това тренира лека атлетика,
което също изисква допълнително средства.
При така установената фактическа обстановка съдът
прави следните правни изводи:
Искът е процесуално допустим, депозиран от процесуално
легитимирано лице пред надлежния съд. По отношение на основателността следва да
се има предвид, че според чл. 143, ал. 2 от СК, родителите дължат издръжка на
своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и дали
могат да се издържат от имуществото си, като размерът на издръжката се определя
в зависимост от нуждите на детето и от възможностите на родителя – чл. 142, ал.
1 от СК. Същевременно императивната разпоредба чл. 142, ал. 2 от СК предвижда,
че минималната издръжка на едно дете е равна на ¼ от минималната работна
заплата установена за страната, която към момента е 140,00 лева. На основание
чл. 150 от СК искане за изменение на предходно определена издръжка може да бъде
уважено при наличие на промяна в обстоятелствата, въз основа на които тя е
присъдена в определен размер. В конкретния случай във връзка с основателността
на иска следва да се отчете , че от влизане в сила на съдебното решение постановено по гр. д. № 19/2005 г. на РС
Свиленград, с което е определена
първоначалната издръжка от 35 лева, е изминал значителен период от време-
повече от 14 години, при което са очевидни, както настъпилата промяна в икономическата
обстановка в страната, така и безспорно увеличилите се потребности от издръжка
на непълнолетния вече ищец, не само битови, но и социални и интелектуални
потребности, тъй като междувременно детето , освен че е ученик в 9 клас, също
има и извънкласни занимания, които също изискват отделяне на допълнителни
средства. До момента ищецът е бил издържан единствено от майка си, която според
показанията на свидетелката, кредитирани от съда като безпристрастни, логични и
последователни, работи за минимално трудово възнаграждение и дори прибягва до
заеми. Отделно от това майката има
родено още едно дете, което е малолетно и към което също има задължения за
издръжка. Предвид представените писмени доказателства
от ответника безспорно се установява, че той е родител на още три малолетни
деца, към които също е задължен за издръжка. Безработен е и страда от исхемична
болест на сърцето. След съвкупния анализ на събраните доказателства съдът намира, че са налице основанията за
увеличаване на издръжката. Следва да се има предвид и че така определената
понастоящем издръжка в размер от 35 лева е четирикратно по-ниска от императивно определения в закона минимум. Настъпили
са промени в обстоятелствата, при които размерът на същата е бил формиран, като
тези изменения имат траен и продължителен характер. По отношение на конкретния
размер на изменение на издръжката, следва да се отчетат увеличените нужди на
детето, но също така и възможностите на
родителя, който я дължи. Ответникът заявява, че претенцията за издръжка в
размер на 200 лева е завишена, имайки предвид обстоятелствата , изложени
по-горе досежно липсата му на доходи,
както и задължението му да издържа още три малолетни деца. Отчитайки нуждите на
непълнолетното дете, които безспорно са нараснали, както и всички обстоятелства
относно възможностите на бащата да заплаща издръжка, съдът намира, че следва да увеличи издръжката до размер от 150 лева. Съдът мотивира този размер с обстоятелството,
че към момента минималната дължима издръжка е 140 лева, но същата е функция от
минималната работна заплата според чл.142,ал.2 от СК, която подлежи на промяна
след по-малко от месец. Бащата има алиментни
задължения към още три малолетни деца и този факт се взема предвид от съда, но
същият е в трудоспособна възраст и независимо от това, че към момента е
безработен, задължението му за издръжка към ненавършили пълнолетие деца е
безусловно. Съдът отчита, че същият има здравословни проблеми, макар че
приложените ЕР на ТЕЛК установяват определена ТНР за срок от по една година,
при намаляващи се проценти ТНР / 80% за
Ответникът на основание чл. 78,ал.6 от ГПК следва да
бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен
съд Велико Търново, държавна такса върху увеличения размер на издръжката в
размер от 165,60 лева, ведно с 5 лева такса при служебно
издаване на изпълнителен лист.
Ищецът претендира разноски, възлизащи на 300 лева
заплатено адвокатско възнаграждение. Предвид уважената част от исковата
претенция и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът дължи на ищеца
разноски в размер от 225 лева. Ответникът от своя страна също претендира
разноски възлизащи на 300 лева заплатено адвокатско възнаграждение. Предвид отхвърлената част от исковата
претенция и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на ответника се дължат разноски
от 75 лева. По компенсация ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 150
лева направени по делото разноски, а на него разноски не следва да се заплащат.
На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК следва да се
постанови предварително изпълнение на решението в частта относно присъдената
издръжка.
Водим от изложените съображения и на основание чл. 150
от СК, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ размера на определената издръжка с
влязло в законна сила съдебно решение , постановено по гр. д. № 19/2005 г. по описа на
Районен съд Свиленград, като ПОСТАНОВЯВА
следното:
ОСЪЖДА П.Д.К. с ЕГН ********** *** , като баща
да заплаща на Д.П.К. с ЕГН **********, действащ лично като непълнолетен със
съгласието на майка си и законен представител Б. В.Г. с ЕГН ********** ,
съд.адрес *** ежемесечна издръжка в размер от 150 /сто и петдесет/ лева, като увеличава досегашния размер на
издръжката със 115 /сто и петнадесет/ лева, считано от 2.09.2019 г. – подаване на исковата молба, до настъпване на
законоустановени причини за изменяването или прекратяването ѝ, ведно със
законната лихва при просрочие, като за
разликата до пълния претендиран размер от 200 /двеста / лева, а именно за 50 /петдесет/
лева отхвърля иска, като неоснователен и недоказан.
На
основание чл. 242, ал. 1 от ГПК постановява предварително изпълнение на
решението в частта досежно присъдената издръжка.
ОСЪЖДА П.Д.К.
с ЕГН ********** *** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка
на ВТРС държавна такса в размер на 165,60 /сто шестдесет и пет лева и 60 ст./,
ведно с 5 /пет/ лева такса при служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА П.Д.К.
с ЕГН ********** *** да заплати на Д.П.К. с ЕГН **********, действащ лично като
непълнолетен със съгласието на майка си и законен представител Б. В.Г. с ЕГН **********
, съд.адрес ***, сумата от 150 /сто и петдесет/ лева разноски по компенсация.
Решението
подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от обявяването му в регистъра
на съдебните решения съобразно чл. 315, ал. 2 от ГПК – 6.12.2019 година, пред
Великотърновски Окръжен съд, чрез Районен съд Велико Търново.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:……………..