Решение по дело №60816/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 5131
Дата: 21 май 2022 г.
Съдия: Пламен Иванов Шумков
Дело: 20211110160816
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 26 октомври 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 5131
гр. София, 21.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20211110160816 по описа за 2021 година
Предявени са установителни искове с правно основание по чл. 422,
ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК
вр. чл. 86 ЗЗД.
Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД е подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение за изпълнение на парично задължение срещу Г. В. Г. за
сумата в общ размер от 211,08 лв., от които: главница в размер на 139,32 лв.,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г., ведно със законна лихва от 16.6.2021
г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху главницата в размер на
38,51 лв. за периода от 15.09.2018 г. до 21.05.2021 г., сумата от 28,37 лв.,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода от 01.06.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от
16.06.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху таксата за
дялово разпределение в размер на 4,88 лв. за периода от 31.7.2018 г. до
21.5.2021 г. и 75,00 лв. разноски по делото, а именно: 25 лв. държавна такса и
50 лв. възнаграждение на юрисконсулт.
Заповедта за изпълнение е връчена чрез залепване на уведомление по
реда на чл. 47 ГПК, като след указание до заявителя, последният е предявил
установителни искове за вземането, предмет на издадената заповед за
изпълнение за сумите по процесната заповед за изпълнение.
Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди, че е налице облигационно
отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на
топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са
обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане.
1
Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил на ответника в
процесния период топлинна енергия, като той не е заплатил дължимата цена,
формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки,
изготвени по реда за дялово разпределение, както и такса за дялово
разпределение. Сочи, че ответникът е клиенти на ТЕ с адрес на
топлоснабдения имот: гр. София, ж.к. Люлин, бл. 521, вх. А, ет.3, ап.7.
Твърди, че ответникът в качеството си на наемател на общински имот през
процесния период е бил клиент на топлинна енергия за битови нужди по
смисъла на § 190 от ДР на ЗЕ. Посочва, че било сключено споразумение, но
поради неспазването му е анулирано. Твърди, че ответникът е изпаднал в
забава, поради което претендира и лихва за забава. Моли съда да установи
съществуването на претендираното вземане така, както е установено в
заповедното производство. Претендира разноски.
В срочно подаден отговор ответникът, чрез назначения му особен
представител, оспорва предявените искове. Счита, че по делото не са
представени доказателства, че дружеството-ищец действително е доставяло
ТЕ в процесния имот и в твърдения обем и на твърдяната в исковата молба
цена. Твърди, че не са представени доказателства, че общите условия са
влезли в сила и са одобрени от КЕВР. Твърди, че не е доказано ответникът да
е собственик или ползвател на процесния недвижим имот, а настанителната
заповед, копие от което е приложено към исковата молба, доказвала само, че
за ответника е възникнало право да ползва имота, но не и че е възникнал
договор за наем, респективно, че действително го е ползвал. Оспорва, че не е
доказано сградата да е свързана към топлопреносната система, респективно
не е доказано да са спазени законовите изисквания за това. Позовава се на чл.
62 ЗЗПотр., както и на разпоредби от правото на ЕС, според които ответникът
не е длъжен да заплаща услуга, която е доставена без негово предварително
изрично съгласие, като твърди, че доставката на ТЕ, без да е доказано, че
потребителят е поискал доставка и без да е бил предварително съгласен с нея,
представлява непоискана услуга и на това основание искът следва да се
отхвърли като неоснователен. Възразява, че вземането е погасено по давност
изцяло. Моли исковете да бъдат отхвърлени.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
По исковете по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149
ЗЕ:
В тежест на ищеца по предявените искове е да установи възникването на
облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по
силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за
ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в
претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която
се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово
разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало
задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер. При
установяване на тези обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже, че е
2
погасил претендираното вземане.
Спорно по делото е обстоятелството дали между страните е възникнало
облигационно правоотношение, респ. дали ответникът се явява потребител на
топлинна енергия в процесния имот за посочените периоди.
Съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия за битови
нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично
известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от
„Топлофикация София“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София,
които се изготвят от дружеството и се одобряват от Държавната комисия за
енергийно регулиране към Министерски съвет. Същите влизат в сила 30 дни
след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат
силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на
топлинна енергия, без да е необходимо изричното им приемане от страна на
потребителите. С тези общи условия се регламентират търговските
взаимоотношения между потребителите на топлинна енергия и дружеството:
правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане,
разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при
неизпълнение на задълженията и др. По делото не са представени
доказателства ответникът да е упражнил правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ.
Въз основа на чл. 139 от Закона за енергетиката, разпределението на
топлинна енергия между потребителите в сграда - етажна собственост се
извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с
лице вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Не се установи по делото
в изпълнение на разпоредбата на чл. 139б от ЗЕ, за сградата, в която се
намира процесният имот, да е сключен договор за извършване на услугата
дялово разпределение на топлинна енергия с търговско дружество. Ищцовото
дружество не е представило препис от валидно сключен договор за процесния
период.
Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ
(приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на
топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или
собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Следователно,
потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и
я използва за собствени нужди, като ползва топлоснабдения имот като негов
собственик или по силата на вещно или облигационно право на ползване.
Цялата уредба на ЗЕ, респ. – на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ,
показва, че законодателната цел е да определи като страна по облигационното
отношение лицето, което действително потребява топлинната енергия за
собствени нужди, като действително ползва имота на възможните законови
основания.
Ищцовото дружество твърди, че ответникът е ползвател на процесния
топлоснабден общински имот в процесния период по силата на сключен
договор за наем.
3
Следва да се даде отговор на въпроса има ли ответникът качеството на
потребител въз основа на наемно правоотношение за процесния имот в
процесния период. За установяване на това обстоятелство ищецът е
представил Заповед № ЖН – 04 – 95/17.09.2013 г., издадена от кмета на
Столична община, р-н Люлин, въз основа на която на осн. чл. 19, ал. 1 от
Наредба за реда и условията за управление и разпореждане с общински
жилища на територията на Столична община ответникът Г. В. Г., заедно с още
3 лица – членове на домакинството му, са настанени в процесния имот,
представляващ общинско жилище.
За да бъде завършен фактическият състав по възникване на наемно
правоотношение за общинско жилище, съгласно чл. 22, ал. 1 от
горепосочената наредба, въз основа на настанителната заповед кметът на
района сключва писмен договор за наем (по образец, съгласно Приложение №
5), в който се определят: правата и задълженията на наемателя и наемодателя;
наемната цена; заплащане на консумативи и такса смет; отговорността при
неизпълнение; поддържането (текущи и основни ремонти) и други условия по
наемното правоотношение. В приетата по делото заповед от 17.09.2013 г.
ответникът е положил подпис, като е удостоверил, че предаването на
жилището ще се осъществи с протокол – опис, като освен това е поел и
задължение в едномесечен срок да сключи договор за наем с кмета на района.
По делото не е представен писмен договор за наем – нито от ищеца, нито е
направено искане за издаване на съдебно удостоверение, с което ищецът да се
снабди с такъв от Столична община, р-н Люлин или за задължаване на
неучастващото по делото трето лице за представянето му по реда на чл. 192
ГПК. Не е приет по делото и посоченият като елемент от фактическото
предаване на имота – протокол-опис. Ето защо, съдът не може да приеме, че е
завършен фактическият състав по валидно възникнало наемно
правоотношение с ответника.
Наемното правоотношение не се установява и от приетото по делото
писмо, адресирано от Столична община, р-н Люлин до „Топлофикация
София“ ЕАД, с което е представена информация за ползватели на общински
имоти. По отношение на процесния имот е посочен като ползвател
ответникът Г. В. Г. в периода от м. май 2017 г. до 15.04.2020 г. Не е без
значение обаче основанието, на което едно лице е ползвател на имота, като,
както се посочи по-горе, за да е налице качеството на потребител, в случая
следва да се докаже валидно възникнало облигационно отношение по
сключен договор за наем, каквото не се установи по делото. Дори да е налице
фактическо обитаване на имота, то не е равнозначно с валидно възникнало и
съществуващо наемно правоотношение.
При изричното оспорване на факта на сключен договор за наем от
ответната страна - основание, на което ищецът твърди да е налице
облигационно правоотношение с ответника, и липсата на пълно и главно
доказване на този факт, води до еднозначен извод, че за процесния
период между страните не се доказа да е било налице облигационно
правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия. Предвид
изложеното се явява безпредметно обсъждането на изводите на вещите лица
4
по приетите по делото съдебно-техническа и счетоводна експертизи, както и
направеното от ответника възражение за погасяване на задълженията поради
изтекъл давностен срок. Исковете за заплащане на стойност на потребена в
прцесния имот топлинна енергия и за заплащане на такса за дялово
разпределение следва да бъдат отхвърлени. По отношение на претендираната
такса за дялово разпределение на топлинна енергия освен това не се установи
да е сключен договор с търговско дружество.
По исковете по чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на исковете за законна лихва предполага наличие на
главни задължения. Предвид извода на съда за неоснователност на
претенциите за главници следва да бъдат отхвърлени и претенциите за
заплащане на обезщетение за забава.
По разноските:
При този изход на спора право за присъждане на разноски възниква за
ответника. Същият не е представил доказателства за направени разноски,
поради което такива не следва да се присъждат.
Мотивиран от горното и на осн. чл. 235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК
********* срещу Г. В. Г., ЕГН ********** искове по чл. 422 ГПК вр. с чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване
дължимостта на следните суми: 139,32 лева, представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до
30.04.2018 г., в имот, находящ се в гр. София, ж.к. 38,51 лева мораторна
лихва в размер на законната лихва върху задължението за доставена топлинна
енергия за периода от 15.09.2018 г. до 21.05.2021 г., 28,37 лева,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода от 01.06.2018 г. до 30.04.2020 г., 4,88 лева мораторна лихва в размер
на законната лихва върху задължението за предоставяне на услуга дялово
разпределение за периода от 31.07.2018 г. до 21.05.2021 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
05.07.2021 г. по ч. гр. дело № г. по описа на СРС.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5