Решение по дело №1209/2022 на Административен съд - Пазарджик

Номер на акта: 100
Дата: 27 февруари 2023 г.
Съдия: Георги Видев Видев
Дело: 20227150701209
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 30 декември 2022 г.

Съдържание на акта

Р е ш е н и е

№ 100 / 27.2.2023г.

 

гр. Пазарджик

в името на народа

 

Административен съд – Пазарджик, V състав, в открито заседание на първи февруари две хиляди двадесет и трета година, в състав:

 

                                                                  Председател: Георги Видев

 

при секретаря Димитрина Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Видев административно дело № 1209 по описа на съда за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Делото е образувано по жалба на Г.И.Ш.,*** против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-0346-000190 от 01.09.2022 г., издадена от полицейски инспектор в Районно управление – Созопол към ОД на МВР – Бургас, с която на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП на Ш. е наложена мярката временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността но не повече от 18 месеца.

Жалбоподателят прави искане за отмяна на обжалваната заповед, като незаконосъобразна. Съображенията от жалбата се поддържат в проведеното съдебно заседание от процесуалния му представител. Жалбоподателят претендира присъждане на разноски съобразно представен списък.

Ответникът по оспорването – полицейски инспектор в Районно управление – Созопол към ОД на МВР – Бургас не се явява и не се представлява в проведеното съдебно заседание. Не взема становище по правния спор.

Съдът намира жалбата за допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок от лице засегнато от разпореденото с нея, а именно: водач на МПС, на когото е наложена ПАМ временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна:

Заповедта е мотивирана с констатираната положителна проба за алкохол (0,63 промила), направена с техническото средство Алкотест дрегер 7510 на 01.09.2022 г. около 16:23 ч., дадена от жалбоподателя непосредствено след като е управлявал МПС. При проверката е съставен АУАН. На жалбоподателя е издаден талон за медицинско изследване, като е уведомен и за правото му да бъде изпробван с техническо средство Доказателствен анализатор като в преписката липсват данни за извършването на такива.

Материалноправната предпоставка за прилагане на ПАМ в хипотезата на чл. 171, т. 1, б. „б“, предл. 1-во ЗДвП е шофиране след употреба на алкохол, като нарушението следва да бъде констатирано със съставен акт за административно нарушение от компетентните длъжностни лица. Редовно съставеният АУАН се ползва с обвързваща доказателствена сила до доказване на противното. В настоящия случай необходимата материалноправна предпоставка за прилагане на мярката е управление на МПС при наличие на алкохол в издишания въздух от 0,63 промила, като това е установено по надлежения ред, като констатациите в АУАН не са опровергани от жалбоподателя. Следователно доказателствената сила на акта не е оборена и от него безспорно се установява, че жалбоподателят е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда. Затова съдът приема, че са били налице основания за издаване на обжалваната заповед.

Неоснователни са възраженията на жалбоподателя за допуснати съществени нарушения в административното производство. Заповедта е надлежно мотивирана с посочени фактически и правни основания, наличието на които безспорно се установи по делото. Не могат да бъдат споделени и възраженията на процесуалния представител на жалбоподателя за нищожност на представения по делото документ, удостоверяващ неявяване на лицето за извършване на изследване, установяващо концентрацията на алкохол в кръвта, и необходимостта от представяне на документ, подписан от управителя или директора на учреждението, от където е следвало да бъде взета кръвната проба. На първо място, следва да бъде отбелязано, че кръвното изследване е една възможност, която е предоставена на самия водач, а контролните органи са длъжни единствено да му издадат талон и да съобразят времето, което е нужно на водача да се придвижи до мястото за вземане на пробата. Видно от представения по делото Талон за изследване № 138430 контролните органи са изпълнили вмененото им задължение. В случай че жалбоподателят е искал да даде кръвна проба и той самият е знаел и е бил убеден, че не е употребил алкохол, а техническото средство показва грешен резултат, то със сигурност щеше да намери начин, по който да се придвижи до лечебното заведение в указания интервал от време за даване на кръв.

Видно от представения по делото Талон за изследване лицето не се е явило в медицинското заведение до уреченото време за предоставяне на кръвна проба. Удостоверителното изявление е извършено от лицето, което е следвало да вземе пробата, като са посочени имената и длъжността му, поставен е и печат на медицинското заведение. С оглед на което съдът намира, че изявлението е направено от компетентно лице. Също така по делото не се доказа Г.И.Ш. официално да е регистриран в медицинското заведение като лице явило се на 01.09.2022 г. в периода от 16.35 ч. до 17.15 ч. за медицинско изследване на алкохол в кръвта. При така събраните доказателства съдът приема за недоказани по делото тезите на жалбоподателя, изложени в жалбата и в хода на устните състезания по делото.

При липса на резултати от кръвни изследвания за наличие на алкохол в кръвта, които да опровергават получения резултат от техническото средство, като меродавни следва да бъдат приети показанията от алкотест дрегера. В този смисъл е и чл. 15, ал. 6 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, съгласно който при неявяване на лицето за изследване в указания в талона за изследване срок се приемат показанията на техническото средство или теста, с което е установена концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози.

При това положение правилно и законосъобразно спрямо жалбоподателя е приложена принудителната административна мярка с цел да бъде препятствано за определен срок от време управлението на МПС от жалбоподателя, който управлявайки МПС със значителна концентрация на алкохол в кръвта си е създал реална опасност от настъпване на ПТП.

Предвид гореизложеното съдът

 

Р Е Ш И:

 

Отхвърля жалбата на Г.И.Ш.,*** против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-0346-000190 от 01.09.2022 г., издадена от полицейски инспектор в Районно управление – Созопол към ОД на МВР – Бургас, с която на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП спрямо Ш. е приложена принудителна административна мярка временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца.

Решението не подлежи на обжалване.

 

                                                                                             

 

Съдия: