Р Е
Ш Е Н
И Е №112
гр.Пловдив, 06.07.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение, в публично съдебно заседание на втори юни две
хиляди и двадесетата година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАН БОНЕВ
ЧЛЕНОВЕ: МИХАЕЛА ДОБРЕВА
СТАНИСЛАВА БОЗЕВА
при секретаря Величка Илиева и
прокурора Данаила Станкова, след като разгледа докладваното от съдия Бозева ВНОХД № 366 по описа на ПОС за 2020г., за да се произнесе, взе предвид
следното :
Производството
е по реда на глава ХХІ от НПК.
С присъда №
313/29.11.2019г. по НОХД № 8226/2017г. по описа на ПРС, 4 н.с. съдът е признал
подс. Е.К.М. за виновен в това, че през
периода 11.06.2013г. - 18.06.2013г. в гр. С., с цел да набави за себе си имотна
облага в размер на 1500 лв., възбудил и поддържал заблуждение у В.Г.А.от с. Т.,
общ. С., че ще предаде на съдията-докладчик по НОХД № 714/13 г. по описа на
Районен съд - Сливен сумата от 1500 лв., за да осигури благоприятен изход по
делото и с това причинил имотна вреда на А.в размер на 1500 лв., поради което и
на основание чл.209 ал.1 от НК, вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 НК го е осъдил на пет
месеца лишаване от свобода, като на основание чл.66, ал.1 от НК е отложил
изтърпяването на наказанието с изпитателен срок от три години, считано от
влизане в сила на присъдата. В тежест на подсъдимия на основание чл. 189, ал. 3 НПК са възложени направените по делото разноски, които да заплати в полза
Бюджета на съдебната власт.
Против така
постановената присъда е подадена въззивна жалба от подс. Е.М. с оплакване за
неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на съдебния акт. Моли съда
да отмени присъдата, като го признае за невиновен или върне делото за ново
разглеждане поради допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните
правила.
В съдебно заседание представителят на ОП Пловдив посочва,
че присъдата на районния съд е правилна и законосъобразна, наложеното наказание
е справедливо, поради което моли съда да остави без уважение жалбата.
Защитникът
на жалбоподателя М. – адв. Р.К. – поддържа подадената въззивна жалба, като акцентира
на допуснати от районния съд нарушения, свързани с процесуалните правила - оставил е без уважение искането на
подсъдимия и защитника му производството да протече по реда на съкратеното
съдебно следствие, едностранчиво е обсъдил събраните доказателства в мотивите
си, като са останали извън вниманието му гласни доказателства, които са в
противоречие с кредитираните от съда; дал е вяра на показания на свидетел,
който неколкократно е променял твърденията си, както и на доказателства,
събрани посредством приложени специални разузнавателни средства в противоречие
с Конституцията и Закона за адвокатурата ; сочи процесуален порок – липса на
мотиви. Поради това моли съда да отмени първоинстанционния акт, като върне
делото за ново разглеждане на друг състав на съда. Алтернативно – въззивният
съд да отмени присъдата на долната инстанция, като признае подзащитния му за
невинен.
Жалбоподателят
Е.М. поддържа становището на защитника си – да бъде признат за невиновен или
съдът да върне делото за ново разглеждане от друг състав на съда.
Съдът в настоящия състав, след
като прецени наличните по делото доказателства и обсъди доводите във въззивната
жалба и съображенията на страните в съдебно заседание, а и сам служебно провери
правилността на атакувания акт по реда на чл. 314 от НПК, намери следното:
Въззивната жалба е процесуално ДОПУСТИМА
- подадена в срок, при наличие на правен интерес от правоимащо по смисъла на
чл. 318 от НПК лице. Разгледана по същество обаче, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Производството пред сочения
по-горе състав на районен съд Пловдив е второ по ред, след като с Решение № 368
от 15.12.2017г., поставено по ВНОХД № 1223/ 2017г., по описа на ОС- Пловдив,
н.о., е отменена присъда № 131 от 20.04.2017г., постановена по НОХД №
3769/2015г., по описа на РС- Пловдив, XXI- ви н.с. и делото е върнато за ново
разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.
За да постанови съдебния си акт,
районният съд е възприел за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият Е.К.М., е роден на ***г***,
българин, български гражданин, разведен, работещ, с висше образование,
неосъждан, ЕГН **********.
Е.М. бил вписан като ***към АК-
С., във връзка с което практикувал професията ***. Помещението, което подс. М.
ползвал като адвокатска кантора, се намирало в гр. С., ул. „В.“ № *, ет. *,
офис № *. Между подс. М. и свид. А.съществувало познанство от около десет
години, по повод на това, че М. предоставял правни услуги на А., когато
последният имал нужда.
Свид. А.бил осъждан с присъда,
постановена по НОХД № 1775/2011г., по описа на РС- Сливен, влязла в законна
сила на 19.07.2012г., с която му било наложено наказание „лишаване от свобода“
за срок от две години, като изпълнението на така наложеното наказание, на
основание чл. 66, ал. 1 НК било отложено с изпитателен срок от три години. На
дата 20.07.2012г., свид. А.предизвикал ПТП с управлявания от него лек
автомобил. При катастрофата, било увредено имущество на другия участник, в
следствие на което били причинени имуществени щети, по повод на което било
образувано досъдебно производство за престъпление по смисъла на чл. 343, ал. 1,
б. „а“, вр. чл. 342, ал. 1 НК. Във връзка с воденото досъдебно производство, свид.
А.бил привлечен в качеството на обвиняем, а впоследствие РП- Сливен депозирала
и обвинителен акт срещу А., по повод на който било образувано НОХД № 714/
2013г., по описа на РС- Сливен, като съдия- докладчик по делото бил свид. Н.М..
Свид. А.бил доста притеснен, тъй като отново щял да бъде изправен пред съд във
връзка с извършено престъпление и като получил призовка да се яви като подсъдим,
разбрал, че делото му е насрочено за дата 20.06.2013г. В тази връзка А.потърсил
услугите на подс. М., тъй като от предходните им взаимоотношения знаел, че той
разполага с доста контакти и е компетентен ***. А.се свързал с подс. М., като
двамата си уговорили среща в кантората на подсъдимия. На 21.05.2013г., свид. А.посетил
кантората на подс. М.. При срещата подс.М. казал на свид. А., че ще отиде в
затвора. Това много смутило свид. А.. Подс. М. му казал, че след като веднъж
вече е осъждан и наложеното наказание е условно, то нямало как втори път да
бъде отложено изпълнението на наложеното наказание. Подс. М. обяснил на свид. А.,
че все пак трябвало да се запознае с материалите по делото и след това
евентуално да се коментира как да бъде издействан благоприятен изход по делото.
Във връзка с това, бил съставен Договор за правна защита и съдействие № * от ***,
по силата на който А.делегирал представителни права на подс. М. по НОХД № 714/
2013г., по описа на РС- Сливен. Уговореният адвокатски хонорар бил в размер от
300 лева, като свид. А.го изплатил изцяло в брой и това било отбелязано в
договора.
Във връзка с възложеното по
силата на договора, подс. М. се запознал с материалите по делото и входирал
молба за протичане на същото по реда на съкратено съдебно следствие, с пълно
признание на всички факти, така както са изложени в обвинителния акт. При
извършената проверка на делото, подс. М. узнал и че за съдия- докладчик е
определен свид. Н.М., който още на стадия на подготвителните действия за
разглеждане на делото в съдебно заседание, бил насрочил същото за протичане по
реда на гл. XXVII от НПК. Предвид така събраната информация, подс. М. позвънил
на свид. А.и двамата си уговорили среща на 11.06.2013г., при която да уточнят
детайлите по делото и линията на защита.
На 11.06.2013г. свид. А.посетил
кантората на подс. М. и поискал от него да му обясни какви са възможностите и
какво може да очаква от делото. В насока да извлече допълнителни парични
дивиденти от казуса и виждайки колко смутен и притеснен е свид. А., подс. М. решил
да го въведе в заблуждение досежно тежестта на обвинението, крайния изход по
делото и колко сурово ще бъде наложеното му наказание. Предвид това, подс. М. недвусмислено
заявил на свид. А., че положението му е изключително тежко, като се очаква да
влезе в затвора и ще трябва да изтърпи и наказанието „лишаване от свобода“ за
срок от две години, наложено му по НОХД № 1775/ 2011г., по описа на РС- Сливен.
Подс. М. обяснил на свид. А., че единственият вариант това да бъде избегнато е,
ако бъде предложена на съдията- докладчик по делото сума в размер от около 1500
– 2000лв. Чувайки това, свид. А.се смутил още повече, тъй като не разполагал с
подобни парични средства. Обяснил на подс. М., че в момента е във влошено
финансово положение, предвид разходите за лечение, които са му били необходими,
за да се възстанови от претърпяното ПТП. На свой ред, подс. М., целейки да
затвърди възбуденото заблуждение, отново казал на А., че проблемът му е много
сериозен и единствено ако събере парите
и те бъдат предложени на съдията- докладчик по делото, то съществува възможност
свид. А.да не влезе в затвора, като вместо това му бъде наложено наказание
„пробация“. В рамките на така проведения на 11.06.2013г. разговор, подс. М. не
споделил на А., че делото е насрочено за разглеждане по реда на съкратено
съдебно следствие, че за престъплението, за което свид. А.е изправен пред съд
се предвижда наказание „лишаване от свобода“ до една година или „пробация“,
както и че предвид на това, че деянието е непредпазливо, за съда не съществува
задължение да приведе в изпълнение предходно наложеното условно наказание. В
края на разговора, подс. М. единствено добавил, че свид. А.следва да помисли и
то бързо, тъй като съдията- докладчик по делото не може да изчаква и отлага
делото месеци наред.
До дата 18.06.2013г., между
подс. М. и свид. А.се състояли няколко срещи, като при всяка една от тях, М. притискал
А.да намери парите, тъй като откритото заседание по делото наближавало и
съдията трябвало да е наясно какво ще прави. Подс. М. отново обяснил на свид. А.,
че ако желае да бъде издействан благоприятен изход за него по делото, то следва
да бъде предложена парична сума на съдията- докладчик и ако той я приеме, то
наказанието, което ще бъде наложено на А.не ще бъде „лишаване от свобода“. Отново
с цел да поддържа заблуждението създадено у свид. А.досежно тежестта на
правното му положение и възможността за благоприятен изход по делото, подс. М. му
казал, че вече два пъти е разговарял със съдията- докладчик и последният
очаквал отговор дали ще му бъде предложена парична сума. При една от
проведените срещи, при която отново било коментирано кога свид. А.ще успее да
събере парите, с цел да създаде усещане за неизбежност, което да мотивира свид.
А.по-бързо да предаде парите, подс. М. му казал, че съдията- докладчик повече
не може да изчаква и дал на А.срок най- късно до 18.06.2013г. да събере нужните
средства.
Тази припряност усъмнила свид. А..
Предвид това, свид. А.решил да потърси съдействие от органите на МВР и
прокуратурата. Той провел разговор със свид. П., заемащ длъжност „началник
група“ в с-р „ПИП“ при ОД на МВР- Сливен. А.разказал за случилото му се до
момента, като за проведения разговор бил уведомен и свид. И.П.- директор на ОД
на МВР- Сливен. Последният съгласувал получената информация с прокурор при
Окръжна прокуратура- гр. Сливен. На 12.06.2013г. било образувано досъдебно
производство ЗМ- 110 „ИП“/13г., по описа на ОД на МВР- Сливен за извършено
престъпление по смисъла на чл. 304б, ал. 1 НК. Същото, на основание чл. 212,
ал. 2 НПК било образувано с първо действие по разследването, което било разпита
на свид. А.. С цел събиране на данни за евентуално извършващо се престъпление,
наблюдаващият прокурор при Окръжна прокуратура - Сливен отправил искане за
прилагане на специални разузнавателни средства. Председателят на Окръжен съд -
Сливен разрешил прилагането на СРС, чрез оперативни способи наблюдение,
проследяване, подслушване и документиране чрез фотографиране, видеозаписване и
филмиране.
Междувременно, свид. А.се
опитвал да събере необходимата сума, която да предаде на подс. М.. За целта
посетил свид. А.Р., като го помолил да му предаде в заем сума в размер от 3000
лв. Свид. Р. му отговорил, че не разполагал с толкова парични средства и
отказал да помогне на А.. Свид. А.решил да вземе наличните в дома си златни
накити и да ги заложи. Срещу така заложените ценности, той получил сума в
размер от 2000 лв.
На 17.06.2013г., свид. А.посетил
сградата на ОД на МВР- гр. Сливен, където с Протокол за доброволно предаване от
същата дата, предал на органите на досъдебното производство сума в размер от
1500лв., както следва: 2 броя банкноти с
номинал от 100лв. със серии и номер ***,
както и 26 броя банкноти с номинал 50 лв., със серии и номера*******************.
Така посочените банкноти били надлежно описани и фотографирани, след което били
върнати на свид. А.. Били подготвени и съответните технически средства за
прилагане на СРС по повод на изричното разрешение за това, издадено от
председателя на ОС- Сливен.
Тъй като определеният от подс. М.
краен срок за намиране на парите изтичал, на 18.06.2013г. свид. А.го потърсил
по мобилния телефон, за да уговори среща. Подс. М. му обяснил, че е ангажиран
през деня, като предложил срещата между двамата да се осъществи след 17.00ч. на
18.06.2013г. в кантората му в гр. С. Към 18.00ч. свид. А., заедно със своята
съпруга- свид. А.А, посетили кантората на подс. М. ***, офис № *. С влизането в
помещението, подс. М. се поинтересувал дали свид. А.е успял да набави
медицински документи, удостоверяващи влошеното здравословно състояние на
неговата съпруга. След като свид. А.посочил, че не ги е открил, разговорът се
насочил към темата за парите, които следва да бъдат предадени на съдията-
докладчик по НОХД № 714/ 2013г., по описа на РС- Сливен. С цел да поддържа вече
създаденото у свид. А.заблуждение, подс. М. отново му казал, че вече два пъти
се е срещал и е говорил със съдията- докладчик, като му е обяснил какво е положението и какво се
иска от него. Подс. М. разяснил на свид. А., че за да се иска точно определен
изход по делото от съдията- докладчик, то следва да му бъде дадено нещо в
замяна. Подсъдимият пояснил на А., че е по- добре парите да бъдат дадени в
полза на съдията- докладчик, отколкото да се заплащат като адвокатски хонорар-
по този начин благоприятният изход бил гарантиран. Свид. А.все пак се
поинтересувал дали съществува възможност съдията- докладчик да приеме парите и
същевременно да постанови наказание „лишаване от свобода“. Подс. М. отговорил,
че е невъзможно да бъдат приети парите и да не се достигне до положителен изход
по делото. М. добавил, че ако съдията не се съгласи, то ще върне парите. Такива
изгледи обаче нямало, защото М. вече бил говорил със съдията и последният бил
дал утвърдителен отговор на всичко, което М. желае да се случи по делото.
Следвайки това, подс. М. отново акцентирал върху обстоятелството, че няма време
и свид. А.трябва бързо да решава. Последният казал на подсъдимия, че е успял да
събере 1500лв. и попитал дали те ще са достатъчни. Подс. М. казал, че ще ги
предаде на съдията- докладчик по делото и той сам ще прецени дали са му
достатъчни. След това, свид. А.предал сумата от 1500лв. на подс. М.. Последният
приел банкнотите, преброил ги и потвърдил, че са точно 1500лв. Подсъдимият
казал на свид. А., че на следващия ден - 19.06.2013г. ще посети съдията-
докладчик, за да му предложи парите, като отново заявил, че той ще ги приеме,
тъй като никой не отказвал подобна сума и ще бъде спазена уговорката за
благоприятно наказание по делото.
Непосредствено след като свид. А.и
свид. А.А напуснали кантората на подс. М., влезли полицейски служители и
разследващи органи. В помещението, ползвано като адвокатска кантора било
извършено претърсване и изземване при условията на неотложност. Била иззета
сумата от 1500лв., като серийните номера на банкнотите и техния номинал били
надлежно описани в съставения Протокол за претърсване и изземване с последващо
съдебно одобрение от 18.06.2013г.
За да приеме изложената
фактическа обстановка, районният съд е кредитирал като достоверни показанията на
свидетелите В.. А., депозирани пред него, както и приобщените по реда на чл.
281, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК показания на свидетеля в съответните части от
досъдебното производство - дадени пред съдия и по НОХД № 3769/2015г.; частично
депозираните пред съда показания на свид. €б. А.а и изцяло от приобщените от
съда по реда на чл. 281, ал. 1, т. 2 НПК части от протокол за разпит от 18.06.2013г.
от досъдебното производство; на свид. Диньо Х. и св. В.. П., дадени пред съда,
като за последния – и прочетените на основание чл. 281, ал. 1, т. 2 НПК части
от показания при разглеждане на НОХД № 3769/ 2015г. /в частта, касаеща дали е
упражняван натиск върху св. А.да промени първоначално дадените от него
показания/; показанията на свид. П.Д., свид. Б.Б.; И.П. /дадени при условията
на устност и непосредственост пред съдебния състав, а така и прочетените на
основание чл. 281, ал. 1, т. 2 НПК, предходни негови показания в частта,
касаеща подаването на жалбата от свид. А.срещу подс. М./, показанията на свид. А.Р.
/,а приобщените при предходните разглеждания на делото части се кредитират от
съда единствено в частта, в която се посочва кога и каква сума А.е поискал от
свид. Р./, св. А.Ш. /от ДП, приобщени на основание чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1,
т. 4 НПК/, на свид. Н.М., депозирани пред съдебния състав. Съдът се е позовал и
на приетите по делото писмени доказателства и доказателствени средства,
подробно посочени в мотивите на л. 249-гръб.
На първо място защитата прави
оплакване за нарушено право на
подсъдимото лице, изводимо от отказа на съда да допусне производството
по делото да протече при условията на чл. 371, т.1 от НПК, както е поискано от
подсъдимия и защитника му в разпоредително заседание. Възражението е
неоснователно. Регламентираният в чл. 13 от НПК принцип за разкриване на
обективната истина може да бъде реализиран най-успешно чрез пълно и всестранно
събиране на доказателствата по делото, което създава необходимите гаранции за всяка
една от страните в условията на публичност, устност и състезателност да правят
своите доказателствени искания и да развият тезите си по обвинението. Т.е.
провеждането на съдебно следствие по общия ред, вместо съкратено охранява
процесуалния статут на всички страни, включително и на подсъдимия и този въпрос
е отдавна е разрешен в съдебната практика. А съотнесено към конкретния казус /неколкократно
разглеждане на делото пред съд, включително депозирани от едни и същи лица
противоречиви във времето показания или декларирана липса на спомен/ е налагало
несъмнено съдът да откаже провеждането на диференцирана процедура по чл. 371,
т.1 от НПК, именно за да обезпечи пълно и задълбочено събиране на доказателства
по делото с цел изясняване на обективната истина. Редно е да се отбележи и че
формулираното искане от страна на защитника в разпоредително заседание за
провеждане на съкратено съдебно дирене, не е отговаряло на изискванията на чл.
371, т.1 от НПК, доколкото становището му е, че „разпитите на останалите свидетели“ /извън двамата, за които са
направили искане да бъдат изслушани от съда/, „както в хода на досъдебното производство, така и при двукратно
проведеното до момента първоинстанционно съдебно следствие…съдът може да
прочете техните показания, като ги присъедини към доказателствената съвкупност“
/цитат от съдебния протокол л.31 от НОХД/. Поради което трудно е да се приеме,
че изявлението на подсъдимия и неговия защитник отговарят на изискването на чл.
371, т.1 от НПК, доколкото императивът сочи даване на съгласие за приобщаване
само и единствено на събрани в хода на досъдебното производство доказателства.
Предвид всичко изложено дотук, напълно законосъобразно съдът е отказал
провеждане на диференцирано производство по делото и това не е довело до
нарушаване правата на подсъдимото лице. Единственото следващо относимо
обстоятелство от това известно забавяне на процеса е било отчетено от съда при
решаване на въпроса по чл. 301, ал.1, т.3 от НПК /с оглед на постановения
съдебен акт/.
В съдебно заседание пред
настоящата инстанция от страна на защитника на жалбоподателя се навеждат
оплаквания за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила по
смисъла на чл. 348, ал.3, т.2 вр. с ал.1, т.2 от НПК – липса на мотиви, поради
предприет от съда едностранчив подход при анализ на доказателствата, тъй като
извън вниманието на съда са останали гласни доказателствени средства,
опровергаващи показанията на основния свидетел А.. Всъщност това оплакване
защитата пряко обвързва с друго свое възражение - процесуално нарушение при
формирането на вътрешното убеждение на първата инстанция, рефлектирало върху
правата на подсъдимия, на което ще бъде обърнато внимание по-долу. Произнасянето
по основателността на оплакванията, направени от защитата на подсъдимия и
насочени към основанието, обхванато от разпоредбата на чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК е приоритетно,
тъй като проверката за правилното приложение на материалния закон може да бъде
извършена само в рамките на установената от първата инстанция фактическа
обстановка и то само ако са спазени процесуалните изисквания за формиране на
вътрешното убеждение на съда по фактите.
Видно от мотивите към присъдата
/стр. 249-255/, районният съд, след като е изложил възприетата от него
фактология, е изложил и пространни съображения касателно депозираните пред него
/и приобщени в някои части от досъдебното производство или при предходните
разглеждания на делото/ свидетелски показания, като е изразил становище дали
кредитира или не същите, в кои части и поради какви причини. Също така е
отделил специално внимание и на обясненията на подсъдимия, като видно е, че
извън заявеното от последния за наличието на отношения между него и свид. А.във
връзка с предоставянето на правни услуги, както и акта на проведените между тях
срещи, в останалата част не кредитира обясненията му, като ги е намерил за
проява на защитна позиция. Мотивите към присъдата позволяват да бъде проследен
начина на формиране на вътрешното убеждение на съдебния състав. Мотивите в
никакъв случай не са неясни, не будят неразбиране или объркване относно
действителната воля на съда, посочено е на база на кои доказателства и защо
съдът е възприел така установената пред него фактическа обстановка, както и е
съотнесъл така установените факти към елементите от престъпния състав, посочил
е и правната му квалификация. Ето защо, не се споделя възражението на защитата
за формално изложени мотиви, приравнени на липса на такива.
Изтъкна се вече друго посочено
пред настоящия въззивен състав от защитника възражение - процесуално нарушение
при формиране на вътрешното убеждение на първата инстанция, рефлектирало върху
правата на подсъдимия, тъй като съдът е базирал възприетата от него фактическа
обстановка единствено на база показанията на свидетеля А., без да отчете факта,
че свидетелят в хода на производството е променял показанията си. Наред с това
оплакването е, че съдът е пренебрегнал опровергаващи показанията му твърдения
на свид. Д. и други доказателства, оневиняващи подсъдимия. Тук е мястото съдът
първо да посочи, че долната инстанция е отделила внимание на показанията на
свид. Д., като изрично е посочено, че кредитира същите, тъй като не остават
изолирани – досежно обстоятелството, че в кантората му не е провеждана среща
между свид. А.и подс.М. във връзка с образуваното срещу последния наказателно
производство. Посочил е, че в същата насока са както показанията на А., дадени
пред съдебния състав, така и приобщената прокурорска преписка от РП Бургас.
Що се касае до показанията на
свид. А., съдът им е обърнал нужното внимание, като задълбочено е обсъдил не
само тези, които свидетелят е депозирал пред него, но и приобщените по реда на
чл. 281, ал.1, т.1 и т.2 от НПК части от досъдебното производство /дадени пред
съдия/, а така и от съответните протоколи от НОХД № 3769/2015г. и НОХД №
5286/14г. и двете по описа на ПРС. Отграничил е в мотивите си в кои части и
поради какви причини дава вяра на показанията на този свидетел, поради което не
може да бъде упрекнат, че не е изпълнил задължението си по чл. 305, ал.3, изр.2
от НПК.
Атакуваната достоверност от
защитата на показанията на свид. В.. А., дадени пред съда, разглеждащ НОХД №
8226/2017г. по описа на ПРС, не се споделя. Всъщност логично е желанието на
защитата да се дискредитира този най-важен свидетел, за да се разколебае
неговата надеждност и оттам – да се хвърли сянка на съмнение върху правдоподобността
на изявленията му. Права е да твърди защитата, че свидетелят дава противоречиви
показания пред различни състави на съда, което обаче посредством предвидения
процесуален инструментариум долната инстанция е разрешила, като е приобщила части
от показанията на свидетеля от съответните протоколи за разпит / виж съдебния
протокол от 28.03.2018г./. Анализът на районния съд на показанията на този
свидетел, съпоставянето на разнопосочните му твърдения /конкретно за разговорите
с подс.М. и причината, поради която му е предоставил сумата от 1500 лв./ и
генералният извод, че следва да се кредитират именно дадените пред този състав,
сочещи на съставомерно поведение на подсъдимия, изпълващо фактите от
обстоятелствената част на обвинетелния акт, се споделя и от настоящата съдебна
инстанция.
Няма спор, че репутацията на
свид. А.не е безупречна, що се касае до нарушаване на законови норми. Това
обаче не може автоматично да доведе до неблагонадеждност на информацията,
дадена от този свидетел, още повече, че именно поради тази причина същият има
пряк досег с подс.М., доколкото последният е упражнявал адвокатска професия и е
представлявал А.и преди това пред правораздавателни органи. Поради това и точно
лица като свид. А.в най-голяма степен може да стане обект на неправомерни
претенции по повод на разследването срещу него. Ето защо, показанията на този
свидетел следва да бъдат ценени с нужната доза внимание и съпоставяни с
останалия доказателствен материал. И както вече се посочи – депозираните
изявления на А.са били преценявани от ПРС
изключително прецизно, като съпоставянето им с показанията на свид. А.А
/депозирани в хода на ДП пред съдия/, Б.. и П., а така и с приложените
веществени доказателствени средства /посредством експлоатираните по делото
СРС/, не само че не се явяват изолирани, но и се противопоставят с нужната
убедителност на обясненията на самия подсъдим. Показанията на свидетеля с
данните от подслушването, използван като оперативен способ за прилагане на
техническите средства /СРС/ удостоверяват категорично не само вземането на
парите от страна на подсъдимия, но и това, че са били поискани по-рано от него
самия и соченото от подсъдимия основание за това. В показанията си пред съда
свид. А.изрично сочи, че още при първоначалната среща помежду им „…Каза /бел.-М./, че ако дам тези пари, то
няма да влизам в затвора…“, а щял да получи „условно или пробация“ /л.48 от НОХД/ и по-нататък „Каза, че ще има разговори със съдията да не
ми дава присъда“ /л. 48-гръб/. Напълно идентични са показанията на
свидетеля, които е дал още на 18.06.2013 година в разпита си пред съдия по ДП,
приобщени от съда досежно датите на срещите, проведени между двамата и
осъществените разговори, като именно в този момент – буквално час-два след
проведената полицейска операция, спомените на свидетеля са били и далеч
по-ясни, пълни и категорични. Там
свидетелят подробно описва как още при първата им среща подсъдимият му казал,
че отива в затвора, както и че трябва да намери пари, за последващи срещи, на
които подсъдимият настоявал да намери парите, както и „че е говорил със съдията, че същият взема тези 1500 лв. и няма да ме
осъди условно, а ще ми дава няколко месеца на пробация да се подписвам“.
Свидетелят подробно описва и факта, че подсъдимият му е дал срок /до
понеделник/ да събере парите, както и самата среща по предаване на парите, на
която е взела участие и неговата съпруга. Факт е, че именно тези му показания
се подкрепят и от показанията на свид. А.А от приобщената част от досъдебното
производство /както досежно предадния от съпруга й първоначален разговор с М., така
и случилото се на 18.06.2013 година в
кантората на подсъдимия/. Други преки свидетели на така проведената среща не се
установяват. Самият подсъдим отрича давления от негова страна по отношение на А.,
които да го мотивират да му предава сумата от 1500 лв., както и основанието за
това да е искана за „съдията по делото“, както сочи пострадалия. Обаче правилно
съдът не е кредитирал неговите обяснения в тази част. Те категорично се
опровергават и от записа от прилаганите СРС. Освен това анализът на изказа на
всяко от участвалите в този разговор лица /обект на оперативния способ
подслушване/, много ясно съотнася казаното
от всеки от тях към дължимото и реализирано поведение на дееца. Воденият
между А.и М. разговор определено показва „свойско“ отношение между тях, като
видно е, че подсъдимият е участвал в прост, но ефикасен за разбиране диалог,
обяснявайки на А.като лице, без да се установява да има понятие от
наказателно-процесуален словесен изказ, че съдията „ходи и се уговаряме с него и всичко, дето го искам ми казва, че може да
стане“ и „е по-добре парите да ги
дадем там и да е сигурна работата“ /виж протокола/.
Прав е бил районният съд да
намери показанията на А., дадени при предходното разглеждане на делото – че е
бил подложен на натиск от страна на органите на реда, за да дава неверни
показания по отношение на М., за неправдоподобни. И това е така, тъй като не
само противоречи на дадените по-рано от него показания пред съдия в хода на
досъдебното производство, но и ценени на фона на показанията на свидетелите Б..
и П. – и двамата незаинтересовани, особено Б.., чието единствено
съприкосновение с производството е било задължението да връчи призовки на А.да
се яви по дела пред РС Пловдив. Пред него свидетелят е споделил за депозирани
неверни показания първия път, като се е явил на дело в Пловдив /при справка се
установява, че това е именно протоколът за разпит от 12.11.2014г. по НОХД №
5286/2014г. по описа на ПРС – който е бил приобщен от страна на съда-виж л. 52
от НОХД № 8226/2017г./, както и че бил „уплашен,
понеже адв. М. има много познати.“ /л.113 от НОХД/. Правилно е отбелязано
от районния съд, че показанията на А.от предходното разглеждане на делото са лишени
от логика, тъй като свидетелят пръв е потърсил съдействието на полицията /виж в
тази насока и показанията на свид. П. и ПЕТРОВ/, за защита на правата си и
именно по този повод е било образувано досъдебното производство.
С оглед на липсата на
специфични правни познания у свидетеля и предвид това, че напълно се е доверил
на професионализма на подсъдимия и неговите контакти за защита на интересите
му, неговите показания, по отношение на предназначението на поисканата сума, допълващи
се от протокола от приложен СРС, на практика опровергават обяснението на
подсъдимия.
Районният съд е изложил задълбочени
и пространни съображения относно допустимостта на приложените веществени
доказателствени средства в следствие на експлоатираните по делото СРС, с които
настоящата инстанция няма основание да не се съгласи. В същите е даден
адекватен отговор на възражението на защитата, че с използването на сочените
доказателствени средства са нарушени чл. 33, ал.3 от Закона за адвокатурата и
чл. 30, ал.5 от Конституцията на Република България. И пред настоящата съдебна
инстанция защитата опонира с идентични възражения, които обаче съдът намира за
неоснователни и ще ги обсъди преди да се спре на доказателствената същност на
така събраните доказателства. Освен изложеното от долната инстанция, което не
ще се преповтаря, следва да се посочи, че и практиката на Върховния касационен
съд на страната неизменно приема, че нарушаването на забраната на чл. 30 от
Закона за адвокатурата следва да бъде преценявано във връзка със защита на
личната сфера на гражданите, доверяващи защитата на своите интереси на адвокат. И след като доверителят сам се е отказал от
тази защита, декларирайки съгласие за използване на СРС, нарушението на
законовата забрана не следва да се свърже с невъзможност записа от разговора
между *** и клиент да бъде ползван при доказването, още повече, че защитата на
личната сфера на гражданите като клиент на определен адвокат се съпоставя с
по-силния обществен интерес от разкриване на престъпната дейност на адвоката
/виж Решение № 211/08.04.2019г. на ВКС по н.д.№ 1009/2018г.,3 н.о., Решение №
178/07.07.2011г. на ВКС по н.д.№ 1096/2011г., 3 н.о. по повод на Решение №
481/20.12.2010г. на САС по ВНОХД №763/2010 година, в което също се коментира
възражение по чл. 30 от ЗА/. В случая с подписването на декларация по чл. 12,
ал.2 от ЗСРС свид. А.е дал изричното си съгласие да бъдат документирани по
предвидения в закона начин неговите разговори с подс.М. в качеството му на
негов защитник. В случая е била налице заплаха за имуществото на свидетеля,
като законът не конкретизира естеството на това застрашаване и с оглед неговата
цел, следва да се приеме, че използването на СРС е допустимо не само когато
съществува опасност от непосредствено посегателство върху движими и недвижими
вещи на гражданите, но и когато престъпното посегателство е свързано с
разпореждане от страна на лицето по чл. 12 от ЗСРС с негово имущество, каквото
разпореждане има и при предоставяне на неследващ се дар /както е стартирало
първоначално разследването/.
Съдът не констатира и пороци
при искане на разрешение за използване, респективно – прилагането на СРС –
същите са дадени от оправомощен орган по смисъла на чл. 174, ал.1 от НПК /в актуалната
редакция към момента на деянието/. Видно от приложените към класифицирания том
писма, разрешенията са дадени от компетентен орган. Изготвените ВДС след
използване на СРС са видно от отбелязването в протоколите в два екземпляра,
изготвянето им е отразено в протоколи, подписани от ръководителя на
структурата, която осигурява и прилага СРС и отговарят формално на изискванията
на чл. 132, ал.2 от НПК вр. с чл. 29,
ал.4 от ЗСРС.
Съобразно уредбата на чл. 177,
ал.2 от НПК в наказателното производство не могат да се ползват резултатите,
получени извън направеното искане по чл. 173, освен ако не съдържат данни за
друго тежко умишлено престъпление по чл. 172, ал.2 от НПК, сред които са и
престъпленията от глава 5, раздел 4 от НК. Т.е. нямало е процесуална пречка
като доказателства по делото да се инкорпорират резултатите от СРС,
използването на които е било поискано за разследване според първоначалните
данни при образуване на производството за престъпление по чл. 304б от НК.
Именно от така приобщените
данни от приложените СРС се установява обяснението, дадено от подсъдимия на А.,
с което е поискал инкриминираната сума и екзактно районният съд е отчел, че видно
от обективирания разговор, подсъдимият умело насочва естеството на разговора
към тежестта на положението на подсъдимия, в ситуацията, когато последният
прояви несигурност да предаде парите. Съдържанието на проведения разговор между
двамата, при който инцидентно се включва и свид. А.А и конкретно думите на
подсъдимия, без да е провокиран преди това от пострадалия, несъмнено опровергават
дадените от него обяснения пред съда, че А.самоинициативно му бил предоставил
парите от 1500 лева като адвокатски хонорар /дори фиксира точната сума, още преди
да е била извадена и предадена му от свидетеля, като видно от протокола от
приложени СРС дори ги е преброил/. Защото в този разговор посочва, че парите ще
бъдат дадени на съдията-докладчик по делото на А.. Всичко това е било отчетено
от районния съд с нужната задълбоченост, поради което и настоящата инстанция
намира, че правилно съдът се е доверил именно на посочените доказателствени
източници. В случая присъдата не почива единствено на доказателства, събрани в
следствие на използвани СРС, а на комплекс от взаимодопълващи се,
кореспондиращи помежду си доказателства, които не оставят съмнение относно
извършеното престъпление и неговото авторство.
Районният съд е отдал нужното
внимание и на показанията на свид. Р., като правилно е кредитирал същите,
приобщени при прочитането им при предходното разглеждане на делото единствено в
частта, в която посочва кога и каква сума А.е поискал от него. Действително в
останалата им част показанията на това лице са прекалено общи и трудно могат да
се обвържат с настоящия казус, което коректно е било отчетено от долната
инстанция.
Вече се посочи, че показанията
на свид. Д. също не са останали без нужния коментар от страна на районния съд и
настоящата инстанция намира, че правилно са били кредитирани от долния съд.
Показанията на двете поемни
лица – Х. и Ш. /последните приобщени от ДП на основание чл. 281, ал.5, вр. с
ал.1, т.4 от НПК/ са относими към съображенията да се цени протоколът за претърсване
и изземване от 18.06.2013 година, последният е годно доказателствено средство
за реда, по който е извършено съответното действие и събраните доказателства,
като е изготвен при спазване на изискванията на чл. 161 от НПК.
Съдът е кредитирал показанията
на свид.Н.М., дадени при условията на устност и непосредственост пред състава.
Няма основание и според настоящия състав да бъдат поставени под съмнение тези
показания, значими за факта, че подсъдимият не е инициирал с него контакти по
повод на разпределеното му дело, изключая уведомяването за депозирана молба
относно реда, по който да протече производството. Редно е да се посочи известна
непоследователност от страна на районния съд, без това да се отразява на
правилността на съдебния акт. В съдебно заседание от 28.03.2018 година /л. 56 от
НОХД/ съдът е приобщил показанията на свид. Н.М. от ДП на основание чл. 281,
ал.1, т.3 от НПК. След което са били проведени още няколко съдебни заседания и
едва в съдебно заседание от 05.03.2019г. /л.175/ съдът по свой почин е посочил,
че е необходим допълнителен разпит на свид. М., без да посочва за какви
обстоятелства. Свидетелят се е явил в съдебно заседание на 18.10.2019г. и е
изслушан, като съдът не е посочил, че допуска същия до допълнителен разпит, а
видно от съдържанието на протокола, е бил разпитан основно. Процесуално
издържано е да се пристъпи към приобщаване показания на свидетел по реда на чл.
281 от НПК в аналогична хипотеза като настоящата при предвидимо приключване на
съдебното дирене, когато и са изчерпани процесуалните способи за осигуряване на
свидетеля за непосредственото му изслушване или се констатира друга причина за
прочитане на показанията му. Т.е. в случая съдът е избързал с приобщаване на
показанията на този свидетел от ДП и това не би било озадачаващо, ако не бе провел
след това пълен и обстоен разпит на същия. Доколкото обаче съдът се е позовал не
само на показанията на свидетеля, депозирани пред него, а и на останалите
коментирани в мотивите доказателствени източници, това не се е отразило по
никакъв начин на правилността на съдебния акт.
Ето защо, съдът намира, че така
събраните доказателства са правилно и коректно оценени от долната инстанция,
като съдът е достигнал до законосъобразния извод, че подсъдимият е осъществил
от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 209, ал.1 от НК, тъй като през периода 11.06.2013г.- 18.06.2013г. в гр. С., с цел да набави
за себе си имотна облага в размер на 1500 лв., възбудил и поддържал заблуждение
у В.Г.А.от св. Т., общ. С., че ще предаде на съдията- докладчик по НОХД № 714/
2013г., по описа на РС- гр. Сливен сумата от 1500 лв., за да осигури
благоприятен изход по делото и с това причинил имотна вреда на А.в размер от 1500лв.
Относно обективната и
субективна съставомерност на престъплението първият съд е изложил
законосъобразни съображения, които въззивната инстанция изцяло споделя.
Правилно е посочено, че от обективна
страна, в посочения период и място подсъдимият е извършвал активни действия, с
които е реализирал и двете изпълнителни деяния на престъпния състав на чл. 209,
ал. 1 НК. Още на 11.06.2013г. е възбудил заблуждение у свид. А., твърдейки от
една страна, че правното му положение по НОХД № 714/13г., по описа на РС-
Сливен е изключително тежко и ще търпи ефективно наказание „лишаване от
свобода“, освен ако бъде предложена парична сума на съдията- докладчик по
делото, за да постанови благоприятен за свидетеля съдебен акт. Самото
поддържане на заблуждението, подс. М. е реализирал чрез няколкократните си
твърдения, че вече е коментирал въпроса за изхода по делото със съдията
докладчик и той не би отказал облага под формата на парична сума. Правилно е
посочено от районния съд, че освен сведената до знанието му от подсъдимия
угроза да влезе в затвора, то също така свид. А.не би предал сумата от 1500лв.
на подс. М., ако не са били неговите твърдения за осъществен контакт със
съдията по делото и декларирана от последния пред адвоката готовност да
съдейства срещу съответната материална отплата.
Правилно е изложил районният
съд, че за да са налице измамливи действия, то следва деецът изначално да няма
намерение да изпълни поетите задължения и в случая безспорно установено от
обективна страна е, че подсъдимият още изначално не е имал каквото и да било
намерение да осъществи поетото пред свид. А.задължение да говори със съдията-
докладчик по делото, за да бъде издействан благоприятен изход по същото.
Съдът е разгледал и евентуаната
възможност поведението на подсъдимия дали не изпълва признаците на престъпление
по чл. 304б от НК – търговия с влияние и съображенията му да отхвърли подобна
възможност са напълно заканосъборазни. Необходимо би било в този случай деецът
да разполага с обективната възможност да упражни влияние, а тук не се доказва
изобщо такава да е налице. Ето защо, правилно е прието от районния съд, че единствената
цел на подсъдимия е била да се облагодетелства допълнително с парите, които свид.
А.си е мислел, че ще отидат в полза на съдията- докладчик. Подсъдимият не е уведомил свид. А.за реда, по който
съдията е насрочил делото, че се касае до непредпазливо деяние, което е леко
наказуемо и едно от алтернативно предвидените наказания е „пробация“, като
вместо това е създал у свидетеля усещане
за неизбежност на това, че ще му бъде наложено ефективно наказание лишаване от
свобода. Впоследствие, подсъдимият е поддържал тази заблуда, декларирайки пред свидетеля неизменност на
описаното от него самия положение на А., освен ако не предаде инкриминираната
сума, което е увещавал, че е продиктувано от разговори, които е водел със
съдията по делото.
Деянието е довършено на
18.06.2013г., когато свид. А.се е разпоредил със сумата от 1500лв. в полза на
подс. М.. На посочената дата, в помещението, ползвано като адвокатска кантора,
подс. М. е получил парите и ги е преброил. Свид. А.е обеднял, с което му е
причинена и имуществена вреда.
От субективна страна, деянието
е извършено при форма на вина пряк умисъл- деецът е съзнавал общественоопасния
характер на деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните му
последици и пряко е желаел това. Правилни са събораженията на районния съд, че подсъдимият
е имал ясната представа относно неверността на твърдението си, че ще предаде
парите на съдията, за да осигури благоприятен изход по делото за свидетеля, а
така и че преди това е създал неверни представи у пострадалия относно
неизбежността на положението му да влезе в затвора. По този начин, преследвайки изискуемата от
закона специална /користна/ цел, го е мотивирал да се разпореди със сумата от
1500лв. в негова полза.
Районният съд е преценил, че
наказанието на подсъдимия следва да бъде определено при условията на чл. 55,
ал. 1, т. 1 НК, доколкото е налице изключително смекчаващо отговорността
обстоятелство - неспазването на разумния срок за разглеждане на делото, като и
най- лекото предвидено в закона наказание за престъплението по смисъла на чл.
209, ал. 1 НК се явява несъразмерно тежко. Този извод на долната инстанция е
съобразен със закона и с трайно установената съдебна практика. Действително
делото поради независещи от дееца причини е било разглеждано в продължение на
близо шест години и половина до приключването му пред РС, без същото да се
отличава с фактическа или правна сложност. Правилно поради това изминалият
период на разследването е отчетено от съда като изключително по смисъла на чл. 55 от НК
обстоятелство, което налага компенсация при наказателната санкция, тъй като за
един продължителен период от време деецът търпи негативите на положение да бъде
предаден на съд, без производството да протича в рамките на разумните срокове.
Коректно са отчетени от долната
инстанция и останалите относими за
наказателната отговорност на дееца обстоятелства - чисто съдебно минало на
подсъдимия, като процесната постъпка е оценена като изолирана проява в живота
му. Настоящият състав отчита и трудовата ангажираност на подсъдимия, добри
характеристични данни, които обстоятелства го определят като лице с по-ниска
степен на обществена опасност. Същевременно обаче следва да се отчете и факта,
че подсъдимият е използвал вече изграденото в предходни години доверие у
свидетеля, като с постъпката си същият е накърнил и авторитета на адвокатската
гилдия, доверието, което би следвало да е изградено между клиент и адвокат,
доколкото именно последният е призван да защити и гарантира интересите на
обърналото се към него за правна помощ и съдействие лице.
Ето защо, като е определил
наказанието лишаване от свобода под минимума от една година в съответствие с
нормата на чл. 55, ал.1, т.1 от НК в размер малко над минималния такъв – а
именно пет месеца лишаване от свобода, съдът е наложил наказание, което и
според настоящия състав в пълна степен отговоря на стореното от дееца и
личността на последния. Отлагайки изпълнението на наказанието за срок от три
години на основание чл. 66, ал.1 от НК, съдът в пълна степен е отчел на първо
място – формалното наличие на обективните
законови предпоставки на института на условното осъждане и на второ – е
направил вярната преценка, че така ще бъдат постигнати целите на наказанието,
разписани в чл. 36 НК и преди всичко ще се постигне поправяне на дееца.
Законосъобразно е произнасянето
на съда по направените разноски както пред този състав, така и при предходното разглеждане
на делото, които са възложени в тежест на жалбоподателя на основание чл. 189,
ал.3 от НПК.
С оглед на изложеното и на
основание чл. 334, т.6 и чл. 338 от НПК, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
присъда № 313/29.11.2019г. по НОХД № 8226/2017г.
по описа на ПРС, 4 н.с.
Решението е окончателно и не
подлежи на протест и обжалване.
Да се изпрати съобщение по чл.
340, ал.2 от НПК до страните за изготвеното решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: