Р
Е Ш Е Н И Е
№ гр. Ловеч, 23.12.2021 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, пети граждански състав в публичното заседание на осми септември, през две хиляди двадесет и първа година
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА РАБАДЖИЕВА
при секретаря МАРИЯ КАРАЛАШЕВА като разгледа докладваното от съдията гр. дело №1087 по описа за 2020 год, за да се произнесе съобрази:
Производство
по реда на чл.422 вр.чл.415 от ГПК.
Производството е образувано въз основа на искова молба от „БГМ-Софт“ООД, със седалище и адрес на управление: гр. Ловеч, ул.“Търговска“№22, ет.4, ст.412, представлявано от управителя Габриела Алексеева Генчева против Б.Я.Б., с пост.адрес: ***.
В исковата молба е изложено, че ищцовото дружество се явява кредитор по отношение на ответника Б.Я.Б., тъй като помежду им били налице облигационни заемни отношения. Ответникът е бил назначен като работник в предприятието на 23.03.2015 г. на длъжност „общ работник“. Наведени са твърдения, че практика в предприятието е при постъпване на работник или служител на работа да му бъде даден паричен заем, с който да обслужи социално-битовите си нужди до получаване на заплата. В тази връзка на ответника на няколко транша били отпуснати следните суми: банкови преводи от 07.07.2015 г. – 204,73 лв, 17.09.2015 г. – 300.00 лв, 10.11.2015 г. – 113.00 лв., 02.03.2016 г. – 140.00 лв., 29.03.2016 г. – 250.00лв. и 26.05.2016 г. – 100.06 лв., като неформалната уговорка е, че при прекратяване на трудовите правоотношения въпросните суми се възстановяват на работодателя.
Ищецът твърди, че вземането му е ликвидно и изискуемо, тъй като трудовите правоотношения с ответника са прекратени на 13.11.2017 г. и съобразно уговорката им, в този момент е следвало да възстанови процесните суми.
Предвид това поискали от РС – Ловеч да им бъде издадена заповед по реда на чл.410 от ГПК и по ч.гр.д.№94/2020 г.съдът издал Заповед № 142/14.02.2020 г, по силата на която на ответника е разпоредено да заплати сумата 1 107,79 лв. и разноски по делото в размер на 325 лева. Посочва се, че на 03.07.2020 г. ищецът е уведомен от съда, че ответника е подал възражение срещу заповедта за изпълнение, поради което с Разпореждане № 1500/29.06.2020 г. му е указано да предяви иск за установяване на вземането си.
В петитумната част е изведено искане съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника Б.Я.Б. съществуването на вземането на „БГМ-Софт“ООД, а именно: 1 107,79 лв., произтичащо от заемни отношения, материализирани в Платежно нареждане от 07.07.2015 г.; Отчет по сметка от 17.09.2015 г.; Платежно нареждане от 10.11.2015 г.; Платежно нареждане от 02.03.2016 г.; Платежно нареждане от 29.03.2016 г.; Платежно нареждане от 26.05.2016 г., законната лихва върху главницата, считано от образуване на производството до окончателното й изплащане, и разноски по делото в размер на 325 лева, описани в Заповед №142/14.02.2020 г., издадена по ч.гр.д.№ 94/2020 г. по описа на Ловешки РС.
Претендирани са и разноските по делото, както и направените в хода на заповедното производство разноски.
Съгласно разпоредбата на чл.131 от ГПК на ответника е изпратен препис от ИМ заедно с приложенията, като му е указана възможността да подаде писмен отговор в едномесечен срок, задължителното съдържание на отговора и последиците от неподаването на такъв или неупражняването на права.
По искане на ответника Б.Я.Б. съдът му е предоставил правна помощ /процесуално представителства/, като е назначил, на основание чл.21, ал.1, т.3 от ЗПП, при условията на чл.23, ал.3 от ГПК процесуален представител по делото – адв. Ст. Д. от ЛАК.
В законоустановения едномесечен срок е постъпил писмен отговор от адв. Д., в който изразява становище по предявения иск. Счита, че същият е неоснователен и недоказан, като излага подробни съображения. Намира за безспорно, че доверителят й е бил в трудови правоотношения с ответника по делото, като трудовият му договор е прекратен на 13.11.2017 г. Заявява, че ответникът не дължи процесната сума, като въвежда твърдения, че същият има насрещни вземания спрямо ищеца. Отбелязва, че създалите се отношения между страните, относно получаването на парични средства се отнасят единствено и само до установените трудови взаимоотношения. Прави възражение за изтекла погасителна давност, като счита, че процесното вземане е погасено по давност, поради изтичане на определения в закона срок. Твърди, че след извършване на прихващане доверителят й не само не дължи вземане, а има право да получи такова от него. Категорично възразява да съществуват облигационни отношения между тях, като напротив – твърди, че паричните суми са дадени с оглед бъдещо престиране на личен труд. Заявява, че ищецът по делото е бил наясно, че дължи процесните суми, като страните са договорили да не предявяват вземанията си по съдебен ред. По изложените съображения намира установителният иск за неоснователен и недоказан и моли да бъде отхвърлен с всички произтичащи от това последици.
Едновременно с отговора, по реда на чл.211 от ГПК Б.Б., чрез назначения му особен представител, е предявил насрещен иск против „БГМ-Софт“ООД. Наведени са твърдения, че през 2016 г. ответното дружество доставило 150 кг. орехи в дома на Б. ***, които трябвало да бъдат почистени от черупките, т.е. да се извади ядката. За възложената работа е било уговорено възнаграждение между тях по 2.00 лв. на килограм или общо 300.00 лв. Твърди, че уговорената сума не е заплатена за свършената работа. Твърди се още, че при прекратяване на трудовото правоотношение, насрещният ответник не е заплатил на ищеца обезщетение по чл.222, ал.1 от КТ в размер на брутното му трудово правоотношение за времето, през което е останал без работа, но за не повече от 1 месец, а именно 460.00 лв. Наред с това, от страна на работодателя не са изплатени, на основание чл.40, ал.5 от КСО първите три дни от отпуската за временна неработоспособност, а именно за 2016 г. – 9 дни по 15.00 лв. или общо 135.00 лв. и за 2017 г. – 21 дни по 16.00 лв. или общо 336.00 лв. Твърди се също, че не му е изплатен платения годишен отпуск, на основание чл.224, ал.1 от КТ при прекратяване на трудовото му правоотношение, а именно: за 2016 год. – 9 дни по 18.00 лв. или общ размер 162,00 лв. и за 2017 год. – 9 дни по 19.00 лв. или в общ размер 171.00 лв. От посоченото е видно, че общата сума, която „БГМ-Софт“ООД дължи на насрещния ищец е в размер на 1 564,00 лв.
МОЛИ след като се запознае с доказателствата по делото, съдът да постанови решение, с което да осъди „БГМ-Софт“ООД, представлявано от Г.А.Г.да заплати на Б.Я.Б. сумата от 1564,00 лв., от която: 300.00 лв. за почистване на 150.00 кг. орехи, 460.00 лв. –неизплатено обезщетение по чл.222, ал.1 от КТ, 471,00 лв. – неизплатени на основание чл.40, ал.5 от КСО първите три работни дни от отпуската за временна неработоспособност, 333.00 лв. – неизплатен годишен отпуск за 2016 год. и 2017 год., на основание чл.224, ал.1 от КТ при прекратяване на трудовото му правоотношение, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателното плащане на вземането.
Постъпил е писмен
отговор на насрещния иск, в който „БГМ-Софт“ООД е заявил, че оспорва насрещните
искове, предявени от Б.Я.Б.. Заявява, че не му е известно да му е възлагана
работа по почистване на орехи от черупките,още повече, че дружеството не извършва
такава дейност и в счетоводството не съществуват записвания на такива
задължения. Като така, счита предявеният иск в размер на 300.00лв. за
неоснователен. Като неоснователен е оспорен и насрещният иск с основание
чл.222, ал.1 от КТ. Посочва, че Б. е назначен с трудов договор от 20.03.2017 г.
с основание чл.68, ал.1, т.2 от КТ – до извършване на определена работа, и е
прекратен на 13.11.2017 г. с основание чл.325, ал.1, т.4 от КТ – при завършване
на работата. Навежда довод, че в нормата на чл.222, ал.1 от КТ подробно са
изброени хипотезите, при които се следва обезщетение, но настоящия казус
категорично не попада сред тях. На следващо място ответникът по насрещния
иск заявява, че
не отговаря на истината твърдението, че на Б.Б. не са изплатени първите три дни от отпуските за временна нетрудоспособност. Твърди, че за 2016 г. са представени два болнични листа – от 08.04.2016 г. и 17.10.2016 г., като и по двата първите три дни са му изплатени, а за 2017 г. е представил шест болнични листа – от 14.08.2017 г., 19.08.2017 г., 29.08.2017 г., 13.09.2017 г., 03.10.2017 г. и 23.10.2017 г. Изтъква, че първият и петият от тях са първични, и първите три дни от тях са му изплатени, а останалите са продължения, поради което плащане по тях не се следва. Предвид това, счита, че и този иск в размер на 336 лева не е основателен. Заявява още, че не отговаря на истината твърдението, че на Б.Б. не са изплатени обезщетения за неизползван платен отпуск. Твърди се, че през 2016 г. същият е ползвал платен отпуск през м.март 5 дни, през м.април 3 дни, през м.май 5 дни и през м.август 7 дни, или общо двадесет дни – целият му платен годишен отпуск, така както е уговорено в трудовия му договор; за 2017 г. са му се полагали тринадесет дни платен отпуск, от които през м.май е ползвал 5 дни, а неизползваните 8 дни са му изплатени при прекратяване на трудовото правоотношение. При това положение счита, че и този иск в размер общо на 333 лева е неоснователен. Счита, че хипотетичните вземания по предявените искове биха били погасени по давност, на която изрично се позовава.
В о.с.з. ищeцът „БГМ – Софт“ЕООД се представлява от Управителя Г. Г. и адв. В. По същество моли предявеният иск за сумата от 1107.79 лв. да бъде уважен. Счита, че от събраните по делото доказателства категорично се доказва, че доверителят му е превел по банков път претендираната сума на няколко транша, като я е именувал „депозит“. Намира иска за доказан по основание и размер. По отношение на предявените насрещни искове за различни суми, застъпва становище за неоснователност и недоказаност. Счита, че от изслушаните и приети по делото ССчЕ се установява, че претендираните суми са начислени и преведени, изключая претенцията за обезщетение при прекратяване на ТПО. По отношение на последната счита, че претендираните суми не се следват, тъй като насрещният ищец е назначен за извършване на определена работа. Поддържа и възражението си, че исковете са преклудирани по давност.
В хода на процеса ответникът взема лично участие, като се представлява от назначения от съда процесуален представител – адв. Ст.Д.. В заседанието по същество не се явяват и не са изложили фактически и правни доводи по предявените искове.
Съдът, като обсъди доводите на страните и извърши преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
От приложеното ч.гр. д №94/2020 г. по описа Ловешки РС се установява, че по повод заявление, подадено от „БГМ-Софт“ООД – гр. Ловеч е издадена Заповед № 142 от 14.02.2020 г., с която съдът е разпоредил длъжникът Б.Я.Б., с адрес: *** да заплати на кредитора „БГМ-Софт“ ООД, с ЕИК *********, с адрес: гр. Ловеч, ул. „Търговска“ № 22, ет. 4, ст. 412, представлявано от Г.А.Г.сумата от 1 107,79 лв. /хиляда сто и седем лева седемдесет и девет стотинки/ - главница и 325,00 лв. /триста двадесет и пет лева/ - сторени разноски, от които 25,00 лв. – държавна такса и 300,00 лв. – адвокатско възнаграждение.
В срока по чл.414, ал.2 от ГПК длъжникът Б.Я.Б. е подал писмено възражение вх.№5673/24.06.2020 г, с което е оспорил вземането. По този повод с Разпореждане № 1500 от 29.06.2020 г. заповедният съд е указал на заявителя възможността в едномесечен срок от съобщението да предяви иск за установяване на вземането си по отношение на възразилия длъжник, като довнесе дължимата държавна такса.
Констатира се, че съобщението с указания относно възможността за предявяване на установителен иск е получено от ищеца на 02.07.2020 г., като ищецът е упражнил правото си на иск и в рамките на законоустановения едномесечен срок е предявил настоящия иск за установяване на оспореното вземане със СПН.
Предявеният е иск с правна квалификация по чл.422, вр.чл.415, ал.1 от ГПК вр. чл.240 от ЗЗД - положителeн установителен иск за установяване със СПН, че в полза на ищеца „БГМ-Софт“ООД съществува вземане срещу ответника Б.Я.Б. в претендирания общ размер от 1 107,79 лв. - предмет на Заповед изпълнение по чл. 410 от ГПК №142 от 14.02.2020 г, издадена по ч.гр.д. №94/2020 г., която длъжникът/ответник по делото/е оспорил по реда на чл.414 от ГПК.
По делото не е спорно, че страните са били обвързани от трудово правоотношение, възникнало по силата на трудов договор №6 от 23.03.2015 г. Ответникът е бил назначен в дружеството – ищец „БГМ – Софт“ООД на длъжност „общ работник“, с основно трудово възнаграждение в размер на 360.00лв. Договорът е сключен за срок: до завършване на определена работа.
Със Заповед № 5/13.11.2017 г., на основание чл.325, т.4 от КТ работодателят е прекратил трудовото правоотношение с ответника Б.Я.Б., считано от 13.11.2017 г. Посочените в договора причини за прекратяване на трудовия договор са „със завършване на определена работа“.
От приложените към заповедното производство платежни нареждания е видно, че през времетраенето на трудовото правоотношение в полза на ответника са извършени банкови преводи, както следва: на 07.07.2015 г. – сумата от 204.73 лв., на 17.09.2015 г. – сумата от 300.00лв, на 10.11.2015 г. – сумата от 113.00 лв., на 02.03.2016 г. – сумата от 140.00 лв., на 29.03.2016 г. – сумата от 250.00лв. и на 26.05.2016 г. – 100.06. лв. Като основание за всички горепосочени банкови преводи е посочено - депозит.
Установява се, че след прекратяване на трудовото правоотношение ищецът „БГМ-Софт“ООД е изпратил покана до ответника Б.Б., с която последният е поканен в седмодневен срок да възстанови горните суми, съставляващи предоставен заем посредством банков превод. Отправено е предупреждение, че в противен случай ищецът ще бъде принуден да потърси правата си по съдебен ред.
От показанията на разпитаните свидетели Велизар Гонков и Илиян Илиев се установява, че са работили заедно с ответника в ищцовото дружество. Св.Гонков посочва, че с ответника започнали о едно и също време работа, като при постъпването им от страна на работодателят им били дадени пари, с които да поемат началните разходи. Предоставените суми съставлявали заем, който следвало да върнат. Тогава били трима човека, като и на тримата били дадени суми. Св.Г. твърди, че той е върнал сумите, които са му били предоставени в заем. Относно ответника Б.Б. споделя, че същият непрекъснато имал финансови затруднения:„Постоянно нямаше пари, все го гонеха някакви съдия изпълнители и беше длъжник все на някого. Идваше във фирмата и все искаше пари. Те бяха срещу връщане, но той не ги връщаше.“
Съдът кредитира с доверие показанията на свидетелите, тъй като същите са вътрешно логични, непротиворечиви и кореспондират със събраните писмени доказателства.
В същия смисъл са и показанията, дадени от св. И.. Същият заявява, че не е запознат с това дали са давани пари на работниците до заплата, но твърди, че на Б. са давани постоянно. Самият свидетел също му е давал пари на заем, но му ги бил върнал. Както св.Илиев, така и св. Гонков заявяват, че не знаят на Б. да е възлагана надомна работа.
На основание чл.195 от ГПК по делото е допусната съдебно-икономическа експертиза, която е дала заключение, че на ответника не е изплатено обезщетение по чл.222, ал.1 от КТ след прекратяване на трудовото правоотношение. Посочено е, че основанието, на което е освободен не предполага изплащане на такова обезщетение. Установено е, че на ответника са изплатени от работодателя, на основание чл.40, ал.1 от КСО следните суми за първите три работни дни от отпуската за временна работоспособност:
-за 2016 г. за периода от 18.04.2016 г.-22.04.2016 г. е представен първичен болничен лист, по който за три дни във ведомост за м.април е начислена и изплатена сумата от 76.08 лв; за периода 17.10.2016 г. – 21.10.2016 г. е представен първичен болничен лист, по който за три дни във ведомостта за м.октомври е начислена и изплатена сумата от 42,00 лв.
- за 2017 г. са представени шест болнични листа, от които два са първични - за периода от 14.08.2017 г. – 18.08.2017 г. и за периода от 03.10.2017 г. – 22.10.2017 г. Видно от заключението на експертизата и по двата болнични листа за първите три дни са изплатени сумите съответно от 49,86 лв. и 12,15 лв. Останалите четири болнични листи от 19.08-2017 г., 29.08.2017 г., 13.09.2017 г. и 23.10.2017 г. са продължение, като по тях плащане не извършвано от работодателя.
В отговор на поставената задача, експертизата е установила, че за 2016 г. насрещният ищец Б.Б. е използвал полагаемия платен годишен отпуск в размер на 20 работни дни, като дължимите суми са му изплатени с платежни нареждания от 03.08.2016 г. /за 5 дни/, 01.09.2016 г./за 3 дни/, 30.09.2016 г. /за 5 дни/ и 19.12.2016 г. /за 7 дни/. За 2017 г. от полагаемия 20 дни платен годишен отпуск Б. е използвал 5 дни, за които с платежно нареждане от 28.07.2017 г. е изплатена сумата от 115.37 лв. Във ведомостта за заплати за м.ноември 2017 г. е начислено на Б. обезщетение на основание чл.224, ал.1 от КТ за неизползван платен годишен отпуск за 2017 г. в размер на 8 дни за сумата от 167,27 лв. Тази сума е изплатена с платежно нареждане от 21.12.2017 г.
Към СИЕ са поставени допълнителни задачи, като по делото е депозирано допълнително заключение назначеното вещо лице. След извършена проверка на трудовото досие на Б.Я.Б. в „БГМ Софт“ООД е констатирано с Б. са сключени следните договори: 1./ Трудов договор №2 от 18.05.2012 г. с основание чл.68, ал.1, т.2 във вр. с чл.70, ал.1 от КТ (срок за изпитване 6 месеца); 2./Трудов договор №9 от 25.03.2014 г. с основание чл.68, ал.1, т.2 във вр.с чл.70, ал.1 от КТ (за неопределено време със срок на изпитване 6 месеца); 3./Трудов договор №6 от 23.03.2015 г., назначен считано от 24.03.2015 г., срок на договора: до завършване на определена работа; 4./ Трудов договор №6 от 16.03.2016 г., назначен считано от 17.03.2016 г., срок на договора:до завършване на определена работа; 5./ Трудов договор №6 от 20.03.2017 г., назначен считано от 21.03.2017 г., срок на договора: до завършване на определена работа.
След запознаване с приложените по делото банкови извлечения по сметката с титуляр Б.Б. в „УниКредит Булбанк“ за периода от 01.03.2015 г. до 30.12.2015 г., от 01.01.2016 г. до 31.12.2016 г. и от 01.08.2017 г. до 31.12.2017 г. вещото лице е установели, че общата сума постъпила по сметката в посочения период е в размер на 6 548.05 лв. Сумите реално са постъпвали по банковата сметка, като след преводите има регистрирани тегления на суми от сметката на АТМ.
С оглед наведените в ИМ твърдения съдът е приел , че е сезиран с положителен установителен иск с правна квалификация 415 ал. 1 от ГПК вр.чл.240 от ЗЗД, която не е оспорена от страните.
Съгласно чл. 154 ал. 1 от ГПК, с доклада си по делото съдът е разпределил доказателствената тежест на страните.В конкретния случая с оглед характера на предявеният иск съдът е указал на ищеца,че носи доказателствената тежест в процеса, като следва да установи основанието на иска (наличието на облигационна обвързаност, произтичаща от валидно сключен договор за заем, по силата на който ищецът се явява кредитор, в полза на когото съществува вземане в претендирания размер, а ответникът – длъжник, както и че към момента на прекратяване на ТПО ответникът не е изпълнил поетото задължение за връшане на заетата сума.
От друга страна, доколкото се твърди отрицателен факт - липса на плащане, то доказателствената тежест за този факт се носи от ответника Б.Я.Б. и именно последният следва посредством годни доказателствени средства да установи, че е изпълнил задълженията си по възникналата двустранна връзка и да ангажира доказателства относно релевираните в отговора твърдения за настъпили правопогасяващи и правоизключващи факти.
Ищецът поддържа твърдения за установени между него и ответника облигационна връзка,произтичащи от заемно правоотношение. Съобразно разпоредбата на чл. 240, ал. 1 ЗЗД, с договора за заем заемателят се задължава да върне заетата сума.Тъй като договорът за заем е реален договор,той се счита сключен от момента, в който заемодателят реално предостави в собственост и фактическа власт на заемателя определената парична сума или вещ.Този договор не е формален и се приема, че простото съгласие, придружено с предаване на пари е достатъчно за неговата действителност, като законът не е установил изисквания за специална писмена форма за неговата валидност
По правилата на доказване /чл.154, ал.1 от ГПК/ всички елементи от фактическия състав на договора за заем следва да бъдат доказани, при условията на пълно и главно доказване, от ищеца – заемодател, който извлича облагата и търси изпълнение на договорното задължение от заемателя.
В конкретния случай, по делото е безспорно установено, че както ответника, така и останалите работници в ищцовото дружество „БГМ – Софт“ООД са получавали след постъпването си на работа лични заеми за обслужване на социално-битови нужди. . По делото са ангажирани писмени доказателства, като и от заключението на изслушаната съдебнво-икономическа експертиза се установява, че по банков път, на няколко транша по сметката на ответника в „УниКредит Булбанк“ са преведени суми в претендирания общ размер на 1 197.79лв., както следва: на 07.07.2015 г. – сумата от 204.73 лв., на 17.09.2015 г. – сумата от 300.00лв, на 10.11.2015 г. – сумата от 113.00 лв., на 02.03.2016 г. – сумата от 140.00 лв., на 29.03.2016 г. – сумата от 250.00лв. и на 26.05.2016 г. – 100.06. лв. Като основание за всички горепосочени банкови преводи е посочено - депозит. С оглед доказателствата по делото съдът приема, че тези суми не са част от трудовото възнаграждение на ответника, като не съставляват и аванс по смисъла на чл.270, ал.2 от КТ. Съобразно създалата се практика в ищцовото дружество, към момента на напускане на работа работникът е следвало доброволно да възстанови получените суми, предоставени му от работодателя. В настоящия казус, ответникът не отрича,че към момента на прекратяване на ТПО с ищеца не е извършил плащане на получените суми. Няма данни същите да са били удържани и от трудовото му възнаграждение.
С оглед на горното съдът намира за безспорно установено, че се касае за облигационен заем по смисъла на чл.240 от ЗЗД, а не за задължение, произтичащо от възникналото трудовото правоотношение между страните. Тъй като предоставените на ответника средства като лични заеми не са върнати при прекратяване на трудовия договор със Заповед №5/13.11.2017 г., предявеният иск се явява основателен и следва да бъде уважен в пълния претендиран размер. Съдът констатира, че заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК е подадено в съда на 17.01.2020 г., с оглед на което приема, че към този момент погасителната давност за това задължение не е изтекла, доколкото в случая е приложим общия петгодишен давностен срок.
По реда на чл.211 от ГПК ответникът е предявил насрещен иск, с който е претендирал насрещно вземане срещу „БГМ Софт“ООД в общ размер на сумата от 1 564 лв, от която: 300.00 лв. за почистване на 150.00 кг. орехи от черупките, 460.00 лв. – неизплатено обезщетение по чл.222, ал.1 от КТ, 471.00 – неизплатени на основание чл.40, ал.5 от КСО първите три работни дни от отпуската за временна неработоспособност, 333.00 лв. – неизплатен годишен отпуск за 2016 г. и 2017 г., на основание чл.224, ал.1 от КТ при прекратяване на ТПО.
След съвкупен анализ на събраните по делото доказателства съдът намира предявения насрещен иск за неоснователен.
Насрещният ищец твърди, че през 2016 г. ответникът е доставил в дома му в с. Лисец 150 кг. орехи, които трябвало да бъдат почистени от черупките. Твърди, че за възложената работа е било уговорено възнаграждение по 2.00 лв. на килограм или общо 300.00 лв.
В рамките на настоящия процес така заявената претенция се явява недоказана както по основание, така и по размер. От страна на ищеца, който носи доказателствената тежест по така предявения иск, не са ангажирани каквито и да било доказателства в подкрепа на твърденията му. Въпреки дадената му възможност, насрещният ищец не е посочил и представил доказателства, с които да установи твърденията си, че извън трудовото правоотношение, работодателят му е възложил определена работа, която той е приел да извърши при посочените условия, като след завършването й в негова полза е възникнало вземане от възнаграждение в претендирания размер от 300.00 лв.
С оглед на горното, съдът намира, че предявеният иск като неоснователен и недоказан следва да бъде отхвърлен.
С насрещния иск е заявена претенция за заплащане на обезщетение по чл.222, ал.1 от КТ в размер на брутното му трудово правоотношение за времето, през което е останал без работа, но за не повече от 1 месец, а именно 460.00 лв. В разпоредбата на чл.222, ал.1 от КТ изчерпателно са посочени хипотезите, при което работодателят следва да заплати обезщетение – при уволнение поради закриване на предприятието или на част от него, съкращаване в щата, намаляване обема на работа, спиране на работата за повече от 15 работни дни, при отказ на работника или служителя да последва предприятието или неговото поделение, в което той работи, когато то се премества в друго населено място или местност, или когато заеманата от работника или служителя длъжност трябва да бъде освободена за възстановяване на незаконно уволнен работник или служител, заемал преди това същата длъжност. В конкретния случай, Б.Б. е назначен в „БГМ Софт“ООД по силата на трудов договор от 20.03.2017 г. на основание чл.68, ал.1, т.2 от КТ – до извършване на определена работа. Установява се, че трудовото му правоотношение е прекратено със Заповед № 5/13.11.2017 г. на основание чл.325, т.4 от КТ – със завършване на определената работа. Посоченото основание за уволнение е извън хипотезите, изчерпателно изброени в разпоредбата на чл.222, ал.1 от КТ, поради което за работника не е налице правна възможност да претендира обезщетение от работодателя за времето, през което е останал без работа, но за не повече от 1 месец. Следователно, искът за заплащане на обезщетение в размер от 460.00 лв. се явява неоснователен и недоказан и подлежи на отхвърляне.
Неоснователни и недоказани са и предявените с насрещната искова молба претенции за сумата 471.00 – неизплатени на основание чл.40, ал.5 от КСО първите три работни дни от отпуската за временна неработоспособност и сумата от 333.00 лв. – неизплатен годишен отпуск за 2016 г. и 2017 г., на основание чл.224, ал.1 от КТ при прекратяване на ТПО.
Твърденията на насрещния ищец, с които обосновава горните искови претенции изцяло се опровергават от заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-икономическа експертиза /основна и допълнителна/. Съгласно заключението, за 2016 г. за периода от 18.04.2016 г.-22.04.2016 г. е представен първичен болничен лист, по който за три дни във ведомост за м.април е начислена и изплатена сумата от 76.08 лв; за периода 17.10.2016 г. – 21.10.2016 г. е представен първичен болничен лист, по който за три дни във ведомостта за м.октомври е начислена и изплатена сумата от 42,00 лв; за 2017 г. са представени шест болнични листа, от които два са първични - за периода от 14.08.2017 г. – 18.08.2017 г. и за периода от 03.10.2017 г. – 22.10.2017 г. Експертизата е установила, че по двата първични болнични листа за първите три дни са изплатени сумите съответно от 49,86 лв. и 12,15 лв. Останалите четири болнични листи от 19.08-2017 г., 29.08.2017 г., 13.09.2017 г. и 23.10.2017 г. са продължения, поради което като по тях плащане не се следва от работодателя при условията на чл.40, ал.5 от КСО.
Във връзка с претенцията за изплащане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2016 г. и 2017 г. експертизата е установила, че за 2016 г. насрещният ищец Б.Б. е използвал изцяло полагаемия платен годишен отпуск в размер на 20 работни дни, като дължимите суми са му изплатени с платежни нареждания от 03.08.2016 г. /за 5 дни/, 01.09.2016 г./за 3 дни/, 30.09.2016 г. /за 5 дни/ и 19.12.2016 г. /за 7 дни/. За 2017 г. от полагаемия 20 дни платен годишен отпуск Б. е използвал 5 дни, за които с платежно нареждане от 28.07.2017 г. е изплатена сумата от 115.37 лв. Във ведомостта за заплати за м.ноември 2017 г. е начислено на Б. обезщетение на основание чл.224, ал.1 от КТ за неизползван платен годишен отпуск за 2017 г. в размер на 8 дни за сумата от 167,27 лв. Тази сума е изплатена при прекратяване на ТПО с платежно нареждане от 21.12.2017 г.
С оглед на изложеното, съдът намира, че като неоснователни и недоказани ще следва да се отхвърлят и предявените искове за сумата 471.00 – неизплатени на основание чл.40, ал.5 от КСО първите три работни дни от отпуската за временна неработоспособност и за сумата от 333.00 лв. – обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ за неизползван годишен отпуск за 2016 г. и 2017 г.
По разноските:
С оглед изхода на процеса, на основание чл.78, ал.1 от ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски по производството, съразмерно с уважената част от иска. Съгласно задължителната съдебна практика - т.12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС ответникът следва да заплати на ищеца съразмерно с уважената част на исковата претенция и направените от последния разноски по заповедното производство.
От страна на ищеца в исковото производство са сторени следните разноски: 25.00 лв. –платена държавна такса и 300.00 лв.–заплатено адвокатско възнаграждение, които с оглед уважаване изцяло на предявения установителен иск следва да се присъдят в пълния претендиран размер. Ответникът следва да заплати на ищеца и направените разноски по заповедното производство в общ размер на 325.00 лв.
Мотивиран от горните съображения , съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422 във вр.
с чл.415 от ГПК, по отношение на ответника Б.Я.Б., с
ЕГН **********, с пост.адрес: *** съществуването
на вземането на «БГМ – СОФТ»ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Ловеч,
ул.»Търговска»№22, ет.4, ст.412, представлявано от
управителя Габриела Алексеева Генчева
– предмет на Заповед № 142 от 14.02.2020 г., издадена по ч.гр.дело
№ 94/2020 г. по описа на РС – Ловеч,
а именно: сумата в размер на 1 107.79 лв. /хиляда сто и седем лева и 79ст/, произтичащо
от заемни
отношения, материализирани в Платежно нареждане от 07.07.2015
г, Отчет по сметка от 17.09.2015 г, Платежно нареждане от 10.11.2015 г., Платежно
нареждане от 02.03.2016 г., Платежно
нареждане от 29.03.2016 г., Платежно
нареждане от 26.05.2016 г, ведно
със законната лихва,
считано от 17.01.2020 г. - датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК до окончателното
й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Б.Я.Б., с ЕГН **********, с пост. адрес: ***, чрез адв. С.Д. от ЛАК – особен представител, против «БГМ – СОФТ» ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Ловеч, ул.»Търговска»№22, ет.4, ст.412, представлявано от управителя Габриела Алексеева Генчева насрещен иск за сумата от 1564.00 лв, от която: 300.00 лв. за почистване на 150.00 кг. орехи, 460.00 лв. –неизплатено обезщетение по чл.222, ал.1 от КТ, 471,00 лв. – неизплатени на основание чл.40, ал.5 от КСО първите три работни дни от отпуската за временна неработоспособност, 333.00 лв. – неизплатен годишен отпуск за 2016 год. и 2017 год., на основание чл.224, ал.1 от КТ при прекратяване на трудовото му правоотношение, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателното плащане на вземането, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, Б.Я.Б., с ЕГН **********, с пост. адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на «БГМ – СОФТ» ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Ловеч, ул.»Търговска»№22, ет.4, ст.412, представлявано от управителя Габриела Алексеева Генчева направените по настоящото производство разноски в размер на325.00 лв./триста двадесет и пет лева/, както и сторените в заповедното производство разноски в размер на 325.00 /триста двадесет и пет/лв.
Решението подлежи на обжалване пред Ловешки ОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
На основание чл.7,ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на всяка от страните.
Препис от решението, след влизането му в сила, да се приложи по ч.гр.д.№94/2020 г.по описа на Ловешки РС, IX състав.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: