Решение по дело №1825/2019 на Районен съд - Нова Загора

Р Е Ш Е Н И Е №

гр. Нова Загора, 26.11.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Новозагорският районен съд в публично заседание на пети ноември през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА НЕНОВА

при секретаря Диана Дечева като разгледа докладваното от СЪДИЯ НЕНОВА гр. дело № 1825 по описа за 2019 год., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по чл.422 във вр.с чл.415 от ГПК във вр.с чл.79 от ЗЗД.

Производството е образувано по искова молба от „ОТП Факторинг България” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София 1000, район„Оборище”, бул.„Княз Александър Дондуков” № 19, етаж 2 (универсален правоприемник на преобразуваното и прекратено без ликвидация дружество „ОТП Факторинг България” ЕООД, ЕИК *********, считано от 15.11.2012 г.), представлявано от Илка Г. Димова-Мазгалева - Изпълнителен директор и Емил Димитров Кръстев – Прокурист, чрез пълномощника му Н.М.П. - юрисконсулт Съдебни вземания, редовно упълномощена с нотариално заверено пълномощно, удостоверяващо подписите с рег. № 12291/04.09.2018 г. по описа на Маргарита Шамлиян – Нотариус с район на действие – СРС, вписана под № 042 в регистъра на Нотариалната камара срещу М.С.Й., с ЕГН **********, с адрес *** и А.Й.К., с ЕГН **********, с адрес ***, за установяване на вземане за сумата от 10406.22 лв., от които: 9099.68 лева – неизплатена главница, 1130.61 лв. – редовна лихва за периода от 21.02.2017 г. до 29.01.2018 г. 55.93 лева – лихвена надбавка за забава за периода от 19.01.2018 г. до 29.01.2018 г. и 120.00 лева – заемни такси, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.01.2018 г. - датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на дълга.

Претендират се разноските по заповедното и по настоящото производство.

С исковата молба се сочи, че със съобщение по ч.гр.д. № 88/2018 г. по описа на Районен съд - Нова Загора, получено на 10.10.2019 г. ищецът е бил уведомен, чрез „Банка ДСК“ ЕАД /Цедент/ за определение на съда, постановено на осн. чл.415, ал.1, т.2 от ГПК с указания за предявяване на иск относно вземането си срещу М.С.Й. и А.Й.К..

В исковата молба се твърди, че на 18.11.2015 г. между „Банка ДСК” ЕАД, като кредитор и ответника М.С.Й., като кредитополучател е бил сключен Договор за кредит за текущо потребление, обезпечен с поръчителството на А.Й.К., произтичащо от Договор за поръчителство от 18.11.2015 г. към Договора за кредит за текущо потребление от същата дата. Твърди се, че съгласно договора „Банка ДСК” ЕАД е отпуснала на ответника в настоящото производство потребителски кредит в размер на 10000 лева за текущо потребление със срок за издължаване на кредита от 120 месеца, считано от датата на усвояване, като кредита бил усвоен еднократно изцяло и следвало да се погасява с месечни вноски, дължими на всяко 21-во число на месеца, съгласно погасителен план, който бил неразделна част от договора за кредит. Предоставения кредит се олихвявал с преференциален променлив лихвен процент, който към датата на сключване на договора бил в размер на 8.95 % годишно, формиран при Условията по програма ДСК Практика, представляващи неразделна част от договора за кредит.

Поддържа се, че неразделна част от договора били и общите условия за предоставяне на кредити за текущо потребление на физически лица, които кредитополучателя бил приел и подписал. Поддържа се, че поради преустановяване на погасяването по договора за кредит за текущо потребление от 18.11.2015 г., считано от месечна вноска с падеж 21.02.2017 г. и на основание чл.19.2 от Общите условия, кредиторът „Банка ДСК” ЕАД приложил предвидените санкции, и с нотариална покана – уведомление с изходящ на БДСК № 05-2001061/15.09.2017 г. с рег. № 3461/18.10.2017 г., том.II, акт № 29 на нотариус Николай Бъчваров, с рег. № 416 на НК и с район на действие РС Нова Загора, връчена на 03.01.2018 г., чрез залепване на уведомление по постоянен адрес (съвпадащ с настоящия) на длъжника е обявил на кредитополучателя предсрочната изискуемост на вземането.

Посочва се, че на 30.01.2018 г. вследствие на неизпълнение на задълженията от страна на кредитополучателя и настъпилата предсрочна изискуемост на цялото вземане, обявена на кредитополучателя с цитираното по-горе покана, кредиторът „Банка ДСК” ЕАД пристъпил към принудително събиране на вземането си по съдебен ред, като подал Заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.417 от ГПК срещу кредитополучателя. Било образувано ч.гр.д. № 88/2018 г. по описа на РС Нова Загора, по което съдът издал Заповед № 64/02.02.2018 г. за изпълнение на парично задължение и Изпълнителен лист от 06.02.2018 г., въз основа на представено Извлечение от счетоводните книги на „Банка ДСК” ЕАД от 30.01.2018 г.

Със заповедта кредитополучателят М.С.Й. и поръчителят А.Й.К. били осъдени да заплатят солидарно неизплатеното договорно задължение към „Банка ДСК” ЕАД, а именно: 10406.22 лв., от които: 9099.68 лева - главница, 1130.61 лв. – редовна лихва за периода от 21.02.2017 г. до 29.01.2018 г.; 55.93 лева – лихвена надбавка за забава за периода 19.01.2018 г. до 29.01.2018 г. и 120.00 лева – заемни такси, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.01.2018 г. - датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на дълга, както и съдебно-деловодни разноски в размер на 358.12 лева.

С оглед принудителното събиране на дължимите суми въз основа на издадените изпълнителни титули „Банка ДСК“ ЕАД, подала молба за образуване на изпълнително дело под № 559/2018 г. при ЧСИ Павел Георгиев, с peг. № 837 на КЧСИ, и район на действие ОС Сливен.

Поканата за доброволно изпълнение, ведно със заповедта за изпълнение била връчена и на двамата длъжници по реда на чл.47, ал.5 от ГПК.

Посочва, че на 09.01.2019 г.. по силата на Договор за покупко-продажба на вземания („Договор за цесия“), заявителят по ч.гр.д. № 88/2018 г. по описа на Районен съд – Нова Загора „Банка ДСК“ ЕАД, прехвърлила на ищеца процесното си вземане от М.С.Й. и А.Й.К., ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и изтекли лихви, което се потвърждавало и от Извлечение от Приемо-предавателен протокол към Договора за цесия от 09.01.2019 г, и писменото потвърждение от цедента „Банка ДСК“ ЕАД до „ОТП Факторинг България“ ЕАД за прехвърлянето на вземанията съгласно Договор за цесия от 09.01.2019 г., че същият е влязъл в сила и произвел своето действие.

Твърди се също, че на базата на изрично пълномощно, предоставено от „Банка ДСК“ ЕАД, „ОТП Факторинг България“ ЕАД изпратило от името на цедента уведомителни писма за прехвърляне на вземането до всеки от длъжниците, а именно писма с баркод *PSFABG00DDCCB* (за кредитополучателя) и *PSFABG00DDCDC* (за поръчителя), които се върнали в цялост с отбелязване, че пратката не била потърсена от получателя.

Във връзка с това, моли съдът да приеме, че връчването на исковата молба и приложените към нея: договор за цесия, извлечение от приемо-предавателния протокол към договора, уведомителни писма до ответниците и пълномощното от „Банка ДСК“ ЕАД, за уведомяване на длъжниците за цесията, за допълнително редовно уведомяване на длъжниците, а изискванията на чл.99 от ЗЗД за изпълнени. В този смисъл е и практиката на ВКС (Решение № 123 от 24.06.2009г. по т.д. № 12/2009 г. на ВКС, ТК, 2 отделение).

Сочи, че с връчване на препис от исковата молба, ведно с приложените документи, описани по-горе, длъжниците били надлежно уведомени за прехвърлянето на вземането от досегашния си кредитор (цедент), който упълномощил за това цесионера. Нямало пречка цедентът, да упълномощи цесионера, да уведоми длъжника за цесията, доколкото не се касаело за лично и незаместимо действие. Сочи се практика на ВКС: Решение № 137 от 02.06.2015 г. по гр. д. № 5759/2014 г. на ВКС, III гр.о.; Решение № 156/30.11.2015 г. по т.д. № 2639/2014 г. на ВКС, II т.о.

Твърди, че качеството им на кредитор (като цесионер и частен правоприемник на заявителя „Банка ДСК“ ЕАД) обуславяло правния им интерес, в законоустановения едномесечен срок и на основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК да предявят иск за установяване на вземането по Договор за кредит за текущо потребление от 18.11.2015 г. и Договор за поръчителство от 18.11.2015 г. срещу кредитополучателя М.С.Й. и поръчителя А.Й.К..

Моли съдът да приеме, че „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД е процесуално легитимирана страна в процеса и предвид разрешението, дадено в т.10.6. от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС. При прехвърляне на вземането чрез договор за цесия, настъпило в периода след издаване на заповедта за изпълнение до предявяване на иска по реда на чл.422 от ГПК, легитимиран да предяви иска е и Цесионерът, при спазване на срока по чл.415, ал.1 от ГПК.

Моли съдът да постанови решение, с което да установи със сила на присъдено нещо, че по отношение на ответниците, съществуват горепосочените вземания в полза на ищеца „ОТП Факторинг България“ ЕАД с ЕИК *********.

В условията на евентуалност е предявен и осъдителен иск:

В случай, че съдът прекрати производството по установителния иск по чл.422 от ГПК, като недопустимо, моли въз основа на изложените по-горе факти и обстоятелства, да бъде осъден:

Ответникът М.С.Й., да заплати на „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК ********* следните суми по Договор за кредит текущо потребление от 18.11.2015 г.:

- 9099.68 лв. - главница (представляваща сбор от главници по падежирали вноски по погасителен план с падежи от 21.02.2017 г. вкл. до 21.12.2018 г. вкл. и предсрочно изискуема главница, като част от вноски с падежи от 21.01.2019 г. вкл. до 18.11.2025 г. вкл.), ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане;

- 1130.61 лв. - редовна лихва като част от падежиралите вноски с падежи от 21.02.2017 г. вкл. до 21.12.2018 г. вкл.;

- 1711.25 лв. - наказателна лихва по т.19.2 от Общите условия към Договора за кредит за периода от 04.01.2018 г. до 11.11.2019 г. върху главницата в размер на 9099.68 лв.

Посочва като основанието на осъдителния иск следното:

- По чл.79, ал.1 от ЗЗД във връзка с твърдяното от ищеца неизпълнение по Договор за кредит текущо потребление от 18.11.2015 г.

- Настъпила предсрочна изискуемост на цялото вземане, обявена с връчване на нотариална покана с изх. № 05-2001061/15.09.2017 г. с рег. № 3461/18.10.2017 г., том.II, акт № 29 на нотариус Николай Бъчваров, с рег. № 416 на НК и с район на действие РС Нова Загора.

Визирайки посоченото по-горе, предсрочната изискуемост на вземането по процесния договор за кредит, настъпила съгласно чл.19.2. от Общите условия, предвид неплащане на вноските по кредита, считано от вноска с падеж 21.02.2017 г., била обявена на кредитополучателя М.С.Й. с нотариална покана с изх. № 05-2001061/15.09.2017 г. с рег. № 3461/18.10.2017 г., том.II, акт № 29 на нотариус Николай Бъчваров, с рег. № 416 на НК и с район на действие РС Нова Загора, връчена на кредитополучателя на 03.01.2018 г. по реда на чл.47, ал.1 ГПК.

Разяснява, че ако се приеме, че горното не представлява надлежно обявяване на предсрочната изискуемост на вземането, моли съдът да приеме, че кредитополучателят М.С.Й. е уведомена за предсрочната изискуемост с връчване на нотариалната покана, то тя би дължала по Договора за кредит от 18.11.2015 г., освен главницата (представляваща сбор от главници по падежирали вноски по погасителен план с падежи от 21.02.2017 г. вкл. до 21.12.2018 г. вкл. и предсрочно изискуема главница като част от вноски с падежи от 21.01.2019 г. вкл. до 18.11.2025 г. вкл.) и редовната лихва, част от падежиралите вноски с падежи от 21.02.2017 г. вкл. (първата просрочена вноска по кредита) до 21.12.2018 г. вкл. (последната падежирала до датата на обявяване на предсрочната изискуемост вноска по кредита), и наказателна лихва по т.19.2 от Общите условия към Договора за кредит върху главницата в размер на 9099.68 лева за периода от 04.01.2018 г. (деня, следващ датата на обявяване на предсрочната изискуемост) до 11.11.2019 г. (датата на подаване на настоящата искова молба).

Посочва, че наказателната лихва се дължала на основание т.19.2 на Глава VII „Отговорности и санкции” от Общите условия, като „при допусната забава в плащанията на главница и/или на лихва над 90 дни целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и започва да се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта.

В условията на евентуалност е предявен и следния осъдителен иск:

В случай, че съдът прекрати производството по установителния иск по чл.422 от ГПК, като неоснователен, поради липса на надлежно обявена предсрочна изискуемост, или прекрати производството по него, като недопустимо и разгледа и отхвърли осъдителния иск, посочен по-горе като неоснователен, поради липса на надлежно обявена предсрочна изискуемост, моли въз основа на изложените по-горе факти и обстоятелства, да бъде осъден:

1. Ответникът М.С.Й., да заплати на „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК ********* следните суми по Договор за кредит текущо потребление от 18.11.2015 г.:

- 9099.68 лв. - главница (представляваща сбор от главници по падежирали вноски по погасителен план с падежи от 21.02.2017 г. вкл. до 21.10.2019 г. вкл. в размер на 2179.21 лв. и предсрочно изискуема главница в размер на 6920.47 лв. като част от вноски с падежи от 21.11.2019 г. вкл. до 18.11.2025 г. вкл.), ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане;

- 1992.17 лв. - редовна лихва като част от падежиралите вноски с падежи от 21.02.2017 г. вкл. до 21.10.2019 г. вкл.;

- 294.97 лева - наказателна лихва по т.19.1 от Общите условия към Договора за кредит за периода от 21.02.2017 г. до 11.11.2019 г. върху главниците по падежиралите вноски с падежи от 21.02.2017 г. вкл. до 21.10.2019 г. вкл. в размер на 2179.21 лв.

2. Ответникът А.Й.К., да заплати солидарно с М.С.Й., на „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК ********* следните суми по Договор за кредит текущо потребление от 18.11.2015 г. и Договор за поръчителство от същата дата:

- 7357.44 лева - главница (представляваща сбор от главници по падежирали вноски по погасителен план с падежи от 21.05.2019 г. вкл. до 21.10.2019 вкл. в размер на 436.97 лв. и предсрочно изискуема главница в размер на 6920.47 лв. като част от вноски с падежи от 21.11.2019 г. вкл. до 18.11.2025 г. вкл.), ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане:

- 321.46 лева - редовна лихва като част от падежиралите вноски с падежи от 21.05.2019 г. до 21.10.2019 г.,

- 11.73 лева - наказателна лихва по т.19.1 от Общите условия към Договора за кредит за периода от 22.05.2019 г. до 11.11.2019 г. върху главниците по падежиралите вноски с падежи от 21.05.2019 г. вкл. до 21.10.2019 вкл. в размер на 436.97 лв.

Посочва като основание на осъдителния иск следното:

- По чл.79, ал.1 от ЗЗД във връзка с твърдяното от ищеца неизпълнение по Договор за кредит текущо потребление от 18.11.2015 г. и Договор за поръчителство от същата дата.

- Настъпила предсрочна изискуемост на цялото вземане, обявена с настоящата искова молба.

Разяснява, че ако се приеме, че горното не представлява надлежно обявяване на предсрочната изискуемост на вземането, моли съдът да приеме, че кредитополучателят М.С.Й. е уведомена за предсрочната изискуемост с връчване на препис от настоящата писмена молба с приложенията към нея, вкл. и изявлението на предишния кредитор „Банка ДСК” ЕАД за обявяване на предсрочната изискуемост, обективирано в нотариалната покана.

Посочва, че като частен правоприемник на цедента „Банка ДСК“ ЕАД, „ОТП Факторинг България“ ЕАД се ползва от правото си да обяви кредита за изискуем с предявяване на настоящата искова молба, поради настъпилите обективни предпоставки за това съгласно т.19.2 на Глава VII „Отговорности и санкции“ от Общите условия към Договора за кредит. Изискуемост на вземането се обуславя от настъпване на определени в договора (от който възниква прехвърленото вземане) факти и обстоятелства и приобретателят на вземането, в качеството си на кредитор, има правото да иска изпълнение, включително да обяви на длъжника изискуемостта. Цесионерът придобива вземането с всичките му принадлежности по чл.99, ал.2 от ЗЗД, т.е. с всички произтичащи от или във връзка с прехвърленото вземане права, вкл. правото да обяви неговата изискуемост. В този смисъл била и практиката иа ВКС, в частност Решение № 204 от 25.01.2018 г. на ВКС по т. д. № 2230/2016 г., 1 т.о.

В допълнение на установеното в посочената практика на ВКС, се позовава на правото си да обявят изискуемостта на процесното вземане, и по силата клауза на чл.5.2.а. от Договора за цесия от 09.01.2019 г., с която изрично им било прехвърлено преобразуващото право за обявяване на предсрочната изискуемост на вземането.

В случай, че се приеме, че кредитополучателят М.С.Й. е уведомена за предсрочната изискуемост с връчване на препис от настоящата искова молба, то тя би дължала по Договора за кредит от 18.11.2015 г.:

- падежиралата главница към датата на исковата молба, т.е. главница по вноски с падежи от 21.02.2017 г. (първата просрочена вноска по кредита) до 21.10.2019 г. (последната падежирала до датата на исковата молба вноска по кредита) в размер на общо 2179.21 лв.;

- предсрочно изискуемата главница в размер на 6927.47 лв., като сбор от главниците по вноски с падежи от 21.11.2019 г. до 18.11.2025 г. (краен падеж);

- редовната лихва, дължима на основание чл.8 от Договора за кредит, като част от падежиралите вноски с падежи от 21.02.2017 г. до 21.10.2019 г. в размер на 1992.17 лв.

- наказателната лихва по т.19.1 от Общите условия към Договора за кредит от 21.02.2017 г. до 11.11.2019 г. върху главниците по падежиралите вноски с падежи от 21.02.2017 г. вкл. до 21.10.2019 г., която лихва е в размер на 294.97 лева.

Сочи, че наказателната лихва се дължи на основание т.19.1 от Общите условия към Договора за кредит върху съответната главница по всяка от просрочените вноски от деня, следващ падежа на вноската, до датата на исковата молба, с която бива обявена предсрочната изискуемост.

Съгласно т.19.1. от Общите условия при забава на плащането на месечната вноска от деня, следващ падежната дата, определена в Договора, частта от вноската, представляваща главница, се олихвявала с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10 (десет) процентни пункта.

В случай, че се приеме, че кредитополучателят М.С.Й. е уведомена за предсрочната изискуемост с връчване на препис от настоящата искова молба, то А.Й.К. би дължала солидарно с кредитополучателя по Договора за кредит от 18.11.2015 г. и Договора за поръчителство от 15.11.2015 г.:

- падежиралата главница за период от не повече от шест месеца назад, считано от датата на исковата молба, т.е. главница по вноски с падежи от 21.05.2019 г. до 21.10.2019 г. (последната падежирала до датата на исковата молба вноска по кредита) в размер на общо 436.97 лв.;

- редовна лихва, дължима на основание чл.8 от Договора за кредит, за период от не повече от шест месеца назад, считано от датата на исковата молба, т.е. редовната лихва като част от падежиралите вноски с падежи от 21.05.2019 г. до 21.10.2019 г. в размер на 321.46 лв.

- наказателна лихва по т.19.1 от Общите условия към Договора за кредит за период от три години назад, считано от датата на исковата молба, т.е. от 22.05.2019 г. до 11.11.2019 г. върху главниците по падежиралите вноски с падежи от 21.05.2019 г. до 21.10.2019 г., която лихва е в размер на 11.73 лева.

Ищеца е претендирал съдебно-деловодните разноски в настоящото и заповедното производство.

Направил е доказателствени искания да бъде изискано и приложено ч.гр.д. №
88/2018г. по описа на Районен съд - гр. Нова Загора и да бъдат приети като
доказателства приложените по него документи и да бъде назначена съдебно-счетоводна експертиза с вещо лице счетоводител, която да отговори на поставени от ищеца въпроси.

На ответниците М.С.Й. и А.Й.К. са назначени от съда особени представители определени по искане на съда от АК - Сливен, които са депозирали отговори на исковата молба и са изразили становище по иска в срока по чл.131 от ГПК.

С отговора си особеният представител на ответника М.С.Й. адв. П.Д.Д. посочва, че искът бил недопустим, тъй като не изхождал от правнолегитимирана страна.

Относно основателността на иска, счита че същият е неоснователен, поради, което го оспорва по следните съображения:

В настоящия случай договорът за цесия бил недействителен, поради липса на предмет, тъй като в него не били посочени прехвърлените вземания по размер и основание спрямо ответниците.

За да бъде валидно сключен договорът за цесия, следвало да съдържа съществените елементи на продажбата, изхождайки от разпоредбата на чл.183 от ЗЗД, съгласно която с договора за продажба продавачът се задължавал да прехвърли на купувача, собствеността на една вещ или на едно право срещу цена, която купувачът се задължавал да му заплати, а в случая такава конкретна цена не била посочена в договора за цесия. Предвид изложеното, липсвало съгласие относно цената, липсали и съществени елементи от съдържанието на договора за продажба и прехвърляне на вземане. Непосочването на цена в договора за цесия, който е възмезден, представлявало липса на съществен елемент от договора, водещо до липса на основание, което било основание за нищожност по чл.26 от ЗЗД.

Следователно ищцовото дружество не можело да претендира за плащане по недействителен договор. В тази връзка предявеният иск следвало да бъде отхвърлен дори само на това основание.

На следващо място, правно релевантно за действието на цесията било единствено съобщението, извършено от цедента, като в този смисъл била и задължителната съдебна практика.

Завеждането на иска от страна на цесионера „ОТП Факторинг България“ ЕАД не можело да има действието на съобщаване, тъй като според изричната разпоредба на чл.99, ал.3 от ЗЗД, съобщението трябвало да бъде извършено от цедента. а в случая искът бил предявен цесионера.

Неоснователни били и доводите на ищцовото дружество, че същото било упълномощено от цедента да уведоми ответниците за извършената цесия. Задължението за уведомяване не можело да бъде делегирано на приобретателя по пътя на упълномощаването, тъй като това би било в противоречие с разпоредбата на чл.99, ал.3 от ЗЗД, която по императивен начин посочвала кой е субектът, дължащ уведомяване, а именно цедентът (чл.99. ал.3 и 4 от ЗЗД: Тълкувателно решение № 142-7 от 11.11.1954 г. на ОСГК на ВС Р № 123-2009- II т.о. на ВКС).

Сочи също, че макар ищецът действително да е бил „упълномощен“, това му упълномощаване било нищожно, защото предмет на упълномощителната сделка било създаването на представителна власт на представителя, която била субективно право от категорията на непритезателните права, а не задължение. Поради това предмет на такава сделка можели да бъдат само права на представлявания, а не и негови задължения, а съобщаването на цесията на длъжника било задължение, а не право на цедента (чл.99, ал.3 от ЗЗД). Поради това последният не можел въобще да упълномощава валидно друго лице, да го изпълнява вместо него, защото това упълномощаване било с невъзможен предмет, поради което било нищожно (чл.26, ал.2, пр.1, във вр. с чл.44 от ЗЗД). Поради това и издаденото от цедента пълномощно не променяло въобще извода, че в случая ответницата не била надлежно уведомена до момента за тази цесия от цедента. От гореизложеното следвало, че след като не били представени доказателства, че прехвърлянето на вземането е съобщено от предишния кредитор „Банка ДСК“ ЕАД - цесията не е произвела действие спрямо ответниците, и „ОТП Факторинг България“ ЕАД не можело да се легитимира, като кредитор по вземането.

Поради това твърди, че прехвърлянето на вземането не е породило своя ефект по отношение на ответницата, в качеството ѝ на длъжник по процесния договор, тъй като не били изпълнени изискванията на чл.99, ал.3 и ал.4 от ЗЗД. В този смисъл била и трайната съдебна практика, включително и тази на ВКС.

Изложеното налагало извод, че в случая ищцовото дружество не било носител на процесните вземания спрямо ответницата, поради липсата на прехвърлително действие на договора за цесия, тъй като липсвали доказателства цесията да е съобщена от цедента.

На следващо място, въпреки клаузата за автоматична предсрочна изискуемост, за настъпването на същата било необходимо уведомяване, като изявлението на кредитора следвало да достигне до кредитополучателя, съгласно императивното изискване на чл.60, ал.2 от ЗКИ и разясненията на т. 18 от TP № 4/2013 от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС.

В случая не се установявало отправеното от ищеца волеизявление за обявяване на вземанията за предсрочно изискуеми, да е достигнало до ответницата преди подаване на заявлението по чл.417 от ГПК.

Сочи, че към исковата молба са приложени две нотариални покани, а от представените разписки към тях било видно, че същите не са станали достояние на ответницата. Това не било достатъчно да се приеме, че е настъпила предсрочната изискуемост.

Допустимо било в договора страните да са предвидили, че изявлението на едната от страните ще се счита за достигнало до другата страна, без фактически същото да е получено. Такава клауза, която фингира недоставено или само изпратено съобщение, като получено, би била в съответствие с принципите на добросъвестно упражняване на правата на кредитора, ако ясно разписва определени предпоставки и/или фактически констатации, при наличието на които ще се счита, че е била положена дължимата грижа, както и ако според договора опитът за предаване на съобщението (на адрес или на адресат) се приравнява на фактическото му получаване.

В клаузите на договора липсвало изрично приравняване на опита за доставяне на фактическото му получаване. Фингирането на недоставено или само на изпратено съобщение, като получено целяло защитата срещу евентуално недобросъвестно поведение на получаващата страна в случай, че същата се укрива или отказва да получава съобщения. При липса на ясно разписани в договора правила относно предпоставките, при които кредиторът може да счита, че опитът му за връчване представлява полагане на дължимата грижа и при липса на изрично обвързване на неуспешния опит за връчване с конкретни последици за получаващата страна, водели до единственият възможен извод, че договорната клауза не предвижда фингирано връчване на съобщения.

Тези обстоятелства разкривали, че ищецът не бил положил дължимата грижа за намирането на ответницата и връчването на уведомлението за предсрочна изискуемост на вземанията.

По тези съображения било видно, че волеизявлението на кредитора не е достигнало до длъжниците и съответно не е настъпила предсрочна изискуемост на вземането по договора за кредит. Отнасянето на кредита в просрочие и отбелязването му като изискуемо, още след падежа на третата вноска /дори преди изпращането на процесно уведомление/ било счетоводна операция и нямало характер на уведомление за длъжника. Съгласно разясненията в т.18 на TP № 4/13 г. вземането не е изискуемо към момента подаването на заявлението по чл.417 от ГПК.

Недоказаността на твърдяната предсрочна изискуемост на целия остатък от кредита, преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, обосновавала недоказаност на предявените искове по основание, поради което същите следвало да се отхвърлят, като неоснователни.

С отговора си особеният представител на ответника А.Й.К. адв. М.А.Д. изразява становище, че искът е допустим, но неоснователен.

Посочва, че запознат с обстоятелствата на които се основава иска и прави възражение, че положеният подпис на поръчителя не е положен от него и поради това не следвало последният да носи отговорността на последиците от неизпълнението на договора за кредит.

Прави оспорване на положения от ответника подпис.

С оглед изясняване на фактите и обстоятелствата съдът е назначил исканата от ищеца съдебно-счетоводна експертиза, заключението по която вещото лице С.К.С. е представило в срок.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

За установяване на вземането си в настоящото производство ищецът е представил писмени доказателства: пълномощно, Платежни нареждания, Договор за покупко-продажба на вземания („Договор за цесия”) от 09.01.2019 г., детайли относно обработването на лични данни на администратора „ОТП Факторинг България” ЕАД Извлечение от Приемо-предавателен протокол към Договора за цесия от 15.01.2019 г., Пълномощно, предоставено от цедента „Банка ДСК” ЕАД на „ОТП Факторинг България” ЕАД, Писмо от 30.01.2019 г. до М.С.Й., относно Договор за покупко-продажба на вземания, информация относно обработването на лични данни на длъжници на „ОТП Факторинг България” ЕАД, Известие за доставяне с получател М.С.Й., Писмо от 30.01.2019 г. до А.Й.К., относно Договор за покупко-продажба на вземания, информация относно обработването на лични данни на длъжници на „ОТП Факторинг България” ЕАД, Известие за доставяне с получател А.Й.К., Договор за кредит за текущо потребление от 18.11.2015 г. с инкорпориран в него Договор за поръчителство от 18.11.2015 г., Общи условия за предоставяне на кредити за текущо потребление, Погасителен план и ГПР, Промоционални условия по кредитна програма ДСК Практика „ДСК Практика”, Извлечение от счетоводните книги на „Банка ДСК” ЕАД за сметка № 11/23110018 от 30.01.2018 г. по Договор за кредит № 11/23110018/18.11.2015 г., Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК с изх. № 3202/30.11.2018 г., Заповед № 64 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК от 02.02.2018 г. по ч.гр.д № 88/2018 г. по описа на Районен съд – Нова Загора, молба от „Банка ДСК” ЕАД до ЧСИ Павел Георгиев с рег.№ 837 с район на действие Окръжен съд - Сливен, Нотариална покана с изх. № 05-20-01061/15.09.2017 г. до М.С.Й. и разписка от 30.11.2017 г. за връчване на поканата, Нотариална покана с изх. № 05-20-01062/15.09.2017 г. до А.Й.К. и разписка от 14.11.2017 г. за връчване на поканата, Списък с разноски по чл.80 от ГПК, направени от ищеца „ОТП Факторинг България” ЕАД по гр.д. № 1825/2019 г. по описа на Районен съд – Нова Загора и ч.гр.д. № 88/2018 г. по описа на Районен съд – Нова Загора.

Безспорно установено е, че на 18.11.2015 г. между „БАНКА ДСК“ ЕАД в качеството на кредитор и М.С.Й. в качеството ѝ на кредитополучател е сключен Договор за кредит за текущо потребление и А.Й.К., в качеството ѝ на поръчител, произтичащо от Договор за поръчителство от същата дата, като банката е предоставила на кредитополучателя сумата от 10000 лв. за текущо потребление, със срок за издължаване на кредита от 120 месеца, считано от датата на усвояването, като кредита е бил усвоен еднократно чрез разплащателна сметка № BG83STSA93000023065293 с титуляр М.С.Й..

Видно от договора за кредит, срокът за издължаване на кредита е 120 месеца, считано от датата на усвояването, а за падежна дата е прието всяко 21-во число от месеца. Уговорен е краен падеж 18.11.2025 г.

Съгласно чл.8 от Договора, кредитът се олихвява с преференциален лихвен процент от 9,45 % годишно, формиран при условията по програма ДСК Практика - неразделна част от Договора за кредит.

По ч.гр.д. № 88/2018 г. по описа на Районен съд - Нова Загора са издадени Заповед за изпълнение на парично задължение № 64 от 02.02.2018 г. и Изпълнителен лист от 06.02.2018 г., въз основа на представено Извлечение от счетоводните книги на „Банка ДСК” ЕАД, М.С.Й., ЕГН ********** и А.Й.К., ЕГН ********** са осъдени да заплатят солидарно на „Банка ДСК” ЕАД сумите, произтичащи от неизпълнение на посочените Договор за кредит за текущо потребление от 18.11.2015 г. и Договор за поръчителство от 18.11.2015 г.

Със съобщение по ч.гр.д. № 88/2018 г. по описа на Районен съд - Нова Загора, получено чрез „Банка ДСК” ЕАД (цедент), получено на 10.10.2019 г. са дадени указания за предявяване на иск по чл.415, ал.1, т.2 от ГПК срещу М.С.Й., длъжник по горепосоченото частно гражданско дело и в указания от закона и съда едномесечен срок, ищцовото дружество е депозирало настоящата искова молба по чл.422, във вр. с чл.415, ал.1, т.2 от ГПК.

Видно от Договор за покупко – продажба на вземания (Договор за цесия) от 09.01.2019 г. „БАНКА ДСК“ ЕАД в качеството на цедент е прехвърлила на ищеца дължимите вземания по процесния договор за кредит с посочените кредитополучател и поръчител по силата на Договор за покупко-продажба на вземания („Договор за цесия”), прехвърлил на „ОТП Факторинг България” ЕАД пакет от вземания, включително и вземането ѝ към М.С.Й. и А.Й.К., произтичащо от сключения с банката Договор за кредит за текущо потребление от 18.11.2015 г., ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и изтекли лихви.

По силата на Договора за цесия и във вр. с чл.429 от ГПК, цесионерът „ОТП Факторинг България” ЕАД се явява частен правоприемник на заявителя „Банка ДСК”ЕАД и като такъв се ползва от издадените Заповед за изпълнение и Изпълнителен лист.

Ищецът направил опит да уведоми ответниците за прехвърлянето на вземането, но известията се върнали в цялост с отбелязване, че пратката не е потърсена от получателя.

Качеството на кредитор (като цесионер и частен правоприемник на заявителя „Банка ДСК” ЕАД) обуславя правния интерес на ищцовото дружество „ОТП Факторинг България” ЕАД, в законоустановения едномесечен срок и на основание чл.422 във вр. с чл.415, ал.1, т.2 от ГПК да предяви и иск за установяване на вземането по Договор за поръчителство от 18.11.2015 г. към Договор за кредит за текущо потребление от същата дата срещу длъжника А.Й.К..

Неразделна част от Договора били Общите условия за предоставяне на кредити за текущо потребление на физически лица, с които кредитополучателят и поръчителя се съгласили, получили и приели с подписването на Договора.

Безспорно установено е, че поради преустановяване на погасяването на задължението по Договор за кредит за текущо потребление от 18.11.2015 г. и неплащане на вноски по погасителен план, считано от месечна вноска с падеж 21.02.2017 г., кредиторът „Банка ДСК” ЕАД е приложила санкциите, посочени в т.19.2 на Глава VII „Отговорности и санкции” от Общите условия, като „при допусната забава в плащанията на главница и/или на лихва над 90 дни целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и започва да се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта”.

Видно от приложените по делото доказателства с Нотариална Покана - уведомление с изходящ на БДСК № 05-2001061/15.09.2017 г. с рег. № 3461/18.10.2017 г., том.II, акт № 29 на нотариус Николай Бъчваров, с рег. № 416 на НК и с район на действие РС Нова Загора, с Протокол на Нотариус Николай Бъчваров, с peг. № 416 НК е обявил на кредитополучателя предсрочната изискуемост на вземането. Същата е връчена на 30.11.2017 г. при условията на чл.47, ал.5 във връзка с ал.1 от ГПК, чрез залепване на уведомление по постоянния адрес на длъжника, съвпадащ и с настоящият адрес.

Видно от приложените по делото доказателства с Нотариална Покана - уведомление с изходящ на БДСК № 05-2001062/15.09.2017 г. с рег. № 3460/18.10.2017 г., том.II, акт № 28 на нотариус Николай Бъчваров, с рег. № 416 на НК и с район на действие РС Нова Загора, с Протокол на Нотариус Николай Бъчваров, с peг. № 416 НК е обявил на поръчителя предсрочната изискуемост на вземането. Същата е връчена на майка ѝ Фана Александрова Митева на 14.11.2017 г. – лично на постоянния адрес на длъжника.

Ищцовата страна е предявила иск за установяване на вземане по Договор за кредит за текущо потребление от 18.11.2015 г. към Договор за поръчителство от същата дата срещу солидарните длъжниците - ответницата в производството М.С.Й. (кредитополучател) и ответницата А.Й.К. (поръчител) за сума в общ размер на 10406.22 лв., от които: 9099.68 лева – неизплатена главница, 1130.61 лв. – редовна лихва за периода от 21.02.2017 г. до 29.01.2018 г. 55.93 лева – лихвена надбавка за забава за периода от 19.01.2018 г. до 29.01.2018 г. и 120.00 лева – заемни такси, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.01.2018 г. - датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на дълга.

При условията на евентуалност ищцовата страна е предявила и следният осъдителен иск:

- 1130.61 лв. - редовна лихва като част от падежиралите вноски с падежи от 21.02.2017 г. вкл. до 21.12.2018 г. вкл.;

Посочва като основанието на осъдителния иск следното:

В условията на евентуалност е предявен и следния осъдителен иск:

- 1992.17 лв. - редовна лихва като част от падежиралите вноски с падежи от 21.02.2017 г. вкл. до 21.10.2019 г. вкл.;

- 321.46 лева - редовна лихва като част от падежиралите вноски с падежи от 21.05.2019 г. до 21.10.2019 г.,

Посочва като основание на осъдителния иск следното:

- Настъпила предсрочна изискуемост на цялото вземане, обявена с настоящата искова молба.

Ищецът претендира разноски в настоящото и заповедното производство.

Назначените на ответниците особени представители са депозирали отговори на исковата молба и са изразили становище по иска в срока по чл.131 от ГПК.

С отговора си особеният представител на ответника М.С.Й. адв. П.Д.Д. счита искът за недопустим, тъй като не изхожда от правнолегитимирана страна.

Оспорва го и като неоснователен по следните съображения:

Навежда твърдения за недействителност на договора за цесия, поради липса на предмет, тъй като в него не били посочени прехвърлените вземания по размер и основание спрямо ответниците.

Не съдържал съществените елементи на продажбата, изхождайки от разпоредбата на чл.183 от ЗЗД, съгласно която с договора за продажба продавачът се задължавал да прехвърли на купувача, собствеността на една вещ или на едно право срещу цена, която купувачът се задължавал да му заплати, а в случая такава конкретна цена не била посочена. Твърди, че липсва съгласие относно цената и съществени елементи от съдържанието на договора за продажба и прехвърляне на вземане. Сочи, че непосочването на цена в договора за цесия е основание за нищожност по чл.26 от ЗЗД.

Твърди също, че завеждането на иска от страна на цесионера не може да има действието на съобщаване, тъй като според изричната разпоредба на чл.99, ал.3 от ЗЗД, съобщението трябвало да бъде извършено от цедента. а в случая искът е предявен от цесионера.

Счита, че задължението за уведомяване не може да бъде делегирано, чрез упълномощаване, тъй като това е в противоречие с разпоредбата на чл.99, ал.3 от ЗЗД, която по императивен начин посочва кой е субектът, дължащ уведомяване, а именно цедентът. Сочи също, че макар ищецът действително да е „упълномощен“, упълномощаването е нищожно и предмет на такава сделка могат да бъдат само права на представлявания, а не и негови задължения, а съобщаването на цесията на длъжника било задължение, а не право на цедента (чл.99, ал.3 от ЗЗД). Поради изложеното счита, че ответницата не е надлежно уведомена до момента за тази цесия от цедента и че след като не са представени доказателства, че прехвърлянето на вземането е съобщено от предишния кредитор „Банка ДСК“ ЕАД - цесията не е произвела действие спрямо ответниците, и „ОТП Факторинг България“ ЕАД не може да се легитимира, като кредитор по вземането.

Твърди, че в случая ищцовото дружество не е носител на процесните вземания спрямо ответницата, поради липсата на прехвърлително действие на договора за цесия, тъй като липсват доказателства цесията да е съобщена от цедента.

Разяснява, че въпреки клаузата за автоматична предсрочна изискуемост, за настъпването на същата е необходимо уведомяване, като изявлението на кредитора следва да достигне до кредитополучателя, съгласно императивното изискване на чл.60, ал.2 от ЗКИ и разясненията на т. 18 от TP № 4/2013 от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, а в случая такова не се установява, да е достигнало до ответницата преди подаване на заявлението по чл.417 от ГПК.

Посочва, че от приложените две нотариални покани е видно, че не са станали достояние на ответницата и това не е достатъчно да се приеме, че е настъпила предсрочната изискуемост.

Излага подробни възражения и счита, че предявените искове следва да се отхвърлят, като неоснователни.

Посочва, че запознат с обстоятелствата на които се основава иска и прави възражение, че положеният подпис на поръчителя не е положен от нея и поради това не следвало последната да носи отговорността на последиците от неизпълнението на договора за кредит.

Прави оспорване на положения от ответника подпис.

С цел изясняване на фактите, обстоятелствата и точния размер на задължението, съдът назначи на вещото лице С.К.С. да изготви съдебно-счетоводна експертиза, която бе представена в срок.

В заключението си, прието от страните и съда, вещото лице е установил следното:

1. По силата на подписан Договор за кредит за текущо потребление от 18.11.2015 г. „Банка ДСК” ЕАД превежда на М.С.Й., съответно усвоява сумата на кредита в размер на 10000.00 лв. по разплащателната ѝ сметка. Сумата е усвоена в пълен размер.

2. За погасяване на задълженията по процесния кредит са внесени суми в размер на 1863.68 лв., с които са погасени – 900.32 лв. главница, 961.86 лв. редовна /договорна/ лихва и санкционираща лихва върху главницата - 1.50 лв. С внесените суми са погасявани задълженията в порядък — санкционираща лихва, редовна лихва, главница при спазване Общите условия по договора и Договора за кредит.

3. Дължимите суми по пера, посочени в извлечение от счетоводните книги на Ищеца е формирано на основание както следва:

- Договор за кредит за текущо потребление от 18.11.2015 г.;

- Погасителен план по Договора за кредит;

- Общите условия по Договора за кредит;

- Извлечения от разплащателната и заемната сметка на Ответника;

- Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК;

- Договор за покупко-продажба на вземания от 09.01.2019 г. /цесия/

4. Плащането по Договор за кредит за текущо потребление от 02.04.2015 г. е преустановено на 21.02.2017 г. Последната вноска е в размер на 9.05 лв., с която е погасена редовна лихва в размер на 9.05 лв.

5. Дължимите суми по процесния кредит към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по чл.417 от ГПК - 30.01.2018 г. са в общ размер от 10406.22 лв., представляващи както следва:

- неиздължена главница – 9099.68 лв.;

- неиздължена редовна лихва – 1130.61 лв.;

- лихвена надбавка за забава – 55.93 лв.;

- заемни такси - 120.00 лв.

6. Броят и размерът на всички договорени и неиздължени анюитетни вноски с настъпил падеж за погасяване на кредита е както следва :

- към 12.11.2019 г. - Датата на подаване на исковата молба в Районен съд Нова Загора:

33 броя погасителни вноски на стойност – 4498.71 лв. от които – 2179.41 лв. главница; 1992.12 лв. договорна лихва; 327.18 лв. такси.

- към 28.04.2020 г. - Датата на получаване на препис от исковата молба от ответника М.С.Й.:

39 броя погасителни вноски на стойност – 5269.17 лв. от които – 2636.34 лв. главница; 2293.65 лв. - договорна лихва; 339.18 лв. – такси.

- към 28.10.2020 г. - Датата на изготвяне на заключението:

45 броя погасителни вноски на стойност – 6126.69 лв., от които – 3114.11 лв. главница; 2574.34 лв. - договорна лихва; 438.24 лв. – такси.

7. Броят и размерът на всички договорени и неиздължени анюитетни вноски с ненастъпил падеж за погасяване на кредита е както следва:

- след 12.11.2019 г. - датата на подаване на исковата молба в Районен съд - Нова Загора:

72 броя погасителни вноски на стойност – 9517.15 лв. от които – 6926.78 лв. главница; 2011.07 лв. - договорна лихва и 579.30 лв. – такси.

- след 28.04.2020 г. - датата на получаване на препис от Исковата молба от М.С.Й.:

66 броя погасителни вноски на стойност – 8746.69 лв. от които – 6469.85 лв. главница; 1709.54 лв. договорна лихва; такси – 567.30 лв.

8. Размерът на наказателната лихва по чл.19.2. от Общите условия към Договора за кредит за периода от 04.01.2018 г. до 11.11.2019 г. върху главницата в размер на 9099.68 лв. е - 1711.24 лв.

9. Размерът на наказателната лихва по чл.19.1. от Общите условия към Договора за кредит за периода от 21.02.2017 г. до 11.11.2019 г. върху главниците по падежирали вноски с падежи от 21. 02.2017 г. вкл. до 21.10.2019 г. е в размер на 294.97 лв.

- Размерът на наказателната лихва по чл.19.1.от Общите условия към Договора за кредит за периода от 22.05.2019 г. до 11. 11.2019 г. върху главниците по падежирали вноски с падежи от 21.02.2017 г. вкл. до 21.10.2019 г. е в размер на - 11.73 лв.

Съдът кредитира заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза.

В открито съдебно заседание на 05.11.2020 г. страните също посочват, че приемат заключението на експертизата. Страните поддържат становищата си.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявения иск е с правно основание чл.422, ал.1 вр. чл. 415, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД.

Съдът намира иска за процесуално допустим – предявен е от легитимирани страни в законоустановения срок при наличието на правен интерес.

Безспорно е, че са налице договорни отношения между банката и кредитополучателя, а също и договор за поръчителство между банката и поръчителя. Налице са и договорни отношения между третото лице – кредитор и ищеца, във връзка с прехвърляне на вземането с договор за цесия, по силата на който ищцовото дружество е встъпило в правата на неудовлетворения кредитор.

По същество съдът намира иска за основателен по следните съображения:

При възприетата правна квалификация, съобразно разпоредбата на чл.154, ал.1 от ГПК за разпределение на доказателствената тежест в гражданския процес, в тежест на ищцовото дружество бе да докаже обстоятелствата, на които се основава претенцията му, както и че страните са се намирали в договорни отношения и че ответникът дължи определената сума, в това число и размера на задължението.

Съответно в тежест на всеки един от ответниците бе да докаже дали е налице частично или пълно изпълнение на договорните задължения по договора за кредит, сключен между кредитора „ОТП Факторинг България” ЕАД, като цесионер и частен правоприемник на „Банка ДСК” ЕАД по процесния Договор за кредит за текущо потребление от 18.11.2015 г. и Договор за поръчителство от същата дата.

Видно от представените доказателства съдът счита, че ищцовата страна се явява изправната страна по Договора за кредит за текущо потребление, тъй като е предоставила на кредитополучателя договорената сума в пълен размер в деня, следващ деня на сключването му.

Явявайки се неизправна страна, поради преустановяване погасяването на задълженията си по процесния договор, кредитополучателя - ответницата М.С.Й. е допуснала забава в плащанията на главница и/или на лихва над 90 дни, с което съгласно хипотезата на т.19.2 на Глава VII „Отговорности и санкции” от Общите условия към Договора за кредит, целият остатък от кредита е станал предсрочно изискуем.

Същите задължения има и ответницата в настоящото производство А.Й.К., бидейки страна по Договор за поръчителство от същата дата, която с подписа си собственоръчно се е задължила солидарно да отговаря за непогасените от кредитополучателя суми в пълен размер.

Относно твърдението на особения представител за неоснователност и недоказаност на иска и по-точно оспореното връчване на ответницата Й. на уведомление за извършената цесия, съдът счита, че получаването на уведомлението за цесията в рамките на исковото производство с връчване на приложените към исковата молба доказателства, едно от които е изходящото от цедента или неговия пълномощник съобщение по чл.99, ал.3 и ал.4 от ЗЗД, не може да бъде игнорирано, следователно с връчване на уведомлението в хода на исковото производство цесията има действие спрямо длъжника. Както стана ясно в хода на производството ответниците не са уведомили за промяна на адреса си кредитора, съобразно клаузите на сключения помежду им договор, с което са поставили своеволно във физическата невъзможност ищцовата страна да им връчи книжата, свързани с прехвърляне на вземането.

Относно всички наведени възражения от страна на особените представители на ответниците в настоящото производство - кредитололучателя М.С.Й. и поръчителят А.Й.К., съдът счита, че следва да бъдат отхвърлени, тъй като няма събрани доказателства в подкрепа на направените възражения. Напротив - от приетата и приобщена към доказателствения материал по делото съдебно-счетоводна експертиза, се доказа че твърденията на ищцовата страна се явяват основателни, докато наведените възражения от страна на защитата на ответниците останаха недоказани.

По отношение на предявените евентуални осъдителни искове, съдът не следва да се произнася, тъй като се е произнесъл по предявеният установителен иск.

При тези съображения предявеният положителен установителен иск срещу ответниците, в качеството им на солидарни длъжници, за установяване в полза на кредитора на посочените в исковата молба вземания по процесния Договор за кредит за текущо потребление от 18.11.2015 г. и Договор за поръчителство към него от 18.11.2015 г. е изцяло основателен и доказан и следва да бъде уважен.

Съгласно разпоредбата на чл.79, ал.1 от ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнение, заедно с обезщетение за забавата. Това право принадлежи само за изправната страна по договора.

Относно разноските:

При такъв изход на процеса и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца направените разноски по настоящото дело, съгласно представения Списък по чл.80 от ГПК, а именно: 208.13 лв. – внесена държавна такса, 600.00 лева – депозит за особени представители, 285.60 лева – депозит за възнаграждение за вещо лице и 300.00 лева – юрисконсултско възнаграждение, или общо разноски: 1393.73 лв.

Съгласно т.12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС и предвид изхода на настоящия исков процес, ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца и направените от последния разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 88/2018 г. по описа на Районен съд – Нова Загора: 208.12 лв. – заплатена държавна такса и 150.00 лв. - юрисконсултско възнаграждение, в общ размер 358.12 лв.

Водим от изложеното, съдът

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 във връзка с чл.415 от ГПК, ПО ОТНОШЕНИЕ НА М.С.Й., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, в качеството ѝ на кредитополучател по Договор за кредит за текущо потребление № 11/23110018 от 30.01.2018 г., сключен с кредитора „Банка ДСК” ЕАД, с ЕИК ********* и А.Й.К., с ЕГН **********,*** и настоящ адрес:***. в качеството ѝ на поръчител по Договор за поръчителство към него от 02.04.2015 г., ЧЕ ДЪЛЖАТ СОЛИДАРНО НА „ОТП Факторинг България” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София 1000, район„Оборище”, бул.„Княз Александър Дондуков” № 19, етаж 2 (универсален правоприемник на преобразуваното и прекратено без ликвидация дружество „ОТП Факторинг България” ЕООД, ЕИК *********, считано от 15.11.2012 г.), представлявано от Илка Г. Димова-Мазгалева - Изпълнителен директор и Емил Димитров Кръстев – Прокурист, В КАЧЕСТВОТО МУ НА ЦЕСИОНЕР, СУМА в общ размер 10406.22 лв. /десет хиляди четиристотин и шест лева и двадесет и две стотинки/, от които: 9099.68 лв. /девет хиляди деветдесет и девет лева и шестдесет и осем стотинки/ – главница до 29.01.2018 г.; 1130.61 лв. /хиляда сто и тридесет лева и шестдесет и една стотинки/- редовна лихва за периода от 21.02.2017 г. до 29.01.2018 г.; 55.93 лв. /петдесет и пет лева и деветдесет и три стотинки/ - лихвена надбавка за забава за периода от 19.01.2018 г. до 29.01.2018 г. и 120.00 лв. /сто и двадесет лева/ - заемни такси, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.01.2018 г. - датата на подаване на заявлението в Районен съд – Нова Загора до окончателно изплащане на задължението, за която сума е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК № 64/02.02.2018 г. по ч.гр.д. № 88/2018 г. по описа на Районен съд - Нова Загора.

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, М.С.Й., с ЕГН ********** и А.Й.К., с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТЯТ НА „ОТП Факторинг България” ЕАД, с ЕИК ********* СУМАТА ОТ 1393.73 лв. /хиляда триста деветдесет и три лева и седемдесет и три стотинки/, разноски в настоящото производство.

ОСЪЖДА М.С.Й., с ЕГН ********** и А.Й.К., с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО НА „ОТП Факторинг България” ЕАД, с ЕИК *********, СУМАТА от 358.12 лв. /триста и петдесет и осем лева и дванадесет стотинки/, представляващи направените разноски по ч.гр.д. № 88/2018 г. по описа на Районен съд - Нова Загора.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - гр.Сливен в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Номер на акта:	260059
Дата:	26 ноември 2020 г. (в сила от 6 април 2021 г.)
Съдия:	Росица Стоянова Ненова

Дело:	20192220101825
Тип на делото:	Гражданско дело
Дата на образуване:	16 декември 2019 г.

Решение по дело №1825/2019 на Районен съд - Нова Загора

Съдържание на акта