РЕШЕНИЕ
Номер 24314.10.2020 г.Град Смолян
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – СмолянВтори въззивен граждански състав
На 06.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Росица Н. Кокудева
Членове:Петранка Р. Прахова
Зоя С. Шопова
Секретар:Зорка Т. Янчева
като разгледа докладваното от Петранка Р. Прахова Въззивно гражданско
дело № 20205400500407 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.
С Решение № 60489/12.08.2020 г. по гр. д. № 246/2020 г.
Смолянски районен съд е отхвърлил предявените от Р.М.Д.искове да бъде
признато прекратяването на трудовото му правоотношение /уволнение/ за
незаконно и да се отмени Заповед № 135/31.12.2019 г. на управителя на
„Клинър“ ООД, издадена на основание чл. 325 ал. 1 т.1 от КТ; исковете с
правно основание чл. 344 ал. 1 т. 2 от КТ да бъде възстановен на заеманата
преди уволнението длъжност „Шофьор на специализиран автомобил“ в
„Клинър“ ООД и за осъждане на „Клинър“ ООД да му заплати обезщетение в
размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е
останал без работа поради уволнението – от 31.12.2019 г. до 30.06.3030 г., в
размер на 4 760, 64 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на
предявяване на иска до датата на окончателно издължаване; ищецът е осъден
да заплати на ответника разноски по водене на делото в размер на 500 лева за
платено адвокатско възнаграждение.
Това решение се обжалва пред Смолянски окръжен съд от ищецът
Р.М.Д., чрез пълномощник адв. С.Н., с оплаквания, че е постановено при
допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон и е
необосновано.
Във въззивната жалба се излагат доводи, че съдът не е извършил
вярна преценка на действителната воля и съзнание, с което жалбоподателят е
подписал молбата за прекратяване на трудовото си правоотношение; от
1
доказателствата се установява, че фактическият състав на чл. 325 ал. 1 т. 2 от
КТ не е осъществен, защото волята на ищецът не е била за напускане и
прекратяване на трудовото му правоотношение, а за оставане на работа чрез
„преназначение“ от едно дружество в друго. В тази връзка се прави
позоваване на отговорите по реда на чл. 176 от ГПК на управителя на
„Клинър“; установеното обстоятелство, че всички работници са подписали
едновременно молби за прекратяване на трудовото им правоотношение и за
назначаване в „Еко – Титан Груп“ АД; работодателят чрез своите служители
свид. Г. и С.са изготвили и предварително попълнили два формуляра – молба
за освобождаване и молбата за назначаване; и двете молби са подписани в
офиса на ответното дружество, който впоследствие става офис и на Еко –
Титан Груп“ АД, като в тази връзка свид. Н. заявява, че старата и новата
фирма е едно и също, гараж, база, оборудване, помещения, няма никаква
промяна; ищецът е подписал молбата за напускане със съзнанието, че това е
начинът да се премине на работа от едната фирма към другата и да не се
прекъсва работния процес. Сочи се, че именно управителят на ответното
дружество заявява, че служителите си подали молби, за да бъдат освободени
и да преминат на работа към другата фирма. По повод отговорите на
управителя по чл. 176 от ГПК се твърди, че те установяват по безспорен
начин, че идеята за прекратяване на трудовото правоотношение е дошла от
работодателя, като той е свел до знанието на ищеца и останалите работници,
че ще бъдат освободени от едното дружество и назначени в другото.
Твърди се във въззивната жалба, че по този начин е формирана и
действителната воля на жалбоподателя – да продължи работата си в новото
дружество, защото му е обяснено, че обективни причини налагат това; прави
се позоваване на показанията на свид. Г. и свид. Г..
Твърди се, че както ищецът, така и останалите работници, са
депозирали молби, водени от убеждението, че ще продължат работа в друго
дружество, като това убеждение е формирано вследствие действията на
работодателя. Твърди се, че дори само фактът на поднасяне за подпис на
двете молби едновременно, е достатъчно основание да се приеме, че ищецът е
подписал молбата със съзнание, че ще продължи да работи и то на същото
работно място; изводът на съда, че едновременното подаване и на молба за
назначаване в друго дружество не опорочава процедурата по прекратяване на
трудовото правоотношение по взаимно съгласие, е верен, но само поради една
причина – защото прекратяването е опорочено още със самото подписване на
молбата за прекратяване.
Жалбоподателят твърди, че едва ли някой би приел за нормален
факта, че 88 работника, с установено безсрочно трудово правоотношение, ще
поискат прекратяване на това правоотношение по свое желание;
прекратяването на трудовото правоотношение изисква валидност на даденото
волеизявление – действителна воля за приключване на трудовоправната
2
връзка, каквато реално от страна на ищеца липсва и даденото от него
волеизявление е недействително. Твърди се, че категорично не е налице
съвпадение във волята на страните по делото да бъде прекратено трудовото
правоотношение, защото ищецът никога не е имал воля и желание да спре да
работи; прави се позоваване на съдебна практика.
Излагат се доводи, че изводите относно хипотезата на чл. 123 от
КТ са неотносими, като се сочи, че не случайно всички разпитани свидетели
употребяват думата „преназначаване“, което показва какво е било
действителното желание и воля на ищеца. Сочи се, че от работодателят е
заобиколена процедурата по съкращаване в щата и заплащане на едномесечно
обезщетение.
Във въззивната жалба на следващо място се сочи, че съдът не е
обсъдил възражението за антидатиране на подписаната от ищеца молба за
прекратяване на трудовото правоотношение, с което е допуснато процесуално
нарушение. Сочи се, че експертизата установява, че уведомление до НАП за
прекратяване на трудовото правоотношение на 88 работника, между които и
ищеца, е извършено на 31.12.2019 г.; същевременно с това, за 70 от
освободените работника уведомление до НАП за регистрирани трудови
договори с „Еко – Титан Груп“ АД е извършено три дни по-рано – на
27.12.2019 г. Твърди се, че това означава, че или молбата за прекратяване на
трудовото правоотношение е антидатирана или че работниците са били
назначени в новото дружество преди подписване на молбите за прекратяване.
Твърди се, че това потвърждава твърдението, че ищецът и останалите
работници не са имали никакъв избор относно подписването на молбите за
освобождаване и хипотезата „взаимно съгласие“ не е налице. Прави се
съпоставка на датите на молбата и на атакуваната заповед и на
технологичното време за подписване и връчване на заповедта за времето 30 –
31.12.2019 г. В тази връзка се твърди, че датата на молбата 30.12.2019 г. е
антидатирана и не би могло да се извърши контрол относно спазването на 7
дневния срок, в който направеното предложение следва да бъде прието, което
е категорично основание за уважаване на предявените искове; от друга
страна, взаимното съгласие означава, че и двете страни желаят сключеният
между тях трудов договор да престане да съществува, като тази взаимност се
отнася включително и до датата, от която трудовия договор се прекратява;
несъвпадението на волята на страните относно датата на прекратяване
означава липса на взаимно съгласие.
С въззивната жалба се прави искане за отмяна на обжалваното
решение и постановяване на решение, с което предявените искове да бъдат
уважени изцяло.
В срок е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от
ответникът „Клинър“ ООД, чрез пълномощник адв. Я.С., с която се изразява
3
становище, че обжалваното решение е правилно, обосновано и постановено
при спазване на материалния и процесуалния закон.
В отговора се изразява съгласие с изводите на съда, че ищецът не
оспорва подписа си на молбата за освобождаване, с който документ ясно е
заявено искането на ищеца за прекратяване на трудовото правоотношение;
няма доказателства за пороци на волята, в това число и принуда при
подписване, което е било напълно доброволно; ищецът е бил наясно какво
подава и какво подписва, като е имал възможността да откаже да подпише в
случай на несъгласие; назначаването в друго дружество зависи от волята на
друг работодател, а не на ответника; не е налице хипотезата на чл. 123 т. 1 – 7
от КТ; в случая не се касае до форма на преобразуване на търговски
дружества, ответникът и „Еко Титан Груп“ АД не са един и същи правен
субект, не са един и същи работодател. Твърди се, че обстоятелството, че на
ищеца и на други работници е била дадена възможност поради прекратяване
на трудовите им договори едновременно с молбите за прекратяване да
подадат и такива за назначаване в друго дружество, не опорочава волята им
трудовите договори с „Клинър“ ООД да бъдат прекратени по взаимно
съгласие.
В отговора се излагат и доводи, че са неотносими твърденията
относно трудовите правоотношение на другите работници. Твърди се, че
твърдението, че волята на ищеца не е била за прекратяване на
правоотношението не е основателно, то противоречи на писмените
доказателства, и е в разрез и с друго твърдение – че ищецът искал да започне
работа при друг работодател; не е налице хипотезата на преназначаване.
Твърди се, че показанията на всички свидетели са косвени, тъй
като никой от тях не заявява категорично да е станал очевидец на процеса на
прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца; никой от свидетелите
не сочи да е бил очевидец на това лице/лица, които да са заявявали на ищеца
или на други служители, че ако прекратят правоотношението си при
ответника, то ще постъпят на работа при друг работодател. Коментират се
показанията на свид. Н., като се сочи, че той също е страна по дело срещу
„Клинър“ ООД.
Твърди се, че не се установява свид. Р. да е давал на ищеца
обещание, че ще бъде назначаван другаде. Сочат се показанията на свид. Г.,
че официално изявление на представляващия ответното дружество във връзка
с назначаване на друго място не е имало.
Твърди се, че по делото не е представена молба на ищеца за
назначаване в „Еко Титан Груп“ АД, нито това обстоятелство се установява
от свидетелски показания. Твърди се, че показанията на свид. Г. са косвени.
По отношение установеното от експертизата, че въпросите кои и колко лица
са назначени в „Еко Титан Груп“ АД са неотносими, тъй като ищецът не е
4
сред тях. Твърди се, че са ирелевантни въпросите относно датите на подаване
на молби за освобождаване, на подаване на заявление за назначаване и на
изготвяне на заповедите и трудовите договори са ирелевантни. За
ирелевантна се сочи и цитираната от жалбоподателя съдебна практика, тъй
като тя касае преобразуване – сливане на едно юридическо лице в друго.
Твърди се в отговора, че възражение за антидатиране не е правено;
писмените доказателства, в това число заявление и заповед, са приети по
делото и неоспорени от жалбоподателя. Излагат се доводи и за различията
във фактическата обстановка по настоящето дело и тази по цитираното в
жалбата Решение № 60/07.05.2015 г.
С отговора се прави искане да бъде потвърдено обжалваното
решение и се претендират разноски по делото за двете инстанции.
В съдебно заседание за жалбоподателят пълномощникът му адв. С.
Н. поддържа въззивната жалба.
Въззиваемият не изпраща представител в съдебно заседание; в
писмено становище пълномощникът му адв. С.излага доводи по същество –
оспорва въззивната жалба.
Смолянски окръжен съд, след като взе предвид изложеното от
страните и прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено:
Според Трудов договор № 28/03.04.2017 г. ищецът Р.М.Д., е
работил в ответното дружество „Клинър“ ООД като шофьор на
специализиран автомобил.
Със Заповед № 135/31.12.2019 г. на основание чл. 325 т. 1 от КТ е
прекратено трудовото правоотношение между „Клинър“ ООД и ищеца Р. М.
Д., считано от 31.12.2019 г., по взаимно съгласие.
Според представеното на л. 31 от делото заявление, Р. Д.е поискал
да бъде освободен от заеманата длъжност шофьор на специализиран
автомобил, считано от 31.12.2019 г. В молбата е вписана дата 30.12.2019 г.
От отговорите по реда на чл. 176 от ГПК на управителя на
ответното дружество и от показанията на свидетелите Т., Г., Г. и Н. се
установява по безспорен начин ситуацията и обстоятелствата, при които
ищецът е подписал молба за прекратяване на трудовия договор по взаимно
съгласие, които обстоятелства са от съществено значение за преценка дали е
налице хипотезата на чл. 325 ал. 1 т. 1 от КТ. Установява се безспорно, че
инициатор за прекратяване на трудовото правоотношение в случая е
работодателят. Няма каквито и да е доказателства, а и твърдения, ищецът да е
инициирал прекратяване на трудовия си договор.
5
От отговорите по чл. 176 от ГПК на управителя Х. е видно, че
договорът за сметосъбиране и сметопочистване между „Клинър“ ООД и
Община С. бил прекратен, работниците трябвало да бъдат освободени;
Общината сключила договор с друга фирма, като служителите си подали
молби да бъдат освободени и да преминат на работа към другата фирма. Х.
заявява: „Казах им, че фирмата приключва дейност и те си подават молби за
напускане и съответно за започване в другата фирма“.
С показанията си свидетелите Т., Г., Г. и Н. установяват начина, по
който е обяснено на работниците, че „Клинър“ ООД преустановява дейност и
те трябва да подадат молба за освобождаване от това дружество и да подадат
молба за назначаване в новата фирма, която ще осъществява тази дейност –
„Еко Титан Груп“ АД, както и начина, по който са подадени молби за
напускане и молби за назначаване – както молбите за освобождаване, така и
молбите за назначаване били с предварително попълнени данни и
работниците само полагали подписите си. В показанията си свид. Г. сочи, че
било обяснено, че всички, които са освободени от „Клинър“ ще бъдат
назначени в „Еко Титан Груп“; М. Р., който отговарял за фирмата в гр.
С.казал, че ще бъдат назначени впоследствие в другата фирма. Свидетелят
сочи, че в никакъв случай не би подписал молба за прекратяване по взаимно
съгласие, ако няма да бъде назначен със сто процента сигурност; той
подписал молба, защото това се обяснявало; не е имало разяснения, че някои
от лицата, които подават заявление за напускане, могат да не бъдат
назначени. В този смисъл са и показанията на свидетелите Г.и Н..
Въпреки че свидетелите Г., Г. и Н. не са сред назначените в новата
фирма – „Еко Титан Груп“ АД, няма основание техните показания да не се
кредитират, защото в същината си те установяват същите обстоятелства,
които заявява и управителя Х. – че на хората било обяснено, че ще продължат
да работят в новата фирма и да попълнят едновременно молби за
освобождаване и молби за назначаване.
Настоящата инстанция счита, че по никакъв начин не се
установява ищецът /а и останалите работници от „Клинър“ ООД/ да е имал
намерение и да иска да напусне работата си в „Клинър“ ООД. Напротив,
инициативата за прекратяване на трудовото правоотношение е била на
работодателят. Действително, ищецът е подписал молба за прекратяване на
трудовото правоотношение по взаимно съгласие. За да направи това обаче
ищецът не е бил мотивиран от личното си желание да преустанови работа, а е
бил мотивиран от заявеното от съответните длъжностни лица в ответното
дружество /в частност М. Р., отговорник за гр. С./, че с оглед преустановяване
дейността на „Клинър“ ООД работниците продължават да работят в новата
фирма, която ще осъществява същата дейност – „Еко Титан Груп“ АД, като за
целта трябва да подпишат, което и направили, едновременно молби за
освобождаване от „Клинър“ ООД и молби за назначаване в „Еко Титан Груп“
6
АД. Именно тези обстоятелства са съществени, за да се прецени наличието на
хипотезата на чл. 325 ал. 1 т. 1 от КТ – взаимно съгласие, и най-вече дали е
било налице съгласие от страна на ищеца за прекратяване на трудовото
правоотношение.
Настоящата инстанция счита, че съгласие за прекратяване на
трудовото правоотношение у ищеца не е имало. Подписването на молбата за
прекратяване на трудовото правоотношение е резултат не от желанието на
ищеца за това прекратяване, а е резултат от нареждането на работодателят,
граничещо с въвеждане в заблуждение. Както сочат свидетелите, никой от
работниците не би подписал молба за освобождаване, ако им било казано, че
не е сигурно, че ще бъдат назначени в другата фирма.
Основанието за прекратяване на трудовото правоотношение
визирано в чл. 325, ал.1, т.1 от КТ - взаимно съгласие, означава преди всичко
ясно и недвусмислено формирана и изразена воля от страна на работника или
служителя за прекратяване на трудовото правоотношение, което следва да
бъде извършено без какъвто и да било външен натиск, без каквото и да било
опорочаване на волеизявлението на работника.
В настоящия случай формирането на волята на ищеца е опорочено
– на същият е внушено, че ще продължи да работи в новата фирма, като за
целта трябва да подпише както молба за напускане, така и молба за
назначаване. В този смисъл е опорочено волеизявлението му при подписване
на молба за прекратяване на трудовото правоотношение, тъй като тази молба
не отразява неговото намерение и желание, а е резултат от формирано у него
от работодателят убеждение, че подписването на молбата за освобождаване е
формално необходимо условие, за да се случи назначаването му на работа в
новата фирма.
Тези изводи се потвърждават и от заключението на съдебно-
икономическата експертиза, която установява, че за периода от 01.12.2019 г. –
31.12.2019 г. са прекратени трудовите правоотношение на 91 работници и
служители от „Клинър“ ООД, като на 70 от тях са регистрирани трудови
договори в „Еко Титан Груп“ АД. Обстоятелството, че 88 работника от
„Клинър“ ООД, с установено безсрочно трудово правоотношение,
едновременно са поискали прекратяване на това правоотношение „по свое
желание“, потвърждава горните изводи – ищецът, а и останалите работници,
са депозирали молби за освобождаване, водени от убеждението, че ще
продължат работа в другото дружество. Установява се, че и двете молби са
подписани в офиса на „Клинър“ ООД, който става офис на „Еко Титин Груп“
АД, като в тази връзка свид. Н.заявява, че старата и новата фирма са едно и
също – гараж, база, оборудване, помещения, както и че няма никаква
промяна.
Във връзка със становището на ответната страна, че тезата на
7
ищецът не е доказана и с оглед обстоятелство, че по делото не е представена
молбата на ищеца за назначаване в новото дружество – „Еко Титан Груп“ АД,
следва да се посочи: Установява се, че никой от работниците не е представил
сам за входиране както молбата за напускане, така и молбата за назначаване –
и двата вида молби били подготвени предварително, намирали се в
канцеларията на ответното дружество, където са били подписвани и там са
останали. Всички разпитани по делото свидетелите установяват, че всеки от
работниците е подписвал две молби – една за освобождаване и една за
назначаване; става ясно, че никой от работниците не е подписал само една
молба – за освобождаване. Този механизъм се потвърждава и в отговорите на
управителят Х.. В тази връзка следва да се вземе предвид и заявеното от свид.
Г., пред когото всички работници са се подписвали и който посочва, че
всички работници, включително и Р.Д., подписали молба за прекратяване
заедно с молба за назначаване, като двете молби се скопчвали с кламер, за да
се проследи дали някой не е пропуснат. А и от ответното дружество всъщност
не се твърди, че ищецът не е подписал молба за назначаване, а се извеждат
аргументи от нейното непредставяне по делото.
Отделно от гореизложеното, начинът, по който управителят Х.
описва обстоятелствата, сочи, че между ответното дружеството и
дружеството „Еко Титан Груп“ АД е съществувала договореност работниците
от първото дружество да преминат на работа във второто дружество. Тази
договореност се установява и от соченото от съдебно-икономическата
експертиза – за периода от 01.12.2019 г. до 31.12.2019 г. е прекратено
трудовото правоотношение на 91 работници и служители от „Клинър“ ООД,
като на 70 от тях са регистрирани трудови договори в „Еко Титан груп“ АД.
Видно от свидетелските показания, така е обяснено на работниците и това е
довело до тяхното „съгласие“ да поискат прекратяване на трудовото
правоотношение. Независимо каква е свързаността между двете дружество /а
такава е налице с оглед представените справки от търговския регистър/,
работниците не са били длъжни да знаят тези обстоятелства, след като
сегашният им работодател ги уверил, че ще започнат работа в новото
дружество. Без значение е обстоятелството дали работодателят е имал
възможност или не да гарантира назначаването на работниците в новото
дружество, след като на работниците е обяснено, че те ще започнат работа в
новото дружество.
По отношение доводите за антидатиране на молбата за
прекратяване на трудовото правоотношение и от там доводите за неспазване
на 7-дневния срок, в който работодателят е имал право да приеме
предложението за прекратяване на трудовото правоотношение, настоящата
инстанция счита, че не са налице достатъчно доказателства, за да ги приеме
за основателни. Свидетелите Г. и Н. сочат, че молбите са подписвани около
коледните празници, но не посочват точна и конкретна дата. На молбата на
ищеца е вписана дата на подаване 30.12.2019 г., като на резолюцията на
8
работодателя за приемане на молбата липсва дата. Обстоятелството, че за
общо 70 от освободените на 31.12.2019 г. работници на „Клинър“ ООД на
27.12.2019 г. са подадени уведомления за регистрирани трудови договори в
„Еко Титан Груп“ АД установява противоречието, че първо са регистрирани
трудовите в договори в новото дружество /на 27.12.2019 г./, а след това са
прекратени трудовите правоотношение /31.12.2019 г./ с ответното дружество,
но не може да установи верността на датата на подаване на молбата на ищеца
за прекратяване на трудовото правоотношеие.
Настоящата инстанция намира, че не се установява наличие на
хипотезата на чл. 325 ал. 1 т. 1 от КТ, тъй като по изложените по-горе
съображение не е налице валидно съгласие у ищеца за прекратяване на
трудовото му правоотношение. Поради това заповедта за прекратяване на
трудовото правоотношение е незаконосъобразна и като такава следва да бъде
отменена; следва да се уважат и претенциите по чл. 344 ал. 1 т. 2 и т. 3 от КТ.
Следва въззиваемият да бъде осъден да заплати на жалбоподателя
деловодните разноски за адвокатско възнаграждение за двете инстанции
общо в размер на 1 540 лева, в полза на РС – С. 130 лева за СИЕ, както и ДТ
по уважените искове в размер на 385, 64 лева.
Водим от горното Смолянски окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ № 60489/12.08.2020 г. по гр. д. № 246/2020 г. на
Смолянски районен съд, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ уволнението на Р.
М. Д., ЕГН **********, извършено със Заповед № 135/31.12.2019 г., с която
се прекратява трудовото правоотношение между „Клинър“ ООД, ЕИК
*********, и Р. М.Д., на основание чл. 325 ал. 1 т. 1 от КТ, считано от
31.12.2019 г.
ВЪЗСТАНОВЯВА Р. М.Д., ЕГН **********, на заеманата преди
уволнението длъжност – „шофьор на специализиран автомобил“ в „Клинър“
ООД.
ОСЪЖДА Клинър“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. П., ж.к. „Т.“, ул. „О.“ № *, ет. 3, ап. 1, на основание чл. 344
ал. 1 т. 3 от КТ да заплати на Р. М. Д., ЕГН **********, сумата от 4 760, 64
9
лева – обезщетение за оставане без работа в резултат на незаконното
уволнение за времето от 31.12.2019 г. до 30.06.2020 г., ведно със законната
лихва, считано от датата на предявяване на иска – 28.02.2020 г. до
окончателно изплащане на сумата, както и разноски по водене на делото в
размер на 1 540 лева.
ОСЪЖДА Клинър“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. П., ж.к. „Т.“, ул. „О.“ № *, ет. 3, ап. 1, да заплати ДТ върху
уважените искове в размер на 385, 64 лева, а в полза на РС – С. 130 лева за
разноски за съдебно-икономическа експертиза.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен
съд в едномесечен срок от обявената в съдебно заседание дата 20.10.2020 г.,
като същото се връчи на страните чрез пълномощниците им.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10