Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 33
Гр. Перник, 23.02.2023
година.
Административен съд – Перник, в публично съдебно заседание,
проведено на двадесет и шести януари през две хиляди и двадесет и трета година,
в състав:
Съдия: Мария Христова
при съдебния секретар Наталия Симеонова,
като разгледа докладваното от съдията-докладчик административно
дело № 443 по описа за 2022 годна
на Административен съд – Перник, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 211 от Закона за
министерството на вътрешните работи (ЗМВР).
Образувано е по жалба на А.П.Л. с ЕГН ********** и
адрес ***, подадена чрез адвокат А.Т. – САК, срещу Заповед №
484з-3534/07.11.2022 г. на директора на Главна дирекция „****“ в частта по т. 2,
с която жалбоподателят е временно отстранен от заеманата длъжност и е
разпоредено да му бъдат иззети служебната карта и служебното оръжие.
В жалбата се твърди, че заповедта е немотивирана,
издадена в противоречие с материалноправните разпоредби и в несъответствие с
целта на закона, както и при съществено нарушение на
административнопроизводствените правила. Моли съда да отмени заповедта в
оспорената част, като незаконосъобразна. Претендира присъждане на направените
по делото разноски.
В проведеното съдебно заседание на 26.01.2023 година
жалбоподателя А.П. Л., редовно призован, се явява лично и се представлява от
адвокат А.Т. - САК, който поддържа жалбата и моли съда да я отмени в оспорената
част. В допълнително представени писмени бележки жалбоподателят доразвива
доводите за незаконосъобразност и неправилност на Заповед №
484з-3534/07.11.2022 г. на директора на Главна дирекция „****” /****/, налагащи
отмяната й. Претендира присъждане на направените съдебни разноски, съгласно
приложен списък по реда на чл. 80 от ГПК, във вр. чл. 144 от АПК.
В проведеното съдебно заседание на 26.01.2023 година
ответникът по жалбата – директора на Главна дирекция „****”, не се явява, а се
представлява от процесуалният представител Х.С. – началник на сектор
„Правно-нормативно обслужване” при ****, който оспорва жалбата
като
неоснователна и недоказана, моли съда да я отхвърли, като депозира писмени
бележки, в които излага подробни съображения за неоснователността на същата.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Административен
съд – Перник, в настоящия съдебен състав, като провери процесуалните
предпоставки за допустимост, след като обсъди доводите на страните и прецени по
реда на чл. 235, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във връзка с
чл. 144 от АПК, приетите по делото писмени доказателства, и след като извърши
по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за законосъобразността на
оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, приема
следното:
По допустимостта на жалбата:
Настоящият съдебен състав намира, че е сезиран с
процесуално допустима жалба, подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от лице
– адресат на оспорвания акт, което има правен интерес от обжалване, срещу акт,
който подлежи на съдебен контрол, поради което се дължи нейното разглеждане по
същество.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Предмет на оспорване е
Заповед № 484з-3534/07.11.2022 г. на директора на Главна дирекция „****“, в
частта ѝ по т. 2, с която на посочено правно основание чл. 214, ал. 1, т.
1 и чл. 215, ал. 1 от ЗМВР, младши експерт А.П.Л. – полицай в
група 02 от сектор 02 „****“ от ****управление – София към дирекция „****“ при ****, е временно отстранен от длъжността и е разпоредено да му бъдат иззети
служебната карта и служебното оръжие.
Със същата заповед по т. 1 е
образувано дисциплинарно производство поради наличие на данни за извършени
нарушения на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР,
съставомерно по чл. 203, ал. 1, т. 13, от ЗМВР "деяния, несъвместими с
етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа
на службата“, за което е предвидено дисциплинарно наказание
"уволнение".
По делото са приети, освен административната
преписка по издаване на заповедта и допълнително представените от административния орган, по искане на жалбоподателя писмени доказателства, като следва:
-
Заверено копие от длъжностна характеристика УРИ
6809р-49975/27.10.2020г.;
-
Заверено копие от протокол за преназначаване от
26.07.2021г.;
-
Заверено копие от месечен график и месечен отчет за
месец ноември 2022 година;
Представено е и заварено копие на кадрова
справка /л. 57 по делото/, от която се установява, че оспорващият е назначен на
държавна служба в МВР през м. ноември 2020 г., като от 26.07.2021 г. е
преназначен на длъжност полицай в група 02 от сектор 02 „****“ към ****управление
– София към дирекция „****“ при **** – МВР, няма наложени дисциплинарни наказания.
С Предложение рег. № 6809р-54738/04.11.2022 година на
комисар О.Ж.до директора на **** е направено искане за
образуване на производство за извършено тежко нарушение на служебната
дисциплина от младши инспектор А.П.Л., служител на ****управление – София в
група 02 от сектор 02 „****“, за
това, че на 03.11.2022 година около 11:35 часа същият е бил задържан в гр.
София пред хотел „Хемус“ от служители на 04 РУ СДВР, които след извършена
проверка на лек автомобил Фолксваген „Поло“ с ДК ****, чийто водач и собственик
е А.П.Л., установяват в багажника на автомобила наличието на 15 килограма тютюн
без акцизен бандерол. В предложението се посочва, че е налице основание за
нарушение на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР – неспазване на правилата на Етичен
кодекс за поведение на държавните служители на МВР – т. 15, т. 19 и т. 20, като
това деяние е несъвместимо с етичните правила и с оглед чл. 203, ал. 1, т. 13
от ЗМВР, за което се предвижда налагането на дисциплинарно наказание „уволнение“.
Със Заповед № 484з-3534/07.11.2022 г. на директора на
Главна дирекция „**** е образувано дисциплинарно производство по чл. 207, ал.
1, т. 2 и ал. 2 от ЗМВР срещу младши експерт А.П.Л. - полицай в група 02 от сектор
02 „****“ от ****управление – София към дирекция „****“ при ****.
С т. 2 от заповедта младши експерт А.П.Л. временно е отстранен от
длъжност на основание чл. 214, ал. 1, т. 1 от ЗМВР - държавен служител от МВР
може да бъде временно отстранен от длъжност с писмена заповед, когато срещу
него е образувано дисциплинарно производство по чл. 207 и служебното му
положение би затруднило разкриването на обективната истина; в този случай
отстраняването се извършва от органа, образувал дисциплинарното производство.
Като мотиви е изложено, че заеманата от служителя длъжност му предоставя
възможност за достъп до информационни фондове на МВР, което наред със
законовите правомощия на полицейски орган по чл. 57, ал. 1 от ЗМВР води до
извода, че същият би могъл при или по повод изпълнение на служебните си
задължения да се сдобие със служебна информация, във връзка с воденото
разследване, да извърши действия спрямо свидетели или вещи лица, за да променят
показанията си, както и да затрудни събирането или да унищожи доказателства по
дисциплинарното производство, необходими за разкриването на обективната истина.
Със заповедта е определен и дисциплинарно разследващия
орган. Заповедта е връчена лично на жалбоподателя на 07.11.2022 г. в 14:40 часа. Към настоящото
производство е приобщена и Заповед № 484з-69/09.01.2023 година на директора на ****,
с която е удължен срока за временно отстраняване от длъжност на младши
инспектор Л..
При така установените факти настоящият съдебен състав
на Административен съд – Перник, като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК
цялостна проверка за законосъобразност на оспорения индивидуален
административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, достигна до следните
правни изводи:
Относно компетентността на
органа, издал оспорения акт:
Заповедта в оспорената част – относно временното
отстраняване от длъжност на жалбоподателя, е издадена от компетентен орган –
директора на Главна дирекция „****“, който съгласно чл. 214, ал. 1, т. 1 от ЗМВР се явява и
органът, образувал дисциплинарното производство съгласно чл. 207, ал. 1, т. 2,
във връзка с чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗМВР. Видно от приложеното удостоверение,
рег. № 484р-4768/23.03.2022 г. /л. 50 по делото/, издадено от отдел „Човешки ресурси“ при ****,
главен комисар Т.Б.Г. заема длъжността директор на Главна дирекция „****“ към
датата на издаване на процесната заповед. Ето защо не е налице отменително
основание по смисъла на чл. 146, т. 1 от АПК.
Относно формата
на акта:
Оспорваният акт е в законоустановената писмена форма,
съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК, както и изложение на фактическите
и правни основания, въз основа на които е издаден. Органът е посочил фактите,
от които черпи упражненото публично субективно право, като изложените
фактически основания кореспондират с посочените правни норми и разпоредените
правни последици.
При издаването на процесната заповед са спазени общите
изисквания за форма на индивидуалните административни актове по чл. 59 от АПК –
посочен е издателят на акта, неговият адресат, фактическите и правни основания
за издаването й, разпоредителната част, както и е указан редът за нейното
обжалване. Видно от съдържанието на административния акт, той съдържа подробни
мотиви и описание на фактически и правни основания за прилагане на разпоредбата
на чл. 214, ал. 1, т. 1 от ЗМВР.
Временното отстраняване от длъжност по реда на чл. 214, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, е скрепено със срок
разписан в разпоредбата на чл. 214, ал. 3 от ЗМВР, който е „до два месеца“, като
същият може еднократно да бъде удължен с още един месец. В настоящият случай в
заповедта не е определен срок за отстраняването, но това по никакъв начин не
накърнява правото на защита на жалбоподателя, тъй като не може да се приеме, че
периода за отстраняване не е известен, предвид законовоустановетният такъв.
Следва да се има предвид, че независимо от обстоятелството, че срокът не е
изрично определен в заповедта той реално е спазен. В подкрепа на тази
констатация е последваща Заповед № 484з-69/09.01.2023 г. на директора на ****,
с която е удължен срока за временно отстраняване на жалбоподателя до 07.02.2023
г. С цитираната заповед държавният служител е запознат лично срещу подпис на
11.01.2023 г. Видно от изложеното е, че административният орган по отношение на
процесната заповед е заложил максималния законовоустановен двумесечен срок, независимо
от факта, че не е конкретно фиксиран, след което е приложил и разписаната в
закона възможност за удължаване на същият с още един месец. Налице е порок, но
по своята същност той се явява несъществен, предвид факта, че същият не води до
ограничаване правото на защита на настоящият жалбоподател. Липсата на конкретно
определен срок за временно отстраняване, не води до самостоятелно основание за отмяна на
оспорената заповед. Поради това не е налице отменително основание по смисъла на
чл. 146, т. 2 от АПК.
Относно спазване на административнопроизводствените правила при издаването на акта:
Оспореният акт е издаден и при спазване на
административнопроизводствените правила. Предложение рег. № 6809р-54738/04.11.2022 година на
комисар О.Ж.до директора на **** е дало основание на административния орган да
издаде оспорената част от процесната заповед, след като са били изяснени
фактите и обстоятелствата от значение за случая по реда на чл. 35 от АПК. С
оглед на изложеното следва да се приеме, че в производството по издаване на
обжалвания административен акт не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, които съставляват основание за отмяна
по чл. 146, т. 3 от АПК.
По отношение съответствие с материалноправните разпоредби:
Настоящият съдебен състав намира, че заповедта е
издадена в съответствие с материалния закон – чл. 214, ал. 1, т. 1, във връзка
с чл. 207, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Налице е първата предпоставка на закона –
образувано дисциплинарно производство за тежко нарушение на служебната
дисциплина, за което се предвижда дисциплинарно наказание „уволнение“, видно от
точка първа на оспорената заповед. Налице е и втората предпоставка на закона за
взетото решение за временно отстраняване от длъжност на служителя – възможност
на служителя с оглед заеманото служебно положение да оказва влияние при
събирането на доказателства, при което би затруднил разкриването на обективната
истина. Правилно и законосъобразно е постановено временно отстраняване от
длъжност на държавния служител, тъй като същият в качеството си на полицейски
орган по смисъла на чл. 57, ал. 1 от ЗМВР, разполага с полицейски правомощия,
възползвайки се от които може да оказва натиск върху свидетелите, както и да
унищожи или да укрие служебна информация – съответни документи и актове,
свързани с предмета на доказване в дисциплинарното производство. Предвид на
това е налице реална възможност служителят да затрудни дисциплинарното разследване
и да попречи за разкриването на обективната истина. Оспорващият, има достъп до
информационните масиви на МВР, което му дава възможност да черпи и използва
служебна информация и с оглед полицейските си правомощия и колегиални контакти
да оказва влияние върху свидетели и колеги и така да въздейства върху хода на
дисциплинарното производство.
Временното отстраняване от длъжност на жалбоподателя
цели именно обезпечаване обективното събиране на доказателства, от които ще се
установи има ли виновно извършено нарушение на правилата на Етичния кодекс, за
което е образувано дисциплинарното производство. Аргументите за необходимостта
жалбоподателят да бъде временно отстранен от длъжност за нуждите на дисциплинарното
производство са напълно убедителни и следва да се приеме, че присъствието му на
работното място не би допринесло до установяване на обективната истина по
образуваното срещу него дисциплинарно производство, предвид възможността да
повлияе на свидетелите, както и достъпа му до документи, които имат значение за
изясняване на фактите по дисциплинарното дело.
Изземването на служебната карта и служебното оръжие са
последица от отстраняването от длъжност, поради което при наличие на
предпоставките за самото отстраняване изземването се явява законосъобразно. Предвид изложеното не е
налице основание за отмяна на заповедта по смисъла на чл. 146, т. 4 от АПК.
Не е налице и основание за отмяна на оспорения
административен акт и по чл. 146, т. 5 от АПК. В хипотезата на чл. 214, ал. 1
от ЗМВР, вкл. и т. 1, административният орган действа в условията на оперативна
самостоятелност, но ако са налице материалноправните предпоставки за
осъществяване на това му правомощие. В случая, предвид установените факти и
изложените в административния акт мотиви не е налице превратно упражняване на
правомощие и преследване на цел, която да се разминава с тази на закона. Налице
е правилно упражнено право на индивидуална преценка на административния орган
на обстоятелствата по случая, които налагат отстраняване на дисциплинарно привлечения
служител. Конкретната преценка е в неговите правомощия, като за същата са
изложени обосновани мотиви, подкрепени от данните по преписката. Изложените
фактически и правни основания в административният акт дават възможност, както
на лицето, чиито права и законни интереси са засегнати, така и на настоящият
съдебен състав при осъществяване на съдебен контрол за законосъобразност, да
могат да установят кои са конкретните факти, въз основа на които
административния орган е счел, че следва да упражни предоставените му
властнически правомощия.
Във връзка с изложените в жалбата доводи, че е нарушено
конституционното му право на труд и възнаграждение, следва да се отбележи, че
временното отстраняване от длъжност по чл. 241, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, като мярка
на държавна административна принуда засяга в съществена степен правото на труд и свързаното с него
право на обществено осигуряване, гарантирано от чл. 16 вр. чл. 48, ал. 1 и чл.
51, ал.1 от Конституцията. Тази защита
не е абсолютна, тези права може да са обект на ограничения в обществен интерес
при легитимна цел и пропорционалност между целта и степента на ограничение. В
случая постановеното временно отстраняване цели да защити специфичния
институционален авторитет на службата на МВР, който би могъл да бъде компрометиран,
ако лицето продължи да изпълнява същата служебна дейност, във връзка с която
срещу него се води дисциплинарно производство. Същевременно се предотвратяват
негови действия, които биха осуетили или затруднили обективно, всестранно и
пълно изясняване на всички обстоятелства – предмет на дисциплинарното му
разследване. Тази цел е легитимна, а издаването на заповедта не е превратно упражнена власт. Не
е непропорционално, защото накърняването на правата на отстранения държавен
служител е балансирано от законодателя с режима на компенсиране изрично въведен
с чл. 214, ал. 6 от ЗМВР - когато дисциплинарното производство по ал. 1, т. 1 и
ал. 2 бъде прекратено или когато на служителя не бъде наложено наказание
„уволнение“, той се възстановява на заеманата длъжност и му се изплаща
възнаграждението за времето на отстраняване.
По изложените съображения заповедта в оспорената и
част се явява законосъобразен административен акт, издаден при спазване на
административнопроизводствените правила и на приложимите в случая
материалноправни разпоредби.
На основание гореизложеното настоящия съдебен състав
намира, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в
предвидената от закона форма, при липсата на съществени нарушения на
административно-производствените правила и в съответствие с приложимия
материален закон и неговата цел, поради което жалбата следва да бъде отхвърлена
като неоснователна.
Относно разноските:
При този изход на делото
искането на процесуалния представител на ответника, за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 /двеста/ лева, следва да бъде
уважено. На основание чл. 143, ал. 4 от АПК, във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК
и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, жалбоподателят следва да
бъде осъден да заплати на Главна дирекция „****“ разноски в размер на 200 /двеста/ лева,
представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2
от АПК, настоящият съдебен състав на Административен съд – Перник
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.П.Л. с ЕГН ********** и адрес ***
против Заповед
№ 484з-3534/07.11.2022 г. на директора на Главна дирекция „****“ в частта по т.
2, с която, жалбоподателят е временно отстранен от заеманата длъжност и е
разпоредено да му бъдат иззети служебната карта и служебното оръжие, като
неоснователна.
ОСЪЖДА А.П.Л. с ЕГН ********** и адрес *** да заплати на Главна дирекция „****“ сумата от 200 /двеста/
лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховния
административен съд на Република България в 14-дневен срок от връчването му на
страните.
Съдия:/п/