Решение по дело №2643/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.10, ал.6 от Закона за семейните помощи за деца (ЗСПД).

Образувано е по жалба на Т. Ц. родена на [дата]. в Украйна с [ЛНЧ] срещу Заповед № ЗСПД/Д-В/29770/25.10.2024г на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Варна, с която е отказано отпускането на еднократна помощ за ученик по чл.10а, ал.1 от ЗСПД за детето А. Ц..

В жалбата се твърди, че заповедта е незаконосъобразна и необоснована. Постановена била при неправилно приложение на материалния закон и не съответствала на целта му. Позовава се на разпоредбите на чл.2, ал.6 от ЗСП, чл.2 и чл.27 от Конвенцията за правата на детето, ползващи се с пряко приложение, както и на чл.13 и чл.16 от Европейската социална харта. Твърди противоречие на посочените норми на Конвенцията с разпоредбата на чл.3, т.5 от ЗСПД. Позовава се на закрилата на семейството, майчинството и децата в чл.14 от Конституцията на РБ. Поради прякото приложение на Конвенцията на ООН за правата на детето и по аргумент от чл.39, ал.1, т.4 от ЗУБ моли да бъде прието наличието на предпоставките на ЗСПД за отпускане на еднократна помощ за ученика записан в първи клас по отношение на нея като лице с временна закрила в страната, както и на детето й. Сочи постановени съдебни актове в този смисъл. Моли да бъде постановена отмяна на оспорената заповед и преписката да бъде върната на органа със задължителни указания за прилагането на закона в съответствие с целта на чл.10а, ал.1 от ЗСПД да се подпомогне с еднократна помощ семейството, чието дете е записано в първи клас, с която да бъдат покрити част от разходите в началото на учебната година, след като детето живее постоянно в страната и не е настанено за отглеждане извън семейството по реда на чл.26 от ЗЗД. Претендира се присъждане на разноските съгласно представения списък, включително адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.1, т.2 от ЗА. В съдебно заседание процесуалният представител поддържа жалбата. Счита мотивите в отказа за неправилни, тъй като в чл.2, ал.6 от Закона за социално подпомагане се сочи, че от правото по ал. ал.3 се ползват и чужденците, които са с временна закрила. В Закона за закрила на детето също се гарантирал най-добрия интерес на детето. Поради това и подробно изложени доводи моли за отмяна на заповедта за отказ като неправилна и незаконосъобразна, издадена в противоречие с целта на закона. Счита, че са били налице предпоставките за уважаване на искането в заявлението, тъй като детето А. Ц. бил записан като ученик в първи клас и следвало да му се отпусне еднократна помощ по чл.10а от ЗСПД на основание чл.3, т.5 от ЗСПД. Моли за постановяване на решение в този смисъл и за присъждане на жалбоподателката направените разноски в размер на 16лв. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение.

Ответникът – Директорът на Дирекция „Социално подпомагане“ – гр.Варна представя административната преписка. В писмена молба постъпила преди съдебното заседание заявява, че оспорва жалбата по аргументите изложени в заповедта. Тя била постановена от компетентен орган, в изискуемата форма съгласно чл.59 от АПК, в производство проведено при спазване на процедурните правила. При постановяване на отказа правилно бил приложен материалния закон, тъй като волеизявлението било издадено при условията на обвързана компетентност, с оглед императивния характер на чл.3, ал.5 от ЗСПД. Размерите на помощите за деца се определяли със Закона за държавния бюджет за съответната година и се финансирали изцяло от държавния бюджет. Отпускали се от Дирекция „Социално подпомагане“ по настоящ адрес на семейството в зависимост от семейния статус и въз основа на подадено заявление-декларация по образец, с приложени нормативно регламентирани документи. За отпускане на всяка семейна помощ за деца били въведени специфични критерии, съобразно нейната насоченост. Носители на правото на семейни помощи за деца при спазване на чл.3, т.3 от ЗСПД били семействата, в които единият от родителите е български гражданин, детето /децата също е с българско гражданство и се отглеждат в страната. В случая детето и родителят били с украинско гражданство - както към момента на подаването на заявлението-декларация, така и към момента на постановяване на обжалваната заповед, а в четири от петте хипотези на чл.3 от ЗСПД това право било признато само на българските граждани. Право на семейни помощи за деца на чужди граждани имали само в хипотезата на чл.3, т.5 от ЗСПД, която не била налице, т.к. липсвал договор между двете държави, предвиждащ изплащането на подобни помощи. Директивата за временна закрила на бежанци давала право на гражданите на Украйна, влизащи на територията на ЕС да получат незабавна помощ и подкрепа, при изрично предвидени случаи, но нямала отношение към казуса. При проверката на заповедта трябвало да се отчете липсата на препращаща норма, респ. на акт на държавен орган, който да прецизира отпускането на конкретния вид помощ и да е основание социалните служители, които нямат право да тълкуват закона, а действат при условията на обвързана компетентност, да я предоставят. По изложените съображения моли жалбата да се отхвърли като неоснователна. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар.

Въз основа на становището на страните, като прецени събраните по делото доказателства, съдът достигна до следните установявания и изводи:

Съгласно регистрационна карта № *********, издадена от Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет на РБ жалбоподателката Т. Ц. – гражданин на Украйна, и придружаващото я дете до 14г. възраст – А. Ц. – роден на [дата]. се ползват с временна закрила, предоставена с Директива 2001/55/ЕО на Съвета от 20 юли 2001г. относно минималните стандарти за предоставяне на временна закрила в случай на масово навлизане на разселени лица и за мерките за поддържане на баланс между държавите членки в полагането на усилия за прием на такива лица и понасяне на последиците от този прием, активирана с Решение за изпълнение (ЕС) 2022/382 на Съвета от 04.03.2022г. за установяване на съществуването на масово навлизане на разселени лица от Украйна по смисъла на чл.5 от Директива 2001/55/ЕО и за въвеждане на временна закрила. В регистрационната карта е вписано, че лицето има право да остане на територията на Република България на основание чл.39, ал.1, т.1 ЗУБ.

Срокът на предоставената временна закрила на жалбоподателката и придружаващото я лице е продължен до 4 март 2025г. - както е отразено и в регистрационната карта.

На 15.10.2024г. жалбоподателката подала до директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Варна заявление - декларация вх. № ЗСПД/Д-В/29770 за отпускане на еднократна помощ за ученици, записани в първи, втори, трети и четвърти клас по чл.10а от Закона за семейните помощи за деца за детето й – А. Ц.. Приложена е служебна бележка № УД-35-037/19.09.2024г. от СУ „Димчо Дебелянов“ – гр.Варна, в която е удостоверено, че детето А. Ц. е записано като ученик в първи клас за учебната 2024/2025г.

Заявлението - декларация е разгледано от социален работник, който дал заключение, че членовете на семейството са с украинско гражданство и няма друг закон или сключен международен договор, по който РБ да е страна, в който да е предвидено получаването на този вид помощ - основание за отказ на помощта по чл.3, т.5 вр.чл.10а от ЗСПД.

По преписката е издадена Заповед № ЗСПД/Д-В/29770/25.10.2024г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ - Варна, с която на основание чл.3, ал.5, вр. чл.10а от ЗСПД отказал на Т. Ц. отпускане на еднократна помощ по чл.10а, ал.1 от ЗСПД за детето А. Ц. по съображения, че членовете на семейството са с украинско гражданство и няма друг закон или сключен международен договор, по който Република България да е страна, и в който да е предвидено получаването на този вид помощ. В заповедта е посочено, че подлежи на обжалване пред Административен съд-Варна в 14-дневен срок. Заповедта е изпратена до адресата й по пощата на 30.10.2024г.

На 11.11.2024г. в Административен съд-Варна е постъпила жалба срещу Заповед № ЗСПД/Д-В/29770/25.10.2024г. от Т. Ц. като майка и законен представител на А. Ц., по повод на която е образувано настоящото съдебно производство.

Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, от лице с правен интерес и активна легитимация за оспорването, тъй като заповедта, с която е отказаната месечна помощ по чл.10а, ал.1 от ЗСПД засяга неблагоприятно правата и интересите на заявителя. С оглед на това, жалбата е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

При извършване на проверката по чл.168, ал.1 вр. чл.146 от АПК се установи, че заповедта е издадена от компетентен орган по чл.10, ал.4 от ЗСПД, в предвидената писмена форма и при спазване на задълженията за мотивиране по чл.10, ал.5 от ЗСПД и чл.59, ал.2 от АПК, поради което не страда от пороци обосноваващи извод за нищожност, респ. за нейната отмяна.

В производството не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да обосноват отмяна на заповедта.

Основателни са оплакванията за неправилно приложение на материалния закон при издаване на отказа и за противоречието му с целта на закона поради следните съображения: По делото не е спорно, а и от разпоредбите на чл.2, § 1, букви а) и в), вр. § 4, буква б) от Решение за изпълнение (ЕС) 2022/382 на Съвета от 04.03.2022г. еднозначно следва, че жалбоподателката и малолетното й дете, като граждани на Украйна, се ползват с временна закрила по Директива 2001/55/ЕО на Съвета от 20 юли 2001г. относно минималните стандарти за предоставяне на временна закрила в случай на масово навлизане на разселени лица и за мерките за поддържане на баланс между държавите членки в полагането на усилия за прием на такива лица и понасяне на последиците от този прием. Срокът на предоставената временна закрила е последователно удължен с Решение за изпълнение (ЕС) 2023/2409 и с Решение за изпълнение (ЕС) 2024/1836 на Съвета от 25 юни 2024 година. Както следва от съображение 16 към Решение за изпълнение (ЕС) 2022/382 на Съвета от 04.03.2022г., временната закрила, която е най-подходящият инструмент в настоящата ситуация, следва да позволи на разселените лица да се ползват в целия Съюз от хармонизирани права, които предлагат адекватно равнище на закрила. Според съображение 17 към Решението за изпълнение, същото е съвместимо и може да се прилага в допълнение към националните схеми за временна закрила, за които може да се счита, че прилагат Директива 2001/55/ ЕО. Ако държава членка има национална схема, която е по-благоприятна от условията, определени в Директива 2001/55/ЕО, държавата членка следва да може да продължи да я прилага, т.к. посочената директива предвижда държавите членки да могат да приемат или да запазят по-благоприятни условия за лицата, ползващи се с временна закрила. Ако националната схема обаче е по-неблагоприятна, държавата членка следва да осигури допълнителните права, предвидени в Директива 2001/55/ЕО. Както следва от чл.1 от Директива 2001/55/ЕО, целта й е да определи минималните стандарти за предоставяне на временна закрила в случай на масово навлизане на разселени лица от трети страни, които не са в състояние да се върнат в страната по произход, и за поддържане на баланса между държавите-членки в полаганите от тях усилия за прием на такива лица и понасяне на последиците от тоя прием.

Според съображение 12 към Директива 2001/55/ЕО, по същността си минималните стандарти за предоставяне на временна закрила предполагат, че държавите членки разполагат с правомощията за приемане или прилагане на по-благоприятни разпоредби по отношение на лицата, ползващи се с временна закрила, в случаите на масово навлизане на разселени лица.

Според съображение 15 към Директива 2001/55/ЕО, задълженията на държавите членки по отношение на условията за прием и пребиваване на лицата, ползващи се с временна закрила, трябва да бъдат справедливи и да предоставят адекватно ниво на защита на тези, които се нуждаят от нея. В съображение 16 към Директивата изрично е посочено, че във връзка с отношението към лицата, ползващи се с временна закрила по Директива 2001/55/ЕО, държавите членки са обвързани от задълженията, произтичащи от инструментите на международното право, по които те са страна и които забраняват дискриминацията. В контекста на това задължение, в разпоредбата на чл.3, § 2 от Директива 2001/55/ЕО изрично е предвидено, че държавите членки прилагат режима на временна защита при стриктно спазване на човешките права и основните свободи, и на техните задължения за недискриминация.

Съгласно чл.12 от Директива 2001/55/ЕО, държавите членки разрешават за срок, непревишаващ срока на временната закрила, на лицата, ползващи се с временна закрила, да се ангажират с намиране на работа или упражняване на свободна професия при спазване на разпоредбите, регулиращи съответната професия, както и на дейности, като образователни възможности за възрастни, професионално обучение и придобиване на практически опит. Приложими са общите разпоредби на законодателството в сила, отнасящи се до заплащането на труда, достъпа до системите за социално осигуряване, заетостта или дейностите, свързани с упражняването на свободни професии, както и други условия, свързани със заетостта. На национално ниво условията и реда за предоставяне на закрила на чужденци на територията на Република България, както и на техните права и задължения, са регламентирани в Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/, който видно от § 1а от ДР на ЗУБ, въвежда разпоредбите на Директива 2001/55/ЕО на Съвета. Съгласно чл.1, ал.2 от ЗУБ закрилата, която Република България предоставя на чужденци включва убежище, международна закрила и временна закрила. Съгласно чл.39, ал.1, т.4 от ЗУБ, на чужденците с предоставена временна закрила се предоставя правото на социално подпомагане, което кореспондира със задължението на държавите членки по чл.12 от Директива 2001/55/ЕО - да предоставят на лицата, попадащи в обхвата на временната закрила, достъп до системите си за социално подпомагане.

Спорът между страните в конкретния случай е формиран по въпроса дали подпомагането по ЗСПД и конкретно по чл.10а от ЗСПД попада в обхвата на системата за социално подпомагане, до която лицата, на които е предоставена временна закрила, имат достъп. Отговорът е, че и на лицата, на които е предоставена временна закрила по Директива 2001/55/ЕО, следва да се предостави достъп и до семейните помощи за деца, регламентирани в ЗСПД, в частност - до еднократната помощ за ученици по чл.10а, ал.1 от ЗСПД, при наличие на останалите предпоставки за нейното отпускане. Действително съгласно чл.3, т.5 от ЗСПД право на семейни помощи за деца имат бременните жени – чужди граждании семействата на чужди граждани, които постоянно пребивават и отглеждат децата си в страната, ако получаването на такива помощи е предвидено в друг закон или в международен договор, по който Република България е страна. Разпоредбата на чл.3, т.5 от ЗСПД съществува в редакцията към ДВ, бр.69/2004г., поради което в контекста на поетите задължения по чл.1 и чл.3, § 2 от Директива 2001/55/ЕО, на разпоредбата на чл.39, ал.1, т.4 от ЗУБ и на забраната за дискриминация по чл.21, § 2 от Хартата на основните права на ЕС /ХОПЕС/, следва да се тълкува и прилага в смисъл, който да осигури в пълнота изпълнението на чл.12 от Директивата за временна закрила и на нейната цел. Съдът на ЕС многократно е приемал, че произтичащото от дадена директива задължение за държавите членки да постигнат предвидения в нея резултат, както и на задължението им по чл.4, § 3 от ДЕС и на чл.288 от ДФЕС да предприемат всички необходими мерки, общи или специални, за да осигурят изпълнението на това задължение, тежи върху всички органи на държавите членки, включително - в рамките на тяхната компетентност - върху съдебните органи - така в Решение от 14 септември 2016г., Martinez Andres и Castrejana Lopez, С-184/15 и С-197/15, ЕU:C:2016:680, т.50 и Решение от 24 януари 2018г., Pantuso и др., С-616/16 и С-617/16, ЕU:C:2018:511, т.70. Изрично в Решение от 13 март 2019г., С-635/17, EU:С:2019:192, точка 54 СЕС е приел, и че държавите членки са длъжни не само да тълкуват националното си право по начин, който да съответства на правото на Съюза, но и да не допускат да се основават на тълкуване на разпоредба от вторичното право, което би влязло в конфликт с основните права, защитавани от правния ред на Съюза.

От изложеното следва, че при прилагане на националните схеми за социално подпомагане държавите членки не трябва да третират лицата, ползващи се с временна закрила по-неблагоприятно, както спрямо собствените си граждани, така и спрямо лицата, които вече са получили международна закрила – с предоставено убежище и получилите статут на бежанец. Нещо повече, в случаите, които касаят лица, ползващи се от временна закрила, и които са под възраст, първостепенно значение следва да имат висшите интереси на детето, гарантирани от Конвенцията за правата на детето /КПД/, приета от ОС на ООН на 20.11.1089г., ратифицирана с решение на ВНС от 11.04.1991г., обн. ДВ, бр.32/23.04.1994г., ДВ, бр.55/12.07.1991г., в сила от 0.07.1991г. Съгласно чл.27, §1 КПД, държавите – страни по Конвенцията, признават правото на всяко дете на жизнен стандарт, съответстващ на нуждите на неговото физическо, умствено, духовно, морално и социално развитие. Според § 2 от с.р., родителят/родителите или другите лица, отговорни за детето, имат първостепенна отговорност да осигурят в рамките на своите способности и финансови възможности условията за живот, необходими за развитието на детето. Съгласно чл.27, § 3 от КПД, държавите - страни по Конвенцията, в съответствие с националните условия и в рамките на своите възможности, предприемат необходимите мерки с цел да подпомагат родителите и другите лица, отговорни за детето, да осъществяват това право и в случай на нужда предоставят материална помощ и програми за подпомагане, особено по отношение на изхранването, облеклото и жилището. Съгласно чл.2, § 1 от КПД, държавите - страни по Конвенцията, зачитат и осигуряват правата, предвидени в тази Конвенция, на всяко дете в пределите на своята юрисдикция без каквато и да е дискриминация, независимо от расата, цвета на кожата, пола, езика, религията, политическите или други възгледи, националния, етническия или социалния произход, имущественото състояние, инвалидност, рождение или друг статут на детето или на неговите родители или законни настойници. Държавите - страни по Конвенцията, вземат всички подходящи мерки за осигуряване закрилата на детето против всички форми на дискриминация или наказание на основание на статута, действията, изразените мнения или убеждения на неговите родители, законни настойници или членовете на неговото семейство - чл.2, § 2 от КПД.

Като част от общата система на социалните права, по отношение на признатото по чл.27, § 1 от КПД право на жизнен стандарт и на социална сигурност, следва да се спазват и общите изисквания във връзка с икономическите, социалните и културните права, които се съдържат в Европейската социална харта /ЕСХ/, ратифицирана със закон, приета от 38-мо НС на 29.03.2020г., ДВ, бр.30/11.04.2000г. - конкретно в чл.13 и чл.16 от ЕСХ, и в Хартата на основните права на ЕС. Съгласно чл.13 от ЕСХ всеки, който не разполага с достатъчно средства, има право на социална и медицинска помощ. От друга страна разпоредбата на чл.16 от ЕСХ въвежда принципа, че семейството като основна клетка на обществото има право на подходяща социална, правна и икономическа закрила, за да се осигури неговото пълно развитие. За да се осигурят условията, необходими за всестранното развитие на семейството, разпоредбата на чл.16 от ЕСХ задължава държавите да съдействат за икономическата, правната и социална защита на семейния живот с такива средства, сред които социални и семейни помощи. Съгласно член Е от Част V „Недопускане на дискриминация“, упражняването на правата по тази харта следва да бъде осигурено без дискриминация на каквато и да било основа, като раса, цвят на кожата, пол, език, религия, политически или други убеждения, национална принадлежност или социален произход, здравословно състояние, връзка с дадено национално малцинство, рождение или друго състояние. Съгласно чл.34, §1 на ХОПЕС, Съюзът признава и зачита правото на достъп до обезщетенията за социална сигурност и до социалните служби, които осигуряват закрила в случаи като майчинство, заболяване, трудова злополука, зависимо положение или старост, както и в случай на загуба на работа, в съответствие с правилата, установени от правото на Съюза и от националните законодателства и практики. Според § 2 от с.р., всеки, който пребивава и се придвижва законно на територията на Съюза, има право на обезщетения за социална сигурност и на социални придобивки в съответствие с правото на Съюза и с националните законодателства и практики. Според § 3 от с.р., с цел да се бори срещу социалното изключване и бедността, Съюзът признава и зачита правото на социална помощ и на помощ за жилище, предназначени да осигурят достойно съществуване на всички лица, които не разполагат с достатъчно средства според правилата, установени от правото на Съюза и от националните законодателства и практики. Както е видно от Разясненията относно Хартата на основните права (2007/С 303/02), официален вестник С 303/17), цитираната разпоредба на чл.34, § 3 ХОПЕС се основава именно на чл.13 от ЕСХ.

Както следва от разпоредбата на чл.1, ал.2 от ЗСПД семейните помощи са средства в пари и/или в натура, които подпомагат отглеждането на децата в семейна среда от родителите или от лицата, полагащи грижи за тях. По реда на ЗСПД се предоставят дванадесет вида помощи, като за всяка от тях е възприет разграничителен критерий, съобразен с предназначението на конкретната семейна помощ. Помощта по чл.10а, ал.1 от ЗСПД – еднократна за семействата, чиито деца са записани в първи клас или са записани или продължават обучението си, във втори, трети и четвърти клас, е помощ, която се отпуска без доходен тест, за покриване на разходите в началото на учебната година – родителите да закупят без затруднения част от основните пособия и дрехи, необходими за учениците – и се получава при положение, че децата живеят постоянно в страната и не са настанени за отглеждане извън семейството по реда на чл.26 от Закона за закрила на детето. Така регламентираната помощ, макар да е уредена в ЗСПД, а не в ЗСП - който закон съгласно чл.2, ал.1, 3 и 6 предоставя право на социални помощи и на лицата, ползващи се с временна закрила и в който не се съдържа изискване, като това в чл.3, т.5 ЗСПД, без съмнение е част от общата система за социално подпомагане, като такава попада изцяло в обхвата на чл.16 от ЕСХ и следва да се интерпретира като част от задълженията, които държавите са поели по силата на чл.27, § 3 от Конвенцията за правата на детето, респ. като част от задълженията на държавите членки по чл.12 от Директива 2001/55/ЕО - доколкото от съображение 16 към Директивата и чл.3, § 2 от нея следва, че държавите членки са длъжни да прилагат режима на временна закрила при стриктно спазване на основните права и свободи, и при спазване на задълженията, произтичащи от инструментите на международното право, по които са страна и които забраняват дискриминацията.

Ето защо, разпоредбата на чл.3, т.5 от ЗСПД следва да се тълкува в смисъл, че за да се осигури правилното прилагане на разпоредбата на чл.12 от Директива 2001/55/ЕО, както и на прякото прилагане на чл.27, § 1 КПД, вр. чл.5, ал.4 от КРБ, достъпът до помощта по чл.10а ЗСПД следва да се предостави и на лицата, ползващи се с временна закрила по силата на Директива 2001/55/ЕО – каквито безспорно са жалбоподателката и детето й. Различно тълкуване би било в пряко нарушение на забраната за дискриминация, въведена с чл.2, § 2 от КПД, чл.21, ал.2 от ХОПЕС, член Е от част V на ЕСХ и съображение 16, вр. чл.3, § 2 от Директива 2001/55/ЕО.

Като е обосновал обжалвания отказ с разпоредбата на чл.3, т.5 от ЗСПД, директорът на Дирекция „Социално подпомагане“ е постановил незаконосъобразен административен акт, който следва да се отмени като постановен в противоречие с целта на закона - на основание чл.146, т.4 и т.5 от АПК. Тъй като естеството на въпроса не позволява решаването му от съда по същество, на основание чл.173, ал.2 от АПК преписката следва да се върне на административния орган за произнасяне по заявление-декларация вх. ЗСПД/Д-В/29770/15.10.2024г. при спазване на указанията по тълкуване на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.

При този изход на спора своевременно направеното искане от пълномощника на жалбоподателя за присъждане на разноски следва да бъде уважено. На основание чл.143, ал.1 от АПК ответната страна Агенция за социално подпомагане – София следва да заплати на жалбоподателя Т. Ц. сумата в размер на 16лв., представляващи заплатена такса за образуване на делото и такса за превода й. Ответната страна Агенция за социално подпомагане - София следва да заплати на адвокат Д. М. А. от Адвокатска колегия- Варна сумата от 500лв. за адвокатско възнаграждение на основание чл.38 от Закона за адвокатурата. В приетия по делото договор за правна защита и съдействие е посочено, че правната помощ се предоставена безплатно при условията на чл.38, ал.1, т.2 от ЗА. При определяне на този размер на адвокатското възнаграждение бе взето предвид решение по дело С-438/2022г. на СЕС, направеното от ответника възражение за прекомерност, липсата на правна и фактическа сложност на делото и приключването му в едно открито съдебно заседание.

Съгласно чл.10, ал.6 от ЗСПД настоящото решение е окончателно и не подлежи на обжалване.

Водим от горното и на основание чл.172, ал.2 и чл.173, ал.2 от АПК, Съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Заповед №ЗСПД/Д-В/29770/25.10.2024г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – гр.Варна, с която по заявление-декларация вх.№ ЗСПД/Д-В/29770/15.10.2024г. от Т. Ц. е отказано отпускането на еднократна помощ за ученик по чл.10а, ал.1 от ЗСПД за детето А. Ц..

 

ВРЪЩА преписката на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – гр.Варна за произнасяне по заявление-декларация вх. №ЗСПД/Д-В/29770/15.10.2024г. от Т. Ц. родена на [дата]. в Украйна с [ЛНЧ], при съобразяване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.

 

ОСЪЖДА Агенция за социално подпомагане - гр.София да заплати на Т. Ц. родена на [дата]. в Украйна с [ЛНЧ] сумата от 16лв. (шестнадесет лева) за заплатена държавна такса.

 

ОСЪЖДА Агенция за социално подпомагане - гр.София да заплати на адвокат Д. М. А. от Адвокатска колегия- гр.Варна сумата от 500лв. (петстотин лева) за адвокатско възнаграждение.

Решението е окончателно.