Производството с правно основание чл.63 ал.1,предл.2-ро от ЗАНН и се движи по реда на чл.33 и сл. от ЗВАС. Образувано е по касационна жалба на Национална компания „Железопътна инфраструктура” София против решение № 10/22.05.2006 година, постановено по НАХД № 903/2005 година по описа на Кърджалийския районен съд, с което е потвърдено Наказателно постановление № 00889/10.06.2005 год. на Председателя на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата – гр.София, с което на Национална компания „Железопътна инфраструктура” София, за нарушение и на основание чл. 65 ал.2 от ЗСБТ, във вр. с параграф 3 от ЗСБТ, е наложена имуществена санкция в размер на 3 500 лв. Решението се обжалва като неправилно, постановено при нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди се, че неправилно районният съд бил приел, че НК "Железопътна инфраструктура" е извършвала дейност като стоково тържище, като отдавала за възмездно ползване складови или търговски площи на търговци за търговия на едро с налични хранителни продукти, без да отговаря на изискванията на закона- без да е получила писмено разрешение от ДКСБТ за извършване на тържищна дейност. Този извод на РС-Кърджали бил неправилен и се опровергавал от събраните по делото доказателства. Изложените от жалбоподателя в жалбата и в съдебно заседание аргументи изобщо не били обсъдени от РС - Кърджали. Не били обсъдени и представените доказателства в съдебното заседание, а именно посочените в АУАН и НП договори с ЕТ "АСЯ - Айтен Юнуз " и ЕТ "Алиджан - Ерджан Махмуд ", видно от предмета на които не можело по никакъв начин да се направи извод, че били отдадени под наем складови или търговски площи за търговия на едро с налични хранителни продукти. В предмета и на двата договора било изрично посочено, че описаните в договорите обекти се отдават за "търговска дейност" , което не кореспондирало с направения необоснован извод на районния съд, че отдадените под наем обекти по своето предназначение са такива за търговия на едро с налични хранителни продукти. Наемодателят по тези договори НК"Железопътна инфраструктура" не знаел за това, че в отдадените под наем обекти се извършвала продажба на налични хранителни стоки на едро. Знанието у него възникнало при извършената проверка от ДКСБТ, която завършила с констативен протокол. Административният орган обаче не бил наложил принудителна административна мярка-задължително предписание, а директно преминал към ангажиране на административно-наказателната отговорност на наемодателя, въпреки съществуващото у него незнание за извършваната в отдадените под наем обекти дейност. Независимо от това характеристиката на дейността- "отдаване под наем складови или търговски площи за търговия на едро с налични хранителни продукти" бил само един от белезите на стоковото тържище. Останалите белези на стоковото тържище били определени в чл. 3 от ЗСБТ и в разглеждания случай не били налице нито един от тях, а именно: място, на което се организира тържище и търговец, който го организира, не било налице предоставяне на достъп на купувачи на тържището, със създаване на необходимите условия за защита интересите на производителите и потребителите и то при възможно най-ниски разходи при извършването на продажби . За да се направи извод, че се извършва дейност като стоково тържище следвало да са налице всички посочени от закона шест признака, докато в процесния случай не съществувал нито един от тях. При постановяване на решението РС-Кърджали не взел предвид и целта на закона, както и търговския характер на дейността. Договорът за наем бил договор на гражданското право. Специфичният търговски характер на дейността произтичал не от отдаването под наем на обекти, в които се извършвала продажба на налични хранителни стоки на едро, а от осъществяването на другите дейности, предвидени в чл. 52-54 от ЗСБТ. НК "Железопътна инфраструктура" нито била поела задължението да извършва, нито фактически извършвала тези дейности, изчерпателно изброени в чл. 52-чл.54 от закона. РС-Кърджали не се бил съобразил с изложеното в жалбата нарушение на чл. 40, ал.1 ЗАНН, съгл. който АУАН се съставял в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършване на нарушението. При установяване на нарушението лицето, на което бил връчен акта-Йордан Арапов, не присъствало. Освен това съгл. разпоредбата на чл. 58 ЗАНН наказателното постановление се връчвало лично, срещу подпис на нарушителя. Видно от обжалваното НП, връчването му не било извършено по реда на чл.58 ЗАНН. С оглед на изложеното жалбодателят моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови правилно решение, с което да отмени наказателно постановление № 00889/27.06.2005 г. на Председателя на ДКСБТ-София. В съдебно заседание, касаторът, редовно призован, не изпраща представител и не взема становище по жалбата си. Ответникът по жалбата, редовно призован, не изпраща процесуален представител в съдебно заседание. В писмено становище твърди, че касационната жалба е неоснователна, като моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Представителят на Окръжна прокуратура – Кърджали счита жалбата за неоснователна, поради което моли решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно. Не сочи нови доказателства.
Окръжният съд, действащ като касационна инстанция, прецени допустимостта и наведените в жалбата касационни основания, съгласно разпоредбата на чл.39 от ЗВАС, и приема за установено следното: Касационната жалба против решението на Кърджалийския районен съд е подадена в срока по чл.33 ал.1 от ЗВАС и от лице, имащо интерес от обжалването, поради което е допустима. По същество същата е неоснователна. Релевираните с жалбата касационни основания са тези по чл. 218б ал.1 б.”в” – неправилност на първоинстанционното решение, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост. С обжалваното решение, районният съд е потвърдил Наказателно постановление № 00889/27.06.2005 год. на Председателя на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата – гр.София, с което на Национална компания „Железопътна инфраструктура” София, за това, че на гара Кърджали- Товарна гара, в складова база на рампа, извършва дейност като стоково тържище, като отдава за възмездно ползване складови или търговски площи на търговци за търговия на едро с налични хранителни продукти, без да отговаря на изискванията на закона- без писмено разрешение от ДКСБТ за извършване на тържищна дейност, поради което на основание чл. 65 ал.2 от ЗСБТ, във вр. с параграф 3 от ЗСБТ, на жалбодателя е наложена имуществена санкция в размер на 3 500 лв. За да постанови решението си, съдът е приел от фактическа страна, че извършената 26.05.2005 година проверка на базата на Товарна гара Кърджали е констатирала, че касаторът е сключил два договора за отдаване под наем на дълготрайни материални активи- товарна гара Кърджали- метално хале, срещу уговорен наем за извършване на търговска дейност от наемателите. Приел е за установено също така, че наемателите- ЕТ „Ася- Айтен Юнуз” и ЕТ „Алиджан-Ерджан Юнуз” гр. Кърджали извършват търговия на едро на налични хранителни продукти. Фактическите си изводи съдът е основал на събраните и проверени писмени доказателства по делото- данъчни фактури, констативни протоколи, както и позовавайки се на показанията на разпитаните по делото свидетели. Въз основа на доказателствата, които е обсъдил задълбочено и подробно, е изградил и правните си изводи, като е съобразил и обсъдил относимите към установените факти материалноправни норми. Приел е, че извършваната от наемателите търговска дейност представлява търговия на едро, тъй като са извършвали продажба на количество, по-голямо от единичната транспортна опаковка, когато стоката е опакована, или количество, определено в правилника за организацията и дейността на съответното тържище, когато стоката не е опакована. Това е дало основание на съда да приеме, че жалбодателят е създал фактическо положение на стоково тържище, без да поиска и получи писмено разрешение от ДКСБТ, като с това е осъществил административно нарушение по параграф 3 от ДРЗСБТ, въвеждащ забрана за търговците и ЮЛ, които не отговарят на закона, да включват в наименованието си „стокова борса” и „стоково тържище” и да извършват такава дейност. Обсъдил е подробно доводите на жалбодателя за допуснати съществени процесуални нарушения при връчване на акта за установяване на административно нарушение и ги е отхвърлил като неоснователни. Направил е крайният извод, че обжалваното наказателно постановление е законосъобразно, като го е потвърдил изцяло. Така постановеното решение е правилно. От фактическа страна първоинстанционният съд е установил, че жалбодателят е отдал под наем, за което е сключил два броя договори, действащи и към момента на извършване на проверката, свои дълготрайни активи- товарна гара Кърджали- част от метално хале с площ 48 кв. метра и с площ 90 кв. метра /секция 1/ в същото, срещу определен месечен наем, на ЕТ „Ася- Айтен Юнуз” и ЕТ „Алиджан-Ерджан Юнуз” гр. Кърджали, за извършване на търговска дейност. Прието за установено е също, че наемателите извършват продажби на едро на налични хранителни продукти, констатирано при проверката от страна на компетентните органи при ДКСБТ на 26.05.2005 година. Този изводът съдът е извел въз основа на приетите като доказателство данъчни фактури №№ 1127/13.05.2005 година, 1128/13.05.2005 година и 1120/06.04.2005 година, всяка от които за продажба на стоки на стойност съответно 1 161.77 лв. с ДДС, 1553,73 лв. с ДДС и 13491, 12 лв. с ДДС, както и от съставените от проверката два броя констативни протоколи от 26.05.2005 година. При така установените факти, съдът е приел за доказано осъществяването на дейност от юридическото лице- жалбодател, като стоково дружество без необходимото за целта разрешение, респ. е извършил нарушение на разпоредбата на параграф 3 от ДРЗСБТ, нарушители по който текст са не само лицата, регистрирали стокови тържища и осъществяващи дейност в нарушение на закона, но и тези, които фактически осъществяват тържищна дейност, без да имат надлежно издадено разрешение от ДКСБТ, какъвто е процесният случай. В тази връзка, съдът е обсъдил всички доводи и възражение на жалбодателя, свързани с поддържаното разбиране, че извършваната от него дейност не е тържищна, и е стигнал до обоснования извод, че тази дейност е именно такава. Установено е, че търговците, с които жалбодателят е сключил договори за наем осъществяват продажби на едро на налични хранителни продукти. Към тези факти по делото, правилно съдът е отнесъл разпоредбите на чл. 3 от ЗСБТ, която съдържа легално определение на понятието „стоково тържище”, както и разпоредбата на параграф 2, т.9 от ДРЗСБТ относно понятието „търговец на тържището”. Тълкуването съдържанието на тези относими норми е дало основание на съда да направи извода, че именно защото жалбодателят не притежава разрешение да извършва дейност като стоково тържище, а извършва фактически такава дейност, то същата е нерегламентирана и незаконосъобразна. Обратното, за извършването на такава дейност като стоково тържище, жалбодателят следва да има разрешение и да отговаря на изискванията на ЗСБТ. В случая не се спори, че липсва такова разрешение. В тази връзка, неоснователен е доводът на касатора, че организираната дейност не била тържищна, тъй като не били налице останалите предпоставки по чл. 3 от ЗСБТ, необходими зÓ осъществяването й. Именно защото осъществяваната дейност не е била разрешена, била е незаконна, нерегламентирана, то и останалите белези на стоковото тържище по чл. 3, ал.1 от ЗСБТ, не са налице. От правно значение в случая е също така обстоятелството, че жалбодателят не е опровергал фактическите констатации на органа, описани в констативните протоколи. Доводът, че договорът за наем бил сключен за извършване на търговска дейност, не променя горните изводи, тъй като търговската дейност предполага извършването както на търговия на едро, каквато е установена, така и търговия на дребно. Така формулирани целите на сключените договори за наем, не освобождават наемодателят от задължението да спазва изискванията на специалния закон- ЗСБТ. Така, констативните актове са съставени от компетентните органи, съобразно разпоредбата на чл.22, т.4 от Правилника за устройството и дейността на ДКСБТ и нейната администрация и имат характер на официални документи, които не са оборени от жалбодателя. Доводът, че жалбодателят не знаел, че се извършва търговия на едро, по никакъв начин не го освобождава от административнонаказателна отговорност. Както бе коментирано, извършването на търговска дейност, с каквато цел са отдадени помещенията, може да включва както търговия на стоки на дребно, така и такава на едро. Във втората хипотеза, автоматично за наемодателя възниква задължението да се снабди с необходимото за целта разрешение по специалния закон. Дезинтересирането от това каква дейност- на едро или на дребно извършват наемателите, в случая има за последица извършването на административно нарушение от самия наемодател. На следващо място следва да се посочи, че съобразно разпоредбите на ЗАНН- чл.7, административното нарушение може да бъде осъществено както умишлено, така и по непредпазливост, като непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи. Ако жалбодателят твърди, че незнанието относно горното обстоятелство изключва вината, то следва да се посочи, че самият предмет на договорите и тяхната цел, предполагат жалбодателят да е допускал, че осъществяването на търговска дейност от наемателите, респ. търговия на едро на хранителни стоки, без да са изпълнени особените изисквания на ЗСБТ, имат за последица извършването на административното нарушение. На следващо място следва да се посочи и това, че неизпълнението на посоченото по-горе императивно задължение на ЮЛ да се снабди с разрешение за извършване на такава дейност представлява неизпълнение на задължение към държавата, за което съгласно разпоредбата на чл. 83 ал.1 от ЗАНН следва да се ангажира безвиновната отговорност на юридическото лице. Без значение за тази отговорност е и обстоятелството, че преди да издаде наказателното постановление, административният орган не е издал предписание по чл. 64, т.1 от ЗСБТ, тъй като това става по преценка на органа и не е условие за допустимост на наказателното постановление, още повече, че последиците от неизпъление на предписанието са същите, както и при издаване на НП. Останалите доводи за нарушения при съставяне и издаване на НП, първоинстанционният съд е обсъдил и изложил подробни съображения, които изцяло се споделят от касационната инстанция. Наложената на касатора имуществена санкция е в минималния предвиден в посочената законова разпоредба размер – 3 500 лв., като при налагането й очевидно административнонаказващият орган е съобразил тежестта на нарушението, както и обстоятелството, че същото е осъществено за първи път. С други думи, първоинстанционният съд е издирил и приложил правилно материалния закон, т.е. не е налице възведеното от касатора касационно основание – неправилност на първоинстанционното решение, поради нарушение на материалния закон. Соченият довод за необоснованост на обжалваното съдебно решение, т.е. за допуснато несъответствие между направените правни изводи и събраните по делото доказателства, е неоснователен. Такова несъответствие в случая не е налице, с оглед изложеното по-горе в мотивите, а и с оглед липсата на доказателства в подкрепа на оплакванията на жалбодателя. Напротив, установената от съда фактическа обстановка и направените правни изводи се подкрепят изцяло от доказателствата, посочени и обсъдени по-горе в мотивите, обсъдени впрочем поотделно и в тяхната съвкупност и в обжалваното решение на първоинстанционния съд. С други думи, правните изводи на първоинстанционния съд почиват изцяло на събраните по делото доказателства, поради което не е налице и заявеното от касатора касационно основание, водещо до порочност на обжалваното решение – неправилност на същото, поради необоснованост. Окръжният съд в качеството си на касационна инстанция не констатира, при разглеждане на делото и постановяване на решението, първоинстанционният съд да е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила, като в тази връзка следва да се има предвид, че такива биха били процесуалните нарушения, допуснати от съда именно в съдебното производство, но не и в административнонаказателното такова, от административния орган. Впрочем конкретни нарушения, допуснати от съда в съдебното производство не са посочени в касационната жалба, поради което и излагането на допълнителни аргументи в тази насока от касационния съд не се дължат. С оглед на изложеното, настоящата инстанция намира, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното в настоящото производство решение на Кърджалийския районен съд е правилно - обосновано и съобразено с материалния закон и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Ето защо следва същото да бъде оставено в сила. Водим от изложеното,и на основание чл. 40 ал.1, предл.1-во от ЗВАС, Окръжният съд Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 10/22.05.2006 година по Н.а.х.дело № 903/2005 год. по описа на Кърджалийския районен съд. Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
|