Номер ІV-693 Година 2019, 31 юли гр.Бургас
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският окръжен съд, четвърти въззивен граждански състав,
на тридесет и първи юли година две хиляди
и деветнадесета,
в закритото заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ДАНИЕЛА МИХОВА
Мл.с.ДИАНА
АСЕНИКОВА
секретар ……………………..
като разгледа докладваното от съдия
Даниела Михова
въззивно гражданско дело № 1096 описа за 2019 година
Производството
е по реда на чл.437, вр.чл.435, ал.1, т.3 от ГПК и е образувано по подадената
от И.С.Г. от гр. Б. жалба с вх.№ 11770/23.07.2019 г. по
описа на БОС, против Постановлението от 01.04.2019 г. на Частен съдебен
изпълнител Наско Георгиев, рег.№ 802 в КЧСИ, с което е прекратил производството
по изп.дело № 20148020400872 по описа на ЧСИ Н.Георгиев, на основание
чл.433,ал.1, т.8 от ГПК – поради това, че взискателят в продължение на две
години не е поискал извършването на изпълнителни действия.
В
жалбата се твърди, че обжалваното постановление е неправилно, тъй като по
делото взискателят многократно е искал от съдебния изпълнител извършване на
изпълнителни действия, но последният му е отказвал с мотива, че са били
завеждани множество граждански дела от наследниците на
единия от длъжниците – Д.С.Д., и са били отменяни издадените изпълнителни листи.
Твърди се, че ЧСИ е отказвал да извърши исканите изпълнителни действия и с
мотива, че длъжницата М.Д. не работи, не притежава недвижими имоти и движими
вещи, към които да се насочи исканото изпълнително действие – запор върху
трудовото възнаграждение и опис на имущество. Твърди се, че по искане от
взискателя изпълнението да се насочи към трети лица, ЧСИ е отказвал с мотива,
че тези лица оспорват издадените изпълнителни листи. С твърдението, че
взискателят не е бездействал в периода от 2 години, а липсата на предприети
изпълнителни действия е резултат от воденето на множество дела от
длъжниците, които дела прекъсвали срока по чл.433,ал.1, т.8 от ГПК, след което започвал да тече
нов срок, се претендира отмяна на обжалваното постановление на ЧСИ.
Към
жалбата са приложени писмени доказателства и е направено искане – да се изиска
от НАП, ТД Бургас „информация за нарушено данъчно и осигурително право от М.Д.,
която по данни на ЧСИ Н.Георгиев не упражнява трудова дейност“.
По
жалбата са представени писмени възражения от длъжниците по делото – М.В.Д., М.Д.Д.,
С.Д.И. и В.Д.Г., с които жалбата се оспорва като неоснователна. Твърди се, че освен
въвод във владение на недвижим имот, осъществен на 17.04.2013 г., по
изпълнителното дело не са предприемани никакви други изпълнителни действия,
поради което правилно производството по делото е прекратено. Претендира се
оставяне на жалбата без уважение.
В
срока по чл.436, ал.3 от ГПК, ЧСИ Н.Георгиев е представил мотиви, в които изразява
становище, че жалбата е неоснователна. Излага се хронология на извършените по
делото изпълнителни действия и на направените от взискателя искания.
Жалбата е подадена в срока
по чл. 436, ал.1 ГПК, от легитимирано лице – взискател в изпълнителното производство, срещу
подлежащо на обжалване действие на СИ, съгласно чл.435, ал.1, т.2 ГПК – прекратяване на
изпълнителното
производство, поради липсата на поискани от взискателя изпълнителни действия в период от две години,
поради което е допустима.
Разгледана
по същество, съдът намира подадената жалба за неоснователна по следните
съображения:
Изпълнително дело № 20148020400872 по описа на ЧСИ Н.Георгиев
е образувано по молба, подадена от адв.Светла Стоянова от БАК, в качеството й
на пълномощник на взискателите И.С.Г. и И.П.С., двамата от гр. Б., въз основа
на представени: изпълнителен лист
от 14.02.2014 г. по гр.д.4311/2012 г. на БРС, с който М.Д.Д. е
осъдена да заплати на взискателите общо 555 лв - съдебно-деловодни разноски за
две инстанции; изпълнителен лист от 24.01.2014 г. по
НЧХД № 504/2013 г. на БРС, с който М.Д.Д. и Д.С.Д. са осъдени да заплатят на
взискатели сумата от 350 лв; и изпълнителен лист от
24.01.2014г. по НЧХД № 504/2013г. на БРС, с който всеки от длъжниците Д.С.Д. и М.Д.Д.
е осъден да заплати на взискателя И.П.С. по 400 лв - разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение.
С удостоверение по чл.456 ГПК по делото са присъединени
парични задължения на М.Д.Д. към взискателя И.С.Г., присъдени с изпълнителен
лист от 15.02.2013 г. по гр.д.4311/2012 г. на БРС, приложен по изп.дело №
20138020400213.
С молбата за образуване на делото взискателите са
поискали изпълнението да се насочи към имуществото на наследниците на починалия
длъжник Д.С.Д. - М.В.Д., С.Д.И., М.Д.Д. и В.Д.Г., съобразно дяловете им от
наследството.
На 17.04.2013 г. с Протокол за предаване на фактическото
владение на недвижим имот, по изп.дело № 20138020400213, длъжницата М.Д. е
предала на взискателите владението на недвижим имот – нива с площ от 500 кв.м.
в м.О. *, в землището на с.Банево.
На длъжниците са
връчени покани за доброволно изпълнение, както следва: на М. Д.Д. - на
31.10.2014 г.; на М.В.Д. - на 31.10.2014 г.; на С.Д.И. - на 28.11.2014 г.; и на
В.Д.Г. - на 12.11.2014 г.
С писмо изх.№ 23833/27.10.2014 г.
ЧСИ Н.Георгиев е изискал от ТД на НАП гр.Бургас информация за длъжника М.В.Д. - банкови
сметки, декларирани от длъжника МПС и недвижими имоти; адреси на регистрирани
търговски обекти, както и дали лицето фигурира в регистъра на държавните
служители.
Със Запорно съобщение изх.№
27824/01.12.2014 г. до ТП на НОИ РУСО гр.Бургас е наложен запор върху вземания
на длъжника М.В.Д. за пенсии. С писмо изх.№ 95-61098-2/05.12.2014 г. ТП на НОИ
РУСО гр.Бургас са уведомили ЧСИ, че запорът не може да бъде наложен, тъй като
пенсията на М.Д. е под минималната работна заплата за страната.
Също през 2014 г., със запорно
съобщение изх.№
26446/19.11.2014 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжницата С.Д.И.,
получавано от „Бългериан интернешънъл бизнес“ ООД гр.Г.. С писмо изх.№
061/25.05.2015 г. от „Бългериан интернешънъл бизнес“ ООД гр.Г. са уведомили ЧСИ
Георгиев, че трудовото правоотношение с длъжницата С.И. е прекратено и дружеството
не може да продължава да удържа сумите по запора.
На 30.03.2016 г. адв.Светла Стоянова
– процесуален представител на взискателя, е поискала да й се издаде подробна
сметка за дълга, необходима й за представяне пред Районна прокуратура – Бургас.
ЧСИ е издал поисканата подробна сметка на дълга (изх.№ 14970/01.04.2016 г.).
С молба от 24.02.2018 г. взискателят
И.Г. е поискал налагане на възбрана върху вилна сграда, собственост на
длъжницата М.Д., построена в селищно образувание „О.“, кв.Банево. Със съобщение
изх.№ 3476/01.02.2019 г. ЧСИ Н.Георгиев е поискал от взискателя И.Г. да
представи точни данни за идентифициране на имота.
С молба вх.№ В-3829/31.01.2019 г.
адв.Стоянова е поискала „запор, възбрана на притежавания от длъжника недвижим
имот в местността О.-*, селищно образувание Банево“.
С молба вх.№ В-11854/01.04.2019
г., длъжницата В.Д.Г. е поискала прекратяване на изпълнителното дело на основание
чл.433, ал.1, т.8 ГПК поради настъпила перемпция.
С обжалваното
постановление ЧСИ е прогласил прекратяване на изпълнителното производство.
Бургаският
окръжен съд, като взе пред вид събраните по изпълнителното и настоящото дело
доказателства, становищата на страните и като съобрази Закона, намира, че жалбата
е неоснователна; а действията на съдебния изпълнител са правилни.
Съгласно разпоредбата на чл.433,
ал.1,
т.8 от ГПК, изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато
взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на
две години, с изключение на делата за издръжка.
Със
съображенията, изложени в т.10 на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на
ВКС по т.д.№ 2/2013 г., ОСГТК, ВКС приема, че съгласно чл.116, б.“в“ ЗЗД,
давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение
на вземането. Изпълнителният процес обаче не може да съществува сам по себе си.
Той съществува само доколкото чрез него се осъществяват един или повече
конкретни изпълнителни способи. В изпълнителното производство за събиране на
парични вземания може да бъдат приложени различни изпълнителни способи, като
бъдат осребрени множество вещи, както и да бъдат събрани множество вземания на
длъжника от трети задължени лица. Прекъсва давността предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от
това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по
инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно
чл.18, ал.1 от ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или
възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или
вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми
от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни
действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело,
изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на
имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на
документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на
непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз
основа на влязлото в сила разпределение и др“.
В
настоящия случай, от наложения през 2014 г. запор върху трудовото
възнаграждение на длъжницата С.И. до молбата от 24.02.2018 г. на
взискателя И.Г. за налагане на възбрана върху вилна сграда, собственост на
длъжницата М.Д. в селищно образувание „О.“, кв.Банево, са изминали 4 години, в които същински
изпълнителни действия по делото не са искани от взискателите и не са предприемани от ЧСИ.
При
това положение изпращането на запорно съобщение изх.№ 26446/19.11.2014 г. до
работодателя на длъжницата С.И. – „Бългериан интернешънъл бизнес“ ООД гр.Г.
следва да се приеме за последното изпълнително действие от категорията,
посочени в т.10 от ТР № 2/15 г. Обстоятелството, че през 2016 г. взискателят е
искал издаване на Справка за дълга, както и, че е подавал бланкетни молби за
„извършване на запор и възбрана върху вилен имот на длъжницата М.Д.“, не е
довело до прекъсване на давността в горепосочения смисъл; тези молби на първо
място са депозирани след вече изтекли повече от 2 години без извършвани
изпълнителни действия, съотв.при настъпила вече перемпция, а и не са годни да
прекъснат давността, доколкото не са били последвани от същински изпълнителни
действия – налагане на запор върху суми, опис и публична продан на имущество.
Налагането на запора върху трудовото възнаграждение на длъжницата С.И. само по
себе си прекъсва давността, но същото не е било последвано от други
изпълнителни действия в последващите 4 години (постъпване на пари, удържани при
запора е преустановено през 2015 г., както се посочи по-горе). Подаването на
различни жалби от длъжниците и последвалите граждански дела по тях също не
прекъсват давността и срока по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.
Последното
действие „запор“ е извършено на 19.11.2014 г., но не са последвали други
изпълнителни действия, поради което към 19.11.2016 г., по силата на закона е
настъпило прекратителното основание по чл.433, ал.1, т.8 ГПК.
Поради
изложените съображения, Бургаският окръжен съд намира, че обжалваното постановление
е правилно и законосъобразно, а жалбата - за неоснователна.
Мотивиран
от изложеното Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената
от И.С.Г. гр.Б. жалба с вх.№ 11770/23.07.2019 г. по
описа на БОС, против Постановлението от 01.04.2019 г. на Частен съдебен
изпълнител Наско Георгиев, рег.№ 802 в КЧСИ, с което е прекратил производството
по изп.дело № 20148020400872 по описа на ЧСИ Н.Георгиев, на основание
чл.433,ал.1, т.8 от ГПК.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.