Р Е Ш
Е Н И Е N 154
гр. Сливен, 11.10.2018
година
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито
заседание на десети октомври през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ
Мл. с. СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА
при участието на прокурора ………и при секретаря Радост Гърдева , като
разгледа докладваното от М. Сандулов гр.
д. N 375
по описа за 2018 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Обжалвано е решение № 119/26.06.2018
г. по гр.д. № 1/2018 г. на Районен съд –
Нова Загора, с което е отхвърлен предявеният от П.А.Г. ЕГН **********о***, Г.Ц.Г. ЕГН ********** ***, М.Т.Г. ЕГН ********** ***, С.Т.С.
ЕГН ********** ***, Р.Д.Р. ЕГН ********** ***, С.К.Б. ЕГН ********** ***, А.Н.Б.
ЕГН ********** ***, и М.А.Н. ЕГН ********** *** чрез адв. В.М. срещу П.Н.М. ЕГН
********** *** и М.Д.А. ЕГН ********** *** иск с правно основание чл.124
ал.1 от ГПК, с който да се признае за установено по отношение на ответницата,
че с удостоверената в нотариален акт за дарение на земеделски земи № 114, т.
ІІІ, рег.3832, дело № 469/2014 г. на Нотариус В.И., П.Н.М. е дарила на М.Д.А. и
тя е придобила от нея и е станала собственица на 12/1728 ид.ч. , а не на 1/22 ид.ч. от три
поземлени имота подробно описани.
Подадена е въззивна жалба от пълномощника на ищците, в която се твърди,
че решението е постановено в нарушение на закона при съществено нарушение на
съдопрозиводствените правила и е необосновано. Развиват се съображения, в които
се сочи, че постановеното между страните решение по делбеното дело е достатъчно
ясно и в него са посочени квотите от правото на собственост. Така в случая не е
налице хипотезата на чл.251 от ГПК, но дори и в тази хипотеза съдът е следвало
да направи тълкуване на предходното делбено решение. Поради това искат същото
да бъде отменено и да се постанови ново, с което претенцията бъде уважена.
В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил писмен отговор
на тази въззивна жалба от процесуалния представител на П.Н.М., в който се
развиват съображения, че тя е неоснователна. Посочени са аргументи, че
ответницата е собственица на 12/1728 ид.ч. не от процесните имоти, посочени в
исковата молба, а от всичките 14 имота предмет на съдебната делба, като от
процесните имоти тя е собственица на 1/22 ид.ч. В обобщение се иска да бъде
потвърдено решението и да бъдат ищците
осъдени да заплатят разноски за въззивното производство.
Във въззивната жалба и отговора не са направени
нови доказателствени искания.
В с.з.
въззивниците не се явяват и не изпращат представител.
За
първата въззиваема - П.Н.М., се явява процесуалния представител.
Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима,
отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в
срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез
постановилия атакувания акт съд.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно,
и с оглед обхвата на обжалването – и допустимо.
Производството
по делото е по повод на предявен иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК, с който да се признае за установено
по отношение на ответниците, че с удостоверената в нотариален акт за дарение на
земеделски земи № 114, т. ІІІ, рег.3832, дело № 469/2014 г. на Нотариус В.И., П.Н.М.
е дарила на М.Д.А. и тя е придобила от нея и е станала собственица на 12/1728 ид.ч. , а не на 1/22 ид.ч. от три
поземлени имота подробно описани. Първата ответница е била съделител в
производството по гр. дело № № 59/2004 г., което приключило
с решение № 271 от 13.11.2012 г. на НЗРС. Това решение не е било обжалвано и е
влязло в сила. Така с решението са били поставени в общ дял на съделителите П. Н.
П., П.Н.М., В.И.Т., П. И.Д., Д. Г.К., С.К.С.,
С. П.а К., С.Д.К., П.Д.К., Г.Д.П.,Д. Р.Д.,
Р.Д.Р., П.А.Г., К.К.Т., М.Г.М., Г.Г.М., С.К.С., М.Т.Г., С.Т. Н., С.К.Б., А.Н.Б.
и М.А.Н. три недвижими имота, а именно:
ЛОЗЕ с площ 8, 002 дка, ІІІ кат., в м. “Памуклука”, съставляващо
имот № 050007, ЛОЗЕ с площ 3, 998
дка, ІV кат., в м. “Памуклука”, съставляващо имот № 061002 и НИВА с площ 53, 034 дка, ІІІ кат., в м. “На север
от село”, съставляваща имот № 079001. С решение от 09.06.2011г. по в.гр. дело №
181/ 2010г на Окръжен съд – Сливен са били определени квотите от правото на
собственост на съделителите, които са получили в общ дял посочените по-горе
имоти. Те са следните:
- П. Н. П.
– 12/1728 ид.ч.
- П.Н.М.
– 12/1728 ид.ч.
- В.И.Т.
– 12/1728 ид.ч.
- П. И.Д. –
12/1728 ид.ч.
- Д. Г.К.
– 12/1728 ид.ч.
- С.К.С.
– 12/1728 ид.ч.
- С. П.а К. – 8/1728 ид.ч.
- С.Д.К. – 8/1728 ид.ч.
- П.Д.К. – 8/1728 ид.ч.
- Г.Д.П. – 48/1728 ид.ч.
- Д. Р.Д. – 24/1728 ид.ч.
- Р.Д.Р. –
24/1728 ид.ч.
- П.А.Г. – 96/1728 ид.ч.
- К.К.Т. – 32/1728
ид.ч.
- М.Г.М. – 16/1728 ид.ч.
- Г.Г.М. – 16/1728 ид.ч.
- С.К.С. –
32/1728 ид.ч.
- М.Т.Г. – 48/1728 ид.ч.
- С.Т. Н. – 48/1728
ид.ч.
- С.К.Б. – 24/1728
ид.ч.
- А.Н.Б. – 24/1728
ид.ч.
- М.А.Н. – 48/1728 ид.ч.
Видно е, че тези съделители
притежават общо 576/1728 ид.ч. от всички
недвижими имоти, допуснати до делбата. Индивидуалните им квоти от
правото на собственост са различни, поради което и квотите от правото им на
собственост върху имотите, които са им поставени в общ дял също са различни.
Със сделката, обективирана в
нотариален акт за дарение на земеделски земи № 114, т. ІІІ, рег.3832, дело №
469/2014 г. на Нотариус В.И., П.Н.М. е дарила на М.Д.А. и тя е придобила от нея
и е станала собственик на 1/22 ид.ч. от трите поземлени имота, които са в общ
дял. Очевидно е, че дарителката счита, че собственик именно на 1/22 ид.ч. от
имотите т.е. всеки от съделителите, на които са поставени в общ дял има равна с
останалите квоти от съсобствеността.
Районният съд е приел, че не е ясна каква
е била действителната воля на делбения съд, дали това се дължи на негов пропуск
или пък съдът е допуснал грешка при определяне на дължимите държавни такси,
исковият съд няма как да установи в това производство. По делото не са
ангажирани други доказателства освен решението на делбения съд, които да
обосноват извод у съда, че първата ответницата е собственик
на 12/1728 ид.ч. от процесните земеделски земи, а не на 1/22 ид.ч. от тях. В
мотивите си делбеният съд е посочил, че съгласно решение № 152/09.06.2000 год.
на Окръжен съд Сливен по възз. гр. дело № 181/2010 год., съдът е допуснал делба
на процесните земеделски земи между съделителите и е посочил при какви квоти за
първата ответница. Но кои конкретно процесни земеделски земи е имал предвид
делбеният съд в мотивите си, за исковият съд остава неясно, доколкото с делбено
решение освен процесните земеделски земи са допуснати до делба и други
недвижими имоти между други съделители. Така съдът е приел, че безспорно към настоящия момент е налице спор по
тълкуване на влязлото в сила съдебно решение, което се установява от линията на
защита на ответницата, обективизирано и в представената по делото писмена
защита, с която се поддържа, че делбеният съд е имал предвид 12/1728 ид.ч. от
всичките наследствени имоти, т.е. от 227,464 дка земя, а не 12/1728 ид.ч. от
земеделските земи получени в общ дял с другите 21 съсобственици. Възникналия между част от съделителите спор по
тълкуване на делбеното решение може да бъде преодолян по пътя на тълкуването му
от делбеният съд, по реда и при условията на чл.251 ГПК, и щом това е така, и
след като по делото не са ангажирани доказателства извън посоченото по-горе
делбено решение /тълкуването на което е спорно между част от страните по него/,
които да обосноват извод у съда, че първата ответницата е била собственик на 12/1728 ид.ч.
от процесните земеделски земи, предмет на настоящото производство, а не на 1/22
ид. ч. от същите, респ. че втората ответницата
е придобила от нея и е станала
собственица на 12/1728 идеални части, а не на 1/22 идеални части от процесните поземлени имоти, то предявения от ищците иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен и
недоказан.
Изводите на
районния съд са необосновани, но като краен резултат постановеният акт е правилен,
но по следните съображения: Както беше посочено по- горе първата ответница П.Н.М. е съсобственик на 12/1728 ид.ч. от всички имоти, които са
включени в делбената маса. При поставянето на общ дял нейната квота следва да
се съобрази с общата, образувана от дяловете на всички съделители, получаващи
този дял, която е 576/1728 ид.ч. от цялото или 1/3 ид.ч. Квотата й от правото
на събственост върху трите имота е по-голяма от квотата й от правото на
собственост от всички имоти и се равнява на 1/48 ид. ч. от трите имота,
поставени в общ дял. Претенцията на ищците е, че П.Н.М. е дарила на М.Д.А. и тя
е придобила от нея и е станала собственица на
12/1728 ид.ч. , а не на 1/22 ид.ч., която се явява неоснователна. Поради
това предявеният установителен иск следва да бъде отхвърлен, тъй като
претенцията, че ответницата има 12/1728 ид.ч. от имотите, предмет на дарението,
е неоснователна.
Ръководен от гореизложеното съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 119/26.06.2018 г. по гр.д. №
1/2018 г. на Районен съд – Нова Загора.
Решението
подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от
връчването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: