№ 732
гр. Варна, 22.02.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Жана Ив. Маркова
Членове:Тони Кръстев
Десислава Г. Жекова
като разгледа докладваното от Тони Кръстев Въззивно частно гражданско
дело № 20223100500313 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.122 ГПК.
С определение № 1416/07.02.2022 г. по гр.д. № 934/2022 г. РС – Варна е повдигнал
пред Варненски окръжен съд спор за подсъдност между РС – Варна и Районен съд – София,
за определяне на съда, компетентен да разгледа предявения от ищеца „ЗД Бул Инс АД срещу
П.А.П. иск с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ.
За да се произнесе, съставът на Варненският окръжен съд съобрази следното:
Производството по гр. д. № 31614/2021г. по описа на Районен съд – София е
образувано по искова молба на „ЗД Бул Инс АД, ЕИК *********, срещу П.А.П., с която е
предявен иск с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ за сумата от 92,65 лева, включваща
изплатено застрахователно обезщетение в размер на 67,65 лева и ликвидационни разноски в
размер на 25 лева въз основа на сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност”,
застрахователна полица № BG/02/118001834732, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане
на задължението.
Първоначално искът е предявен пред Софийски районен съд, който след като е приел,
че ищецът предявява иска в качеството си на потребител, с определение № 6516/14.10.2021г.
на осн. чл. 119, ал. 3 вр. чл. 113 от ГПК е прекратил делото пред себе си и го е изпратил на
Варненски районен съд.
Видно от приложената по делото служебна справка настоящият адрес на ответника е
в *****, който се намира в района на РС – гр. Провадия. Установява се също така, че на
ответника е връчен препис от исковата молба на 02.08.2021 г. като в срока по чл. 131, ал. 1
от ГПК не е постъпил писмен отговор, респ. не е направено възражение за местна
неподсъдност на спора от страна на ответника.
За да повдигне препирня за подсъдност, съставът на ВРС е приел, че предмет на
производството е иск с основание чл.500, ал.1, т.1 КЗ, по който се ангажира регресната
отговорност на ответника. Наличието на договор между застрахователя и водача, макар да е
елемент от фактическия състав на отговорността, не е предмет на иска по чл. 500, ал.1 т.1
КЗ, а преюдициално правоотношение. Регресното вземане възниква по силата на закона, а
1
не от клаузите на застрахователния договор, поради което ответникът няма качеството на
потребител, тъй като не черпи права и не отговаря спрямо застрахователя по договора.
Следователно не може да се приеме, че ответникът има качеството на потребител на
застрахователна услуга по смисъла на чл. 2, ал. 2 КЗ, а прекратяване на делото и
изпращането му по подсъдност са допустими след направено възражение от ответника с
отговора на исковата молба съгласно правилото на чл. 113 ГПК, но не и служебно от съда.
Настоящият съдебен състав намира, че за разлика от общата норма на чл.410 КЗ,
уреждаща право на застрахователя изплатил застрахователно обезщетение на пострадалото
лице да се суброгира в правата му срещу причинителя на вредите, регресното право по
чл.500 КЗ има специален характер. То възниква по силата на закона, от специален
фактически състав, при наличие на определени условия и е предвидено само при един вид
застраховане – застраховката срещу гражданска отговорност.
В конкретния случай регресното право е средство за наказание на виновния
причинител като последния понася реално своята гражданска отговорност, когато е
напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на
органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на
местопроизшествието от тях е задължително по закон.
Отговорността на ответника не е породена от клаузите на застрахователния договор,
а пряко произтича от специалния фактически състав на закона – чл.500 от КЗ. Регресното
право на застрахователя срещу застрахования не е същинско застрахователно право, а
възниква по силата на закона и при наличие на изрично предвидените предпоставки. В този
смисъл е постоянната практика на ВКС, обективирана в решение № 70/23.06.2011 г. по т.
дело № 624/2010 г. на ТК-I т. о.; решение № 130/03.05.2012 г. по т. дело № 244/2010 г. на
ТК-I т. о., решение № 20 от 2.04.2021 г. на ВКС по т. д. № 2695/2019 г., II т. о., ТК и др.
Ето защо, макар законът да му признава качеството на „застрахован” във връзка с
реализиране на деликтната му отговорност спрямо увредения, респ. функционално
обусловената от нея отговорност на застрахователя на ГО, ответникът няма качеството
потребител както и ползвател на застрахователна услуга, тъй като не черпи права и не
отговаря спрямо застрахователя по договора. Отговорността му се обуславя от други
предпоставки и от закона. Поради това и същия не попада в обхвата на пар.13, т.1 от ДР на
ЗЗП. Предявеният срещу него иск не попада в обхвата на чл.113 ГПК и не изисква
специална местна подсъдност.
От горното следва, че съдът не може служебно (по свой почин) да упражни преценка
за наличие или не на местна подсъдност по арг. от чл.119, ал.3 вр.чл.113 ГПК.
Воден от изложеното Варненският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОПРЕДЕЛЯ за местно компетентен да разгледа спора по предявен от „ЗД Бул Инс
АД, ЕИК *********, срещу П.А.П., ЕГН **********, с настоящ адрес *****, ***, с правно
основание чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД , по повдигнатия спор за
подсъдност на основание чл.122 ГПК.
ДЕЛОТО да се изпрати на Софийски районен съд.
ПРЕПИС от определението да се изпрати на ВРС за сведение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване (т. 9 от ТР № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС
по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК).
2
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3