Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр.Добрич 14.04.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Добричкият окръжен съд гражданско
отделение
На деветнадесети февруари 2020 г.
В публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ГАЛИНА Ж.А
ЖЕЧКА МАРГЕНОВА
Секретар:РУМЯНА
РАДЕВА
Прокурор:………………………….
като
разгледа докладваното от съдия ГАЛИНА Ж.А
въззивно гражданско дело
№792 по описа за 2019 г.,
за
да се произнесе,съобрази следното:
Производството е по реда на глава
ХХ,чл.258 и сл. от ГПК.Подадена е въззивна жалба от Е.Т.Е.
и Е.Г. ***,срещу решение №824/16.07.2019 г. по гр.д.№1482/2019 г. на Добричкия
районен съд,допълнено в частта за разноските с определение №2814/15.10.2019 г.,с
което въззивниците са осъдени да заплатят на Д.Н.Д. ***
сумата от 1 287 лв,представляваща обезщетение в размер на разходите необходими
за отстраняване на повредите в блок уредите на арматурното табло в продадена
вещ лек автомобил марка „Ф. Г.” с рег. №**,рама №**,двигател №**
с договор за покупко-продажба с нотариална заверка на подписите с рег.№**г. на Р. Г.-нотариус с район
на действие PC-Добрич с рег.№* в НК,ведно със законната
лихва,начиная от датата на завеждане на делото-30.04.2019
г.,до окончателното изплащане,респ. въззивниците са
осъдени да заплатят на Д.Д. разноски в исковото първоинстанционно производство в размер на 400 лв адвокатско възнаграждение и 620 лв
разноски по обезпечителното производство по ч.гр.д.№81/2019 г. на ДРС.Сочи се в
жалбата,че исковата претенция имала за предмет присъждане на обезщетение в
размер на разходите,необходими за отстраняване на повреда в блок-уредите на
арматурното табло на продадения автомобил.В хода на производството обаче ищцата
Д.Д. въвела чрез посочени от нея и събрани по делото
доказателства други недостатъци на автомобила,които не били предмет на исковата
претенция.Районният съд се бил произнесъл по непредявен иск и по отношение
недостатъци на вещта извън предмета на заявения с исковата молба
спор.Неправилно била зачетена като годно доказателство за знание на въззивниците за недостатъците на вещта отпреди продажбата
депозирана от свидетеля Т.фактура от 16.10.2018 г.,която била издадена на името
на дружество,а не на името на въззивниците,респ. от
нея не ставало ясно,че касае ремонт именно на процесния
автомобил.Не бил доказан размерът на извършените от ищцата разходи за
отстраняване на твърдяната повреда.Липсвали доказателства за плащане от ищцата
на такива разходи.Представена била карта за ремонт от 18.02.2019 г.,към която
липсвал документ за плащане,а сумата,посочена в картата,удивително съвпадала
със сумата,посочена от вещото лице по съдебно-техническата експертиза,което
навеждало на извод,че картата е изготвена за целите на делото или е антидатирана.Подробно се обсъждат събраните по делото
писмени и гласни доказателства,които според въззивниците
сочели,че със сключване на договора за продажба и предаване на автомобила
отношенията между страните били уредени и приключили според съдържащите се в
договора клаузи,както и че автомобилът не е имал към момента на продажбата
сочения недостатък.Изложени са доводи,че за автомобила е уговорена и платена
продажна цена в размер на 500 лв,поради което
претендирането от ищцата на сума от 1 287 лв за
отстраняване на недостатъци по вещ с по-ниска стойност водело до неоснователно
обогатяване.Настоява се за отмяна на първоинстанционното
решение като неправилно и за отхвърляне на иска.Претендират се от въззивниците сторените от тях разноски в двете инстанции и
в производството по ч.гр.д.№81/2019 г. на ДРС.
В
писмен отговор и в хода на въззивното производство въззиваемата Д.Н.Д. изразява становище за неоснователност
на жалбата и настоява за потвърждаване на обжалваното първоинстанционно
решение.Обсъжда всички доводи на въззивниците,извеждайки
изводи за тяхната неоснователност.Претендира сторените в настоящото
производство разноски.
Като
постави на разглеждане депозираната жалба,Добричкият окръжен съд установи
следното:
Жалбата
е депозирана в рамките на преклузивния срок по чл.259
ал.1 от ГПК /въззивниците са получили препис от първоинстанционното решение на 02.08.2019 г.,а жалбата е
подадена на 16.08.2019 г. при изтекъл за страната срок за въззивно
обжалване на 16.08.2019 г./.Жалбата е процесуално допустима предвид горното и
подаването й от активно легитимирани лица-страна в производството по делото-с
правен интерес от атакуване на неизгодното за тях първоинстанционно
решение
Разгледана
по същество,жалбата е неоснователна.
Първоинстанционното решение е
валидно като постановено от законен състав на районния съд в рамките на
правомощията му,в изискуемата форма,мотивирано и разбираемо.Същото е допустимо
като постановено по предявените допустими искове.По същество е правилно и
следва да бъде потвърдено,като съображенията за горния извод са следните:
Гр.д.№1482/2019
г. на Добричкия районен съд е образувано по повод искова молба
вх.№8655/30.04.2019 г.,с която са предявени пасивно субективно съединени искове
на основание чл.195 ал.1 предл.3 във връзка с чл.193
от ЗЗД от Д.Н.Д. с ЕГН ********** *** срещу съпрузите Е.Т.Е. с ЕГН ********** и
Е.Г.Е. с ЕГН **********,***,за осъждане на ответниците
да заплатят на ищцата сума от 1 287 лв,представляваща
обезщетение в размер на разходите,необходими за отстраняване на повредите в
блок-уредите на арматурното табло на продадена вещ-лек автомобил марка „Ф. Г.“
с рег.№**,рама №**,двигател №**,с договор за покупко-продажба с нотариална
заверка на подписите рег.№**г. на нотариуса Р. Г. с район на действие ДРС,ведно
със законната лихва върху главницата,считано от датата на предявяване на
исковете,до окончателното й изплащане.
Не
е спорно между страните,а е и видно от договор за продажба на МПС с нотариална
заверка на подписите рег.№**г. на нотариуса Р. Г. /на лист 6 от делото на
ДРС/,че на 02.11.2018 г. между ищцата по делото Д.Н.Д. в качеството на купувач
и ответниците Е.Т.Е. и Е.Г.Е. в качеството на
продавачи възниква облигационно правоотношение по договор за продажба на процесния лек автомобил.Според клаузите на договора
автомобилът се продава за сума от 500 лв,като МПС се
предава на купувача в пълна изправност и в движение.Според клаузата на т.2
изр.2 за явилите се след изпробването на автомобила дефекти продавачите не
носят отговорност.
Скоро
след закупуване на автомобила ищцата Д. отправя до ответниците-продавачи
нотариална покана рег.№6987/15.11.2018 г. на нотариуса Р. Г. с район на
действие ДРС,с която ги уведомява за установени още в началото на
експлоатацията на автомобила дефекти на същия-проблеми в придвижването,като
според извършена в автосервиз диагностика се констатирало,че автомобилът е с
повреден двигател и се нуждае от основен ремонт-пукнат блок и глава,колянов вал,лагер,турбина и др.Купувачката кани продавачите
в тридневен срок от получаване на поканата да отстранят горните недостатъци на
продадената от тях вещ,като ги предупреждава,че в противен случай ще отстрани
същите за сметка на продавачите и ще претендира по съдебен ред обезщетение за
вредите от неизпълнението.Нотариалната покана се счита връчена едва в началото
на януари 2019 г. с изтичане на срока по чл.47 ал.5 от ГПК,тъй като
уведомяването на продавачите е осъществено чрез залепване на уведомление по
реда на чл.47 ал.1 и 2 от ГПК /според отразеното от връчителя
същите не са открити на адреса,а бабата на Е. твърдяла,че последният не живее
там,и лично скъсала уведомлението пред очите на връчителя/.
В
исковата молба ищцата сочи множество недостатъци на закупения автомобил,като в
съдебно заседание на 24.06.2019 г. пред ДРС процесуалният й представител
пояснява,че исковите претенции обхващат обезщетение,формирано единствено от
стойността на ремонта на блок-уредите на арматурното табло на автомобила,и че в
размера му не се включва стойността на останалите дефекти на
автомобила.Разминаването между посочените в нотариалната покана недостатъци /пукнат
блок и глава,колянов вал,лагер,турбина и др./ и
тези-предмет на настоящите искови претенции се дължало на факта,че първоначално
автомонтьорът,при когото бил закаран автомобилът след закупуването му при
светване на червената лампа за маслото,смятал,че повредата е именно и само
посочената в нотариалната покана.По негов съвет ищцата Д. на 18.12.2018 г.
вкарала автомобила в сервиз,при което били сменени турбокомпресор,биелни лагери,масло,ремък
на маслена помпа и маслен филтър,но и след ремонта лампата за маслото
продължила да свети.По искане на ищцата е проведено производство по
ч.гр.д.№81/2019 г. на ДРС,в което по реда на чл.207 и сл. от ГПК е осъществено
обезпечаване на доказателства за нуждите на настоящото исково производство,като
е назначена съдебно-автотехническа експертиза,от
заключението по която се установява вече след горния ремонт от декември 2018
г.,че автомобилът има и друг недостатък,обуславящ светването на въпросната
лампа,а именно повреда на блок-уредите на арматурното табло.Така исковите
претенции обхващат само разходите за ремонта на блок-уредите на арматурното
табло,респ. първоинстанционният съд се е произнесъл
именно по искове с такъв предмет.В този смисъл доводите на въззивниците
/ответници по делото/,че ДРС не е разгледал предявените
искове,респ. е излязъл извън предмета на спора,включвайки в размера на
обезщетението и други дефекти на закупения автомобил,са
неоснователни.Разгледани са предявените искове и решението на ДРС е допустимо.
Според
разпоредбите на чл.193 ал.1-3 от ЗЗД продавачът отговаря спрямо купувача,ако
продадената вещ има съществени недостатъци,които намаляват нейната цена или
нейната годност за обикновеното или за предвиденото в договора за продажба
употребление.Продавачът не отговаря само за недостатъци,които са били известни
на купувача към момента на продажбата.Продавачът отговаря и когато не е знаел
за недостатъка.В случая не се твърди от ответниците и
липсват доказателства купувачката Д. да е знаела за процесния
недостатък на автомобила към датата на продажбата.Липсват доказателства по
делото и самите продавачи да са знаели за повредата на блок-уредите на
арматурното табло.Преди продажбата обаче продавачите са били наясно,че при
управление на автомобила на таблото светва лампата,сигнализираща за повреда в
маслената система на двигателя.От показанията на свидетеля М. В. Т.,без родство
със страните,работещ в автосервиз,извършил диагностика и ремонт на процесния автомобил по искане на ищцата Д. непосредствено след
закупуването му през ноември и декември 2018 г.,т.е. очевидец на изследваните
събития,става ясно,че ответникът Е. Т.Е. също е посетил сервиза през октомври
2018 г.,т.е. преди продажбата на процесния автомобил,и е споделил пред свидетеля,че има
проблем и че свети лампата за маслото.При проверката се констатирало,че
маслената помпа е за смяна и че има поражения върху коляновия
вал и лагерите му,върху турбото на автомобила.Била
сменена само маслената помпа.Тези действия на ответника Е. сочат,че той е знаел
за проблема със светване на лампата за маслото преди и към датата на продажбата
и се е опитал да го отстрани,но очевидно неуспешно.Според свидетеля Т.ответникът
не е предприел по-сериозен и задълбочен ремонт поради липса на парични
средства.Ответникът Е. в крайна сметка не е разбрал,респ. не се установява да е
узнал,че действителната причина за светване на лампата е повреда в блок-уредите
на арматурното табло.Същият обаче очевидно е бил наясно към датата на
продажбата,че автомобилът има някакъв дефект,водещ до светване на въпросната
лампа.Показанията на свидетеля Т.Е. Ш.,че такава лампа никога не била светвала
и че автомобилът бил в перфектно състояние,не следва да се кредитират като
достоверни предвид близката родствена връзка на свидетеля с ответниците
/ответникът Е. Т.Е. му е син,респ. Е.Е. му е
снаха/,водеща до пряка заинтересованост от изхода на спора,и предвид очевидното
противоречие на показанията му с тези на незаинтересования свидетел М. Т..Свидетелят
С. Т. К.,без родство със страните,придружавал ищцата Д. при огледа на
автомобила на 28.10.2018 г. преди сключване на договора за продажба,споделя,че
преди продажбата направили обиколка с автомобила от 10-на километра,но не
забелязали никакви дефекти.Колата била подложена на компютърна
диагностика,която не показала проблем в електрониката,но установеният по-късно
действителен проблем бил механичен и не можело да бъде засечен при такава
диагностика.Около два дни след продажбата Д. му се обадила,че светва лампата за
маслото.
От
заключението на вещото лице Е. Ж.по допуснатата по ч.гр.д.№81/2019 г. на ДРС съдебно-автотехническа експертиза,което не е оспорено от
страните,става ясно,че действително свети лампата,указваща неизправност в
маслената система на двигателя.При проверка се установява,че налягането на
двигателното масло е в нормални граници.Горното налага демонтиране на
блок-уредите на арматурното табло,при което се установява,че са
неизправни.Тяхната неизправност води до това,че въпреки нормалното налягане на
маслото в двигателя се отчита неизправност в маслената система на
автомобила,каквато всъщност не е налице.Налице е повреда само в блок-уредите на
арматурното табло,обуславяща неправилна индикация на лампата за повреда на
маслената система на автомобила.Според експерта при обикновен оглед на
автомобила не би могло да се установи,че светването на горната лампа не се
дължи на действителна повреда в маслената система,а е следствие на повреда в
блок-уредите на арматурното табло.
От
свидетелските показания на Т.и К.,респ. от заключението на вещото лице Е. Ж.,следва,че
в случая се касае за скрит недостатък на автомобила,който не може да се
констатира при обикновен оглед.Самият експерт е установил повредата едва след
демонтиране на уредите на арматурното табло,което няма как да бъде осъществено
от купувачката непосредствено преди продажбата на автомобила,респ. е станало
ясно едва при извършване на огледа от експерта през януари-февруари 2019 г.Този
дефект обаче е съществувал и към датата на продажбата,защото подвеждащата
индикация на лампата за маслената система е била налична и към момента на
продажбата.Именно светването на тази лампа е завело ответника Е. Т.Е. през
октомври 2018 г. в сервиза на свидетеля Т.и е провокирало смяна на маслената
помпа.
Както
бе посочено,според разпоредбата на чл.193 ал.3 от ЗЗД продавачите отговарят и
когато не са знаели за недостатъците,а по аргумент от разпоредбата на чл.193
ал.2 от ЗЗД същите отговарят за всички недостатъци на продадената вещ с
изключение на тези,които са били известни на купувача при продажбата.В случая
купувачката Д. не е знаела за посочения скрит недостатък-светването на лампата
за маслото е станало за първи път около два дни след продажбата след
по-продължително управление на автомобила,а установяването на действителната
причина за това е осъществено през януари-февруари 2019 г. от вещото лице в
производството по обезпечаване на доказателства.Следователно
продавачите-съпрузи отговарят за процесния недостатък,за
който купувачката Д. не е знаела при продажбата,но който е съществувал към този
момент.
Купувачката
Д. е изпълнила задължението си по чл.194 ал.1 от ЗЗД да уведоми веднага
продавачите за констатираните от нея по-късно скрити дефекти на закупения
автомобил.Според цитираната разпоредба /чл.194 ал.1 изр.1 от ЗЗД/ веднага след
продажбата купувачът следва да огледа вещта за недостатъци в течение на
време,което е обичайно необходимо за откриване на такива дефекти,като е длъжен
веднага да уведоми за откритите такива продавача.Ако не го стори,вещта се счита
за одобрена и продавачът се освобождава от отговорност /чл.194 ал.1 изр.2 от ЗЗД/.Когато обаче се касае за скрит недостатък,който не може да бъде установен
при обикновен преглед,правата на купувача се запазват,ако той незабавно уведоми
продавача за недостатъка /чл.194 ал.1 изр.3 от ЗЗД/.В случая очевидно се касае
за скрит недостатък /повреда на блок-уредите на арматурното табло/,който е
установен едва от експерта по съдебно-автотехническата
експертиза,допусната в производството по чл.207 и сл. от ГПК.За този новооткрит
недостатък в хода на ч.гр.д.№81/2019 г. на ДРС продавачите са уведомени на
практика незабавно от купувачката,тъй като същите са били призовани и са
участвали в това производство чрез упълномощен процесуален представител.Така
правото на купувачката Д.Д. да търси от продавачите
имуществена отговорност за скрития недостатък на закупения автомобил не е
погасено.
Неоснователно
е възражението на въззивниците-ответници по делото Е.
Т.Е. и Е. Г.Е.,че по силата на клаузата на т.2 изр.2 от договора за продажба
същите са освободени от отговорност.Според последната за явили се след
изпробването на автомобила дефекти продавачите не носят отговорност.Съгласно
разпоредбата на чл.193 ал.3 изр.2 от ЗЗД съглашение за освобождаване на
продавача от отговорност е недействително,т.е. горната уговорка между страните
е недействителна и не може да породи целените правни последици-освобождаване на
продавачите от отговорност спрямо купувачката.
Съгласно
разпоредбата на чл.195 ал.1 от ЗЗД купувачът в случай на възникване на
отговорност на продавача за недостатъци има три регламентирани от закона
възможности за защита на имуществените си права:1./да върне вещта и да иска
обратно цената заедно с разноските за продажбата;2./да задържи вещта и да иска
намаляване на цената или 3./да отстрани недостатъците за сметка на продавача.В
случая ищцата Д. е избрала третия способ.
Според
неоспореното от страните заключение на вещото лице Е. Ж.установеният срит
недостатък на процесния автомобил е пречка за
нормалното експлоатиране на вещта по предназначение,защото по принцип
светването на лампата за сигнализация на неизправност на маслената помпа
изисква колата да се спре веднага от движение.При повреда в блок-уредите на
арматурното табло управляващият автомобила никога няма да знае дали
сигнализацията дава фалшива тревога или действително има сериозен
проблем.Неадекватната сигнализация на таблото безспорно е пречка за
обикновеното използване на автомобила по предназначение.
Предвид
изложеното съдът намира,че са налице всички предпоставки на разпоредбите на
чл.193 и сл. от ЗЗД за реализиране отговорността на продавачите Е..
Експертът
по допуснатата САТЕ е определил и размера на сумата,необходима за отстраняване
на повредата,а именно сума в размер на 1 287 лв,включваща
стойността на нужните труд,части и материали,колкото се претендира от
ищцата.Ремонтът е извършен веднага след огледа на вещото лице Ж. и за същия е
заплатена от купувачката именно горната сума /така карта за ремонт №**/18.02.2019
г.,издадена от „И. К.“ ООД-на лист 7 от делото на ДРС/.Възраженията на въззивниците Е. по истинността и доказателствената
стойност на цитираната карта за ремонт и
за липсата на годни доказателства ремонтът на посочената стойност действително
да е извършен и заплатен от купувачката са напълно ирелевантни,защото
за основателността на исковете е без значение дали ремонтът е извършен от
купувача и дали последният реално го е заплатил преди предявяване на исковете
/така решение №55/22.04.2010 г. по т.д.№817/2009 г. на I
т.о.,ТК на ВКС на РБ/.Не може да се иска от изправния купувач да поеме
допълнителна финансова тежест преди предявяване на исковете и да извърши и
заплати ремонта на вещта,а след това да търси стойността на сторените разходи
от неизправния длъжник-продавача.В този смисъл размерът на исковете е доказан
със заключението по допуснатата САТЕ,а не с данните от цитираната карта за
ремонт.
Наведеното
от въззивниците възражение за несъразмерност между
заплатената от купувачката Д. продажна цена за автомобила в размер на 500 лв и размера на настоящите искови претенции от 1 287 лв с доводи за възможно неоснователно обогатяване на ищцата
при уважаване на исковете й срещу ответниците е също
неоснователно.Неоснователно обогатяване на ищцата не може да се постигне,защото
претендираната сума от 1 287 лв
се влага в ремонта на автомобила с цел привеждането му в състояние,което го
прави годен за обикновена употреба,с каквато цел е бил закупен и какъвто
автомобил продавачите са уговорили да прехвърлят на купувачката.Напротив със
заплащане на горната сума от продавачите ще се елиминира тяхното „неоснователно
обогатяване“,което е реализирано чрез продажбата от същите на автомобил с
недостатъци,чиято стойност /необходима сума за ремонт/ по правило не е взета
предвид и не е приспадната от договорената и платена от купувачката продажна
цена,тъй като недостатъкът /повреда в блок-уредите на арматурното табло/ не е
бил известен на страните по време на договарянето.Със заплащане на горното
обезщетение ще се постигне търсеното равновесие в облигационните отношения
между страните и всяка страна ще е изпълнила насрещните си
задължения-продавачите да предоставят на купувачката вещ,годна за употреба
според предназначението й,а купувачката да е платила уговорената продажна
цена.Размерът на уговорената продажна цена е въпрос на свободно договаряне
между страните по правоотношението,поради което съгласяването на страните за
такъв нисък размер от 500 лв и в частност даването на
съгласие за такава цена от продавачите е техен самостоятелен избор,вследствие
на който те сами са се поставили в риск да платят впоследствие по-голяма от
продажната цена сума на купувача при реализиране на евентуалната им отговорност
при недостатъци на вещта по реда на чл.193 и сл. от ЗЗД.От друга страна
възражението на въззивниците не е особено коректно
предвид ноторно известната масова практика при
продажба на МПС в договора за продажба да се вписва много по-ниска продажна
цена от уговорената и заплатена такава с цел спестяване разноски по
прехвърлянето.Въззивниците не са коментирали по
никакъв начин представената обява от Интернет /на лист 5 от делото на ДРС/,с
която същите са посочили продажна цена на процесния
автомобил от 12 700 лв.Те не са оспорили,че обявата касае продадения от
тях автомобил,нито съдържанието на обявата.Последното и показанията на
свидетеля К.,че автомобилът е закупен за действителна цена от порядъка на
10 000 лв-12 000 лв,сочат,че претендираната като обезщетение сума не надвишава драстично
продажната цена на вещта,а е доста под размера й.Изложеното мотивира,че
хипотетична възможност за неоснователно обогатяване на ищцата не е налице.
Горното
обосновава извод за основателност и доказаност по
размер на предявените искове,които подлежат изцяло на уважаване.Първоинстанционното решение е правилно и следва да бъде
потвърдено,вкл. в частта за разноските,с която на основание чл.78 ал.1 от ГПК ответниците са осъдени да заплатят на ищцата сторените от
нея разноски в първоинстанционното производство и в
производството по чл.207 и сл. от ГПК.
Във
въззивното производство разноски се претендират от
двете страни.С оглед изхода на спора право на разноски на основание чл.78 ал.1
от ГПК за настоящото инстанция има въззиваемата /ищца
по делото/ Д. Н.Д..На същата следва да се присъдят разноски в размер на 450 лв адвокатско възнаграждение,изплатено от нея на
упълномощения й адвокат съгласно договора за правна защита и съдействие на лист
14 от делото на ДОС.Въззивниците /ответници
по делото/ нямат право на разноски поради уважаване на исковете срещу тях,респ.
поради оставяне на въззивната им жалба без уважение.
Водим
от гореизложеното,Добричкият окръжен съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение №824/16.07.2019 г. по гр.д.№1482/2019 г. на Добричкия районен
съд,допълнено в частта за разноските с определение №2814/15.10.2019 г. по
цитираното дело на Добричкия районен съд.
ОСЪЖДА Е.Т.Е. с ЕГН ********** и Е.Г.Е. с ЕГН **********,***,да
заплатят на Д.Н.Д. с ЕГН ********** *** сторени във въззивната
инстанция съдебно-деловодни разноски в размер на 450 лв
/четиристотин и петдесет лева/ адвокатско възнаграждение.
Решението
е окончателно и не подлежи на касационно обжалване по смисъла на чл.280 ал.3
т.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.