№ 104
гр. Перник, 10.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:ВЛАДИМИР Й. М.
при участието на секретаря МИЛЕНА Р. КРЪСТАНОВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР Й. М. Административно
наказателно дело № 20241720201626 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от Закона за административните нарушения
и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на „*****“ ЕООД с ЕИК *****, против НП № 14-2400120 от
04.09.2024 г. издадено от директор на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Перник, с което
на основание чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда КТ) му е наложено административно
наказание „имуществена санкция“ в размер на 1500 лева за нарушение на чл. 415, ал. 1 от
КТ.
В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на обжалваното НП. Счита,
че са налице нарушения на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН относно изискуемите реквизити при
издаване на АУАН и НП.
В съдебно заседание, жалбоподателят, чрез адв. А. поддържа жалбата. Моли НП да
бъде отменено, тъй като работниците били запознати с графика в устен вид. Претендира
присъждане на адвокатско възнаграждение.
Ответникът - директор на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Перник, чрез юрк. М.
моли НП да бъде потвърдено и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на ответната страна.
Настоящият съдебен състав, след като се запозна с доводите и становищата на
страните, прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:
Извършена е последваща проверка по спазване на трудовото законодателство на
10.07.2024 г. на място в обект на контрол: „***** - склад", находящ се в гр. Перник, *****,
стопанисван от „*****" ЕООД с ЕИК ***** и до 29.07.2024 г. Преди приключване на
проверката по документи в Д „ИТ” - Перник, са били представени графици за работа за
месеците - 04.2024 г., 05.2024 г., 06.2024 г. и 07.2024 г.
При прегледа им се констатирало, че работодателят не е запознал
работниците/служителите с утвърдените графици преди започване на работа по тях.
1
В тази връзка проверяващите органи са счели, че „*****" ЕООД, в качеството си на
работодател по смисъла на §1, т.1 от ДР на КТ, не е изпълнило даденото на основание чл.
404, ал. 1, т. 1 от КТ, задължително за изпълнение предписание под №5, дадено с протокол
от извършена проверка № ПР 2416172 връчен на 07.05.2024 г., а именно: „Работодателят да
запознава работниците/служителите с утвърдените графици преди започване на работа по
тях, съгласно разпоредбата на чл.9а, ал.1 от Наредба за работното време, почивките и
отпуските." Срокът на предписанието е изтекъл на 08.05.2024 г.
Нарушението е извършено в предприятието на работодателя на 09.05.2024 г. и е
констатирано на 29.07.2024 г. в Д „ИТ' - Перник при преглед на представените от
дружеството документи.
При така изложената фактическа обстановка бил издаден АУАН № 14-2400136 от
15.08.2024 г, а въз основа на него и процесното НП.
Настоящият съдебен състав кредитира в цялост показанията на свидетеля Т. и Д., тъй
като същите се явяват логични, последователни, вътрешнобезпротиворечиви и съответни на
приобщените по делото писмени доказателства. Показанията са достатъчно информативни,
като съдържат изчерпателна информация за елементите от състава на нарушението.
Съдът възприема в цялост приобщените по делото по реда на чл. 283 от НПК,
писмени доказателства, като намира, че същите са логични, последователни, съответни и не
се опровергават при преценката им, както поотделно, така и в тяхната съвкупност, като не са
налице основания за дискредитиране, на който и да е от доказателствените източници,
събрани в хода на административнонаказателното производство и съдебното следствие.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира за установено от правна
страна следното:
Жалбата се явява процесуално допустима - същата изхожда от легитимирано лице,
депозирана е в предвидения от закона преклузивен срок и срещу акт, подлежащ на
обжалване.
Разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
При съставянето на акта за установяване на административно нарушение и при
издаването на наказателното постановление за нарушението са спазени изискванията за
форма и съдържание, както и специфичните процедурни правила, свързани с участието на
свидетели, предявяване на АУАН, и сроковете за това. АУАН и НП отговарят на отговаря на
изискванията за форма, съдържание и реквизити, регламентирани в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.
В наказателното постановление нарушението е описано пълно и ясно, съобразно
нормата на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, с което е осигурено правото на защита на наказаното
лице. Не е допусната сочената от жалбоподателя неяснота относно фактическото основание
за налагане на наказанието и правната му квалификация- видно от словесното описание на
нарушението в наказателното постановление.
Както в АУАН, така и в наказателното постановление точно, ясно и конкретно са
посочени и законовите основания, въз основа на които санкционния орган е приел, че се
касае за административно нарушение и е наложил съответно наказание. Това налага извода,
че при издаване на НП санкционния орган е съобразил визираните разпоредби, като е
посочил възприетата фактическа обстановка и законовите разпоредби, които са нарушени.
Съставеният акт за установяване на нарушението е връчен надлежно на жалбоподателя и
същият е бил наясно в какво именно нарушение е обвинена и въз основа на какви
доказателства.
От така описаното съдът констатира, че не са налице нарушения на процесуалните
правила, които да се определят като съществени и да внасят неяснота относно фактическите
и правни рамки на формулираното обвинение, водещи до нарушаване на правото на защита
на наказаното лице.
2
АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съобразно предоставените
доказателства, приложени по делото.
По отношение на приложението на материалния закон:
Съставът на нарушението по чл. 415, ал. 1 от КТ, се осъществява от обективна страна
с неизпълнение на задължително предписание на контролния орган по спазване на
трудовото законодателство. Субект на нарушението е всяко лице, което е носител на
задължението, възложено с предписанието. Правнорелевантният факт, пораждащ
отговорността по чл. 415, ал. 1 от КТ е неизпълнението на предписанието, установено при
последващата проверка. Като адресат на предписанието е дружеството „*****“ ЕООД е и
субект на нарушението, поради което отговорността му е реализирана правомерно.
Множеството доводи изложени в жалбата са по отношение законосъобразността на
посоченото предписание, което не е обект на настоящото производство.
С настоящия случаи предмет на спора е дали даденото предписание от органа е
изпълнено в срок, а не неговата законосъобразност. Същото е могло да бъде оспорвано по
административен ред.
Съгласно разпоредбата на чл. 404, ал. 1 от КТ за предотвратяване и преустановяване
на нарушенията на трудовото законодателство, както и за предотвратяване и отстраняване
на вредните последици от тях контролните органи на инспекцията по труда, както и
органите по чл. 400 и чл. 401 от КТ по своя инициатива или по предложение на
синдикалните организации могат да прилагат принудителни административни мерки, като
съгласно т. 1 от нормата такива са и задължителните предписания на работодателите.
Доколкото е установено, че към датата на последващата проверка, извършена на
10.07.2024 г. процесното задължително предписание не е било изпълнено, се налага извода,
че работодателят с бездействието си е осъществил състава на административното
нарушение по чл. 415, ал. 1 от КТ, поради което правилно и законосъобразно е била
ангажирана административнонаказателната му отговорност и му е наложено наказание по
чл. 416, ал. 5, вр. чл. 415, ал. 1 от КТ.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че от проверката е установено, че
дружеството не е запознало работниците и с графиците за 05.2024 г., 06.2024 г. и 07.2024 г., а
Предписанието е издадено на 07.05.2024 г. и за последващите месеци не е налице такова
задължение.
Видно от текста на предписание под №5, дадено с протокол от извършена проверка №
ПР 2416172 връчен на 07.05.2024 г., а именно: „Работодателят да запознава
работниците/служителите с утвърдените графици преди започване на работа по тях,
съгласно разпоредбата на чл.9а, ал.1 от Наредба за работното време, почивките и
отпуските."
Щом при последващата проверка графиците са били изготвени и представени в
Инспекцията по труда, то наказаното дружество е следвало да запознае служителите с тях
съобразно издаденото предписание.
Неоснователно е и възражението на жалбоподателя, че лицата са запознати с
графиците устно. Материално-правната норма на чл. 9а, ал. 1 от Наредба за работното
време, почивките и отпуските (НРВПО), определя в задължение на работодателя
едновременно с установяването на сумирано изчисляване на работното време по чл. 142, ал.
2 от КТ да утвърждава поименни графици за работа за периода, за който е установено
сумираното изчисляване, които трябва да се съхраняват най-малко 3 години след края на
периода. Работодателят трябва да запознава работниците или служителите с утвърдените
графици преди започване на работа по тях. На основание чл. 403а, ал. 1 от КТ в
предприятието, в неговите поделения, обекти и работни площадки, както и на други места,
на които се полага наемен труд, работодателят е длъжен да държи на разположение на
3
контролните органи екземпляр от документите, свързани с разпределението на работното
време и организацията на работа, вкл. поименни графици за работа за периода, за който е
установено сумирано изчисляване на работното време.
Представени са изготвените графици за периода, но липсват доказателства за
изпълнение на задължението на работодателя да запознае своите работниците.
Действително в чл. 9а, ал. 1, изр. второ НРВПО не е указан конкретен начин, по който
работодателят следва да запознае работниците предварително с работния график. Начинът
на уведомяване, следва да се регламентира в Правилника за вътрешния трудов ред, в който
не е посочен определен ред за уведомяване.
Съдът кредитира в цялост показанията на св. Д., която посочва, че при извършване на
проверката служителите са посочили, че извършват трудовата си дейност без утвърден
график, с който да са запознати, а се разбират устно помежду си. От показанията на св. Т. се
установява, че при извършване на проверката не са били налице графици поставени на
видимо място в обекта. Жалбоподателя не е ангажирал доказателства в обратната посока,
доказващи запознаване на служителите с изготвените графици.
Горното е безспорно установено от проверката, а съставения АУАН, който се ползва
със доказателствена сила, съгласно чл. 416, ал. 1 КТ не е оборен с други доказателства от
дружеството жалбоподател.
Наложената имуществена санкция е определена в законовия минимум от 1 500 лева.
Нарушението не може да бъде квалифицирано и като маловажен случай по смисъла
на чл. 28 от ЗАНН, тъй като не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с други деяния от същия вид. Целта на дадените задължителни предписания е да
се защитят правата на работниците и да се гарантира възможността на контролните органи
да извършват своевременни проверки в обекта за спазване на трудовото законодателство.
Неизпълнението на задължението води до лишаване на проверяващите от възможността да
осъществят контролните си правомощия на мястото на проверката. Работодателите следва
да бъдат дисциплинирани и да изпълняват стриктно законовите разпоредби и
задължителните предписания на контролните органи, а това може да стане само и
единствено чрез налагане на ефективни наказания.
С оглед изхода на спора и разпоредбата на 64д, ал. 1 от ЗАНН на ответника следва да
бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение определен по реда на чл. 27е от Наредбата
за заплащането на правната помощ в размер на 80 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 14-2400120 от 04.09.2024 г. издадено от директор на
Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Перник, с което на основание чл. 415, ал. 1 от Кодекса
на труда (КТ) на „*****“ ЕООД с ЕИК ***** е наложено административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 1500 лева за нарушение на чл. 415, ал. 1 от КТ.
ОСЪЖДА „*****“ ЕООД с ЕИК ***** да заплати на Дирекция „Инспекция по
труда“ – гр. Перник, сумата от 80 лева, представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване в 14 – дневен срок от съобщението до страните за
изготвянето му пред Административен съд - Перник по реда на АПК.
4
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
5