Р Е Ш Е Н И Е
№
192 от 21.08.2020 г., гр. Кюстендил
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
Административен
съд – Кюстендил, в открито съдебно заседание на двадесет и втори юли две хиляди
и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА
АСЯ СТОИМЕНОВА
при секретар
Ирена Симеонова и с участието на прокурор Марияна Сиракова, като разгледа
докладваното от съдия Ася Стоименова административно дело № 76 по описа за 2020
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 185 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Делото е
образувано по протест от прокурор в Окръжна прокуратура (ОП) – Кюстендил
срещу разпоредбите на чл. 11, чл. 45, ал. 1, ал. 2, ал. 3 и ал. 5, чл. 46, ал.
1 и ал. 3, изр. 2 (макар в протеста
да е посочено, че се оспорва ал. 3 на чл. 46, са изложени доводи за
незаконосъобразност само на изр. 2 от ал. 3 на чл. 46),
и чл. 52, ал. 1, т. 4 от Наредбата за определяне размера на местните данъци на
територията на община Невестино (приета с Решение
№ 16/15.02.2008 г. на Общински съвет (ОбС) Невестино, допълнена с Решение № 15/07.12.2011 г.
на ОбС Невестино, изменена и допълнена с Решение
№ 253/18.12.2013 г. и Решение
№ 410/28.02.2019 г. на ОбС Невестино) (Наредбата). В протеста се излагат доводи за незаконосъобразност на
горепосочените разпоредби поради
противоречието им с материалноправните норми на чл. 28, ал. 1 и ал. 2,
чл. 59, ал. 2, ал. 3 и ал. 5, чл. 60, ал. 1 и ал. 6, т. 1, и чл. 61м, ал. 1, т.
4 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ). Иска се отмяна на процесните разпоредби. Претендират
се направените разноски по производството на делото.
В съдебното
заседание по делото протестът се поддържа от участващия в същото прокурор в ОП
– Кюстендил.
Ответникът – ОбС
Невестино, не изразява становище по протеста и не изпраща процесуален
представител в съдебното заседание по делото.
Оспорването е
съобщено по реда на чл. 181, ал. 1 и 2 във вр. с чл. 188 от АПК.
Въз основа на
съвкупната преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за
установено следното от фактическа страна:
Наредбата за определяне размера на местните
данъци на територията на община Невестино е приета по предложение на кмета на
община Невестино с Решение № 16 по Протокол № 3/15.02.2008 г. на ОбС Невестино
с гласовете на всички 11 общински съветници. Проектът на Наредбата е разгледан
от постоянната комисия по финанси към ОбС Невестино на 13.02.2008 г. Съгласно §
1 от Преходните и заключителни разпоредби на Наредбата същата е приета на
основание чл. 1, ал. 2 от ЗМДТ. С писмо с рег. № 1452/20.05.2020 г.
председателят на ОбС Невестино уведомява съда, че през 2015 г. сайтът на Община
Невестино е сменен и липсва архив, от който да бъдат предоставени доказателства
за публикуване на първоначалния проект на процесната наредба. Наредбата е
действаща и понастоящем, като в периода от приемането ѝ досега е допълнена с Решение № 15 по Протокол № 2/07.12.2011
г. на ОбС Невестино (създадени са нова т. 7 на чл. 2 и нов раздел VI „Туристически данък”), изменена и допълнена е с Решение № 253 по Протокол № 13/18.12.2013
г. на ОбС Невестино (по отношение на чл. 45) и с Решение № 410 по Протокол № 2/28.02.2019 г. на ОбС Невестино (по отношение на чл. 41). Относими към процесното оспорване са изменененията
и допълненията на Наредбата, приети с Решение № 253 по Протокол №13/18.12.2013
г. на ОбС Невестино. Докладната
записка на кмета на община Невестино за приемане на предложените от него
изменения и допълнения на Наредбата е разгледана от постоянната комисия
по икономика, бюджет и финанси към ОбС Бобошево на 17.12.2013 г. и е включена
като т. 3 от дневния ред на заседанието на общинския съвет на 18.12.2013 г. При
служебна справка от съда на интернет страницата на Община Невестино се
установява, че Наредбата е публикувана.
Съдът,
преценявайки допустимостта на оспорването при условията на чл. 186, ал. 2 от АПК, намира протеста за процесуално допустим. Предмет на оспорване в настоящото
съдебно производство са разпоредбите на чл.
11, чл. 45, ал. 1, ал. 2, ал. 3 и ал. 5, чл. 46, ал. 1 и ал. 3, изр. 2, и чл.
52, ал. 1, т. 4 от Наредбата.
Последната е нормативен административен акт по смисъла на чл. 75, ал. 1 от АПК
(съдържа административноправни норми, които се
отнасят за неопределен и неограничен брой адресати и има многократно правно
действие) и прокурорът може да подаде протест срещу нея,
респ. срещу отделни нейни разпоредби (чл. 186,
ал. 2 във вр. с чл. 185, ал. 2 от АПК), като оспорването не е ограничено с преклузивен
срок (чл. 187, ал. 1
от АПК). Съдът в посочения състав e териториално
и материално компетентен да постанови валиден съдебен акт с оглед нормата на
чл. 191 от АПК.
Разгледано по
същество, оспорването е основателно по следните съображения:
Съгласно чл. 168, ал. 1 във вр. с чл. 196 от АПК при проверка
законосъобразността на оспорените текстове от Наредбата съдът не се ограничава
само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа
на представените му от страните доказателства да провери законосъобразността на
същите на всички основания по чл. 146 от АПК. С разпоредбата
на чл. 21, ал. 2 от
Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА) е въведено
правомощие на общинския съвет да приема наредби и други нормативни актове в
изпълнение на предоставената му от закона в чл. 21, ал. 1 от ЗМСМА
компетентност. Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 1,
т. 23 от ЗМСМА
(ред., ДВ, бр. 69 от 2006 г.,
доп. бр. 15 от 2010 г.) общинският
съвет може да решава и други въпроси от местно значение, които не са от
изключителната компетентност на други органи. В чл. 7, ал. 2 от Закона за
нормативните актове (ЗНА) (ред., ДВ, бр. 65 от 1995 г.) е посочено, че наредба
се издава за прилагане на отделни разпоредби или други подразделения на
нормативен акт от по-висока степен. Нормата на чл.
1, ал. 2 от ЗМДТ урежда
правомощие на общинския съвет да определя с наредба размера на местните данъци
при условията, по реда и в границите, определени в закона. Наредбата за
определяне размера на местните данъци на територията на община Невестино е приета
по делегация от посочената законова норма. Следователно оспорените текстове са
издадени от компетентен орган.
При приемането
на Наредбата в първоначалната ѝ редакция и на измененията и допълненията ѝ
по отношение на чл. 45 са спазени са процесуалните правила на чл.
27, ал. 2 и ал.
3 от ЗМСМА за
кворум, мнозинство и явно гласуване. Решение № 16 по Протокол № 3/15.02.2008 г. и Решение № 253 по Протокол № 13/18.12.2013 г.
на ОбС Невестино са взети с гласовете на всички 11 общински съветници. Спазена
е и изискуемата от закона специална форма.
Съобразени са изискванията на чл. 75, ал. 3
и ал. 4 от АПК –
посочени са видът на акта, който се приема, органът, който го е приел, главният
му предмет, както и правното основание за приемане. Настоящият
състав обаче намира, че са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила.
Съгласно
разпоредбата на чл. 26, ал. 1 от ЗНА (в приложимата редакция, ДВ, бр.
46 от 2007 г.), изработването на проект на нормативен акт се извършва при
зачитане на принципите на обоснованост, стабилност, откритост и съгласуваност. В ал.
2 на чл. 26 от ЗНА (в
приложимата редакция) е предвидено, че преди внасянето на проект на нормативен
акт за издаване или приемане от компетентния орган съставителят на проекта го
публикува на интернет страницата на съответната институция заедно с мотивите,
съответно доклада, като на заинтересованите лица се предоставя най-малко
14-дневен срок за предложения и становища по проекта. Целта на посочената
разпоредба е да се даде възможност на заинтересованите лица да упражнят правото
си на участие в производството по подготовка на актове, засягащи техни законни
интереси. Публикуването и разгласяването на проекта на акта е начинът, чрез
който принципите на откритост и съгласуваност, регламентирани в чл.
26, ал. 1 от ЗНА,
намират част от своето проявление спрямо засегнатите лица. По делото не бяха
представени доказателства за уведомяване на заинтересованите лица за направените
предложения за приемане на процесната наредба и на изменененията и допълненията
ѝ, одобрени с Решение № 253/18.12.2013
г. на ОбС Невестино, чрез публикуване на съответния проект на интернет
страницата на Община Невестино в съответствие с изискванията на чл.
26, ал. 2 от ЗНА
(в приложимата редакция). Нормата на чл.
26, ал. 2 от ЗНА следва
да бъде тълкувана в съответствие с чл.
77 от АПК,
задължаващ компетентния орган да издаде нормативния административен акт след
като обсъди проекта заедно с представените становища, предложения и възражения.
Неспазването на чл.
77 от АПК и чл.
26, ал. 2 от ЗНА,
приложим на основание чл.
80 от АПК,
представлява нарушение на императивни правни норми, съдържащи се в нормативен
акт от по-висока степен, според правилото на чл.
15, ал. 1 от ЗНА.
Нарушението е съществено, тъй като публикуването на проекта, както и приемането
и обсъждането на становища по същия е императивно предписано в закон (чл.
26, ал. 2 от ЗНА)
– нормативен акт от по-висока степен, и поради това е основание за отмяна на
оспорените разпоредби на основание чл.
193, ал. 1 във
вр. с чл. 146, т. 3 от АПК (вж. в т. см. Решение № 39/06.01.2020
г. на ВАС по адм. д. № 2162/2019 г., VII о., Решение №35/03.01.2019 г. на ВАС
по адм. д. № 11676/2018 г., 5-членен с-в и Решение №8748/15.07.2015 г. на ВАС
по адм. д. № 13614/2014 г., VII о).
При
приемането на оспорените разпоредби на Наредбата е допуснато нарушение и
на чл.
28 от ЗНА.
В административната преписка липсват мотиви, съответно доклад, които съгласно
цитираната по-горе норма имат минимално задължително съдържание. Съгласно
чл. 28, ал. 1 от ЗНА (в приложимата редакция, ДВ, бр. 46 от 2007 г.) проектът
на нормативен акт заедно с мотивите, съответно доклада към него, се внася за
обсъждане и приемане от компетентния орган. Според ал. 2 на чл. 28 (в
приложимата редакция, ДВ, бр. 46 от 2007 г.) мотивите, съответно докладът,
съдържат: причините, които налагат приемането; целите, които се поставят;
финансовите и други средства, необходими за прилагането на новата уредба;
очакваните резултати от прилагането, включително финансовите, ако има такива; и
анализ за съответствие с правото на Европейския съюз. От представената по
делото преписка се установява, че към проекта на Наредбата в първоначалната ѝ редакция и към проекта за изменение и
допълнение на Наредбата по отношение на чл. 45 от същата липсват каквито и да
било мотиви или доклад по смисъла на чл. 28, ал. 2 от ЗНА. В докладната записка
от кмета на Община Невестино за приемане на Наредбата в първоначалната ѝ редакция само е посочено, че същият предлага
на основание чл. 21, ал. 2 от ЗМСМА във вр. с чл. 1, ал. 1 и 2 от ЗМДТ да се
приеме Наредба
за определяне размера на местните данъци на територията на община Невестино, а
в докладната записка за изменение и допълнение на Наредбата по
отношение на чл. 45 от същата кметът е посочил единствено, че във връзка с
направените изменения и допълнения на ЗМДТ, обн. ДВ, бр. 101 от 20.11.2013 г.,
е необходимо изменението и допълването на наредбата, поради което предлага на
основание чл. 21, ал. 1, т. 7 и ал. 2 от ЗМСМА във вр. с чл. 1, ал. 2 от ЗМДТ
да се примат посочените в докладната записка изменения и допълнения. Това
посочване не може да изпълни изискването за наличие на мотиви, съответно доклад,
с посоченото по-горе съдържание. Мотиви не се съдържат и в останалите документи
по административната преписка. Съдът намира за необходимо да отбележи, че за да
е незаконосъобразен подзаконовият административен акт поради липсата на мотиви
не е необходимо да липсват мотиви въобще, а е достатъчно изложените мотиви да
не отговарят на всички изисквания относно тяхното съдържание, регламентирани в
чл. 28, ал. 2, т. 1 - 5 (вж. в т. см. Решение № 13033/01.12.2016 г. на ВАС по
адм. д. № 9073/2016 г., 5-членен с-в., Решение № 11674/05.11.2015 г. на ВАС по
адм. д. № 9747/2014 г., IV о. и Решение № 2022/23.02.2016 г. на ВАС по адм. д.
№ 294/2016 г., 5-членен с-в). Задълженията на съставителя на проекта,
предвидени в чл. 28, ал. 2 от ЗНА,
да включи определено съдържание в мотивите, съответно в доклада, са императивно
зададени и целят гарантиране на принципите на обоснованост, стабилност,
откритост и съгласуваност. Така законът придава изключително значение на
мотивирането на предложението за приемане на нормативен акт и възможността за
предварителното му разгласяване и обсъждане с всички заинтересовани страни. По
тази причина и по силата на ал. 3 на чл. 28 от ЗНА (в приложимата
редакция, ДВ, бр. 46 от 2007 г.) проект на нормативен акт, към който не са
приложени мотиви, съответно доклад, съгласно изискванията по ал. 2, не следва
да се обсъжда от компетентния орган. Проектът за подзаконов нормативен акт
следва да бъде известен преди внасянето му за обсъждане. Същият заедно с
мотивите, съответно доклада към него, трябва да са публикувани на интернет
страницата на общината и да са станали достояние на всички заинтересовани лица,
за да могат те да се запознаят с тях и реално да упражнят правото си на
предложения и становища по проекта. Описанието на съдържанието на нормативния
акт не представлява мотиви по смисъла на чл. 28, ал. 2 от ЗНА (вж. в т. см. Решение
№10207/27.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5604/2017 г., VIII о.). Посоченото нарушение е
самостоятелно основание за отмяна на оспорените разпоредби (вж. в
т. см. Решение № 39/06.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2162/2019 г., VII о.,
Решение №10786/10.09.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10812/2017 г., III о., Решение №7903/21.06.2017
г. на ВАС по адм. д. № 2885/2017 г., VIII о., Решение №8748/15.07.2015 г. на
ВАС по адм. д. №13614/2014 г., VII о., Решение №1963/12.02.2014 г. на ВАС по
адм. д. № 6253/2013 г., III о. и Решение №9508/13.07.2009 г. на ВАС по адм. д.
№ 5999/2009 г.).
За прецизност и
пълнота на изложението съдът намира, че следва да изложи мотиви и за
материалната незаконосъобразност на разпоредбите чл. 11, чл. 45, ал. 1, ал. 2,
ал. 3 и ал. 5, чл. 46, ал. 1 и ал. 3, изр. 2, и чл. 52, ал. 1, т. 4 на Наредбата.
С оглед чл.
8 от ЗНА съдебният контрол
за материална законосъобразност на оспорените подзаконови правни норми се
състои в проверка на съответствието им с текстове от нормативен акт от
по-висока степен в рамките на регулираните обществени отношения. Оспорените разпоредби
са материално незаконосъобразни по следните съображения:
Относно чл. 11
от Наредбата:
Нормата се
намира в глава втора „Местни данъци”, раздел първи „Данък върху недвижимите
имоти” от Наредбата. Разпоредбата на чл. 11, ал. 1 от Наредбата въвежда
задължение за плащане на данъка върху недвижимите имоти на две равни вноски в
следните срокове: от 1 март до 30 юни и до 30 октомври на годината, за която е
дължим. В чл. 11, ал. 2 от Наредбата се въвежда облекчение за заплащане на
данъка с отстъпка от 5 на сто на предплатилите от 1 март до 30 април за цялата
година. Нормата на чл. 11 от Наредбата противоречи на чл.
28 от ЗМДТ,
тъй като законовите правила въвеждат изисквания за плащане на данъка в различен
времеви порядък. Сроковете за плащане на двете равни вноски по чл.
28, ал. 1 от ЗМДТ са
до 30 юни и до 31 октомври, а за данъка с отстъпка по чл.
28, ал. 2 от ЗМДТ –
до 30 април. С разпоредбата на чл. 11, ал. 1 от Наредбата е въведена начална
дата за плащане на първата вноска, каквато дата не се предвижда в закона, а срокът
за плащане на втората вноска е намален с 1 ден спрямо законовия. С разпоредбата
на чл. 11, ал. 2 от Наредбата е въведена начална дата на периода за плащане на
данъка с отстъпка, каквато начална дата липсва в закона. Различията водят до
ограничения в реда за заплащане на данъка от задължените субекти. Налице е
нарушение на правилото на чл.
15, ал. 1 от ЗНА за
съответствие на нормативния акт с другите нормативни актове от по-висока
степен.
Относно чл. 45,
ал. 1, ал. 2, ал. 3 и ал. 5 от Наредбата:
Разпоредбите се
намират в глава втора „Местни данъци”, раздел втори „Данък върху превозните
средства” от Наредбата и въвеждат правила за намалено заплащане на данъка върху
превозните средства в зависимост от мощността на двигателя и притежаваната
екологична категория. Съгласно чл. 45, ал. 1 от Наредбата намалението от 30 на
сто за данъка се заплаща за превозни средства с мощност до 74 кW включително,
снабдени с действащи катализаторни устройства и несъответстващи на екологичните
категории „Евро 3”, „Евро 4”, „Евро 5”, „Евро 6” и „ЕЕV”. В чл. 43, ал. 2 от
Наредбата е предвидено, че за превозните средства със същата мощност на
двигателя, но съответстващи на екологични категории „Евро 3” и „Евро 4”, данъкът
се заплаща с 50 на сто намаление, а за съответстващите на екологични категории „Евро
5” и „Евро 6” – с 60 на сто намаление. В чл. 45, ал. 3 от Наредбата е
предвидено намаление на данъка за автобусите, товарните автомобили, влекачите
на ремарке и седловите влекачи с двигатели от посочените екологични категории,
като намалението е с 40 на сто за категории „Евро 3” и „Евро 4”, и с 50 на сто за
категории „Евро 5”, „Евро 6” и „ЕЕV”. В чл. 45, ал. 5 от Наредбата е посочено,
че екологичните категории „Евро 3”, „Евро 4”, „Евро 5”, „Евро 6” и „ЕЕV” се
удостоверяват чрез представяне на документ, от който е видно съответствието на
превозното средство с определената от производителя екологична категория. Законовата
регламентация за намалено заплащане на данъка се намира в чл.
59 от ЗМДТ и
е с различно приложно поле по отношение вида на пътните превозни средства,
екологичните категории и размера на намалението на данъка. Разпоредбата на
чл.
59, ал. 1 от ЗМДТ е
отменена (обн. ДВ, бр. 98/2018 г., в сила от 01.01.2019 г.). Разпоредбата
на чл.
59, ал. 2 от ЗМДТ регламентира
намалението на данъка за мотопеди и мотоциклети с мощност на двигателя до 74 kW
включително и съответстващи на екологична категория „Евро 4” или по-висока,
като при „Евро 4” данъкът се заплаща с 20 на сто намаление, а при по-висока
категория – с 60 на сто намаление. Разпоредбата на чл.
59, ал. 3 от ЗМДТ регламентира
намалението на данъка за автобусите, товарните автомобили с технически допустима
максимална маса над 3,5 т, влекачите за ремарке и седловите влекачи с
двигатели, съответстващи на екологична категория „Евро 4” или по-висока, като
при „Евро 4” данъкът се заплаща с 20 на сто намаление, а при по-висока
категория – с 50 на сто намаление. В чл.
59, ал. 5 от ЗМДТ е
въведено изискване за служебно установяване на екологичната категория на моторното
превозно средство от регистъра по чл.
54, ал. 1 от ЗМДТ,
което е различно от задължението за удостоверяване на категорията от данъчно задълженото
лице. Налице е противоречие между законовите правила и общинските такива. Общинският
съвет няма правомощие да определя самостоятелно размера на намалението на
данъка и обхвата на лицата, които ще се ползват от него. Протестираните текстове
чл. 45, ал. 1, ал. 2, ал. 3 и ал. 5 от Наредбата нарушават правилото на чл.
15, ал. 1 от ЗНА.
Относно чл. 46,
ал. 1 и ал. 3, изр. 2 от Наредбата:
Разпоредбите се
намират в глава втора „Местни данъци”, раздел втори „Данък върху превозните
средства” от Наредбата. Разпоредбата на чл. 46, ал. 1 от Наредбата въвежда
задължение за плащане на данъка върху превозните средства на две равни вноски в
следните срокове: от 1 март до 30 юни и до 30 октомври на годината, за която е
дължим. Облекчението за заплащане на данъка с отстъпка от 5 на сто се отнася за
предплатилите от 1 март до 30 април за цялата година. Тази разпоредба
противоречи на чл. 60, ал. 1 от ЗМДТ. Законовото правило въвежда изискване
за плащане на данъка в различен времеви порядък. Сроковете за плащане на двете
равни вноски по чл.
60, ал. 1 от ЗМДТ са
до 30 юни и до 31 октомври, а за данъка с отстъпка – до 30 април. С
разпоредбата на чл. 46, ал. 1 от Наредбата е въведена начална дата за плащане на
първата вноска, каквато дата не се предвижда в закона, а срокът за плащане на втората
вноска е намален с 1 ден спрямо законовия, и е въведена начална дата на периода
за плащане на данъка с отстъпка, каквато начална дата липсва в закона. Различията
водят до ограничения в реда за плащане на данъка от задължените субекти по
Наредбата.
Съгласно чл.
60, ал. 6, изр. 1 от ЗМДТ заплащането на данъка е условие за редовност
при периодичния технически преглед на превозното средство. Според чл.
60, ал. 6, изр. 2 от ЗМДТ заплащането на данъка се удостоверява с: 1.
проверка чрез автоматизиран обмен на информация между информационната система
за електронно регистриране на извършените периодични прегледи на пътни превозни
средства, поддържана от Министерството на транспорта, информационните
технологии и съобщенията, и: а) системата за обмен на информация, поддържана от
Министерството на финансите в изпълнение на чл. 5а, или б) съответната система
за администриране на местни данъци и такси на общината, или 2. представяне на
издаден или заверен от общината документ. Законът регламентира два алтернативни
и равностойни способа за установяване на факта на плащане на данъка за
превозното средство – проверка чрез автоматизиран обмен на информация между
съответните системи по т. 1, б. „а” или б. „б” от горецитираната норма, или
чрез представяне от задълженото лице на документ, удостоверяващ плащането,
издаден от съответната община. В чл. 46, ал. 3 от Наредбата е предвиден само
вторият от способите, с което е изключено приложението на първия, т.е. в
противоречие на закона е направено ограничаване и по този начин
заинтересованите лица са лишени от възможността плащането на публичното
задължение, което е условие за редовността на техническия преглед на превозното
средство, да се установи по алтернативния начин, предвиден в чл.
60, ал. 6, т. 1, б. „а” и б.
„б” от ЗМДТ – проверка чрез
автоматизиран обмен на информация. Протестираните тестове чл. 46, ал. 1 и ал.
3, изр. 2 от Наредбата нарушават правилото на чл.
15, ал. 1 от ЗНА.
Относно чл. 52,
ал. 1, т. 4 от Наредбата:
Разпоредбата се
намира в глава втора „Местни данъци”, раздел пети „Патентен данък” от
Наредбата. С нея се въвежда облекчение за данъчно задължените лица, подлежащи
на облагане с патентен данък, използващи работно място за обучение на чираци по
смисъла на Закона за занаятите и извършващи патентна дейност от
посочените в т. 10, 12 и 13 на приложение № 4 към глава втора, раздел пети от
ЗМДТ. Същите могат да заплащат 50 на сто от определения данък за съответното
работно място, при условие че към декларацията по чл. 53 е приложено копие от
удостоверението за вписване в регистъра на чираците, издадено от съответната
регионална занаятчийска камара. Правната регламентация на законово ниво е
в чл. 61м, ал. 1, т. 4 от ЗМДТ. Същата
изключва от приложното поле на облекчението лицата, извършващи патентна дейност
по т. 12 и 13 на приложение № 4 към ЗМДТ. Следователно от намаленото заплащане
на данъка могат да се ползват само бръснарските и фризьорските услуги, и ветеринарно-фризьорските
услуги. Налице е противоречие в приложното поле по отношение на субектите, за
които се отнася облекчението. Общинската наредба включва повече субекти от
предвидените такива в ЗМДТ, т.е. неоснователно разширява кръга на ползвателите.
Законовото правило е императивно и не подлежи на разширително тълкуване или
прилагане по аналогия. Налице е нарушение на правилото на чл.
15, ал. 1 от ЗНА.
По изложените
съображения и на основание чл. 193, ал. 1, пр. 2 от АПК съдът ще отмени разпоредбите на чл. 11, чл. 45,
ал. 1, ал. 2, ал. 3 и ал. 5, чл. 46, ал. 1 и ал. 3, изр. 2, и чл. 52, ал. 1, т.
4 от Наредбата за определяне размера на местните данъци на територията на
община Невестино.
При този изход на делото и на основание чл. 143, ал. 1 във вр. с чл.
196 от АПК ОбС Невестино следва да бъде осъден да заплати на ОП – Кюстендил
направените по делото разноски в размер на 20,00 лева – внесена такса за
съобщаване на оспорването чрез обявление в неофициалния раздел на „Държавен
вестник”.
Воден от
гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ разпоредбите на чл. 11, чл. 45,
ал. 1, ал. 2, ал. 3 и ал. 5, чл. 46, ал. 1 и ал. 3, изр. 2, и чл. 52, ал. 1, т.
4 от Наредбата за определяне размера на местните данъци на територията на
община Невестино, приета с Решение № 16/15.02.2008 г. на ОбС Невестино,
допълнена с Решение № 15/07.12.2011 г. на ОбС Невестино, изменена и допълнена с
Решение № 253/18.12.2013 г. и Решение № 410/28.02.2019 г. на ОбС
Невестино.
ОСЪЖДА Общински съвет Невестино да заплати на Окръжна прокуратура – Кюстендил сумата в размер на 20,00 (двадесет) лева – разноски
по делото.
Решението може
да се обжалва с касационна жалба пред Върховния
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.
При наличие на предпоставките по чл.
194 от АПК решението подлежи на разгласяване по начина на
разгласяване на Наредбата
за определяне размера на местните данъци на територията на община Невестино,
приета с Решение №16/15.02.2008 г. на ОбС Невестино, допълнена с Решение №
15/07.12.2011 г. на ОбС Невестино, изменена и допълнена с Решение № 253/18.12.2013 г. и Решение №410/28.02.2019 г. на ОбС
Невестино, и влиза в сила от деня на разгласяването
му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.