№ 7048
гр. София, 21.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:БИЛЯНА СИМЧЕВА
при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА
като разгледа докладваното от БИЛЯНА СИМЧЕВА Гражданско дело №
20231110158180 по описа за 2023 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ от
ищеца Т. Д. Д. срещу ответника ЗК „*******С” АД с искане ответникът да
бъде осъден да заплати сумата от 3000.00 лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, изразяваща се в стрес, болка и дискомфорт
от наранявания, настъпили вследствие на ПТП от 05.05.2023 г., предизвикано
по вина на водача на лек автомобил „Ауди“, модел „А3“ с рег. № *****, чиято
гражданска отговорност е застрахована при ответника, ведно със законната
лихва от 12.05.2023 г. - датата, на която е предявена извънсъдебно
претенцията за обезщетение пред застрахователя, до окончателното
изплащане на сумата.
Ищецът твърди, че на 05.05.2023г., около 11:00 часа, в град София, по
бул. „****** *********за“, в района на № 193, с посока на движение от бул.
„Р*******н“, към ул. „О**********“, Атанас Тодоров Стойнов управлявал
лек автомобил марка „Ауди“, модел „АЗ", с рег. № *****. Сочи, че поради
недостатъчно спазване на дистанция от другите участници в движението
станал причина за верижно ПТП, като се блъснал в находящия се пред него
лек автомобил марка „Мазда”, модел „3", с рег. № СВ******1ТМ, управляван
от ищцата Т. Д. Д., с правилно 1 поставен обезопасителен колан, която на свой
ред се ударила в находящия се пред нея неизвестен автомобил.
Твърди, че вследствие противоправното поведение на водача на лек
автомобил марка „Ауди“, модел „АЗ", с рег. № ******, ищцата понесла
следните телесни увреждания: - Травма на шийния отдел; Травма на нервните
коренчета в шийния отдел; Други уточнени синдроми на главоболие.
В резултат на настъпилото ПТП и предизвикания камшичен удар,
изпитала силна болка във врата и главата, оплаквала се от гадене и
световъртеж, имала позиви за повръщане. Веднага след ПТП посетила спешен
1
лекарски кабинет, като и били направени рентгенови изследвания и й била
поставена шийна яка. Предписано й било медикаментозно лечение. Няколко
дни след ПТП, поради неотшумяващо гадене и главоболи, отново посетила
лекарски кабинет и получила медикаментозно лечение.
В резултат на така описаните физически увреждания и назначеното
лечение изпитвала силен дискомфорт и затруднение при извършването на
обичайни ежедневни дейности от битов характер, както и на работните си
задължения като музикант; чувствала се потисната и непълноценна. Заради
преживения силен стрес имала нарушения в съня си, изпаднала в състояние на
тревожност, страдала от психически шок, бояла се да пътува в автомобил –
състояния, непреодолени до момента на депозиране на исковата молба /три
месеца след датата на ПТП/.
Поддържа, че деликтната отговорност на виновния за ПТП водач е била
обезпечена от ЗК „*******С” АД, чрез сключване на договор за застраховка
“Гражданска отговорност” по застрахователна полица №
BG/22/122002643681, валидна към момента на ПТП-то.
Сочи, че е предявила претенция към застрахователя, ответник в
настоящото производство, но последният не изплатил претендираното
обезщетение за неимуществени вреди.
С оглед на това, намира, че за нея е възникнал правен интерес от
предявяване на настоящия осъдителен иск срещу ответника с искане
последният да бъде осъден да й заплати претендираното обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 3000 лева в следствие на настъпилото ПТП
по вина на застрахования при него водач.
Претендира сторените по делото разноски.
В едномесечния срок по чл. 131 ГПК ответникът ЗК „*******С” АД
подава писмен отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск по
основание размер. Не оспорва механизма на настъпване на процесното ПТП и
вината на застрахования при ответното дружество водач, като сочи, че в хода
на ликвидационната преписка е определил застрахователно обезщетение в
размер на 2000 лева. Оспорва наличието на причинно-следствена връзка
между описаните в исковата молба телесни увреждания на нервните коренчета
с процесното ПТП. Твърди, че същите представляват стара травма и не са
предизвикани от инцидента. Намира, че претендираният размер на
застрахователното обезщетение е прекомерен и моли съдът да приложи
критерия за справедливост като присъди обезщетение в размер на опредЕ.та
от застрахователя сума.
Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите и
възраженията на страните, приема за установено следното от фактическа
и правна и страна:
По иска по чл. 432, ал. 1 от КЗ:
Нормата на чл. 429, ал. 1 КЗ установява, че с договора за застраховка
2
"Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие в
границите на опредЕ.та в договора сума отговорността на застрахования за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди,
които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие, а
разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ предоставя право на увредения, спрямо
който застрахованият е отговорен, да иска обезщетението пряко от
застрахователя.
За да се породи това право следва да бъдат изпълнени изискванията на
нормата на чл. 380 КЗ, а именно отправена писмена претенция до
застрахователя по риска "Гражданска отговорност" и изтичане на срока за
окончателно произнасяне от страна на застрахователя, визиран в разпоредбата
на чл. 496, ал. 1 КЗ – 3 месеца, считано от предявяване на претенцията пред
застрахователя /респективно – постановяването на отказ от страна на
застрахователя да изплати обезщетението/.
Следователно отговорността на ответното дружество е предпоставена
от установяването по делото на следните юридически факти: 1/ сключен
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” между
делинквента и ответното дружество; 2/ всички, посочени в чл. 45 ЗЗД
елементи на фактическия състав на непозволеното увреждане /противоправно
деяние; което е извършено виновно; настъпване на конкретни вреди и наличие
на причинно - следствена връзка между деянието и причинените вреди, като
по отношение на вината е налице законна оборима презумпция - чл. 45, ал. 2
ЗЗД/.
В конкретния случай, не е спорно между страните, а и се установява от
представените по делото писмени доказателства, че между ответника и водача
на лек автомобил „Ауди А3“ е било налице валидно застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ към момента на
настъпване на процесното ПТП.
Не е спорно също така, че ищецът е отправил извънсъдебна претенция
по реда на чл. 380 КЗ към ответника, получена от последния на 12.05.2023 г.
/л. 21/, както и че до изтичане на 3-месечния срок /предхождащ подаването на
настоящата искова молба/ не е налице изплащане на застрахователно
обезщетение от страна на ответното дружество. Не се установява по делото и
направеното от ответника твърдение, неподкрепено с писмени доказателства,
че същият е определил и предложил изплащане на обезщетение в размер на
сумата от 2000 лева.
Не е спорен по делото и въпросът, касаещ механизма на ПТП, като
същият се установява от събраните писмени доказателства /протокол за ПТП,
АУАН и влязло в сила наказателно постановление/, видно от които инцидентът
е настъпил на при описания в исковата молба механизъм, а именно: На
05.05.2023 г., около 11:00 часа, в град София, по бул. „****** *********за“ с
посока на движение от бул. „Р*******н“ към ул. „О**********“, срещу №
193, лек автомобил „Ауди А 3“ с рег. № *****, поради неспазване на
достатъчно разстояние от спиращият пред него лек автомобил „Мазда 3“ с рег.
номер СВ******1TM, реализира ПТП с него. Последният се измества напред
3
от удара и удря спрелия отпред лек автомобил с неизвестен рег. номер, марка
и модел, който напуска ПТП.
Не е спорно между страните, че вина за настъпилото ПТП носи изцяло
застрахованият при ответника водач.
Формираният правен спор по делото е концентриран върху въпросите
за вида и характера на получените от ищеца травматични увреждания,
наличието на причинно-следствена връзка между първите и процесното
ПТП и справедливият размер на обезщетението за търпените болки и
страдания.
За установяване на спорните по делото въпроси пред настоящата
съдебна инстанция са събрани писмени и гласни доказателства, както и са
приети комплексна съдебномедицинска експертиза и съдебно-психиатрична
експертиза.
От представената по делото медицинска документация /в това число
– справка от НЗОК за поставени диагнози на ищеца за периода от 01.01.2019 г.
до 31.05.2024 г., както и от заключението на приетата съдебномедицинска
експертиза, която съдът кредитира като компетентно изготвена, безспорно се
установява, че в резултат на настъпилото произшествие ищцата е пострадала,
като е получила травма на шията, неуточнена, което й е причинило
временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Вещите лица по
съдебномедицинската експертизата констатират, че шийната травма е
резултат от рязко придвижване на главата напред и назад в резултат на
придаване на кинетична енергия, реализиращо контузия на сухожилно-
мускулния апарат на шийния гръбнак, като по механизъм на получаването й
същата стои в причинно-следствена връзка с описания пътен инцидент.
След анализ на прил*******ните по делото на магнитен носител
образни изследвания от деня на инцидента, вещите лица са установили
наличието на начални дегеративни заболявания на шийните прешлени, както и
белези от фрактура от хронично натоварване в лумбалните прешлени, чиято
първопричина не е процесния инцидент. В проведеното по делото изслушване
в открито съдебно заседание вещите лица разясняват, че макар ПТП да не е
причина за проявлението на тези находки, същото е засилило обострило
болезненост.
От събраните писмени доказателства, анализа на изготвената КСМЕ и
преценката на депозираните от свидетеля Зерлиев показания, които съдът
кредитира като достоверни и отразяващи обективно личните впечатления на
свидетеля /живеещ на семейни начала с ищцата/, се установява, че в резултат
на нанесените телесни увреждания, ищцата е била подл*******на на
медикаментозно лечение, носил е шийна яка, предписана й от лекуващия
специалист за период от около 10 дни /но реално ползвана 1-2 месеца/,
изпитвала е физическа немощ и изтръпване на крайниците, силни болки в
главата непосредствено след инцидента, оплаквала се е от често повръщане в
първите две седмици след ПТП, имала е затрудния от битов и служебен
характер, чувствала се е потисната, страдала от внезапни „паник-атаки“, бояла
се да шофира, макар да й се налагало, тъй като няма друг шофьор в
4
семейството.
От приетата по делото съдебно-психиатрична експертиза, изготвена
от вещото лице след преглед на ищеца, която съдът кредитира като
компетентно и задълбочено изготвена, се установява, че в първите часове и
дни след катастрофата ищцата описва типична симптоматика на остро
стресово разстройство – преходно разстройство, но със значителна тежест,
което се развива в отговор на силен соматичен и/или психичен стрес и
обикновено продължава от няколко часа до дни. Стресорът м******* да бъде
непреодолимо травмиращо изживяване, например сериозна заплаха за
сигурността и физическото оцеляване на лицето или на любимия човек (хора).
В случая преживяната катастрофа, заедно с възникналите телесни симптоми
след нея, са възприети по такъв травмиращ начин от ищцата. Вещото лице
сочи, че индивидуалната уязвимост и възможностите за справяне играят роля
за появата и тежестта на острата стресова реакция. Според данните на
изследваната първоначалните шокови оплаквания постепенно отслабнали и
плавно са преминали към тревожно-депресивна реакция в контекста на
адаптационно разстройство. Експертът сочи, че периодът около месец след
инцидента е съпътстван от преживяване на безсилие, безполезност. Били
нарушени апетитът и сънят, персистирали телесни прояви на тревожност,
появили се панически пристъпи с постепенно намаляващ в следващите 6 м до
1 година интензитет и честота.
Вещото лице разяснява, че паническите пристъпи са повтарящите се
пристъпи на силна тревожност (паника), които не се ограничават до опредЕ.
ситуация или обстоятелства, поради което са непредсказуеми. Основните
симптоми варират по интензивност при различните пациенти, но често
срещани са: внезапен пристъп на сърцебиене, болка в гърдите, чувство на
задушаване, световъртеж и чувство за нереалност (деперсонализация или
дереализация). Почти неизменно се среща вторичен страх от смърт, загуба на
контрол или полудяване. Отделните пристъпи обикновено продължават
няколко минути, но понякога и по-дълго. Пациентите в пристъп на паника
често изпитват нарастващи по интензивност страх и вегетативни симптоми,
достигащи своя максимум на върха на пристъпа. Паническата атака често
бива последвана от траен страх от нова атака.
Сочи, че в случая паническите пристъпи, заедно с тревожно-
депресивни симптоми като нарушения на съня, апетита м******* да се
приеме, че са възникнали „de novo”, за първи път след катастрофата и
като пряк резултат на острия стрес. Стресогенното събитие и
продължаващите неприятни последици за телесното състояние са
първостепенен и с най-голяма тежест причинен фактор и разстройството не
би възникнало без тяхното въздействие. Адаптационното разстройство с
тревожнодепресивни симптоми, в контекста на което се появяват тези
симптоми, е състояние на субективен дистрес и емоционално разстройство,
обикновено нарушаващо социалното функциониране, което възниква в
периода на адаптация към значими жизнени промени или към последиците на
стресогенно жизнено събитие (включително наличието или възможността за
сериозно телесно заболяване).
5
Експертът сочи, към момента на прегледа /повече от 2 години след
инцидента/ се установяват актуални остатъчни тревожно-депресивни
симптоми, които са изявени в степен, което не м******* да покрие пълните
диагностични критерии за поставяне на което да е психично разстройство. Те
обаче показват категорична връзка с настъпилите след катастрофата остра
стресова реакция и разстройство в адаптацията, смесена тревожно-
депресивна реакция, които се описват по автентичен начин от
подекспертната, както и в свидетелските показания и индиректно от
проведените прегледи и консултации по повод на симптоми вероятно свързани
с тези състояния. Тези актуално наблюдавани симптоми могат да се
разглеждат като следа, белег – т.е. по-трайна последица от настъпилата травма
и съответната психична реакция към нея.
Вещото лице заключва, че към настоящия момент при ищцата
възстановяването в психичен план е почти пълно, като м******* да се
коментира известно повишение на базисната тревожност и на готовността за
тревожно-депресивен тип реакции на стрес.
Горните обстоятелства налагат категоричен извод за доказаност по
делото на претърпени от ищеца неимуществени вреди в резултат на пътния
инцидент.
С оглед на това, съдът намира, че предпоставките за възникване
отговорността на застрахователя са безспорно установени по делото,
доколкото е доказано осъществяване на противоправно виновно проведение
от страна на застрахования при ответника водач на ПТП, в пряка причинно-
следствена връзка с което са настъпили неимуществени вреди за ищеца.
Ответникът не доказа при условията на пълно и главно доказване
възраженията си за липса на елемент от горния фактически състав /доколкото
увреждането на нервните коренчета – нестоящо в причинна връзка с
процесното ПТП, не е единственото основание за пораждане на право на
обезщетение за неимуществени вреди/, поради което съдът приема, че
предявеният иск се явява доказан по своето основание.
При определянето размера на обезщетението за неимуществени
вреди, съдът взе предвид следното:
Съгласно разпоредбите на чл. 51 и чл. 52 от ЗЗД на обезщетение
подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от
неправомерното поведение, а размерът се определя по справедливост от съда.
Принципът за справедливо обезщетяване не е абстрактен, а на преценка
следва да бъдат подл*******ни конкретни обективно съществуващи
обстоятелства. При преценка на справедливото обезщетение, което има за цел
да репарира претърпените болки и страдания, съдът следва да подложи на
анализ вида и характера на телесните увреждания, периода на възстановяване,
продължителността на изпитваните болки и страдания, техния интензитет,
нуждаел ли се от чужда помощ пострадалия и до каква степен, в какъв период
от време, допълнителното влошаване на здравословното състояние,
причинените морални страдания, обстоятелствата при които е извършено
деянието. Посочването не е изчерпателно, тъй като всеки случай е
6
индивидуален и съдът е длъжен да съобрази и изходи от конкретните
обстоятелства по делото. За определяне на обезщетение е необходимо да бъде
съобразена обществено-икономическата конюнктура към датата на
увреждането, за да съответства то на социалната справедливост. (В този
смисъл Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС; Решение №
28/09.04.2014 г. по т. д. № 1948/2013 г., ІІ-ро Т. О.; Решение 213/18.04.2000 г.
по гр. д. № 1265/99 г. на ВКС).
В конкретния случай, за определяне на справедливия размер на
обезщетението за причинени неимуществени вреди, съдът съобрази следните
обстоятелства по делото:
От представените по делото писмени доказателство - медицинска
документация от извършени прегледи и проведено лечение, както и от прието
заключение на съдебномедицинска експертиза се установява, че е ищецът е
получил навяхване и разтягане на свързващия апарат на шийния отдел на
гръбначния стълб. Този тип травма се характеризира с възстановителен
период в рамките на 10-14 дни, със средни по сила болки в началния период,
постепенно стихващи в рамките на пълния възстановителен период. При
наличните данни по делото за дегенеративни заболявания на гръбначния
стълб, вещите лица са посочили, че възстановителния процес е удължен и
възлиза на 20-25 дни. Не е спорно по делото, че типът увреждане налага
носенето на шийна яка, ще такава е била предписана и реално е носена от
ищцата. Не е спорно по делото, че уврежданията не са налагали извършване
на оперативни интервенции, а е проведено лечение с обезболяващи лекарства.
От показанията на свидетеля Зерлиев, пряк очевидец на инцидента,
възприел състоянието на пострадалата непосредствено след ПТП, както и в
рамките на целия възстановителен период, се установява, че ищцата е
изпитвала силни психологически смущения /описвания от свидетеля като
„паник атаки“/, главоболие, тремор, съпроводен с изпускане на предмети,
световъртеж, оплаквала се е от повръщане, имала е затруднения при
осъществяване на обичайни ежедневни дейности, свързани с грижата за
общия им дом и малолетното им дете, била затруднена в изпълнение на
служебните си ангажименти като музикант. Налагало се да приема
лекарствени препарати за обезболяване и смущения в съня.
От изготвената по делото съдебно-психиатрична експертиза се
установява, че пътният инцидент е станал причина за първично проявление на
силно психологическо състресение у ищцата, като повече от 2 години след
инцидента същата продължава да получава непредсказуеми панически
пристъпи.
При така установените обстоятелства и съобразяване на посочените по-
горе критерии за определяне на справедливия размер на дължимото
обезщетение съд намира, че справедливият размер на обезщетението за
понесените от ищеца неимуществени вреди възлиза на сумата от 4000 лева.
Съдът съобрази възрастта на ищцата към дата на настъпване на
процесното пътно-превозно средство /31 години/, оказваща положително
влияние върху физическата издръжливост на пострадалата и
7
продължителността на възстановителния период; настъпилите травматични
увреждания, вида и характера им – засягане на шийната област, препятствали
ищцата да се придвижва свободно и да изпълнява служебните си
анагажименти; продължителността на възстановителния период - обичайно в
рамките на до 14 календарни дни, но при наличните дегеративни заболявания
– удължен до 25 дни; засиленото първоначално усещане за болка, съпроводено
с тремор и повръщане; необходимостта от прием на обезболяващи; нуждата от
носене на шийна яка за период от поне 7-10 според лекарските показания;
негативните емоционални изживявания като обичайни неимуществени вреди
от такъв вид увреждане - неудобство и притеснение, вкл. че се налага
ангажиране помощта на близки; състоянието на потиснатост, невъзможността
да полага труд и да упражнява професията си, макар и за кратък период от
време.
При определяне размера на справедливото обезщетение съдът взе
предвид и тежкия психологически отзвук, който е предизвикало процесното
ПТП у ищцата, изразило се в остра стресова реакция и разстройство в
адаптацията, смесена тревожно-депресивна реакция, панически пристъпи,
които, заедно с тревожно-депресивни симптоми като нарушения на съня и
апетита, са се проявили за първи път след катастрофата и като пряк резултат
на острия стрес. Тази силно изразена стресова симптоматика, дори без
наличието на каквито и да е било физически увреждания /които, процесния
случай, безспорно са налице/, е достатъчна да обоснове заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди в претендирания от ищеца размера.
На последно място, съдът съобрази и социално-икономическите
условия и стандарт на живот през 2023 г. /годината на процесното ПТП,
причинило неимуществените вреди/, както и лимитите на ГО за релевантния
период, които биха могли да се вземат предвид като косвен критерий за
размера на вредите, поради което намира, че с определянето на обезщетение
от 4000 лв. ще бъде постигнат справедлив баланс между претърпените вреди
и паричното измерение на нуждата от обезвреда, съобразно принципа,
въведен в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД.
С оглед действащото диспозитивно начало в процеса, доколкото
ищецът претендира парично обезщетение в размер по-нисък от приетия за
справедлив от съда, претенцията се явява изцяло основателна за сумата от
3000 лева.
По претенцията за законна лихва:
Ищецът претендира заплащане на законна лихва от датата на
депозиране на претенцията си по реда на чл. 380 КЗ до окончателното
заплащане на вземането.
Съобразно трайната практика на съдилищата, по спорове, основаващи
се на деликтна отговорност, не е необходимо претенцията да бъде заявена като
отделен иск с правно основание чл. 86 ЗЗД, независимо, че касае период,
предхождащ датата на подаване на исковата молба.
Независимо, че ответникът не излага възражения във връзка с началния
момент за присъждане на законната лихва, съдът намира за необходимо да
8
разясни следното:
Спрямо договорите за застраховка на гражданската отговорност са
предвидени специални правила, съобразно които застрахователят се
задължава: на осн. чл. 429, ал.1, т.1 КЗ - да покрие в границите на опредЕ.та в
застрахователния договор застрахователна сума отговорността на
застрахования за причинените от последния на трети лица имуществени и
неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от
застрахователното събитие, а на осн. чл.429, ал.1, т.2 КЗ – да покрие
отговорността на застрахования за неизпълнение на негово договорно
задължение. И в двата случая изрично чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ предвижда, че в
застрахователното обезщетение се включват и лихви за забава, когато
застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при
условията на чл. 429, ал. 3 КЗ.
Следователно, от една страна отговорността на застрахователя спрямо
увреденото лице е функционално обусловена от отговорността на
застрахования, включително и по отношение на лихвите за забава, които
последният дължи на увредения.
От друга страна, за разлика от КЗ / отм./, новият КЗ /в сила от
01.01.2016г./, в чл. 429, ал. 3, изр. 2 КЗ изрично лимитира включените в
застрахователното обезщетение, а оттам и в застрахователната сума, лихви за
забава като ги ограничава до тези, които текат от момента на по-ранната от
следните дати: датата на уведомяване на застрахователя за настъпване на
застрахователното събитие от застрахования на осн. чл.430, ал.1, т.2 КЗ или от
датата на уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното
събитие от увреденото лице, или от датата на предявяване на претенцията на
увредения пред застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение
/но не и от датата на настъпване на застрахователното събитие – от който
момент лихви дължи единствено самият делинквент/.
След предявяване на претенцията по чл. 498 КЗ, за застрахователя е
налице нормативно предвиден срок за произнасяне по чл. 496 КЗ, като
непроизнасянето и неизплащането в срок на застрахователно обезщетение е
свързано с: 1/ изпадане на самия застраховател в забава – чл.497, ал.1, т.1 и т.2
КЗ, в който случай той дължи лихва за собствената си забава, и 2/ с
възможност увреденото лице да предяви пряк иск срещу застрахователя в съда
на осн. чл. 498, ал. 3, вр. чл. 432, ал. 1 КЗ.
В хипотезата на пряк иск от увреденото лице срещу застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“, в застрахователната сума по чл. 429
КЗ /в сила от 01.01.2016г./ се включва дължимото от застрахования спрямо
увреденото лице обезщетение за забава за периода от момента на уведомяване
на застрахователя, респ. предявяване на претенцията от увреденото лице пред
застрахователя /не от момента на увреждането/. – Така в Решение
№291/27.05.2021г. по т.д. 1343/2020г. на ВКС, II т.о. и в решение
№128/04.02.2020г. по т.д. №2466/2018г. на ВКС, I т.о.
Поради това, в процесния случай обезщетението за забава към ищеца –
увредено лице, е дължимо от установената по делото най-ранна дата на
9
уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от
увреденото лице – 12.05.2023 г., от който същата се претендира и следва да
бъде присъдена.
По отговорността за разноски:
С този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на
разноски има само ищецът. Същият е направил такива за държавна такса – 120
лв., съдебни удостоверения – 10 лева, депозит за КСМЕ – 600 лв., депозит за
СПЕ – 300. Общо сторени разноски – 1030 лева /Разноските за извършени
разходи към трети лица за снабдяване с документи не са съдебни и не
подлежат на репариране по реда на чл. 78 ГПК/.
Своевременно е отправена и претенция за присъждане на адвокатско
възнаграждение в полза на адв. О., оказал безплатна правна защита на ищеца в
производството пред СРС. На основание чл. 38 ЗАдв, като взе предвид
действителната правна и фактическа сложност на спора, реално извършената
от процесуалния представител на ищеца работа, мн*******ството ангажирани
по делото доказателства, продължителността на производството /6 съдебни
заседания/, като съобрази действащата към момента на сключване на договора
Наредба 1/09.07.2004 г., чиито разпоредби съдът приема за ориентир в
средните пазарни цени на адвокатски услуги, намира, че справедливият
размер на адвокатското възнаграждение в полза на процесуалния
представител на ищеца възлиза на сумата от 600 лева. Същата следва да бъде
възл*******на в тежест на ответника.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗК „*******С” АД, ЕИК ***************, да заплати на
Т. Д. Д., ЕГН **********, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, сумата от 3 000.00
лв., представляваща обезщетение за претърпени като водач на л.а. „Мазда”,
модел „3", с рег. № СВ******1ТМ, неимуществени вреди, изразяваща се в
стрес, болка и дискомфорт от наранявания, настъпили вследствие на ПТП от
05.05.2023 г., предизвикано по вина на водача на лек автомобил „Ауди“, модел
„А3“ с рег. № *****, чиято гражданска отговорност е застрахована при
ответника по силата на полица № BG/22/122002643681, ведно със законната
лихва от 12.05.2023 г., до окончателното изплащане на сумата
ОСЪЖДА ЗК „*******С” АД, ЕИК ***************, да заплати на
Т. Д. Д., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 1030 лева
– сбор сторените от ищеца разноски в първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА ЗК „*******С” АД, ЕИК ***************, да заплати на
адв. В. В. О. - САК, ЕГН **********, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв., сумата
от 600 лева – адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна защита
10
на ищеца в първоинстанционното производство.
Решението м******* да бъде обжалвано с въззивна жалба пред
Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11