РЕШЕНИЕ
№ 948
гр. Пловдив, 04.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Анета Ал. Трайкова
при участието на секретаря Невена Мл. Назарева
като разгледа докладваното от Анета Ал. Трайкова Гражданско дело №
20215330114999 по описа за 2021 година
Съдът е сезиран с искова молба, подадена от ТП на НОИ - ПЛОВДИВ, ЕИК
1210825210196, срещу „БАЛКАНКАР МИЗИЯ-БГ” ЕООД и Н. М. А., ЕГН
**********, с която са предявени искове с правна квалификация чл. 74, ал. 3 от КТ вр.
член 74 от КТ, за обявяване на недействителност на сключения между „БАЛКАНКАР
МИЗИЯ-БГ” ЕООД и Н. М. А., ЕГН ********** трудов договор № *** от ***г. поради
противоречието им със закона и заобикаляне на закона. Претендират се разноски.
Ищецът твърди, че по повод на искане от лицето Н. М. А. за отпускане на
парично обезщетение за безработица, поради прекратено трудово правоотношение с
работодателя „Балканкар Мизия-БГ“ ЕООД, била извършена проверка, при която било
установено, че в Регистъра на трудовите договори в НАП за лицето били подадени
данни за сключен трудов договор на *** г. на длъжност „мениджър, ключови клиенти”
с основно месечно възнаграждение 3060 лева, който бил прекратен на***г . Във
водения регистър на осигурените лица подаваните данни за периодите са за
осигуряване тези лица на максимален осигурителен доход за 2020г. Ищецът сочи, че
била извършена проверка по разходите на ДОО на дружеството-работодател за
установяване верността на подадените в регистрите на НАП данни от този осигурител
за периода 2016-2020г., вкл. и данните за А..
При проверката било констатирало, че *** на ответниковото дружество е лицето
Я. И. Л., за когото били налице данни, че е напуснал пределите на Република ***на
1
***г. На***г. същите тези лица удостоверили и постъпването на А. на работа. В хода
на проверката било установено, че трудовия договор и заповедта за прекратяване на
трудовия договор са подписани на дати с представляващ за работодателя Ю.Я. Л., за
когото били налице данни, че е напуснал Р***. Също така било констатирано, че във
ведомостите за заплати са начислени трудови възнаграждения с високи осигурителни
доходи, като липсват положени подписи за получени заплати. Констатирани било и
внасяне на осигурителни вноски за работниците в минимални размери – 163 лева, като
дружеството натрупало задължение по фонд ДОО от 16730,56 лева. Не били
представени документи, които да сочат, че ответницата А. реално е упражнявала
трудова дейност.
Резултатите от проверката били обективирани в КП № ***от ***г. на контролен
орган на ТП на НОИ.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника
„БАЛКАНКАР МИЗИЯ-БГ” ЕООД, чрез *** му Я. И. Л., с който счита предявените
искове за неоснователни.
Оспорени са твърденията в исковата молба, че трудовите договори не били
подписани от ***Л., като се излага, че *** работи по договор за управление и контрол
като отговаря за дейността на дружеството в *** и ***, ето защо всички трудови
договори били изпращани до гр. ***, където се намирал управителя, чрез приетата
„Система за автоматизирано управление и контрол – ***“, в т.ч. по куриери, и/или се
пренасяли чисто физически от пътуващи работници/служители и др. Счита, че
представените писмени доказателства от ищеца и от изложеното в исковата молба е
видно това, че трудовият договор съдържа всички изискуеми законови реквизити.
Твърди се, че Н. М. А. е полагала реален труд, като е изготвяла оферти,
каталози, издавала е фактури и прочие, все дейности, свързани с възложената й работа.
Краткосрочният период на трудовото правоотношение се обосновава с факта, че на А.
не било заплатено дължимото трудово възнаграждение, макар реално да е полагала
труд, поради незаконно блокиране на стопанския оборот на „Балканкар Електробуси“
ЕООД от ***. Твърди се, че Н. А. е полагала труд в офиса на ответното дружество –
работодател в гр. П., ул. „***“ № *.
Оспорват се представените към исковата молба констативни протоколи с
твърдение, че същите не се ползват с формална доказателствена сила. Твърди се, че не
отговарят на истината изложените факти от ищеца в исковата молба, касаещи
извършена проверка на работодателя, както и че същият не е заплащал осигурителни
вноски на работниците си. Заявява се, че срещу ответното дружество се води
принудително изпълнение от ***. Оспорват се твърденията на ищеца, че ответницата
Н. А., с действията си, цели получаване на обезщетение за безработица без реално да е
работила в дружеството – работодател.
2
Предвид изложеното, моли да се постанови съдебно решение, с което да бъде
отхвърлен предявеният иск като неоснователен. Претендира направените по делото
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответницата Н. М. А.,
представлявана от адв. Е. И., с който счита предявените искове за неоснователни и
моли да бъдат отхвърлени.
Твърди се, че трудовият договор е подписан както от работника, така и от *** на
ответното дружество – Я. Л.. Посочено е, че този*** се намира в***, като отговарящ за
дейността на дружеството в *** и *** и че всички трудови договори били изпращане в
гр. ***, където се намирал. Поддържа се становището, че от представените писмени
доказателства от ищеца и от изложеното в исковата молба се установява това, че
трудовият договор не страда от пороци и съдържа всички изискуеми от закона
реквизити. Твърди се също така, че ответницата е полагала труд в ответниковото
дружество, в неговия офис - в гр. П., ул. „***“ № *. Оспорени са представените към
исковата молба констативни протоколи, с твърдението да не се ползват с формална
доказателствена сила. Заявява се, че незаплащането на осигурителни вноски от
работодателя не може да бъде вменено във вина и тежест на работника, а и не води до
недействителност на трудовия договор.
Оспорени са изложените от ищеца твърдения, че А. е целяла да получи на
обезщетение за безработица без реално да е работила в ответното дружество. Излагат
се твърдения, че А. е полагала труд в дружеството, но не е получила дължимото й
трудово възнаграждение, което и дало основание да прекрати трудовия си договор с
дружеството, поради забавяне на изплащането на трудовото възнаграждение. В тази
връзка е посочено, че А. е образувала частно гражданско дело № ***г. по описа на
Районен съд – *** срещу работодателя си, като е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК срещу ответното дружество – работодател за
заплащане на неизплатено трудово възнаграждение за месец юни 2020 г. по сключения
трудов договор от ***г. Посочва се също така, че от работодателя не е подадено
възражение срещу издадената заповед изпълнение. Излага се, че в изготвените
ведомости за заплати за А. е било начислено съответно трудово възнаграждение.
Претендира направените по делото разноски.
ПЛОВДИВСКИ районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 вр. с чл. 12 ГПК, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
По допустимостта на производството.
Съгласно член 74, ал. 3 КТ в случаите, когато контролен или друг компетентен
орган сметне, че трудовият договор е недействителен на някое от основанията,
посочени в ал. 1 /противоречие със закона и заобикаляне на закона/ той незабавно
3
сезира съда, за да се произнесе по действителността на трудовия договор. Обявяването
на трудовия договор за недействителен се извършва по съдебен ред – глава 18 от КТ от
съда, пред който е повдигнат правния спор, а решението на съда по това
правоотношение има действие занапред. Според разпоредбата на член 75 от КТ,
отношенията между страните по трудовия договор до момента на обявяването на
неговата недействителност се уреждат както при действителен трудов договор, ако при
сключването му работникът е действал добросъвестно. Но ако работникът е действал
недобросъвестно при възникването му, по аргумент от противното съгласно член 353
от КТ трудовият му стаж до признаване на ТПО за недействително, не се признава за
трудов стаж. Освен това при недействителност на трудовия договор няма да бъде
зачетен и осиг. стаж на ответницата, което ще рефлектира върху ползването на бъдещи
парични обезщетения за временна неработоспособност, безработица и пенсия,
изплащани по КСО.
С оглед изложеното исковете са допустими и не са лишени от правен интерес.
По предявения иск за недействителност на трудовия договор поради
противоречието му със закона.
Противоречието на сделката със закона е налице, когато резултатът от сделката
противоречи на закона. Визираните от ищеца член 61, ал. 1 от КТ и член 63, ал. 3 във
връзка с ал. 4 от КТ са разпоредби, уреждащи възникването и сключването на
трудовото правоотношение, поради което тяхното нарушаване не води до
недействителност на трудовия договор поради противоречието му със закона.
Не се установява трудовият договор да не е подписан от работодателя. От
назначената по делото СГрЕ се установява, че трудовият договор е подписан от *** на
дружеството Я. Л., като дори и да се приеме, че подписването на договора от
работодателя не е осъществено на *** г., а в друг момент това не дава отражение
върху действителността на трудовия договор, защото недостатъкът е отстранен, а щом
е отстранен според разпоредбата на член 74, ал. 6 от КТ, недействителност не се
обявява.
Сам по себе си фактът, че управителят на дружеството не пребивава в страната
от *** г., не дава основание за някаква недействителност на трудовия договор, след
като работодателят е изразил съгласие за сключване на трудовия договор.
Ето защо трудовият договор не се явява сключен в противоречие със закона.
По предявения иск за недействителност на трудовия договор поради
заобикаляне на закона.
Според разясненията на ТР № 5/2012 г. на ОСГК на ВКС, за да се осъществи
заобикаляне на закона, участниците в сделката следва да съзнават, че целят
постигането на забранен или непозволен от закона резултат чрез извършването на една
4
или повече сделки, всяка от които сама по себе си не противоречи на повелителните
правила на закона. В този случай страните извършват тези сделки не за да получат
непосредствените, типични за тях правни резултати, а за да постигнат друга, по-
нататъшна цел, прякото осъществяване на която би противоречало на закона.
Придобиването на осигурителни права не преследва забранен от закона резултат.
Трудовото правоотношение от гледна точка на общественото осигуряване се явява
положителен юридически факт, част от фактическия състав по придобиване качеството
осигурено лице за съответния осигурен социален риск. В този аспект преследваната от
работника цел, посредством встъпване в трудово правоотношение да придобие
осигурителни права, не може да се приеме за забранен от закона правен резултат.
Напротив придобиването на осигурителни права е желан и императивно установен
резултат от полагането на труд, към който няма законова забрана да стреми
работникът. Житейски погледнато придобиването на право на пенсия за осигурителен
стаж и възраст представлява решителен мотив за сключването на трудов договор,
който от своя страна няма да е нищожен поради заобикаляне на закона. Същото се
отнася и за останалите осигурени социални рискове, поради което преследваната цел
от работника да придобие качеството осигурено лице и да се ползва от осигурителните
права по КСО е поначало правомерна цел.
По изложените съображения искът за прогласяване недействителността на
трудовите договори поради заобикаляне на закона следва да се отхвърли като
неоснователен и недоказан.
По разноските:
Предвид изхода на делото, на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК на ответницата М.
ще се присъдят разноски от 600 лева платено адв. възнаграждение, а на ответника
„БАЛКАНКАР МИЗИЯ-БГ” ЕООД разноски от 650 лева адв. възнагаждение.
Поради изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ТП на НОИ - ПЛОВДИВ, ЕИК 1210825210196,
срещу „БАЛКАНКАР МИЗИЯ-БГ” ЕООД, ЕИК ********* и Н. М. А., ЕГН
**********, иск с правна квалификация чл. 74, ал. 3 от КТ вр. член 74 от КТ, за
обявяване на недействителност на сключения между „БАЛКАНКАР МИЗИЯ-БГ”
ЕООД, ЕИК ********* и Н. М. А., ЕГН ********** трудов договор № *** от *** г.,
на основание противоречието му със закона и заобикаляне на закона, като
неоснователен.
ОСЪЖДА ТП на НОИ - ПЛОВДИВ, ЕИК 1210825210196 да заплати на Н. М. А.,
ЕГН ********** разноски от 600 лева адв. възнаграждение.
5
ОСЪЖДА ТП на НОИ - ПЛОВДИВ, ЕИК 1210825210196 да заплати на
„БАЛКАНКАР МИЗИЯ-БГ” ЕООД, ЕИК ********* разноски от 650 лева адв.
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен
срок, считано от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ______/п/_________________
6