Р Е Ш Е Н И Е
№……………
гр. София, 04.03.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Б състав, в публично съдебно
заседание на седемнадесети февруари две хиляди и двадесета година в
състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
МЛ.СЪДИЯ: ИВА НЕШЕВА
при секретаря Донка Шулева, като разгледа докладваното от
съдия Анастасова гр. дело № 7657 по описа за 2019 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 48439 от 22.02.2019
г. по гр.д.№ 11647/2018 г. по описа на СРС, 28-ми състав, е отхвърлен, като
неоснователен предявеният иск с правно основание чл.415, ал. 1 от ГПК вр. чл.
7, пaр. 1, б. „а“ от Регламент (ЕО) 261/2004 относно създаване на общи правила
за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или
голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91, за
признаване за установено, че „А Л К“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление *** дължи на А.Л.П., ЕГН ********** с адрес: ***, действаща чрез
законния си представител А.А.З., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 250.00
евро, ведно със законната лихва от 22.12.2017 г. до изплащане на задължението,
представляваща обезщетение за забавяне на полет № VB 4002, планиран за
07.05.2017 г. от 20:00 ч. по маршрут от летище „Никос Казандзкис“, Ираклио,
Гърция (HER) до летище София, България (SOF), за която сума е издадена заповед
за изпълнение по ч.гр.д. № 89914 по описа на СРС, 28 състав, за 2017 г.
С постановеното решение,
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК е осъден ищецът
да заплати на ответника сумата 912.00 лв., представляващи съдебни разноски по
делото.
В срока по чл.259, ал.1 ГПК е постъпила въззивна жалба от ищеца А.Л.П. срещу постановеното решение в
частта, с която е отхвърлен предявения иск. Изложени са доводи, че решението е неправилно,
поради допуснати нарушения на процесуалния закон. Заявява, че чрез събраните
пред първата инстанция доказателства е установено, че се е явила преди началото
на процесния полет- обстоятелство – елемент от фактическия състав за уважаване
на иска по Регламент (ЕО) 261/2004 относно създаване на общи правила за
обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или
голямо закъснение на полети. Освен това за установяването му пред първата
инстанция били поискани гласни доказателства, които били оставени без уважение
неоснователно. По искане на ищеца в производството били представени и списъци
на пътниците, които са били на борда по време на извършване на полета. За да
отхвърли предявения иск с постановеното решение СРС възприел за недоказано
именно това обстоятелство в противоречие със събраните доказателства.
Отправя искане за отмяна
на решението на СРС в посочената част и уважаване на иска. Претендира разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК въззиваемата страна „А Л К“ АД не подава отговор на въззивната жалба.
Жалбата е подадена в
срок и е срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е
допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Обжалваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо, поради което въззивният съд
следва да се произнесе по отношение правилността му с оглед наведените в
жалбата доводи. Във връзка с това, съдът намира следното:
Предявен е иск с правно
основание чл.415, ал. 1 от ГПК вр. чл. 7, пap. 1, б. „а“ от Регламент (ЕО)
261/2004 относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците
при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за
отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91.
Чрез събраните пред
първата инстанция доказателства се установява, че по заявление на А.Л.П., ЕГН **********
е било образувано ч.гр.д. № 89914 по описа на СРС, 28 състав, за 2017 г. На
29.12.2017 г. е била издадена заповед в полза на А.Л.П. срещу „А Л К“ АД, ЕИК *******
за сумата 250.00 евро, ведно със законната лихва от 22.12.2017 г. до изплащане
на задължението, представляваща обезщетение за забавяне на полет № VB 4002,
планиран за 07.05.2017 г. от 20:00 ч. по маршрут от летище „Никос Казандзкис“,
Ираклио, Гърция (HER) до летище София, България (SOF). По подадено в срока по
чл.414, ал.2 ГПК възражение на 16.01.2018 г. от страна на съда са дадени
указания на 18.01.2018 г. за предявяване на иск за установяване на вземането по
чл.415 ГПК. В срок, на 19.02.2018 г. е образувано настоящето производство за
установяване съществуване на вземането по издадената заповед.
Чрез събраните пред
първата инстанция доказателства се установява, че между законния представител
на А.Л.П.- А.А.З., ЕГН ********** и
туристическа агенция „А.Х.И.“ ООД е сключен договор за туристически
пакет по заявка с № 20825, който е включвал и информация относно вида,
характеристиките и категориите на средствата за превоз, местата, датите и
часовете на отпътуване и връщане. Установява се, че туристическият пакет е
включвал и самолетен билет за чартърен полет София - Ираклион - София с
включени летищни такси, като заплащането му е установено от платежни нареждания
от 29.03.2017 г. и 12.03.2017 г.
Установява се, че туристическа агенция „А.Х.И.“
ООД е сключила договор с ответника за извършване на процесния полет.
В производството е
установено, че в цената на екскурзията са били включени три двупосочни
самолетни билета за чартърен полет по направление летище София - летище „Никое
Казандзкис“, Ираклио, Гръция на 04.05.2017 г. и от летище „Никос Казандзкис“,
Ираклио, Гръция до летище София на 07.05.2017 г.
Установява се от
събраните пред първата инстанция доказателства и показанията на свидетеля А.Т.З.
разпитан пред въззивната инстанция, че в последния ден от екскурзията на летище
„Никос Казандзакис“ пътниците са били уведомени, че чартърния полет № VBB 4002,
който бил обявен за излитане в 20:00 ч. на 07.05.2017 г., няма да излети на
време. Самолетът е следвало да пристигне на летище София около 21:20 ч. на
07.05.2017 г. Същият излетял в 03:30 ч. на 08.05.2017 г. - със закъснение от 7
часа и 30 минути.
От представения пред
първата инстанция Договор от 26. 01.2017 г. се установява, че двете дружества:
„А.Х.И.“ АД и „ТЕЗ Тур - България“ ООД обединяват усилията си за осъществяване
на чартърен полет, както следва: на 04.05.2017 г. № VBB 4001 и на 07.05.2017 г.
№ VBB 4002. Страните посочили, че „ТЕЗ Тур - България“ ООД е сключил договор с
авиокомпанията Л.Ер/ A Л К Еърлайнс, като на „А.Х.И.“ АД е предоставена квота
от 53 седалки. В производството е представена фактура / л.95 от делото на СРС/,
установяваща извършеното плащане от туристическата агенция „А.Х.И.“ АД на
наетите седалки/самолетни места в съответствие с договора.
Чрез представения Чартърен
договор № 13/AЛK 17 от 30.01.2017 г. се установява, че „ТЕЗ Тур - България“ ООД
наема самолет от типа MD-82 по маршрут София - Ираклион - София, с цел
изпълнение на чартърен полет. В Приложение 1 към договора са посочени
параметрите на полета, а именно: заминаване на дата 04.05.2017 г. София 17.30 -
Ираклион 19:00, полетен номер VBB 4001 и връщане на дата 07.05.2017 г. Ираклион
20:00 - София 21:30, полетен номер VBB 4002.
От представените
списъците на пътници за процесния полет се установява, че ищцата, майка й и
сестра й фигурират като пътници, за които са заплатени/закупени билети.
Чрез показанията на
свидетеля А.Т.З. разпитан пред въззивната инстанция се установява явяване на
ищцата за началото на полета около час преди това.
Чрез представеното пред
първата инстанция удостоверение от гражданска авиационна агенция на международно
летище „Никос Казандзкис“, Ираклио от 08.05.2917 г. се установява, че полет №
VBB 4002, който е следвало да замине на 07.05.2017 г. от 20:00 ч. местно време,
е заминал на 08.05.2017 г. в 3:30 ч. поради технически проблем със самолета,
което закъснение е по-голямо от три часа.
В отговор на запитване
от страна на ищцата, от 04.07.2017 г. ответникът е посочил, че задълженията му
на опериращ въздушен превозвач следва да бъдат отменени, поради факта, че
даденото събитие довело до въпросното закъснение е причинено от извънредни
обстоятелства, които не са могли да бъда избегнати.
От приетата пред първата
инстанция съдебно-счетоводна експертиза, която съдът кредитира по реда на
чл.202 ГПК, се установява, че са налице издадени 2 броя фактури издадени от „А
Л К“ АД ( № 382/27.01.2017 г. за 10% депозит и № 413/13.04.2017 г. - доплащане)
с получател
„ТЕЗ Тур - България“ ООД за полет София - Ираклион - София за 04.05.2017 г. -
07.05.2017 г., които са редовно и своевременно осчетоводени от ответника.
С оглед тези фактически
констатации съдебният състав на СГС приема, че в дадения казус е налице
кумулативната даденост на елементите от фактическите състави на заявеният по
реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск от ищеца, съобразно което същият се явява
основателен и следва да бъде уважен.
За ищеца е породено правото на обезщетение в размер на 250
евро дължимо от ответника на основание чл. 7, § 1, б. „а" от Регламент
(ЕО) № 261/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година
относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при
отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети. В цитирания
източник на вторичното право на Европейския съюз, който съгласно член 288 от
Договора за функционирането на Европейския съюз има пълен директен ефект,
задължителен е в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки, са
изрично предвидени парични обезщетения по чл.7 в хипотезите на закъснение
повече от времето за излитане по разписание с повече от три часа при полет до 1
500 километра (чл.6)
Правното основание за
така претендираното обезщетение в случай на закъснение на полет, се черпи от
отправеното преюдициално запитване относно приложението на Регламент (ЕО)
261/2004г., въз основа на което Съдът на Европейския съюз се е произнесъл с
решение от 19.11.2009г. по съединени дела С-402/07 и С-423/07, с което съгласно
чл. 633 ГПК е дал задължително за българския съд тълкуване на разпоредбите на
приложимия към настоящия спор регламент. Съобразно тези разяснения, пътниците
на закъснели полети могат да се приравнят на пътници на отменени полети за
целите на прилагането на правото на обезщетение като същите имат правата по
чл.7 от регламента когато поради закъснение на полет, претърпяват загуба на
време, равна на или по-голяма от три часа.
В настоящия случай както
бе посочено се касае за закъснение на полет с 7 часа и 30 минути довел до
закъснение в пристигането до крайния пункт. Тази фактическа обстановка попада в
хипотезата на чл. 7, § 1, б. „а" от Регламент (ЕО) № 261/2004 на
Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година, тъй като
разстоянието от началната точка - летището в гр. Ираклио, Република Гърция до
крайния пункт на пристигане - летището в гр.София, Република България, е до
1500 километра измерено по метода на дъгата на големия кръг съгласно
изискването на чл. 7, § 4 от цитирания Регламент.
С параграф 1 на чл. 3 от
Регламент № 261/2004 е уредена общата приложимост на регламента. От логическото
тълкуване на разпоредбата се извлича извод, че при явяване след определения от
авиопревозвача час или по-малко от 45 минути преди обявения час на излитане
пътникът губи правата си по Регламент № 261/2004, защото той остава неприложим.
Това е така, защото съгласно практиката на Съда на ЕС обезщетяването по
Регламент № 261/2004 представлява обезщетение за „вреда, състояща се в загуба
на време". Със своето късно явяване пътникът, първо, не търпи посочената в
практиката на СЕС вреда и, второ, показва незаинтересованост към престацията на
превозвача по договор за превоз навреме и точно.
Фактическите твърдения
на ищеца, че по отношение на него е възникнало право на обезщетение по
Регламент № 261/2004 г., като по този начин имплицитно твърди осъществяване на
целия фактически състав и настъпване на предвидените последици са доказани в
производството. В същото време ищецът е доказал явяването си за полета 45
минути преди уговорения час на излитане, което явяване несъмнено е част от
фактическия състав на правото на обезщетение.
Поради това превозвачът –
ответник следва да носи отговорност за закъснението, съответно дължи
обезщетение, като претенцията с правно основание чл.422 ГПК вр. чл. 7, параграф
1, б. "а" от Регламент /ЕО/ 261/2004 г. на Европейския Парламент и на
Съвета от 11.02.2004 год. е доказана и основателна.
Поради несъвпадане с
изводите на СРС, постановеното решение в обжалваната част следва да бъде отменено
като неправилно, а предявения иск – уважен в цялост.
По разноските:
С оглед изхода на спора
в полза на жалбоподателя следа да бъдат присъдени разноски за настоящата
инстанция в размер на 325.00 лв. за държавна такса и заплатено адвокатско
възнаграждение в минимален размер посочен в чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1
от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения – 300.00
лв.
По изложените
съображения, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение
№ 48439 от 22.02.2019 г. по гр.д.№ 11647/2018 г. по описа на СРС, 28-ми състав,
с което е отхвърлен, като неоснователен предявеният иск с правно основание
чл.415, ал. 1 от ГПК вр. чл. 7, пaр. 1, б. „а“ от Регламент (ЕО) 261/2004
относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при
отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна
на Регламент (ЕИО) № 295/91, за признаване за установено, че „А Л К“ АД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление *** дължи на А.Л.П., ЕГН ********** с адрес:
***, действаща чрез законния си представител А.А.З., ЕГН **********, с адрес: ***,
сумата от 250.00 евро, ведно със законната лихва от 22.12.2017 г. до изплащане
на задължението, представляваща обезщетение за забавяне на полет № VB 4002,
планиран за 07.05.2017 г. от 20:00 ч. по маршрут от летище „Никос Казандзкис“,
Ираклио, Гърция (HER) до летище София, България (SOF), за която сума е издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 89914 по описа на СРС, 28 състав, за 2017 г.
и вместо него постановява:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от А.Л.П., ЕГН ********** с адрес: ***, действаща чрез
законния си представител А.А.З., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу „А Л К“
АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** иск с правно основание чл.415,
ал. 1 от ГПК вр. чл. 7, пaр. 1, б. „а“ от Регламент (ЕО) 261/2004 относно
създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан
достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на
Регламент (ЕИО) № 295/91, че А.Л.П., ЕГН ********** притежава парично вземане
срещу „А Л К“ АД, ЕИК ******* за сумата от 250 евро, ведно със законната лихва
от 22.12.2017 г. до изплащане на задължението, представляваща обезщетение за
забавяне на полет № VB 4002, планиран за 07.05.2017 г. от 20:00 ч. по маршрут
от летище „Никос Казандзкис“, Ираклио, Гърция (HER) до летище София, България
(SOF), за която сума е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 89914 по
описа на СРС, 28 състав, за 2017 г.
ОСЪЖДА „А Л К“
АД, ЕИК ******* да заплати на А.Л.П., ЕГН ********** с адрес: ***, действаща
чрез законния си представител А.А.З., ЕГН **********, с адрес: ***, на
основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 325.00 лв.-разноски за производството пред
въззивната инстанция; сумата 325.00 лв.-разноски за производството пред първата
инстанция и 325.00 лв.-разноски за заповедното производство по ч.гр.д. № 89914
по описа на СРС, 28 състав, за 2017 г.
Решението е окончателно
и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.