РЕШЕНИЕ
№260031
гр. Русе, 16.10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско
отделение, в закрито заседание на 16 октомври през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВИЯ
ПАВЛОВА
като разгледа
докладваното търговско дело № 391 по
описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ.
Постъпила е жалба от „ДРЪСТЪР” АД, ЕИК *********, представлявано от Н.Д., против
отказ № 20200908161936/11.09.2020 г. на длъжностно лице по регистрацията от
Агенция по вписванията към Министерство на правосъдието. Излага подробни
съображения за неправилност и незаконосъобразност на отказа и иска да бъде
отменен от съда и да се укаже на Агенция по вписванията – ТР да впише заявените
обстоятелства по партидата на дружеството.
Жалбата срещу отказа е подадена на 16.09.2020 г., видно от посоченото в
уведомителното писмо на Агенцията, той е постановен на 11.09.2020 г., поради
което същата е в срок. Подадена е от търговеца, поради което е допустима и
подлежи на разглеждане.
Със заявление А5 вх. № 20200908161936 по партидата на „ДРЪСТЪР” АД е заявена
за вписване промяна в обстоятелствата – намаляване на капитала на дружеството.
Към заявлението е приложена докладна записка до СД на „ДРЪСТЪР“ АД от заявителя,
протокол от извънредно неприсъствено заседание на СД от 03.09.2020 г., както и
други изискуеми документи – устав на дружеството, декларация
по чл. 13, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ, адвокатско пълномощно, декларация по чл. 151, ал. 2 ТЗ,
декларация по чл. 13, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ, документ за платена държавна такса, протокол
от извънредно общо събрание на акционерите на „ДРЪСТЪР” АД от 20.02.2020 г.
ведно със списък на присъствалите акционери.
Длъжностното лице е отказало заявеното вписване, като е посочило, че акционерите,
които не са внесли разликата до увеличената номинална стойност не губят
качеството си на такива, като последиците на чл. 189, ал. 2 и 3 ТЗ евентуално
биха се разпрострели само по отношение на акциите, съответни по брой на
разликата в номиналната им стойност. Според длъжностното лице, приложение
намира принципът за равното третиране на акционерите, тъй като обратното би
довело до увреждане правата на миноритарните акционери.
Съдът намира, че по същество, жалбата е неоснователна, а постановеният отказ
е правилен по следните съображения:
Разпоредбата на чл. 21 от ЗТРРЮЛНЦ изчерпателно
посочва правомощията на длъжностното лице по регистрацията при проверката на заявените
за вписване, респективно – заличаване на вписани обстоятелства или обявяване на
представените актове. Видно от протокола от проведеното извънредно общо
събрание на акционерите на „ДРЪСТЪР“ АД от 09.07.2019 г., достъпен за съда чрез
интернет страницата на Агенция по вписванията по партидата на търговеца, избраният
способ за увеличаване капитала на дружеството е чрез увеличаване номиналната
стойност на акциите от 1 лв. на 2 лв., като акционерите следва да извършат нови,
допълнителни вноски. Съдебната практиката е последователна по въпроса, че
увеличение на капитала чрез увеличаване номиналната стойност на акциите може да
се ползва за ефективно увеличаване на същия, поради което избраният от
жалбоподателя начин не противоречи на закона. Във всички случаи обаче, следва да
се държи сметка и за принципа на равно третиране на акционерите, както правилно
е приело и длъжностното лице в мотивите си към отказа.
Съдът споделя виждането, че акционерът не може да бъде обременяван с
допълнителни задължения, различни от задължението му за вноска, като изключенията
от това правило изрично са посочени в закона – чл. 191 ТЗ, който съдържа
възможност в тежест на акционера да възникне задължението да даде обезпечение,
както и хипотезата, свързана с увеличаване на капитала, чрез издаване на нови
акции, при което акционерът се е възползвал от правото си да ги запише с
предимство. Но в този случай, възникването на задължение в тежест на акционера
е пряка последица от негово волеизявление. Видно от представените писмени
доказателства и тези достъпни на интернет страницата на АВ по партидата на
жалбоподателя, настоящият случай не е такъв. Възможността за автоматично
възникване на задължение за вноски в тежест на акционера в резултат на взето
решение на ОСА за увеличаване на капитала, какъвто е процесният случай, има за
последица неоправдано накърняване на интересите на миноритарните акционери, т. к.
те се оказват в ситуация, при която или трябва да направят вноски в капитала,
които могат да се окажат в някои случаи непосилни за тях, или членственото им
правоотношение с дружеството ще се прекрати по силата на чл. 189, ал. 2 ТЗ. В
този смисъл, участието на акционерите в увеличаването на капитала, независимо
от начина и способа, по който това се извършва, следва да се приеме само като
възможност, като право, което акционерът е свободен и да не упражни. Наред с
това, следва да се посочи, че според
препратката на чл. 192, ал. 7 ТЗ, за увеличаване на капитала се прилагат
съответно правилата на глава четиринадесета, раздел II на ТЗ за учредяване на
акционерното дружество, а последиците от забава на вноски, регламентирани в чл.
189, ал. 2 и 3 ТЗ се съдържат в раздел ІV на същата глава, поради което са
неприложими в случая.
Решението за увеличаване на капитала на дружеството не може да породи
задължение в тежест на акционерите и това следва и от разпоредбата на чл. 194 ТЗ,
която урежда предимства на акционерите за придобиване на част от издадените при
увеличаването на капитала нови акции. Горната норма създава именно право, а не
задължение и независимо, че в настоящия случай не са издавани нови акции, а е
увеличена номиналната стойност на вече издадените такива, следва да се приеме,
че това правило на общо основание намира приложение и в случая. Противното означава, че при увеличаване на капитала чрез издаване на нови
акции, акционер, който не заплати записаните нови акции не губи качеството си
на такъв и последиците на чл. 189 ал. 2 и 3 ТЗ се простират само по отношение
на онези акции, за които акционерът е неизправен, докато в хипотезата на
увеличаване на номиналната стойност на акциите, за акционер, който не заплати
увеличената стойност се стига до пълно прекратяване на членствените му права,
въпреки, че същият е бил изправен до обема, съответстващ на придобитите акции, за
които е изпълнил задължението си за плащане.
От изложеното следва, че при увеличаване капитала на дружеството, щом става въпрос за упражняване на
право, а не задължение, то дори и в хипотеза на увеличаване на капитала по
начина, избран от жалбоподателя „ДРЪСТЪР“ АД, не може да се стигне до
прекратяване на членството на акционери. В случая, от приложените документи не
се установява заявеното за вписване обстоятелство, което е пречка за
извършването му. До този извод е достигнало и длъжностното лице при постановяване
на обжалвания отказ. Съдът не споделя възраженията във въззивната жалба, че ДЛР
е излязло извън пределите на проверката по чл. 21 ЗТРРЮЛНЦ, като е направило
недопустимо, според жалбоподателя, тълкуване на Търговския закон. Отказът на длъжностното лице да впише промяна в обстоятелствата – намаляване
на капитала на дружеството, е правилен и законосъобразен и следва да бъде
потвърден.
По тези съображения и на основание чл. 25, ал. 5 от ЗТРРЮЛНЦ, Окръжният съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА отказ № 20200908161936/11.09.2020 г. на длъжностно лице по регистрация при
Агенция по вписванията за вписване на промяна в обстоятелствата по партидата на
„ДРЪСТЪР“ АД, ЕИК *********.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 7-дневен срок от връчването му на жалбоподателя пред АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО
ТЪРНОВО.
Окръжен съдия: