Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 459
10.07.2020г.,
гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в
открито съдебно заседание на седми юли две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ: РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА
Секретар: Мария Койнова
Прокурор: Николай Трендафилов,
като разгледа докладваното от
съдия Чиркалева административно дело №
482 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Съдебноадминистративното производство е по реда на
чл.84, ал.2, във вр. с чл.70, ал.1 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).
Образувано
е по жалба на А.З.З., с ЛНЧ **********, гражданин на Р., с посочен по делото
адрес РПЦ - Харманли, гр.Х., ж.к. „Д.“ №***, против Решение №УПХ-38/03.06.2020г. на Интервюиращ орган към Държавната
агенция за бежанците (ДАБ), с което е отхвърлена молбата му за предоставяне
на международна закрила.
Оспорващият
излага доводи за незаконосъобразност на атакуваното решение, поради съществено
нарушение на административнопроизводствените правила и материалноправните
разпоредба. Незаконосъобразността на административния акт се обосновава с
твърдения за нарушение на чл.8 и чл.9 от ЗУБ. Изложените съображения,
обосноваващи отказа, били изцяло незаконосъобразни, тъй като административният
орган бил игнорирал факта, че причините оспорващият да напусне страната си били
крайно наложителни. Сочи се, че същият изложил подробно своята история пред
административния орган, който правилно я възприел, но неправилно приел, че
спрямо търсещия закрила не са налице предпоставките за предоставяне на
хуманитарен статут. Заплахата срещу него не можело да бъде пренебрегната,
поради несигурната обстановка в родината му. Нямал друг избор, освен да избяга
оттам, защото щял да пострада. Въпреки желанието му да остане там, нямало как
да живее спокойно и да свикне с липсата на сигурност. Притесненията му се
засилвали ежедневно и се наложило да търси спасение далеч от дома. Това
обстоятелство не било обсъдено и взето предвид под никаква форма от ДАБ при
издаване на обжалвания акт. В този смисъл изводът, че липсвали основания за
предоставяне на закрила бил необоснован и изцяло в противоречие със закона.
Счита, че в акта си административният орган не е разгледал поотделно в тяхната
съвкупност изложените от молителя факти и обстоятелства, обуславящи
основателността на искането му за предоставяне на статут на бежанец. Твърди, че
евентуалното му завръщане в Р. щяло да доведе до реална заплаха за живота и
сигурността му, поради което се счита, че за него били налице обстоятелствата,
визирано чл.9, ал.1, т.1 от ЗУБ. На следващо място се излагат доводи за
съществени пропуски от страна на административния орган, допуснати при оценката
на ситуация в страната на произход на оспорващия. Дори при наличието на
съмнения или неяснота за интензивността на насилие в страната на произход, тези
съмнения не следвало да бъдат тълкувани в ущърб на търсещия международна
закрила. Смята се още, че направената от административния орган преценка за
приложимостта на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ била извършена не само едностранно, но
дори и превратно, без да била обсъдена в пълнота и взаимна връзка наличната
пред органа информация. По изложените съображения, отказът на административния
орган за предоставяне на хуманитарен статут следвало да се приеме за постановен
при съществено нарушение на задължението му да изясни всички факти и
обстоятелства от значение за случая, което нарушение водило до неправилно
приложение на материалния закон. В случая не се установявало молителят да бил
посочил икономически съображения за напускане на страната на произход, както
приел административният орган. Заявената причина била свързана с липсата на
сигурност и перспектива за млад човек като него. На следващо място се посочва,
че ако решението на органа било с отрицателен диспозитив, то следвало същият да
изложи подробно аргументи за сигурността на държавата по произход. Твърди се
наличие на допуснато от органа нарушение на чл.75, ал.2 от ЗУБ - пропуск за
изследване на фактите, свързани с личното положение на молителя.
По
подробно изложените в жалбата съображения се моли за отмяна на атакуваното
решение, като се иска връщане на преписката на административния орган с
указания за разглеждане на молбата за закрила по общия ред.
Ответникът
- Интервюиращ орган при ДАБ, чрез процесуален представител, оспорва жалбата, като
счита същата за неоснователна и недоказана. Допълнителни съображения излага в
писмена защита.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Хасково излага становище за неоснователност на жалбата,
съответно за законосъобразност на атакувания административен акт.
Съдът, като обсъди доводите на страните в
производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
С молба с
вх.№105450-776/12.05.2020г. на Дирекция „Миграция“, СДВНЧ-Любимец, регистрирана
в ДАБ с рег.№УП-15532/20.05.2020г., гражданин на Р., с посочени имена А.З.З., е
поискал закрила в Република България. Желанието за закрила е потвърдено с молба
с вх.№364/20.05.2020г. на РПЦ – Харманли с посочени в нея имена З.А.З.. Чужденецът
е бил регистриран чрез попълване на регистрационен лист с рег.№УП-15532/20.05.2020г.
като А.З.З., гражданство – Р. Ф., етническа принадлежност – ****, роден на ***г.
в гр.З. в Република Т., с постоянен адрес:***, със **** образование, религия – ***,
****, без документи за самоличност. Последната е била установена чрез
декларация с рег.№УП-15532/20.05.2020г. по чл.30, ал.1, т.3 от ЗУБ, видно от
която търсещото закрила лице се индивидуализирало с имената А.З.З. от Р. Ф.,
роден на ***г. в гр.З.. Видно от Решение за настаняване №195/19.05.2020г., с рег.№УП-15532/20.05.2020г.,
чужденецът е бил настанен в РПЦ - Харманли. Търсещият закрила е бил запознат с
Указания относно реда за подаване на молба за международна закрила, за
процедурата, която ще се следва, за правата и задълженията на чужденците,
подали молба за закрила в Република България, както и със списък на
организациите, работещи с бежанци и чужденци, подали молба за статут, с приемни
в ДАБ при МС, като запознаването е удостоверено с подписа на настоящия
жалбоподател, длъжностно лице и преводач, върху посочения документ, заведен в
ДАБ с рег.№УП-15532/20.05.2020г. На 19.05.2020г. към търсещия закрила е била
отправена писмена покана за провеждане на интервю на 21.05.2020г.
С Писмо с
рег.№УП-15532/20.05.2020г. на ДАБ, Директорът на РПЦ – Харманли изискал от
Държавна агенция „Национална сигурност” писмено становище по постъпилата молба
за международна закрила.
На 21.05.2020г.
било проведено интервю с А.З.З., като част от административната процедура по
предоставяне на международна закрила, видно от Протокол за проведено интервю рег.№УП-15532/21.05.2020г.,
с което му е предоставено правото да изложи своята бежанска история. В хода на
интервюто чужденецът е посочил, че напуснал Р. през 2017г. и отишъл, със
самолет, легално, да работи и печели пари в Т.. Година и половина там живял в
гр. М.. В България влязъл на 29.11.2019г., нелегално. След влизането бил
задържан, заедно с още един човек. Целта му била да стигне до България. Посочил,
че не бил арестуван в Р., само в Т.. Не бил осъждан в страната си по произход,
а само в Т.. Това станало тъй като работил на яхта като обслужващ персонал.
Един ден началникът му довел едни бежанци и му казал, че трябва да ги закара до
Европа. По същото време обаче дошла и полицията и бил арестуван. На яхтата бил
нает за да мие и да товаря, да извършва обща работа. Не знаел, че началникът му
се занимавал с незаконна дейност, като превозва бежанци. Заявил, че е т. и
нямал проблеми заради принадлежността си към този етнос. Бил ***** и нямал
проблеми заради изповядването на тази религия. Нямал и проблеми с официалните
власти в страната си. Не членувал в политическа партия или организация, нито религиозна
или секта. Както той, така и семейството му не били заплашвани, не му било
оказвано насилие. Споделил, че напуснал Р., за да започне работа в Т. на яхта,
като поддържащ персонал. Работил там по-малко от месец и бил арестуван. След
това около две години и половина прекарал в затвор в Турция, заради присъда за
превоз на бежанци. Изтърпял си наказанието и на 26.11.2019г. бил освободен от
затвора, след което пристигнал в България. Искал да си отиде в Р., но не можел
да го направи законно, тъй като си изгубил паспорта. Поради тази причина дошъл
в България. Подал документи за закрила тук, тъй като консулството на Р. не му
предоставило никакви документи и не успял да се върне в родината си. Искал да
остане в България, да живее и работи.
С Решение №УПХ-38/03.06.2019г.
Интервюиращ орган при ДАБ (Е. Ч.) отхвърлил молбата за предоставяне на
международна закрила на А.З.З., на основание чл.70, ал.1, във вр. чл.13, ал.1,
т.1, т.2 от ЗУБ.
В
решението си органът посочва, че в разказаната от кандидата бежанска история
нямало доводи лицето да е било обект на преследване, като не се обосновавала и
опасност от бъдещо такова в страната му по произход. Посочил, че заявените от
молителя проблеми с властите в Турция не били основание за предоставяне на
закрила. Нямало данни лицето да било напуснало Р. принудително, направил го
доброволно, в стремежа си да намери работа. Не можело да се направи извод, че
по отношение на молителя било осъществено преследване по смисъла на чл.8, ал.1
от ЗУБ. Интервюиращият орган изложил и обширни мотиви за неоснователност на
молбата за предоставяне на хуманитарен статут, като изразил становище, че
напускането на Р. Ф. не било продиктувано от причините, визирани в чл.9, ал.1,
т.1 и т.2 от ЗУБ. Изложени са и съображения за липсата на основание за
прилагане на разпоредбата на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ, като е обективирано становището,
че дори и да се завърне в държавата си
по произход, чужденецът би могъл да води нормален начин на живот. В акта е
посочено също, че за кандидата не са налице и предпоставки за предоставяне на
статут по чл.8, ал.9, чл.9, ал.6 и ал.8 от ЗУБ.
На 09.06.2020г.,
срещу подпис, решението е връчено на жалбоподателя, последният е запознат с
неговото съдържание на език, който владее, и това е удостоверено с подписа на
преводач. Жалбата срещу решението е депозирана чрез административния орган на 11.06.2020г.
Същата е процесуално допустима, като
подадена срещу годен за оспорване административен акт, от надлежна страна, за
която е налице правен интерес от търсената защита и при спазване на 7-дневния
срок за съдебно обжалване, предвиден в чл.84, ал.2 от ЗУБ.
Административен
съд – Хасково, като прецени доказателствения материал по делото, както и
валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед
основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за неоснователна по следните съображения:
Решението
е обективирано в писмена форма и е издадено от административен орган,
разполагащ с материална и териториална компетентност. Съгласно чл.48, ал.1,
т.10 от ЗУБ, Председателят на ДАБ определя интервюиращите органи на Държавната
агенция за бежанците, които провеждат ускорена процедура в производство по
общия ред, а по делото е представена Заповед №РД 05-422/08.06.2017г. на
Председателя на ДАБ, с която Е. Д. Ч., младши експерт в РПЦ - Харманли, е
определен за интервюиращ орган.
Съгласно
разпоредбата на чл.68, ал.1, т.1 от ЗУБ, производство по общия ред се образува
с регистрирането на чужденеца по подадена от него молба за международна
закрила. На основание чл.70, ал.1 от ЗУБ, при наличие на основания по чл.13,
ал.1, в срок до 10 работни дни от регистрацията на чужденеца, интервюиращият
орган може да приложи ускорена процедура в производството по общия ред, като
вземе решение за отхвърляне на молбата като явно неоснователна. Към датата на
издаване на процесното решение – 03.06.2020г., предвидения срок за произнасяне
на интервюиращия орган в условията на ускорена процедура е бил спазен.
Съдът не
констатира при издаване на обжалваното решение да са допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила и не кредитира твърденията
на жалбоподателя в тази насока. Установява се от доказателствата по делото, че
в хода на производството пред интервюиращия орган в РПЦ – Харманли при ДАБ, с
чужденеца е проведено интервю, което е отразено в нарочен протокол, прочетен на
интервюирания в присъствието на преводач, на разбираем за него език. Оспореният
административен акт отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл.59 от АПК, тъй като е надлежно мотивиран с посочване както на фактическите, така и на
правните основания за постановяването му.
Не се
установява и нарушение на чл.58, ал.9 от ЗУБ. В случая е изискано писмено
становище от ДАНС по молбата на жалбоподателя за предоставяне на международна
закрила. Такова становище не е представено по делото. Следва обаче да се
отбележи, че липсата на подобно становище не обосновава незаконосъобразност на
акта, доколкото същият е постановен по реда на чл.70, ал.1 от ЗУБ - в ускорена
процедура в производството по общия ред, а в този случай, съгласно разпоредбата
на чл.58, ал.9, изр.2 от ЗУБ, такова становище не се изисква.
При
извършената проверка относно материалната му законосъобразност, съдът намира атакувания
акт за издаден в съответствие с материалния закон.
Съгласно
разпоредбата на чл.13, ал.1 от ЗУБ, на която се е позовал интервюиращият орган,
„молбата на чужденец за предоставяне на международна закрила се отхвърля като
явно неоснователна, когато не са налице условията по чл.8, ал.1 и ал.9,
съответно по чл.9, ал.1, ал.6 и ал.8, и чужденецът: т.1, се позовава на
основания извън предмета на този закон, и т.2 – не посочва никакви причини за
основателни опасения от преследване“. Член 8, ал.1 от ЗУБ гласи, че статут на
бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който поради
основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност,
политическо мнение или принадлежност към определена социална група, се намира
извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се
ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Наличието и
основателността на опасенията от преследване следва да бъдат преценени с оглед
представените в бежанската история на кандидата за статут данни. В настоящия
случай, видно от протокола от проведеното с оспорващия интервю по реда на
чл.63а от ЗУБ, същият не е заявил като причина за напускане на страната си по
произход – Р., в частност Т. Република, субект от Р. Ф., някоя измежду
изброените в чл.8, ал.1 от ЗУБ. От обективираните в протокола обстоятелства не
може да се направи извод за заявени от интервюирания опасения от преследване,
основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност
към определена социална група. Изследвайки данните от бежанската история на
жалбоподателя, административният орган обосновано е преценил, че не се
установява спрямо последния да е осъществено визираното в чл.8, ал.4 от ЗУБ
преследване, релевантно за предоставянето на бежански статут. В проведеното
интервю чужденецът е посочил като основен мотив за исканата закрила това, че не
можел да се завърне легално в Р., поради това, че нямал документи, както и
отказа на Руското консулство да му му съдейства. Правилно интервюиращият орган
е приел, че тези причини не попадат в предметния обхват на ЗУБ. Същите са
такива от личен характер, като целта е търсене на работа, а това от своя страна
води до извода, че същите са икономически. Спрямо чужденеца не е било оказвано
насилие, нито пък член на семейството му е получавал лични заплахи. Изложените
от кандидата причини за напускане на Р. правилно са преценени като неотносими
към приложното поле на чл.8, ал.1 от ЗУБ. Изводът на административния орган за
липсата на материалноправните предпоставки за предоставяне на статут на бежанец
се явява правилен и законосъобразен. Така заявеното от молителя пред органа не
следва да се приема като причина, която би могла да се определи като една от
тези, визирани в чл.8 или чл.9 от ЗУБ. Същата е в сферата на лични проблеми, които
не могат да се приемат като основание за предоставяне на международна закрила.
В хода на интервюто А.З.З. заявил, че не е членувал в политически партии или
организации, не е бил арестуван или осъждан в държавата си по произход, не му е
било оказвано насилие, не е бил заплашван. Всичко това води на извода за
наличието на причини, различни от посочените в ЗУБ, поради които жалбоподателят
е напуснал Р.. Няма обективирани данни същият да е член на семейството на
чужденец с предоставен статут на бежанец или предоставен хуманитарен статут в
България, нито са заявени други причини от хуманитарен характер, поради което
по отношение на него не са налице и условията на чл.8, ал.9 и на чл.9, ал.6 и
ал.7 от ЗУБ.
Правилна е и преценката на органа за липса на
предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по чл.9, ал.1 от ЗУБ. В
случая не се твърди от оспорващия и не се установява в държавата си по произход
той да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно
наказание или екзекуция, или изтезание или нечовешко или унизително отнасяне,
или наказание, каквито изискват т.1 и т.2 от посочената законова разпоредба.
По
отношение на жалбоподателя не са налице и материалноправните предпоставки за
предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ,
съгласно която норма хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не
може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може
да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като „тежки заплахи
срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай
на въоръжен международен или вътрешен конфликт”. В тази връзка
административният орган правилно е изследвал бежанската история на кандидата в
светлината на Решение от 17 февруари
Административният
орган е извършил преценката си за страната по произход след анализ на информацията,
обективирана в Справка с вх.№МД-289/27.05.2020г., изготвена от Дирекция
„Международна дейност“ към ДАБ, относно актуалното положение в Р. Ф.. От същата
става ясно, че ситуацията в Р. и в частност в Татарстан не е такава, която да
обосновава предоставяне на международна закрила на гражданите на тази страна. Там
няма въоръжен конфликт и жалбоподателят не е изложен на риск от тежки заплахи
поради такъв конфликт, поради което в случая не са налице предпоставките на
чл.9, ал.1, т.1 от ЗУБ.
Настоящият
съдебен състав намира извършената преценка на ситуацията в страната по произход
на заявителя за правилна, предвид оценката, че в конкретния случай няма
обоснован страх от преследване и индивидуализиране на заплахата за живота на
кандидата, за да са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен
статут. Изложените данни в Справка с вх.№МД-289/27.05.2020г., изготвена от
Дирекция „Международна дейност“ към ДАБ, относно актуалното положение в Р. Ф. и
конкретно в Татарстан, сочат, че обстановката там е напълно спокойна. Няма
данни да конфликти, размирици и преследвания, основани на етнос или вяра. Нещо
повече, подчертава се положителната роля на властите в провеждането на
дългосрочна политика за поддържане на баланса между различните етноси и вероизповедания.
Сочи се, че се наблюдава традиционно и стабилно взаимно разбирателство между
представителите на различните вероизповедания.
Като
цяло, от анализа на представената по делото официална справка на ДАБ, както и
от информацията, налична в общодостъпни източници, не се установява ситуацията
в Р. Ф. да е до такава степен усложнена, че да са налице основания за
предоставяне на международна закрила на граждани на тази страна.
Предвид гореизложеното,
съдът намира оспорения акт за издаден в съответствие с материалноправните
разпоредби и процесуалните правила, относими към неговото постановяване. Същият
съответства с целта на закона, не е засегнат от порок, налагащ неговата отмяна,
поради което следва да бъде потвърден, а подадената против него жалба следва да
бъде отхвърлена като неоснователна.
Водим от гореизложеното и на основание чл.172, ал.2
от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.З.З., с ЛНЧ **********,
гражданин на Р., против Решение №УПХ-38/03.06.2020г. на Интервюиращ орган към
Държавната агенция за бежанците.
Решението
не подлежи на касационно обжалване.
СЪДИЯ: