Р Е
Ш Е Н
И Е
№…
гр.София,01.03.2022год.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, Гражданско отделение, І 14 състав, в открито заседание на двадесет и четвърти
януари през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА
при участието на
секретаря Красимира Г. като разгледа докладваното от съдия М.Апостолова,
гр.дело №7848 по описа за 2019год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 235 и сл. от ГПК.
Образувано е по
предявен от Б.П.Ц.- Българска патриаршия иск, с правна квалификация чл.124, ал.
1 от ГПК, за признаване за установено по отношение на ищеца, че „С.-К.“ АД не е
собственик на следния недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, находящ се в гр. София,
район „Овча купел“, ул. „*******, целият с площ от 5576кв.м„ съставляващ по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София, Община Столична,
област София, одобрени със заповед № РД- 18-51/15.07.2010г. на изпълнителния
директор на АГКК - София имот с идентификатор № 68134.4339.238, с трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг
вид застрояване, с номер по предходен план: 238, квартал 86, парцел II, при
съседи: № 68134.4339.2518, № 68134.4339.239, № 68134.4339.240, №
68134.4339.905, № 68134.4339.9796, № 68134.4339.2537.
Релевират се
доводи, че с нотариален акт за продажба на недвижим имот №194, том VI, издаден
по нотариално дело № 2599 от 1925г. на нотариус при Софийски окръжен съд,
Съюзът на свещеническите братства купува от Драгалевски манастир „Света
Богородица" нива от пространство 9.5декара, находяща се в местността
„Гробищата“, Княжевско землище, при съседи: гробищата Виднярски, подполковник К.,
В.А., С.К.и Владайската река, който имот Драгалевският манастир е притежавал по
нотариален акт № 65, том VI, дело № 111,
дело № 211/1925 г. на IV нотариус при Софийски окръжен съд. Поддържа се, че е
издаден и нотариален акт за отчуждение по регулация №199, том V, peг. № 1096 по
нот.дело №1038/1935г. на нотариус при Софийски областен съд, с който е
удостоверено, че се придава по регулация към недвижимия имот на Свещеническото
братство в гр. София, находящ се в землището на с. Княжево, Софийска околия в
квартал 86, парцел III по плана на с. Красно село, местността „Виднярски
гробища“ пространство от 960 кв.м., при съседи общинско място, улица и
Свещеническото братство. Твърди се, че ответното дружество придобило въз основа
на постановление за възлагане недвижим имот изх. № 128069/29.07.2016год. по
изп.д. № 20158510401171 по описа на ЧСИ М.П.. Поддържа се да е налице частична
идентичност между имота, описан в горепосочените нотариални актове с имота по
постановлението за възлагане, предвид което е засегнато правото на собственост
на ищеца.
Посочва се, че
Столична община - район „Овча купел“ - гр. София издава скица № АБ-92-00-294 от
23.06.2008г. на парцел II -238 в кв. 86 по плана на гр. София местност „Овча
купел“, като в нея е посочено, че този имот е собственост на Съюза на
свещеническото братство съгласно нот. акт № 194/1925г. Процесният имот е бил
записан на Съюза на свещеническите братства, а в кадастралната карта,
изработена през 2010г., той е записан като собственост на Светия синод на БПЦ-
БП. Твърди се, че Б.П.Ц.- Българска Патриаршия е правоприемник на активите и
пасивите на Съюза на свещеническите братства. Поддържа се, че ответното
дружество, въз основа на издаденото му постановление за възлагане, е вписано
като собственик на имота в регистъра на недвижимите имоти към кадастралната
карта. Ответното дружество, с оглед проучване на собствеността и местоположение
на имота, е ангажирало услугите на специалист в областта на геодезията и
картографията, който изготвил скица, съгласно която имотът на ответното
дружество не е идентичен с имота, собственост на Светия синод. Поддържа се длъжникът
по изпълнителното дело- Г.К.да е
държател на имота по силата на наемно правоотношение, възникнало още между
неговите родители и ищеца.
Съобразно
изложеното моли исковата претенция да бъде уважена. Претендира разноски.
Ответникът-„С.К.“АД
в указания законоустановен срок по чл. 131 от ГПК излага становище за
недопустимост и неоснователност на исковата претенция. Поддържа за ищеца да не
е налице интерес от предявяването отрицателен установителен иск, доколкото не
се доказва да е собственик на процесния недвижим имот. Навежда доводи за липса
на проведена по отношение на имота процедура по ЗСПЗЗ и актовете по прилагането
му, като не е представен акт, с който на ищеца се възстановява собствеността
върху имота. Твърди да липсва годен предмет на иска, доколкото представеният
нотариален акт за собственост на земеделска земя не е бил годен да прехвърли
право на собственост, предвид императивните норми на реституционния закон за
такива имоти - ЗСПЗЗ. Твърди собственик на недвижимия имот да е бил длъжникът
по изпълнителното дело - Г.К., който се явява праводател на ответника по силата
на проведената публична продан. Твърди, че за ищеца не е налице интерес от
предявяване на иска, доколкото той не упражнява фактическата власт върху имота.
Излага
съображения, че при уважаване на иска, за ищеца не се открива възможност за
придобиване на права, като в случая за това съществува специален ред - чл. 54
от ЗКИР. Излага да липсва идентичност между имота, обект на нотариален акт
№2599/1925год. и процесния, като имотите се намират в различни землища. Твърди
представената комбинирана скица да не е от естеството да удостовери, правото на
собственост на ищеца или идентичност между имота по нотариален акт
№2599/1925год. и този възложен на ответника. Липсват данни към момента на
твърдяното правоприемство между ищеца и Съюзът на свещеническите братства през
1955год., имотът да е бил собственост на праводателя, предвид национализацията
на частната собственост в периода 1944-1959год. При условията на евентуалност
релевира възражение за придобивна давност. Твърди, че ищецът е бил осведомен за
провежданата по отношение на имота публична продан, като не се е възползвал от
реда за защита по чл. 435, ал. 3 и 4 от ГПК и по този начин се е съгласил със
законността на проведената процедура и с правата на праводателите на ответника.
Съобразно
изложеното е заявено становище за отхвърляне на исковата претенция. Претендира разноски.
При така изложеното съдът намира за установено от
фактическа страна следното:
С нотариален акт
№ 194, том VI, дело № 2599/925 г. от 16,11,1925год. /л. 6/,
Драгалевски манастир „Св. Богородица“ прехвърля на съюза на свещеническите
братства в България собствеността върху нива от пространство 9 декара и 5 ара,
находяща се в местността „Гробищата“, Княжевско землище до съседи: гробищата
Виднярски, подполковник К., В.А., С.К.и Владайската река. Посочено е, че
Драгалевският манастир притежава посочения имот по силата на нотариален акт №
65, том III, дело № 211/925 на IV
Нотариус при Софийски окръжен съд.
Представен е нотариален
акт за право на собственост върху недвижим имот, призната при обстоятелствена
проверка № 65, том III, дело № 211/13,10,1925
г. на IV нотариус при Софийски окръжен съд /л. 284/, с който манастир „Успение Пресвета
Богородица“ при с. Драгалевци, е признат за
собственик на нива в местността
„Гробищата“ от пространство 9,5 декара при съседи: гробища Виднярски,
подполковник К., В.А., С.К.и Владайска река.
Представен е
нотариален акт за отчуждение и придобиване по регулация № 199, том V, дело № 1038/935год. /л. 8/, с който към имот, находящ
се в землището на село Княжево, кв. 86, парцел III-ти
по плана на село Красно село, местността „Виднярски гробища“ се придава пространство 960кв.м., при съседи: общинско място,
улица и Централен секретариат на свещеническото братство.
С постановление
за възлагане на недвижим имот изх. № 128069/29,07,2016год. по изп.д. № 20158510401171 по описа на ЧСИ М.П.,
образувано срещу Г.В.К./л. 10/, Поземлен имот № 68134.4339.238, находящ се в
гр. София, общ. Столична, обл. София град, по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-51/15.07.2010г. на
изпълнителния директор на АГКК, с адрес: гр.
София, район „Овча купел“, ул. „*******, площ 5577 кв.м., трайно предназначение
на територията: урбанизирана; НТП: за друг вид застрояване, с номер по
предходен план: 238, квартал 86, парцел II, при съседи: № 68134.4339.2518, №
68134.4339.239, № 68134.4339.240, № 68134.4339.905, № 68134.4339.9796, №
68134.4339.2537, а съгласно нотариален акт представляващ празно дворно място с
площ от 4800 кв.м., находящо се в землището на Бояна, местността Овча Купел –
София, ул. *******, представляващо имот планоснимачен номер 21 в квартала
местност Овча купел, при съседи по нотариален акт: ул. Рачка, ул. Ливада, С.Ц.и
ул. Войводина могила е възложен на „С.-К.“ АД/ взискател по делото/. Посочено
е, че имотът е бил собственост на длъжника Г.В.К.по силата на наследствено
правоприемство от В.К., която го е придобила по силата на Нотариален акт за
дарение на недвижим имот, № 161, том IV, дело №
688/1967г. Видно от протокол изх. №208079/04,11,2016год., „С.-К.“ АД е бил
въведен във владение на недвижим имот /л. 109/.
По делото е
представено удостоверение на Комитетът при Министерството на външните работи по
въпросите на българската православна църква и на религиозните култове №518/05,01,1975 год. /л.
18/ за това, че по решение на Синода на православната църква в България от 08,07,2015г., Съюзът
на свещеническите братства в страната и околийските свещенически братства са
престанали да съществуват, считано от 09,07,1955год. Посочено е, че недвижимите имущества,
активите и пасивите на Съюзът на свещеническите братства в страната и
околийските свещенически братства са преминали към Синода на православната
църква в България, докато на околийските свещенически братства към съответните
митрополии.
Представен е
протокол от заседание на Св. Синод /л. 178/, видно от
който е взето решение Съюзът на свещеническите братства в страната и
околийските свещенически братства да спрат да съществуват, считано от
09,07,1955год., като недвижимите имущества на Съюзът на свещеническите братства
следва да се предадат на Св. Синод, а тези на околийските свещенически братства
на съответните епархийски началства.
С договор,
обективиран в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 106, том IV, дело № 853/1949 от 29,07,1949год. /л. 280/, Н.Т.С.,
Т.Т.С., М.Т.С.и М.Т.С.продават на Т.Д.К.собственото си празно място,
находящо се в землището на село Бояна, Софийско, местност Павлово,
представляващо парцел VIII и XI 476 от кв. 227, всеки парцел от 1706 кв.м.
или цялото от 3412 кв. м., при граници: ул. Рила, Ф.А., С.Ц.и Г.Г..
С договор,
обективиран в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 106, том IV, дело № 1087/06,08,1949
/л. 287/, М.Т.П. продава на И. Х.К. празно дворно място, находящо се в
София, Красно село, бивше землище на с. Бояна, цялото от 329 кв.м., парцел V, от квартал 64, местност Красно село, при съседи ул.
„Нишава“, Н.и В.П., М.И.и Л.К..
С договор,
обективиран в Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 158, том IV, дело № 685/1967год. от 25,02,1967год. /л. 231/ Т.Д.К.е дарил на сина си Д.Т.К.600 идеални кв. м. от собственото му
дворно място, находящо се в землището на село Бояна, местността Павлово –
София, без постройки, представляващо имот пл. № 21 в кв. 227, местността
триъгълника Бъкстон по плана на ст. София, съдържащ 3362 кв.м. по скица, а по
нотариален акт, представляващо парцел VIII и XI-476 от квартал 227 от по 1706 кв.м. всеки един, при
съседи: улица „Рила“, Ф.А., С.Ц.и Г.Г..
С договор,
обективиран в Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 159, том IV, дело № 686/1967год. от 25,02,1967год. /л. 233/ Т.Д.К.е дарил на внука си С.Д.К.600 идеални кв. м. от собственото му дворно
място, находящо се в землището на село Бояна, местността Павлово – София,
без постройки, представляващо имот пл. № 21 в кв. 227, местността триъгълника
Бъкстон по плана на ст. София, улица „********, съдържащ 3362 кв.м. по скица, а
по нотариален акт, представляващо парцел VIII и
XI-476 от квартал 227 от по 1706 кв.м. всеки един, при
съседи: улица „Рила“, Ф.А., С.Ц.и Г.Г..
С договор,
обективиран в Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 160, том IV, дело № 687/1967год. от 25,02,1967год.
/л. 235/, Т.Д.К.е дарил на внука си Т.Д.К.600 идеални кв. м. от собственото му дворно
място, находящо се в землището на село Бояна, местността Павлово – София, ул.
„********, без постройки, представляващо имот пл. № 21 в кв. 227, местността
триъгълника Бъкстон по плана на ст. София, съдържащ 3362 кв.м. по скица, а по
нотариален акт, представляващо парцел VIII и XI-476 от квартал 227 от по 1706 кв.м. всеки един, при
съседи: улица „Рила“, Ф.А., С.Ц.и Г.Г..
С договор,
обективиран в Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 161, том IV, дело № 688/25,02,1967 г. /л. 30/ Т.Д.К.е дарил на
сина сиВ.Т.К.800 идеални кв. м. от
собственото му дворно място, находящо се в землището на село Бояна,
местността Павлово – София, ул. „********, без постройки, представляващо имот
пл. № 21 в кв. 227, местността триъгълника - Бъкстон по плана на София,
съдържащ 3362 кв.м. по скица, а по нотариален акт, представляващо парцел VIII и XI-476 от квартал 227
от по 1706 кв.м. всеки един, при съседи: улица „Рила“, сега „Юнашка песен“, Ф.А.,
С.Ц.и Г.Г..
С договор,
обективиран в Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 161, том IV, дело № 688/1967
г. от 25,02,1967год. /л. 237/В.Т.К.е
дарил на В.Т.К.а 4800 идеални кв. м.
от собственото му дворно място, находящо се в землището на село Бояна,
местността Овча купел – София, без постройки, ул. „*******, представляващо имот
пл. № 21, 238 в кв. 86, местност „Овча купел“ по плана на ст. София, съдържащ
5700 кв.м. по скица, а по нотариален акт, представляващо парцел II от квартал 86, при съседи: улица „Рачка“, улица
„Ливада“, Ст. К. и ул. „Войводина могила“.
Представено е
удостоверение на Служба по вписванията – гр. София /л. 396/, за това, че в СВ –
гр. София – стар архив в книга по вписванията „Прехвърляния“ в том IV, акт № 161,
дело № 688/1967год. е вписан договор със страни Т.Д.К.иВ.Т.К., което личи и от
копието на страницата от азбучника на I нотариус.
Представен е
договор от 24,01,1961год. /л. 182/,
по силата на който Св. Синод на българската православна църква е отдал наВ.Т.К.под
наем недвижим имот, с площ от 13 декара дворни места, находящ се в кв. Овча
Купел – София, както следва парцел 1-3,4дка, парцел 2-2дка, парцел 3 0,6дка,
останалите парцели общо 7дка;
По делото е
представен протокол № 8 от 25,02,1964год.
от заседание на Св. С.на Българската православна църква /л. 173/, като т. 32 от
него е обсъдено писмо наВ.Т. К.във връзка с договор за наем от 24,01,1961год.
Представен е
договор за наем от 20.02.1976 г. /л.
169/, по силата на който Св. С.на българската православна църква е отдал наВ.Т.К.недвижим
имот, намиращо се кв. „Овча купел“, местността „Красно село“, кв. 86 и площ 3250
кв.м. с граници: ул. Рачка, уличка и наемателите Д.К.и Н.П.С..
Представен е
договор за наем от 01,01,1982 г. /л.
166/, по силата на който Св. С.на българската православна църква е отдал наВ.Т.К.под
наем недвижим имот, намиращ се кв. „Овча купел“, местността „Красно село“, кв.
86, с площ 1000 кв.м., с граници:
ул. Ливади и наемателите Д.К.,П.Х.и Х.Х..
По делото е
представена служебна бележка на служба „Църковни имоти“ /л. 174/, с която се
удостоверява, чеВ.К.е платил наем на Св. Синод до декември 1995 г. включително.
Представен е
договор за наем на недвижим имот от 14,07,2010год.
/л. 117/, по силата на който В.Т.К.а е предоставила на „Четири сезона 2004“ ООД
за временно и възмездно ползване недвижим имот, съгласно описанието по
нотариален акт № 161, том IV, дело 688/1967
година на I нотариус при СНС, а именно: празно място с площ от
4800 кв.м., находящо се в землището на Бояна, местност Овча купел – София, ул.
„*******, представляващо имот планоснимачен номер 21 в квартала местност Овча
купел, при съседи по нотариален акт: ул. Рачка, ул. Ливада, С.Ц.и ул. Войводина
могила, за срок от 10 години, считано от момента на подписването на договора.
По делото не е
спорно, а и от представеното по делото удостоверение за наследници /л. 139/ се
установява, че Г.В.К.е наследник на В.Т.К.а.
Видно от писмо
на „Софийска вода“ АД /л. 160/, съществуват данни за заплащане на предоставени
ВиК услуги на недвижим имот, с административен адрес ж.к. Овча купел, ул.
„Войводина могила“ № 18-20 /с лице към ул. „*******/ от титуляр ЕТ „Т.К.“. На
31,07,1998год., титулярът е променен на ЕТ „Разсадници ТДК“, а в периода
02,11,1999год. до 06,06,2001год. отново е възстановено името на стария титуляр
ЕТ „Т.К.“. Считано от 09,03,2015год., партидата е на името на ЕТ „Разсадници и
декоративни растения – Т.Д.К. – Г.К.“. След извършени проверки на имота,
последната от която на 27,11,2019год. е установено, че имотът е необитаем.
Представено е
Решение от 20,05,1991год. на СГС, Ф.О. за регистрация на ЕТ „Т.Д. К.“ /л. 254/.
С решение от 27,11,2000год. е вписана промяна на адреса на управление ЕТ
„Разсадници и декоративни растения – Т.Д.К. –В.К.“ на ул. „*******, като с
решение № 3 от 07,06,2001 год. е прехвърлено търговското предприятие на този
едноличен търговец на Г.К., като последният е вписан като ЕТ „Разсадници и
декоративни растения – Т.Д.К. – Г.К.“.
Представена е
нотариална покана от 19,06,2019год. /л. 181/, с който ищецът е поканил Г.К.да
предаде процесния недвижим имот.
Представена е невлязла
в сила присъда от 08,11,2017год. по НОХД 13293/2015год. на СРС /л.432/, с която
Г.В.К.е признат за виновен, за това, че заедно с В.Т.К.а са поддържали в
заблуждение И.П., че са собственици на недвижим имот в гр. София, м. „Овча
купел“, ул. „*******, УПИ II-238, кв. 86, с
което са му причинили вреди в размер на 4300
лв. – престъпление по чл. 209, ал.1 вр. чл. 20, ал.2 вр. ал. 1 НК.
По делото са
събрани гласни доказателства, чрез разпит на св.Р.В.С., от показанията на която
се установява, че познаваВ.,В.и Г.К.и от 1991 год. Тези лица обитавали
постройка и фургон. Самият имот бил ограден от стабилна ограда, изградена от
циментови колове и мрежа. В долната част на имота сочи да е разположена врата и
портал. Цялото семейство се грижело за
парцела, който бил добре поддържан.
От показанията
на свидетелят С.М.се установява че познаваВ., В.и Г.К.и от 2004год. Имотът, бил
ограден от стабилна ограда, като няма данни дали тя е била поставена от
посочените лица. В имота се намирал фургон, снабден с ток и вода, както и стара
дъсчена постройка, ведно с малко фургонче, приобщено към нея. Няма информация
кога са изградени. До смъртта си В.иВ.К.и живеели там непрекъснато.
Свидетелят А.Г.Г.–
главен секретар на Св. Синод от 2014год. чиито показания съдът
цени по реда на чл. 172 от ГПК сочи, че спорният имот се намира на ул. „*******
при граници, Владайска река и ул. „Рачка“. Посочва, че данъците за имота били
изплащани от Св. Синод. Имотът е ограден от солидна ограда, изградена преди
отдаването му под наем. Свидетелства, че в периода от 2016 до 2019 год. е
посещавал 4 пъти имота, като два пъти се е срещал с Г.К.– наследник на
наемателите на имота, които са го наели през 60-те години. През 2018год. е
поставил табела върху имота че е собственост на Св. Синод, която била впоследствие
премахната, а катинарите на имота са били сменени, като не знае от кого. Това
се повторило три пъти. През 2017год. е било първото му посещение на имота. Тогава
върху него се намирал фургон с навес. Преди година и половина върху имота се
появили гаражи, като не знае от кого са изградени.
По делото са
събрани гласни доказателства, чрез разпит на Г.С.Й.. Посочва, че живее в
близост до процесния недвижим имот – в близост на ул. „*******Знае имотът да е собствен на Св. Синод и е с площ около 6
дка, ограден с телена ограда. Оградата е поставена от лицата обработвали
мястото –В.К.и съпругата му В.. Преди това също е имало ограда. Мястото е било
обработвано до 2005-2007год. Имотът граничел с ул. „Ливада“, ул. „Рачка“ и
Владайската река. Посочва, че преди години в района се намирали три разсадника.
Само разсадника обработван отВ.К.граничел с ул. „Ливада“, а другите два не.
Няколко пъти е виждал представители на синода, вкл. свидетеля А.Г.Дава
показания, че по негови спомениВ.и В.К.и обработват мястото от около 1970год.
От заключението по
назначената по делото съдебно-техническа
експертиза, което като обективно и компетентно изготвено, следва да бъде
взето предвид при постановяването на съдебния акт се установява, че имот
с идентификатор 68134.4339.238 по КККР на гр. София е идентичен по
местоположение с имотите, описани в нотариален акт № 194, том VI, дело №
2599/925г. от 16,11,1925год. и нотариален акт за право на собственост върху
недвижим имот, призната при обстоятелствена проверка № 65, том VI, дело № 111,
дело № 211/1925 г. Имот с идентификатор 68134.4339.238 по КККР на гр. София
не е идентичен с имота по Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 161, том
IV, дело № 688/1967 г. от 25,02,1967год. Двата имота се намират от двете страни
на бул. „Цар Борис III“ и на разстояние 750 м. един от друг.
Липсва идентичност и с имота по НА № 141/06.08.1939г. Улица „Нишава“ се
намира в ж.к. „Хиподрума“, на 2 км североизточно от процесния имот. Между
описаните имоти не може да става дума за каквато и да е идентичност. По представена
извадка-копие от кадастрален и регулационен план на м. „Павлово“, одобрен със
Заповед № 7223/230.12.1976г. в обхвата на кв. 227, в кв. 227 няма имот с форма
и размери, наподобяващи процесния имот. Експертизата установява, че по делото
са представени два нотариални акта, с идентичната сигнатура –№ 161, том IV,
дело № 688/1967 г. от 25,02,1967год., но с различно съдържание. С единия от
нотариалните актове се извършва разпореждане с дворно място, находящо се в
землището на с. Бояна, м. „Овча купел“, София, ул. „*******, представляващо
имот пл. № 21, 238, кв. 86, м. „Овча купел“, съдържащ 5700м2 по скица, а по
нотариален акт, представляващо парцел II, кв. 86 при съседи: ул. „Рачка“, ул.
„Ливада“, Ст. К. и ул. „Войводина могила“, докато с другия дворно място,
находящо се в землището на с. Бояна, м. „Павлово“ София, ул. „********,
представляващо имот пл. № 21 в кв. 227, м. „Триъгълника - Бъкстон“, съдържащ
3362 кв.м. по скица, а по НА представляващо парцели VIII и XI-476, кв. 227 от
по 1706 м2 всеки един, при съседи: ул. „Рила“ сега „Юнашка песен“, Ф.Р., С.Ц.и Г.Г..
По отношение на имота, находящ се в кв. 86, м. „Овча купел“, вещото лице
посочва, че към 1967 г. действащ е бил регулационният план, одобрен със Заповед
№ 419/18.06.1959г. Кв. 86 се е простирал по протежение на реката. Парцел I-За озеленяване
се появява за първи път в регулационния план от 1977 г. и се намира доста на юг
от процесния имот. Процесният имот попада в парцел II-„За комплексно жилищно
строителство“ и парцел III-„За озеленяване“. В този план имотът е заснет с пл. № 6.
Пл. № 238 се появява за първи път в кадастралния план, изработен през 1977г.,
действал до одобряване на кадастралната карта и върху кадастралната основа на
който са създадени последващите регулационни планове от 1977г. и 2001г. Вещото
лице посочва, че имотът по НА №194/16.11.1925г. е означен с кафяви букви
А-Б-В-Г-Д-Е-Ж-З-И-Й-К-Л-М-А. По плана от 1914 г. имотът е заснет с пл. № 141,
кв. 86. По данни от скицата, приложена на лист 298 от делото, издадена на
05.11.1940 г. от Кадастрално отделение, Регулачна служба към СГО имотът е с
площ 7750 кв. м.
Във връзка с прилагане на регулационния план от имота се отчуждават
следните части: за парцел IX-626, кв. 87 - 70 кв. м.; за парцел XII-140, кв.
87-46 кв. м.; за парцел XIII-140, кв. 87 - 56 кв. м.; за парцел V-142, кв. 86 -
154 кв. м.; за парцел XII-142, кв. 88а - 80 кв. м.; за улица - 1409 кв. м.; Оставащата
площ от имота е 5935 кв. м.
Към имота се придават следните площи: 960 кв. м., за което е съставен НА №
199/13.05.1935г. Придаваемото място е означено на Приложение 10 с кафяви букви
и лилави цифри 0-П-Р-7-8-0; 1675 кв.м. общинско място, сметките за което не са
уредени. Придаваемото място е означено на Приложение 10 с кафяви букви
Ж-З-И-Й-К-Л-Н-О-П-Р-С-Ж; За имота са отредени три парцела: I-141, II-141 и III-141, кв. 86
с обща площ 8570 кв. м. На Приложение 10 парцелите I-141, II-141 и III-141, кв. 86 са означени с
лилави цифри 1-2-3-4-5-6-7-8-9-1. Имот с идентификатор 68134.4339.238 по КККР на район
„Овча купел“, одобрени със Заповед № РД-18-51/15.07.2010 г. на ИД на АГКК,
ограничен с черна линия, има площ 5576 кв.м. и е запълнен с жълт цвят. По
действащия регулационен план на м. „кв. Овча купел - актуализация“, одобрен с
Решение № 111 по Протокол № 32/10.12.2001 г. на СОС и Решение № 24 по Протокол
№ 36/15.04.2002г. - за ЯФГ на СОС, за имота е отреден УПИ II-238 с площ
5872 кв. м.
По кадастралния план, действал до одобряване на кадастралната карта, имот
пл. № 238 има площ 5677 кв.м. Несъвпадащата част на имот с идентификатор 68134.4339.238 с имота по
нотариален акт от 1925г. по данните от цитираната по-горе скица е 2174 кв.м. В Приложение 10 са
нанесени окомерно условните знаци за „гробище“, намиращи си в северната
част на имот пл. № 141, кв. 86 по кадастралния и регулационен план от 1914 г. В Приложение 11 с бяла
плътна линия е нанесено местоположението на Княжевските гробища и процесния
имот, в северната част на който по кадастралния и регулационен план от 1914г.
са се намирали Виднярските гробища. Землищната граница между Княжево, Овча
купел и Бояна е маркирана с червен флумастер.
От заключението
по назначената по делото съдебно-почеркова
експертиза, което като обективно и компетентно изготвено, следва да бъде
взето предвид при постановяването на съдебния акт се установява, че подписите, положени от името наВ.Т.К.в договори
за наем, сключени със Св. Синод от 24,01,1961год., 20,02,1976год. и 01,01,1982год.
са изпълнени реално от това лице. В съдебно заседание вещото лице посочва, че заключението
му е основано на съвпадение по групи признаци с подпис, положен отВ.К.в
нотариален акт за дарение от 1967 г., като заключението за допустимост на
извода касае идентичност с лицето положило подпис в НА от 1967год. и договори
за наем.
При така изложеното след като
обсъди доказателствата по делото при условията на чл.235 от ГПК, съдът приема
за установено от фактическа и правна страна следното:
Исковата
претенция съдът намира за процесуално допустима.
Правната
квалификация съдът намира да е чл.124 от ГПК. Макар и да са изложени твърдения
за изпълнително дело, което не е приключило, то съдът намира твърденията на
ищеца, ответното дружество да не е придобило собственост върху имота, тъй като
длъжника в изпълнителното дело не е притежавал вещно право на собственост, с
оглед обстоятелството, че изпълнението върху конкретното имущество е приключило
с влязло в сила на 08,08,2016год. постановление за възлагане на недвижим имот,
то за ищеца е налице правен интерес от отрицателен установителен иск по смисъла
на чл.124 от ГПК. За същия не е налице интерес от провеждане на специалната
искова защита по смисъла на чл.440 от ГПК с участието на длъжника, доколкото този иск има за цел да
осуети изпълнението върху имущество, права върху което трето лице твърди да притежава.
В хипотезата на приключило по отношение
на това имущество изпълнение не е налице правен интерес от иск по чл.440 от ГПК,
за която абсолютна процесуална предпоставка съдът следи служебно.
Съгласно
тълкуването дадено с ТР№8/27,11,2013год. на ВКС всяка страна, независимо от
процесуалното си качество, следва да установи фактите и обстоятелствата, на
които основава своите искания или възражения. При отрицателния установителен
иск за собственост и други вещни права ищецът доказва твърденията, с които
обосновава правния си интерес. Той следва да установи наличието на свое
защитимо право, засегнато от правния спор, като докаже фактите, от които то
произтича. В противен случай, ищецът ще бъде освободен от това да доказва
каквото и да било претендирано от него право върху вещта. Единствено ответникът
ще е длъжен да доказва съществуването на отричаното от ищеца право на
собственост или друго вещно право, докато ищецът ще се задоволи само с
възраженията си, че такова право не е възниквало или е било погасено. Ако по
волята на ищеца началото на процеса бъде поставено при условия, изискващи
активност при доказването единствено от страна на ответника по отрицателния
установителен иск, това би означавало да се защитава право, което изобщо може и
да не съществува. Ако ищецът не докаже твърденията, с които обосновава правния
си интерес, производството се прекратява.
Въпросът за евентуалното наличие, респективно липсата на самостоятелно
право на ищеца е свързан с преценката на съда за правния интерес от
установяването, т.е. за допустимостта на иска като абсолютна процесуална
предпоставка за разглеждането му, но не е част от предмета на претенцията.
Наличието на правен интерес се преценява конкретно, въз основа на обосновани
твърдения, наведени в исковата молба, като при оспорването им ищецът следва да
докаже фактите, от които те произтичат. Съдът е длъжен да провери допустимостта
на иска още с предявяването му и да следи за правния интерес при всяко
положение на делото. Когато констатира, че ищецът няма правен интерес, съдът
прекратява производството по делото, без да се произнася по основателността на
претенцията - дали ответникът притежава или не претендираното от него и
отричано от ищеца вещно право. Интерес от предявяване на отрицателен
установителен иск е налице и когато ищецът има възможност да придобие имота на
оригинерно основание или по реституция, ако отрече претендираните от ответника
права.
В конкретната хипотеза
ищецът обосновава правен интерес с твърдението да е засегнато правото му на
собственост, в качеството на правоприемник на Съюза на свещеническите братства,
носител на вещно право върху процесния имот, на основание договор за
покупко-продажба от 16,11,1925год.
В този смисъл ищецът в производството
по предявения отрицателен установителен иск следва да установи фактите,
обуславящи правния му интерес да оспорва правото на ответника, а именно: 1. Осъществено
правоприемство на имуществото на Съюза на свещеническите братства; 2.
Възникнало право на собственост на Съюза на свещеническите братства върху
процесния имот на основание договор за покупко-продажба от 16,11,1925год.
В
продължение на разясненията дадени с т.1
от ТР№8/2013год. на ВКС относно преценка на правния интерес, съдът следва да съобрази и
тълкуването на ВКС по преценка на правния интерес от предявен
отрицателен установителен иск съобразно Решение №9/10,02,2017год. постановено
по гр.д.№6320/2015год. на ВКС, 2 ГО, с което е даден отговор на въпроса кака
следва да се произнесе съдът при недоказване на фактическите твърдения обосноваващи правен интерес. Прието е производството по
делото да подлежи на прекратяване поради недоказване фактическите твърдения на
ищеца, обуславящи правния му интерес, само
в случай, че този интерес се обосновава с претенция ищецът да е титуляр на
самостоятелно право, различно от спорното,
респ. позовава се на фактическо състояние или на възможност да придобие
процесния имот при отричане правата на ответника, а в останалите случай съдът
дължи да се произнесе по принадлежността на материалното право.
От
събраните по делото доказателства съдът обосновава ищецът да има правен
интерес от отрицателната искова
претенция, а релевираното от ответното дружество възражение в този смисъл е
неоснователно. Видно от нотариален акт
№194/16,11,1925год. Драгалевски манастир продава на Съюза на свещеническите братства нива от
9,5дка, находяща се в м.“Гробищата“, Княжевско землище, при съседи: Виднярски
гробища, подполковник К., В.А., С.К. и Владайска река, като продавачът -
Драгалевски манастир се легитимира с нотариален акт №65, том 3, дело №211/13,10,1925год.
С оглед обстоятелството да е спазена
формата за действителност на сделката по
смисъла на чл.219 от ЗЗД/отм./ се обосновава извод Съюза на свещеническите
братства да е придобил собствеността върху имота.
Установява
се по делото настъпило правоприемство на имуществото на Съюза на свещеническите
братства в полза на Българската православна църква след като е взето решение
на Св.синод от заседание
проведено на 08,07,1955год. за
това Съюзът на свещеническите братства в
България и всички околийски
свещенически братства да престанат
да съществуват. С т.10 по решението се сочи недвижимите имоти, летовища и
лековища да се предават на Св.синод като
за предаването им се назначава
ликвидационна комисия.
Съгласно
удостоверение №518/05,01,1975год.
министерство на външните работи
удостоверява, че считано от 09,07,1955год. Свещеническите братства
престават да съществуват като недвижимите им имущества са преминали към Синода
на православната църква.
Спорен
по делото въпрос е идентичността на
недвижим имот придобит от БПЦ с
имота възложен на ответното дружество на
извършена публична продан по изпълнително
дело № 20158510401171 по описа на ЧСИ М.П..
Съдът
намира да е установена по делото идентичност на имота съгласно заключението на
изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза, което съдът намира за
компетентно изготвено, поради което следва да бъде ценено при постановяване
на съдебния акт. При справка от „Книга за земите, сградите, стопанския
инвентар и малоценните и малотрайни предмети на Свещеническия съюз в България на
лист 293, т.2 е описан имот ливада в Княжевско землище, местността „Виднярски
гробища“, при съседи: полковник К., В.А.
и Владайска река от около 10460кв.м. Описанието на имота е идентично с описанията
в НА №65/13,10,1925год. и НА №194/16,11,1925год. В скица и строителен
протокол на имота/ стр.296-298/ е видно
за този имот да е отреден парцел 1,2
3 от кв.86, м.Красно село, Княжевско; По
кадастрален план от 1914год. имотът е с
пл.№6, кв.86 като в североизточния ъгъл
на имота са нанесени условни знаци за гробище, за които вещо лице
обосновава извод това да съставляват „Виднярски гробища“, представляващи
граница на имота по НА №194/16,11,1925год. Действително в плановете липсва
отбелязване с наименование “Виднярски гробища“ /заявено от вещо лице при
изслушване на СТЕ в с.з./, но този извод е обоснован при цялостната преценка на формата на имота,
площ, останали известни граници и топографски елементи, един от които е Владайската
река. В този смисъл експертизата опровергава твърдението на ответника „Княжевските гробища“ да са идентични с „Виднярски гробища“, като
изводите на експертизата не се опровергават от землището, в което се е намирал
имота/Княжевско/, тъй като землищните граници са се променяли във времето. В
този смисъл е изложено заключение имот с идентификатор 68134,4339,238 по КККР
на гр.София да е идентичен по
местоположение с имотите описани в НА №194/16,11,1925год. и НА №199/1935год. и
НА №65/1925год., пункт 2. По площ този имот е частично идентичен поради промени
в регулационните планове и топографски
елементи-бреговете на Владайска река.
На приложение 10, с кафяви букви АБВГДЕЖЗИЙКЛМА, е означен имотът по НА
№194/16,11,1925год. По плана от 1914год. имотът е заснет с пл.№141, кв.86, кад.лист 469. За този имот
по регулационния план на м.“Предградието Красно село“, одобрен с Указ
№86/31,07,1914год. и заповед
№1885/22,08,1914год. са отредени три парцела-парцел I-141, парцел II-141 и парцел III-141/приложение
2/. По издадената скица приложена на
лист 298 от делото от 05,11,1940год., кадастрално отделение, регулачна служба
към СГО имотът е с площ от 7750кв.м. Във връзка с прилагане на регулационния
план от имота се отчуждават за парцел IX-626, кв. 87 - 70 кв. м.; за парцел XII-140, кв. 87-46 кв. м.;
за парцел XIII-140, кв. 87 - 56 кв. м.; за парцел V-142, кв. 86 - 154 кв. м.;
за парцел XII-142, кв. 88а - 80 кв. м.; за улица - 1409 кв. м.; Оставащата площ
от имота е 5935 кв. м. Същевременно към
имота се придават следните площи: 960 кв.м., за които е съставен от НА №
199/13.05.1935г. Придаваемото място е означено на Приложение 10 с кафяви букви
и лилави цифри 0-П-Р-7-8-0;, както и 1675 кв.м. общинско място, сметките за
което не са уредени. Придаваемото място е означено на Приложение 10 с кафяви
букви Ж-З-И-Й-К-Л-Н-О-П-Р-С-Ж; За имота са отредени три парцела: I-141, II-141 и III-141, кв. 86
с обща площ 8570 кв. м. На Приложение 10 парцелите I-141, II-141 и III-141, кв. 86 са означени с
лилави цифри 1-2-3-4-5-6-7-8-9-1.
Следващия регулационен план за м. жк.Овча купел, одобрен със заповед
№259/17,08,1977год. Действащия регулационен план на м.Овча купел“, одобрен с
решение №111 по протокол
№32/10,12,2001год. на СОС и решение №24 по протокол №36/15,04,2002-за ЯФГ на СОС
за имота е отреден УПИ II-238 с площ от 5872кв.м.
Имот с идентификатор 68134.4339.238 по КККР на район „Овча купел“, одобрени
със Заповед № РД-18-51/15.07.2010 г. на ИД на АГКК, ограничен с черна линия,
има площ 5576кв.м. и е запълнен с жълт цвят на приложение 10 от СТЕ. Изложено е
категорично заключение за липса на тъждественост на Княжевски гробища и
Виднярски гробища, тъй като ако се
приеме да е налице тъждественост остава
необяснима липсата на една от границите Владайска река, която не е граница на
Княжевските гробища.
Неоснователно
е възражението на ответната страна за невъзможност на ищеца да се легитимира
като собственик на земеделска земя,
поради липса на проведена реституционна
процедура, тъй като по делото няма данни този имот да е национализиран. Видно
от писмо на Столична община, район Овча
купел се установява в базата данни на техническия архив на район Овча купел да не се съхранява регулачна
преписка от 1980год. във връзка с
отчуждаване на част от имот на Светия синод, находящ се в кв.86, м.Овча
купел.
Установява
се от делото този имот на БПЦ да е
отдаван в годините под наем на физически лица, за което по делото са
представени множество договори за наем, включително оспорените от ответника
договор за наем от 24,01,1961год., 20,02,1976год. и 01,01,1982год., сключени с
наемодател Б.П.Ц.иВ.Т.К., наемател. От
заключението на изслушаната по делото съдебно-почеркова експертиза и при
изслушване на вещо лице в съдебно
заседание от 25,10,2021год. се установява, че подписите за наемател са
положени отВ.К.в трите договора за наем.
Ответникът аргументира твърдението си да е придобил собствеността на
основание притежавано от длъжника Г.К.право на
собственост върху имота 1. на основание наследствено правоприемство от В.К.,
2.евентуално придобивна давност в периода от 1977 год. до момента.
По отношение на първото релевирано основание за наследствено правоприемство
съдът намира следното. Действително по делото са налични данни Т.Д.К.да е
придобил недвижим имот с НА №10629,07,1949год., находящ се в землището на село
Бояна, местност Павлово, представляващо
парцели VIII и XI-476, всеки
по 1706кв.м., с площ от 3412кв.м., при съседи ул.Рила, Ф.А., С.Ц. и Г.Г., но
този имот съгласно заключение на СТЕ е разположен в кв.227. Двата квартала /
кв.86 и кв.227/ се намират от двете
страни на бул.Цар Борис III /Приложение №1 от доп.заключение на СТЕ от
15,10,2021год./, поради което не може да се обоснове извод за придобиване на
собственост по силата на наследствено правоприемство в полза наВ.К.,
респективно В.К. и Г.К..
Що се касае до представения НА №161, том IV, нот.дело №688/1967год. , съдът констатира по делото да са представени два нотариални акта с еднакви
идентифициращи белези, но с различно съдържание.
Съгласно чл.
179, ал.1 ГПК официалният документ, издаден от длъжностно лице в кръга на
службата му по установените форма и ред, съставлява доказателство за
изявленията пред него и за извършените от него и пред него действия.
Нотариалният акт представлява официален документ съставен от надлежно
оправомощено длъжностно лице в рамките на предоставената му компетентност и по
установен в закона ред. Той се ползва с доказателствена сила по смисъла на чл.
179, ал.1 ГПК досежно извършените от нотариуса действия: че е издаден от
посочения нотариус, на посоченото в него време и място, че са представени
описаните в акта документи, че страните
са волеизявили намерение за
сключване на конкретна сделка. Тази материална доказателствена сила важи спрямо
всички.
Неистински
по своето съдържание е само официален свидетелстващ документ, който на осн. чл.
179, ал. 1 обвързва съда да приеме, че удостоверените от длъжностното лице
факти са се осъществили именно така, както е посочено в документа. Всеки
официален документ може и да е подправен, т.е. да е подписан от посоченото като
негов издател длъжностно лице, но впоследствие в текста да са направени
заличавания, поправки или допълвания от другиго.
Съдът
намира действителното съдържание на НА №161, том 4, дело 688/1967год. да е това,
с което Т.Д.К.дарява на сина сиВ.Т.К.800ид.квадратни
метра от собственото си дворно място,
находящо се в землището на с.Бояна,
м.Павлово, София, ул.Юнашка песен №28, без постройки, представляващо имот
пл.№21, кв.227, м.Триъгълника-Бъкстон по плана на София, съдържащ 3362кв.м. по скица, а по нот.акт. представляващо парцели VIII и XI-476, всеки
по 1706кв.м., с площ от 3412кв.м., при съседи ул.Рила/сега Юнашка песен/, Ф.А.,
С.Ц.и Г.Г.. В потвърждение на този извод на съда е представен от Агенция по
вписване препис на вписания с вх.№1647/25,02,1967год. НА №161, ведно с
азбучник на нотариус от 1967год., от който е видно да удостоверява сделка
между Т.К.иВ.К., в който описанието
на имота съответства на описанието на имота по НА
№106/29,08,1949год., а не договор за дарение междуВ.К.и В.К.. От една страна акт с подобно съдържание не
е вписан в служба по вписвания, поради което е непротивопоставим на трети лица
съобразно оповестителното действие на вписването предвидено в чл.113 от ЗС. От
друга страна от събраните доказателства се сочи на поправка на документа. В съдържанието на същия е видно да се прехвърля имот 4800кв.м. от дворно място в с. Бояна, ул.*******пл.№21/238,
кв.86, а следва да се отбележи, че процесния имот получава пл.№238 за първи път
в кадастралния план от 1977год., който не е бил приет към сочената дата
25,02,1967год. От друга страна като основание на акта е посочен НА №141 от
29,08,1949год., който касае трети лица и имот находящ се на ул.Нишава, в жк.Хиподрума,
на 2км. североизточно от процесния имот.
Предвид установеното съдът намира
да е оборена доказателствената сила относно правото на собственост относно НА
от 1967год., с койтоВ.К.дарява на В.К. недвижим имот. В подобна хипотеза, както
процесната при наличие на два идентични НА, с различно съдържание, то всяка от
страните следва да установи фактите от които
черпи изгодни последици касаещи материално правната легитимация.
Категоричен е извода на СТЕ, че процесния имот не е идентичен с имота по НА
№161/25,02,1967год., поради което не
може да се обоснове извод за правоприемство в собствеността върху имота в полза
на Г.К.по наследство от В.К., доколкото последната не се легитимира като титуляр на вещното право нито на основание
наследствено правоприемство отВ.К., нито на основание договор за дарение от
1967год.
Релевираните доводи за изтекла придобивна давност в периода от 1977 до
датата на исковата молба, съдът намира
за неоснователни.
Безспорно по делото е упражняването на фактическа власт върху имота
да е установено като държане по силата
на възникнало наемно правоотношение междуВ.К.и ищеца, докато за придобиване по
давност е необходимо да е установено владение
върху веща или наред с упражняваната фактическа власт е необходимо и
своене на имота. В хипотезата на
установено държане, след което лицето
се позовава на придобивна давност е необходимо да е налице трансформация на държането
във владение.
Съгласно
константната е безпротиворечива практика на ВКС, презумпцията по чл. 69 ЗС
намира приложение само когато по естеството си фактическата власт върху имота
представлява владение още от момента на установяването си, но не и при промяна
държане във владение /interversio possessionis/. В последния случай, след като
веднъж фактическата власт върху имота е установена като държане, колкото и
време да продължи и каквото и да е субективното отношение на държателя, тази
фактическа власт не може да доведе до придобиване на собственост по давност и
само ако държателят промени намерението си и превърне държането във владение, в
негова полза започва да тече придобивна давност. За да се приеме, че е налице
завладяване, е необходимо промяната в намерението фактическата власт да се
упражнява вместо другиго изключително за себе си, да намери външна проява чрез
действия, които недвусмислено да отричат правата на досегашния собственик или
владелец, което следва от изискването владението да не е установено по скрит
начин. Тази промяна в намерението следва да е открито демонстрирана спрямо
собственика. В посочения смисъл - Решение № 12 от 19.02.2014 г. по гр. д. №
1840/2013 г., Г. К., І Г. О. на ВКС; Решение № 41 от 26.02.2016 Г. по гр. д. №
4951/2015 г., Г. К., І Г. О. на ВКС; Решение № 291 от 09.08.2010 г. по гр. д. №
859/2009 г., Г. К., ІІ Г. О. на ВКС, Решение № 270 от 20.05.2010 г. по гр. д. №
1162/2009 г., Г. К., ІІ Г. О. на ВКС и др.
Манифестирането
на намерението за своене следва да се извърши посредством действия, които
по открит и недвусмислен начин и е
необходимо да са доведени до знанието на собственика, чрез действия с които е
запознат. В този смисъл и разясненията дадени с Тълкувателно решение
№1/2012год. на ОСГК на ВКС. Предвид събраните гласни доказателства не се
установява действия, които биха могли да демонстрират намерение за владение –да
манифестират намерение да си свои имота, доведено до знанието на собственика,
поради което не се установява промяна от държането във владение при упражняване
на фактическата власт по отношение на процесния недвижим имот. Налице са данни
по делото за извършено прихващане между ищеца иВ.К.по повод възникналото между
тях наемно правоотношение поради разлика в площа на имота, удостоверение отВ.К.да
е изряден платец -наемател до декември 1995год. Същевременно от ответника съобразно разпределената
доказателствена тежест не са ангажирани доказателства наетия имот от В.К.да е
различен от възложения с постановление за възлагане по изпълнителното дело.
В този
смисъл доколкото придобиването на
собственост на публична продан на недвижим имот е деривативен способ
/чл. 496 ГПК/ купувачът придобива правото на собственост, ако длъжникът е бил
собственик след влизане в сила на постановлението за възлагане /чл. 496, ал. 2 ГПК- т.2 от ТР 2 от 26,06,2015год. по т.д.№2/2013год. на ОСГТК на ВКС./Предвид
горните мотиви обосноваващи извод длъжникът –Г.К.да не е собственик на процесния недвижим имот, то
исковата претенция съдът намира да е основателна и подлежи на уважаване.
По разноските:
С оглед изхода от спора на осн.чл.78, ал.1 от ГПК разноски се дължат на
ищеца, които съдът намира за доказани в размер на 14208,43лв., от които
3348,43лв.д.т., 10,00лв.-СУ, 350,00лв.-в.л.СТЕ, 350,00лв.-в.л. СПЕ,
150,00лв.-в.л. СТЕ и 10000,00лв.-адв. възнаграждение. /Възражението на
ответната страна по чл.78, ал.5 от ГПК съдът намира да е неоснователно.
Минималното възнаграждение по НМРАВ
съобразно цената на исковата претенция е в размер на 8226,86лв. като след второ
съдебно заседание са дължими още 400,00лв. за адв. възнаграждение на осн.чл.7,
ал.8 от НМРАВ. Съобразявайки фактическата и правната сложност на делото, съдът намира договореното и платено възнаграждение от
10000,00лв. да не е прекомерно/.
С оглед изхода от спора на осн.чл.78, ал.3 от ГПК на ответника разноски не се дължат.
Мотивиран от изложеното СГС
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
предявения отрицателен установителен иск с пр.кв.чл.124,
ал.1 от ГПК по отношение на Б.П.Ц.–Българска патриаршия, представлявана от
негово светейшество Неофит/гражданско
име С.Н.Д./ патриарх Български и митрополит Софийски-председател на Светия Синод на БПЦ-БП, с адрес гр.София, ул.*******,
че „С.К.“АД, с ЕИК*******, със седалище и адрес на управление ***, ЖСК *******,
представлявано от М.С.П.и З. Я.А.не е собственик на недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, находящ се в гр. София, район „Овча
купел“, ул. „*******, целият с площ от 5576кв.м. съставляващ по кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр. София, Община Столична, област София,
одобрени със заповед № РД-18-51/15.07.2010г. на изпълнителния директор на АГКК
- София имот с идентификатор №
68134.4339.238, с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин
на трайно ползване: за друг вид застрояване, с номер по предходен план: 238,
квартал 86, парцел II, при съседи: № 68134.4339.2518, № 68134.4339.239, №
68134.4339.240, № 68134.4339.905, № 68134.4339.9796, № 68134.4339.2537.
ОСЪЖДА
„С.К.“АД с ЕИК*******, със седалище и адрес на управление ***, ЖСК *******,
представлявано от М.С.П.и З. Я.А.да
заплати на Б.П.Ц.–Българска патриаршия, представлявана от негово
светейшество Неофит/гражданско име С.Н.Д./
патриарх Български и митрополит Софийски-председател на Светия Синод на БПЦ-БП, с адрес гр.София, ул.*******,
на осн.чл.78, ал.1 от ГПК сума
в размер на 14208,43лв., разноски.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред САС в 2 седмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ: