№ 2822
гр. София, 14.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 13-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ
при участието на секретаря Л.Ч
като разгледа докладваното от СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ
Административно наказателно дело № 20241110204692 по описа за 2024
година
Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 14.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 13 състав, в
открито заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и четвърта година,
в състав:
СЪДИЯ: СТАНИСЛАВ СЕДЕФЧЕВ
при секретар Л.Ч, като разгледа докладваното от съдията а.н.д. № 4692 по описа
за 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните
нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по жалба на М. Й. Л. срещу Наказателно постановление /НП/ № 23-
4332-016523 от 24.07.2023 г., издадено от началник сектор в отдел „Пътна полиция“
1
към СДВР, с което на жалбоподателя на основание чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП е
наложено административно наказание глоба в размер на 100 лв. за нарушение на чл. 6,
т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 4, т. 7 от ЗДвП е наложено административно
наказание глоба в размер на 50 лв. за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП и на
основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП му е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 10 лева за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
Жалбоподателят иска отмяната на НП като счита, че при издаване на НП са
допуснати нарушения на процесуалните правила и фактическата обстановка не
съответства на посочената в НП.
В съдебно заседание, редовно призованият жалбоподател не се явява и не изпраща
представител.
Въззиваемата страна не изпраща процесуален представител в съдебно заседаниe,
като изпраща бланкетни писмени бележки.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията
на страните, приема за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в това производство районният
съд е винаги инстанция по същество и следва да провери законността на обжалваното
НП, т. е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон,
независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК,
вр. чл. 84 от ЗАНН.
Само редовно съставени от административните органи актове, при спазване на
изискванията за форма, съдържание и процедура могат да бъдат основание за налагане
на административно наказание.
На 09.07.2023 г. E.В. – мл.автоконтрольор в ОПП-СДВР съставил срещу
жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение (АУАН) за
извършени на същата дата три броя нарушения по ЗДвП в присъствие на нарушителя и
на двама свидетели. Нарушителят подписал АУАН, като посочил, че има възражения,
без да ги конкретизира. Такива не били депозирани в предоставения срок по чл. 44, ал.
1 ЗАНН.
Въз основа на АУАН на 24.07.2023 г. ДД – началник сектор в отдел "Пътна
полиция" към СДВР издала НП, предмет на проверка в настоящото производство.
В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП
са издадени от длъжностни лица в рамките на тяхната компетентност – чл. 189, ал. 1 и
ал. 12 от ЗДвП, в предвидените от закона срокове за съставянето и издаването им – чл.
34 от ЗАНН. Формата и съдържанието им съответстват на изискванията на чл. 42 и чл.
57 от ЗАНН, като нарушенията са достатъчно ясно описани и са съответни на дадената
правна квалификация. Съдът не споделя доводите във въззивната жалба, че
непосочването на разпоредби на подзаконови нормативни актове, касаещи
светлинните сигнали, представлява съществено нарушение на процесуалните правила,
като според настоящата инстанция съдържанието на АУАН и НП покрива
минималните изисквания на ЗАНН и не затруднява правото на защита на
жалбоподателя. С оглед на това не бе констатирано наличие на съществено нарушение
на процесуалните правила, което да е основание за отмяна на НП.
По отношение на релевантната за правилното приложение на материалния закон
2
фактическа обстановка, съдът намира за установено следното:
На 09.07.2023 г. около 20:41 ч. жалбоподателят управлявал лек автомобил модел
"Мерцедес А 180 ЦДИ", с рег. № ХХХХ в гр. София, по ул. „Екатерина Ненчева“, с
посока на движение от ул. "Яна Язова" към бул. "Симеоновско шосе", като на
кръстовището с бул. "Симеоновско шосе", при червен сигнал на светофарната уредба,
жалбоподателят навлязъл в кръстовището и го преминал, като продължил движението
си. По време на управление на автомобила жалбоподателят не бил с поставен
обезопасителен колан, макар автомобилът му да бил оборудван с такъв. Поведението
му било забелязано от служители на СДВР, които го спрели за проверка. В хода на
същата той не представил контролен талон към СУМПС, като за констатираните
нарушения на ЗДвП му бил съставен процесният АУАН
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз
основа анализ на показанията на свидетеля Е.В. и Б.В. и приобщените по реда на чл.
283 от НПК писмени доказателства и доказателствени средства.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставените актове по
този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. С оглед известните
противоречия в практиката във връзка с тази разпоредба следва да се посочи, че според
настоящия състав в случая не намира приложение т.7 на Постановление № 10/1973 г.
Административнонаказателните разпоредби на ЗДвП са специални спрямо
разпоредбите на ЗАНН (в частност чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 14, ал. 2 НПК), който съгласно
чл. 189, ал.14 ЗДвП се прилага субсидиарно замо за неуредените в ЗДвП въпроси. На
второ място съгласно т. 7 от въпросното Постановление АУАН не може да има
презумптивната доказателствена сила поради липса на изрична разпоредба по този
въпрос, каквато разпоредба обаче впоследствие е приета именно с новелата на чл. 189,
ал.2 от ЗДвП.
Събраните в настоящото производство доказателства не оборват констатациите в
АУАН, напротив – разпитаните в настоящото производство свидетели са категорични,
че са възприели непосредствено, че жалбоподателят преминава на червен светофар и че
няма поставен обезопасителен колан, като по този начин потвърждават посочената в
АУАН фактическа обстановка. Съдът кредитира тези показания като логични и
непротиворечиви, като не се установяват обстоятелства, поради които свидетелите да
се считат за предубедени или заинтересовани от изхода на делото.
При така възприетата фактическа обстановка жалбоподателят е осъществил от
обективна и субективна страна състава на нарушението по чл. 6, т.1 от ЗДвП.
Съгласно въпросната разпоредбата участниците в движението са длъжни да
съобразяват своето поведение със светлинните сигнали. Съгласно чл. 37, ал. 7, т. 1 от
ППЗДвП светлинен сигнал червена светлина на светофар означава "Преминаването е
забранено". Водачите на пътни превозни средства не трябва да преминават "стоп-
линията" или, ако няма такава, да преминават линията, на която е поставен светофарът.
Когато светофарът е поставен в средата на кръстовището, водачите не трябва да
навлизат в кръстовището. В санкционната норма на чл. 183, ал.5, т.1 от ЗДвП е
предвидено административно наказание глоба в размер от 100 лв. за водач, който
преминава при сигнал на светофара, който не разрешава преминаването.
По делото се установи, че жалбоподателят е навлязъл с управляваното от него
МПС в кръстовище, при наличие на светофар, показващ червен светлинен сигнал. С
оглед на това съдът приема, че от обективна страна той е извършил вмененото му
нарушение, което е достатъчно ясно описано и е правилно квалифицирано.
3
От субективна страна нарушаването на правилата за движение по пътищата е
извършено от жалбоподателя при форма на вината непредпазливост, тъй като той не е
въприел червения светлинен сигнал и не е осъзнал, че е длъжен да спре управляваното
от него МПС, въпреки че е можел да стори това, доколкото по делото не се установяват
пречки от обективен и субективен характер, които да са го възпрепятствали.
Наложеното на жалбоподателя административно наказание "глоба" е с фиксиран
в закона размер /100 лева/, поради което за съда е невъзможно да измени НП, като
намали същото.
За така констатираното нарушение не се установиха предпоставките за
приложение на чл. 28 от ЗАНН. Съгласно чл. 189з от ЗДвП, в сила от 23.12.2021 г., за
нарушенията по този закон е неприложима тази разпоредба на ЗАНН. В допълнение,
нарушението разкрива типичната степен на обществена опасност за нарушенията от
този вид, поради което не може да бъде квалифицирано като маловажен случай.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбоподателят
е осъществил от обективна и субективна страна състава на административно
нарушение по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП.
Съгласно въпросната разпоредба, водачите и пътниците в моторни превозни
средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, са длъжни да
използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са
оборудвани, като изключение от това правило е предвидено в разпоредбата на ал. 2. За
нарушаването на това задължение от водача чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП
предвижда административно наказание „глоба“ от 50 лева.
По делото се установи, че жалбоподателят е управлявал автомобила без поставен
колан, с какъвто е бил оборудван автомобилът. Не се твърди, нито се установява в
процесното МПС да са липсвали обезопасителни колани, както и водачът му да попада
в някоя от визираните в алинея 2 на същия текст изключения. С оглед на това съдът
приема, че жалбоподателят е извършил от обективна страна вмененото му нарушение,
което е достатъчно ясно описано и е правилно квалифицирано.
От субективна страна нарушаването на правилата за движение по пътищата е
извършено от жалбоподателя при форма на вината пряк умисъл – жалбоподателят е
съзнавал задължението си да използва монтирания в автомобила предпазен колан, но
въпреки това не е изпълнил същото, като е управлявал МПС без да си сложи колана и е
искал това.
Наложеното на жалбоподателя административно наказание „глоба“ е с фиксиран
в закона размер /50 лева/, поради което за съда е невъзможно да измени НП, като
намали същото.
За така констатираното нарушение не се установиха предпоставките за
приложение на чл. 28 от ЗАНН. Съгласно чл. 189з от ЗДвП, в сила от 23.12.2021 г., за
нарушенията по този закон е неприложима тази разпоредба на ЗАНН. В допълнение,
нарушението разкрива типичната степен на обществена опасност за нарушенията от
този вид, поради което не може да бъде квалифицирано като маловажен случай.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбоподателят
не е осъществил състава на административно нарушение по чл. 100, ал.1, т. 1 от ЗДвП.
Съгласно въпросната разпоредба, в актуалната и редакция, водачът на моторно
4
превозно средство е длъжен да носи свидетелство за управление на моторно превозно
средство от съответната категория. За нарушаването на това задължение от водача, чл.
183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП предвижда наказание глоба в размер от 10 лева. Редакцията на
чл.100 от ЗдвП към датата на нарушението е вменявала задължение на водачите на
МПС да носят със себе си и контролен талон от СУМПС. Това задължение е отменено
с изменение на ЗДвП (ДВ, бр. 67 от 2023 г.), отменена е и санкцията за него.
Изменението в ЗДвП се явява по-благоприятна нормативна разпоредба за
нарушителя по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН, поради което същата следва да намери
приложение в случая и доколкото деянието е престанало да бъде наказуемо, НП в тази
част следва да бъде отменено.
Въззиваемата страна е депозирала по делото писмени бележки, с които
претендира разноски, но такива не следва да и се присъждат. Въпросните писмени
бележки съдържат бланкетни аргументи и в тях по никакъв начин не е
индивидуализиран предмета на настоящото дело – не са посочени НП, нарушител или
описание на нарушението, поради което не може и да се направи извод, че бележките
въобще касаят това дело. По тези съображения настоящият състав намира, че липсва
защита по смисъла на чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН и разноски не се дължат.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление /НП/ № 23-4332-016523 от
24.07.2023 г., издадено от началник сектор в отдел „Пътна полиция“ към СДВР, в
частта, с която на М. Й. Л. на основание чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер на 100 лв. за нарушение на чл. 6, т. 1 от
ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 4, т. 7 от ЗДвП е наложено административно
наказание глоба в размер на 50 лв. за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП и ОТМЕНЯ
Наказателното постановление в частта, с която на М. Й. Л. на основание чл. 183, ал. 1,
т. 1, пр. 2 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10
лева за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– София-град в 14 дневен срок от съобщаването на страните за изготвянето му.
СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5