РЕШЕНИЕ
№ 386
гр. Русе, 10.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Десислава Н. Великова
при участието на секретаря Светла К. Георгиева
като разгледа докладваното от Десислава Н. Великова Гражданско дело №
20244520100938 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правно основание чл.422 от ГПК.
Ищецът „Еос Матрикс” ЕООД твърди, че на 02.01.2019 г. бил подписан
Договор за потребителски паричен кредит № 3515643 между Уникредит
Кънсюмър Файненсинг ЕАД в качеството на кредитор и първия ответник Г. К.
Д. в качеството на кредитополучател. Банката предоставила на
кредитополучателя кредит в размер на 16 660 лева. За обезпечение на
задълженията по кредита било учредено поръчителството на втория ответник
П. И. А..
Кредитополучателят се задължил да върне получения кредит на 120
месечни погасителни анюитетни вноски, всяка от които в размер на 199,10
лева, като първата погасителна вноска била с падежна дата 14.01.2019 г., а
последната на 14.12.2028 г. Кредитът се издължавал чрез погасителни вноски,
дължими на съответната падежна дата от съответния месец съгласно
Погасителен план. Кредитът бил отпуснат при годишен лихвен процент в
размер на 6,99 % и при годишен процент на разходите в размер на 8,91 %.
С Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 12.05.2023
г., сключен между Уникредит Кънсюмър Файненсинг ЕАД и ищеца било
1
прехвърлено задължението, произтичащо от Договор за потребителски
паричен кредит № 3515643/02.01.2019 г. На длъжника и на поръчителя били
изпратени писмени съобщения за извършената цесия от пълномощника на
цедента, с което ги уведомявали, че от датата на получаването на
уведомлението за цесия, кредиторът спрямо тях по отношение на
горепоръченото вземане бил ищеца. До длъжниците било изпратено и
писмено известие, с което на всеки бил предоставен 15-дневен срок за
доброволно изпълнение на непогасеното задължение. Двете пратки се върнали
на подателя в цялост с отбелязване както следва: по отношение на първия
ответник, като „непотърсено“ и по отношение на втория ответник, като
„отказана пратка“.
Ответниците не изпълнили поетите задължения по договора за кредит,
като не изплатили задълженията си. Непогасени останали 11 849 лева –
главница и 795,55 лева – възнаградителна лихва. Ищецът претендира сумата
от 1615,32 лева – главница по падежирали погасителни вноски за периода от
14.09.2022 г. до 14.09.2023 г. и 797,55 лева – дължима договорна лихва за
периода от 14.09.2022 г. до 14.09.2023 г.
Поради тази причина било подадено Заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК е било образувано ч. гр. дело № 5110/2023 г. по
описа на РРС. Със Заповед за изпълнение на парично изпълнение по чл. 410 от
ГПК с № 2503/03.10.2023 г. било разпоредено на ответниците да заплатят
солидарно на ищеца сумите: 1615,32 лева – главница по падежирали
погасителни вноски за периода от 14.09.2022 г. до 14.09.2023 г. по Договор за
потребителски паричен кредит № 3515643/02.01.2019 г.; 795,55 лева –
договорна лихва за периода от 14.09.2022 г. до 14.09.2023 г, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 02.10.2023 г. до окончателното
изплащане на задължението, както и сумите 48,26 – държавна такса и 240 лева
– адвокатско възнаграждение, но първия ответник бил призован по реда на чл.
47, ал. 5 от ГПК, а втория ответник в срок подала възражение в указания срок,
поради което бил предявен настоящия иск.
Искат да бъде постановено съдебно решение, с което да бъде признато
за установено че двамата ответници дължат солидарно на ищеца сумите от:
1615,32 лева – дължима главница по падежирали погасителни вноски за
периода от 14.09.2022 г. до 14.09.2023 г. и 797,55 лева – договорна лихва,
2
дължима за периода от 14.09.2022 г. до 14.09.2023 г., ведно със законната
лихва за забава върху главницата, считано от 02.10.2023 г. до окончателно й
изплащане.
Първия ответник Г. К. Д. чрез назначения му особен представител
оспорва предявения иск.
Вторият ответник П. И. А. не е представил отговор на исковата молба
Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства,
прие за установено от фактическа страна и правна страна следното:
По заявление на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК №2503/03.10.2023 г. по гр. д. 5110/2023 г. по
описа на РРС, с която е разпоредено на длъжниците Г. К. Д. и П. И. А. да
заплатят солидарно на ищеца сумата от 1615,32 лева – главница по
падежирали погасителни вноски за периода от 14.09.2022 г. до 14.09.2023 г. по
Договор за потребителски паричен кредит № 3515643/02.01.2019 г.; 795,55
лева – договорна лихва за периода от 14.09.2022 г. до 14.09.2023 г, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 02.10.2023 г. до окончателното
изплащане на задължението, както и сумите 48,26 – държавна такса и 240 лева
– адвокатско възнаграждение, но първия ответник бил призован по реда на чл.
47, ал. 5 от ГПК, а втория ответник в срок подала възражение в указания срок,
поради което бил предявен настоящия иск.
Не е спорно, че на 02.01.2019 г. бил подписан Договор за потребителски
паричен кредит № 3515643 между Уникредит Кънсюмър Файненсинг ЕАД в
качеството на кредитор и първия ответник Г. К. Д. в качеството на
кредитополучател, с който му бил предоставен кредит в размер на 16660 лв.
За обезпечение на задълженията по кредита било учредено поръчителството
на втория ответник П. И. А..
Кредитополучателят се задължил да върне получения кредит на 120
месечни погасителни анюитетни вноски, всяка от които в размер на 199,10
лева, като първата погасителна вноска била с падежна дата 14.01.2019 г., а
последната на 14.12.2028 г. Кредитът се издължавал чрез погасителни вноски,
дължими на съответната падежна дата от съответния месец съгласно
Погасителен план. Кредитът бил отпуснат при годишен лихвен процент в
размер на 6,99 % и при годишен процент на разходите в размер на 8,91 %.
С Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 12.05.2023
3
г., сключен между Уникредит Кънсюмър Файненсинг ЕАД и ищеца било
прехвърлено задължението, произтичащо от Договор за потребителски
паричен кредит № 3515643/02.01.2019 г. На длъжника и на поръчителя били
изпратени писмени съобщения за извършената цесия от пълномощника на
цедента, с което ги уведомявали, че от датата на получаването на
уведомлението за цесия, кредиторът спрямо тях по отношение на
горепоръченото вземане бил ищеца. До длъжниците било изпратено и
писмено известие, с което на всеки бил предоставен 15-дневен срок за
доброволно изпълнение на непогасеното задължение. Двете пратки се върнали
на подателя в цялост с отбелязване както следва: по отношение на първия
ответник, като „непотърсено“ и по отношение на втория ответник, като
„отказана пратка“.
„Уникредит Кънсюмър Файненсиг“ ЕАД упълномощил ищеца, да
извършва от негово име уведомяване на длъжниците по смисъла на чл.99, ал.4
от ЗЗД, чиито договори били предмет на Договор за прехвърляне на вземания
/цесия/ от 12.05.2023 г.
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът прави
следните правни изводи:
Предявен е положителен установителен иск, в производството, по което
ищецът цели да установи, че ответникът му дължи парични суми по цедирано
вземане по сключен договор за кредит въз основа на издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. Предявеният иск е
процесуално допустим, тъй като е издадена заповед за изпълнение, срещу
която длъжникът е подал възражение в законоустановения срок за
недължимост на сумите.
Разгледан по същество, същият се явява основателен.
Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 4 ЗЗД прехвърлянето на вземането
поражда действие между цедента и цесионера с постигането на съгласие
между тях, а по отношение на третите лица и на длъжника от момента на
съобщаването на цесията на длъжника от предишния кредитор.
По делото ищецът е ангажирал доказателства, от които се установява
изпращане на уведомяването на длъжниците за цесията.
Във формираната с редица решения практика на ВКС (вж. Решение №
3 от 16.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 1711/2013 г., I т. о., ТК, решение № 78 от
4
9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ТК, решение № 123 от
24.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 12/2009 г., II т. о., ТК и др.), безпротИ.речИ. се
приема, че уведомлението за цесията, изходящо от цедента, но приложено към
исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника със същата,
съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, предл.
първо от ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за
длъжника, на основание чл. 99, ал. 4 от ЗЗД. Уведомяването на длъжника за
извършеното прехвърляне на вземането следва да бъде съобразено като факт
от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска на
основание чл. 235, ал. 3 от ГПК.
Като приложение към исковата молба, ищецът е представил и
уведомително писмо за извършеното прехвърляне на вземанията, изходящо от
цедента и адресирано до ответниците в качеството им на длъжници.
Уведомлението, заедно с исковата молба и останалите писмени доказателства,
се счита връчено на ответника, поради което следва да се приеме, че
прехвърлянето на вземанията по сключения договор за потребителски кредит
в полза на ищеца е произвело действие спрямо последния (в този смисъл
Решение № 114 от 7.09.2016 г. на ВКС по т. д. № 362/2015 г., II т. о., ТК,
Решение №198 от 18.01.2019г. по т.д. №193/2018г. на І т.о. на ВКС).
С оглед горното следва да се приеме, че по отношение на длъжниците
цесията е породила правно действие.
По делото не се спори, че между ответникът и „Уникредит Кънсюмър
Файненсиг“ ЕАД са съществували облигационни правоотношения, съгласно
които първия ответник Г. К. Д. в качеството на кредитополучател, като му бил
предоставен кредит в размер на 16660 лв. по сключен Договор за
потребителски кредит с № 3515643/02.01.2019 г. От него за Уникредит
Кънсюмър Файненсиг“ ЕАД е възникнало задължението да предостави на
ответника сумата от 16660лв., която била преведена по сметка на първия
ответник. От представените по делото доказателства е видно, че ответникът
не е изпълнил свои задължения по чл.3 от ОУ към него, като не били
заплатени падежирали погасителни вноски за периода от 14.09.2022 г. до
14.09.2023 г. В тежест на ищецът е да докаже погасяване на насрещното си
задължение. По делото не са представени доказателства за това, респ. не е
доказан фактът на изпълнение, поради което съдът приема, че ответникът
5
дължи на ищеца сума в размер на 1615,32 лева – главница по падежирали
погасителни вноски за периода от 14.09.2022 г. до 14.09.2023 г., както и сумата
от 795,55 лева – договорна лихва за периода от 14.09.2022 г. до 14.09.2023 г.
Това е така, тъй като независимо че задължението е едно, уговорените
падежи- моментите на дължимо изпълнение на всяка една от вноските
(представляващи части от главното задължение), са предварително
определени и с погасяването на всяка една от тези вноски, се погасява и част
от главното задължение, като изискуемостта на вземането за съответната
вноска настъпва с настъпването на падежа й. В случая не става въпрос за
частично изпълнение от страна на длъжника без съгласието на кредитора, а за
разсрочено изпълнение на главницата по договора, за което страните са
постигнали изрично съгласие. При неизпълнение на съответната вноска
кредиторът, чието субективно притезателно право е станало изискуемо, може
да предяви иск за тази част от вземането си, респ. да застави принудително
длъжника си да изпълни, като длъжникът дължи и обезщетение за забава в
размер на законната лихва от деня на изтичане на срока (моментите на падеж
на вноската, изискуемостта й и на забавата на длъжника съвпадат). В този
смисъл Тълкувателно решение № 3 от 21.11.2024 г. по тълк. д. № 3/2023 г. на
ВКС.
За обезпечение на задълженията по кредита било учредено
поръчителството на втория ответник П. И. А.. Следва да се посочи, че при
уговорено погасяване на главното задължение на отделни погасителни вноски
с различни падежи, шестмесечният срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД започва да тече
от настъпване на изискуемостта на целия дълг, включително в хипотеза на
предсрочна изискуемост. В този смисъл Тълкувателно решение № 5 от
21.01.2022 г. по тълк. д. № 5/2019 г. на ВКС.
Поради което предявения иск за солидарно осъждане на двамата
ответници е основателен.
С оглед изхода на спора ответниците дължат на ищеца сумата от общо
228.26 лв. разноски по гр. д. № 5110/2023 г. по описа на РРС.
Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК разноските на делото в
размер 607.24 лв. направени от ищеца –са в тежест на ответниците.
Мотивиран така, съдът
6
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, ЧЕ Г. К. Д., с ЕГН **********, от
*********** и П. И. А., с ЕГН **********, от ***********, дължат
солидарно на „Еос Матрикс”ЕООД, ЕИК: *********, с адрес: гр.София,
район Витоша, ж.к.”Малинова Долина”, ул.”Рачо Петков – Казанджията” № 4-
6, сумата от 1615,32 лева – главница по падежирали погасителни вноски за
периода от 14.09.2022 г. до 14.09.2023 г..; сумата от 795,55 лева – договорна
лихва за периода от 14.09.2022 г. до 14.09.2023 г, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 02.10.2023 г. до окончателното изплащане,
дължими по прехвърлено от „Уникредит Кънсюмър Файненсиг“ ЕАД чрез
цесия на 12.05.2023г. вземане по по Договор за потребителски паричен кредит
№ 3515643/02.01.2019 г., за които е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК №2503/03.10.2023 г. по гр. д. 5110/2023 г.
по описа на РРС.
ОСЪЖДА Г. К. Д., с ЕГН **********, от *********** и П. И. А., с ЕГН
**********, от ***********, да заплатят на Еос Матрикс”ЕООД, ЕИК:
*********, с адрес: гр.София, район Витоша, ж.к.”Малинова Долина”,
ул.”Рачо Петков – Казанджията” № 4-6, сумата от общо 228.26 лв. – разноски,
за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК №2503/03.10.2023
г. по гр. д. 5110/2023 г. по описа на РРС и сумата от общо 607.24 лв. разноски
за настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Русенски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
7