Решение по дело №8605/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 3461
Дата: 19 септември 2022 г.
Съдия: Весела Стоянова Дончева
Дело: 20211110208605
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 18 юни 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 3461
гр. София, 19.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 4 -ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на тридесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:В.СТ.ДОНЧЕВА
при участието на секретаря З.Д.А.
като разгледа докладваното от В.СТ.ДОНЧЕВА Административно
наказателно дело № 20211110208605 по описа за 2021 година
Производството е започнало и е било проведено по реда на чл.193,ал.1
Закон за данък върху добавената стойност /ЗДДС/, обнародван ДВ бр.63 от
04.08.2006г., в сила от 01.01.2007г. вр. чл.59 - чл.63 Закон за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/ - редакцията преди
изменението и допълнението в нормативния акт, обнародвани ДВ бр.109 от
22.12.2020г., в сила от 23.12.2021г.
Образувано е по жалба на “****”ЕООД, подадена срещу наказателно
постановление №509717-F531062, издадено на 07.05.2020година от началник
Отдел“Оперативни дейности” София в Централно управление /ЦУ/ на
Национална агенция за приходите /НАП/, с което на юридическото лице е
наложена “имуществена санкция”, в размер 500лв., на основание чл.185,ал.2
вр. ал.1 ЗДДС - актуална редакция, в сила след изменението и допълнението в
нормативния акт, обнародвани ДВ бр.23 от 08.03.2013г., за осъществен състав
на административно нарушение по чл.33,ал.1 Наредба №Н-18 от
13.12.2006година за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на
продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за
управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез
електронен магазин /Наредба №Н-18/2006г./, издадена от министъра на
финансите, обнародвана ДВ бр.106 от 27.12.2006г., в сила от 01.01.2007г. -
1
актуално заглавие и актуална редакция на разпоредбата, в сила след
изменението и допълнението в нормативния акт, обнародвани ДВ бр.80 от
28.09.2018г., изразило се в това, че при извършената на 10.12.2019година, в
14:00часа, проверка в стопанисвания от лицето търговски обект по смисъла на
§1,т.41 от Допълнителните разпоредби /ДР/ към ЗДДС, представляващ кафене
****, находящо се на адрес град София, ул.”****” №**, е било установено, че
дневният оборот /разчетената касова наличност/ към времето на проверката
от монтираното и работещо в обекта фискално устройство /ФУ/,
модел“COMPACT M 01“, с идентификационен номер /ИН/ на ФУ DY488393 и
с ИН на фискалната памет /ФП/ 36646366, съгласно дневен отчет
№008407/10.12.2019г., е възлизал на 54,10лева, платени в брой, а
фактическата наличност на парите в касата е била в размер 258,00лева,
съгласно изготвен опис на парите в касата към времето на проверката, като
при положение, че фискално устройство е притежавало функциите “служебно
въведени“ и “служебно изведени” суми, същите не са били използвани, в
смисъл, установената положителна разлика във фактическата касова
наличност спрямо отчетената на фискалното устройство, в размер на
203,90лева, представляваща въвеждане на пари в касата, не е била отразена
/регистрирана/ чрез запис във фискалното устройство, респ. на тази основа е
било обосновано, че лицето не е изпълнило задължението, извън случаите на
продажби/сторно операции, да отбелязва /регистрира/ всяка промяна,
настъпила в касовата наличност, на фискалното устройство.
В жалбата, подадена в приложимия законоустановен седемдневен срок
/чл.193,ал.1 ЗДДС вр. чл.59,ал.2 ЗАНН - редакцията на последната разпоредба
преди изменението и допълнението в нормативния акт, обнародвани ДВ
бр.109 от 22.12.2020г., в сила от 23.12.2021г./, се поддържа искане за отмяна
на атакуваното наказателно постановление като незаконосъобразно и
неправилно. Жалбоподателят се позовава на допуснати нередовности, имащи
характер на съществени процесуални нарушения в рамките на
административнонаказателното производство, конкретно извършване на
проверката без участие на надлежно представляващ санкционираното
юридическо лице, неспазено изискване по чл.34,ал.3 ЗАНН при издаването на
атакуваното наказателно постановление и игнорирани при оформяне
съдържанието на последното на приложимите изисквания по чл.57,ал.1,т.6 и
т.7 ЗАНН. Освен това и по същество е оспорено осъществяването на състава
2
на вмененото нарушение, по причина, че не е било отчетено, че паричната
сума от 203,90лева при фактическата касова наличност, но нерегистрирана
във фискалното устройство, в действителност е представлявала лични
средства на управителя на юридическото лице, поради което и е била на място
различно от предвиденото и използвано за съхранение на касовата наличност.
Защитникът на жалбоподателя - адвокат Д.Д., САК, легитимирана с
пълномощно, приложено като лист 22 от делото, в съдебно заседание
поддържа искането за отмяна на атакуваното наказателно постановление,
позовавайки се на съображенията, подробно развити в жалбата. Отправя и
искане за присъждане на направените от жалбоподателя деловодни разноски,
съобразно представени списък и разходно-оправдателни документи /лист 28-
29 от делото/.
Пред съда административнонаказаното лице “****”ЕООД, в
процесуалното качество на жалбоподател, редовно призовано, се
представлява и от управителя, поддържащ искането за отмяна на атакуваното
наказателно постановление.
Представителят на въззиваемата страна по пълномощно, в съдебно
заседание пледира за потвърждаване на атакуваното наказателно
постановление като законосъобразно и правилно. Позовавайки се на
събраните доказателства, обосновава несъмнена установеност на описаното в
акта и в постановлението, квалифицирано като административно нарушение,
вменено на административнонаказаното лице, за което и счита, че
законосъобразно е била ангажирана отговорността на “****”ЕООД,
включително в рамките на административнонаказателно производство,
развило се и без допуснати съществени процесуални нарушения. Отправя
искане за присъждане в полза на НАП на юрисконсултско възнаграждение, в
размер 120,00лева и съобразно приложен списък /лист 30 от делото/.
Софийски районен съд, като взе предвид доводите в жалбата, с която е
сезиран, съобрази становищата на представляващите страните, изразени в
съдебното заседание и обсъди събраните по делото доказателства и налични
материали, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
безспорно установено от фактическа страна следното:
По делото няма спор относно съществуването към края на 2019година, а
и във времето след това, на правен субект - еднолично дружество с
3
ограничена отговорност, с фирма/наименование ”****”ЕООД, регистрирано в
търговския регистър с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление град
София, ул.”****”, бл.**, вх.**, ет.**, ап.**, управлявано и представлявано от
И.Л.А., както и че към месец декември 2019година дружеството развивало
дейност “покупка на стоки с цел да ги препродаде в първоначален,
преработен или обработен вид, продажба на стоки от собствено производство,
търговско представителство и посредничество, комисионни, спедиционни и
превозни сделки, складови сделки, хотелиерски, туристически, рекламни,
информационни, програмни и импресарски услуги, покупка, строеж или
обзавеждане на недвижими имоти с цел продажба, лизинг, внос и износ и
всички други сделки и услуги, които не са забранени със закон”,
стопанисвайки търговски обект, конкретно кафене ****, на адрес: град
София, ул.”****” №**.
На 10.12.2019година, в ранен следобед, при положение, че търговският
обект се намирал в работен режим, но практически в първата половина на
работното време, същият станал обект на комплексна проверка, в т.ч. от
полицията, от Комисия за защита на потребителите, както от НАП - във
връзка със спазване изискванията на данъчното законодателство, конкретно
осъществена от служители - инспектори по приходите в ЦУ на НАП, в случая
свидетелите И.А. и Р.Г.. В присъствието на работещия в този момент в обекта
на длъжностна позиция барман, свидетел Г.М., инспекторите по приходите,
при положение, че се легитимирали надлежно, в рамките на компетентността
си предприели действия по установяване спазването на данъчното
законодателство в дейността на търговското дружество, в частност при
стопанисването на конкретния търговски обект, включително насочени към
това да бъде проверено, дали извършваните в обекта продажби, коректно и
без изключения се регистрирали и отчитали чрез въведеното в експлоатация в
обекта фискално устройство - модел“COMPACT M 01“, ИН на ФУ DY
488393, ИН на ФП 36646366, както промените в касовата наличност, при
положение, че фискалното устройство притежавало операциите “служебно
въведени“ и “служебно изведени“ суми, дали бивали регистрирани, извън
случаите на продажби и сторно операции. В тази връзка, за целите на
проверката, в присъствието на проверяващите, а и на практика придържайки
се към поставените от тях изисквания, единственият работещ в обекта
свидетел М. преброил наличните като оборот парични средства, оказали се на
4
стойност 258,00лева, която сума била различна от касовата наличност,
каквато реално била регистрирана във фискалното устройство, въведено в
експлоатация и работещо в търговския обект, конкретно възлизаща на
54,10лева, според “извадения”, пак за целите на проверката от свидетел М. и
при следване изискванията на проверяващите, дневен Х отчет
№008407/10.12.2019г. Установявайки разлика, възлизаща точно на сумата от
203,90лева, в смисъл, че касовата наличност, отчетена на фискалното
устройство, била по-малка от фактическата такава, налагащо констатацията,
че е имало ”въвеждане” на пари в касата, при положение от друга страна, че
проверяващите, по дневния Х отчет имали възможността да се убедят, че на
фискалното устройство в обекта, макар да притежавало операциите
“служебно въведени” и “служебно изведени” суми, промяна на касовата
наличност, очаквано в случая чрез активирана операция “служебно въведени”
суми, не била регистрирана, реализирайки проверката, в крайна сметка
направили констатация за неспазено нормативно изискване, всяка промяна на
касовата наличност, като начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и
извън касата на фискалното устройство, да се регистрира чрез една от
наличните операции “служебно въведени” или “служебно изведени” суми.
Резултатите от проверката, от и в компетентността на органите по
приходите, първоначално били отразени в съставен на място от
проверяващите протокол, серия АА, бланков №0045347, подписан от самите
проверяващи, както от присъствалия и съпричастен към самата проверка,
служител на “****”ЕООД - свидетел Г.М.. Доколкото обаче, констатациите
на инспекторите по приходите сочели на осъществен към времето на
проверката на място в търговския обект, състав на административно
нарушение, конкретно по чл.33,ал.1 Наредба №Н-18/2006г., срещу
“****”ЕООД, като стопанисващо проверения търговски обект, в
присъствието на управителя и представляващ по закон дружеството,
последвало образуване на административнонаказателно производство, със
съставянето на 13.12.2019година на акт, серия AN, №F531062, за
установяване на административно нарушение, въз основа на който акт,
надлежно предявен и подписан от управителя и законен представител на
дружеството на същата дата - 13.12.2019година, на 07.05.2020година от
началник Отдел”Оперативни дейности” София в ЦУ на НАП, в качеството на
длъжностно лице, упълномощено от изпълнителния директор на НАП, било
5
издадено атакуваното наказателно постановление №509717-F531062, с което
била ангажирана административнонаказателната отговорност на
“****”ЕООД, с налагането на “имуществена санкция”, в размер 500лв., на
основание чл.185,ал.2 вр. ал.1 ЗДДС, за нарушението, описано от фактическа
и от правна страна по идентичен начин в обстоятелствената част на
постановлението и в акта за неговото установяване, включително и доколкото
в случая не е било установено нарушението, предмет на
административнонаказателното обвинение, да е довело до неотразяване на
приходи.
С оглед доводите от защитната теза на жалбоподателя и за проверка на
обстоятелствата, възприети в акта и в наказателното постановление, по
делото в качеството на свидетели са разпитани актосъставителят И.А.,
свидетелят по акта Р.Г. - двамата сформирали и състава на екипа, извършил
проверката в рамките на компетентността на органите по приходите, при
която е било установено нарушението и по искане на защитата - Г.М. и М.А.,
както са приобщени писмени материали - протокол за извършена проверка в
обект, серия АА, бланков №0045347/10.12.2019г., ведно с приложени към
него опис на паричните средства в касата към момента на започване на
проверката и дневен Х отчет и заповед №ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018г. на
изпълнителния директор на НАП, имаща отношение към установяване
компетентността на актосъставителя и на издателя на атакуваното
наказателно постановление, както приложена за нуждите на съдебното
производство, служебно направена, конкретно на 10.11.2021година, справка
от търговски регистър за актуално състояние на санкционираното
юридическо лице /лист 6-7 от делото/.
С оглед характера на настоящото съдебно производство, от гл.т. доводи,
с които е обоснована защитната теза на санкционираното лице, естество на
констатираното нарушение и начин на установяване, съдът счита, че е взел
необходимите мерки за разкриването на обективната истина, а същевременно
и е осигурил достатъчна възможност на всяка от страните да защити и
обоснове позицията си по делото, респ. преценява, че събраните гласни
доказателства чрез показанията на разпитаните свидетели, обсъдени
поотделно, заедно, но и във връзка с приобщените писмени материали,
установяват по безспорен и достатъчно убедителен начин именно
гореизложената фактическа обстановка.
6
За прецизност на изложението, съдът намира уместно да отбележи, че
за да приеме за установена гореизложената фактическа обстановка, по
същество съвпадаща с възприетата от органите на
административнонаказателното производство, основно е дал вяра на гласните
доказателства, събрани по делото чрез показанията на разпитаните свидетели
- инспектори по приходите, обсъдени обаче при съпоставка помежду им, а и с
останалите материали в рамките на доказателствената съвкупност, конкретно
с показанията на допуснатите до разпит по искане на защитата двама
свидетели, особено с тези на свидетел Г.М., намирал се, а и единствен
работил в обекта към времето на проверката, но още със съставения на
мястото на проверката, протокол за проверка, към който освен това и са били
приложени “изваден” от фискалното устройство дневен Х отчет и направен
от свидетел М. опис на наличните към времето на проверката парични
средства в касата, като на тази основа съдът преценява, че в достатъчна
степен убедително се потвърждава не само начинът, но и реализирането, при
това тъкмо от страна на санкционираното лице, като стопанисващо
проверения търговски обект, на състава на констатираното административно
нарушение.
Съдът отбелязва, че независимо от рутинността, доколкото се касае за
нещо по-скоро обичайно, от гл.т. служебни правомощия на свидетелите -
инспектори по приходите, в случая всеки един от тях, разбира се със “свои
думи“ и според степен на съхраненост на спомените, е депозирал показания,
хвърляйки светлина кога, къде е била извършена проверката, какво и как е
било установено, като съдът отчита, че всеки от свидетелите А. и Г. е бил във
възможната, но и достатъчна степен логичен, последователен и подробен,
споделяйки на практика непосредствени възприятия от извършването на
проверката на място в търговския обект, като и прави впечатление, че всеки
един от тези свидетели е дал показанията си с подчертан стремеж към
обективност и категорично без нагласа да вреди, да злепоставя безпричинно
санкционираното лице, ето защо, а и като отчита, че показанията на
свидетелите - инспектори по приходите, на практика са еднопосочни, що се
касае до фактите с правно значение, съдът в крайна сметка и е приел да ги
кредитира изцяло и безрезервно.
Тук е мястото да се отбележи на свой ред, че показанията на свидетел
7
Г.М., тъкмо който и единствен е работил в търговския обект към времето на
проверката, направил е описа на парите в касата за целите на проверката,
както е извадил отчет от фискалното устройство, следвайки указанията и
разпорежданията на проверяващите, в частност на инспекторите по
приходите, има предпоставки да бъдат кредитирани според състава, но не
безкритично, а само доколкото намират подкрепа и в другите материали от
доказателствената съвкупност. Съдът конкретно има предвид, че изглежда
житейски правдиво, още повече, че е работел сам в обекта, свидетел М. да е
бил напълно наясно с това как се борави с фискалното устройство, що е то
касова наличност, оборот, съответно е напълно логично, освен че намира
потвърждение в показанията на свидетелите - инспектори по приходите, както
в писмените материали, конкретно представляващи протокол за проверка и в
приложение към него опис, това, че сам М., поканен “да преброи оборота за
деня”, е бил напълно наясно с поставеното му изискване, а споделеното от
свидетеля М. под формата на показания, че въпреки възражението му /само
устно/, че по разпореждане от инспекторите по приходите е подписал описа, в
който е фигурирала парична сума, която не е била част от оборота на
заведението за деня, като в действителност е представлявала лични средства
на “шефката”, при това физически отделена от оборота и изобщо извън
обсега на бара, според съда няма предпоставки да бъде кредитирано, не
защото е насочено към обслужване на защитната теза на санкционираното
лице и жалбоподател, а защото само по себе си е неубедително, житейски
нелогично, неправдоподобно, изолирано и не корелира с друго споделено от
същия свидетел, а именно, че непрепятстван от проверяващите, двукратно е
имал възможност да разговаря по време на проверката с “шефката”, която
необяснимо, на фона на казаното й от самия М., че към реализирания оборот
се добавят нейни лични суми, за които от друга страна М. непоследователно е
заявил в хода на разпита, че “не се е сетил да поиска да преброи”, а и
всъщност не е знаел за наличността им, в крайна сметка изобщо не е отишла в
обекта и до приключването на проверката.
За отбелязване е, че по искане на защитата, в хода на съдебното
производство, в качеството на свидетел, е бил разпитан и М.А., споделеното
от когото, съдът счита, че също не разколебава установеността на
административнонаказателното обвинение, от една страна, защото свидетел
А., споделяйки възприятия от позицията на клиент, макар дългогодишен на
8
заведението, а и познат на управителя, логично не е могъл да има достатъчно
конкретни такива, що се касае до точния предмет на проверката, поставяните
от проверяващите изисквания към работещия в обекта, попълваната
документация, от гл.т. съдържание и т.н., респ. заявеното в хода на разпита и
при положение, че свидетелят е бил предупреден за носена наказателна
отговорност за лъжесвидетелстване, според състава представлява
неубедителен израз на стремежа на А. да балансира между истината и
собствената си представа да бъде полезен на санкционираното юридическо
лице, атакувало с жалба пред съда вече издадено му в резултат от проверката
и последвалото я административнонаказателно производство, наказателно
постановление.
В заключение, според съда, доколкото в рамките на казуса не се спори,
но и се установява, конкретно от показанията на свидетелите - инспектори по
приходите, обсъдени и във връзка с приобщения като писмено доказателство
протокол за извършена проверка с приложение, че фискалното устройство,
инсталирано и работещо в проверения търговски обект, е притежавало
функциите “служебно изведени“ и “служебно въведени” суми, именно които
и чрез активиране, санкционираното лице е било нормативно задължено да
използва при наличието на предпоставки за това, а именно за регистриране на
всички промени на касовата наличност, извън случаите на продажби/сторно
операции, както, че в рамките на извършената проверка е била установена
разлика между фактическата наличност на парите в касата и отразената на
фискалното устройство като дневен оборот, при това в полза на фактическата
наличност, която разлика обаче не е била регистрирана на касовия апарат, а
защитната теза, насочена към това да хвърли светлина върху последното
обстоятелство, се явява неубедителна, за сметка на
административнонаказателното обвинение, от гл.т. на формирана
доказателствена съвкупност, оценена и интерпретирана в посочения по-горе
смисъл, всичко това, включително и без използването на специални знания в
сферата на счетоводството, според съда обуславя да се приеме потвърдено в
рамките на казуса, че при положение, че е била установена разлика между
фактическата касова наличност и регистрираната на фискалното устройство,
при това в полза на първата, независимо от самото цифрово и като стойност
изражение на същата, при положение от друга страна, че промяната на
касовата наличност не е била регистрирана във фискалното устройство,
9
конкретно в случая чрез операцията “служебно въведени” суми, че е
осъществен съставът на констатираното от органите на
административнонаказателното производство административно нарушение,
включително коректно вменено точно на административнонаказаното лице.
Именно предвид изложеното, съобразно наведените в жалбата доводи,
но и като е задължен да извърши цялостна служебна проверка относно
законосъобразността и правилността на атакуваното наказателно
постановление, в случая от правна страна съдът приема следното:
Намира жалбата за процесуално допустима /явява се подадена в
приложимия законоустановен 7-дневен срок за обжалване, при положение, че
наказателното постановление е било връчено на санкционираното лице на
28.05.2021година, а жалбата е била депозирана “на гише” при
административнонаказващия орган, съобразно приложимото изискване по
чл.193,ал.1 ЗДДС вр. чл.60,ал.1 ЗАНН, на 01.06.2021година, срещу акт,
подлежащ на съдебно оспорване, при това тъкмо пред Софийския районен
съд, от лице, имащо право на жалба, по нормативно установения ред и
отговаря на изискванията за форма и съдържание/, респ. съдът счита, че
жалбата следва да бъде разгледана досежно преценка основателността й.
В тази връзка преди всичко, извършвайки проверка от процедурна гл.т.,
съдът, в разрез с доводите в жалбата, не констатира съществени процесуални
нарушения, както при съставянето на акта за установяване на нарушението,
така и при издаването на атакуваното наказателно постановление. Счита, че
образуването на административнонаказателното производство, съставянето
на акта за установяване на нарушението и издаването на атакуваното
наказателно постановление, е станало при спазване на предвидените в ЗДДС
и в ЗАНН приложими срокове, като органите на
административнонаказателното производство логично, в достатъчна пълнота
и последователност, от гл.т. на правнорелевантни факти, взаимовръзки между
последните и в съответствие между възприета фактическа и юридическа
формулировка на констатираното нарушение, а и при идентичност, са
оформили съдържанието на акта и на наказателното постановление, като
гаранция за правото на защита на санкционираното лице, включващо и
възможността за пълноценно реализиране на правата в настоящото съдебно
производство, образувано по жалба срещу наказателното постановление, но и
10
като гаранция за разкриването на обективната истина в настоящото съдебно
производство.
От гл.т. на самото нарушение, съдът приема, че фактите с правно
значение са били посочени, както в акта, така и в наказателното
постановление, в достатъчна степен ясно и пълно, включително е видна
връзката, обуславяща наличието на предпоставките за ангажирането на
отговорността тъкмо на санкционираното лице, а именно като такова,
стопанисващо проверения търговски обект, като е налице освен това
правилно подвеждане на фактите под правна норма, от гл.т. възприета
юридическа формулировка на нарушението, в т.ч. и правилно прилагане на
относимата административнонаказателна разпоредба.
В отговор на конкретните доводи от защитната теза, съдът с приоритет
отбелязва, че не споделя този за съществено процесуално нарушение,
дължащо се на неучастие на управителя и представляващ по закон
санкционираното юридическо лице в проверката на място в обекта, при която
непосредствено е било установено процесното нарушение. Съставът
отбелязва, че по аргумент от приложимата разпоредба на чл.193,ал.1 ЗДДС
вр. чл.36,ал.1 ЗАНН, началото на административнонаказателното
производство е било поставено със съставянето на акта за установяване на
нарушението и в този смисъл изобщо не може да става въпрос за съществени
процесуални нарушения, опорочаващи административнонаказателното
производство, относими към действия и време, предшестващи самото
образуване на административнонаказателното производство, като съвсем
отделен е въпросът, че неучастието в проверката в обекта на управителя на
“****”ЕООД и в принципен план не е изключвало възможността да се
извърши самата проверка, както да се констатира нарушението.
Що се касае до твърдението за неспазен срок по чл.34,ал.3 ЗАНН, съдът
намира и него за неоснователно, тъй като внимателната съпоставка на
посочените дати, съотв. на съставяне на акта за установяване на нарушението,
визирана в съдържанието на същия - 13.12.2019година, с датата на издаването
на атакуваното наказателно постановление, също посочена в съдържанието на
самия акт - 07.05.2020година, създава предпоставки да се приеме, че
процесното наказателно постановление е било издадено в 6-месечен срок от
съставянето на акта за установяване на нарушението. Обичайно датата, на
11
която вече издадено наказателно постановление се връчва на
санкционираното лице, е различна и следваща датата на самото издаване,
както е и в настоящия случай, а само съмнение, че в рамките на казуса
обжалваният акт е бил издаден на дата различна от посочената като такава в
съдържанието му, съдът не намира нормативна опора, предпоставки, а и
основание да обсъжда.
В аспекта на принципното правило, че административнонаказателното
обвинение представлява единство от посочени факти, описващи вмененото
като административно нарушение и юридическа формулировка на деянието,
съставът на първо място отчита, че в рамките на казуса, от една страна е
налице идентичност по посочените показатели между съдържанието на акта и
на наказателното постановление, яснота и пълнота на направеното описание
на констатираното и вменено като административно нарушение, включително
от гл.т. посочена като нарушена нормативна разпоредба, а именно тази на
чл.33,ал.1 Наредба №Н-18/2006г., доколкото в случая се касае за неспазено
изискване, всяка промяна в касовата наличност, извън случаите на
продажби/сторно операции и както е било в случая - въвеждане на пари в
касата, да се регистрира във фискалното устройство, чрез операциите
“служебно изведени“ или както в случая - “служебно въведени“ суми. Освен
това, на фона на констатацията, направена изрично от наказващия орган и
отразена в съдържанието на атакуваното наказателно постановление, че в
случая не е било установено с констатираното нарушение да се е стигнало до
неотразяване на приходи, то и именно при това положение и наложената на
административнонаказаното лице санкция е била определена в хипотезата на
чл.185,ал.2 ЗДДС, има се предвид, макар да не е било изрично посочено,
правилото, очертано в изречение второ и изрично препращащо към
санкционната част на нормата, инкорпорирана в съдържанието на
разпоредбата на чл.185,ал.1 ЗДДС, т.е. и приложената
административнонаказателна разпоредба е била коректно визирана в
привръзка като чл.185,ал.2 вр. ал.1 ЗДДС.
Що се касае до длъжностните лица - актосъставител и издател на
атакуваното наказателно постановление, съдът счита, че в достатъчна степен
обосновано, от гл.т. и приобщената като писмено доказателство заповед на
изпълнителния директор на НАП от 17.05.2018година, може да се приеме, че
е било спазено приложимото изискване на чл.193,ал.2 ЗДДС, респ., че актът е
12
бил съставен, а атакуваното наказателно постановление е било издадено от
компетентно длъжностно лице.
При това положение, имайки предпоставките да разгледа правния спор
и по същество, като приема, въз основа на приобщените, обсъдени във
взаимната им връзка и интерпретирани в посочения по-горе смисъл,
доказателствени материали, че убедително се потвърждава, от една страна, че
към 10.12.2019година именно санкционираното лице да е осъществявало
търговска дейност в проверения търговски обект по смисъла на §1,т.41 от ДР
към ЗДДС, в който към времето на проверката е имало монтирано, въведено в
експлоатация и работещо едно фискално устройство, конкретно
модел“COMPACT M 01“, ИН на ФУ DY 488393, ИН на ФП 36646366,
притежаващо операциите “служебно въведени” и “служебно изведени” суми,
които обаче не са били активирани, а в същото време констатирана промяна
на касовата наличност, в размер на 203,90лева, не е била регистрирана във
фискалното устройство, логично в случая чрез активирана операция
“служебно въведени” суми, то съдът и намира за достатъчно обосновано да
приеме, че именно санкционираното лице, явявайки се адресат на нормата,
инкорпорирана в приложимата разпоредба на чл.33,ал.1 Наредба №Н-
18/2006г., съотв. не само е годен субект, но в случая и е осъществило
нарушението, чийто състав е очертан в разпоредбата на чл.185,ал.2 вр. ал.1
ЗДДС, доколкото изначално органите на административнонаказателното
производство не твърдят, а и не се установява нарушението да е довело до
неотразяване на приходи, като отговорността е обективна, безвиновна.
Що се касае и до наложената с атакуваното наказателно постановление
“имуществена санкция”, в размер 500лв., съдът преди всичко съобразява, че
няма промяна в законодателството, считано от времето на извършване на
нарушението до приключването на производството пред районния съд, която
да обуславя обсъждане на плоскостта на принципното правило, произтичащо
от разпоредбата на чл.3,ал.2 ЗАНН, а и отчитайки, че санкцията е била
определена в рамките на минимално предвидената от закона /”имуществена
санкция от 500 до 2 000лв.”/, както, че не разполага с правомощия да заменява
или да определя размер на санкцията под предвидения в закона най-нисък
предел /в т.см. чл.27,ал.1, ал.4 и ал.5 ЗАНН - редакция на разпоредбата преди
изменението и допълнението в нормативния акт, обнародвани ДВ бр.109 от
13
22.12.2020г., в сила от 23.12.2021г./, съдът преценява в крайна сметка, че и в
тази част са налице предпоставките за потвърждаване на постановлението,
предмет на обжалване, включително и преценявайки, че правилно случаят не
е бил оценен като “маловажен”, т.е. като представляващ по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените /типични/ случаи на
нарушение от вида, само защото нарушението е било извършено за първи
път, предвид правната форма на санкционираното лице и при положение, че
от въззиваемата страна не бяха ангажирани доказателства за други
образувани административнонаказателни производства срещу
санкционираното лице, още повече за приключени такива с влезли в сила
наказателни постановления към релевантното за настоящото
административнонаказателно обвинение време, като съдът споделя
становище, че така очертаните обстоятелства, на фона на това, че разликата
между фактическата и касова наличност не може да бъде преценявана като
незначителна, коректно в съвкупността си са били отчетени само като
смекчаващи отговорността, респ. са обусловили налагане на санкция в
минималния, предвиден от закона размер за съответното нарушение, но не и
за прилагане на чл.28 ЗАНН.
На последно място, с оглед изхода на делото и искането от взелия
участие в откритото съдебно заседание представител по пълномощно на
въззиваемата страна, съдът намира, че при допустимо и своевременно
направено такова, са налице предпоставки, в т.ч. при липса на обективирани
други разноски, да възложи в тежест на жалбоподателя заплащане на
юрисконсултско възнаграждение в полза на НАП като въззиваема страна, в
размер на 80,00 /осемдесет/лева, определено при съобразяване на
приложимите правила по чл.193,ал.1 ЗДДС вр. чл.63,ал.3 и 5 ЗАНН - нови,
обнародвани ДВ бр.94 от 29.11.2019г. вр. чл.144
Административнопроцесуален кодекс вр. чл.78,ал.8 Гражданско-процесуален
кодекс вр. чл.37,ал.1 Закон за правната помощ вр. чл.27е Наредба за
заплащането на правната помощ, приета на основание последната цитирана
законова разпоредба, конкретно с ПМС №4 от 06.01.2006година, обнародвана
ДВ бр.5 от 17.01.2006г., в сила от 01.01.2006г., като в случая съдът
съобразява, че по конкретното дело е бил разгледан правен спор,
характеризиращ се по-скоро със стандартна фактическа и правна сложност, от
гл.т. предмет на атакуваното в производството наказателно постановление,
14
това, че делото е било разгледано и обявено за решаване в рамките на
проведено едно открито съдебно заседание и това, че от представителя по
пълномощно на въззиваемата страна не се е изисквала, не се е наложила, а и
реално не е била проявена, излизаща от рамките на обичайното процесуална
активност, включително на фона на това, че жалбоподателят е бил
процесуално представляван, в заключение приемайки да възложи в тежест на
жалбоподателя заплащането тъкмо на посоченото като размер по-горе
юрисконсултско възнаграждение, определено и платимо в полза на
въззиваемата страна, докато направените от самия жалбоподател деловодни
разноски, в размер 200,00 /двеста/лева, съобразно приложени списък и
договор за правна защита и съдействие, представляващи платеното от
“****”ЕООД възнаграждение на ангажирания с пълномощно защитник,
следва да си останат за негова сметка.
Именно по изложените доводи в съвкупност, съобразно характера на
настоящото производство, в рамките на правомощията си и на основание
чл.193,ал.1 ЗДДС вр. чл.63,ал.1,изр.първо,предл.първо, ал.3 и ал.5 ЗАНН -
редакцията преди изменението и допълнението в нормативния акт,
обнародвани ДВ бр.109 от 22.12.2020г., в сила от 23.12.2021г., СРС, НО, 4
СЪСТАВ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №509717-F531062,
издадено на 07.05.2020година от началник Отдел”Оперативни дейности”
София в Централно управление на Национална агенция за приходите, с което
на ”****”ЕООД, ЕИК *****, е наложена “имуществена санкция”, в размер
500 /петстотин/лева, на основание чл.185,ал.2 вр. ал.1 Закон за данък върху
добавената стойност, за осъществен състав на административно нарушение по
чл.33,ал.1 Наредба №Н-18 от 13.12.2006година за регистриране и отчитане
чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията
към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които
извършват продажби чрез електронен магазин - актуално заглавие, издадена
от министъра на финансите, описано от фактическа страна в
обстоятелствената част на постановлението и в акт, серия AN №F531062, за
установяване на административно нарушение, съставен на 13.12.2019година.
15
ОСЪЖДА “****”ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление град София, ул.”****”, бл.**, вх.**, ет.**, ап.**, в процесуалното
качество на жалбоподател, да заплати на НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА
ПРИХОДИТЕ, в процесуалното качество на въззиваема страна, направени
деловодни разноски /юрисконсултско възнаграждение/, в размер 80,00
/осемдесет/лева.

РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ ПРЕД
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ГРАД СОФИЯ, НА ОСНОВАНИЯТА,
ПРЕДВИДЕНИ В НАКАЗАТЕЛНО-ПРОЦЕСУАЛНИЯ КОДЕКС, ПО РЕДА
НА ГЛАВА ХІІ АДМИНИСТРАТИВНО-ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС, В 14-
ДНЕВЕН СРОК ОТ ПОЛУЧАВАНЕ НА СЪОБЩЕНИЕТО, ЧЕ Е
ИЗГОТВЕНО.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
16