№ 2700
гр. София, 02.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Елена Иванова
Членове:Иванина Ив. Пъстракова
ПЕТЪР М. МИЛЕВ
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Елена Иванова Въззивно гражданско дело №
20231100509047 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.
С решение № 6868 от 02.05.2023 г., постановено по гр.д.№ 50 253/2021 г. по описа на
СРС, ГО, 29 състав са отхвърлени като неоснователни предявените от „Топлофикация
София“ ЕАД, ЕИК ********* срещу Н. П. Д., ЕГН ********** искове с правно основание
чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл.150 ЗЕ и чл.422, ал.1 ГПК във връзка
с чл.86, ал.1 ЗЗД – за признаване за установено, че ответникът дължи на „Топлофикация
София“ ЕАД сумата 1 272,02 лева, представляваща цена за доставена от ищцовото
дружество топлинна енергия за периода: 01.05.2015 г. – 30.04.2016 г. за топлоснабден имот,
находящ се в гр.София, ул.”****, ведно със законната лихва от 03.09.2019 г. до изплащане на
вземането, както и сумата 382,63 лева – мораторна лихва върху главницата за периода от
14.09.2016 г. до 27.08..2019 г., за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 50 704/2019 г. по описа на СРС, 29 състав.
Решението е постановено при участие на трето лице – помагач на страната на ищеца
„Техем Сървисис” ЕООД, гр.София.
Така постановеното съдебно решение е обжалвано от ищеца „Топлофикация София”
ЕАД, гр.София. В жалбата се поддържа, че решението е неправилно, необосновано,
постановено при съществени нарушения на материалния и процесуалния закон. Поддържа
се, че първоинстанционният съд им е отказал необходимото съдействие за установяване на
фактите, които са от значение за решаване на делото; че ответникът Н. Д. в качеството си на
собственик на процесния имот е клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на
чл.153, ал.1 ЗЕ и §1, т.2а от ДР на ЗЕ, както и че съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на
топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при
публично известни общи условия за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация
София” ЕАД на потребители за битови нужди в гр.София, одобрени в ДКЕВР, с които се
регламентират търговските взаимоотношения между потребителите и дружеството в чл.31,
ал.1 от които е предвиден редът и срокът за заплащане на доставената топлинна енергия,
което в случая не е било направено. Посочено е и че след изтичане на установения 45-
дневен срок на основание чл.86, ал.1 ЗЗД е начислявана законна лихва върху дължимите
суми.
1
Моли съда да отмени обжалваното решение на първоинстанционния съд и да уважи
изцяло заявените от дружеството претенции, като му се присъдят и направените по делото
разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът по жалбата – Н. П. Д., гр.София в срока по чл.263, ал.1 ГПК не е
депозирал отговор на въззивната жалба и не е взел становище по нея.
Третото лице-помагач на страната на ищеца – „Техем Сървисис” ЕООД, гр.София не
е взело становище по жалбата.
Софийски градски съд като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства съгласно разпоредбите на чл.235, ал.2 ГПК и чл.269 ГПК, намира за
установено следното:
Въззивната жалба е допустима – същата е подадена от легитимирана страна в процеса,
в срока по чл.259, ал.1 ГПК срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси той
е ограничен от наведените в жалбите оплаквания, с изключение на случаите, когато следва
да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за
интереса на някоя от страните – т.1 от Тълкувателно решение /ТР/ № 1/09.12.2013 г. по
тълк.дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
При извършената проверка настоящата инстанция намира, че атакуваното съдебно
решение е валидно и процесуално допустимо в обжалвана част, както и че настоящият казус
не попада в двете визирани изключения в ТР на ОСГТК на ВКС, поради което следва да се
обсъдят релевираните доводи относно неговата правилност.
Съдът е сезиран с положителни установителни искове, заявени при условия на
обективно съединяване по реда на с чл.422, ал.1 ГПК във връзка чл.415, ал.1 ГПК за
признаване със сила на присъдено нещо съществуването на оспорените от длъжника Н. П. Д.
главно и акцесорно вземания, за които по реда на чл.410 ГПК е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение. Оспорването на вземанията от страна на длъжника с
подаденото възражение по чл.414 ГПК, обоснова и наличието на правен интерес в полза на
ищеца от предявяване на установителния иск по чл.422 ГПК /в т.см. и решение №
246/11.01.2013 г. по т.д.№ 1278/2011 г. на ІІ ТО на ВКС, решение № 89/02.06.2011 г. по т.д.№
649/2010 г. на ІІ ТО на ВКС, решение № 171/24.04.2012 г. по гр.д.№ 801/11 г. на ІV ГО на
ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК и др./. В тежест на ищеца е да установи в това
производство – в качеството му на кредитор, обстоятелствата, от които произтича вземането
му, както и неговата ликвидност, изискуемост и размер, а на ответника – фактите, които
изключват или погасяват това спорно право.
При събрания по делото доказателствен материал решаващият състав на СГС намира,
че не са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника по
предявените при условията на обективно искове от „Топлофикация София” ЕАД искове с
правно основание чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл.150 ЗЕ и чл.422,
ал.1 ГПК във връзка с чл.86, ал.1 ЗЗД.
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест в гражданския
процес, регламентирани с разпоредбата на чл.154, ал.1 ГПК, всяка страна в същия е длъжна
при условията на пълно и главно доказване да установи обстоятелствата, на което основава
своите искания, което в случая не е направено от страна на жалбоподателя-ищец в хода на
производството пред СРС.
Отношенията между доставчиците и потребителите на топлинна енергия за исковия
период са регламентирани в Закона за енергетиката /ЗЕ/. Съгласно установените в същия
правила, за да бъде обвързано едно лице от договор за продажба на топлинна енергия с
топлопреносно предприятие при публично известни общи условия, същото следва да има
качеството на потребител/клиент на топлинна енергия за битови нужди.
Съгласно нормата на чл.153, ал.1 ЗЕ – в редакцията, действала до 17.07.2012 г.,
„потребители на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, а по силата на легалното определение, дадено в § 1, т. 42 от ДР
/отм./ на ЗЕ, действаща до 17.07.2012 г., „потребител на енергия или природен газ за битови
нужди” е физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа
или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си.
Следователно, за да бъде определено едно лице като потребител на топлинна енергия
за битови нужди съгласно визираната законова уредба е необходимо да бъде установено, че
същото е собственик или носител на вещно право на ползване върху имот, който е
2
присъединен към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение. Това лице е
задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия на
топлоснабдения обект и цената на услугата дялово разпределение, респ. то встъпва в
облигационни правоотношения с ищцовото дружество – топлопреносно предприятие. По
делото не са ангажирани доказателства, че Н. П. Д., ЕГН ********** е титуляр на правото
на собственост или на ограничено вещно право върху недвижимия имот, за който се
поддържа да е топлоснабден от ищеца – ателие № 1, находящо се в гр.София, ул.****, в
процесния период: м.05.2015 г. – м.04.2016 г. Единствените документи, касаещи пряко
разглеждания въпрос са два броя списъци. Първият представен списък е без наименование,
без дата и не съдържа сведения за адреса на отразения в графа 1 имот. Вторият списък –
наименован „Етажни собственици“, ул.“****, е без дата, като в него липсва отразена
информация относно недвижимия имот, във връзка с който посоченото лице Н. П. Д. се е
подписало. Представени са и 2 броя главни отчети от 08.05.2019 г. и 09.06.2020 г. относно
топлоснабдения имот – предмет на спора, които са неотносими към предмета на спора, тъй
като касаят периоди, последващи процесния с две, съотв. три години.
Предвид тези обстоятелства не може да се направи извод, още по-малко еднозначен и
обоснован, че ответникът е носител на правото на собственост или на вещното право на
ползване върху процесното ателие № 1, находящо се в гр.София, ул.”**** към релевантния
за спора момент. Данни относно разглежданите факти не са удостоверени нито в приложен
по делото официален документ, нито в частен документ, съдържащ извънсъдебно признание
от страна на ответника.
С оглед изложеното решаващият състав на СГС приема, че ответната страна по
исковете Н. П. Д., ЕГН ********** няма качеството на клиент на топлинна енергия по
смисъла на закона, че същият не е встъпил в договорни отношения с „Топлофикация София”
ЕАД в исковия период за продажба на топлинна енергия при публично известни общи
условия относно имота-предмет на спора и че в неговия патримониум не са възникнали
задължения за заплащане на цена на топлинна енергия относно този имот за исковия период
от време.
Поради липсата на кумулативната даденост на елементите от фактическия състав на
разпоредбата на чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД във връзка с чл.150 ЗЕ и пасивна материалноправна
легитимация на ответника да отговаря за задължения по Закона за енергетиката, предявеният
иск на това основание по реда на чл.422, ал.1 ГПК срещу него относно главните вземания в
размер от 1 272,02 лева – стойност на неизплатена топлинна енергия за периода от м.05.2015
г. до м.04.2016 г. се явява неоснователен и като такъв същият подлежи на отхвърляне.
По отношение на твърдените в жалбата процесуални нарушения, следва да се
отбележи, че правната последица от тяхното евентуално допускане от първоинстанционния
съд е свързана с правото на ищеца да заяви искане за събиране на съответните доказателства
във въззивното производство по реда на чл.266, ал.3 ГПК, каквото искане с въззивната жалба
на „Топлофикация София“ ЕАД не е инвокирано.
При приетия изход на спора по отношение на търсената главница, като неоснова-
телен следва да се отхвърли и претенцията по чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.86, ал.1 ЗЗД
на стойност от 382,63 лева за периода от 14.09.2016 г. до 27.08.2019 г., тъй като това
задължение е акцесорно и се обуславя от съществуването на валидно, ликвидно и изискуемо
главно вземане на кредитора, по отношение на чието изпълнение длъжникът да е изпаднал в
забава, каквото в настоящата хипотеза не е налице.
Поради съвпадение на крайните изводи на настоящата съдебна инстанция с тези на
първоинстанционния съд относно изхода на спора по заявените претенции, обжалваното
решение като правилно следва да бъде потвърдено.
При приетия изход от разглеждането на делото на въззивника не се дължат разноски
за настоящото производство на основание чл.78, ал.1 ГПК.
В полза на ответната страна е възникнало право на разноски по чл.78, ал.3 ГПК, но
поради липсата на заявено искане съдът не дължи произнасяне на това основание.
Воден от горното, Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 6868 от 02.05.2023 г., постановено по гр.д.№ 50 253/
2021 г. по описа на СРС, ГО, 29 състав.
3
Решението е постановено при участие на трето лице – помагач на страната на ищеца
„Техем Сървисис” ЕООД, гр.София.
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал.3, пр.1
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4