Р Е Ш Е Н И Е
№ ...............
гр. Кюстендил, 04.11.2020
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският
районен съд, в публично съдебно заседание на двадесет и първи октомври, две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елисавета Деянчева
при
секретаря Боянка Янкова, като разгледа докладваното от съдия Ел. Деянчева гр.д. № 91
по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 422 от Гражданския процесуален кодекс ГПК), във вр. с чл. 415
от с.к.
Производството е образувано по искова молба,
депозирана от БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж, рег.№ ********* чрез БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А. – клон България, ЕИК
*********, гр. София, ж.к. „Младост“ 4, Бизнес Парк София, сгр. 14, представлявано от Д. Д. – зам. управител,
чрез юрисконсулт Н. М., против Б.М.Б.,
ЕГН: **********, адрес: ***.
В исковата молба се сочи, че с
Договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на
кредитна карта CARD-16168132,
на ответника бил отпуснат кредит под формата на кредитна карта MasterCard с кредитен лимит в
размер на 1000.00 лв. Върху усвоената сума се начислявали годишна лихва, както
и такси за обслужване, а съгласно условията по процесния договор, се дължало
заплащане на минимална месечна погасителна вноска, която била променлива
величина.
Ответникът преустановил обслужването по кредитната си
карта, считано от 01.09.2018 г., когато било извършено и последното плащане по
неяq като балансът към
този момент бил в размер на минус 1209.48 лв. И към настоящия момент ответникът
не изпълнил задължението си, въпреки многократните опити за контакт с него и
отправени покани за доброволно изпълнение.
Общо дължимите от ответника суми били 1209.48 лв.,
представляваща главница, както и законна лихва за забава в размер на 72.86 лв.
за периода 07.02.2019 г. (датата на изпращане на покана за доброволно
изпълнение) до 11.09.2019 г. (датата на завеждане на делото).
За събирането на посочените суми ищецът депозирал
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. Такава била
издадена по ч.гр.д. 1871/2019 г. по описа на КРС, но поради връчването й по
реда на чл. 47 от ГПК тя не била влязла в сила, което обусловило интереса на
ищцовата страна от предявяване на иска по настоящото производство.
Ето защо се поддържа искане
за признаване на установено в отношенията между страните, че Б.М.Б., ЕГН: **********, адрес: ***, има задължения към БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А.,
Париж, рег.№ ********* чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. – клон
България, ЕИК *********, гр. София, ж.к. „Младост“ 4, Бизнес
Парк София, сгр. 14 в общ размер на
1282.34 лв. (хиляда двеста осемдесет и два лева и тридесет и четири стотинки),
от които: 1209.48 лв., представляваща главница по Договор за отпускане на револвиращ потребителски
кредит, издаване и ползване на кредитна карта CARD-16168132; 0.00 лв. представляваща
договорна лихва по кредита за периода 01.09.2018 г. – 07.02.2019 г.; 72.86
лв., представляваща обезщетение за забава за периода 07.02.2019
г. до 11.09.2019 г., ведно със законната лихва от момента на подаване на
заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми.
Претендират се и съдебните разноски по
заповедното производство, както и по настоящото такова.
В
срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът е упражнил правото си на отговор чрез
назначен от съда особен представител. Навежда доводи за
допустимост, но неоснователност на заявената претенция. Смята, че ищецът не е
изправна по договора страна, тъй като не били ангажирани доказателства, че е
издал и предал на ответника процесната карта, както и че последният я е
активирал. При сключване на договора не бил представен погасителен план с разбивка
по пера, което водело до неяснота на договора в светлината на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, тъй като не ставало ясно как е формирана погасителната вноска и какъв
компонент от задължението се погасява с нея. Отделно, процесният договор бил
недействителен на осн. чл. 22 ЗПК, поради неспазване на императивните
изисквания, залегнали в разпоредбите на чл. 11 ал.1, т.12 и т.20 ЗПК. Шрифтът
на договора също не отговарял на законовите изисквания за редовност доколкото
бил по малък от 12. Договорните клаузи, касателно ГПР и ГЛП не били
индивидуално уговорени и доколкото били неравноправни, а и противоречали на
добрите нрави, следвало да бъдат обявени и за нищожни. Нарушена била и нормата
на чл. 11 от ЗПК, тъй като не била
посочена ясна методика за определяне на лихвения процент. Не на последно място
ясно се виждало, че подписът, положен от ответника върху процесния договор
съществено се различавал от този, обективиран върху последно изпратената до
него покана.
Предвид изложеното се иска да бъде
отхвърлен предявеният иск като неоснователен.
В
съдебно заседание ищецът поддържа иска, чрез предварително депозирана в
този смисъл молба, от ответната страна го оспорва по съображенията, изложени в
отговора.
Съдът, като обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа страна следното:
Видно от приетия като доказателство по делото Договор
за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на
кредитна карта CARD-16168132 от
01.07.2018г., БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А, клон България, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк София,
сгр. 14 предоставило
на ответника револвиращ кредит с максимален кредитен лимит в размер на 1000,00
лв. В документа е обективирана таблица
Тарифа, в която е посочен вид на карта –
„стандартна“, лихвен процент 35.00%/44. 90%, покупка на ПОС терминал в страната и чужбина – „без такса“, теглена на пари в брой от банкомат - 2 лева плюс 2% от
изтеглената сума, справка за разполагаем лимит 0.40, месечна такса за
обслужване 4.00 лева, без годишна такса, без такса за СМС известяване и такса
превалутиране; обезщетение за забава 10 % плюс ОЛП на БНБ( законна лихва за забава), а в таблица Лимити – дневен
лимит за теглене на пари в брой - 1000.00 лева, дневен лимит за покупки на ПОС терминал – до размера на
кредитния лимит, минимална погасителна вноска - 60.00 лева.
От приложения
на л. 5 от делото екземпляр на Кредит: CARD-16168132
се установява извършено усвояване по
горепосочения кредит чрез функционалността „покупка на изплащане“, както
следва: обща цена на стоките 562,90 лв., съставляващи ТВ SAMSUNG
J4510 и аксесоари
за TV и
видеотехника; размер на кредита 483.73 лв.; първоначална вноска – 100.00 лв.
(платима в брой – спр. Уведомително писмо на л. 24 от делото); месечна
погасителна вноска – 90.05 лв., брой вноски – 6, при ГПР – 34,62% и ЛП – 30.10
%. Установява се още, че в отпуснатия размер на кредита от 483.73 лв. е
включена сума в размер на 20.83 лв., представляваща застрахователна премия по
Застрахователна декларация CREX-16168111, Групова полица № 5/2008г.
Налице е и инкорпориран досежно посочената функционалност „покупка на
изплащане“ погасителен план.
Относно горепосочената сума, представляваща
застрахователна премия, са приложени Сертификат за застраховка „Закрила на
плащанията Плюс“ № CREX-16168111, ведно с приложими Общи условия за
застраховка „Закрила на плащанията Плюс“ на кредитополучателите на кредит за
покупка на стоки на изплащане – л. 13-21 от делото, които установяват условията
и параметрите за дължимостта на посочената сума от 20.83 лв..
Представено е и уведомително писмо, спр. л. 24 от
делото, издадено, за да послужи пред търговеца като основание за предоставяне
на клиента (ответник в настоящото) на желаната стока, предмет на посочената
договореност между страните.
Приложената на л. 28 касова бележка установява
извършено към търговеца плащане от 01.07.2018г. на стоки в размер на 562,90
лв., от която сума – 100.00 лв., платима в брой, а 462,90 лв. – посредством
кредитна карта.
Видно от приложената на л. 30 обратна разписка е, че
ответникът е получил от ищцовото дружество на 13.07.2018г. кредитна карта – CARD-16168132.
С получена от ответника на 24.02.2019 г. покана за
доброволно изпълнение от 12.02.2019г., ищецът е поканил последния в 7-дневен
срок от получаване на същата да заплати доброволно дължимите към дружеството
суми, за които било преустановено плащането, считано от 01.09.2018г.
От приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза се
установява следното: усвояване на кредита в размер на 1000.00 лв. посредством
покупка на стоки от „Технополис“, теглене в брой и такси за теглене в брой.
Съгласно фактура № ********** – дубликат – стоките, закупени по фактурата са
платени, както следва: в брой – 100 лв. и с кредитна карта от „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ – 462.60 лв. Сочи се още, че към датата на депозиране на
заявлението по чл. 410 от ГПК, задълженията на ответника към ищеца възлизат на
сума в размер на 1209.48 лв. (усвоен кредитен лимит) и 77,94 лв. – законна
лихва за забава. Като приложение към експертното заключение са представени и 8
бр. месечни извлечения по кредитна карта.
Не се
спори, че сумата по договора не е възстановена.
Видно от материалите по приложеното ч.гр.д. №
1871/2019 г. на КРС, в полза на заявителя – ищец понастоящем, била издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение № 942/2019 г., връчена на длъжника в хипотезата на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
С оглед на това заповедният съд е указал на
заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен
срок, като именно в срока по чл. 415 от ГПК заявителят е предявил настоящите
положителни установителни искове.
Останалите събрани по делото доказателства не
променят крайните изводи на съда, поради което и не следва да се обсъждат
подробно.
Горната фактическа обстановка съдът прие за
безспорно установена след преценка поотделно и в съвкупност на всички събрани
по делото писмени доказателства, които са допустими, относими и
безпротиворечиви.
При така установените фактически
обстоятелства по делото, съдът приема от правна страна следното:
С оглед твърденията на страните, съдът приема,
че е сезиран с иск с правно основание чл. 240 от ЗЗД, вр. с чл. 79, ал.1,
предл.1 от ЗЗД и чл. 86, ал.1, изр.1 от ЗЗД, която претенция е заявена по реда на чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 415 от
с.к.
По
допустимостта:
Предявени са установителни искове по реда на чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 415, с предмет установяване съществуването на вземането,
заявено по реда на чл. 410 ГПК, за което е
било образувано ч.гр.д. № 1871/2019 г. на КРС.
При извършената служебна проверка за допустимост на
исковата претенция се установи, че в полза на ищеца е
била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за
вземането, предмет на настоящата искова молба. Заповедта е била връчена на
длъжника в хипотезата на чл. 47 от ГПК, поради което съдът е разпоредил
процедура по чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК. Указанията на заповедния съд до заявителя са съответни
на установените обстоятелства, като е спазен и срокът за предявяване на установителния
иск. При
посочените съображения претенцията е допустима.
По
основателността:
Целта
на предявяването на иск в хипотезата на чл. 415 вр. чл. 422 от ГПК е да се
установи наличието на вземането към момента на подаване на заявлението, за
което е издадена заповед за изпълнение, но вече със сила на присъдено нещо, тъй
като в случая връчването и по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК препятства влизането
й в сила. При основателност на претенцията и съгласно чл.416 ГПК заповедта за
изпълнение придобива изпълн. сила и въз основа на нея съдът издава изпълнителен
лист.
В случая не се оспорва обстоятелството, че в хода на заповедното
производство е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за търсените суми в полза на настоящия ищец, връчена на
ответника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
Не се спори също, че ищецът е
правоприемник на кредитора, за което са
представени, като доказателство извлечение от основно вписване в ТР към
13.03.2018 г. от секретариат на
Търговския съд гр. Париж, нотификация за презгранично сливане и писмо от Канцелария на Търговски съд в Париж за влизане в сила на презгранично сливане между ищеца и кредитора.
Не е спорно и че между БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А, клон
България и ответника е бил сключен договор за отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CARD – 16168132/01.07.2018г, усвояването на който станало чрез покупка
на стоки на изплащане, както и теглене в брой, което обстоятелство освен това е
установено и от приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза (в
действителност в отговора на исковата молба особеният представител на ответника
сочи, че подписите на ответника, положени в процесния договор „коренно се различават от подписа,
положен на последната покана“, изпратена до него, но изложеното съставлява една
констатация, без отправено до съда искане за евентуално оборване формалната
доказателствена сила на посочения документ посредством предвидения за това в
закона процесуален ред. Ето защо съдът не обследва изложеното обстоятелство и е
обвързан от формалната доказателствена сила на процесния договор досежно
авторството на положените в него подписи).
Липсва спор и по това, че ответникът е останал
задължен по този договор.
От горното следва, че страните са сключили
договор за потребителски кредит, който попада под защитните клаузи, залегнали в
ЗПК и ЗЗП.
В тази връзка съдът следва да обсъди наведените
от особения представител на ответника възражения за недействителност на
процесния договор, основаващи се на разпоредбите на ЗПК, още повече, че за
наличието на основания за нищожност на договора съдът е длъжен да следи и
служебно.
Съгласно чл.10, ал.1 ЗПК договорът за потребителски
кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и
разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по
вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за
всяка от страните по договора.
При преценка действителността на
кредитните правоотношения в случая, съдът намира, че не е спазено изискването относно минимално допустимия
размер на шрифта при изготвянето на договора, а именно - не по-малък от 12. След
извършване на сравнение, за което не са
нужни специални знания, (Garamond - шрифт 12, съотв. шрифт 11) може да се
изведе, че при съставяне на договора за
отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна
карта е използван шрифт с размер 11. Но дори и
да се приеме, че е налице възможна грешка
при извършване на сравнението или че
отклонението е незначително, то нарушение на
изискването за размера на шрифта категорично е налице по отношение на приложените към договора сертификат и общи условия (л. 13 и сл. от делото), които
са съставени в почти нечетлив размер шрифт (вероятно Garamond шрифт 10).
Изискването на чл. 10, ал. 1 ЗПК за сключването на договора по ясен и разбираем начин и с
еднакъв по вид, формат и размер шрифт се
отнася до всички елемента на договора. В
случая сертификатът и Общите условия за
застрахователна програма "Закрила на плащанията Плюс“ на
кредитополучателите на кредит за покупка на стоки на изплащане са подписани от
кредитора и ответника и в тях се съдържат уговорки относно
застраховане във връзка с покупка на стоки на изплащане, посредством който
начин е станало част от усвояването на кредитния лимит по процесния договор за
издаване и ползване на кредитна карта, поради което настоящият съдебен състав
намира, че същите съставляват елемент и
от договора за револвиращ кредит, по отношение на
който трябва да са спазени посочените
законови изисквания.
Отделно от горното т. нар. "сертификат" е частен свидетелстващ
документ, който доказва само, че издателят му е направил определено изявление,
но не и че това изявление е истина. В случая издателите на сертификата са
"удостоверили", че застраховател
се е съгласил да застрахова
кредитополучателите по застраховка
"Защита на плащанията", но дори и да се приеме за вярно, че застрахователят
"се е съгласил да застрахова"
това не означава, че е застраховал в
предвидената в закона форма. Изразеното съгласие не може да се приеме за установено, тъй като издателите на "сертификата" не могат да удостоверят този
факт с издаването му. Не на последно място и плащане по застрахователен договор към застраховател
също не се установи, като с оглед всичко изложеното посочената сума в размер на
20.83 лв. (начислена като дължима върху сумата, съставляваща стойността на
закупените от търговеца стоки – спр. л. 5 от делото) е недължима и на това
основание.
При това положения размерът на главницата по договора
за покупка на стоки на изплащане се редуцира с посочената сума, респ. различен
би бил и размерът на лихвата, формиран върху така установената главница.
Предвид изложеното и на основание чл.22 ЗПК сключеният
между страните процесен договор е недействителен само на посоченото основание и
като такъв не може да ги обвърже, нито да създаде задължения за ответника
поради невъзможност за отклонение от императивните законодателни постановки – така ТР №1/2013 г. по т.д.№1/2013 г. на
ОСГТК на ВКС. Ето защо не е необходимо обследване на останалите наведени от
особения представител на ответната страна доводи, обосноваващи неоснователност
на исковата претенция.
Въпреки това, за пълнота на изложението, съдът ще
посочи, че инкорпорирания в договора погасителен план, относим към сумата,
дължима посредством усвояването на кредитния лимит чрез покупка на стоки на
изплащане, не отговаря на изискването на чл.11, ал.1, т.12 ЗПК, според който той
трябва да съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването
на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е
приложимо, допълнителните разходи, което също е основание по чл.22 ЗПК за
недействителност. Тук са посочени броят, размерът и падежът на погасителните
вноски, но липсва разпределение на отделните суми във вноските, следователно
липсва и яснота каква част от дължимата главница, лихви и такси се съдържа във
всяка от погасителните вноски. В този смисъл наведеното в отговора на исковата
молба възражение в тази насока се явява основателно.
Изложените по-горе основания за недействителност на
процесния договор по см. на чл. 22 от ЗПК, обуславят приложението на чл. 23 от
с.з. Но
исковете по чл. 422, вр. с чл. 415 ГПК следва да са идентични по основание,
размер и период на претенциите в заповедното производство. След като договорът
е недействителен, съдът не би могъл да признае дължимостта на главницата на
различно от заявеното основание. В случая, сумите се претендират на договорно
основание като изпълнение с оглед действителен договор за кредит, за което е
била издадена и заповедта за изпълнение, а не на основание чл. 23 ЗПК, като дадено по недействително
правоотношение. Разпоредбата на чл. 23 ЗПК е аналогична на тази по чл. 34 ЗЗД
и се базира на института на неоснователното обогатяване – при липсата на
основание или при отпаднало основание, всеки дължи да върне това, което е
получил. Поради това и искът за главница не може да бъде уважен, като това би
било и в противоречие с принципа на диспозитивното
начало в гражданския процес (чл. 6 от ГПК).
Ето защо не може да се присъди и чистата сума по кредита.
По
разноските: С оглед изхода от спора и на
основание чл.
78, ал. 1 от ГПК на ищеца не се следват деловодни разноски. На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на
ответната страна се полагат такива, но искане в т.см. не е било заявено, а и
няма представени доказателства за реализиране на разходи.
Доколкото исковата претенция е свързана с установяване
на задълженията, посочени в заповедта за изпълнение издадена в предходно
заповедно производство, вкл. и разноските за него, с оглед изхода от делото и
задължителните указания по т. 12 от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на
ответника се следват разноски, но отново поради лисата на данни за сторени
такива, няма да му бъдат присъдени.
В хода на
производството ответникът бе представляван от назначения му на разноски на
ищеца особен представител, осъществяващ процесуално представителство, регламентирано с
особени правила и произтичащо от нарочен акт на съда - чл. 47, ал. 6 ГПК, чл. 48, ал. 2 ГПК във вр. с чл. 29, ал. 3 ГПК, който съгл.
приетото в ТР 6/2013 на
ОСГТК на ВКС, т. 6, следва да получава възнаграждение за участието си по
конкретно дело, доколкото представителството му по делото е винаги възмездно - чл. 36, ал.
13. Ето защо на
адв. Л.Г. следва да бъде изплатена сумата за това, която е внесена от ищеца по
делото и в който смисъл съдът се е произнесъл в о.с.з. от 21.10.2020 г.
Водим
от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исковата претенция
на БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж рег.№ *********, чрез БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А, клон България, ЕИК: *********, вписан в Търговския
регистър при Агенция по вписванията със седалище и адрес на управление: гр.
София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк София, сгр. 14, представлявано от Д. Д. –
заместник управител, ПРОТИВ Б.М.Б., ЕГН: **********, адрес: ***, за признаване
за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцовото
дружество сума в общ размер на 1282.34 лв. (хиляда двеста осемдесет и
два лева и тридесет и четири стотинки), от която: 1209.48 лв., представляваща главница по Договор
за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на
кредитна карта CARD-16168132;
72.86 лв., представляваща обезщетение за забава за периода 07.02.2019
г. до 11.09.2019 г., ведно със законната лихва от момента на подаване на
заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми, за които суми е била
издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК
в
производството по ч.гр.д. №1871/2019 г., като неоснователна и недоказана.
Препис от настоящия съдебен акт да се връчи на страните по
делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, а след влизането му в сила препис от него да се изпрати на заповедния съд.
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба пред Кюстендилския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: