Определение по дело №584/2019 на Окръжен съд - Перник

Номер на акта: 762
Дата: 11 септември 2019 г. (в сила от 11 септември 2019 г.)
Съдия: Кристиан Божидаров Петров
Дело: 20191700500584
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 3 септември 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

№ 762

 

гр. Перник, 11.09.2019 г.

 

ПЕРНИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданска колегия, в закрито заседание на 11.09.2019 г., IІІ-ти въззивен състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Методи Величков

 ЧЛЕНОВЕ: Кристиан Петров

Кристина Костадинова

 

като разгледа докладваното от съдия Петров в.ч.гр.д. № 00584 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 274 – 278, вр. чл. 129, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна жалба от „Тексим Банк“ АД против определение № 434/29.07.2019 г. по ч.гр.д. № 489/2019 г. по описа на РС – Р., с което на осн. чл. 129, ал. 3 ГПК молбата на жалбоподателя е върната и производството е прекратено. В жалбата се поддържа неправилност на определението поради нарушение на процесуалния закон с оплаквания, че актовете на съда за удължаване на срока не са връчени на жалбоподателя, както и че в срока за отстраняване на нередовностите е подадена молба от 15.07.2019г. по чл. 63 от ГПК, по която липсва произнасяне от съда. Иска се отмяна на обжалваното определение.

Пернишкият окръжен съд, след като прецени доказателствата по делото и доводите на жалбоподателя, както и служебно всички правно релевантни факти, съгласно ТР № 6/15.01.2019 г. на ОСГТК на ВКС, приема следното:

Частната жалба като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирана страна против подлежащ на обжалване акт, е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Ч.гр.д. № 489/2019 г. на РС – Р. е образувано по молба от „Тексим Банк“ АД, с искане на осн. чл. 51, ал.1 от ЗН да бъдат поканени наследниците на А.А., които имат право да го наследяват в определен от съда срок да заявят приемат ли наследството или се отказват от него. С молбата е поискано издаване на съд. удостоверение за наследниците на лицето и техните адреси. С разпореждане от 07.06.2019 г. районният съд е указал на молителя по реда на чл. 129, ал. 2 от ГПК в 1-седмичен срок от съобщението да представи удостоверение за смъртта и наследниците на лицето и техните адреси. Със същото разпореждане е уважено искането на банката за издаване на съдебно удостоверение, като последното е получено от банката на 01.07.2019г., съответно указанията на съда са получени на 26.06.2019г. и срокът за тяхното изпълнение изтича на 03.07.2019г. В срока за изпълнение указанията на съда е постъпила молба вх. № 3069/01.07.2019г. от „Тексим Банк“ АД, с което е направено също така и искане за удължаване на срока за посочване на наследниците на лицето, като с определение от 01.07.2019 г. съдът е продължил срока с две седмици, считано от изтичане на първоначалния срок. По този начин продълженият с две седмици първоначално даден срок изтича на 18.07.2019г. С молба вх. № 3339/15.07.2019г. от „Тексим Банк“ АД е поискано издаване на ново съд. удостоверение, предвид което е направено също така и отново искане за удължаване на срока за посочване на наследниците на лицето. На молбата е поставена резолюция "Да се издаде след таксуване" на 16.07.2019 г. С молба вх. № 3424/22.07.2019г. /с дата на изпращане по куриер – 19.07.2019г./ „Тексим Банк“ АД е посочил имената, ЕГН и адресите на наследниците на А.А., във връзка с което е представено удостоверение за наследниците на лицето и техните адреси. С обжалваното определение съдът е върнал молбата и е прекратил производството по делото, поради неизпълнение на дадените указания в 1-седмичен срок, изтекъл на 18.07.2019г. – работен ден.

При така установеното и при преценка за правилността на обжалваното определение, настоящият въззивен състав съобразява следното:

В противовес на оплакванията в частната жалба, в производството по реда на чл. 63 ГПК съдът не е длъжен да уведомява страните за продължаване на срока или съотв. отказа си за такова. Съгласно чл. 63, ал.2, изр.второ ГПК новият срок започва да тече от изтичането на първоначалния, което означава, че страната следва сама да следи за началото и края на този срок. Въпрос на процесуална активност е страната да следи и съобразява процесуалните си действия с поисканото продължаване на срока. Законово определеният момент, от който започва да тече продълженият срок не може да бъде отложен и поставен в зависимост от факта дали и кога е изпратено, съответно получено от страната съобщението за продължаването. Ако законодателят е искал да постави началото на новоопределения срок от получаване на съобщение за продължаването, то той изрично щеше да посочи това /така Опр.№ 191/14.03.2011 г.на ВКС по ч.т.д.№ 143/2011 г., ТК, Опр.№ 79/04.02.2010 г. на ВКС па ч.гр.д.№ 24/2010 г., Опр.№ 150/02.03.2010г-на ВКС по гр.д.№ 109/2010 г.на ІV ГК и др./.

Същевременно съгласно чл. 7, ал. 1 от ГПК съдът служебно извършва необходимите процесуални действия по движението и приключването на делото, което включва своевременно разглеждане на направените от страните искания. При подадена молба за продължаване на срок съдът трябва да се произнесе по нея. В случая съдът не се е произнесъл по искането за продължаване на срока на основание чл. 63, ал. 1 от ГПК, направено в молба вх. № 3339/15.07.2019г. от „Тексим Банк“ АД - районният съд се е произнесъл по искането за издаване на съд. удостоверение, но не и по това за удължаване на срока. Още повече, както се посочи по – горе, молбата за повторно продължаване на срока е депозирана преди изтичане на продължения с две седмици първоначално определен 1-седмичен срок, който изтича на 18.07.2019г. Липсват каквито и да е белези, че с горепосоченото разпореждане /резолюция/ съдът е отказал удължаване на срока, поради което няма как да се приеме, че с изтичане на срока за това молителят не е изпълнил посоченото указание. Обстоятелството, че срокът за отстраняване на нередовностите по молбата е продължаван вече веднъж, както и съдържащото се в резолюцията от 16.07.2019 г. по молба с вх. № 3339/15.07.2019г."Да се издаде след таксуване", не са основание да се направи друг извод. РС е следвало да се произнесе с изричен съдебен акт по искането по чл. 63, ал. 1 от ГПК, направено с молбата от 15.07.2019г., преди да върне молбата и да прекрати производството по делото с обжалваното определение. Като не се е произнесъл по предпоставките за продължаване на срока на основание чл. 63 ГПК, РС е постановил преждевременно и на това основание неправилно определение.

По изложените съображения предпоставките за връщане на молбата и прекратяване на производството в процесния случай липсват. Обжалваното определение подлежи на отмяна, като делото следва да бъде върнато на същия състав на съда за продължаване на процесуалните действия.

Предвид изложеното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТМЕНЯ определение № 434/29.07.2019 г. по ч.гр.д. № 489/2019 г. по описа на Районен съд – Р..

ВРЪЩА делото на същия състав на съда за продължаване на съдопроизводствените действия в съответствие с указанията, дадени в мотивите на настоящото определение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                            ЧЛЕНОВЕ: 1.                       2.