Решение по дело №6803/2020 на Районен съд - Варна

НЕПРИСЪСТВЕНО РЕШЕНИЕ

№

гр. Варна, 23.03.2022г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав, в открито съдебно заседание, проведено на втори март две хиляди двадесет и втора година, в състав: 

                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: КРИСТИАНА КРЪСТЕВА

                 

при участието на секретаря Теодора Кирякова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 6803/2020г. по описа на Варненски районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството се разглежда по реда на чл. 238 ГПК.

Образувано е по предявен иск от „С.С.К.и Е.Х.“ АД, ЕИК ***със седалище и адрес на управление ***, к.к. С. С. К. И Е. срещу И.А.А., ЕГН**********, с адрес *** с правно основание 422 ГПК вр. чл. 38, ал.2 от ЗУЕС за признаване за установено в отношенията между страните, че в полза на ищеца съществува вземане срещу ответника за сумите както следва: 442,12лева, представляваща неплатени задължения за такса за управление и поддръжка за 2017г. и 1944,25лева, представляваща неплатени задължения за такса за управление и поддръжка за 2018г. на общите части на жилищна сграда “Х.  2“, вх.Б, находяща се в  к.к. „С. С. К. И Е. “, за които са издадени фактури с №№ 23455/10.10.2017г. и 57629/02.02.2018г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 28.01.2020г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена Заповед № 733/11.02.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 1015/2020г. по описа на Районен съд-гр.Варна, 53 с-в, на основание чл. 422, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК

Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения: Ответникът е собственик на недвижим имот в жилищна сграда “Х.  2“, вх.Б, попадаща в жилищен комплекс от затворен тип по см. на чл.2 ЗУЕС, находяща се в к.к.„С. С. К. И Е. “, изградена в ПИ с идентификатор 10135.2569.48, представляваща ап.21, ет.3, съгласно НА за покупко – продажба на недвижим имот №106, том IV, рег.№6285, дело №565/2017г. по описа на нотариус П.Петров, вписан в СвП – Варна с рег.№27558/10.10.2017г., акт №17, том LXVII, дело 14368/2017г. Твърди се, че сградата в която попада имота на ответника е жилищен комплекс от затворен тип. Сочи, че ищецът има качество на инвеститор за изграждане на сградата от затворен тип, въведена в експлоатация съгласно Удостоверение №48/22.04.2013г., издадено от гл. архитект на Община Варна. Твърди се, че съгласно чл.2 ЗУЕС, с повечето от собствениците на самостоятелни обекти в сградата са подписани договори за управление и поддръжка на общите части, но не и с ответника. На общо събрание на собствениците, проведено на 24.11.2016г. било прието решение – управлението на сградата да се извършва от ищеца – в качеството му на инвеститор, като била потвърдена действащата към момента на събранието такса за поддръжка и управление на общите части на сградата в размер на 8евро на кв.м разгъната застроена площ, дължима от всеки собственик ежегодно до 30 януари на годината, за която таксата се дължи. РС на ОС като неоспорено по предвидения в закона ред било задължително за всички собственици на самостоятелни обекти в сградата. Инвеститорът извършвал дейности по поддръжка и управление за което издавал фактури за дължимите вноски от собствениците на обекти. Така ищецът издал две фактури с №№23455/10.10.2017г. и 57629/02.02.2018г. за дължими такси от ответника на обща стойност от 2386,37лева, които към настоящия момент не били заплатени.

Молбата е за уважаване на исковата претенция. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника.

Първото по делото заседание е проведено на 02.03.2022г., като редовно призован ответникът не се е явил, не е представляван и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.

Видно от приложените по делото книжа, на ответника са били указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжата и неявяване в съдебно заседание. Уведомен е и за възможността за постановяване на неприсъствено решение срещу него и предпоставките, при настъпване на които процесуалният закон предвижда това.

Предмет на исковата претенция са суми дължими за поддържане на общите части на етажната собственост. Ищецът от своя страна е обосновал активната си процесуалната си легитимация по силата на решение на ОС на ЕС от 25.08.2016г., с което е взето решение управлението на сградата да се извършва от ищеца, в качеството му на инвеститор, комуто следва да бъде заплащана такса за поддръжка и управление на общите части на сградата в размер на 8евро на квадратен метър разгъната застроена площ на обекта в сградата. В случая, с горепосоченото решение от 25.08.2016г. е прието, че от етажните собственици следва да бъде заплащана такса за поддръжка и управление на общите части на сградата в полза на инвеститора в размер на 8евро на квадратен метър разгъната застроена площ на обекта в сградата. Правният интерес от търсената защита се извежда от предходно развило се заповедно производство ч.гр.д. № 1015/2020г. по описа на Районен съд- Варна, по което е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Налице е субективен и обективен идентитет между вземането, за което е издадена заповедта по чл. 410 ГПК и това, чиято дължимост е предмет на установяване в настоящото производство. За обстоятелствата, формиращи елементите на фактическия състав на основанието на претенциите по чл. 422 ГПК вр. чл. 38, ал.2 от ЗУЕС, ищецът е ангажирал писмени доказателства, които съответстват на твърденията му. Те се преценяват като достатъчни, с оглед доказване наличие на валидно възникнало вземане на ищеца към ответника.

Предвид горното, преценени в тяхната съвкупност, доказателствата по делото обуславят извод за вероятната основателност на претенциите, както по основание, така и по размер.

По тези съображения, съдът установява наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение по чл.239 ГПК, поради което и претенцията следва да се уважи по този ред.

На основание чл. 78, ал.1 ГПК ищецът има право на разноски. Реализираните такива в настоящото производство са в общ размер на 77,73лв., за платена ДТ за исковото производство и ДТ за подадени 2бр. ЧЖ.

На осн. т.12 ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, следва да се присъдят в полза на ищеца и сторените от него разноски в заповедното производство за заплатена ДТ в размер на 47,73лева.

Така мотивиран, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че в полза на ищеца „С.С.К.и Е.Х.“ АД, ЕИК ***със седалище и адрес на управление ***, к.к. С. С. К. И Е. съществува вземане срещу ответника И.А.А., ЕГН**********, с адрес *** за сумите, както следва: 442,12лева, представляваща неплатени задължения за такса за управление и поддръжка за 2017г. и 1944,25лева, представляваща неплатени задължения за такса за управление и поддръжка за 2018г. на общите части на жилищна сграда “Х.  2“, вх.Б, находяща се в  к.к. „С. С. К. И Е. “, за които са издадени фактури с №№23455/10.10.2017г. и 57629/02.02.2018г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 28.01.2020г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена Заповед № 733/11.02.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 1015/2020г. по описа на Районен съд-гр.Варна,53 с-в, на основание чл. 422 ГПК.

 

ОСЪЖДА И.А.А., ЕГН********** ДА ЗАПЛАТИ на „С.С.К.и Е.Х.“ АД, ЕИК ***сумата от 77,73лв, представляваща направени в исковото производство съдебно- деловодни разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.

 

ОСЪЖДА И.А.А., ЕГН********** ДА ЗАПЛАТИ на „С.С.К.и Е.Х.“ АД, ЕИК ***сумата от 47,73лева, представляваща направени в производството по ч.гр.д.№ 1015/2020г. по описа на ВРС, съдебно- деловодни разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.

 

Решението не подлежи на обжалване на осн. чл.239, ал.4 ГПК.

 

            Препис от решението да се връчи на страните.

           

СЪДИЯ при РС- Варна: