№ 12114
гр. С.. 19.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СИМОНА В. НАВУЩАНОВА
при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА В. НАВУЩАНОВА Гражданско
дело № 20221110157228 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.124 ГПК.
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 4, § 3 ДЕС вр. чл. 2в, ал. 1, т.
2 ЗОДОВ от Е. Д. М. срещу Софийски градски съд за сумата от 20 000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в периода от
19.10.2022 г. до 21.10.2022 г., в резултат на съществено нарушение на правото на
Европейския съюз, изразило в болки и страдания, поради това, че в проведеното на
19.10.2022 г. открито съдебно заседание по НОХД 1006/2016 г. по описа на СНС
(закрит към настоящия момент) е разпоредено ищецът да стои в съдебното заседание с
белезници на краката, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба /21.10.2022 г./ до окончателното плащане. С това действие били нарушени
правата му, конкретно посочени в исковата молба – чл. 1, чл. 3, чл. 6 (2), чл. 13, чл. 14,
чл. 17, чл. 18, чл. 46 и чл. 53 от ЕКЗПЧ; чл. 2, чл. 3, чл. 5, чл. 7, чл. 10 от МПГПП на
ООН; чл. 1, чл. 4, чл. 20, чл. 21, чл. 41, чл. 47, чл. 51, чл. 52, чл. 53 и чл. 54 от Хартата;
чл. 18, чл. 20, чл. 67, чл. 81, § 2, т. Д, чл. 168, § 1 и 7 от ДФЕС и Директива 2016/343 на
ЕС/ЕП. Твърди, че в резултат на нарушаването на правата му, гарантирани от ХОПЕС,
ЕКЗПЧ, ДЕС и ДФЕС, е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в изтезаване,
унижение, обида, бил дискредитиран и било нарушено достойнството му. Търпял
болка и неприятно усещане от металните белезници. Същите затруднявали значително
неговото движение. Моли съдът да осъди ответника да му заплати сумата от
24000.00лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
ведно със законната лихва от 15.10.2019 г. до окончателното плащане. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор. Със същия
оспорва исковете по основание и размер. Заявява, че не са ангажирани доказателства
твърдените вреди да са пряка последица от конкретна дейност на СНС, както и за
наличието на причинна връзка между твърдените вреди вследствие на проведеното
съдебно заседание. Поддържа, че поставянето на белезници било в съответствие с чл.
1
18, ал. 5 и ал. 6 от Правилата за условията и реда за осъществяване на конвойната
дейност на служителите на ГД „О..а“ при МП и установената съдебна практика на СЕС
и че поставените белезници не ограничават възможността на ищеца за участие в
откритото съдебно заседание по делото.
Прокуратурата на Република България чрез прокурор В. е изразила становище за
неоснователност на исковата молба.
Софийският районен съд, след като взе предвид становищата на страните и
ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, намери за установено следното от фактическа страна:
От приобщения зав. препис от протокол от проведено открито съдебно
заседание от 19.10.2022 г. по НОХД 1006/2016 г. по описа на СНС (закрит към
настоящия момент) се установява, че заседанието е започнало в 14:00 ч., като е имало
оправено искане от подс. М. за сваляне на белезниците му от краката, тъй като му
причиняват болка в краката и го разсейват (л. 4, л.18 от протокола). Съдът е оставил
искането за премахване на белезниците на краката на подс. М. без уважение като е
изложил подробни мотиви в следния смисъл: Съдът е отбелязал, че подс. М. е доведен
от СЦЗ, където изтърпява наказание "Лишаване от свобода" и че в съдебната зала са му
били свалени белезниците от ръцете и оставени тези на краката. Съдът е отправил
запитване до о..яващите го служители дали, с оглед сигурността, е възможно да се
махнат тези белезници от краката на подс.М.. Служителите от РД „О..а“ са отговорили,
че по тяхна преценка подсъдимия трябва да бъде с крачни белезници. Съдът, след
съвещание, е отчел, че е налице правен интерес да останат белезниците на краката на
подс.М.. Намерил е, че е необходим компромис между спазването на презумпцията за
невинност и безопасност при провеждане на съдебно заседание. Констатирал е, че
съдебното заседание се провежда в 10 зала на сградата на ул.Черковна № 90, като
същата се намирала на втория етаж. В мотивите на съда се изтъква, че доколкото
времето е топло и в залата има няколко десетки хора, прозорците са отворени. При
условие, че служителите от РД „О..а“ са извършили своята експертна преценка, че за
осуетяване на евентуално бягство или агресивни прояви от страна на поде. Е. М. е
необходимо същият да бъде с белезници на краката, съдът не би следвало да подлага
на преоценка тяхното становище, доколкото не разполага с такива специални знания.
Счел е, че белезниците на краката му са с достатъчна дължина, така че да не се
затруднява ходенето му с нормална крачка - като отделно от това по време на
съдебното заседание не се предполага подс.М. да се придвижва на значителни
разстояние. Съдът е изложил съображения, че ако същият седне на банката до адвоката
си - както са постъпили останалите подсъдими, вместо да стои пред банката на съда, то
краката му няма да се виждат. На следващо място, когато реши да вземе думата, може
да застане пред микрофона на банката на защитата, а не да застава в центъра на
съдебната зала - като отново краката му няма да се виждат. В заключение съдът е счел,
че като се отчита презумпцията за невинност и необходимостта от осигуряване на
безпроблемно протичане на процеса в присъствието на всички подсъдими, оставянето
на белезниците на краката на подс.М. се явява нужно.
Видно от съдържанието на протокола (л. 42) подс. М. е направил повторно
искане за премахване на „крачните белезници“. Съдът е счел, че възражението на
подсъдимия М. е неоснователно, тъй като белезниците на краката му - доколкото може
да се съди при придвижването му в залата - не му създават значителен дискомфорт и
не възпрепятстват придвижването му в залата. процесуалния представител на ищеца за
освобождаване на ищеца от помощните средства на краката му, така и отвод на състава
на съда, като първо е било оставено без уважение искането за отвод на състава, след
което по повторно искане на ищеца и на процесуалния му представител за отвод на
2
състава на съда, съответният състав се е произнесъл с отвод, като заседанието е
приключило в 14:05ч., т.е. ищецът е бил 5м. с белезници в съдебното заседание, което
е приключило, доколкото съдебният състав се е отвел по искане на ищеца и
процесуалният му представител, без да има произнасяне по искането за сваляне на
белезниците.
По делото е разпитан свидетелят Т. Г.-П., която свидетелства, че участвала в
производството по НОХД 1006/2016 г. по описа на СНС в качеството на адвокат,
първоначално на ищеца М., а в последствие на М. А и В.А. Разказва, че е възможно да
е имало моменти, в които г-н М. да е бил с белезници на краката. Разказва, че винаги
със самото влизане в съдебна зала, ако няма разпореждане на съдията, той моли да му
бъдат свалени белезниците на ръцете и на краката. В случай, че са нарушени правата
му, който той много добре познава, със сигурност е направил искане за отвод на
съдията. Свидетелства, че ищецът е много емоционален и чувствителен, ядосва се и
вдига високо кръвно налягане, когато се нарушават правата му. Обезкуражава се от
неспазването на закона. Свидетелства, че ищецът се чувства зле, когато бил окован с
белезници на краката и на ръцете.
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, 36 състав, като прецени събраните по
делото доказателства по реда на чл.235, ал.2, във вр. с чл.12 ГПК, по свое
убеждение, намира за установено от правна страна следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 4, § 3 ДЕС вр. чл. 2в, ал. 1, т.
2 ЗОДОВ от Е. Д. М. срещу Софийски градски съд за сумата от 20 000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в периода от
19.10.2022 г. до 21.10.2022 г., в резултат на съществено нарушение на правото на
Европейския съюз, изразило в болки и страдания, поради това, че в проведеното на
19.10.2022 г. открито съдебно заседание по НОХД 1006/2016 г. по описа на СНС
(закрит към настоящия момент) е разпоредено ищецът да стои в съдебното заседание с
белезници на краката, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба /21.10.2022 г./ до окончателното плащане.
В доказателствена тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и
главно доказване следните обстоятелства: 1. нарушение на норма от правото на
Европейския съюз, която предоставя права на частноправни субекти – в случая
нарушение на правото на ефективни правни средства за защита и на справедлив
съдебен процес, а именно че по време на провеждане на открито съдебно заседание на
19.10.2022 г. по НОХД 1006/2016 г. по описа на СНС (закрит към настоящия момент) е
бил държан неправомерно с белезници на краката по разпореждане на съда, с което са
нарушени гарантирани от правото на ЕС негови лични права; 2. нарушението да е
достатъчно съществено; 3. настъпили неимуществени вреди за ищеца и техния размер;
4. причинно – следствена връзка между нарушението и причинените на ищеца
неимуществени вреди.
В доказателствена тежест на ответника е да докаже плащане на задължението, за
което не сочи доказателства, както и обстоятелствата, от които черпи изгодни за себе
си правни последици.
Отговорността на ответника СГС може да бъде реализирана единствено във
връзка с противоправното поведение на състава на съда, осъществено по време на
проведеното на 19.10.2016 в проведеното о.с.з., но не преди или след това, тъй като
само през това време съдът е имал възможност и право да решава въпросът с
поставянето на белезници на краката. В този смисъл са Правилата за условията и реда
за осъществяване на конвойната дейност от служителите на ГД „О..а“, съгласно които
при отвеждане на конвоирани лица пред орган на съдебна власт сваляне на
белезниците им се извършва само след разпореждане на съдия, прокурор или
3
следовател.
По делото се доказа, че в проведено на 19.10.2016 г. открито съдебно заседание
по по НОХД 1006/2016 г. по описа на СНС (закрит към настоящия момент) ищецът е
бил държан с белезници на краката, като съдът е оставил без уважение искането за
свалянето им. Това обстоятелство е обективирано в официалния удостоверителен
документ, какъвто е приетия по делото протокол, който се ползва с обвързваща съда
материална доказателствена сила – чл. 152 ГПК. Поради това съдът следва да разгледа
налице е нарушение от страна на съдебния състав, в резултат на което от ищеца да са
търпени твърдените от него вреди.
Настоящата съдебна инстанция счита, че при проведеното открито съдебно
заседание на 19.10.2022г.г. съдебният състав не е нарушил правата на ищецът Е. М., а е
обезпечавал реда в залата и сигурността на присъстващите, чрез поставените „крачни
белезници“ и че оставянето без уважение на исканията му за свалянето им не
представлява изтезание или нечовешко или унизително отнасяне или наказание по см.
на чл.3 ЕКПЧ, доколкото според практиката на ЕСПЧ използването на белезници може
да бъде оправдано при използването им за кратки периоди от време, като следва да се
прави оценка на риска във всеки конкретен случай.
Дори когато определена мярка за задържане в съдебната зала сама по себе си не
противоречи на член 3 ЕКПЧ, тя въпреки това може да накърни ефективното участие
на подсъдимия в производството по чл.6 ЕКПЧ. В случая обаче не е налице нарушение
и на чл.6 ЕКПЧ, защото по принцип мерките за задържане на затворници в съдебната
зала могат да окажат влияние върху упражняването на правата им да участва
ефективно в процеса и да получат практическа и ефективна правна помощ (Svinarenko
and Slyadnev v. Russia), но в тази връзка националните съдилища са длъжни да изберат
най-подходящите мерки за сигурност по дадено дело, като вземат предвид интересите
на правосъдието, видимостта на производството като справедливо и презумпцията за
невиновност, така и да осигурят правата на задържания да участва ефективно в
производството и да получава практическа и ефективна правна помощ (Yaroslav
Belousov v. Russia), но в настоящия случай поставените белезници по никакъв начин не
са попречили на ищеца да участва ефективно в конкретното съдебно заседание.
Твърдението на ищеца, че е оставал с белезници на краката в обезопасена среда,
без тяхната необходимост е неоснователно. Според правото на Европейската
конвенция за правата на човека поставянето на белезници на затворник не е
унизително и в разрез с член 3, при условие, че е основателно необходимо предвид
обстоятелствата. Релевантни съображения са опасността от бягство или буйство,
укриване на доказателства, степента на използваната сила за поставяне на белезници и
степента на излагане пред обществото. Унизително е и в противоречие с член 3 от
ЕКЗПЧ е обвиняем да бъде държан с белезници или в клетка на публични съдебни
заседания, при положение, че липсва основателна причина от гледна точка на
сигурността или друг обществен интерес. Силите и средствата, както и мерките за
изолация и о..а се определят от степента на обществената опасност на деянието и
личността на конвоирания за всеки конкретен случай и същите са съобразени от съда
при разглеждането на НОХД № 1006/2016г. по описа на СНС. Съдът обстойно е
обсъдил въпросът за поставените крачни белезници като превес е взел необходимостта
от обезпечаване реда и сигурността в съдебната зала, респ. сигурността при евентуален
отпит за бягство. Отчел е презумпцията за невиновност и необходимостта от
осигуряване на безпроблемно протичане на процеса в присъствието на всички
подсъдими, като в конкретния случай е преценил, че оставянето на белезниците на
краката на подс.М. се явява нужно и оправдано. Отчел е, че белезниците на краката му
са с достатъчна дължина, така че да не се затруднява ходенето му с нормална крачка,
4
както и че в залата е топло, прозорците са отворени и има няколко десетки хора. Съдът
е намерил, че е необходим компромис между спазването на презумпцията за невинност
и безопасност при провеждане на съдебно заседание и поради тази причина не е
разпоредил да бъдат премахнати белезниците на ищеца М. от краката.
Поддържането на реда в съдебната зала е задължение на председателя на
съдебния състав и същото следва да се осъществява в съответствие с нормативните
актове и съдебната практика, включително и на наднационалните институции. Следва
да се има предвид, че в редица свои решения, като например „Гариген срещу Франция“
по жалба 21148/2002г., е изразено становище, че с оглед тежестта на присъдата на
лицето и неговото криминалното минало, използването на белезници е оправдано при
конвоирането му извън затвора. В други свои актове ЕСПЧ принципно допуска и
акцентира върху принципната правомерност на използване на инструменти за
ограничаване движението на определено лице, включително и белезници, стига
мярката да е във връзка със законно задържане и не налага използване на сила или
публично излагане на лицето. В коректния случай няма спор, че ищецът изтърпява
наказание „лишаване от свобода“, т.е. е налице хипотезата на законно задържане по
смисъла на практиката на ЕСПЧ, която обуславя правомерността на използване на
такива средства за ограничаване на движението. В същия смисъл са например
решенията по делата „Г.. срещу Русия“ и „К.. срещу България“. В решението на ЕСПЧ
по делото „К... срещу Чехия“ е изразено становище, че публичността е важен фактор за
преценка, дали мярката за ограничаване на движението е унизителна или не, без със
сигурност да изключва негативното възприемане на лицето от тази мярка. На последно
място, както се спомена по- горе, трайната практика на ЕСПЧ не възприема априори
някакъв хипотетичен каталог на мерките, които биха били недопустими и
накърняващи правата на човека, и други такива, които са допустими, а вместо това се
акцентира на спецификите на всеки конкретен случай и се подчертава, че мерките
следва да бъдат законосъобразни.
Цитираните от ищеца решения на ЕСПЧ и на Комитета по правата на човека към
ООН са абсолютно неотносими към случая, защото нито е налице „затворена
подсъдима скамейка по време на публичните заседания и използването на специални
сили в съдебната палата“ (дело № 1704/06 на ЕСПЧ), нито е налице публичното
показване на затворник, заключен в клетка (дело № 577/1994 пред Комитета по правата
на човека към ООН).
Предвид изложеното, в това число и по критериите на Европейския съд по
правата на човека, следва да се приеме по делото, че не се доказаха елементите
незаконосъобразно фактическо действие на съда в проведеното съдебно заседание на
19.10.2022 г. НОХД № 1006/2016г. по описа на СНС, нито причинени болки и
страдания и съответно претърпени неимуществени вреди поради нарушаване на
забраната за нечовешко и унизително отнасяне, поради което искът следва да се
отхвърли като неоснователен.
По разноските:
С оглед изхода на делото с право на разноски разполага само ответникът, който
е претендирал присъждане на разноски за юрк.възнаграждение, което следва да му се
присъди в размер на 100лв.
Мотивиран от изложеното Софийският районен съд
РЕШИ:
5
ОТХВЪРЛЯ предявения от Е. Д. М., ЕГН: **********, адрес: гр. С.. ж. к. „.. бл.
.., ввх, ет, ап против Софийски градски съд, адрес: гр. С.. бул. „В..а“ .. иск за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 20 000 лева, представляваща
обезщетение за причинени на ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в
изтезаване, унижение и обида, за това че в о.с.з. на 19.10.2022 г. по НОХД 1006/2016 г.
по описа на СНС (закрит към настоящия момент), било разпоредено ищецът да стои в
съдебното заседание с белезници на краката, ведно със законната лихва от 21.10.2022
г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА Е. Д. М., ЕГН: **********, адрес: гр. С.. ж. к. „.. бл. .., ввх, ет, ап, да
заплати на Софийски градски съд, адрес: гр. С.. бул. „В..а“ .. сумата от 100 лв.,
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6