№ 1516
гр. Варна, 13.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в публично заседание на
четиринадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Диана Д. Митева
Членове:Цвета Павлова
Пламен Ат. Атанасов
при участието на секретаря Мая М. Петрова
като разгледа докладваното от Цвета Павлова Въззивно гражданско дело №
20213100501437 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.
С решение № 260712/02.03.2021 год., постановено по гр.д. № 5836/2029 год., ВРС –
14 състав e отхвърлил предявения от ПК „Сотир Костов“, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.Долни Чифлик срещу К. Н. КР., ЕГН: **********7 от гр.Долни
Чифлик иск за заплащане на сумата от 7500 лева, представляваща увеличената пазарна
стойност на имот № 111730 с площ 1.533 дка, на имот № 117031 с площ от 1 дка и на имот
№ 117032 с площ от 1,649 дка – всички находящи се в землището на гр.Долни Чифлик,
област Варна в резултат на извършени от кооперацията със съгласието на арендодателя по
договор за аренда от 29.03.2004 год. подобрения в трите имота в периода 2004-2007 год. чрез
засаждане на 15 бр. ябълки сорт „Молиз Делишеш“ и 41 бр. сорт „Флорина в имот №
117030, 30 бр. ябълки сорт „Молиз Делишеш“ и 50 бр. сорт „Флорина в имот № 117031, 50
бр. ябълки сорт „Молиз Делишеш“ и 90 бр. сорт „Флорина в имот № 117032, на основание
чл.12, ал.2 ЗАЗ, ведно със законната лихва върху главницата от 7 500 лева, считано от датата
на подаване на молбата 15.04.2019 год. до окончателното й изплащане, на основание чл.86
ЗЗД, като е осъдил ищеца и за разноски.
Недоволен от горното е останал ищеца по делото, който обжалва постановеното
1
решение като необосновано и постановено в противоречие с материалноправните и
процесуалноправните норми. Конкретните оплаквания са свързани с формиране на правните
изводи въз основа само на две от събраните доказателства по делото, при игнориране и
липса на анализ на останалия доказателствен материал. Твърди се, че мотивите на съда са
вътрешно противоречиви и необсновани като неясно е привръзката на показанията на
свидетеля Генчев с обясненията на ответницата и изкореняването им и начина на
определяне на „увеличената стойност на имотите. На следващо място се твърди, че извода
на съда относно начина на определяне на пазарната стойност на имота противоречи на
Наредбата за базисните цени на трайните насаждения, които са цитирани в решението.
Сочи се и неправилно приложение на нормата на чл.31, ал.1 ЗАЗ, която се твърди да
дерогира тази на чл.12, ал.2 ЗАЗ, както и неотносимост на разпоредбата на чл.27 ЗАЗ.
Твърди се формално приложение на разпоредбата на чл.12, ал.2 ЗАЗ без да е изследвал
фактическия състав на нормата, както и отговорността на правоприемника на арендодателя
и неговото поведение в периода на действия на договора и в хода на висящия процес. Като
се излага установената според въззивника фактология се настоява за отмяна на
постановеното решение и уважаване на предявения иск, ведно с присъждане на разноски.
Насрещната страна К. Н. КР. депозира отговор на въззивната жалба, с който оспорва
жалбата като неоснователна поради недоказаност на предявения иск. Настоява се за
потвърждаване на съдебното решение.
В с.з. по същество, представляващият въззивника моли за отмяна на
първоинстанционното решение.
В с.з. по същество, въззиваемата страна, чрез пълномощника си, оспорва жалбата и
моли за потвърждаване на решението на ВРС€
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните
предели на въззивното производство, очертани в жалбите и отговорите, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от
надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради
което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата на така посочените
въззивни предели, въззивният съд намира, че първоинстанционното решение съдържа
реквизитите на чл.236 ГПК и е действително. Произнасянето съответства на предявеното
искане и правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството и решението
2
са допустими.
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в
жалбата оплаквания относно обжалваната част от решението.
Видно от сезиралата районния съд искова молба, предявен е иск по чл.12, ал.2 ЗАЗ, с
който ищецът претендира сума в размер на 7 500 лева, с която сума се е увеличила
стойността на обекта на договора, вследствие на извършените от Кооперацията подобрения
– засаждане на трайни насаждения яболкови дръвчета.
По делото не е спорно, че ищцовата кооперация въз основа на сключен на 29.03.2004
год. договор за аренда с В.С.И., е ползвала недвижим имот, представляващ нива с площ от
11 770 дка, находяща се в землището на гр.Долни Чифлик, област Варна, местност „Дюлгер
бахче“ с кад.№ 117011, от който впоследствие са образувани имоти с № 11730 с площ от
1.533 дка, имот № 117031 с площ от 1.000 дка и имот № 117032 с площ от 1.649 дка.
Не е спорно между страните и че с три сделки, обективирани в нотариални актове №
31/2014, 63/2016 и 176/2016 год. ответницата е придобила собствеността върху
новообразуваните имоти, с което е и заместила страната по арендния договор.
Липсва повдигнат спор и относно начина на прекратяване на договора за аренда,
който е с изтичане на срока му, а именно: 29.03.2019 год.
Единственият повдигнат спорен по делото въпрос е относно наличието на трайни
насаждения в имота /имотите/, увеличаващи неговата стойност, подлежаща на заплащане от
арендатора, респективно приобретателя на имота, заместил арендодателя. Това оспорване на
предявения иск е въведено от ответницата в първо съдебно заседание с твърдението за липса
на такива в имота и доколкото съставлява оспорване на основанието на предявения иск,
липсата на депозиран писмен отговор не го преклудира.
Последното изисква и доказване от страна на ищеца, главно и пълно, наличието на
увеличаващи стойността на имота трайни насаждания към датата на прекратяване на
договора.
Аргументи за положително доказване на горното, на първо място, се черпят както от
договора за аренда, в който е посочено, че арендаторът има право да засади в имота трайни
насаждения, така и от изготвения две години преди датата на сключване на договора за
аренда опис на имота, в който е посочено, че същият е обработен с цел създаване на
ябълкова градина. На следващо място, такива се извеждат от решението за делба и от
обективиращите сделките, с които ответницата е закупила имотите, в които те са описани не
като ниви, като овощни градини, както и от заприходяването на 2 520 бр. овощни дръвчета
като ДМА и съпътстващите им закупуването им документи.
3
Първата група доказателства обаче, съдът намира за относима към доказване
съгласието на арендодателя за засаждане на трайни насаждения в имота, респективно
обвързаността на ответницита като заместващо го по договора за аренда страна, който
въпрос не поставян като спорен между страните.
Втората група доказателства действително установяват по положителен начин
дейността на ищцовата кооперация по обработването на 22 дка и засаждането на 2 520
овощни дръвчета в масив 117, в местност „Дюлгер бахче“, но не са пряко доказателство за
подлежащия на доказване факт.
За него единствените ангажирани доказателства са протокол за оглед на
местопроизшествие от 10.08.2019 год., в който е посочено, че на 10.08.2019 год., по сигнал
на председателя на ищцовата кооперация, е посетена овощна градина, засадена с трайни
насаждения от овощен тип ябълка, намираща се в масив 117 по КВС в землището на
гр.Долни Чифлик, област Варна, местността „Дюлгер Бахче“, в имоти с номера 117030,
117031 и 117032 като са констатирани прерязани в основата си ябълкови дръвчета – 215
броя и гласни доказателства чрез показанията на съставителя на протокола А.Д.В. и
свидетелите Л.С. и Н.Н. – всички служители на IV РПУ при ОД на МВР – Варна.
Показанията на всички разпитани и водени от ищцовата страна свидетели съдът кредитира в
частта, в която са основани на непосредствени впечатления – за обстоятелството, че на
посочената дата по сигнал на председателя на кооперацията са посетили посоченото от него
място в масив 117, на който са констатирали прерязани в основата си ябълкови дръвчета –
215 броя. Че това обаче е в собствените на ответницата имоти - така, както е посочено в
протокола за оглед, свидетелските показания не могат и не установяват. Самите свидетели
излагат, че познават масива и могат да го идентифицират, но не и имотите, нито могат да
кажат кои са имотите на ответницата. Свидетелят Велков, съставил протокола за оглед,
заявява също така, че по отношение на петното, където били отрязани дърветата, господин
Минев /председателят на ищцовата кооперация/ е казал кой е дошъл и ги е отрязал.
Тук съдът отчита, че свидетелят С. пресъздява случай, в който преди две години
/2017 год./ е посетил имот на А. /съпруг на ответницата/ в момент, който е обработвал и
който е бил засят с ябълкови дървета. Но уточнението, че имотът, който описва не се намира
до другия имот на А., а били отдалечени, мотивира съда да приеме за недоказано
обстоятелството, че се касае за процесните имоти.
При изложеното, отчитайки обстоятелството, че в протокола да оглед номерата на
имотите са посочени по обясненията на председателя на ищеца и че за идентифицирането на
номерата на имотите са необходими специални знания, съдът намира фактът на наличието
на трайни насаждения в процесните три имота към тази дата за недоказан. Този извод на
съда не се променя от обстоятелството, че масивът, в който попадат имотите на
въззиваемата, е засят от ищцовата кооперация с ябълкови дръвчета. Посочено от свидетеля
Велков е, че в процесният масив има и други ниви с друга култура.
4
И приемайки недоказаният факт за неосъществен, въззивният съд намира
предявеният иск за неоснователен като недоказаността на основния спорен факт прави
безпредметно обсъждането на останалите предпоставки и събраните за тяхното доказване
доказателства.
И след като не се установи нарушение на императивна материалноправна разпоредба,
за което съгласно ТР №1/2013 г. на ОСГТК въззивният съд следи дори ако тяхното
нарушение не е въведено като основание за обжалване, първоинстанционното решение
следва да се потвърди.
С оглед изхода от спора и направеното искане, в полза на въззиваемата страна следва
да се присъдят сторените разноски в размер на 400 лева, като възражението за прекомерност
на въззивника съдът, с оглед предвидения в Наредбата мининум и естеството на спора,
преценява за неоснователно.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260712/02.03.2021 год., постановено по гр.д. №
5836/2029 год. на ВРС – 14 състав.
ОСЪЖДА ПК „Сотир Костов“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Долни Чифлик срещу К. Н. КР., ЕГН: **********7 от гр.Долни Чифлик сумата от 400 лева,
съставляващи сторени пред въззивна инстанция разноски.
На основание чл.280, ал.2 ГПК, РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5