№ 210
гр. Благоевград, 20.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Владимир Ат. Пензов
при участието на секретаря Мария Г. Исидорова
като разгледа докладваното от Владимир Ат. Пензов Административно
наказателно дело № 20221210200008 по описа за 2022 година
Производството е с правно основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „....“ ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление: .... с ЕГН **********, срещу Наказателно постановление (НП) №
571964-F588829 от 14.04.2021г. на Директора на офис Благоевград в ТД на
НАП - София, с което на дружеството-жалбоподател за административно
нарушение на чл.92, ал.2 от Закона за корпоративното подоходно облагане
/ЗКПО/ във връзка с чл.92, ал.1 от Закона за корпоративното подоходно
облагане във връзка с параграф 25 ал.1 от Преходните и заключителни
разпоредби на Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, на основание чл.261, ал.1 от Закона за корпоративното подоходно
облагане е наложена „имуществена санкция“ в размер на 500,00 /петстотин/
лева.
С жалбата се сочи, че обжалваното наказателно постановление е
незаконосъобразно, необосновано и несъответстващо на фактическата
обстановка, издадено при неспазване на материалноправните и
процесуалноправните норми на ЗКПО във връзка с параграф 25 ал.1 от
Преходните и заключителни разпоредби на Закона за мерките и действията по
време на извънредното положение. Развиват се съображения за допуснати
съществени процесуални нарушения по чл.42 т.4 и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН.
Развиват се съображения и за това, конкретния случай представлява
маловажен такъв, по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Иска се от съда да постанови
1
съдебен акт, с който да отмени обжалваното наказателно постановление, като
незаконосъобразно.
В съдебно заседание дружеството-жалбоподател, редовно призовано, се
представлява от адв. К., която поддържа подадената жалба, ангажира
доказателства в подкрепа на тезата си и излага становище по същество, като
моли съдът да отмени обжалваното наказателно постановление. Претендира
възлагане на съдебни разноски, представляващи адвокатското
възнаграждение за съответната съдебна инстанция.
Процесуалният представител на административнонаказващия орган
оспорва жалбата, счита жалбата изцяло за неоснователна, ангажира
доказателства в подкрепа на тезата си и становище по същество, като моли
съдът да потвърди наказателното постановление. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение по делото, като прави и възражение за
прекомерност на адвокатския хонорар, в случай, че съдът отмени
санкционния акт.
Районна прокуратура - Благоевград, редовно и своевременно призована,
не ангажират представител по делото и становище по жалбата.
С оглед събраните по делото доказателства съдът намира за установено
следното от фактическа страна:
По повод възложена проверка на „....“ ЕООД, ЕИК ... с Резолюция за
извършване на проверка № П-22000119216584-0РП-001 от 19.12.2019г. (лист
12 от НАХД № 1167/2021г.), свидетелката В.С. Д. – старши инспектор по
приходите при ТД на НАП – София, извършила проверка в информационната
система на НАП, при която се установило, че „....“ ЕООД, в качеството си на
данъчно задължено лице по смисъла на чл.2, ал.1 от Закона за корпоративното
подоходно облагане /ЗКПО/, не е подало в компетентната териториална
дирекция на НАП годишна данъчна декларация по чл.92, ал.1 от ЗКПО за
дължимия годишен корпоративен данък за финансовата 2019 година в
установения с разпоредбата на чл. 92, ал. 2 от ЗКПО срок – до 31.03.2020г.
Съгласно чл.92, ал.2 от ЗКПО, „....“ ЕООД е следвало да подаде годишна
данъчна декларация за 2019 година в срок до 31 март на следващата година
(2020г.) в ТД на НАП - София, офис Благоевград, където е регистрирано
данъчно задълженото лице. Съгласно параграф 25 ал.1 от Преходните и
заключителни разпоредби на Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, срокът за подаване на годишна данъчна декларация
по чл.92 от ЗКПО за 2019г. е удължен до 30.06.2020г. При извършената
проверка в информационния масив на НАП е установено, че дължимата
годишна данъчна декларация по образец за данъчния финансов резултат и
дължимия годишен корпоративен данък за финансовата 2019 година на
дружеството не е подадена в ТД на НАП София, офис Благоевград до
01.07.2020г., въпреки че дружеството-жалбоподател е упражнявало дейност в
този период, видно от подавани 12 броя справки-декларации за ЗДДС, заедно
с отчетните регистри по чл.124 от ЗДДС за периода от 01.01.2019г. до
2
31.12.2019г., в които са отразени съответните резултата от отчетния период,
като в тази връзка до „....“ ЕООД е изпратена по декларирания електронен
адрес на дружеството покана Кпд № 5991 от 21.11.2020г. за подаване на
дължимата годишна данъчна декларация по чл.92 от ЗКПО в седемдневен
срок, получена и потвърдена на 27.11.2020г. Годишната данъчна декларация
по чл.92, ал.1 от ЗКПО за 2019г. от дружеството-жалбоподател обаче, не е
подадена до приключването на проверката на 04.12.2020г. На 27.01.2021г. до
„....“ ЕООД била изпратена отново по декларирания електронен адрес на
дружеството покана изх. № Кпд № 434 от 27.01.2021г., с която управителя на
дружеството-жалбоподател се канел в 7-дневен срок от получаване на
поканата да се яви лично или чрез упълномощено лице в ТД на НАП –
София, офис Благоевград при свидетелката В.Д. за съставяне на АУАН за
неподадена декларация по чл.92 от ЗКПО за 2019г. (лист 9 от НАХД №
1167/2021г.), като същата е връчена на 30.04.2021г. в 21.37.37 часа, видно от
удостоверение за извършено връчване по електронен път (лист 10 от НАХД
№ 1167/2021г.). На 10.02.2021г., управителя Д.А.Н. на дружеството-
жалбоподател, се явил в ТД на НАП – София, офис Благоевград, където
актосъставителя В.С. Д., в присъствието на свидетеля при съставяне на акта
Й. Н. Р., съставила на „....“ ЕООД, с ЕИК ... Акт за установяване на
административно нарушение № F588829 от 10.02.2021г. (лист 7-8 от НАХД
№ 1167/2021г.), в който квалифицирала установеното, като административно
нарушение по чл.92 ал.2 от ЗКПО във връзка с чл.92 ал.1 от ЗКПО във връзка
с параграф 25 ал.1 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение. Актът е връчен
лично на управителя на дружеството срещу подпис на същата дата –
10.02.2021г., като възражения по него не били направени. Писмени
възражения срещу така съставеният акт не били депозирани в
законоустановения срок. На 14.04.2021г. Директорът на Офис Благоевград в
ТД на НАП - София, упълномощен със Заповед № ЗЦУ–1149/25.08.2020г. на
Изпълнителния директор на НАП, издал обжалваното Наказателно
постановление № 571964-F588829 от 14.04.2021г. (лист 6 от НАХД №
1167/2021г.), с което на „....“ ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление: .... с ЕГН **********, за административно нарушение на чл.92,
ал.2 от Закона за корпоративното подоходно облагане във връзка с чл.92, ал.1
от Закона за корпоративното подоходно облагане във връзка с параграф 25
ал.1 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение, на основание чл.261, ал.1 от
Закона за корпоративното подоходно облагане наложил „имуществена
санкция“ в размер на 500,00 /петстотин/ лева. НП е връчено на управител на
дружеството-жалбоподател на 05.07.2021г. от В.С. Денкова срещу разписка и
подпис, като в законоустановеният срок – на 12.07.2021г. е постъпила
разглежданата в настоящото производство жалба с вх. № 11871.
По делото е приложен и Протокол № П-22000119216584-073-001 от
04.12.2020г. (лист 13-16 от НАХД № 1167/2021г.), удостоверяващ
3
извършените действия от проверяващата В.С. Д. на длъжност Старши
инспектор по приходите по повод извършената проверка на „....“ ЕООД, ЕИК
... за времето от 19.12.2019г. до 04.12.2020г., възложена й с Резолюция за
извършване на проверка № П-22000119216584-0РП-001 от 19.12.2019г.
Материалната компетентност на издателя на процесното НП е
удостоверена надлежно с представената Заповед № ЗЦУ–1149/25.08.2020г. на
Изпълнителния директор на НАП (лист 17-19 от НАХД № 1167/2021г.).
По делото са представени молба от Д.А.Н. от 26.11.2020г. до Районна
прокуратура – Благоевград, Постановление от 11.01.2021г. на Окръжна
прокуратура – Благоевград, Постановление от 11.05.2021г. на Окръжна
прокуратура – Благоевград, Писмени обяснения от Д.А.Н. от 26.11.2020г. и
Молба от Д.А.Н., в качеството му на управител на „....“ ЕООД до Директора
на ТЗД на НАП, Благоевград с искане за прекратяване на проверката на
дружеството, от анализа на които се установява, че управителя на
дружеството-жалбоподател е сезирал компетентните органи за престъпление
по чл.319 ал.2 от НК, тъй като лицето Д., с която „....“ ЕООД имало сключен
договор за счетоводни услуги е задържало при себе си счетоводни документи
на дружеството, с което се твърди, че е станало и пречка да бъде подадена
годишна данъчна декларация по чл.92 ал.2 от ЗКПО в срок, а и впоследствие
след отправена до дружеството покана.
От представеното Постановление за прекратяване на наказателното
производство от 24.09.2021г на Районна прокуратура – Благоевград е видно,
че наказателното производство по ДП 244 ЗМ 159/2020г. по описа на ОДМВР
- Благоевград, представляващо наблюдателно производство № 2336/2020г. по
описа на Районна прокуратура – Благоевград, образувано по жалби на Д.А.Н.
и водено за това, че на неустановена дата през 2020г. в Благоевград, са скрити
чужди документи /оригинали и първични счетоводни документи, лицензи,
фактури и други, принадлежащи на „....“ ЕООД, гр.Кресна/, с цел да бъде
набавена облага /парична сума/ за дееца - престъпление по чл.319 ал.2 от НК,
е прекратено.
Посочените в акта фактически констатации се потвърждават от разпита
на актосъставителя В.С. Д., която констатирала нарушението след проверка в
информационната система на НАП, и свидетеля при съставяне на акта Й. Н.
Р..
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз
основа на разпитаната по делото свидетели и от приетите писмени
доказателства, които са безпротиворечиви, относно подлежащите на
доказване факти и установяват по несъмнен начин възприетата фактическа
обстановка, като последователна и логична.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна
страна следното:
Жалбата е депозирана от надлежно лице в установения от закона 7-
дневен срок от връчване на НП, поради което е допустима. Разгледана по
4
същество е неоснователна, по следните съображения:
Атакуваното НП е издадено в съответствие с императивно установената
за това процедура и от компетентен орган /видно от Заповед № ЗЦУ–
1149/25.08.2020г. на Изпълнителния директор на НАП/. Както в акта, така и в
НП е отразено, че административнонаказателното производство е започнало
със съставянето на акт за установяване на административно нарушение. В
АУАН и в НП подробно, точно и ясно са посочени всички
индивидуализиращи нарушителя елементи, съгласно Търговския закон - име
и фирма на търговеца, неговото седалище и адрес на управление и
представляващото го физическо лице. Наличието на тези елементи са
достатъчни, за да се приемат за спазени строго формалните изискването на
чл.42 ал.1 т.6 от ЗАНН и чл.57 ал.1 т.4 от ЗАНН (действащ към момента на
съставяне на акта), като се съобрази, че в казуса се касае за констатирано
административно нарушение, осъществено от ЕООД. При съставянето на акта
за установяване на административно нарушение и издаване на атакуваното
НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от
ЗАНН, съгласно които, за да бъде редовен актът за установяване на
административно нарушение и НП трябва да включват в съдържанието си
всички кумулативно посочени реквизити. В конкретния случай АУАН е
съставен от В.С. Д., старши инспектор по приходите към ТД на НП-София,
офис Благоевград, която дава пълно описание на нарушението и
обстоятелствата, при които същото е извършено. В тази насока са и
показанията на свидетеля Й. Н. Р.. Чрез изпълнение на изискванията на чл.42
от ЗАНН органът издал АУАН постига пълна индивидуализация на
нарушението и нарушителя, без да ограничава правото на защита на
дружеството-жалбоподател. Издадения в съответствие с процесуалните
норми акт е редовен и като такъв се явява правно основание за издаване на
НП. Съдът счита, че не са налице формални предпоставки за отмяна на НП,
тъй като при реализирането на административнонаказателната отговорност на
дружеството-жалбоподател не са допуснати съществени процесуални
нарушения, които да водят до опорочаване на производството, поради което
неоснователно се явява възражението на жалбоподателя в тази насока.
Правилно Директора на офис Благоевград на ТД на НАП – София е
приел и съдът споделя неговите изводи, че дружеството-жалбоподател от
обективна страна е реализирало състава на описаното в акта административно
нарушение по чл.92 ал.2 от ЗКПО във връзка с чл.92 ал.1 от ЗКПО.
От обективна страна, служители на ТД на НАП София, офис
Благоевград констатирали, че „....“ ЕООД, като данъчнозадължено лице по
смисъла на чл.2, ал.1 от ЗКПО не е подало годишна данъчна декларация по
чл.92 ал.1 от ЗКПО за дължимия годишен корпоративен данък за 2019
година, в законоустановения срок – до 31.03.2020 година, съгласно
разпоредбите на чл.92, ал.2 от ЗКПО. В конкретния случай, този срок по
силата на параграф 25 ал.1 от Преходните и заключителни разпоредби на
Закона за мерките и действията по време на извънредното положение е бил
5
удължен до 30.06.2020г., като към 01.07.2020г. това задължение за
дружеството-жалбоподател е следвало да бъде изпълнено. Въпреки това,
както в първоначалният срок – до 31.03.2020г., така и в удълженият срок –
30.06.2020г., а и към момента на съставяне на АУАН, респ. започване на
административнонаказателното производство – на 10.02.2021г., „....“ ЕООД
не е било подало годишната данъчна декларация по чл.92 от ЗКПО за 2019
година, като липсват данни по делото такава декларация да е била подавана
въобще в ТД на НАП – София, офис Благоевград. В тази насока са и
показанията на разпитаните по делото свидетели и приети по делото писмени
доказателства. По изложените съображения, съдът намира за доказано по
безспорен и несъмнен начин, осъществяване от страна на дружеството-
жалбоподател на фактическия състав на разглежданото административно
нарушение, което обуславя установяването му от обективна страна. В тази
връзка, съдът намира за неоснователни възраженията, че вследствие на
търговски спор с лицето, водещо счетоводството на дружеството-
жалбоподател е била налична обективна пречка за изпълнение на
задължението на „....“ ЕООД да подаде в срок годишна данъчна декларация
по чл.92 ал.2 от ЗКПО, в сроковете по чл.92 ал.1 от ЗКПО, тъй като
отношенията на данъчно задълженото лице с трети лица, както и участието му
или неучастието му в различни процедури пред държавни органи, не го
освобождава от задължението му да подаде в съответния срок въпросната
годишна данъчна декларация за 2019г. Доколкото в случая се касае за
нарушение извършено от ЕООД, чиято отговорност по аргумента на чл.83
ал.1 от ЗАНН е невиновна, а обективна такава деянието не следва да се
изследва от субективна страна.
Съдът намира, че в настоящия случай не е налице маловажен случай по
смисъла на чл.28 от ЗАНН. Когато се касае за нарушения на данъчното
законодателство не може да се говори за маловажен случай и
малозначителност на деянието. След като законодателят е предвидил, че при
осъществяването на обективните признаци на едно конкретно
административно нарушение следва да бъде ангажирана отговорността на
определен правен субект, всякакви доводи като тези, че фирмата в процесния
период е била обективно възпрепятствана да води счетоводството си и
изготвя счетоводни документи и баланси за търговската си дейност са без
значение. За да е съставомерно административно нарушение за нарушение на
данъчното законодателство не се изиска настъпването на вредни последици и
закона не държи сметка, какъв е данъчния период, за което не е изпълнено
съответното задължение, визирано в конкретния данъчен закон. Деянието е
съставомерно с установяване на факта на неподаването в срок на
декларацията, като за наличието му са без значение наведените доводи.
Поради това позоваването на оспорващия на липсата на щета за държавата е
правно ирелевантно, защото щетата не е елемент от състава на това
нарушение. Следва да се посочи също, че срока за подаването на
декларацията е бил до 31.03.2019г, като същият поради обективни дадености
6
в страната е удължен до 30.06.2020г., но въпреки това декларация въобще не е
подадена. Действително, съгласно Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007г.
на тълк. н. д. № 1/2005 год., НК на ВСК, преценката на административно-
наказващия орган за “маловажност” на случая по чл.28 от ЗАНН се прави за
законосъобразност и подлежи на съдебен контрол и няма пречка съдът, когато
установи, че са налице съответните предпоставки сам да приложи
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. При всички случаи, обаче съда е длъжен да
има предвид вида и характера на административното нарушение, за което е
ангажирана отговорността на нарушителя. При хипотезата на чл.261, ал.1 от
ЗКПО не се изисква настъпване на вреди за държавния бюджет за
съставомерност на деянието, т.е. тук нарушението е формално. Със ЗКПО е
уреден реда за облагането с данък върху печалбата (доходите) на лицата
посочени в чл.2 от същия закон. Предвиденият контрол е засилен, съответно
и отговорността за нарушения по този закон е по-строга. ЗКПО определя по-
висока степен на обществена опасност на деянията, изразяващи се в
нарушаване на неговите норми, в сравнение с предвидените нарушения в
други митнически или данъчни закони. В съответствие с тази отчетена от
законодателя висока степен на обществена опасност са и предвидените от
Закона относително високи размери на наказанията - глоба и имуществена
санкция, високият минимален праг на същите, както и императивът този
размер да бъде налаган като наказание. Следователно, специфичният характер
на извършеното деяние, чиято обществена опасност и вредоносни последици
не зависят от това настъпила ли е вреда за бюджета или не, не може да го
определи, като маловажно. Не може да бъде прието за извинително и
обстоятелството, че цялата документация на дружеството са се намирали в
трето лице, счетоводител на дружеството, което е било и пречка за подаване
на годишната декларация, тъй като съдът намира, че управителя на
дружеството е бил длъжен да организира по законосъобразен начин дейността
на това дружество и това задължение се носи независимо от отсъствието на
управителя или липсата на информация за задълженията, произтичащи от
ЗКПО, защото той е бил длъжен и е могъл да упълномощи лице, което да
подаде в срок годишната данъчна декларация.
Съдът намира за неоснователно и възражението на защитата за
приложимостта на чл.34 от ЗАНН в настоящия случай, тъй като
разглежданото административно нарушение от обективна страна се
осъществява чрез бездействие и съставлява т. н. продължено
административно нарушение. Именно характеризирано като такова, същото
се отличава с това, че съставлява едно фактическо състояние на
неосъществяване на правно дължимо поведение, респ. задължение. Ето защо
за да бъде приложена в случая регламентираната в чл.34 от ЗАНН давност,
следва да бъде прекъснато именно това фактическо състояние, което
осъществява признаците на административното нарушение, като това е
възможно единствено с осъществяване на дължимото действие, в случая с
подаване на съответната декларация. Ето защо въпросните давностни срокове
7
следва да бъдат изчислявани едва от момента, в който декларацията по чл.92
ал.1 от ЗКПО е подадена.
След като правилно е квалифицирал процесното нарушение, на
основание чл.261, ал. 1 от ЗКПО административнонаказващият орган е
санкционирал дружеството с административно наказание “имуществена
санкция” в размер на 500.00 лева. Съгласно посочения законов текст, данъчно
задължено лице, което не подаде декларация по този закон, не я подаде в
срок, не посочи или невярно посочи данни или обстоятелства, водещи до
определяне на дължимия данък в по-малък размер или до неоснователно
намаляване, преотстъпване или освобождаване от данък, се наказва с
имуществена санкция в размер от 500 до 3000 лева. При определяне размера
на административното наказание по отношение на извършеното нарушение,
съдът намира, че администратинонаказващият орган е определил размер на
административното наказание в предвидения от законодателя минимален
размер и с оглед липсата на данни за други нарушения е законосъобразно
определено от наказващия орган при спазване разпоредбата на чл.27 от
ЗАНН. Ето защо, съдът намира, че издаденото НП по отношение на
извършеното нарушение се явява законосъобразно и като такова следва да се
потвърди. /В тази насока Решение № 129 от 30.01.2012г. постановено по
КНАХД № 620/2011г., по описа на Административен съд Благоевград,
Решение № 1925 от 20.12.2012г., постановено по КНАХД № 658/2012г., по
описа на Административен съд Благоевград, Решение № 485 от 03.04.2012 г.,
постановено по КНАХД № 59/2012 г. на Административен съд - Благоевград/.
Водим от горното и на основание чл.58д т.1 във връзка с чл.63 ал.2 т.5
от ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 571964-F588829 от
14.04.2021г. на Директора на офис Благоевград в ТД на НАП - София, с което
на „....“ ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: .... с ЕГН
**********, за административно нарушение на чл.92, ал.2 от Закона за
корпоративното подоходно облагане във връзка с чл.92, ал.1 от Закона за
корпоративното подоходно облагане във връзка с параграф 25 ал.1 от
Преходните и заключителни разпоредби на Закона за мерките и действията по
време на извънредното положение, на основание чл.261, ал.1 от Закона за
корпоративното подоходно облагане е наложена „имуществена санкция“ в
размер на 500,00 /петстотин/ лева
Решение може да се обжалва от страните пред Административен съд -
Благоевград в 14 - дневен срок, считано от съобщението му.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
8