ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 675
гр. Пловдив, 27.04.2022 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, I отделение, IX състав в закрито заседание на двадесет и седми април през
две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
като разгледа докладваното от Председателя адм. дело № 936
по описа на съда за 2022 год., за да
се произнесе взе предвид следното:
Производство е по реда на чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба на С.И.Д., ЕГН ********** ***
срещу отказ с рег. № 441р-3174/14.03.2022 г., с който му е отказан неплатен отпуск
в размер на 6 месеца, на основание чл. 189, ал. 1, т. 5 ЗМВР.
При проверката по допустимостта на жалбата съдът
съобрази следното:
На обжалване по реда на АПК подлежат, индивидуалните
административни актове, общите административни актове и подзаконовите
административни актове. За всяка една от
посочените категории актове е характерно, че съдържат властническо
волеизявление на административен орган или приравнен на него правен субект, с
което се създават права или задължения или непосредствено се засягат права,
свободи или законни интереси на граждани
и организации. Нормата
на чл. 120, ал. 2 от Конституцията въвежда общата клауза за оспорване по
съдебен ред на всички административни актове, които засягат съответния правен
субект, освен изрично посочените със закон. Тук следва да се съобразят и
постановките на Решение № 21 от
26.10.1995 г. по конституционно дело № 18 от 1995 г., според което гражданите и
юридическите лица могат да обжалват пред съдилищата всички административни
актове, включително вътрешнослужебните, които нарушават или застрашават техни
права или законни интереси и не са изключени изрично със закон. В решението си
Конституционният съд изрично е посочил, че за да подлежат тези актове на
съдебен контрол с тях следва да бъдат застрашени или нарушени права или законни
интереси. Тоест квалификацията на един административен акт като
вътрешноведомствен или външен не може да бъде критерий за изключването му от
кръга на съдебно обжалваемите актове. Такъв критерий е обстоятелството дали се
установява пряка и непосредствена способност на акта да засегне права и законни
интереси на съответния правен субект, за да е налице правен интерес от неговото
оспорване по съдебен ред /така Тълкувателно решение № 2 от 26.02.2014 г. на ВАС
по т. д. № 2/2013 г./.
Оспореният в
настоящото производство отказ за ползване на неплатен отпуск в размер на 6
месеца не попада в нито една от цитираните лимитативно изброени категории
актове. Разпоредбата на чл. 189, ал. 1, т. 5 ЗМВР предвижда, че държавните
служители в МВР имат право на неплатен отпуск – до 6 месеца за цялата служба.
Отказа да бъде предоставен неплатен отпуск по реда на чл. 189, ал. 1, т. 5 ЗМВР
не притежава белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21
от АПК, съобразно която дефиниция индивидуален административен акт е
волеизявлението на административен орган или на друг овластен за това орган или
организация, направени в качеството на носители на държавна власт.
Властническият характер на волеизявлението произтича от това, че то едностранно
поражда права и/или задължения за трети лица, независимо от тяхната воля, както
и подлежи на непосредствена принудителна изпълняемост със средствата на
държавната принуда. Обжалваният акт не съдържа властническо волеизявление,
скрепено с възможността за държавна принуда, което едностранно, пряко и
непосредствено да поражда, или да е в състояние да породи промени в правната сфера
на жалбоподателя. Оспорения отказ е с еднократно правно действие и не е акт, с които се създават
права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни
интереси на неопределен брой лица,
поради което същия не представлява и общ административен акт по смисъла на
чл.65 от АПК. Отказът нямат задължителен характер за неопределен и неограничен брой
адресати, което обосновава и извод за липса у същия на белези на нормативен
административен акт.
Отказът
за предоставяне на неплатен отпуск по своя правен характер е вътрешноведомствен
акт, чиято цел е да организира работата и дейността
на МВР.
По
принцип вътрешноведомствените актове не подлежат на съдебен контрол, защото те
имат вътрешен, най – често организационен характер, който е във връзка с
административната дейност, осъществявана от органа. Когато с
вътрешноведомствения акт се засягат права или законни интереси на неговия
адресат, това е основание за допустимост на съдебния контрол върху акта и за прилагане
на чл. 2, ал. 2, т. 3 АПК, какъвто обаче не е процесният случай.
При това положение, с оглед разпоредбата на чл. 159,
т. 1 и т. 4, следва да се констатира, че жалбата е недопустима, а образуваното
съдебно производство следва да бъде прекратено. Разноски не се претендират, поради което и не следва
да се присъждат.
Ето защо, Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на С.И.Д.,
ЕГН ********** *** срещу отказ с рег. № 441р-3174/14.03.2022 г., с който е
отказан неплатен
отпуск в размер на 6 месеца, на основание чл. 189, ал. 1, т. 5 ЗМВР.
ПРЕКРАТЯВА производството по
административно дело № 936 по описа за 2022 година на Административен съд -
Пловдив.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в
седмодневен срок от съобщаването пред Върховния административен съд на
Република България.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ :