Р Е Ш Е Н
И Е
№ 260155,
13.12.2021г.,
гр.Исперих,
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД - ИСПЕРИХ
на двадесет и първи септември две
хиляди двадесет и първа година,
в публично заседание, в следния
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕЛИЦА БОЯДЖИЕВА-ГЕОРГИЕВА
Секретар : Детелина Витанова
като разгледа докладваното от
Съдията
гр.дело № 730 по описа за 2020г.,
за да се произнесе взе предвид
следното :
Производството е по реда на чл.108 от ЗС.
Постъпила е искова молба вх.№ 261134/ 20.11.2020г. от
адвокат Н.Е.С. *** действаща като пълномощник на И.С.М. ***, Х.С. ***, М. *** и
Я.М.И. *** против Ф.Х.М. ***, Ш.С.М. ***0, Ф.Х.М. ***, с която молят съда да
приеме за установено, че са обственици на 6/15 ид.части съответно за първите
трима по 1/ 15 ид.част и за четвъртия ищец 1/ 5 ид.част от следният недвижим
имот : Поземлен имот с начин на трайно ползване – дворно място находящо се в
строителните граници на село Подайва, община Исперих, област Разградска,
ул.”Гео Милев” за който по ЗРП на селото одобрен със заповед № 453/
14.07.1982г. на Кмета на Община Исперих е отреден имот № 1.344 в квартал 44, с
площ от 2037 дка, с начин на ползване – индивидуално застрояване, от който
поземлен имот е образуван УПИ № VII с площ от
935.00 кв.м., отреден за жилищно застрояване и който включва и придаваемо място
№ VI в квартал 44 с площ от 385.00 кв.м. – неуредено, при
граници и съседи на дворното място : имот № I-345, двор, улица, имот № 1.343, както и ответниците да
бъдат осъдени да отстъпят собствеността и предадат владението над посочения
имот, както и да се отменят издадените в полза на ответниците нотариални актове
за собственост. Ищците притежавали посочените по-горе идеални части в описания
надвижим имот по наследство от дядо им М. Мурадов Юмеров. Имота се обработвал
от Юмеров приживе, а след това от неговите наследници. През 1994г. всички
наследници се събрали и общо решили имота да се обработва от единия от
наследниците – ищеца М.С.М., като обработването се е извършвало в полза на
всеки един от наследниците. Ответниците от 1989г. трайно живеели в Република
Турция. Никога между наследниците не било имало спорове, че някой от тях владее
имота за себе си. М.М. обработвал имота до месец август 2020г., когато ищците
случайно разбрали, че пър вите двама ответници са се снабдили с нотариален акт
за собственост над целият имот по давностно владение. На 14.08.2020г. първите двама ответници са
сключили с тратия ответника договор за йдарание на 1357/ 2037 ид.части от
подробно описания недвижим имот, чрез нотариален акт за дарение на нотариус
Пламен Ангелов. Ищците след като разбрали, че ответниците са се снабдили с
въпросните нотариални актове освободили имота и същия в момента се владеел от
ответниците, които твърдели че са еднолични собственици. Ищците сочат, че имота
винаги е бил владян за всички наследници. Никой не е упражнявал самостоятелна
фактическа власт и не е демонстрирал по отношение на останалите намерение за
своене на вещта. Дворното място и идеалните части никога не били придобивани от
първите двама ответници, които трайно живеели в чужбина. По изложените
съображения молят ревандикацията да бъде постановена. По доказателствата молят
да им се даде възможност да ангажират гласни доказателства.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от
тримата ответници чрез адвокат Е.К.. Те молят исковата претенция да бъде
отхвърлена и да им бъдат присъдени направените по делото разноски. Твърдят, че
имотът е бил владян от техния баща и той го е придобил по давност, материализирана
в нотариален акт. Оспорват приложеното към исковата молба удостоверение за
наследници, като твърдят че не били включени всички наследници, а от друга
страна някои от тях били с неверни имена. Оспорват фактическата обстановка.
Твърдят, че винаги са знаели, че този имот е на техния баща. Твърдението, че
ищеца М. обработвал имота със съгласието на всички наследници не отговаряло на
истината. Всички знаели, че имата е на бащата на тримата ответници и за да не
пустеел имота ответниците го предоставили на ищеца да го ползва. Твърдят на
следващо място, че техния баща Х. Мустафов Мурадов е владял имота до смъртта
си. Затова и имота бил записан по разписен лист от 1982г. на наследниците на
Асен Илинов Владинов. Описаната фактическа обстановка по искова молба не
отговаряла на истоната. Всички ищци винаги били знаели, че имата бил на
ответниците. Оспорват на осн. чл.193 от ГПК приложеното към исковата молба
Удостоверение за наследници изх.№ 76 от 17.09.2020г. Оспорват неговата вярност,
истинност и автентичност. Като твърдят,
че в него не фигурират всички наследници, а от друга страна някои са посочени с
неверни имена. В удостоверението не бил включена дъщерята на посочената под № 2
Фатмя М.М., която се казвала Мирем, както и не бил включен синът на посочената
под № 6 Миреем М. Мурадова, който се казвал С.. В удостоверението така също не
било посочено кога са починали Фатмя М.М. и Мирем М. Мурадова, тъй като твърдят
че за тези обстоятелства няма надлени доказателства. На следващо място в
удостоверението бащата на ответниците бил посочен с имена Асен Илиев Владинов,
а той носел имана Асен Илинов Владинов. Твърдят, че различното име се
удостоверявало в редица цитирани писмени документи. Твърдят, че било ясно че
цитирания в удостоверението Асен Илиев Владинов бил друго лице, с друго ЕГН,
различно от техния баща. Молят искът да
бъде изцяло отхвърлен, претендират разноските пред настоящата инстанция. По
доказателствата представят писмени доказателства, които молят да се приемат. Заявяват
че ще се ползват от доказателствата към исковата молба и ще сочат глесни
доказателства. Молят откриване на
производство по чл.193 от ГПК по отношение на оспореното доказателство –
удостоверение за наследници № 76/ 17.09.2020г.
В съдебно заседание ищците
чрез своите процесуални представители поддържат предяваният иск и молят по
същество да бъде уважен.
В съдебно йзаседание ответниците чрез своя процесуален
представител адвокат Е.К. оспорват исковата претенция и молят по същество
същата да бъде отхвърлена.
Съдът, след като се запозна с представените по делото
гласни и писмени доказателства, намира за установена следната фактическа
обстановка : Страните по делото са наследници на М. ***, починал на 12.11.1975
година. Приживе наследодателя притежавал имот в землището на село Подайва с
номер 262 в плана от 1935г. в кв.26, като от имота бил образуван парцел VI /видно от данните по Разписен лист на стр.16 от
делото/. По разписен лист от 1982г. имотът на наследодателя Мурадов се
индивидуализира като номер в плана 344, попадащ в кв.44, като от имота е
образуван партиден номер VII. /лист 28 от
делото/. Представено е Удостоверение от община Исперих за идентичност на
описаните в двата разписни листа имоти.
С Нотариален акт за собственост на недвижим имот № 2,
том III, рег.№ 3790, дело № 358 от 2020г. на нотариус Пламен
Ангелов, рег. № 688 на НК ответникът Ф.Х.М. бил признат за собственик по
давностно владение на следният поземлен имот : Поземлен имот с начин на трайно
ползване : дворно място, находящ се в строителните граници на село Подайва,
улица „Гео Милев”, община Исперих, област Разградска, за който по ЗРП на селото
одобрен със Заповед № 453/ 14.07.1982г. на Кмет на Община Исперих е отреден
имот № 1.344, в квартал 44, с площ от 2.037 декара, с начин на ползване –
индивидуално застрояване, от който поземлен имот е образуван УПИ № VII с площ 935.00 кв.м. отреден за жилищно застрояване и
който включва и придаваемо място № 90 към парцел VI в квартал 44 с площ 385.00 кв.м. – неуредено, при
граници и съседи на дворното място : имот № 1.345 – двор, имот № 1.666 – двор,
улица, имот № 1.343 – двор.
С нотариален акт за дарение на недвижим имот № 37, том
III, рег.№ 4064, дело № 392 от 2020г. на нотариус Пламен
Ангелов, рег. № 688 на НК ответникът Ф.М. и съпругата му Ш.М. дарили на третия
ответник Ф.М. 1357/ 2037 ид.части от описания в предходният нотариален акт недвижим
имот.
По делото са разпитани свидетелите Рамис Х. Мехмед,
Билял Садула Билял, Ф. Басри Ибрям, Ерхан Кабил Наим и Сюлейман Хабил Сюлейман.
Абсолютно всички свидетели са категорични по
въпроса, че процесният имот е на наследниците на М. Мурадов Юмеров. От
30 години имотът се обработвал от ищеца М.М., като той го е орал и сял през
всичките години. Имота бил от две части – една част била засята с лозя и тези
лозя свидетелите са виждали да се обработват от ищеца М. и от няколко години и
от ответника Ф.М.. Местото, за което страните спорели било зад въпросните лозя
и понастоящем пустеело. Никой от свидетелите не сочи че след 2020 година,
когато ищеца М. спрял да обработва местото и да се грижи за него от името на
всички наследници, това място се обработва и владее еднолично от някой от
тримата ответници. Не се представят доказателства – както гласни, така и
писмени, че към настоящият момент – момента на водене на делото някой от
посочените трима ответници упражнява фактическа власт над спорния терен.
Свидетелите в своите показания сочат, че местото пустее, никой не се грижи за
него.
Оспорено е Удостоверение за наследници № 76/
17.09.2020г. като е открита процедура по чл.193 от ГПК, но от ответната страна
не са ангажирани доказателства годни да установят отразени неверни
обстоятелства в документа. Поради което съдът го кредитира като достоверен.
С оглед изложеното от фактическа страна, съдът направи
следните правни изводи : Предяваният ревандикационен иск се явява неоснователен
и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен. Не се установява третата
предпоставка на искът по чл.108 от Закона за собствеността - а именно упражняването на владение над
процесният имот от ответните страни без основание, за да бъдат те осъдени да го
преустановят и предадат на ищците. Свидетелите разпитани в производството са
категорични, че понастоящем не са виждали никой от тримата ответници в имота –
да го оре, да го сее, да го ползва. Точно обратното сочат, че местото пустее, а
в другата му част, където са лозята винаги са виждали освен ответника Ф.М. и
ищеца М.М.. Върху имота не е било рапределяно ползване съобразно идеалните
части на наследниците, за да се приеме, че ответникът Ф.М. се е разпоредил
именно с идеалните части на четиримата ищци. Но дори и да се приеме обратното,
в процеса не се доказа реално упражнявана в момента фактическа власт над имота
от някой от тримата ответници, за да бъде предадено владението. При аритметично
изчисляване данните сочат, че ответника Ф.М. е прехвърлил на ответника Ф.М.
точно своята 1/ 15 ид.част в наследственият имот т.е. не е прехвърлил повече
права отколкото притежава в него, а негово право е да се разпорежда с
наследствената си идеална част.
Действително правата на ищците са накърнени с
издадения Нотариален акт за собственост на недвижим имот № 2, том III, рег.№ 3790, дело № 358 от 2020г. на нотариус Пламен
Ангелов, рег. № 688 на НК в полза на ответника Ф.М., но те не могат да бъдат
защитени по настоящият процесуален ред, доколкото се установява че нито Ф.М.,
нито Ш.М., нито Ф.М. владее реално имота понастоящем, упражнява трайна,
необезпокоявана, явна и несъмнена фактическа власт именно над идеалните части
на четиримата ищци и в този смисъл не е доказана третата предпоставка на
ревандикационната претенция. Свидетелите чийто показания съдът кредитира тъй
като са взаимното допълващи се и безпротиворечиви са категорични, че
понастоящем спорното място е пустеещо. Не са виждали да се обработва от никой
от тримата ответници, а когато са виждали в местото ответника Ф.М. с него са
виждали и ищеца М.М. – двамата да се грижат за лозята т.е. свидетелствата
касаят период отпреди завеждане на делото и възникване на спора, когато и
двамата като наследници са се грижили за имота каквото право безспорно имат.
По изложените съображения искът следва да бъде
отхвърлен. С оглед изхода на делото на ответниците се следват сторените по
делото разноски пред настоящата инстанция – сумата 1500.00 /хиляда и петстотин
лева/ за заплатено адвокатско
възнаграждение.
Воден от изложеното съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от И.С.М. ***, Х.С. ***, М. *** и
Я.М.И. *** против Ф.Х.М. ***, Ш.С.М. ***0, Ф.Х.М. ***, иск по чл.108 от Закона
за собствеността съдът да приеме за
установено, че са собственици на 6/15 ид.части съответно за първите трима по 1/
15 ид.част и за четвъртия ищец 1/ 5 ид.част от следният недвижим имот :
Поземлен имот с начин на трайно ползване – дворно място находящо се в
строителните граници на село Подайва, община Исперих, област Разградска,
ул.”Гео Милев” за който по ЗРП на селото одобрен със заповед № 453/
14.07.1982г. на Кмета на Община Исперих е отреден имот № 1.344 в квартал 44, с
площ от 2037 дка, с начин на ползване – индивидуално застрояване, от който
поземлен имот е образуван УПИ № VII с площ от
935.00 кв.м., отреден за жилищно застрояване и който включва и придаваемо място
№ VI в квартал 44 с площ от 385.00 кв.м. – неуредено, при
граници и съседи на дворното място : имот № I-345, двор, улица, имот № 1.343, както и ответниците да
бъдат осъдени да отстъпят собствеността и предадат владението над посочения
имот, както и да се отменят издадените в полза на ответниците нотариални актове
за собственост КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.3 от ГПК И.С.М., ЕГН - **********,
Х.С.М., еГН - **********, М.С.М., ЕГН – ********** и Я.М.И., ЕГН – ********** ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на Ф.Х.М., Ш.С.М. и Ф.Х.М. за разноски по делото
сумата 1500.00
/хиляда и петстотин лева/ представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване и протестиране в двуседмичен срок от съобщаването му пред
въззивна инстанция – Окръжен съд Разград.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :