№ 16535
гр. София, 13.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДАНИЕЛА П. ПОПОВА
при участието на секретаря ВЕНЕТА К. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА П. ПОПОВА Гражданско дело №
20231110127934 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.124 и сл. от ГПК.
Предявени са искове с правна квалификация чл.422, ал.1 ГПК, вр. с чл.79,
ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл.149 ЗЕ и чл.86 ЗЗД - за признаване за установени
задълженията на ответника за потребена топлоенергия /ТЕ/ по издадена заповед за
изпълнение в заповедно производство за главница и лихви, както и присъждане на
разноски по настоящото дело
Ответниците оспорват предявените искове по с твърдения за погасяване на
задълженията по давност. Претендират разноски.
Третото лице помагач не взема становище по предявените искове.
Съдът , като прецени относимите доказателства и доводите на
страните, приема за установено следното:
По реда на чл. 410 и сл. ГПК въз основа на подадено на 15.02.2023г.
заявление срещу ответниците в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение
за техни задължения за доставена ТЕ /с лихви и разноски/ за периода м.05.2019г.
до м.07.2019г.
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия
от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови
1
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Следователно между
страните за процесния период е сключен договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди при публично известни Общи условия за продажба,
съответно одобрените с Решение ОУ-026/11.05.2002г. на ДКЕВР и Решение №
ОУ-067/12.12.2005г. на ДКЕВР. По силата на закона – чл.153, ал.1 ЗЕ всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за
дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и
да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в
съответната наредба по чл. 36, ал. 3. По делото не е спорно, че ответниците са
собственици на топлоснабдения имот, поради което са длъжни да заплащат цената
на доставената ТЕ.
От представените по делото писмени доказателства се установява, че през
процесния период за имота на ответниците са начислявани суми за ТЕ по
прогнозни дялове и са изготвяни изравнителни сметки като по делото не е спорно,
че в процесния период в имота на ответниците е доставена топлинна енергия,
правилното отчитане и фактуриране на задълженията за процесния период, които
не са платени.
Ответниците не доказаха плащане на задълженията си /пълно или
частично/, но като последица от заявеното от тях възражение за изтекла
погасителна давност, част от тези задължения са погасени. С оглед
задължителната практика на ВКС /ТР 3 от 2012г. по т.д.№ 3/2011г. ОСГК/,
задълженията се погасяват с тригодишна давност. Непогасени по давност са
вземанията за доставена топлинна енергия и за дялово разпредeление, които са
станали изискуеми три години преди датата на подаване на заявлението по чл.410
ГПК, т.е станалите изискуеми след 15.02.2020г. , каквито в настоящия случай не
се претендират. Претенцията на ищеца е за доставена в периода м.05.2019г. до
м.07.2019г. вкл. ТЕ, поради което изискуемостта на всички задължения е
настъпила преди 15.02.2020г. Вземанията на ищеца са погасени по давност,
поради което ответниците не дължат суми за доставена ТЕ за процесния период.
Предявените искове са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
При този изход на спора, ищецът няма право на разноски. В негова тежест
следва да се възложат сторените от ответниците разноски – заплатено адвокатско
възнаграждение в минимален размер.
2
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ..., ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление: ..., срещу Т. Х. П. с ЕГН: ********** и адрес: ..., искове по чл. 422
ГПК – за признаване за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество
сумата от 52,80 лева – главница за доставена от дружеството топлинна енергия в
периода м.05.2019г. до м.07.2019г. за аб.№ ...,, ведно със законна лихва за периода
от 15.02.2023г. до изплащане на вземането, както и мораторна лихва за периода от
15.09.2020г. до 03.02.2023 г. в размер на 12,97 лева, за които е издадена заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК от 23.02.2023 г. по гр.д. № 8143/2023г. на СРС, ІІІ
ГО, 138 с-в.
ОТХВЪРЛЯ предявените от ..., ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление: ... срещу П. К. П. с ЕГН: ********** и адрес: ..., искове по чл. 422
ГПК – за признаване за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество
сумата от 52,80 лева – главница за доставена от дружеството топлинна енергия в
периода м.05.2019г. до м.07.2019г. за аб.№ ...,, ведно със законна лихва за периода
от 15.02.2023г. до изплащане на вземането, както и мораторна лихва за периода от
15.09.2020г. до 03.02.2023 г. в размер на 12,97 лева, за които е издадена заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК от 23.02.2023 г. по гр.д. № 8143/2023г. на СРС, ІІІ
ГО, 138 с-в.
ОСЪЖДА ..., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: ..., да заплати
на Т. Х. П. с ЕГН: ********** и П. К. П. с ЕГН: **********, двамата с адрес: ...,
сумата от 300.00 лева – разноски по делото.
ОТХВЪРЛЯ молбата на ..., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление:
..., за присъждане на разноски както в заповедното, така и в настоящото
производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено с участието на ... като трето лице помагач на
страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните и третото лице помагач.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3