Р Е Ш Е Н И Е
№458
21.12.2022
г., град Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ДОБРИЧ, в
открито съдебно заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет
и втора година, касационен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА МИЛЕВА
НЕЛИ КАМЕНСКА
при участието на прокурора РАДОСЛАВ БУХЧЕВ и
секретаря СТОЙКА КОЛЕВА разгледа докладваното от председателя КАНД № 364/ 2021
год. по описа на АдмС - Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:
С решение № 330/ 03.11.2021 г. по
КАНД № 364/ 2021 г. Административен съд – Добрич, касационен състав, е отменил
решение № 40/ 19.02.2021 г. по НАХД № 738/ 2020 г. по описа на Районен съд - Силистра
и е внесъл делото за разглеждане в открито съдебно заседание за събиране на
нови доказателства.
Отмененото решение на СРС е второ
поред и е постановено след отмяна на решение № 177/ 10.07.2020 г. по НАХД № 215/
2020 г. по описа на Районен съд - Силистра и връщане на делото за ново
разглеждане от друг състав на съда, поради което настоящото производство се
развива като въззивно по правилата на чл. 227, ал. 2 от АПК.
Предмет на разглеждане по делото
е жалба от А.А.С., ЕГН **********, подадена чрез адв. М.Д.,***, срещу Наказателно
постановление (НП) № 18 – 1099 – 000468/ 01.08.2018 г., издадено от ВПД
Началник Група в Сектор „Пътна полиция“ – Силистра при ОД на МВР - Силистра, с
което на касатора е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 400
лева на основание чл. 638, ал. 3 от Кодекса за застраховането КЗ).
Жалбоподателят заявява, че не е
доволен от НП, като счита издаването му за недопустимо, а самото НП за нищожно,
неправилно и незаконосъобразно. Според жалбоподателя НП е издадено след
изтичането на всички срокове за допустимост на административнонаказателното
производство, предвидени в ЗАНН, а именно чл. 34, ал. 2 и чл. 52, ал. 1 от ЗАНН. Твърди, че НП е издадено по прекратено административно-наказателно
производство. Оспорва датата на издаване и настоява, че НП е антидатирано,
издадено значително по – късно от датата, посочена в него като дата на
издаване. Оспорва и извършването на описаното в НП нарушение. Излага становище,
че АУАН и НП не са съставени по указания в ЗАНН ред, като не съдържат всички
необходими реквизити. Същевременно възразява, че същите са издадени от
некомпетентни органи.Иска да бъде обезсилено, признато за нищожно или отменено
като неправилно и незаконосъобразно процесното НП и да му бъдат присъдени сторените
по делото разноски.
В съдебно заседание
жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представлява се от адв. Д.,***,
който поддържа жалбата. С вх. № 4383/ 09.12.22 г. представя Писмена защита, в
която добавя допълнителни доводи, целейки да обоснове, че има антидатиране на
НП и да обоснове какво е наложило това.
Ответникът по жалбата – Сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР – Силистра, представляван от Началника на
Сектора, с Писмено становище вх. № 1305/ 30.03.2022 г. (л. 70) оспорва жалбата.
Представителят на Окръжна
прокуратура - Добрич дава заключение, че жалбата е неоснователна и следва да
бъде отхвърлена.
Съдът, като прецени доводите на
страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срок, от
легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, е
неоснователна.
НП е издадено за това, че А.А.С.
на 15.07.2018 г., в 01.45 часа, в гр. С., на ул. Н. Й.В. в посока
бензиностанция ОМВ, като водач на лек автомобил ххххх с рег. № ххххх, управлява
МПС, собственост на А.А.А., ЕГН **********, без за автомобила да има сключен и
действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ към
датата и часа на проверката. Нарушението е квалифицирано по чл. 638, ал. 3 от
Кодекса за застраховането, с оглед на което му е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 400.00 лв.
Пред Районен съд – Силистра са
разпитани свидетели, актосъставител, свидетел по АУАН, както и съпругата на
водача – св. Салиева, която заявява, че съпругът ѝ е управлявал автомобила,
като са ги спрели за проверка, той слязъл от автомобила при служителите на МВР,
след което при качването в колата споделил, че е „…закъснял за Гражданска
отговорност и му съставили акт“.
От приложената по НАХД № 215/ 220
г. на СРС Застрахователна полица за застраховки Гражданска отговорност на
автомобилистите и Злополука № BG/11/118000761552 от 09.03.2018 г. (л. 36 от НАХД № 215/ 20 на СРС) се
установява, че застраховката е била заплащана на вноски, като падежът на
втората вноска е бил 08.06.2018 г. Вноската обаче, видно от квитанция №
**********/ 16.07.2018 г., 09:06 часа, е била заплатена в деня, следващ
проверката (л. 14 от НАХД № 215/ 20 г. на СРС).
Липсата на застраховка към
момента на проверката е била установена служебно от проверяващите и за
констатираното нарушение е бил съставен АУАН № 518/ 15.07.2018 г., а впоследствие
и НП, предмет на настоящото производство.
Както АУАН, така и НП, са
издадени от компетентни длъжностни лица. Това се установява от приетите по
делото писмени доказателства като Заповед № 342з-658/ 03.08.2016 г. на
Директора на ОДМВР – Силистра (л. 39), Заповед № 8121К-510/ 29.01.2018 г. и
Заповед № 8121К-8616/ 23.08.2018 г. на Министъра на вътрешните работи (л. 40 -
41), както и от разпита на разпитаните пред СРС свидетели, заявили своите
длъжности към момента на съставяне на АУАН, а именно К. Д. – младши
автоконтрольор (актосъставител); Д.М. – командир на отделение в група „ООР“ към
РУ – Силистра; И. Д. – полицай в група „ООР“ при РУ – Силистра.
В хода на касационното
производство са събрани многобройни писмени доказателства с оглед вече
единственото оспорване пред касационната инстанция само на датата на издаване
на НП, а именно приобщени като доказателства са представените и описани в писмо
вх. № 3573/ 19.11.21 г. от ВПД Директор на ОД МВР Силистра (л. 32), писмо вх. №
2153/ 06.06.22 г. на ВПД Директор на ОД МВР Силистра (л. 106), писмо вх. №
2292/ 16.06.22 г. на ГДНП (л. 120), писмо на ГДНП вх. № 2454/ 28.06.22 г. (л.
127), писмо на Дирекция „Комуникационни и информационни системи“ към МВР вх. №
2455/ 28.06.22 г. с приложени към него конкретно описани в същото доказателства
по делото (л. 129 – 174.
В резултат е изготвено заключение
на вещото лице в касационното производство, кредитирано от съда като обективно
и компетентно дадено по назначената съдебно - техническа експертиза. Според вещото лице вписването в Картон на НП в
разпечатката, приложена на л. 30 от делото от АИС АНД, касателно издаването на
НП, е извършено преди 2020 г. Не може да посочи точна дата, тъй като е изтекъл
срокът на съхранение на информацията от две години назад спрямо текущата
година. В тази точка е отразено като дата на издаване на НП – 01.08.2018 г.,
регистриран в системата, действие – издаване. Вещото лице сочи относно
вписванията в ЦАИСД, че всички дати се определят от Системата и потребителят не
може да ги коригира. На въпроса какво е съдържанието на редактирането,
извършено на 25.02.2020 г., отразено под № 2 в Картон на НП (л. 30), вещото
лице отговаря, че е въведен период на прекъсване на давност от служителя Н. Д.
Р., което кореспондира с информацията на л. 151, позиция 156.
В заключение на въпрос на
представителя на ОП - Добрич вещото лице отговаря, че няма информация, която да
води на извода, че НП не е издадено на 01.08.2018 г.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
НП е издадено от компетентен, заемащ
длъжността за съответния период на Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР
Силистра, на чиято територия е установено нарушението, като съгласно Заповед №
342з-658/ 03.08.2016 г. на Директора на ОДМВР – Силистра, същият е оправомощен
да издава наказателни постановления за нарушения по чл. 638, ал. 1 – 3 и 5 и
чл. 639 от Кодекса за застраховането КЗ). Спазени са изискванията за форма и
съдържание, като деянието е описано с всичките му съставомерни признаци от
обективна и субективна страна. Не са налице допуснати съществени процесуални
нарушения при издаването на АУАН и НП.
Неоснователни са оплакванията на
жалбоподателя. Сроковете по чл. 34, ал. 1 и 3 от ЗАНН са спазени, което се установява,
както от събраните писмени доказателства по делото, така и от заключението на
вещото лице, изслушано в съдебно заседание. По делото са приложени
доказателства за опити за връчване на НП, писмо изх. № 342р-401/ 09.01.2019 г.,
ДЗ във връзка с опит за връчване на НП, отбелязване за изпращане на НП за
връчване от 29.02.20 г., отразено в 13:38 от 25.02.20 г. в журнала с посочен
номер на конкретното НП, за което е въведен съответно период на прекъсване на
давност, както е посочило вещото лице (л. 151), доказателства за връчването на
НП от 25.03.2020 г. (л. 9 от НАХД № 215/ 20 г. на СРС). Вещото лице изрично
обясни в съдебно заседание, че се касае за два потока на информация, поради
което данните зависят от това, кое кога се вписва и съответно генерира, но не
са налице такива, от които да се направи извод, че НП е издадено на различна от
посочената в него дата. С оглед изложеното неоснователно е възражението на жалбоподателя
за антидатиране на НП. Същото е издадено в законоустановените срокове с оглед
датата му на издаване – 01.08.2018 г., при съставен АУАН на 15.07.2018 г.,
впоследствие е връчено надлежно и жалбоподателят е упражнил правото си на
защита. За пълнота настоящият състав държи да отбележи, че от заключението на
вещото лице се установи по безспорен начин, че генерирането/респ. въвеждането в
отделните информационни системи не може да бъде извършено със задна дата.
Твърдението, че антидатирането пък е, защото издателят на НП след 09.01.2019
г., когато е изпратено НП за връчване, вече не заемал длъжността, съгласно
която е издател на НП, е голословно и противоречи не само на събраните по
делото доказателства, а и на логиката. Сторените твърдения представляват
превратно тълкуване на фактите и не се подкрепят по никакъв начин от събраните
по делото доказателства.
Деянието е квалифицирано
правилно. Съгласно чл. 638, ал. 3, във връзка с ал. 1 от Кодекса за
застраховането на лице по чл. 483, ал. 1, т. 1, от КЗ, което не изпълни
задължението си да сключи задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, в случая по ал. 3 - лице, което не е собственик и управлява
моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма
сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите, се наказва с глоба от 400 лв., каквото наказание е наложено
на жалбоподателя. За последния е установено, че не е собственик на автомобила и
че е управлявал същия при проверката, в каквато насока вкл. са и показанията на
съпругата му.
Не са налице основания за приложение
на чл. 28 от ЗАНН. Нарушението е формално, типично за вида си, като
обществените отношения, които се засягат с него, сочат на вид нарушение, което
по съществото си е с висока степен на обществена опасност. Липсват
обстоятелства, които да установяват по - ниска степен на обществена опасност на
деянието и дееца.
По изложените съображения НП като
законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Независимо от изхода от спора на
ответника не се дължат разноски за юрисконсултско възнаграждение, доколкото, както
и изрично му беше указано с протоколно определение от 15.03.22 г., по делото не
е налице надлежно пълномощно от ответника – Сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР –
Силистра (конституиран преди влизане в сила на изменението в ЗАНН) спрямо
конкретния юрисконсулт, поради което представените от последния становища не са
приети.
С оглед изхода от спора и на
основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, във връзка с чл. 27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Административен съд - Добрич
разноски за съдебно – техническа експертиза в размер на 1000 лв. (хиляда лева).
Водим от горното и на основание
чл. 227, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд –
Добрич, касационен състав,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление (НП) № 18 – 1099 – 000468/ 01.08.2018 г., издадено от ВПД
Началник Група в Сектор „Пътна полиция“ – Силистра при ОД на МВР - Силистра, с
което на А.А.С., ЕГН **********,*** е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 400 лева на основание чл. 638, ал. 3 от Кодекса за
застраховането.
ОСЪЖДА А.А.С., ЕГН **********,***
да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Административен съд - Добрич разноски за съдебно –
техническа експертиза в размер на 1000 лв. (хиляда лева).
РЕШЕНИЕТО не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: