Р Е Ш
Е Н И Е
Номер: 7 Година 2019г. Град Пазарджик, обл. Пазарджишка
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГР. ПАЗАРДЖИК ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ
На 16.01. 2019 година
В публично( закрито) заседание , в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИНКА ТРЪНДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ : КРАСИМИР НЕНЧЕВ
АЛБЕНА
ПАЛОВА
СЕКРЕТАР : ВИОЛЕТА БОЕВА
ПРОКУРОР: ………………………
като разгледа докладваното от съдията КРАСИМИР НЕНЧЕВ в. гр. д. № 741 по
описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл.258 и сл.от ГПК – въззивно обжалване .
Районен съд
Пазарджик е сезиран с искова
молба,подадена от Б.Д.Д. , ЕГН ********** и от И.С.Д., ЕГН **********,***
против В.И.Б. , ЕГН **********,*** .
С исковата
молба е предявен ревандикационен осъдителен иск за право на собственост върху недвижим имот .
С решение
№ 845/ 27. 06.2018г. на районен съд Пазарджик , постановено
по гр. д. № 2505/2016г. по описа на
същия съд, иска е отхвърлен,като
неоснователен. Присъдени са съдебно-деловодни разноски в
полза на ответницата.
Решението на
районния съд се обжалва с въззивна жалба
от ищците в първоинстанционното производство , ,подадена чрез пълномощника на страните. Във
въззивната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалването
решение,поради нарушение на съдопроизводствените правила , нарушение на материалния закон и необоснованост. Искането е да се отмени
решението на районния съд и се постанови
ново решение от въззивната инстанция
по съществото на спора, с което се уважи предявения
иск . Прави се искане за присъждане на
сторените съдебно- деловодни разноски в двете инстанции.
В срока по
чл. 263 ал. 1 от ГПК е постъпил писмен
отговор от противната страна.В отговора се
оспорва въззивната жалба. Прави
се искане решението на районния съд , като правилно и законосъобразно да се остави в
сила . Правни се искане за присъждане на
сторените съдебно-деловодни разноски във въззивното производство.
В открито
съдебно заседание страните чрез пълномощниците си поддържат становищата си.
Пазарджишкият
окръжен съд , след като обсъди основанията за неправилност на съдебното решение , които са посочени във въззивната жалба , като
взе предвид становището на страните и
събраните доказателства пред първата инстанция , при спазване разпоредбата на
чл. 235 от ГПК ,прие за установено
следното :
Въззивната жалба е процесуално
допустима .
Жалбата е подадена от активно легитимирана страна в съдебното производство ( ищец в производството пред
районния съд ).
Жалбата е
подадена в преклузивния
двуседмичен срок по чл.259 ал. 1 от ГПК.
В текста на
чл. 269 от ГПК са посочени правомощията на въззивния съд при проверка на
обжалваното съдебно решение. Посочено е ,че съдът служебно се произнася по валидността
на решението . По допустимостта
на решението в обжалваната му част . По
останалите въпроси въззивната инстанция е ограничен от посоченото в жалбата
.
Във
въззивната жалба не се съдържат оплаквания за нищожност на обжалваното съдебно
решение и за неговата процесуална недопустимост. Възраженията са свързани с правилността на
обжалвания съдебен акт.
І.Правно основание
на предявения иск и фактически състав на правната норма.
Правното
основание на предявения иск следва да се
изведе от обстоятелствата,на които се основава иска и от съдържанието на
искането( петитума на исковата молба).
В
обстоятелствената част на исковата молба ищците са посочили,че са собственици
на ***в кв. 108 по плана на гр.С.,незастроен, с площ по действащия план от 885
кв. м. Собствеността е придобита през
1995г. чрез договора за покупко- продажба. Ответницата е собственик на съседния
***в кв. 108 по плана на гр.С.Между двата имота,по вътрешната
регулационна линия,имало материализирана на място ограда,по която страните
владеели имотите. Ищците владеели имота
си по така материализираната имотна граница необезпокоявано до 24. 05. 20126г. На 24. 05. 2016г. ответницата премахнала съществуващата
ограда,като изградила нова ограда от
бетонни колове и мрежа. Оградата била
построена в имота на ищците,като по този начин ответницата завзела около 100
кв.м. от имота на ищците, по цялото
протежение на вътрешната регулационна линия.
В исковата
молба са изложени обстоятелства за това,че
ищците са придобили спорната част от имота и въз основа на придобивна давност.
Искането, което се прави в исковата молба е да се приеме за установено
по отношение на ответниците,че ищците са собственици на ***в кв. 108 по
плана на гр.С.,незастроен, с площ по действащия план от
885 кв. м. , като се осъди ответницата да предаде на ищците
собствеността и владението върху завладяната от нея част от собствения им имот,
от около 100кв.м. , по цялото протежение
на вътрешната регулационна линия.
При това
съдържание на обстоятелствената част на исковата молба и направеното искане
,следва да се приеме,че районния съд е
сезиран с положителен, осъдителен , вещен,ревандикационен иск за собственост. Правното основание на иска
е по чл. 108 от ЗС.
Фактическият
състав на правната норма изисква наличието на следните кумулативни
предпоставки:
1/ В тежест
на ищеца е да установи,че е собственик
на ревандикираната вещ .
2/ В тежест
на ищеца е да установи,че вещта се владее или държи от ответника .
3/ По делото
трябва да се установи ,че вещта се владее или държи от ответника без правно основание или на отпаднало
основание. В тежест на ответника
е да установи,че владее вещта на правно основание. Отрицателният факт (владението на вещта без правно основание ) не подлежи на доказване от ищеца . Ако ответника твърди ,че владее вещта на
основание , което изключва правата на ищеца, в негова тежест е да докаже това
свое твърдение.
Липсвали
някоя от тези три предпоставки иска за собственост не може да бъде уважен.
ІІ. По основателността на исковата претенция.
Въззивната
инстанция намира за правилен обоснован
извода на районния съд за това,че иска е
недоказан по своето основание.
За изясняване
на спора от фактическа страна по делото са приети и изслушани две единични съдебно-технически експертизи
/СТЕ/и една двойна СТЕ. Приети са също
така и писмени доказателства ,относими към предмета на спора. От приетите писмени доказателства и от заключенията на СТЕ се установява следното:
Имоти пл.
№1619 и 2245 са заснети в действащия план на гр. С. от 1980г. Двата имота са включени в
предвиденото с регулационния план обществено мероприятия „Зеленина“в кв. 108,
което не реализирано.
Със Заповед
№ 18/ 12. 06. 1992г.( заповедта,ведно със скицата към нея са представени ,както доказателство
по делото) предвиденото мероприятие е заличено и за процесните
имоти са отредени следните парцели ***в кв. 108, ***в кв. 108 и ***в кв. 108. Парцелите са съставени от площта на имотите и
придаваеми места от съседни имоти. По
делото е представена нот. заверена декларация № 18/ 15. 03. 1993г. от собствениците на имотите,с която са уредени
регулационните отношения между страните
с изключение на придаваемите места от имот пл.№ 1613 и от имот без
планоснимачен номер.
По делото е
представена молба ,с нот. заверка на подписите № 111/ 22. 08. 1994г. до Кмета на Община С., от собствениците на
парцели ***в кв. 108, ***в кв. 108
и ***в кв. 108. С молбата е поискано да се измени
дворищно-регулационния план в кв. 108,като се заличи парцел ***и останат само парцели ***в кв. 108 и ***в кв. 108.
Молбата е уважена,като е издадена Заповед № 70/ 15. 09. 1994г. на
Кмета на Община С. (Заповедта е представена като доказателство по
делото) . По силата на тази заповед е заличен парцел ***,като за сметка на това са увеличени размерите на
парцелите ***в кв. 108 и ***в кв. 108. Изменената през 1994г. регулация е в
сила и към настоящия момент.
В
заключенията на техническите експертизи
са дадени следните размери на парцелите по изменената регулация през
1994г. :
а/ По
първоначалната техническа експертиза:
-
парцел ***около 880
кв.м. по цифровия модел на плана;
-
парцел ***около 735 кв.м. по цифровия модел на плана;
б/ По двойната техническа експертиза:
-
парцел ***около 885 кв.м. по цифровия модел на плана;
-
парцел ***около 731 кв.м. по цифровия модел на плана;
в/ По допълнителната единична техническа
експертиза:
-
парцел ***около 828
кв.м. ,изчислена графически по скицата
към плана;
-
парцел ***около 744 кв.м. , изчислена графически по
скицата към плана;
Какво е
посочено в първоначалната техническа
експертиза и в двойната техническа
експертиза относно вътрешната регулационна и имотна граница между двата
парцела:
а/ По
първоначалната техническа експертиза:
В
заключението е посочено,че измерванията са правени с оптичен инструмент. Това е обяснено от вещото
лице и в с. з. ,проведено на 02. 05. 2017г. Вещото лице е посочило,че приложената на място регулация между
процесните два парцела и съседните парцели не отговаря на предвидената с регулационното
изменение през 1994г. На място ,вътрешно регулационната граница между двата
парцела е маркирана с ограда ,изградена
от бетонови колове и мрежа. Оградата попада в парцела на ответницата, парцел ***. Намира се
от страната на лицето , на 0, 37 м. навътре от регулационната граница и
в дъното на имота ,на 0,15м. навътре от регулационната граница. Разликите са
малки и са в грешката на плана,поради което се приема,че оградата
отговаря на регулационната линия между
парцелите. Така
маркираната граница с оградата не навлиза в парцела на ищците и площ от
парцела на ищците ***не се владее на място от ответницата.
Южно от маркираната с бетонови колове
граница,на 0,95м. навътре в парцела на ответницата ,се намира част от стара
съборена ограда ( метална
мрежа на метални колове).
б/ По двойната техническа експертиза:
Измерванията
са направени въз основа на извършено на място геодезическо заснемане и данните от действащия регулационен
план. Експертизата е установила,че изпълнената
на място ограда от метална мрежа с бетонови колове между парцел ***и
парцел ***отговаря
на регулационната линия от действащия план.
Местоположението на разрушената ограда не съвпада с вътрешната регулационна линия между
двата имота. Площта на парцел ***е около 885
кв.м. по цифровия модел на плана .Площта на парцела съобразно премахнатата
ограда е 933кв., определена по линиите
на действащата регулация и останките от старата ограда. Площта между
действащата регулационна линия и старата ограда е 48 кв. м. ,която попада в
парцела на ответницата.
При тези данни на техническите
експертизи може да се направи обоснования извод,че с построяването на новата
ограда няма навлизане в имота на ищците.Оградата
е построена на действащата регулационна линия и попада в имота на ответницата
по иска.Премахнатата стара ограда не съвпада с
вътрешната регулационна линия между двата имота.
При
положение,че в хода на съдебното производство пред двете инстанции ищците не са
доказали ,че са собственици на спорната част от имота,ревандикационния иск за
собственост ще следва да се
отхвърли,като неоснователен и в двете му части-установителна и осъдителна(виж в този смисъл разрешенията на
т.2А от
ТР №4/2014г. от 14. 03. 2016г.).
Възраженията,които
са повдигани отищцовата страна пред първоинстанционния съд и се съдържат във
въззивната жалба относно :
-
законноста на изградената ограда;
-
спазване на процедурата по изменение на
регулацията(обявяване актовете на
заинтересуваните лица и приложението на регулацията) ;
-
отчуждаването и реституцията на процесните
имоти;
нямат
отношение към предмета на спора и не
следва да се обсъждат от съда.
Независимо от
това следва да се отбележи,че по делото са представени писмени доказателства( Разрешение за строеж № 66/ 28. 08. 2015г. на гл. архитект на Община С.за построяването
на ажурна ограда( колове и мрежа); скица –виза № 572/ 24. 08. 2015г. на отдел „ТСУ“при Община С.за построяване на
ажурна ограда), от които се установява законността на
извършения строеж на оградата.
В съдебно
заседание,проведено на 25. 10. 2016г.
пълномощника на ищцовата страна е оспорил разрешението за строеж и скицата-виза за оградата с твърдението,че същите са издадени при нарушение разпоредбите на ЗТСУ. Не са
съобщавани на страната. Районният съд е открил производство по чл. 193 и сл. от ГПК , по установяване истинността на оспорените
документи. Въззивната инстанция счита,че
оспорването не е доказано,тъй като по делото е безспорно установен законността
на извършения строеж на оградата.В
тежест на оспорващата страна( чл. 193 ал.3 изречение първо от ГПК ) е да докаже неистинността на оспорените официални документи. Доказателства в тази
насока не са представени.
Що се отнася
до възражението за приложение на дворищната регулация,както бе посочено по –
горе,по делото е представен писмен документ(нот.
заверена декларация № 18/ 15. 03.
1993г.) , от който се установява
приложението на регулацията. Това е установено и в първоначалното заключение на СТЕ.
Обоснован и законосъобразен е извода на районния съд
за това,че спорния имот не може да бъде
придобит от ищците по давност. Съгласно разпоредбата на чл. 59 от ЗТСУ( отм.), който е бил в сила към момента на регулационните
изменения и чл. 200 от ЗУТ , реално определени части от поземлени имоти в
границите на населените места могат да
се придобиват чрез правни сделки или по
давност ,само ако отговарят на
изискванията за минимални размери по площ и лице . Изключение от това правило се допуска,когато
част от поземлен имот се присъединява към съседен имот,а оставащата част отговаря на изискванията за площ и лице или
и тя се присъединява към съседен имот.
Настоящият
казус не попада в нито една от посочените хипотези на правната норма . Спорната
част от имота не отговаря на законовите изисквания по чл. 19 ал.1 т.1
от ЗУТ за размери по площ и лице
,нито пък се присъединява към съседен имот по силата на регулационно
изменение.
При
положение,че фактическите констатации и правните изводи на първоинстанционния
съд съвпадат с тези на въззивната инстанция решението на районния съд ще следва
да се потвърди.
С оглед
изхода на спора пред въззивната инстанция
на основание чл. 78 ал.3 от ГПК
ще следва да се осъдят жалбоподателите да заплати в полза на ответника по въззивната жалба
сумата 600 лв.,представляваща
сторени разноски за възнаграждение на един адвокат пред въззивната инстанция.
Предвид на
гореизложеното и на основание чл. 235 от ГПК и чл. 271 ал.1
от ГПК Пазарджишкия Окръжен съд
Р Е Ш И
ПОТВЪРЖДАВА решение № 845/ 27. 06.2018г. на районен съд Пазарджик,постановено по гр. д. №
2505/2016г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА Б.Д.Д. ,
ЕГН ********** и И.С.Д.,
ЕГН **********,*** да заплатят в
полза на В.И.Б. , ЕГН **********,***
, сумата 600 лв.,представляваща сторени разноски за възнаграждение на
един адвокат пред въззивната
инстанция.
На основание чл. 280 ал. 3 т. 1 от ГПК решението на
въззивната инстанция подлежи на
касационно обжалване в едномесечен срок
от съобщението на страните за изготвянето му пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ
: