РЕШЕНИЕ
№
гр. Плевен, 20.12.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІІ състав, в публично заседание на двадесет и девети ноември през
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНА ИЛИЕВА
при секретаря Лилия Димитрова като
разгледа докладваното от съдията гр.дело № 1697 по описа
за 2019 год., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството по
делото е образувано по предявени от ***,
с адрес в гр. София, представлявано от изп. директор Д. ***срещу С.И.Б. ЕГН **********
*** иск с правно основание чл.422,
ал.1, вр. с чл.415, ал.1 ГПК, вр. чл.92 ЗЗД с искане да
бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на
ищеца сума в размер на 1122,19 лева, представляваща неустойка за неизпълнени
договорни задължения както и законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното изплащане на
вземането, ведно със сторените в заповедното производство разноски.
В обстоятелствената
част на исковата молба се твърди, че по заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК е образувано ч.гр.д. № 5123/2018 г. на ПлРС, по
което има издадена заповед за изпълнение, срещу която длъжника е възразил,
поради което в срок предявява иск за установяване на съществуването на
вземането си. Твърди се, че между
Агенция по заетостта чрез Дирекция "Бюро по труда"- Плевен от една
страна като "Възложител" и С.И.Б. от друга страна като
"Обучаван" е сключен договор № *** за обучение на безработно лице,
съгласно Двугодишен план за обученията, провеждани от Държавна предприятие
„Българо-германски център за професионална обучение" /ДП БГЦПО/ в
изпълнение на публични задачи по чл. 60а, ал. 10 от Закона за насърчаване на
заетостта, по Национален план за действие по заетост /НПДЗ/ - 2017 г. Сочи се,
че предмет на договора е обучение по специалността „Сухо строителство", II
СППО 5820403 за периода от 20.03.2017 г. до 20.07.2017 г. Излага се, че по
силата на договора Дирекция "Бюро по труда" Плевен е организирала
обучението за придобиване на II СПК от професия на професионална квалификация е
превеждала разходите по същото на обучаващата институция - Държавно предприятие
"Българо-германски център за професионално обучение" - клон гр.
Плевен. Твърди се, че цената на обучението за един участник на конкретния курс
за горепосочения период и специалност е в размер на 1200 лева. Сочи се, че
съгласно т.2.2.1 от договора ответникът е поел задължение да посещава редовно
курса на обучение и да се яви на изпит при приключване на обучението. Излага
се, че без уважителна причина ответника е спрял посещението на курса и до
приключването му не се е явил, с което е нарушил договора. Твърди се, че на
29.05.2017 г. в Дирекция Бюро по труда Плевен е постъпило писмо №
436/25.05.2017 г. от ДП БГЦПО клон гр. Плевен, с което ги уведомяват, че към
25.05.2017 г. ответника е превишил допустимият брой отсъствия, поради което и
същият е отпаднал от обучението. Навеждат се доводи, че съгласно т.3.1. от
договора при неизпълнение на задълженията по т.2.2.1. от същия Обучаваният
дължи неустойка в размер на направените разходи по т.1.1., ведно с 5% върху
тази сума. Сочи се, че ДБТ Плевен е отправила писмо с изх. № 20-04-11-148 от
30.05.2017 г. до ответника, с което го е уведомила, че не е изпълнил
задълженията си съгласно сключения договор, както и, че ако има уважителна
причина за това, следва да представи документ в ДБТ Плевен. Излага се, че на
02.10.2017 г. в ДБТ Плевен е получено писмо с № 703/29.09.2017 г. от ДП БГЦПО
клон Плевен, от което се установява, че реалната цена направена за обучението
на ответника е 1163. 99 лв. Сочи се, че
въпреки отправената покана ответникът не е платил процесните суми. Поради
изложеното молят съда да уважи предявения иск и да им присъди разноски.
В проведеното по
делото о.с.з. моли съда да уважи предявения иск и да им присъди разноски.
Излага, че ответникът не е изпълнил поетите по договора задължения и е допуснал
отсъствия в по – голям брой от допустимото. Твърди, че именно поради действието
на ответника му е начислена неустойката, която не е прекомерна. В нарочна
писмена защита моли съда да уважи предявения иск, за което развива и подробни
съображения.
В срока за отговор
ответникът, чрез особеният си представител е депозирал отговор на исковата
молба. Счита иска за допустим, но
неоснователен. Моли съда да отхвърли същия изцяло или отхвърли същия частично -
за горницата над действително извършените разходи за обучение на ответника, в
което счита, че се изразяват евентуално претърпените от ищеца вреди от
неизпълнение на договора. Не оспорва обстоятелството, че между страните по
делото, чрез Дирекция „Бюро по труда” - гр.Плевен е сключен на 15.03.2017г.
Договор № 411-0323-17-66091 за обучение на по специалност „Сухо строителство”
за периода от 20.03.2017г. до 20.07.2017г., съгласно учебен график, предоставен
от обучаващата институция Държавно предприятие „Българо-германски център за
професионално обучение”, Клон-Плевен, както и обстоятелството, че за процесното
вземане е издадена в полза на ищеца спрямо доверителя ми, на основание чл.410
от ГПК, Заповед за изпълнение по ч.гр.д.№5123/2018г. по опис на Районен
Съд-Плевен. Оспорва следните факти: че
без уважителна причина ответникът е спрял да посещава курса; че е нарушил
т.2.2.1 от договора; че дължи неустойка, съгласно т.3.1 от договора и, че
ищецът е заплатил на обучаващата институция ДГГЪГЦПО” Клон-Плевен сумите,
вписани във фактури с №**********/23.03.2017г. и №**********/27.07.2017г.
издадени от ДГГБГЦПО” Клон-Плевен. Навежда доводи, че ответникът е отсъствал от
практически занимания по здравословни причини, за което заболяване, като
безработно лице, не му е издаван болничен лист. Твърди, че по смисъла на § 1,
т.26 от ДР на ЗНС, в този случай причината за отсъствията е уважителна, и
съгласно т.3.2. от договора между страните не е налице неизпълнение на
задълженията по т.2.2.1 от договора. Излага, че писмо
изх.№20-04-11-148/30.05.2017г. от Дирекция „Бюро по труда”-Плевен не е получено
от ответника, поради което не му е предоставена възможност да установи пред
възложителя по договора наличието на уважителна причина за отсъствия от
практически занимания в курса. Твърди се и, че договорът между страните не е
прекратен от ищеца по реда и при условията, уговорени за прекратяването му при
неизпълнение на задължения на страните в т.4.5. от същия договор, поради което
и за ищеца не е възникнало право да претендира неустойка от неизпълнение на
договора. Сочи и, че ищецът не е дължал, и не е заплатил сумата, посочена като
окончателно плащане в полза на обучаващата институция ДП”БГЦПО”- клон Плевен в
размера по фактура №**********/27.07.2017г. Излага, че към датата на
окончателно плащане е било известно, че след 25.05.2019г. ответникът не е
присъствал на обучение, поради което и обучаващата институция ДП”БГЦПО”-клон
Плевен не е направила разходи за извършване /завършване/ на такова обучение в
полза на ответника, и по-конкретно размера, вписан в издадената фактура
№**********/27.07.2017г. Счита и, че
претендираната неустойка е прекомерно голяма в сравнение с действително
претърпените вреди по смисъла на чл.92, ал.2 от ЗЗД.
В проведеното по
делото о.с.з. особеният представител на ответника моли съда да отхвърли
предявения иск изцяло или частично, вкл. и поради прекомерност на уговорената
неустойка. Твърди, че по делото не са представени доказателства, че ищецът е
извършил плащане претендирата неустойка. Излага, че договорът, сключен между
страните изрично предвижда, че при неизпълнение на същия, той може да бъде
едностранно прекратен, действие което не е предприето от ищеца. Поради
изложеното счита, че не е възникнало правото да претендира неустойка. Твърди и,
че правото да се търси неустойка не е възникнало, доколкото на ответника не е
изпратена ПДИ, тъй като изпратеното писмо не е връчено на Б.. Излага и, че
претендираната неустойка е прекомерна и накърнява добрите нрави по см. на
чл.26, ал.1 ЗЗД и моли съда да намали същата.
След съвкупна
преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
По делото е присъединено ч.гр.д. № 5123/2018 г. по описа на ПлРС, от което
е видно, че е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от ищеца срещу ответника за следните суми: сумата от 12219,19 лв.,
представляващи неустойка за неизпълнение на задължението по договор №
411-0323-17-6609/15.03.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда, до окончателното плащане,
ведно със сумата от 25,00 лв. за деловодни разноски и 50.00 лв. за
юрисконсултско възнаграждение. Въз основа на подаденото заявление е издадена
заповед за изпълнение № 3166/16.07.2019 г. в указания от съда срок длъжникът е
възразил, поради което и ищецът с оглед дадените от заповедния съд указания е
депозирал искова молба за установяване на съществуващото си право, предмет на
разглеждане в настоящето производство.
От приложеното по делото Заявление №157/27.02.2017 г., че ответникът по
делото е отправил искане до ДП БГЦПО е
отправил искане да бъде включен в обучение по професията "сухо
строителство".
Видно е от представения по делото договор № 411-0323-17-66091/15.03.2017
г., че между страните по делото е сключен договор за обучение "Сухо
Строителство" ІІ СПК, 5820403 по предоставения от ДП БГЦПО учебен график за периода 20.03.2017 г.
- 20.07.2017 г. в размер на 1200 лв. предоставени от Държавния бюджет за
обучаващата институция. Видно от договора е и, че за времето на обучение на
обучаемия се изплащат средства за стипендия, квартирни и/ или транспортни
разходи при условията на настоящия договор. Установява се от договора и, че
обучаемият е поел задължение да посещава
редовно курса на обучение и да се яви на изпит при приключване на обучението.
Договорено е и, че при неизпълнение на задълженията по т.2.2.1. обучаваният
дължи неустойка в размер на направените разходи по т.1.1., ведно с 5% върху
тази сума.
От представеното по делото писмо, изпратено от ДП БГЦПО до Дирекция
"Бюро по труда" Плевен е видно, че С.И.Б. е превишил допустимия брой
отсъствия за периода на обучението - към 25.05.2017 г. е направил 18 броя
отсъствия.
Установява се от представеното по делото писмо, че ДБТ е уведомило
ответника, че е превишил допустимия брой отсъствия за периода и не е изпълнил
задължението си по т. 2.2.1 да има минимум 80 на сто присъствие на учебни
занятия и ако не представи уважителна причина за отсъствията ще дължи неустойка
в размер на направените разходи по т. 1. 1. ведно с 5 % върху тази сума.
Видно от представеното писмо с изх. №703/29.09.2017 г. е, че ответникът за
периода на обучението 20.03.2017 г. - 20.07.2017 г. е получил сумата 1163, 99
лв. Видно от представената по делото покана за доброволно изпълнение е, че
ответникът е поканен да заплати сумата 1195, 21 лв., ведно с 5 % върху тази
сума за неизпълнение на т. 2.2.1 от договора в размер на направените разходи по
т. 1. 1. и е поканен в 14 дневен срок да възстанови сумата по конкретно
посочена банкова сметка. ***а доставяне е, че ответникът не е намерен на
посочения адрес и пратката е останала непотърсена.
Приобщена като доказателства по делото е и месечна присъствена справка, от
която се установява и кои лица са присъствали на обучението.
Видно е и от приложената по делото ведомост за изплащане на стипендии,
транспортни и квартирни разходи и какви суми са изплащани на ответника.
По делото са представени и фактури, от които се установява и какви суми са
заплатени на ДП БГЦПО във връзка с провежданото обучение.
представен като доказателство по делото е и Договор
№001-0061-17-6690/20.02.2017 г., сключен между Агенция по заетостта и ДП БГЦПО
за повишаване на пригодността на заетост на безработни лица от групите в
неравностойно положение на пазара на труда, с цел успешна професионална
реализация в реалната икономика.
Въз основа на изложената фактическа
обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
За успешното
провеждане на иска с правна квалификация чл.422, ал.1 ГПК ищецът следва да
установи в процеса: учреденото по негова инициатива заповедно производство по
реда на чл. 410 от ГПК и издадена в негова полза Заповед за изпълнение;
депозирано от длъжника възражение и спазване на срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК;
наличието
на валидно договорно правоотношение между него и ответника
чрез Дирекция "Бюро по труда"- Плевен по договор за обучение, по силата на който на
ответника е проведено обучение; че е преведена сумата за обучението на
обучителя; че ответникът не е посещавал курсовете; че е поканен да посочи
причини, поради които не е посещавал обучението и, че в срок не е представил
същите; наличието на неустоечно съглашение в договора, според което при
неизпълнение на задълженията по договора дължи неустойка, както и размерът на
последната.
Съответно в тежест на ответника по делото е да установи
всички положителни правоизключващи и
правопогасяващи възражения по исковете, от които черпи благоприятни за себе си
правни последици, вкл. и, че не е посещавал курсовете по уважителна причина.
Не се спори по делото, а и се
установява от приложеното ч.гр.д. №5123/2018 г. че в полза на ищеца е издадена
по реда на чл.410 ГПК заповед за изпълнение, срещу която длъжникът е възразил,
поради което и в изпълнение указанията на съда заявителят в законоустановения
преклузивен срок е предявил иск за установяване на вземането, което поражда
правния интерес за ищеца от водене на настоящото производство и неговата допустимост.
Ищецът основава претенцията си въз основа на сключен
договор между страните за професионално
обучение на безработно лице, съгласно Двугодишен план за обученията, провеждани
от Държавно предприятие "Българо- германски център за професионално
обучение" /ДП БГЦПО/ в изпълнение на публични задачи по чл. 60а ал. 10 от
Закона за насърчаване на заетостта, по Национален план за действие по заетост
/НПДЗ/- 2017 г.
Между
страните не е спорно, а и се установява от представения договор, че по силата на същия обучаемият се е задължил
да посещава редовно курса на обучение и да положи изпит след приключване на
обучението. Договорът е допускал направени отсъствия по уважителни причини до
20 % от общия брой учебни часове в курса на обучение, като легалната дефиниция
на термина "уважителни причини" е дадена в § 1, т. 26 от ДР на Закона
за насърчаване на заетостта е: такива са задържане от органите на властта;
явяване в съд или друг държавен орган; участие във военноучебен сбор или
преподготовка, заболяване и други, удостоверени с официален документ, за които
ръководителят на поделението на Агенцията по заетостта е уведомен своевременно.
Като допълнителни причини, които не попадат в горните хипотези, но не са
квалифицирани като неизпълнение на задълженията на обучаемия, разпоредбата на
т. 3. 2 от процесния договор посочва неиздържан изпит и започването на работа
по трудово или служебно правоотношение /за което се представи съответен
документ/ при работодател на несубсидирано работно място.
Видно
от представените по делото доказателства /факт, който не се оспорва от
страните/ е, че ответникът е допуснал отсъствия в повече от допустимия процент,
за които не са представени доказателства, че са били по уважителни причини,
оправдаващи отсъствията на ответника от проведеното обучение. Видно от
приложеното писмо /стр. 10 / е, че ответникът е превишил допустимия брой
отсъствия за периода на обучението.
По
делото въпреки разпределената доказателствена тежест ответникът не е ангажирал
доказателства, с които да се установят уважителни причини по смисъла на Закона
за допуснатото нарушение на договорните задължения. Действително писмото, с
което е поканен да даде обяснения за допуснатите от него отсъствия, както и
поканата за доброволно изпълнение не е връчена на ищеца, тъй като същия не е открит
на посочения от него адрес. В този случай обаче съдът приема, че покана както
за даване представяне на доказателства за наличието на уважителни причини, така
и за доброволно изпълнение, съобразно трайната практика на ВКС служи и ИМ.
Както вече беше отбелязано ответникът не е представил доказателства, които да
изключат отговорността за неизпълнение на договора, поради което и съдът
приема, че са налице предпоставките за ангажиране на имуществената му
отговорност съобразно разпоредбата на т. 3. 1 от сключения договор, а именно:
между страните по делото е било налице облигационно правоотношение и ответникът
виновно не е изпълнил основното си задължение като обучаем /да посещава редовно
курса на обучение/, поради което същият следва да възстанови на възложителя
направените във връзка с обучението разноски, ведно със санкционна надбавка от
5 % върху сумата. Съдът приема, че претендираната неустойка не е прекомерна,
съобразно разпоредбите на закона, доколкото същата се явява в минимален размер.
С оглед изложеното съдът приема, че в полза на
ищеца Агенция по заетостта гр. София съществува вземане срещу ответника за
сумата 1122, 19 лв., представляваща част от неизплатено обезщетение за
неизпълнение на задълженията по Договор, сключен на 15.03.2017 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението 13.07.2018
г. до окончателното изплащане на вземането, в който размер предявеният
положителен установителен иск по чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК следва да се
уважи.
При
този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски в заповедното производство
в размер на 75 лв., както и направените разноски в исковото производство в размер
на 309 лв. за особен представител и 25 лв. за държавна такса. По отношение на
претендираното юрисконсултско възнаграждение в размер на 300, съдът намира
следното – с оглед на изхода на спора в установителното производство - уважен
изцяло иск, на ищеца следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, в
размер обаче не на претендираното от 300, 00 лева, а в размер, определен от
съда съобразявайки фактическата сложност на делото, разглеждането му в едно
съдебно заседание, липсата на събиране на допълнителни доказателства и
изменението на разпоредбата на чл. 78, ал. 8 – ДВ, бр. 8 от 2017 г. съгласно
която в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ. Съгласно сочената разпоредба в чл. 25, ал. 1, т. 1 от
Наредбата за заплащането на правната помощ адвокатското възнаграждение за
защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 300
лв. Ето защо ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски за
юрисконсулт в размер на 100 лв. С оглед изложеното съдът намира, че ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 100 лв за юрисконсултско
възнаграждение.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И:
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните че С.И.Б. ЕГН ********** *** дължи на
***, с адрес в гр. София, представлявано от изп. директор ***, сума в размер на 1122,19
лева, представляваща неустойка за неизпълнени договорни задължения по Договор №
411-0323-17-66091/15.03.2017 г., ведно със законната лихва, считано от дата на
подаване на Заявлението по 410 от ГПК (13.07.2018 г.) до окончателното
изплащане на задължението на основание
чл.422, ал.1, вр. с чл.415, ал.1 ГПК, вр. чл.92 ЗЗД.
ОСЪЖДА С.И.Б. ЕГН ********** *** да заплати на ***, с адрес в гр. София, представлявано от изп. директор ***, сумата от 75,00
лева представляваща сторени в заповедното производство по ч.гр.д. № 5123 по описа за 2018 г. на
Плевенски районен съд, разноски, на осн.
чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА С.И.Б. ЕГН ********** *** да заплати на ***, с адрес в гр. София, представлявано от изп.
директор ***, сумата от 434,00 лева, представляваща сторени в исковото производство
разноски, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните, пред Плевенски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: