Решение по дело №723/2024 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл. 145 от АПК във връзка с чл. 211 от ЗМВР и е образувано по жалбата на А. С. Т. от гр. Пазарджик чрез адв. П., против Заповед № 3153-262/17.06.2024 г. на За Началника на РУ Пещера при ОДМВР Пазарджик, с която е наложено дисциплинарно наказание "Писмено предупреждение" за срок от три месеца.
В жалбата се твърди, че атакуваната заповед е незаконосъобразна, поради нарушение на материалния закон, постановена при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в несъответствие с целта на закона и неспазване на установената форма. Моли се да бъде отменена оспорената заповед.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. П., който по изложени съображения моли съда да отмени изцяло като незаконосъобразна оспорената заповед, като присъди направените по делото разноски.
Ответникът – За Началник на РУ Пещера, редовно призован, не се представлява.

Административен съд – Пазарджик, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:
Предмет на оспорване е Заповед № 3153-262/17.06.2024 г. на За Началника на РУ Пещера при ОДМВР Пазарджик, с която на мл. Инспектор в група „ОП“ на РУ Пещера при ОДМВР Пазарджик е наложено дисциплинарно наказание "Писмено предупреждение" за срок от три месеца.

Заповедта е мотивирана с това, че гл. инсп. А. Д., н-к на с-р OOP в отдел ОП и гл. инсп. А. Г. н- к на с-р „ПП“ при ОДМВР Пазарджик, в изпълнение на Заповед №312з-3737/02.10.202Зг. на директора на ОДМВР- Пазарджик, са извършили проверка за непосредственото изпълнение на ППД на нарядите по утвърден график в РУ-Пещера. При проверката са констатирали че в 04.20 часа па-12.04.24г. в гр. Пещера, по ул. „Михаил Такси” в посока гр. Батак, в ляво от бензиностанция „Лукойл“ автопатрул на РУ-Пещера, със служебен автомобил „Шкода Рапид“ който бил паркиран на ул. „Осмей Ефенди” на около 10 метра от ул. „Михаил Такев”. Главен инспектор Г. спрял автомобила, е който пътували на ул. „Михаил Такев”, пред входа на ДГС-Батак и пеша се приближил към паркирания служебен автомобил, при което установили, чс служителите мл. инспектор А. Т. - ст. полицай в група ОП и мл. инспектор П. М. - мл. антоконтродьор в група ОП към РУ-Пещера, са спуснали двете предни седалки назад, били със затворени очи, в небудно състояние, н не изпълнявали служебните си задължения. Гл. инспектор Д. почукала на стъклото на водача - мл. инсп. П. М., при което той отворил очи, изправил седалката си и излязъл от автомобила. Действията му били повторени и от мл. инсп. А. Т.. На въпроса на гл. инспектор Д. „Как сте?', мл. инсп. М. отговорил, че били уморени, след което пристъпили към проверка на наряда. В информационната карта липсвала информация за наличието и техническото състояние на Кар и бодикамерите. Към момента на проверката били извършени 10 проверки на МПС с лица и посетен сигнал, съставени Збр. АУАН и 1бр. фиш. Не са представили доклад за проверени МПС и протоколи по чл. 81 от ЗМВР за извършени проверки на МПС. Служителите разполагали с техническо средство за проверка за алкохол, като имали извършени 7 /седем/ проби. Служителите били оборудвани с разпореденото за сезона униформено облекло, служебно зачислено оръжие и служебни карти. В сл. автомобил „Шкода Рапид“ се установили 2 броя бронежилетки, конуси и лента за принудително спиране. Извършената проверка на наряда е отразена в информационната карта на наряда и в РСОД

Прието е че с поведението си служителят е нарушил разпоредбата на чл. 39 ал.1 вр. ал.2 от Инструкция № 8121з-749/20.10.2014 за реда и организацията на дейностите по контрол на пътното движение и на основание чл. 200 ал.1 т.15 от ЗМВР му е наложено наказание “порицание” за срок от шест месеца.

Дисциплинарното производство е образувано със заповед № 340з-68/05.02.2024 г. на началника на РУ Септември въз основа на данните на докладна записка № 1000-1816/26.01.24 по описа на сектор “ПП” при ОДМВР Пазарджик, получена в РУ Септември на 01.02.2024 г.

Със сведение от 12.02.24 г., жалбоподателят дал обяснения по случая.

От събраните материали ДРО стигнал до извода, че извършено нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 204 т.3, чл. 197 ал 1. т.2, чл. 194 ал.2 т.1 пр.1, пр.1, с деянието си мл. Инспектор Т. е нарушил разпоредбите на чл. 56 ал.1 от Инструкция рег. № 8121з929 от 2014 за ППД, което е нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194 ал.2 т.1 от ЗМВР „неизпълнение на разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, а именно разпореждане № 315р.5085/24 за ППД на МВР за разстановката на силите и средствата, изпълняващи ППД в обслужваната от РУ Пещера територия през денонощието на 11/12.04.2024 г., съставомерно по чл.199 ал.1 т. 6, пр.4 от ЗМВР „неуплътняване на работното време“ и издал оспорената заповед.

Заповедта е връчена лично на държавния служител на 17.06.2024 г. срещу подпис. В законоустановения срок същият е упражнил правото си на жалба пред Административен съд – Пазарджик, който се явява компетентен родово и местно съд.
Въз основа на тази фактическа обстановка, от правна страна съдът прави следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок и от лице, имащо правен интерес от обжалването, поради което същата е допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 146 от АПК, съдът преценява законосъобразността на административния акт, като проверява дали е издаден от компетентен за това орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва закона. Извън правомощията на съда е да преценява целесъобразността на административния акт.
Обжалваната заповед е издадена в предвидената от закона писмена форма и от компетентен за това административен орган. Съгласно чл. 204, т. 3 от ЗМВР това е Началника на РУ Пещера. При издаването на обжалваната заповед обаче административният орган е допуснал нарушение на процесуалните разпоредби на закона и на материалноправните разпоредби по издаването й.
Специалният текст на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР задължава органа подробно да мотивира този вид актове, като мотивите следва да са обективирани в самия акт, а не да се извличат от съдържащите се в преписката материали. Липсата на мотиви на административния акт съставлява съществено нарушение на изискването за спазване на установената форма, препятства възможността да се извърши адекватна преценка за съответствието му с материалния закон и е самостоятелно основание за отмяната му. В конкретния случай, съдът намира, че обжалваната заповед е издадена в съответната форма, същата е мотивирана, като в нея са посочени фактическите и правни основания за издаването й, но е издадена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила.
Съгласно чл. 196, ал. 1 от ЗМВР, дисциплинарното нарушение се смята за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя, а в ал. 2 на чл. 196 от ЗМВР е дефинирано, че дисциплинарното нарушение е установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно наказващ орган. В случая дисциплинарната преписка е постъпила при дисциплинарно наказващия орган на 30.04.204 г., а заповедта, с която е наложено дисциплинарно наказание е издадена на 17.06.24 г.- т.е. спазен е както преклюзивния двумесечен срок от откриване на нарушението, така и едногодишния такъв от извършването му.

Съдът намира, че органът неясно е квалифицирал нарушението и не е приложил правилно санкционната норма. От съдържанието на заповедта не става ясно дали е нарушена разпоредбата на чл. 56 ал.1 от Инструкция рег. № 8121з-929 от 2014 или разпореждане с рег. № 315 р- 5085/2024. Нещо повече- твърди се, че деянието представлява нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194 ал.2 т.1 от ЗМВР- неизпълнение на разпоредбите на този закон и издадените въз основа на него нормативни актове и е посочено разпореждане с рег. № 315 р- 5085/2024, което не е нормативен акт, а вътрешноведомствен такъв, установяващ задължение за дежурни полицейски служители за конкретно денонощие. Правилната правна квалификация действително е разпоредбата на чл. 56 ал.1 от Инструкция рег. № 8121з-929 от 2014, която представлява нормативен акт и може да бъде обвързана с чл. 194 ал.2 т.1 от ЗМВР, но вместо това неправилно е цитирано разпореждане с рег. № 315 р- 5085/2024 г. И накрая е прието, че деянието е съставомерно по чл. 199 ал.1 т.6 от ЗМВР и е наложено дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“, макар че за нарушение на чл. 194 ал.2 т.1 от ЗМВР следва на основание чл. 200 ал.1 т.15 от ЗМВР да се наложи дисциплинарно наказание „порицание“.

Казаното е достатъчно за отмяната на атакуваната заповед, но за пълното, съдът следва да отбележи и че органът не е изпълнил и задължението, визирано в чл. 206, ал. 2 от ЗМВР, а именно при определяне на вида и размера на дисциплинарните наказания органът да вземе предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата. Твърди се, че от нарушението са настъпили незначителни вредни последици, но такива не се установяват, защото не е ясно колко време полицейския служител не е изпълнявал служебните си задължения и дали този период се свързва с извършени правонарушения. Бездействието през т.нар. “мъртви часове” по принцип се свързва с по- малък брой евентуално неустановени правонарушители. И след като служителят няма наложени до момента наказания за допуснати нарушения на служебната дисциплина, а три пъти е награждаван, очевидно неговата личност разкрива положителни служебни характеристики. Тоест цялостното поведение на държавния служител по време на службата му от назначаването му е не само безупречно, но и е било оценено от ръководството със съответните награди. При това положение е следвало органът да изложи в заповедта си и обосновка, защо е наложено наказание "писмено предупреждение", а не предвиденото по леко наказание „мъмрене“, което се налага за маловажни нарушения. По силата на чл. 198 ал.2 от ЗМВР маловажно е нарушението, при което отклонението от изискванията е незначително. И след като се твърдят незначителни вредни последици, в контекста на положителните служебни характеристики на служителя, следваше органът да обсъди дали отклонението от изискванията на службата също не е било незначително.

Като краен извод, съдът намира, че при определяне на вида на наложеното дисциплинарно наказание, както и неговата продължителност не е взето предвид цялостното поведение на държавния служител по време на службата, поради което същото се явява неправилно наложено.
С оглед на горното жалбата се явява основателна, поради което оспореният административен акт следва да се отмени като незаконосъобразен.
Предвид изхода на спора, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, в полза на жалбоподателя следва да се присъдят направените в съдебното производство разноски – държавна такса в размер на 10 лева и за адвокатско възнаграждение 750 лева (договорено и заплатено в брой, видно от договора за правна защита и съдействие), или общо 760 лв. Съдът намира за неоснователно направеното възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, предвид разпоредбата на чл. 8 ал. 2 т.3 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, съгласно която договореното възнаграждение е в минимален размер.

С оглед на това и на основание чл. 172, ал. 2, пр. 2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Заповед № 3153-262/17.06.2024 г. на За Началника на РУ Пещера при ОДМВР Пазарджик, с която е наложено дисциплинарно наказание "Писмено предупреждение" за срок от три месеца.
ОСЪЖДА ОД на МВР гр. Пазарджик да заплати на А. С. Т. от гр. Пазарджик направените по делото разноски в размер на 760 (седемстотин и шейсет) лева.
Решението е окончателно.