№ 2805
гр. София , 22.12.2020 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ в закрито заседание на
двадесет и първи декември, през две хиляди и двадесета година в следния
състав:
Председател:Иво Димитров
Членове:Величка Борилова
Зорница Гладилова
като разгледа докладваното от Зорница Гладилова Въззивно частно
гражданско дело № 20201000504092 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.1 от ГПК.
С определение № 261936/07.10.2020 г. по в.гр.д.№ 9213/2020 г. СГС, II Брачен
състав е върнал въззивна жалба, вх. № 5000310/03.01.2020 г., подадена от М. В. Й. и е
прекратил производството по въззивно гражданско дело № 9213 по описа за 2020 г. като е
преценил, че срока за подаване на въззивната жалба неправилно е възстановен и въззивната
жалба е подадена извън срока, предвиден в закона.
Срещу това определение е подадена частна жалба от М. В. Й., чрез адвокат З.,
която моли то да бъде отменено. Излага съображения, че документите, необходими за
въззивното обжалване на решението били подготвени още на 30.12.2019 г., като
намеренията на адвокат З. били да ги изпрати на съда на 31.12.2019 г. чрез куриерска служба
На следващия ден обаче получила бъбречна криза, за което посетила УМБАЛ
„Александровска", където й били направени вливания на медикаменти. Допълнително, в
съдебно заседание, пълномощника на въззивницата обяснява, че още на 30.12.2019 г.
подготвила въззивната жалба и я изпратила на ищцата по имейла й, като била решила да я
изпрати на съда на 31.12.2019 г., чрез куриерска служба. Поради внезапно възникналите
здравословни проблеми преди обяд била в посоченото болнично заведение, а след това се
опитала да намери работещ офис на куриерска служба, но без успех. Същевременно е
посочено, че адвокат З. не уведомила доверителката си, че се налага тя да подаде
документите.
Ответникът по жалбата В. П. не е подал отговор.
Съдът като обсъди представените по делото доказателства и доводите на
страните, приема за установено следното:
М. В. Й. е подала въззивна жалба срещу решението, постановено по гр.д.№
34960/2019 г. по описа на СРС, 83 състав на 2.01.2020 г. Срокът за обжалване на решението,
препис от което бил връчен на жалбоподателката на 17.12.2019 г., изтекъл на 31.12.2019 г. С
разпореждане № 3545/07.01.2020 г. администриращия съд върнал въззивната жалба.
1
С определение № 2604/06.02.2020 г., постановено по частно гражданско дело
№ 1301/2020 г. по описа на Софийски градски съд, VI състав, влязло в сила на 06.02.2020 г.,
разпореждането, с което била върната въззивната жалба на М. В. Й. е потвърдено.
С определение № 150050/14.07.2020 г., постановено по гражданско дело №
34960 по описа за 2019 г. на Софийски районен съд, III ГО, 83 състав, на основание чл. 64,
ал. 1 от ГПК е възстановен срокът за подаване на въззивна жалба срещу постановеното по
спора решение за ищеца.
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от
правна страна:
С определение № 129 от 26.02.2015 г. по ч.т.д. № 3286/2015 г. на ВКС, II т.о.,
постановено по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК Върховният касационен съд е приел, че
възстановяването на срок по реда на чл.64, ал.2 ГПК е процесуален способ за защита на
страните в гражданския процес срещу неблагоприятните последици от пропускането на
предвиден в закона или на определен от съда преклузивен срок за извършване на
процесуално действие. С определение № 657/15.09.2014 г., постановено по ч.гр.д. №
4849/2014 г. на ВКС, Трето гражданско отделение е прието, че ако съдът възстанови срока,
извършеното процесуално действие придобива с обратна сила процесуална релевантност,
т.е. смята се като своевременно извършено. С обратна сила отпадат породените от
процесуалното бездействие последици.
С връщането на жалбата за жалбоподателя започнават да текат два срока: за
обжалване на разпореждането за връщане на касационната жалба и срока по чл. 64, ал. 3
ГПК за подаване на молба за възстановяване на пропуснатия срок поради особени
непредвидени обстоятелства. Страната би могла да направи и двете си искания и дори не
съществува пречка да стори това в една молба, но компетентен да се произнесе в различните
й части, касаещи двете отделни конкуриращи се права на жалбоподателя, е различен по
степен съд. Тъй като се касае за две отделни конкуриращи се права, между които съществува
връзка на преюдициалност, следва първо да бъде установено дали срокът за подаване на
жалбата е започнал да тече и съответно дали не е пропуснат и едва след това следва да бъде
установено процесуалното право на жалбоподателя да бъде възстановен пропуснатия срок.
След произнасянето на по-горният съд, който ще установи дали е започнал да тече срокът,
изтекъл ли е или е пропуснат и евентуалното потвърждаване на разпореждането за връщане
на жалбата, се открива възможността за възстановяване на срока по реда на чл. 64, ал. 2, вр.
с чл. 65, ал. 2 ГПК като по този въпрос се произнася по-долния съд.
В процесния случай са били направени и двете искания от страна на
жалбоподателя – искането да бъде отменено разпореждането за връщане на въззивната
жалба като преклудирана и искането за възстановяване на срока за подаване на въззивна
жалба. След изчерпване на реда за установяване дали жалбата е подадена в срок – след
произнасянето на съда с определение, с което е потвърдено разпореждането за връщане на
въззивната жалба, първоинстанционният съд се е произнесъл относно правото на
жалбоподателя да му бъде възстановен срока за подаване на въззивна жалба като е приел, че
това право съществува.
Възстановяване на срока за обжалване заличава с обратна сила последиците
от връщане на жалбата и води до възобновяване на делото /определение № 657/15.09.2014 г.,
постановено по ч.гр.д. № 4849/2014 г. на ВКС, Трето гражданско отделение/. Определението
на съда, с което срокът се възстановява е окончателно и не подлежи на обжалване и
последиците настъпват с неговото постановяване от съда. С това определение се решава
процесуален въпрос – налице ли е правото на жалбоподателя да му бъде възстановен срока
за обжалване, но този въпрос се решава по същество и законодателят не е предвидил
възможност решението на съда по този процесуален въпрос да бъде ревизирано по пътя на
2
обжалването.
Настоящият състав намира, че въззивният съд, който е сезиран с въззивната
жалба няма правомощие по реда на чл. 267, ал. 1, изречение 1, предложение I от ГПК да
пререшава въпроса относно наличието на процесуалното право на жалбоподателя да му
бъде възстановен срокът за подаване на въззивна жалба. Този въпрос е извън преценката,
която прави по реда на чл.267 съда, сезиран с жалбата. Производствата относно въпросите
дали жалбата е подадена в срок и относно наличието на право на жалбоподателя да му бъде
възстановен срока за обжалване са разрешени по окончателен начин в производства, които
са се развили преди извършването на проверката на въззивния съд по чл.267 от ГПК.
Предвид изложеното настоящият съдебен състав намира жалбата основателна,
с оглед на което обжалваното определение следва да бъде отменено и делото върнато за
продължаване на съдопроизводствените действия.
Воден от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 261936/07.10.2020 г. по в.гр.д.№ 9213/2020 г. СГС, II
Брачен състав е върнал въззивна жалба, вх. № 5000310/03.01.2020 г., подадена от М. В. Й. и
е прекратил производството по въззивно гражданско дело № 9213 по описа за 2020 г.
ВРЪЩА делото на СГС за продължаване на съдопроизводствените действия.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3