РЕШЕНИЕ
№ 238
гр. *, 04.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – *, ПЪРВИ ВЪЗЗИВННО-ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Аделина Троева
Членове:Аделина Тушева
Елизабета Кралева
при участието на секретаря СИЛВИЯ Л. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от Аделина Тушева Въззивно гражданско дело №
20251600500398 по описа за 2025 година
Делото е образувано по реда на чл. 258 и сл. от ГПК по жалба на „Е.М.“ ЕООД,
ЕИК*, подадена чрез юрисконсулт М.М. срещу постановеното по гр.дело № 3224/2024г. по
описа на РС * Решение № 267 от 09.06.2025 г., с което е уважен предявеният от П.П. от гр. *
отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1, предл. 3 във връзка чл. 439 ГПК, като е
признато за установено, че П. П. не дължи поради погасяване по давност сумите 5304.55
лева главница, ведно със законна лихва, 307.41 лева договорна лихва и 132.43 лева
наказателна лихва по договор за потребителски кредит от 29.11.2007г., за които е издаден на
08.03.2012г. , които суми са предмет на принудително изпълнение по изп.дело № 201/2017г.
по описа на ЧСИ А.В., рег. №*
Твърди се във въззивната жалба , че решението е неправилно, поради допуснати
нарушения на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Поддържа, че е без
значение за основателността на иска дали длъжникът е бил уведомен за извършената цесия,
за което се позовава на съдебна практика. Изтъква се, че връчване на уведомление за
извършената цесия по чл. 99 от ЗЗД не е извършено, тъй като длъжникът не бил намерен на
регистрираните му адреси. Отделно от това се сочи, че към отговора на исковата молба
такова уведомление е приложено, което като писмено доказателство да бъде връчено на
ищеца заедно с този отговор. Позовавайки се на съдебна практика на ВКС се счита, че
съобщението за извършена цесия може да бъде извършено от цесионера и в хода на висящо
1
съдебно производство, в който случай съдът следвало да го вземе предвид според чл. 235,
ал. 3 ГПК. Излага доводи, че погасителната давност за вземането не е изтекла, като се
изброяват конкретни дати, на които са предприемани изпълнителни действия или е искано
прилагане на изпълнителни способи. Отбелязва се още, че перемпцията няма отношение към
давността и че те двете представляват различни правни институти. Иска да бъде съобразено
и че давността е спирана. Въз основа на изложеното се прави искане за отмяна на
първоинстанционното решение и за постановяване на друго, с което искът да бъде
отхвърлен. Претендира се за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В случай, че
не се постигне целеният с обжалването резултат се прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на другата страна.
Изпълнена е процедурата по връчване на жалбата с оглед чл. 263 от ГПК като с
писмен отговор въззиваемият П.П. чрез пълномощник адвокат С. Ч. оспорва жалбата като
неоснователна с доводи за правилност на обжалваното решение. Претендира разноски.
Въззивният съд , при преценка редовността и допустимостта на въззивната жалба по
реда на чл. 267,ал.1 от ГПК , прие следното :
Жалбата е подадена от страна по делото при наличен правен интерес и в
предвидения двуседмичен срок за обжалване, считано от връчване постановеното от РС
решение на 19.06.2025г., поради което е допустима.
Във въззивното производство не са допускани доказателства.
Окръжният съд, като провери атакуваното по реда на въззивното обжалване решение
на РС * във връзка с оплакванията в жалбата, предвид събраните по делото доказателства и
съобразно правомощията по чл. 269 от ГПК , приема следното:
Първоинстанционното производство е образувано по искова молба на П.П. от гр. *
срещу Е.М. ЕООД гр. *, подадена на 24.10.2024г., първоначално пред РС * и изпратена по
подсъдност на РС *. В молбата са наведени твърдения, че с изпълнителен лист от
08.03.2012 г. по ч.гр.д № 80172/2012 г. на РС * ищецът е осъден да заплати на „ОББ“ АД
/ОББ/ сумата от 5 304,55 лв. – главница, дължима по договор за предоставяне на
потребителски кредит от 29.11.2007г., 307,41 лв. - договорна лихва за периода от 15.04.2011
г. до 08.02.2012г., 132,43 лв. - наказателна лихва за просрочени главници, начислена за
периода от 15.04.2011г. до 08.02.2012г:, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 09.02.2012г. до окончателното й изплащане. Въз основа на изпълнителния лист е
образувано изп.дело № 159/2012г. по описа на ЧСИ А.В. *, рег.№*в КЧСИ с район на
действие ОС *, което с Постановление от 23.10.2015г. е прекратено на основание чл. 433, ал.
1, т. 8 от ГПК при последно извършено изпълнително действия на 21.04.2012г. . През август
2017г. е образувано от кредитора ОББ АД ново изпълнително дело по същия изпълнителен
лист – изп.дело № 201/2017г. по описа на същия ЧСИ, висящо към датата на исковата молба
с взискател Е.М. ЕООД поради сключен на 31.01.2018г. договор за прехвърляне на
вземанията по изпълнителния лист. Твърди се, че вземането по изпълнителния лист към
датата на образуване изпълнителното дело през 2017г. е погасено по давност с изтичане на 5
години, считано от 21.04.2012г., последното изпълнително действие по прекратеното
2
изпълнително дело. При тези твърдения е поискано от ищеца съдът да установи, че
вземането по изпълнителния лист е недължимо поради погасяването му по давност.
При така заявените твърдения следва да се приеме, че са предявени три обективно
съединени отрицателни установителни искове с правно основание чл. 124,ал. 1 във връзка с
чл. 439 от ГПК за установяване недължимост на вземанията за главница, договорна лихва и
наказателна лихва, обективирани в издаден изпълнителен лист поради изтичане на
давностен срок.
С обжалваното решение съдът е приел, че по отношение процесните вземания е
изтекъл към август 2017г. предвидения в закона 5 годишен давностен срок, считано от
последното валидно предприето изпълнително действие на 21.04.2012г. , поради което и
ищецът не дължи на ответника изпълнение на вземането.
Така постановеното решение е валидно и допустимо .
Установено е от фактическа страна безспорно между страните следното:
С изпълнителен лист от 08.03.2012 г. по ч.гр.д № 80172/2012 г. на РС * ищецът е
осъден да заплати на ОББ АД 5 304,55 лв. – главница, дължима по договор за предоставяне
на потребителски кредит от 29.11.2007г., 307,41 лв., договорна лихва за периода от
15.04.2011 г. до 08.02.2012г., 132,43 лв. наказателна лихва за просрочени главници, начислена
за периода от 15.04.2011г. до 08.02.2012г:, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 09.02.2012г. до окончателното й изплащане. Въз основа на изпълнителния лист е
образувано по молба на ОББ АД изп.дело № 159/2012г. по описа на ЧСИ А.В. *, рег.№*в
КЧСИ с район на действие ОС *. Безспорно е, че с Постановление от 23.10.2015г.
изпълнителното дело е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, поради настъпила
перемпция. Няма спор, че последното изпълнително действие по изп.дело № 159/2012 г. е
извършено на 21.04.2012г., видно от постановлението за прекратяване . През август 2017г. по
молба на ОББ АД е образувано въз основа на изпълнителния лист изп.дело № 201/2017г. по
описа на ЧСИ А.В., което към настоящия момент е висящо с взискател Е.М. ЕООД,
конституиран като такъв в хода на изп.дело № 201/2017г. поради прехвърляне на вземанията
по изпълнителния лист от кредитора ОББ АД с договор от 30.01.2018г. .
Предвид твърденията на ищеца, основание на иска, че вземанията по изпълнителния
лист са били погасени по давност към датата на образуване изп.дело № 201/2017г. , то
извършваните по това изпълнително дело действия по принудително изпълнение са
неотносими към спора. Неотносимо към спора е и обстоятелството уведомен ли е надлежно
длъжника за извършеното на 30.01.2018г. прехвърляне на вземанията по изпълнителния
лист, доколкото с исковата молба липса позоваване на недължимост на това основание.
Единственото поддържано от ищеца основание на предявения отрицателен установителен
иск е погасяване поради изтекла преди август 2017г. погасителна давност от 5 години,
считано от 21.04.2012г., последното предприето изпълнително действие по изп.дело №
159/2012г. .
При така установената по делото с оглед събраните доказателства фактическа
3
обстановка, от правна страна съдът приема следното:
С предявените отрицателни установителни искове ищецът цели да установи
недължимост на вземания, за събирането на които са предприети принудителни
изпълнителни действия по изп.дело № 201/2017г. , като се позовава на изтекла към август
2017г. погасителна давност. Твърдените от фактическа страна обстоятелства и искане за
защита обосновават правно основание на исковете - чл. 439 от ГПК , според който
длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението въз основа на факти, настъпили след
приключване на съдебното дирене в производството , по което е издадено изпълнителното
основание. Защитата на длъжника по реда на чл. 439 от ГПК е срещу материалната
незаконосъобразност на принудително изпълнение, като предмет на установяване е липсата
на изпълняемо срещу него право . Последица от уважаване иска по чл. 439 от ГПК е
прекратяване изпълнението – чл. 433,ал.1,т. 7 от ГПК, от което се извежда правния интерес
от исканото установяване.
Давността като институт на материалното право представлява изтичане на
определен в закона срок от време, през който кредиторът бездейства , последица от което е
погасяване правото да иска принудително изпълнение на вземането си. Самото вземане
продължава да съществува като естествено право и може да бъде изпълнено доброволно от
длъжника, аргумент за което е разпоредбата на чл. 118 ЗЗД
Между страните е безспорно, че за процесните вземания с основание договор за
потребителски кредит от 29.11.2007г. е издаден по реда на чл. 417 от ГПК, въз основа на
влязла в сила заповед за изпълнение, през 2012г. изпълнителен лист и е образувано ИД №
159/2012г.. По това изпълнително дело безспорно е установено , че последното
изпълнително действие е извършено на 21.04.2012г. , след което не са искани от взискателя и
предприемани от съдебния изпълнител изпълнителни действия , поради което и съдът
приема, че на основание чл. 433,ал.1,т. 8 от ГПК изпълнителното производство е прекратено
по силата на закона с изтичане двегодишен срок, считано от 21.04.2012г. , през който
взискателят не е искал извършване на изпълнителни действия или прекратяването на
изпълнителното дело е настъпило на 21.04.2014г. . Няма спор между страните, че за
процесните вземания с основание договор за банков кредит е налице влязал в сила заповед
за изпълнение, поради което и съгласно чл. 117,ал.2 ЗЗД приложимият по отношение
вземанията давностен срок е пет години. Спорен е въпросът кой е началният момент, от
който тече нов давностен срок след прекъсването му с предприетите по принудителното
изпълнение действия – последното извършено изпълнително действие 21.04.2012г. или
датата , когато изпълнителното производство е прекратено по силата на закона –
21.04.2014г. . Съгласно чл. 116,б.“в“ от ЗЗД давността се прекъсва с предприемане на
действия за принудително изпълнение. Разпоредбата е била предмет на тълкуване от
Пленума на ВС, като с Постановление № 3/1980 г. е прието, че погасителната давност не
тече, докато трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на
вземането. С Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015г. по т.д. № 2/2013г. ОСГТК на ВКС
прие ново тълкуване на тази норма , според което когато взискателят не е поискал
4
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното
производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК нова погасителна давност за вземането
започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно
изпълнително действие, като обяви за изгубило сила Постановление № 3/1980г. на Пленума
на Върховния съд. Новото тълкуване обаче, дадено с ТР от 26.06.2015г. е приложимо към
висящите към обявяването на решението изпълнителни производства, а по отношение
прекратените преди тази дата изпълнителни дела следва да се прилага тълкуването , дадено
в ППВС№ 3/1980 г. . Нормата на чл. 116,б.“в“ от ЗЗД е материалноправна и преди
постановяване на ТР от 2015г. въз основа на нея са се осъществили факти , които са от
значение за съществуващото между страните правоотношение, които са породили правните
си последици, поради което и тези последици трябва да бъдат преценявани с оглед на
тълкувателното ППВС, което е било действащо към момента на настъпването на
последиците. В противен случай ще се придаде същинско обратно действие на новото ТР,
което е недопустимо и съгласно чл. 14 ЗНА се предвижда само по изключение и то въз
основа на изрична разпоредба за това. С Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2023г. по тълк.
д. № 3/2020г. на ОСГТК на ВКС е дадено тълкуване за приложението на погасителната
давност по изпълнителни дела, образувани преди приемане на ТР от 2015г. , като се прие, че
погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по
изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение №
2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК.
Предвид гореизложеното , съобразявайки ТР № 2/28.03.2023г. по тълк.дело №
3/2020г. на ОСГТК на ВКС във връзка с ППВС № 3/1980 г. , според което по време на
висящността на изпълнителния процес давност не тече , то съгласно чл. 117 от ЗЗД новият
петгодишен давностен срок е започнал да тече от 21.04.2014г., когато е прекратено
изпълнителното дело по силата на закона на основание чл. 433,ал.1,т. 8 от ГПК и към август
2017г., когато е образувано новото изпълнително дело № 201/2017г. не е изтекъл , поради
което и процесните вземания не са погасени по давност и са дължими. Предявените искове
за установяване недължимост на вземанията като погасени по давност към август 2017г. са
неоснователни. От страна на ищеца не са наведени твърдения, че по образуваното през
август 2017г. изп.дело № 201/2017г. на ЧСИ А.В. изпълнителни действия не са искани и
извършвани и вземанията по изпълнителния лист са погасени по давност към датата на
исковата молба, поради което и в тази насока по делото не са събирани доказателства.
Поради несъвпадане изводите на първоинстанционния съд относно основателността
на исковете по чл. 439 от ГПК на основание изтекла давност с направените такива от
въззивния съд, то първоинстанционното решение като неправилно следва да се отмени и
вместо него се постанови решение, с което исковете се отхвърлят като неоснователни.
С оглед изхода на спора неправилно се явява решенето на РС * и в частта за
разноските, поради което и следва да бъде отменено в тази част , като на ответника се
присъдят на основание чл. 78,ал. 8 във връзка с ал. 3 ГПК направените в
първоинстанционното производство разноски в размер на 100 лева юрисконсултско
5
възнаграждение .
С оглед изход на въззивното производство на жалбоподателя се следват разноски в
размер на 100 лева юрисконсултско възнаграждение, присъждане на което е поискано с
подадената жалба. Искане за присъждане на други разноски, направени от жалбоподателя в
хода на въззивното производство не е направено.
Съдът приема , че настоящето решение подлежи на касационно обжалване
единствено по иска с цена 5304.55 лева главница, а по останалите два обективно съединени
отрицателни установителни искове с цена 307.41 лева договорна лихва и с цена 132.43 лева
наказателна лихва с оглед чл. 280,ал.3,т.3 ГПК не подлежи на касационно обжалване.
Водим от гореизложените мотиви, Окръжен съд – *
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло решението на Районен съд * № 267 от 09.06.2025г. постановено по
гр. дело № 3224/2024 г. по описа на същия съд КАТО НЕПРАВИЛНО, ВМЕСТО КОЕТО
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от П.П., ЕГН **********, от гр. *, ЖК „*”, бл.*, ет.*, ап.*
против „Е.М.“ ЕООД, ЕИК*, със седалище и адрес на управление: гр. *, район *, , ж.к. * *,
ул.* - * №*, сграда *, вх.*,ет.* отрицателни установителни искове за установяване
недължимост поради изтекла към август 2017г. погасителна давност сумите: 5 304.55 лв. -
главница дължима по Договор за предоставяне на потребителски кредит от 29.11.2007г.,
307.41 лв. -договорна лихва за периода от 15.04.2011г. до 08.02.2012г., 132.43 лв. -
наказателна лихва за просрочени главници, начислена за периода от 15.04.2011г. до
08.02.2012г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 09.02.2012г. до
окончателното й изплащане по издаден изпълнителен лист от 08.03.2012г. от РС-* по ч.гр. д.
№ 80172/2012г. по описа на съда, предмет на принудително събиране по изп. д. № 201/2017г.
по описа на ЧСИ А.В. *, рег. №*в КЧСИ, с район на действие ОС *, като
НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА П.П., ЕГН **********, от гр. *, ЖК „*”, бл.*, ет.*, ап.* да заплати на „Е.М.
“ ЕООД, ЕИК*, със седалище и адрес на управление: гр. *, район *, , ж.к. * *, ул.* - * №*,
сграда *, вх.*,ет.* сумата 100 лева юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното
производство и сумата 100 лева юрисконсултско възнаграждение за въззивното
производство.
РЕШЕНИЕТО по иска с цена 5304.55 лева главница подлежи на касационно
обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните, а в останалите части
е окончателно.
Председател: _______________________
6
Членове:
1._______________________
2._______________________
7