№ 13
гр. Бургас, 29.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на осемнадесети
януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Павел Ал. Ханджиев
Членове:Илияна Т. Балтова
Радостина К. Калиманова
при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова
като разгледа докладваното от Павел Ал. Ханджиев Въззивно гражданско
дело № 20232000500457 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 183 от 01.08.2023 г., постановено по гр.д. № 38/2023 г. по
описа на Окръжен съд – Сливен:
(1) е осъдено ЗАД “ОЗК Застраховане“ да заплати на В. Ц. С. сумата 30
000 лв., представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди
по повод ПТП от 29.06.2021 г. заедно със законната лихва от 05.01.2022 г. до
пълното изплащане на задължението, като е отхвърлена като неоснователна
исковата претенция до пълния претендиран размер от 35 000 лв.;
(2) е осъдено ЗАД “ОЗК Застраховане“ да заплати на В. Ц. С. сумата
3462 лв., представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди
по повод ПТП от 29.06.2021 г. заедно със законната лихва от 05.01.2022 г. до
пълното изплащане на задължението, като е отхвърлена като неоснователна
претенцията до пълния претендиран размер от 4038,76 лв. Присъдени са
разноски
Постъпила е против решението въззивна жалба от ответника ЗАД
“ОЗК Застраховане“. Решението се обжалва в частта, с която страната е
осъдена да заплати на В. Ц. С. обезщетение за неимуществени вреди над
размера от 20 000 лв. заедно със законната лихва. Поддържа се, че с оглед
непоставянето на обезопасителен колан е налице съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на В. С. в значително по-голяма степен от
приетата от съда. Тялото на ищцата свободно се е движило из купето на
автомобила и се е удряло в твърди повърхности, в резултат на което са
1
нанесени физически травми. При поставен колан или не би имало
наранявания или те не биха били с такъв интензитет, като в тази връзка се
акцентира, че водачът на автомобила не е пострадал физически. Високият
принос се обосновава и със знанието на ищцата, че З., която е управлявала
автомобила, системно употребява метамфетамини, което е и причината за
загубата на контрол над автомобила и настъпилата катастрофа. Като
доказателство за знанието на пострадалата се изтъква информираността на
нейната майка и показанията за състоянието на З. в деня на катастрофата.
Травмите на ищцата били хиперболизирани, а твърденията по отношение на
психо-емоционалното състояние не били доказани. Изводите за същите
били направени единствено въз основа на показанията на майката и сестрата
на пострадалата, които били заинтересовани от изхода на делото.
Присъденият размер на обезщетение за неимуществени вреди не отговарял на
принципа за справедливост и на съдебната практика при аналогични травми.
Иска се отмяна на решението в обжалваната част. Претендират се
разноски. Не се ангажират доказателства.
В срока по чл. 263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от В.
Ц. С., в който се поддържа, че жалбата е неоснователна, а обжалваното с нея
решение – законосъобразно и обосновано. Не следвало да бъдат кредитирани
заключенията на САТЕ и СМЕ относно липсата на поставен обезопасителен
колан. Според свидетелските показания на пострадалата тя е била с поставен
колан, което се потвърждавало и от факта, че се е задействала въздушната
възглавница на автомобила пред нея. По делото не било установено, дали
коланът е бил в изправност, нито че ищцата е знаела, че З. И. е шофирала
след употреба на наркотични вещества. Според показанията на В. С. тя не
забелязала такива признаци при потеглянето от гр. Ямбол. Обратният извод
не следвало да се гради на база принципното знание, че водачката
употребява такива вещества. Приетата по делото СМЕ и отговорите на
вещото лице в хода на производството категорично установили претърпените
от пострадалото лице неимуществени вреди. Освен значителните болки и
страдания търпени от пострадалата за продължителен период от време,
вещото лице констатирало, че и към настоящия момент е налице непостоянна,
но честа болезненост в областта на горната половина на бедрената област на
левия крак и непълно възстановяване на нормалната походка. В конкретния
случай възстановителният процес бил компрометиран от появили се
усложнения. Възраженията във въззивната жалба били бланкетни, а съдът
определил обезщетението мотивирано и правилно.
Иска се потвърждаване на първоинстанционното решение в
обжалваната му част. Претендират се разноски. Не се ангажират
доказателства.
Бургаският апелативен съд, като взе предвид изложените
съображения и доводи на страните, прецени събраните по делото
доказателства и съобрази закона, приема за установено от фактическа и
2
правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в определения от закона срок; от
легитимирана да обжалва решението страна; срещу акт, подлежащ на
обжалване, и отговаря на изискванията на закона за редовност, поради което с
определение на осн. чл. 267 ГПК е приета за разглеждане по същество.
Съдът е сезиран с преки искове на осн. чл. 432 КЗ за обезщетение за
неимуществени и имуществени вреди заедно със законна лихва.
В исковата молба са изложени твърдения, че вследствие на ПТП на
29.06.2021 г., предизвикано от водача на МПС З. Г. И., която управлявала
автомобил, за който е била сключена застраховка “гражданска отговорност” с
ответника-застраховател, ищцата, като пътник в автомобила, получила
физически увреждания, а в резултат на тях претърпяла неимуществени и
имуществени вреди. Ищците поискала извънсъдебно от застрахователя
обезщетение за тези вреди и след като застрахователят отказал да го заплати,
отправила искане до съда да бъде осъден ответника-застраховател да
заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 35 000 лв. и
обезщетение за имуществени вреди в размер на 4038,76 лв. заедно със
законната лихва.
Ответникът-застраховател не оспорил наличието на застрахователно
правоотношение, настъпването на ПТП и отправената от ищцата
застрахователна претенция. Възразил, че ищцата не е претърпяла всички
заявени като вид и характер вреди, че размерът на обезщетението е силно
завишен, както и че пострадалата с поведението си е допринесла за
настъпването на вредите, тъй като пътувала без поставен обезопасителен
колани и се е съгласила да пътува в автомобил, управляван от водач, който
употребява наркотични вещества.
С обжалваното решение първоинстанционният съд приел, че са налице
предпоставките за ангажиране отговорността на застрахователя и присъдил в
полза на ищцата обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30 000 лв.
и за имуществени вреди в размер на 3462 лв заедно със законната лихва върху
обезщетенията от 05.01.2022 г. до пълното изплащане, като отхвърлил
претенциите за обезщетения до заявените размери.
Извършвайки служебна проверка съгласно чл. 269 ГПК, съдът
констатира, че обжалваното решение е валидно, а в обжалваните части –
допустимо.
По същество:
Във въззивното производство не се поддържа спор относно наличието
на предпоставките за ангажиране отговорността на застрахователя, като
ответник по преки искове на осн. чл. 432 КЗ – противоправно деяние на
водача на автомобила, в който е пътувала ищцата; нанесени на ищцата
физически травми, довели до неимуществени вреди от търпените болки и
страдания и до имуществени вреди от направените за лечение разходи, и
причинна връзка между деянието и вредите. Не се поддържа спор, че ищцата
3
има право да на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 20 000 лв.
До този размер на присъденото обезщетение за неимуществени вреди
първоинстанционното решение не се обжалва и е влязло в сила. Не се
обжалва и е влязло в сила решението по отношение присъденото обезщетение
за имуществени вреди.
С оглед конкретните оплаквания на въззивника във въззивната жалба
спорен по делото пред настоящата инстанция остава само въпросът за
размера на обезщетението за неимуществени вреди, в т.ч. наличието на
предпоставки за намаляването му на осн. чл. 51, ал. 2 ЗЗД. В тази част
решението е правилно и на осн. чл. 272 ГПК настоящият състав препраща
към мотивите му, които не е необходимо да повтаря.
В допълнение и по повод конкретните оплаквания във въззивната
жалба:
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди съдът съгласно чл.
52 ЗЗД трябва да определи по справедливост. Понятието “справедливост” е
всякога свързано с преценката на обективно съществуващи конкретни
обстоятелства, както и на общественото разбиране за справедливост на даден
етап от развитието на обществото. Това разбиране е обусловено от
обективните икономически условия в страната, индиция за които са
нормативно определените лимити на застрахователните покрития. За да
определи паричния еквивалент на понесените от пострадалата В. С. страдания
от получените физически увреждания, съдът съобрази техния брой, вид,
характер, проведеното лечение, настъпилите усложнения и степента на
възстановяване на ищцата. Ищцата е получила фрактура на лявата бедрена
кост с дислокация, сътресение на мозъка, контузия на главата, охлузвания по
главата и крайниците. Проведено е болнично лечение в продължение на 24
дни, претърпяла е две операции (на 01.07.2021 г. и на 25.05.2022 г.), втората
от които по повод възникнали усложнения. Възстановяването е било
продължително, болезнено, психически и емоционално травмиращо.
Съобразявайки тези обстоятелства ведно с лимита на застрахователното
покритие, индициращ икономическите условия към 2021 г., съдът намира, че
обезщетение в размер на 35 000 лв., прието от първоинстанционния съд за
справедливо, в никакъв случай не е прекомерно.
Основателно е възражението на застрахователя за съпричиняване на
вредоносния резултат от пострадалата, но е неоснователно оплакването му, че
заради съпричиняването обезщетението следва да се намали под присъдената
сума от 30 000 лв. Ищцата е допринесла за настъпването на вредите, тъй като
е пътувала без поставен предпазен колан, с какъвто автомобилът е бил
оборудван. Недоказано остава по делото пострадалата да е знаела, че прекият
причинител на увреждането З. И. е управлявала автомобила след употреба на
наркотични вещества. Ето защо намаляването на обезщетението с 1/7 поради
съпричиняване на вредите е справедливо.
Поради съвпадане на изводите на инстанциите обжалваното решение
4
следва да се потвърди.
При този изход на делото въззиваемата ищца има право на сторените
във въззивното производство разноски. Съобразно с представени списък по
чл. 80 ГПК на осн. чл. 38 от Закона за адвокатурата в полза на адвокат П. Д.,
който е оказал безплатна правна помощ и съдействие, ще се присъди
адвокатско възнаграждение в размер на 1300 лв. (чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба
№ 1 на ВадвС).
Мотивиран от изложеното, Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 183 от 01.08.2023 г., постановено по
гр.д. № 38/2023 г. по описа на Окръжен съд – Сливен, в обжалваната част.
ОСЪЖДА ЗАД “ОЗК – Застраховане” АД, ЕИК *********, със съдебен
адрес: гр. София 1000, ,л. Уилям Гладстон № 20-22, ет. 6, офис 18, адв. Т. Т.,
да заплати на адв. П. Д. Д. от БАК, с адрес на кантората: гр. Бургас, ул. Княз
Борис I № 6, вх. А, ет. 2, сумата 1300 лв. – възнаграждение за оказани от него
безплатна правна помощ и съдействие на В. Ц. С. в производството по в.т.д.
№ 457/2023 г. по описа на Апелативен съд – Бургас.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5