Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.Б.С., 24.07.2019 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
БЕЛОСЛАТИНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, Първи граждански състав, в публично заседание на 02 юли, Две хиляди
и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАТЯ
ГЕРДОВА
при секретаря Таня Тодорова, като
разгледа докладваното от Съдия ГЕРДОВА адм.д. № 617/2019 год. по описа на РС-Б.С.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на §19 ал.1 от
ПЗР на ЗИДАПК /ДВ бр.39 от 20.05.2011г. , Изм. - ДВ, бр. 58 от 2017 г., в сила
от 18.07.2017 г./ и чл.34 ал.1, във вр. с ал.2 от ЗСПЗЗ.
Образувано е по жалба на Ц.В.Х. с ЕГН **********
*** против Заповед № 172/17.04.2019г. на Кмета на Община-Б.С., с която отказал
да издаде заповед по реда на чл.34, ал.1 от ЗСПЗЗ за изземване на зем.земи с
площ от 3022 кв.м., четвърта категория намираща се в местността „Челковица+ с
идентификатор № 23618.63.4 и имот с площ 5998 кв.м., осма категория намираща се
в местността „Циганчака” с идентификатор № 23618.86.13, собственост на Х. от „А.Б.“
ЕООД-С. ***.
Съдът с разпореждане постановено в з.з.
на 15.05.2019г. е конституирал като страни в производството: за
оспорващ(жалбоподател) Ц.В.Х.,***, за ответник-Община Б.С. и заинтересованата
страна по делото „А.Б.“ ЕООД-С. *** .
Ответникът по жалбата-Община Б.С.
представлявана от Кмета Иво Цветков не е депозирал писмен отговор, във връзка с
подадената жалба на Х., нито се явил представител на общината в с.з.
Заинтересованата страна по делото „А.Б.“ ЕООД-С. *** не е депозирал писмен
отговор, във връзка с подадената жалба на Х., нито се явил негов представител в
с.з.
Съдът, след като взе предвид становищата
на страните, събраните по делото доказателства и ги обсъди в тяхната
съвкупност, съгласно изискванията на Закона, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Жалбата
е процесуално допустима-подадена е в законоустановения 14-дневен срок съгласно
чл.149, ал.1 от АПК във връзка с чл.34, ал.1 във вр. с ал.2 от ЗСПЗЗ/срока
изтича на 6 май 2019г., който е официален празник и е неприсъствен ден, поради
което по арг.чл.60,ал.6 ГПК вр. чл.144 от АПК, срокът изтича в първия следващ
присъствен ден/.
Подадена е от страна в административния
процес, подала искането за издаване на оспорения административен акт (съгласно
чл.24 ал.1 от АПК), т.е. налице е активна процесуална легитимация. Дали лицето
е легитимирано да иска изземване на имоти по реда на чл.34 от ЗСПЗЗ е въпрос по
основателност, а не по допустимост на жалбата, тъй като касае наличието на
материалноправна предпоставка за издаване на искания административен
акт-притежава ли качество, обуславящо субективното право, уредено в
разпоредбата на закона.
Разгледана
по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
Настоящото производство е образувано по
предявена жалба от страна на Ц.В.Х., ЕГН ********** *** против Заповед №
172/17.04.2019г. на Кмета на Община-Б.С.,
с която се отказва да се извърши изземване на поземлени имоти, находящи се в
землището на с.Д., обл.В., а именно: имот с площ от 3022 кв.м., четвърта
категория намираща се в местността „Челковица” с идентификатор № 23618.63.4 и
имот с площ 5998 кв.м., осма категория намираща се в местността „Циганчака” с
идентификатор № 23618.86.13, собственост на Х. от „А.Б.“ ЕООД-С. ***.
На 18.03.2019г. от страна на Ц.В.Х. ***№
9400-484/18.03.2019г. е отправена молба към Кмета на Община Б.С. на основание
чл.34 от ЗСПЗЗ да се издаде заповед за изземване на процесните имоти от
владеещия ги неоснователно „А.Б.“ ЕООД-С. ***.
С писмо изх.№ 9400-484-1/21.03.2019г.
Кметът на Община Б.С. е идискал служебна информация от
ДФ”Земеделие”-разплащателна агенция, от ОбС”З”-Б.С. и от СГКК-В. за ползване на
имоти с идентификатор № 23618.63.4 и с идентификатор № 23618.86.13 в землището
на с.Д., обл.В. за стопанската 2018/2019г. във връзка с постъпила писмена молба
от Ц.В.Х. ***, като отговори от горепосочените институции са постъпили, видно
от приложената административна преписка.
На 15.04.2019г. Кметът на Община Б.С. е издал
Заповед № 166/15.04.2019г. с която назначил Комисия със задача да извърши оглед
на място в землището на с.Д. на процесиите имоти с идентификатори № 23618.63.4
и № 23618.86.13 собственост на Х. и да изготви протокол.
От приложеният към административната
преписка Протокол от 16.04.2019г. на Комисията заначена със Заповед №
166/15.04.2019г. извършила проверка на място върху процесните поземлени имоти е
установено, че: имот находящ се в местността „Циганчака" с идентификатор №
23618.86.13 е обозначен с трайни знаци от четирите страни и са пуснати две
бразди по дългата страна на имота. Същият е засят с пшеница/директна сеитба/
върху люцерна. Освен люцерната се виждат единични кочани от миналогодишна
реколта, вероятно сорго. Поземлен имот в
местността „Челковица" с идентификатор № 23618.63.4 се намира по средатата
на голям блок и е засят с пшеница. Същият няма обозначения и граници.
Изискано е обяснение от страна на „А.Б.“
ЕООД, но такова не е постъпило пред административният орган.
Със Заповед № 172/17.04.2019г.
Кметът на Община Б.С. отказал да се изземат имот с площ от 3022 кв.м., четвърта
категория, в местността „Челковица” с идентификатор № 23618.63.4 и имот с площ
5998 кв.м., осма категория, в местността „Циганчака” с идентификатор №
23618.86.13, находящи се в землището на с.Д., община Б.С., обл.В., посочени в молба
вх.№ 9400-484/18.03.2019г. на Ц.В.Х. *** от владението на „А.Б.“ ЕООД-С. ***, поради неоснователност на
искането.
В
цитираната заповед са вписани мотиви, че: спазвайки разпоредбата на чл.34,ал.1
от ЗСПЗЗ за установяване неправомерно
ползване на посочените имоти е изискана служебна информация от
ДФ”Земеделие”-разплащателна агенция, от ОбС”З”-Б.С. и от СГКК-В.. В техните
отговори е вписано, че процесните имоти са владени и заявени за подпомагане от
„А.Б.“ ЕООД за стопанските 2015/2016, 2016/2017 и 2017/2018 години. За стопанската
2018/2019 година няма данни за това кой владее и е заявил имотите за
подпомагане. Ц.Х. е подала декларация, че не желае процесните два имота да
участват в разпределеинето на масиви, а ще ги обработва в реални граници.
С жалбата Х. твърди, че не е доволна от
Заповед № 172/17.04.2019г. на Кмета на Община-Б.С., която представлява ИАА по
смисъла на чл.21 от АПК и по същество представлява отказ по направеното от нея искане
за издаване заповед по чл.34,ал.1 от ЗСПЗЗ за изземване от „А.Б.” ЕООД собствените й зем.земи в землището на с.Д.,
обл.В..
Посочва, че обработва процесните земеделски
земи в реални граници, като подала съответна декларация за това. „А.Б.” ЕООД от
три години обработва земите й, както и през настоящата стопанска 2018/2019 година.
Има сключено споразумение по чл.37в, ал.2 от ЗСПЗЗ за землището на с.Д. от
което може да се види кой обработва блоковете, в които попадат земите на Х..
Иска се отмяна на постановеният отказ на
Кмета на Община Б.С. обективиран в горецитираната заповед, като
незаконосъобразен и постановен в противоречие със закона или прогласяване на
неговата нищожност, като желае съдът да постанови решение, с което да върне преписката
на Кмета на община Б.С. със задължителни указания за издаване заповед за
изземване на съответните земеделски земи.
В с.з. И.Х.П.-пълномощник и син на
жалбоподателката Ц.Х., упълномощен с пълномощно рег.№ 09/05.06.2019г. в Кметство
с.Д. с нотариална заверка на подписа, посочва, че майка му е земеделски
производител от 2012г. до настоящия момент. Процесния имот от 3,022 дка бил под
аренда на друг арендатор, а другият зем.имот от 5,998 дка го обработвали те, но
не са сключвали договор за аренда или под наем с М.Д., който е арендатор, нито
със С. Илчовски. Душков им давал рента за две години. Душков и Илчовски
участват в споразумението по чл.37в от ЗСПЗЗ до 2016г., а след това се явява
като „бяло петно“ на С. Илчовски. Той им превеждал парите за „бели петна” за
стопанската 2016/2017 и 2017/2018г., а за 2018/2019г. стопанска година е заявена от майка му в ОбС”З”-Б.С. по чл.69 от ППЗСПЗЗ.
Илчовски участва в споразумение по чл.37
от ЗСПЗЗ за стопанската 2018/2019г., като е засял имота с пшеница върху
люцерна, която те са засели.
Представил е препис от съдебни решения
по гр.д.№ 50/2013г. и по гр.д.№ 51/2013г. по описа на РС-Б.С. за съдебна делба,
от които е видно, че в дял при теглене на жребие на Ц.Х. са се паднали
процесните два имота. Представена е декларация по чл.69 и по чл.70 от ППЗСПЗЗ
от Ц.Х. до ОбС”З”-Б.С. за стопанската 2018/2019г. в която е посочила, че не
желае да участва в масивите с процесните тези имоти.
Представено е споразумение по чл.37в,
ал.2 от ЗСПЗЗ за стопанската 2018/2019 година на масиви за ползване на зем.земи
за землището на с.Д., обл.В..
В
подкрепа защитната теза на жалбоподателката са показанията на свидетеля Иванчо
Вълов/без родство със страните по делото/ който заяви, че процесните имоти са
собственост на Ц.Х..*** и знае, че тези имоти са й наследствени, които
впоследствие ги поделили по съдебен път. Знае, че Ц. е земеделски производител,
която работила тези имоти, включително и другите имоти преди съдебната делба
със сестра й. Тези два имота в местността „Циганчака“ и „Челковица“ през
стопанска година 2018/2019г. се ползват от Илчовски – „А.Б.“ ЕООД. Знае, че
междувременно и Ц. е ползвала имотите, като имота в м. „Циганчака“ е бил засят
с люцерна. Не знае дали Ц. участва в разпределението по чл.37 от ЗСПЗЗ, но му е
известно, че ги е декларирала в ОбС
„Земеделие“ - Б.С..
При така установената фактическа обстановка,
съдът прави следните правни изводи:
Предмет
на делото е подадена жалба от Ц.В.Х. *** против Заповед № 172/17.04.2019 г. на
Кмета на Община Б.С., за изземване по реда на чл. 34 ал. 1 от ЗСПЗЗ, на 2 броя
поземлени имоти по КККР на землище с. Д., общ. Б.С., подробно описани в
заповедта.
От
съдържанието на Заповед № 172/17.04.2019г. е видно, че се касае за отказ за
издаване на заповед по чл.34 от ЗСПЗЗ, засягат се права и закони интереси на
жалбоподателката, поради което същото представлява ИАА
по смисъла на чл.21,
ал.1 от АПК и
подлежи на съдебен контрол.
Установи се по делото, че жалбата е
депозирана в преклузивния 14-дневен срок за оспорване. Същата е подадена против
годен за оспорване административен акт и от надлежна страна, която е адресат на
заповедта и следователно налице е правен интерес от заявеното оспорване.
Съгласно
чл. 168 във връзка с чл. 142 от АПК съдът проверява законосъобразността на
оспорения акт към момента на издаването му на всички основания по чл. 146 от АПК, без да се ограничава само с тези, посочени от оспорващия.
Според
чл. 146 от АПК, основанията за оспорване на административните актове са: липса
на компетентност, неспазване на установената форма, съществено нарушение на
административно-производствени правила, противоречие с материалноправни
разпоредби и несъответствие с целта на закона.
В
случая съдът намира, че обжалваната заповед е издадена от административен
орган, разполагащ със съответна материална и териториална компетентност.
Правомощията на Кмета на Общината по
местонахождение на имотите да издава заповед за изземване на земеделски имоти с
възстановено право на собственост, следват директно от разпоредбата на чл. 34
ал. 1 от ЗСПЗЗ, като землището на с. Д., в което се намират процесните имоти,
попада в териториалния обхват на Община Б.С..
На
следващо място, процесната заповед е издадена в писмена форма и съдържа
реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК.
Съдът
приема, че оспорваната заповед е мотивирана и следва да провери наличието на
предпоставките за издаването й, както и правилното приложение на материалния
закон, в случая ЗСПЗЗ. Съгласно чл.34,ал.1 от ЗСПЗЗ (Нов - ДВ, бр. 98 от
1997 г.) (1) (Доп. - ДВ, бр. 13 от 2007 г., доп. - ДВ, бр. 10 от 2009 г., доп.
- ДВ, бр. 25 от 2012 г.) по искане на собствениците или на ползвателите
на правно основание, земеделските имоти с възстановено право на собственост се
изземват със заповед на кмета на общината по местонахождение на имотите от
лицата, които ги ползват без правно основание, и се предоставят на
собствениците им, съответно на ползвателите им на правно основание. За установяване
на неправомерното ползване кметът служебно изисква информация от Държавен фонд
"Земеделие" - Разплащателна агенция, или от регионалните му
териториални структури и/или от общинската служба по земеделие по
местонахождението на имотите, съответно от службата по геодезия, картография и
кадастър.
С
разпоредбата на чл. 34 ал. 1 от ЗСПЗЗ е нормиран бърз административен способ за
изземване на реституирани имоти със земеделско предназначение с цел да се
гарантира стабилност при ползването на земеделските земи като основа за
земеделско производство.
Приложимостта
му изисква положителна безспорна и безпротиворечива констатация на
административния орган на следните кумулативно изискуеми материалноправни
предпоставки: 1/ отправено искане 2/ от собственик или ползвател на правно
основание за изземване на земеделски имоти, 3/ възстановени по реда на ЗСПЗЗ,
които 4/ съобразно постановките на Тълкувателно решение № 1 от 25.01.2013 г. на
ВАС по т. д. № 3/2011 г. следва да се категоризират като земеделски земи по
смисъла на чл. 2 от ЗСПЗЗ, и 5/ които се ползват неправомерно./Решение №
9859/06.07.2012 г. по адм.д. № 15588/2011 на Върховния административен съд/.
Производството по чл.
34, ал. 1 от ЗСПЗЗ,
представлява бърз административен способ за защита и е приложимо при наличието
на конкретни предпоставки. Тези предпоставки са да е възстановено право на
собственост върху земеделска земя, имотът да се ползва от други лица, различни
от собствениците или ползвателите и това ползване да е без правно основание.
Необходимо е тези предпоставките за издаване на заповедта да са налице
едновременно – същите са предвидени при условията на кумулативност. Не само
собствениците, на които е възстановено правото на собственост, а всички
собственици, в това число и приобретателите, а също така и ползвателите могат
да заявят защита на правата си по реда на бързото административно производство,
щом се касае до имот с възстановено право на собственост по реда на ЗСПЗЗ.
Следователно по отношение на всеки конкретен имот, за да се издаде заповед за
предаване на владението по чл.34, ал.1 от ЗСПЗЗ, е необходимо заявителят да има
съответно право на собственост или ползване, и същото да не е спорно. В това
производство не могат да се разрешават материалноправни спорове, които са от
компетентността на гражданския съд. Това право се удостоверява с надлежни
доказателства.
В случая желбаподоателката се легитимира
като собственик на процесните два имота с влезли в сила съдебни решения по
гр.д.№ 50/2013г. и гр.д.№ 51/2013г. по описа на РС-Б.С., които е получила в дял
при теглене на жребие. Действително представените по делото съдебни решения не
са заверени от жалбоподателката по чл.183 от ГПК, но при служебна проверка в
деловодната програма на РС-Б.С. настоящият съдебен състав констатира
идентичност на същите, че действително
са издадени от РД-Б.С., влезли са в законна сила на 11.08.2016г. и са
публикувани на интернет страницата на съда. Следователно жалбоподателката е
собственик на процесните имоти по силата на съдебна делба на наследствени
зем.земи възстановени по реда на ЗСПЗЗ и в качеството си на такъв собственик е отправила
искане до Кмета на Община Б.С. за изземване на тези имоти.
За да се издаде такава заповед, освен
надлежно право на собственост или ползване, е необходимо земеделският имот да
се владее от другиго, който няма право на ползване. Същият следва да бъде
определено лице – физическо или юридическо. Недопустимо е да се издаде заповед
без конкретен адресат.
В жалбата Х. твърди, че обработва
процесните земеделски земи в реални граници, като подала съответна декларация
за това, а „А.Б.” ЕООД от три години обработва земите й, както и през
настоящата стопанска 2018/2019 година. Има сключено споразумение по чл.37в,
ал.2 от ЗСПЗЗ за землището на с.Д. от което може да се види кой обработва
блоковете, в които попадат земите на Х..
Видно от приложеният към
административната преписка Протокол от 16.04.2019г. на Комисията заначена със
Заповед № 166/15.04.2019г. извършила проверка на място върху процесните
поземлени имоти е установила, че: имота находящ се в местността
„Циганчака" с идентификатор № 23618.86.13 е обозначен с трайни знаци от
четирите страни и са пуснати две бразди по дългата страна на имота. Същият е
засят с пшеница/директна сеитба/ върху люцерна. Освен люцерната се виждат
единични кочани от миналогодишна реколта, вероятно сорго. Другият поземлен имот
в местността „Челковица" с идентификатор № 23618.63.4 се намира по
средатата на голям блок и е засят с пшеница. Същият няма обозначения и
граници.
В случая жалбоподателката Х. не е
представила протокол/у-ние или друг писмен документ/ удостоверяващ трасиране на
процесните два имота от поддържата фирма, за обозначаване на имоти с трайни
знаци и граници.
В приложеното споразумение по
чл.37в,ал.2 от ЗСПЗЗ на масиви за ползване на зем.земи за землището на с.Д. за
стопанската 2018/2019г. /л.64 от делото/ е видно, че „А.Б.” ЕООД е ползвател на
имоти, попадащи в масив 63 и масив 86, в които масиви се намират и процесните
два имота, с идентификатор № 23618.63.4 и с идентификатор № 23618.86.13,
собственост на жалбоподателката Х.. Тези два имота не са предмет на
споразумение или разпределение, като „А.Б.” ЕООД е ползвател на техни съседни
имоти. Този факт обаче, че е ползвател на съседни имоти, не може да обоснове
извод, че именно той е ползвал и процесните имоти от масив 63 и масив 86 в
землището на с.Д.. Х. ги е заявила с декларация по чл.69 и чл.70 от ППЗСПЗЗ, че
ще ги ползва в реални граници.
Съдът не кредитира показанията на
св.Вълов в частта, че двата имота находящи се в местността „Циганчака“ и „Челковица“
собственост на Х. през стопанска 2018/2019 година се ползват от „А.Б.“ ЕООД,
тъй като същият не е свидетел-очевидец и не посочва от кого/от кое лице/ черпи
тази информация. В същото време свидетелят посочва, че междувременно и Ц.Х. е ползвала имотите,
като имота в м. „Циганчака“ е бил засят с люцерна.
Както се посочи по-горе, необходима
предпоставка за успешно провеждане на процедурата по чл. 34 ал. 1 от ЗСПЗЗ е
имотите да се ползват от други лица, различни от собствениците или
ползвателите. В административното производство обаче по никакъв начин не са
събрани доказателства, че поземлените имоти с идентификатор № 23618.63.4 и с
идентификатор № 23618.86.13 са ползвани от „А.Б.” ЕООД, а такива безспорни доказателства
не се ангажираха и в съдебното производство.
Процесната Заповед № 172/17.04.2019 г. на Кмета на
Община Б.С. е издадена съответствие с целта на закона. Видно е, че инициирането
на производството е започнало по молба от заинтересованата страна от 18.03.2019г.
и производството е приключило с издаване на заповедта на 17.04.2019г. – в
рамките на стопанската година
/приключваща на 30.09.2019г., съгл.§2 т. 3 от ЗАЗ/ и при наличието на
активна легитимация на заинтересованата страна в хода на цялото производство.
Освен изложените съображения за незаконосъобразност
на обжалвания административен акт, съдът намира, че същият не е нищожен, поради
следните съображения:
Основното разграничение на порочните
административни актове в правната теория е разделянето им на нищожни и
унищожаеми, в зависимост от степента на порока, от който е засегнат акта. В
административното право липсва конкретна норма, която да
регламентира в кои случаи актът е нищожен, и в кои случаи е
унищожаем. Съдебната практика приема, че нищожни са тези административни
актове, които страдат от тежки пороци, поради което изобщо не могат да
породят правни последици още с издаването им.
Нищожни са административните актове, при
които са допуснати нарушения на изискванията за компетентност и
форма. В този смисъл е разпоредбата на чл.173,ал.2 от АПК. В конкретния случай
не е налице нищожност на обжалваният административен акт, тъй като е издаден от
компетентен орган в кръга на правомощията му по чл.34,ал.1 от ЗСПЗЗ, в
съответствие с целта на закона, не са допуснати процесуални нарушения при
издаването му, тъй като е съобщен на страните в административното производство
с възможността за обжалването в законоустанованият 14 дневен срок от
получаването му.
Съдът намира издадения ИАА за
законосъобразен, спазени са изискванията на чл. 35 АПК, установени са всички
релевантни факти и обстоятелства,след изпълнението, на които Кметът на Община Б.С.
издал своя ИАА. Не се установява
нарушение на компетентността на административния орган- материална, териториална
и др.
По изложените съображения съдът намира,
че оспореният административен акт-Заповед № 172/17.04.2019 г. на Кмета на
Община Б.С. е законосъобразен, поради издаването му при спазване на
административно-производствените правила и изискванията за форма, съответствие
с целта на закона, поради което не следва да бъде отменяна.
Страните в настоящето производство не са
поискали разноски, не са направили такива и следователно не следва да им се
присъждат.
Водим
от горното и на основание чл.172,
ал. 2 от АПК вр.чл.34,ал.1 от ЗСПЗЗ, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ц.В.Х. с ЕГН ********** *** срещу Заповед
№ 172/17.04.2019г. на Кмета на Община-Б.С.,
с която отказал да издаде заповед по реда на чл.34, ал.1 от ЗСПЗЗ за изземване
на зем.земи с площ от 3022 кв.м. четвърта категория намираща се в местността
„Челковица” с идентификатор № 23618.63.4 и имот с площ 5998 кв.м., осма
категория намираща се в местността „Циганчака” с идентификатор № 23618.86.13
находящи се в землището на с.Д., община Б.С., обл.В., собственост на Х. от „А.Б.“
ЕООД-С. ***, като неоснователна.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно
обжалване по реда на АПК пред Административен съд-В. в 14-дневен срок от
съобщаването на страните, че е изготвено.
ПРЕПИС
от решението да се изпрати на всички страни.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: