РЕШЕНИЕ
№ 83
гр. Белоградчик, 27.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕЛОГРАДЧИК, І-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Анна Ив. Кайтазка
при участието на секретаря Наташа Ст. Найденова
като разгледа докладваното от Анна Ив. Кайтазка Административно
наказателно дело № 20231310200219 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на ДП“УСЯ“ с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. С., обл. С., р-н С., ул. "Кн.з Ал. І" № ...
представлявано от инж. Ц. М.Б. – Изпълнителен директор, депозирана чрез
процесуален представител – юрисконсулт, срещу НП № НЯСС-87/28.06.2023
г. на Председателя на Държавна Агенция за Метрологичен и Технически
Надзор - гр. С., с което на ДП“УСЯ“ е наложена имуществена санкция в
размер на 1000,00 лв., на основание чл.200 ал.1 т.39 от Закона за Водите, за
извършено нарушение по чл.190а ал.2 вр. чл.138а ал.3 т.5 от същия закон.
В жалбата се излагат оплаквания за незаконосъобразност и
необоснованост на НП и се моли същото да бъде отменено. Излага се, че не е
доказано по безспорен начин, жалбоподателят да е осъществил състава на
вменяваното му нарушение – не било ясно правена ли е проверка от
актосъставителя на място, имало посочени в АУАН и НП два имота, в които
1
се намирал язовира, което не отговаряло на действителността, липсвали
вменени с първата проверка от 22.06.2022 г. конкретни мерки, които е
следвало да предприеме собственика на язовира, за да изпълнени предписание
по чл.138а ал.3 т.5 ЗВ и не посочване след това в АУАН и НП същите. Твърди
се, че не е ясно и кой от двата язовира, собственост на / управлявани от /
жалбоподателя – е бил проверен, и спрямо кой от посочените два водни
обекта е наложено наказание. Алтернативно се прави и довод за маловажност
на нарушението по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Прави се и искане за
присъждане на направени по делото разноски и юрисконсултско
възнаграждение.
В с. з. представител на жалбоподателя – законен или по пълномощие, не
се явява.
Въззиваемата страна, редовно призовани, не се явява в с. з., но взема
становище по казуса в писмено изложение, депозирано преди с. з. по делото.
В него се изразява мнение, че жалбата е неоснователна, НП следва да се
потвърди, тъй като нарушението е доказано, правилно квалифицирано, не са
допуснати и процесуални нарушения при съставяне на акта и издаване на
постановлението. Отричат се условията за прилагане на чл.28 от ЗАНН,
претендират се и разноски , съгл. чл.63д от ЗАНН и се иска, в случай на
отмяна на НП – присъждане на минимално адвокатско възнаграждение в
полза на жалбоподателя.
Съдът, след като обсъди изложеното в жалбата и прецени събраните по
делото писмени и гласни доказателства, намери от фактическа страна
следното:
Съгласно Акт № 3392/21.09.20 г. за публична държавна собственост на
Областен Управител на Област Видин, държавата е собственик на поземлен
имот с идентификатор № 73612.67.27, с площ 56 883 кв. м., трайно ползван
като “язовир”, в землището на с. Т., общ. Ч., обл. В.
Съгласно цитирания Акт, за обекта – подробно описан в него „язовир“,
правата за управление са предоставени на ДП „УСЯ“.
На 22.06.2022 г., междуведомствена комисия, назначена със Заповед №
РД-2901-30/03.06.2022 г. на Областен Управител на Област Видин, извършила
проверка на техническото и експлоатационно състояние на язовир
“Търговище - 27 ” /“Дедин дол“/, в землището на с. Т., община Ч.. От страна
2
на ДП“УСЯ“, на което собственика – държавата, била предоставила
управлението на язовира, присъствал представител – инж. П. В.– експерт
хидроинженер към РЗ-Враца на ДП „УСЯ“. На проверката присъствала и
свидетелката по настоящето дело - И. С. / гл. инспектор в РО-НЯСС ”СзБ”-
офис Враца към ДАМТН/. В хода на проверката били направени различни
констатации от проверяващите. По повод на проверката като цяло, с
оформения протокол / Протокол № 22 от 22.06.2022 г./ били дадени и няколко
предписания към ползващия и управляващ на язовира – ДП „УСЯ“. Едно от
тях било, в срок до 31.10.2022 г., да се приведат в изправно техническо и
експлоатационно състояние енергогасителят и бързотокът на преливника на
язовира. Представителят на ДП „УСЯ“ и всички останали подписали
протокола, а копие от същия било връчено на инж. П. В. – на 24.06.22 г.
На 08.11.2022 г. е извършена друга проверка и контрол на язовирната
стена и на съоръженията към нея на посочения язовир “Търговище"-27 от
представители на Главна дирекция "Надзор на язовирни стени и съоръжения
към тях" /НЯСС/, вкл. св. И. С. - в присъствието на същия представител на ДП
„УСЯ“ /експерт хидроинженер/. При тази проверка е констатирано, че
горепосоченото предписание, дадено с протокола от 22.06.2022 г. “да се
приведат в изправно техническо и експлоатационно състояние
енергогасителят и бързотокът на преливника” не е изпълнено – към 01.11.22 г.
За установеното при проверката е съставен Констативен протокол № 03-03-
36/11.11.2022 г. Предвид това, гл. инспектор С. преценила, че е налице
нарушение по Закона за водите. С изрична писмена покана, Изп. Директор на
ДП „УСЯ“ , като негов представител, бил поканен да се яви в РО”НЯСС”-СЗ-
РЗ Враца на 16.01.2023 г. за съставяне и връчване на АУАН. Представител на
нарушителя – Ръководител Регионално звено-Враца се явил в указаното им
място и ден / оправомощен със Заповед № РД-324/21.12.2022 г. на Изп.
Директор на /ДП „УСЯ“/. Така С. съставила АУАН № 03-001/16.01.23 г.
Актът е съставен ДП „УСЯ“ за нарушение по чл.138 а ал.3 т.5 от Закона за
водите, на базата на официални документи – два броя Констативни протоколи
за проверки на 22.06.2022 г. и на 08.11.2022 г., както и протоколи,
категоризиращи язовира, като такъв от първа, висока степен на опасност“ и
намиращ се в „предаварийно „ състояние към 19.09.22 г. Актът е оформен в
присъствието на един свидетел – такъв на установяването на самото
нарушение /Ив. И., присъствала на проверката на 08.11.22 г./.
3
Актът бил подписан от представителя на нарушителя и било връчено
копие от него на същия. Били депозирани пред АНО писмени възражения по
акта.
На 28.06.2023 г., въз основа на АУАН № 03-001/16.01.2023 г. е издадено
обжалваното НП № НЯСС 87/28.06.2023 г. на Председателя на ДАМТН.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът
прие:
Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е
неоснователна.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства според съда се
установи по един безспорен начин, че към 01.11.2022 г. и към 08.11.2022 г. –
момента на извършената на ДП «УСЯ» от свид. С. втора проверка, отразена
като резултат в КП № 03-03-36/11.11.22 г., ДП, като упражняващо правата на
собственик върху язовир “Търговище-27“ /“Дедин дол“/ в земл. на с. Т., общ.
Ч., обл.В., не е било привело в изправно техническо и експлоатационно
състояние енергогасителят и бързотокът на преливника на язовира, същите
били частично разрушени. Няма данни по делото Предприятието да е било
въобще предприело действия по е започната някаква порцедура на ремонт на
посочените части от язовира. Безспорно е, и че подобно поведение ДП
«УСЯ» е следвало да извърши в срок до 31.10.2022 г. – указано му с Протокол
№ 22 от 22.06.2022 г./ на междуведомствена комисия, назначена от областния
управител на обл. Видин в резултат на проверката от 22.06.22 г., и което
задължение е възникнало на основата на дадено по реда на чл.138 а ал.3 т.5 от
Закона за водите “предписание” – с този протокол.
Свид. С. в с. з., заяви изрично, че участвайки лично в и двете проверки
– на място, за състоянието на състоянието на язовира е видяла, че към тези
моменти бързотокът и енергогасителят са били разрушени - частично, като
след първата проверка – също. Респ. тези два елемента от обекта не са били
неизправни все още, въпреки даденото предписание. От страна на
жалбоподателя не бяха ангажирани и пред съда никакви доказателства в
обратния смисъл, тежестта на доказване не е негова в случая наистина, но по
никакъв начин той не обори твърденията на свидетеля по делото, подкрепяни
и от писмените доказателства – констативните протоколи от двете проверки –
факта на разрушени, макар и частично, енергогасител и бързоток.
4
Съгласно Закона за водите – чл.138 А ал.3, „Областните управители
назначават комисии, които веднъж в годината извършват проверки за
готовността за безопасна експлоатация на язовирите и съоръженията към тях
по чл. 141б ал. 1 т. 1 и 2, а за тези по чл. 141б ал. 1 т. 3 - веднъж на три
години.“ В правомощията на тези Комисии, съгл. същата разпоредба от
закона, / в т.5./ е да „дават предписания на собствениците на язовири за
привеждане в готовност за безопасна експлоатация на язовирите и
съоръженията към тях в нормални, екстремни и аварийни условия на работа,
в т.ч. за извършването на ремонти и други технически дейности за
привеждането на язовирната стена и съоръженията към нея в изправно
техническо състояние, както определят срок за тяхното изпълнение“.
Неизпълнението на даваните указания и предписания, като
неправомерно поведение от задълженото лице влече отговорност, която от
законодателя е уредена в чл.200 ал.1 т.39 от ЗВ. Съдът констатира, че
цитираната от жалбоподателя в жалбата му Наредбата - „НАРЕДБА ЗА
УСЛОВИЯТА И РЕДА ЗА ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ НА ТЕХНИЧЕСКАТА И
БЕЗОПАСНАТА ЕКСПЛОАТАЦИЯ НА ЯЗОВИРНИТЕ СТЕНИ И НА
СЪОРЪЖЕНИЯТА КЪМ ТЯХ И ЗА ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ НА КОНТРОЛ ЗА
ТЕХНИЧЕСКОТО ИМ СЪСТОЯНИЕ“ на МС, в Раздел IV. „Ремонт и
реконструкция на язовирни стени и на съоръженията към тях“, чл. 28. Указва
: (1) Видът, обемът и графиците за извършване на ремонтните работи се
определят от собственика въз основа на протоколите от прегледите за
състоянието на съоръженията на язовирните стени или на
предписанията, дадени от Държавната агенция за метрологичен и
технически надзор и комисията по чл. 138а ал. 3 от Закона за водите.
В същата Наредба, в Част трета. „КОНТРОЛ И ПРОВЕРКИ. Глава първа.
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ“, чл. 108 е определено, че : ал. (1) Контролът на
техническото състояние и безопасната експлоатация на язовирите се
осъществява съобразно тяхната категоризация по степента на потенциална
опасност по чл. 10.; ал. (2) За язовирите с висока и значителна степен на
потенциална опасност: 1. собственикът/операторът извършва технически
прегледи два пъти годишно; 2. комисията по чл. 138 а ал. 3 от Закона за
водите извършва ежегодни проверки за готовността за безопасната
експлоатация на язовирите; 3. Държавната агенция за метрологичен и
5
технически надзор извършва проверки на техническото състояние и
безопасната експлоатация на язовирните стени и съоръженията към тях;.
Предвиден е в Наредбата и Раздел II. „Контрол на безопасната експлоатация и
техническото състояние на язовирните стени и съоръженията към тях,
осъществяван от Държавната агенция за метрологичен и технически надзор“.
Там е записано, в чл. 116, че „Председателят на Държавната агенция за
метрологичен и технически надзор или оправомощени от него длъжностни
лица контролират изпълнението на: 1. предписанията на комисиите по чл.
138а, ал. 3 от Закона за водите; 2. мерките за осигуряване на изправното
техническо състояние на язовирните стени и на съоръженията към тях и
безопасната им експлоатация; 3. дейности по извеждане от експлоатация или
ликвидация; 4. наличие на оператор и притежаваната от него квалификация;
5. вписването на данни в информационната система, предоставена от
Държавната агенция за метрологичен и технически надзор; 6. спазването на
изискванията на тази наредба“.
Възраженията на жалбоподателя, че нямало яснота: дали язовира е
посетен и установено и на 01.11.22 г. също, че има неизпълнени пред писания,
и че не е ясно за кой язовир става въпрос, съдът намира за неоснователни.
Действително в материалите по админ. нак. преписка има доказателства – акт
за собственост, от които е видно, че държавата е собственик и на друг язовир
в общ. Ч., но в землището на с. В., предоставила го е също за управление на
ДП“УСЯ“, но той попада в друг поземлен имот, на територията на същата
община и респ. има свой идентификационен номер. Този номер на имот,
неизвестно защо е отразен и в АУАН и в НП, но при събраните по делото
гласни доказателства – показанията на свид. С., а и останалите писмени – акт
№ №3392/21.09.2020 г. за публична държавна собственост на Областен
Управител на Област Видин, заповеди на Областен Управител на Област
Видин, протоколи от проверка за технич. преглед на язовир и
класифицирането му по степен на потенциална опасност, за съда е безспорно
ясно, че предмет на проверките от 22.06.22г. и 08.11.22 г., на АУАН и НП, т.е.
предмет и на настоящето дело – е именно язовирът „Търговище-27“ / „Дедин
дол/. Отразяването на допълнителен поземлен имот в акта и НП, съдът
намира за технич. грешка, която вмъква нещо излишно в двата документа и
не влияе на волята на актосъставителя и АНО.
На следващо място, съдът намира за неоснователно и възражението в
6
жалбата за неправилно определена/установена дата на нарушението.
Действително, на 08.11.2022 г. е извършена втората проверка, от служители
на ДА»МТН», при която е констатирано, че към тази именно дата не е
изпълнено от ДП»УСЯ» дадено на 22.06.22 г. задължително предписание от
Комисия по чл.138 а ал.3 ЗВ. Но самото предписание е било за извършване на
действие, т.е с бездействието, до крайно определения срок, е осъществяване
състав на противоправно поведение – нарушение, изразено в неизпъленние на
предписание. Последното – със срок до 31.10.22г, т. е. неизпълнението му,
като деяние възниква още на 01.11.2022 г. , от тогава е налице продължено /
не «продължавано» по см. на НК /, траещо във времето админ. нарушение. И
във всеки следващ ден, след 01.11 - би било също такова нарушение, т.к.
изпълнителното дейние е от вида «бездействие». Няма никаква пречка и
фактически, и от юридическа страна, контролният орган да установи дадено
нарушение на някаква последваща дата /установяването му/, а самото
нарушение да е извършено/довършено на предходна такава от
установяването. Или според съда, не е налице никакво процесуално
нарушение на правилата на админ. нак. производство обстоятелсвото, че
проверката и констатирането на нарушението, извършено на 01.11.22 г., е
станало чак на 08.11.22г. Законът – ЗАНН, не позволява в чл.34, образуването
на админ.нак. производство, ако не е съставен акт: в тримесечен срок от
откриване на нарушителя / но от компетентния орган – съгласно събедната
практика/ или ако е изтекла една година от извършване на нарушението. Няма
никави други изисквания за отпочване на прозводството, а то започва именно
със съставяне на АУАН. В настоящия казус, не са налице пречките, визирани
в чл.34 ЗАНН – има нарушение, извършено на 01.11.22 г., открито на
08.11.22г. и съставен АУАН на 16.01.23 г.
При всички изброени до тук обстоятелства правилно АНО е приел, че е
нарушено /неизпълнено/ задължение по чл.190 а ал.2 във вр. чл.138 а ал.3 т.5
от ЗВ и е издал НП.
Неоснователни са възраженията на представителя на жалбоподателя, за
маловажност на деянието, по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
Съдът намира, че случая не следва да се квалифицира като маловажен,
като съответно не следва и да намира приложение разпоредбата на чл.28 от
ЗАНН. Преценката за "маловажност" следва да се прави на база фактическите
7
данни всеки конкретен случай - вид на нарушението, начин на извършването
му, вида на предмета му, вредоносните последици, степента на обществена
опасност и т.н., при съобразяване характера и целите на административно-
наказателната отговорност. Нарушенията свързани с неспазване нормите на
ЗВ са с повишена обществена опасност, като в закона не са налице хипотези и
съответно норми дефиниращи и санкциониращи случаи на маловажни
нарушенията, установени от контролиращият орган неизпълнени
предписания, свързани с такъв важен за хората ресурс – водите. Следва да се
отчетат защитаваните обществени отношения и опасността за настъпване на
други общественоопасни последици – чл. 2 от ЗВ „Целта на закона е да
осигури интегрирано управление на водите в интерес на обществото и
опазване на здравето на населението“ . От значение са обстоятелствата, че
процесният язовир е класифициран като такъв, от първа, висока степен на
потенциална опасност, а към 19.09.22 г. – състоянието му е било
определено от представители на самото ДП „УСЯ“ – като „предаварийно“.
Няма и никакви данни да са били предприети някакви мерки в нужната
насока – изпълнение указанията на контролния орган, което не е ясно дали е
отчетено от АНО при определяне на наказанието, наложено в минималния
размер, предвиден в закона, но и съдът не би могъл да влоши в случая, на
това основание положението на жалбоподателя, като промени размера на
санкцията. Изпълнението на процесното задължение е от съществено
значение за сигурността и здравето на жителите на по-близките населени
места най-малко, ако не и от цялата община. Необходимо е наличието на
особени извинителни обстоятелства, попречили на привеждането в
техническа годност на водния обект. Дори да няма конкретно установени
настъпили вредни последици, не следва да се чака такива да настъпят, за да се
приеме, че има извършено нарушение, което да не е маловажно.
С оглед доказаността на приписаното админ.нарушение, и приетата
липса и на процесуални и материални нарушения при издаването на
наказателното постановление, съдът приема, че същото е законосъобразно и
обосновано, и като такова НП следва да бъде потвърдено.
Разноските на жалбоподателя по делото, с оглед заявяването на такива
/юрисконсултско възнаграждение/ от процесуалния му представител в
жалбата – следва да останат за негова /на жалбоподателя/ сметка, предвид
решението на съда по същество на казуса, респ. искането на жалбоподателя в
8
тази насока – да бъде отхвърлено.
На следващо място, отново с оглед решението на съда по същество
на казуса, претенцията на въззиваемата страна, отправена чрез
представител на същата – Ст. експерт – юрист, жалбоподателят следва да бъде
осъден да заплати претендираните разноски от посочения представител
/служител с юридическо образование/, възнаграждение за такъв, с оглед
участието му в процеса. Съобразно указаното в чл.63 ал.5 от ЗАНН / ред. от
ДВ. Бр.94 от 2019 г., в сила до 23.12.2021 г. / и чл.27 „е“ от НАРЕДБА ЗА
ЗАПЛАЩАНЕТО НА ПРАВНАТА ПОМОЩ /в сила от 01.01.2006 г., Приета
с ПМС № 4 от 06.01.2006 г. и Обн. ДВ. бр.5 от 17 Януари 2006г./ , съдът
присъжда в тежест на жалбоподателя, претендираното от въззиваемата страна
възнаграждение за юрисконсулт или друг служител с юридическо
образование / както е в случая/ , в размер на 80,00 лв. – предвид и размера на
наказанието, определено с НП– минимално такова.
Водим от горното и на осн. чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № НЯСС- 87/
28.06.2023 г. на Председателя на Държавна Агенция за Метрология и
Технически надзор -гр. С., с което е наложена на ДП“УСЯ“ с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. С., обл. С., р-н С., ул. "Кн. Ал. І" № ...
представлявано от инж. Ц. М. Б. – Изпълнителен директор, имуществена
санкция в размер на 1000,00 лв., на основание чл.200 ал.1 т.39 от Закона за
Водите, за извършено нарушение по чл.190 а ал.2 вр. чл.138 а ал.3 т.5 от
същия закон.
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователно, искането на ДП “УСЯ“ с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. С., обл. С., р-н С., ул. "Кн.
Ал. І" № ..., представлявано от инж. Ц. М.Б. – Изпълнителен директор, за
присъждане на разноски по делото / юрисконсултско възнаграждение /.
ОСЪЖДА ДП“УСЯ“ с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. С., обл. С., р-н С., ул. "Кн. Ал. І" № ..., ДА ЗАПЛАТИ на
ДА“МТН“ с адрес на управление гр. С., бул. “Г.М. Д.“ № ..., с ЕИК
9
*********, направените по делото разноски за възнаграждение на
представител по делото – служител с юридическо образование, в размер на
80,00 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред АС-Видин, в 14-
дневен срок от съобщението до страните, че е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Белоградчик: _______________________
10