РЕШЕНИЕ
№ 1032
гр. Пазарджик, 05.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Димитър Чардаков
при участието на секретаря Десислава Буюклиева
като разгледа докладваното от Димитър Чардаков Гражданско дело №
20245220101445 по описа за 2024 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Ищецът М. Г. С. с ЕГН ********** от. гр. П., ул. „*********** № **, ет.
*, ап. ** твърди, че на 17.02.2023 г. в гр. П. ответникът се заканил да го убие с
думите: „Ей сега ще взема едно желязо от колата и ще ви изтрепа всичките!“,
за което на 26.02.2024г. последният бил осъден по НОХД №1576/2023 г. на РС-
Пазарджик за извършено престъпление по чл.143, ал.3 НК. Твърди, че в
следствие на заканата е претърпял неимуществени вреди, които се изразяват в
преживян страх за своя живот и живота на неговото семейство, унижение и
накърнено достойнство. Твърди, че дълго време след това не могъл да спи
спокойно, стряскал се на сън и преживявал случилото се. Консултирал се с
психиатър, по чиято препоръка започнал да приема успокоителни. Иска от
съда да осъди ответника да му заплати обезщетение в посочения размер.
Ответникът Й. П. И. с ЕГН ********** от гр. П., ул. ********* № **,
ет.*, ап. * не е подал писмен отговор на исковата молба.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до
следните фактически и правни изводи:
За основателността на иска по чл.45 ЗЗД ищцата следва да установи, че в
1
причинна връзка с виновно противоправно поведение на ответника е
претърпяла неимуществени вреди, вида и характера на вредите, както и
продължителността на страданията.
На основание чл.300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателен съд е
задължителна за гражданския съд, разглеждащ гражданските последици от
деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца.
Ответникът носи тежест да докаже положителния факт на
изпълнението, ако твърди такова.
При така разпределената доказателствена тежест съдът намира
предявените искове за основателни.
От представения по делото протокол от 26.02.2024 г. по НОХД
№1576/2023г. на РС – Пазарджик е видно, че ответникът Й. П. И. се е признал
за виновен и е осъден със споразумение по чл.383 НПК, имащо правните
последици на влязла в сила присъда, за извършено престъпление по чл.144,
ал.3 НК за това, че на 17.02.2023 в гр. П. се е заканил с убийство на М. Г. С. с
думите: „Ей сега ще взема едно желязо от колата и ще ви изтрепя всичките!“ и
заканата е могла да възбуди основателен страх за нейното осъществяване. На
основание чл.300 ГПК гражданският съдът, който разглежда гражданските
последици от деянието, е длъжен да зачете законната обвързваща сила на
присъдата като приеме за установено, че ответникът е извършил деянието, от
които се твърди да са произтекли неимуществените вреди, неговия
противоправен характер, както и виновността на ответника. На доказване в
настоящото производство подлежат единствено вредите от престъплението.
От показанията на свидетеля З. П. С . /съпруга на ищцата/ се установява,
че на процесната дата ищецът бил нападнат от ответника пред дома си в гр.
П., тъй като последният се подразнил от начина, по който ищецът паркирал
своя автомобил пред гаража си. Съпругата на ищеца и две от децата им
присъствали на инцидента. При нападението ответникът се нахвърлил върху
ищеца с думите: „Ей сега ще ти кажа как се паркира.“ и започнал да го блъска
в автомобила и го удрял с юмруци по лицето и тялото. Св. С. се обадила за
помощ на телефона за спешни повиквания 112. Като чул това ответникът се
заканил, че ще убие всички /цялото семейство/. Случилото се възбудило силен
страх у ищеца. Той се изплашил не само за своя живот, но и за живота на
2
децата и съпругата си. Този страх се настанил трайно в съзнанието на ищеца и
предизвикал негативна промяна в поведението му – той се затворил в себе си и
се депресирал, вече повече от година той и съпругата му спят нощем на
запалено осветление.
От показанията на свидетеля Н. Д. Д. се установява, че тя е семеен
приятел на ищеца и съпругата му и от тях е разбрала за нападението. И
двамата били много уплашени. Дълго време след това не излизали от вкъщи.
Сега също излизали рядко и за разлика от преди почти не се събирали с
приятели. Страхът от нападението все още е силен и двамата не могат да се
върнат към предишния си живот.
Така установените обстоятелства обосновават извод за претърпени
значителни неимуществени вреди от ищеца, изразяващи се в първоначално
преживения силен страх за живота и здравето на самия него и останалите
членове на семейството, който в последствие е преминал в състояние на
постоянна тревожност, продължаваща и в момента.
За уважаването на иска за обезщетяване на неимуществени вреди е
достатъчно да се докаже засягането на съответното благо (засягането на
правото на личен живот, на чест, достойнство, на физическа и психическа
неприкосновеност, на личностно развитие, на социална и професионална
реализация, на общностна интеграция и пр.), и с това, ако са доказани
останалите елементи от фактическия състав на деликтна отговорност, искът за
обезщетение е доказан в своето основание.
Съгласно чл.52 ЗЗД, размерът на обезщетението следва да се определи
от съда по справедливост. Справедливостта като критерий за определяне
паричния еквивалент на моралните вреди включва винаги конкретни факти,
относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя
притежател.
За съда от значение са интензивността и продължителността на
психическото страдание. В случая става въпрос за силни негативни
преживявания като страх, безпокойство, притеснение и унижение /ищецът е
нападнат, бит и заплашван от ответника пред очите на съпругата и децата си/.
Страданията продължават много дълго време – повече от година, и все още не
са отшумели.
Съобразявайки така установените факти относно вида,
3
продължителността и интензивността на негативните изживявания, на
основание чл.52 ЗЗД съдът приема, че справедливото обезщетение за
търпените от ищеца неимуществени вреди е в размер от 6000 лв. Затова искът
следва да се уважи в пълен размер.
Ответникът дължи и законна лихва за забава върху обезщетението,
считано от датата на увреждането – 17.02.2023 г. /чл.84, ал.3 ЗЗД/.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът
следва да заплати на ищцата съдебни разноски в размер на 1000 лв. – платено
възнаграждение за един адвокат.
На основание чл.78, ал.6 ГПК, в тежест на ответника следва да се
присъди дължимата държавна такса за производството, чийто размер е 240лв.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ответника Й. П. И. с ЕГН ********** от гр. П., ул. *********
№ **, ет.*, ап. * да заплати на ищеца М. Г. С. с ЕГН ********** от. гр. П., ул.
„*********** № **, ет. *, ап. **, на основание чл.45 ЗЗД, сумата от 6000лв. -
обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва за забава от
момента на увреждане – 17.02.2023г. до плащането, както и съдебни разноски
в размер на 1000 лв.
ОСЪЖДА ответника Й. П. И. да заплати по сметка на РС – Пазарджик,
на основание чл.87, ал.6 ГПК, държавна такса в размер на 240лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пазарджик в
2-седмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
4