Р Е Ш Е Н И Е № 113
Гр.Пловдив,31.03.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД,търговско отделение,първи търговски състав,в
открито заседание на единадесети март през две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СЛАВЕЙКА
КОСТАДИНОВА
ЧЛЕНОВЕ:КАТЯ ПЕНЧЕВА
КРАСИМИРА ВАНЧЕВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ДИМИНОВА,като разгледа
докладваното от съдията Кр. Ванчева възз. т.д.№66 по описа за 2020 г.,за да се
произнесе взе предвид следното:
Производство по
чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №193 от 02.12.2019 г.,постановено по т.д.№78/2018 г. по описа на
Окръжен съд-Кърджали,е отхвърлен изцяло като неоснователен предявеният от „Б.“ЕАД
с ЕИК ********* срещу Д.П.К. с ЕГН ********** установителен иск с правно
основание чл.422 ГПК,с който е поискано да бъде признато за установено спрямо
ответника Д.П.К.,че към 14.03.2018 г.-датата на подаване в Районен
съд-гр.Кърджали на заявлението по чл.417 ГПК,дължи на кредитора „Б.“ЕАД,сумата
от общо 26 216,09 лв.,на основание сключения между страните договор за кредит
за текущо потребление от 25.04.2013 г. и настъпила предсрочна изискуемост на
кредита,от които главница в размер на 25 501,43 лв.;договорна /възнаградителна/
лихва от 19.12.2017 г. до 13.03.2018 г. включително в размер на 523,47
лв.;наказателна /санкционираща/ лихва от 07.12.2017 г. до 13.03.2018 г.
включително в размер на 71,19 лв.;такси и разноски в размер на 120 лв.;законна
лихва от 14.03.2018 г. /датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК/ до
окончателното изплащане на вземането.
Срещу горното
решение е подадена въззивна жалба от ищеца „Б.“ЕАД-гр.С.с
ЕИК *********,въз основа на която е образувано производството по настоящото
дело.Банката-жалбоподател счита обжалваното решение за
незаконосъобразно,необосновано и неправилно по съображения,развити във
въззивната жалба.В тази насока поддържа довода,че съществуването на вземанията
на банката срещу ответника се установяват по безспорен начин от събраните в
първата инстанция доказателства,а изложените в обжалваното решение аргументи на
съда за липсата на основание за обявяване на кредита за предсрочно изискуем,са
неоснователни.Наред с това се излагат и съображения,че е доказано уведомяването
на длъжника за предсрочната изискуемост на кредита и че са неправилни изводите
на първоинстанционния съд за невъзможността на частен съдебен изпълнител да
връчва уведомления за предсрочна изискуемост на кредита.
Поискано е въз
основа на поддържаните в жалбата аргументи и на база събрания доказателствен
материал в първата инстанция,да бъде отменено обжалваното първоинстанционно
решение и да се постанови ново от настоящата инстанция,с което предявеният от
банката установителен иск да бъде уважен изцяло.Освен това е поскано,в
случай,че настоящата инстанция приеме първоинстанционното решение за правилно и
законосъобразно,да бъде върнато делото на ОС-Кърджали за произнасяне по
предявения в условията на евентуалност осъдителен иск срещу ответника Д.П.К..Банката-жалбоподател
е поискала още да й се присъдят разноските,направени в първата и в настоящата
въззивна инстанция.
Ответникът по
въззивната жалба /и ответник по процесния иск/-Д.П.К. е подал в законния срок
отговор на жалбата чрез особения му представител адв. С.П.Д..В същия е изразена
позицията,че обжалваното решение е правилно,обосновано и законосъобразно и като
такова следва да бъде потвърдено.Поддържа се аргумента,че изявлението на
банката за обявяване на кредита за предсрочно изискуем не е достигнало до
знанието на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение,поради което предявеният установителен иск е неоснователен.Поддържат
се и доводи за това,че същото изявление не е връчено редовно посредством
уредените в чл.47 от ГПК способи за връчване на книжа.По отношение на искането
на банката-жалбоподател за връщане на делото в ОС-Кърджали за произнасяне по
предявените евентуални осъдителни искове,ответникът по въззивната жалба
заявява,че с влязло в сила протоколно определение от 01.10.2019 г.
производството по тези искове е прекратено и те не са предмет на разглеждане по
делото.Поискано е обжалваното решение да бъде потвърдено от настоящата
инстанция.
С жалбата и с
отговора на въззиваемия не са представени писмени доказателства,а и не са
заявени от страните искания за събиране на нови доказателства в настоящата
инстанция.
Пловдивският
апелативен съд,като се запозна с акта,предмет на обжалване,както и с наведените
в жалбата оплаквания и със събраните по делото доказателства и доводите на
страните,намира за установено следното:
Въззивната жалба
е процесуално допустима,тъй като е подадена от лице,имащо правен интерес да
обжалва първоинстанционното решение и при подаването й е спазен двуседмичния
срок по чл.259,ал.1 от ГПК.Ето защо въззивната жалба подлежи на разглеждане и
преценка по същество.
Извършвайки
служебно проверка за валидността на обжалваното решение,по реда на чл.269 от ГПК,Пловдивският апелативен съд намира,че обжалваното решение не е
нищожно.Същото е постановено от съдия от ОС-Кърждали в рамките на неговата
компетентност и в предвидената от закона форма,а изразената в съдебния акт воля
на съда е ясна и разбираема.
Извършвайки проверка по реда на
чл.269 от ГПК за процесуалната допустимост на обжалваното решение,Пловдивският
апелативен съд намира,че решението се явява процесуално допустимо.Налице е
търговски спор между процесуално правоспособни и дееспособни
страни,подведомствен на съда,като родово компетентен да разгледа делото се
явява Кърджалийския окръжен съд като първа инстанция. Наред с това,съдът се е
произнесъл именно по предявения пред него установителен иск по чл.422,ал.1 от ГПК във вр. с чл.415,ал.1 от ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК,по въпросите относно законосъобразността и правилността на обжалваното
решение,въззивният съд е ограничен от изложеното в жалбата.В тази
връзка,преценявайки оплакванията във въззивната жалба и събраните по делото
доказателства,Пловдивският апелативен съд приема следното:
По т.д.№78/2018 г. по описа на Окръжен съд-Кърджали е предявен от „Б.“ЕАД-гр.С.с
ЕИК ********* срещу Д.П.К. с ЕГН ********** установителен иск с правно
основание чл.422,ал.1 във вр. с чл.415,ал.1 от ГПК,с който е поискано да бъде
признато за установено спрямо ответника Д.П.К.,че към 14.03.2018 г.-датата на
подаване в Районен съд-гр.Кърджали на заявлението по чл.417 ГПК,дължи на кредитора
„Б.“ЕАД,сумата от общо 26 216,09 лв.,на основание сключения между страните
договор за кредит за текущо потребление от 25.04.2013 г. и настъпила предсрочна
изискуемост на кредита,от които главница в размер на 25 501,43 лв.;договорна /възнаградителна/
лихва в размер на 523,47 лв. за периода от 19.12.2017 г. до 13.03.2018 г.
включително;наказателна /санкционираща/ лихва в размер на 71,19 лв. за периода
от 07.12.2017 г. до 13.03.2018 г. включително;такси и разноски в размер на 120
лв.;законна лихва от 14.03.2018 г. /датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК/ до окончателното изплащане на вземането.Банката-ищец е поискала още да й
се присъдят разноските,направени в заповедното производство по ч.г.д.№470/2018
г. на РС-Кърджали,а именно-524,32 лв.-държавна такса и 50 лв.-юрисконсултско
възнаграждение,както и деловодните разноски,направени в исковото
първоинстанционно производство-доплатена държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 300 лв. /на основание чл.78,ал.8 от ГПК във вр. С
чл.25 от Наредбата за заплащане на правната помощ/.
При условията
на евентуалност,в случай,че съдът отхвърли установителния иск като
неоснователен,банката-ищец е предявила с исковата молба евентуален осъдителен
иск,с който е поискала ответникът да бъде осъден да й заплати описаните по-горе
суми.С протоколно определение от 01.10.2019 г.,постановено по т.д.№78/2018 г.
по описа на ОС-Кърджали,предявеният евентуален осъдителен иск за заплащане на
исковите суми от ответника на банката-ищец,е оставен без разглеждане и
производството по същия иск е прекратено.Това определение не е обжалвано в
законния едноседмичен срок и е влязло в сила,поради което следва да се
приеме,че осъдителният иск не подлежи на разглеждане /дори и в условията на
евентуалност/ както в първоинстанционното производство по горното дело на
ОС-Кърджали,така и в настоящото въззивно производство.
Предмет на
разглеждане е само предявеният установителен иск по чл.422,ал.1 от ГПК.Същия
иск е основан на следните твърдения:
Банката-ищец
твърди,че на 25.04.2013 г. между нея и ответникът Д.П.К. е сключен договор за
кредит за текущо потребление,съгласно който е бил отпуснат на
ответника-кредитополучател кредит за текущо потребление в размер на 40 000
лв.,със срок за издължаване-120 месеца,считано от датата на усвояването на
кредита и с падежна дата на месечните вноски-19-то число на текущия
месец.Твърди,че кредитът е бил усвоен еднократно и изцяло на датата 26.04.2013
г. чрез конкретно посочената в исковата молба банкова сметка ***-ответникът Д.К.,и
бил погасяван чрез същата сметка съгласно подписания от страните погасителен
план.Кредитополучателят обаче допуснал забава в плащанията по главница и/или
лихви,поради което банката пристъпила към упражняване на правото си да обяви
остатъка от кредита за предсрочно изискуем и впоследствие на датата 14.03.2018
г. подала заявление по чл.417 от ГПК.Предсрочната изискуемост на кредита била
обявена от банката с уведомление с изх.№12.20.00098/23.01.2018 г. на B= I= - U=и
това уведомление било връчено на кредитополучателя по реда на чл.47,ал.5 от ГПК
на датата 06.03.2018 г. чрез ЧСИ *********по регистъра на КЧСИ.Именно от тази
дата банката-ищец счита,че кредитът е преобразуван в предсрочно изискуем.Твърди
се още,че поради настъпилата предсрочна изискуемост на кредита,банката подала
заявление пред РС-Кърджали на датата 14.03.2018 г. и към тази дата не са били
погасени общо четири броя месечни вноски по лихва и/или главница в общ размер
на 1 540,07 лв.
Ищецът твърди
още,че съгласно постигнатата договореност в чл.19.1.,раздел VII “Отговорност и санкции“ от Общите условия към процесния договор
за кредит,при допусната забава,частта на вноската,представляваща главница,се
олихвява с договорения лихвен процент,увеличен с надбавка за забава от 10
процентни пункта.Допълнително,съгласно чл.20.2. и чл.19.2.,изр.2 на горния
раздел от Общите условия,след отнасяне на кредита в предсрочна изискуемост до
предявяване на молбата за събирането му по съдебен ред,остатъкът от кредита се
олихвявал с договорения лихвен процент,увеличен с наказателна надбавка в размер
на 10 процентни пункта.
И на следващо място
се твърди,че в резултат на подаденото от банката-ищец заявление за издаване на
заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.417 от ГПК,е било образувано
ч.гр.д.№470/2018 г. по описа на Районен съд-Кърджали и по същото дело такава
заповед е била издадена под №228 на датата 15.03.2018 г.,както бил издаден и
изпълнителен лист от същата дата,за сумите,описани в исковата молба,всички
дължими на основание процесния договор за кредит.Поради подадено от длъжника
възражение по чл.414 от ГПК срещу издадената заповед за незабавно
изпълнение,банката-ищец твърди,че е била уведомена от РС-Кърджали за
възможността да предяви иск за установяване на вземането си по заповедта в
едномесечен срок и поддържа,че с оглед на това е предявен и процесния
установителен иск.
Ответникът Д.К.
е депозирал в законния срок отговор на исковата молба чрез назначения му особен
представител-адв. С.Д.,с който е оспорил иска като неоснователен.В тази връзка
поддържа довода,че изявлението на банката за обявяване на кредита за предсрочно
изискуем не е достигнало до знанието на длъжника и че същото не е било връчено
посредством уредените в чл.37-58 от ГПК способи за връчване на книжа.Сочи се
още,че на основание договор за залог на вземане,сключен на 25.04.2013
г.,постъпващата ежемесечно по сметка на банката пенсия на ответника погасявала
задължението за плащане на месечните вноски по кредита,т.е.-кредитът бил
обслужван всеки месец и ответникът продължавал да извършва плащания и към
момента на подаването на отговора.В отговора на ИМ се излага и аргумента,че не
са налице условията за начисляване на наказателна лихва,тъй като съгласно
чл.19.2. от Общите условия за предоставяне на кредита за текущо потребление
било договорено,че кредитът се олихвява с договорения лихвен процент,увеличен с
надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта,само в случай на допусната
забава от 90 дни,а в извлечението от счетоводните книги на „Б.“ЕАД била
посочена забава от 84 дни.
Допълнителна ИМ
по смисъла на чл.372 от ГПК не е подадена от банката-ищец /има подадена молба
от 11.01.2019 г.,наименована „допълнителна искова молба“,но тя по съществото си
има характера на уточняваща молба във връзка с дадени от първоинстанционния съд
указания за отстраняване на недостатъци по исковата молба/.
По ч.гр.д.№470/2018
г. по описа на Районен съд-Кърджали,приложено към първоинстанционното
т.д.№78/2018 г. по описа на ОС-Кърджали,е подадено на датата 14.03.2018 г. от „Б.“ЕАД
заявление по чл.417 от ГПК за издаване на заповед за незабавно изпълнение срещу
настоящия ответник Д.К. на основание процесния договор за кредит и настъпила
предсрочна изискуемост на кредита.По същото дело са издадени в полза на банката
срещу ответника сочените в исковата молба заповед за незабавно изпълнение по
чл.417 ГПК и изпълнителен лист от 15.03.2018 г. за исковите суми,дължими на
основание договора за кредит от 25.04.2013г.Срещу издадената заповед е подадено
в срок възражение по чл.414 от ГПК от длъжника Д.К.,с оглед на което
заповедният съд е указал на банката-кредитор,че може да предяви иск за
установяване на вземането си по заповедта в едномесечен срок от
съобщението.Процесният иск,касаещ установяване на вземанията по същата заповед
за изпълнение,е предявен именно в посочения месечен срок.
Горните обстоятелства
налагат извода,че са налице всички предпоставки за допустимостта на процесния
иск:налице е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК относно
процесните суми,те са присъдени в полза на ищеца на същото основание,на което
се претендират и с процесната искова молба,срещу заповедта има подадено от
длъжника възражение по чл.414 от ГПК в законоустановения срок,искът е насочен
именно срещу длъжника по издадената заповед и е предявен от кредитора по
същата,а също така е предявен в законния едномесечен срок.С оглед допустимостта
на иска,срещу която не е възразил и ответника по делото,същият подлежи на
разглеждане по същество.
А по съществото
се иска се установява от събраните в първоинстанционото производство
доказателства както сключването на процесния договор за кредит за текущо
потребление от 25.04.2013 г. между банката-ищец и
ответника-кредитополучател,така и твърдяните в исковата молба
уговорки,съдържащи се в същия договор,представен в заверено копие по
първоинстанционното дело.Установява се още и обстоятелството,че отпуснатият
кредит в размер на 40 000 лв. е бил усвоен изцяло на датата 26.04.2013 г. по
банкова сметка ***-кредитополучателя Д.К. и това обстоятелство потвърждава
изпълнението от страна на банката на основното й задължение по договора да
предостави реално на кредитополучателя договорената главница по
кредита.Насрещното основно задължение на кредитополучателя е да погасява
предоставения му паричен кредит ведно с уговорената възнаградителна
лихва,съгласно подписания между страните погасителен план,който също е
представен по първоинстанционното дело в заверено копие и е видно от него,че
кредита е следвало да се погасява на месечни анюитетни вноски за срок от 120
месеца,като падежната дата на всяка месечна вноска е 19-то число на съответния
текущ месец.От неоспореното заключение на назначената по първоинстанционното
дело съдебно-счетоводна експертиза,изготвено от вещото лице Г. Д.,се
установява,че за периода от 19.05.2013 г. /падежната дата на първата вноска по
погасителния план/ до 14.03.2018 г.-датата на подаване на заявлението по чл.417
от ГПК,са били изплатени от кредитополучателя суми по процесния договор за
кредит в общ размер на 27 009,61 лв.,включващ-погасена главница от 12 480,26
лв.,погасена договорна лихва от 14 498,57 лв. и погасена санкционираща лихва в
размер на 30,78 лв.Датата и отделния размер на всяко от плащанията,включено в
посочения общ размер на извършените плащания по кредита,са описани подробно в
табличен вид в заключението на счетоводната експертиза.Към датата на подаване
на заявлението е имало забава в издължаването на три от месечните вноски по
договора,а след тази дата са извършени нови плащания от кредитополучателя по
договора,отразени като суми и основание в
заключението на счетоводната експертиза.Казано обобщено,в същото
заключение са проследени както извършените до момента на подаване на
заявлението по чл.417 ГПК плащания,така и осъществените след този момент
плащания и са направени констатации относно размера и основанието на
неплатените суми по договора до момента на извършената от вещото лице
документална проверка.
В
първоинстанционното производство е представен от ищеца документ,наименован
„уведомление за обявяване в предсрочна изискуемост“,който е с изх.№12-20-00098
от 23.01.2018 г. и е адресиран до ответника-кредитополучател Д.П.К..В този
документ се съдържа уведомление /изявление/ на банката-ищец до
кредитополучателя,че поради забавата в погасяване на задълженията на последния
по сключения договор за банков кредит от 25.04.2013 г.,банката обявява кредита
за предсрочно изискуем и че от датата на получаване на уведомлението цялата
непогасена главница по договора за кредит става дължима и върху нея се начислява
лихва в размер на договорения процент,увеличен с предвидената в договора
надбавка за забава.Видно от заключението на ССЕ-за,към момента на отправяне на
уведомлението от 23.01.2018 г. е имало забава в погасяването на пет вноски по
процесния договор за кредит в общ размер на 2117,86 лв.Съгласно чл.20.1,т.1 от
представените по делото Общи условия на банката-ищец за предоставяне на кредити
за текущо потребление,които общи условия са неразделна част от процесния
договор за кредит,кредиторът има право да превърне кредита в предсрочно
изискуем при всяко неплащане в срок на уговорените погашения по лихва и/или
главница.В случая,както е видно,посоченото условие за обявяване предсрочната
изискуемост на кредита по процесния договор,се е осъществило,тъй като към момента
на отправяне на уведомлението от 23.01.208 г.,е била налице забава в плащането
на пет вноски по погасителния план,включващи както главница,така и договорни
лихви.Но,за да настъпи предсрочната изискуемост на кредита,трябва не само да са
налице обективните факти,обуславящи настъпването й и банката-кредитор да е
направила писмено изявление за предсрочна изискуемост,но и това изявление да е
достигнало до знанието на кредитополучателя,т.е. последният да е уведомен за
обявяване на предсрочната изискуемост и това да е станало преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
В процесния
случай основният спорен между страните въпрос е дали
ответникът-кредитополучател е уведомен от банката за предсрочната изискуемост
на кредита и оттам-дали е настъпила тази изискуемост.В обжалваното
първоинстанционно решение е прието,че длъжникът-кредитополучател не е уведомен
надлежно за обявената от банката-ищец предсрочна изискуемост на кредита,тъй
като отправеното до него писмено уведомление от 23.01.2018 г.,съдържащо изявлението
на банката-ищец за предсрочната изискуемост,не му е надлежно връчено.В тази
връзка липсата на надлежно връчване е мотивирана от първоинстанционния съд с
позицията,че самото връчване на уведомлението е осъществено чрез частен съдебен
изпълнител,който е орган,разполагащ с компетентността и правомощието да
връчва само книжа,отнасящи се до вече
образувани пред него изпълнителни дела,но не и всякакви адресирани до дадено
лице книжа.В този контекст първоинстанционният съд се е позовал и на
постановеното по реда на чл.290 от ГПК решение №25 от 03.05.2017 г. по
гр.д.№60208/2016 г. на ВКС,II г.о.И като е счел,че ответникът-длъжник не е уведомен редовно от
банката за предсрочната изискуемост на кредита,първоинстанционният съд е приел
като краен резултат,че процесният иск е изцяло неоснователен и като такъв
подлежи на отхвърляне,тъй като не са се осъществили в цялост фактите,относими
към настъпване и обявяване на предсрочната изискуемост преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение и с оглед на това процесното
вземане не е изискуемо в заявения размер и не е възникнало на предявеното
основание.
Настоящата
въззивна инстанция счита за погрешно становището на първоинстанционния съд,че
частният съдебен изпълнител не може да извършва връчване на книжа,които не са
относими към образувано пред него изпълнително производство.Напротив,съгласно
изменението на чл.18,ал.5 от Закона за частните съдебни изпълнители,обнародвано
в ДВ,бр.86 от 2017 г.,частният съдебен изпълнител може да връчва всякакви
покани,съобщения и отговори във връзка с гражданскоправни отношения,а по
разпореждане на съда-съобщения и призовки по граждански дела.В случая
връчването на уведомлението от 23.01.2018 г. е извършено чрез частен съдебен
изпълнител,след като е било вече действащо посоченото изменение на чл.18,ал.5
от ЗЧСИ,даващо правомощието на частните съдебни изпълнители да връчват всякакви
покани,съобщения и отговори във връзка с гражданскоправни отношения,а в този
обхват попада и адресираното до ответника уведомление за предсрочна изискуемост
на кредита.А що се касае до горното решение на ВКС,на което се е позовал
първоинстанционният съд като съдебна практика,то същото очевидно е неотносимо
към процесния случай,при положение,че е постановено преди влизане в сила на
разпоредбата на чл.18,ал.5 от ЗЧСИ в редакцията й от ДВ,бр.96 от 2017 г.Така,че
аргументите,с които е обоснована от първоинстанционния съд липсата на
предсрочна изискуемост на кредита по процесния договор за банков кредит,са
неправилни и не се споделят от въззивния съд.
Като краен
резултат обаче настоящата инстанция,макар и по други съображения,също приема,че
в конкретното исково производство не се доказва настъпване на предсрочната
изискуемост на кредита.В тази насока въззивният съд счита,че не е извършено
надлежно връчване на уведомлението за предсрочна изискуемост съгласно уредените
в чл.47 от ГПК способи за връчване на книжа.От фактическа страна се
установява,че и не е спорно между страните,че относно връчването на
уведомлението с изх.№12-20-00098 от 23.01.2018 г. частният съдебен изпълнител е
приложил разпоредбата на чл.47,ал.5 от ГПК.На такъв извод навежда приложеният
към първоинстанционното дело доклад от 06.03.2018 г.,изготвен от лицето С. Г.(в
качеството му на призовкар при ЧСИ Р. С.,комуто е било възложено от частния
съдебен изпълнител да извърши фактическото връчване на уведомлението.В същия
доклад са описани извършените от призовкаря действия във връзка с връчването на
адресираното до ответника уведомление от 23.01.2018 г. и съгласно така даденото
описания,призовкаря е посетил трикратно адреса,на който е изпратено
уведомлението-на датите 30.01.2018 г.,на 10.02.2018 г. и на 19.02.2018 г.,като
единия от тези дни е бил почивен.Констатирал е също,че на посочените три дати
адресатът не е открит на адреса и не е намерено друго лице,което да е съгласно
да получи съобщението.Заедно с това е удостоверено в доклада,че на 19.02.2018
г. връчителят е залепил на вратата на жилището уведомление с изх.№4853 от
19.02.2018 г.,с което адресата се уведомява да се яви в двуседмичен срок в
кантората на ЧСИ Р. С. с оглед получаване на поканата за предсрочна изискуемост
на вземането на „Б.“ЕАД.Отразено е още,че уведомление е пуснато и в пощенската
кутия,тъй като е имало достъп до нея.И най-накрая е удостоверено в посочения
доклад,че в двуседмичния законов срок,адресатът Д.К. не се е явил в кантората
на ЧСИ Р. С. в гр.К., бул. ... № ....,за
да получи уведомлението,поради което е прието,че същото се счита за връчено при
условията на чл.47,ал.5 от ГПК на следващия работен ден след изтичането на
срока,а именно-на 06.03.2018 г.
Описаните в
горния доклад действия на призовкаря по повод връчване на отправеното до
ответника писмено изявление на банката-ищец за обявената от нея предсрочна
изискуемост на кредита,налагат извода,че са били осъществени всички изискващи
се от разпоредбата на чл.47,ал.1 от ГПК фактически действия във връзка със
залепване на уведомление по тази разпоредба,както и че са били налице визираните
в нормата фактически предпоставки,за да бъде извършено залепването на такова
уведомление.Обаче,в коментирания доклад не е удостоверено,а по делото липсват и
други данни,които да удостоверяват след залепване на уведомлението по
чл.47,ал.1 от ГПК и изтичане на двуседмичния срок,частният съдебен изпълнител
да е извършил служебна проверка на адресната регистрация на ответника,каквато
проверка се изисква от нормата на чл.47,ал.3 от ГПК,за да се прецени дали
посочения в съответната покана или съобщение адрес съвпада с постоянния и
настоящ адрес на лицето-адресат и оттам-дали е необходимо връчване по настоящия
или постоянен адрес по реда на ал.1 и 2.Няма данни да е извършена от ЧСИ и
проверката,предвидена в чл.47,ал.3,изр.трето от ГПК.Всички тези пропуски
опорочават връчването на уведомлението за предсрочна изискуемост.В тази връзка
настоящият съд споделя изразеното в отговора на въззивната жалба становище,че
предвиденият в чл.47 от ГПК ред за връчване на книжа представлява разписана от
законодателя фикция за получаване на съобщения и други книжа,при наличие на
точно определени предпоставки.И за да бъде приложена тази фикция,ведно с всички
последици от това,е необходимо пълно и точно изпълнение на предпоставките за
приложението й,включително реда и условията за връчване.В случая не са
изпълнени всички изискващи се от закона предпоставки за връчване на
уведомлението от 23.01.2018 г. по реда,приложен от ЧСИ и затова се налага
извода,че самото връчване не е редовно и не може да се приеме,че
волеизявлението на банката-кредитор за предсрочна изискуемост на кредита е
достигнало надлежно до длъжника-кредитополучател,а оттук следва и крайният
извод,че не е доказано настъпването на предсрочната изискуемост на кредита по
процесния договор за банков кредит и то преди подаване на заявлението по чл.417
от ГПК.
В тази хипотеза
обаче,вместо да бъде отхвърлен изцяло установителният иск по чл.422 от ГПК,следва да бъдат съобразени задължителните указания,дадени с Тълкувателно
решение №8/2017 от 02.04.2019 г. по тълк.д. №8/2017 г. на ОСГТК на ВКС,съгласно
които е допустимо предявеният по реда на чл. 422, ал.
1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит
поради предсрочна изискуемост да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж
за главница и възнаградителна лихва (в рамките на въведения период на
начисляването й) към датата на формиране на силата на пресъдено нещо.
В конкретния
случай уговореният срок за погасяване на кредита е 120 месеца и както е видно
от погасителния план-неразделна част от договора,последната месечна вноска по
кредита е с падеж 19.03.2023 г.Към датата на даване ход на устните състезания в
настоящата инстанция-11.03.2020 г.,са падежирали вноските по кредита с падеж до
19.02.2020 г. включително,като от заключението на съдебно-счетоводната
експертиза е видно,че всички вноски с падеж до 19.05.2018 г. са погасени изцяло от кредитополучателя и е
частично погасена вноската с падеж 9.06.2018 г.,като е останала дължима сумата
от 254,03 лв. от тази вноска.За останалите месечни вноски,чийто падеж е
настъпил до датата 11.03.2020 г.,няма данни по делото да са погасени и съдът ги
приема като дължими и неплатени към същия момент.Видно от погасителния
план,всяка месечна вноска обединява вноска по главница и вноска по
възнаградителна лихва,като е диференциран и съответния отделен размер на
месечната вноска по главницата и на тази по възнаградителната лихва.Общият
размер на неплатените вноски по главницата с настъпил падеж в периода
19.07.2018 г.-19.02.2020 г. включително възлиза на сумата от 7047,19 лв.Към
този размер следва да се прибави и неплатената част от 254,03 лв. от вноската с
падеж на 19.06.2018 г.Така сумарният общ размер на неплатените месечни вноски
за главницата по кредита,чийто падеж е настъпил в периода 19.06.2018
г.-19.02.2020 г.,възлиза на сумата от 7301,22 лв.Именно до размера на
последната сума предявеният установителен иск за главница следва да бъде
уважен,ведно със законната лихва,считано от датата на подаване на заявлението
по чл.417 от ГПК в съда-14.03.2018 г. до окончателното изплащане на
задължението.За разликата до пълния предявен размер на главницата от 25 501,43 лв. установителният иск е неоснователен и не подлежи
на уважаване.Предвид изложеното, първоинстанционното решение следва да бъде
отменено в частта,с която установителният иск за претендираната главница е
отхвърлен до размера от 7301,22 лв.,ведно със законната лихва върху тази
сума,считано от 14.03.2018 г. до окончателното й изплащане,като вместо това до
този размер главница,ведно със законната лихва върху нея от посочената
дата,установителният иск следва да се уважи.В частта,с която установителният
иск за главницата по кредита е отхвърлен за разликата над 7301,22 лв. до
претендирания размер от 25 501,43 лв. първоинстанционното решение следва да
бъде потвърдено като правилно.
Предявеният
установителен иск за договорна /възнаградителна/ лихва в размер 523,47 лв. е за
периода от 19.12.2017 г. до 13.03.2018 г. включително.Погасителните вноски по
кредита,включващи тази договорна лихва,в рамките на въведения исков период,са
падежирали изцяло,но заедно с това са и платени изцяло,както се установява от
заключението на счетоводната експертиза.Следователно,претендираната договорна
лихва,дължима за посочения исков период,е изплатена от
ответника-кредитополучател и с оглед на това установителният иск за същата
лихва е неоснователен.Ето защо първоинстанционното решение ще се потвърди в
частта,с която е отхвърлен установителният иск за договорна лихва в размер на
523,47 лв.,претендирана за периода от 19.12.2017 г. до 13.03.2018 г.
Първоинстанционното
решение е правилно като краен резултат и в частта,с която е отхвърлен
установителния иск за наказателна /санкционираща/ лихва в размер на 71,19
лв.,начислена за периода от 07.12.2017 г. до 13.03.2018 г. включително.В
чл.19.2. от Общите условия предоставяне на кредити за текущо
потребление,приложени към първоинстанционното дело,е предвидено,че кредитът се
олихвява с договорения лихвен процент,увеличен с надбавка за забава в размер на
10 процентни пункта,но само в случай на допусната забава в плащанията на
главница и договорна лихва,продължила повече от 90 дни.В случая по делото не са
налице данни за забава повече от 90 дни,касателно вноските по главница и
договорна лихва,във връзка с които е начислена претендираната наказателна
лихва.Следователно не се установява да са възникнали и условията за начисляване
на същата лихва и затова установителната претенция за нея е неоснователна.Ето
защо искът по чл.422 от ГПК касателно тази лихва,заявена в размер на 71,19
лв.,е неоснователен и първоинстанционното решение в частта,с която е отхвърлена
тази претенция ще се потвърди като правилно.
Предявеният
установителен иск за вземането по издадената заповед за изпълнение и сключения
между страните договор за банков кредит включва и претенция за установяване
дължимостта на вземане за заемни такси в размер на 120 лв.И за това вземане се сочи,че
произхожда от процесния договор,но никъде,дори и в приложеното към заявлението
извлечение от счетоводните книги на банката,не е отразено на коя договорна
клауза,респективно-на коя клауза от Общите условия на банката за предоставяне
на кредити за текущо потребление,се дължат въпросните претендирани заемни
такси.По приложения погасителен план към договора е начислена такса в размер на
832 лв.,платима на вноски от по 12 лв. месечно,но ищецът не е посочил неговата
претенция от 120 лв. заемни такси да съставлява част от посочената такса в
размер на 832 лв.,нито пък се установява ответникът да има дължими на друго
основание такси и/или разноски по повод на процесния договор за кредит.Затова
искът за сумата от 120 лв.-заемни такси,се явява неоснователен и
първоинстанционното решение в частта,с която искът за тази сума е отхвърлен,ще
се потвърди като правилно.
Или,предвид
горните съображения,обжалваното първоинстанционно решение ще се потвърди като
правилно,с изключение на частта от решението,с която е отхвърлен иска за
главницата до размера на сумата от 7301,22 лв.,ведно със законната лихва върху
тази сума,считано от датата 14.03.2018 г. до окончателното й изплащане.
По разноските:
На основание
чл.78,ал.1 от ГПК,с оглед изхода на делото,на банката-ищец /и
жалбоподател/,следва да се присъдят направените в първоинстанционното
производство разноски съразмерно с уважената част от иска.Общият дължим размер
на тези разноски,платими от ответника по делото,възлиза на сумата от 630,03
лв.,включваща платена ДТ,разноски за назначаване особен представител на
ответника и платено възнаграждение за вещо лице.На банката следва да се присъди
и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.,дължимо на основание
чл.78,ал.8 от ГПК за защита от юрисконсулт в производството пред първата
инстанция,определено като размер съобразно чл. 25, ал. 1
от Наредбата за заплащането на правната помощ.
На основание
чл.78,ал.1 във вр. с чл.81 от ГПК в полза на банката-жалбоподател и с оглед
изхода от разглеждане на въззивната жалба,следва да се присъдят направените във
въззивното производство разноски,съразмерно с уважената част от иска,които са в
общ размер на 529,57 лв. и включват платена ДТ за въззивната жалба и платено
възнаграждение за особения представител на ответника /редуцирани съобразно
уважената част от иска/.Заедно с това,на банката ще се присъди и юрисконсултско
възнаграждение от 100 лв. за защита от юрисконсулт в настоящата
инстанция,определено като размер на основание чл.25,ал. 1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ.
Съгласно задължителните
указания, дадени в т. 12 на Тълкувателно решение № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС,
съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422 ГПК, следва да се
произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство.
Такива са присъдени с издадената заповед за незабавно изпълнение в размер на
524,32 лв. за заплатена държавна такса и 50 лв. за юрисконсултско
възнаграждение,като от тях, съразмерно с уважената част от иска по чл.422 от ГПК,в тежест на ответника следва да бъде възложена сумата от 146,02 лв.
Ответникът по иска /и
ответник по въззивната жалба/ не е представил доказателства за направени
разноски по делото, поради което такива не следва да му бъдат присъждани.
Мотивиран
от гореизложеното съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ решение №193 от 02.12.2019 г.,постановено по т.д.№78/2018 г. по описа на
Окръжен съд-Кърджали,в частта,с която предявеният от „Б.“ЕАД с ЕИК *********
срещу Д.П.К. с ЕГН ********** установителен иск с правно основание чл.422 ГПК е
отхвърлен за главницата по договора за кредит за текущо потребление от
25.04.2013 г. до размера на сумата от 7301,22 лв.,като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО в отношенията между страните по предявения установителен иск по
чл.422 от ГПК,че ответникът Д.П.К. с ЕГН ********** дължи на ищеца „Б.“ЕАД-гр.С.с
ЕИК ********* сумата от 7 301,22 лв. /седем хиляди триста и един лева и двадесет
и две стотинки/, представляваща непогасена падежирала главница за периода от
19.06.2018 г. до 19.02.2020 г. по договор за кредит за текущо потребление от
25.04.2013 лв.,сключен между банката-ищец и ответника Д.П.К.,ведно със законната
лихва върху тази сума,считано от датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК в съда-14.-3.2018 г. до окончателното й изплащане,за която сума е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК по ч.гр.д.№470/2018 г. по описа на Районен съд-Кърджали.
ПОТВЪРЖДАВА
решение №193 от 02.12.2019 г.,постановено
по т.д.№78/2018 г. по описа на Окръжен съд-Кърджали,в останалата му част,с
която е отхвърлен предявеният от „Б.“ЕАД с ЕИК ********* против Д.П.К. с ЕГН ********** иск
по чл.422 от ГПК за установяване дължимостта на:главница по договор за текущо
потребление от 25.04.2013 г. за разликата над сумата от 7301,22 лв. до
претендирания размер на главницата от 25 501,43 лв.,както и за установяване
дължимостта на договорна /възнаградителна/ лихва по посочения договор в
размер на 523,47 лв. за периода от 19.12.2017 г. до 13.03.2018 г.
включително;наказателна /санкционираща/ лихва от 07.12.2017 г. до 13.03.2018 г.
включително в размер на 71,19 лв.;такси и разноски в размер на 120 лв. и законна
лихва от 14.03.2018 г. /датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК/ до
окончателното изплащане на вземането /с изключение на законната лихва върху
главницата от 7301,22 лв./.
ОСЪЖДА Д.П.К. с ЕГН ********** да заплати на „Б.“ЕАД-гр.С.с
ЕИК ********* сумата от 630,03 лв.
/шестстотин и тридесет лева и три стотинки/,представляваща съдебни разноски за
първоинстанционното производство съобразно на уважената част от иска,както да
заплати на банката и сумата от 100 лв. /сто лева/ юрисконсултско
възнаграждение,дължимо на основание чл.78,ал.8 от ГПК за защита от юрисконсулт
по първоинстанционното дело,а също да заплати и сумата от 529,57 лв. /петстотин двадесет и девет лева и двадесет и седем
стотинки/ съдебни разноски за производството пред въззивната инстанция
съобразно на уважената част от иска,както да заплати и сумата от 100 лв. /сто
лева/-юрисконсултско възнаграждение,дължимо на основание чл.78,ал.8 от ГПК за
защита на банката от юрисконсулт в производството пред въззивната инстанция,а
също и сумата от 146,02 лв. /сто четиридесет и шест лева и две
стотинки/,представляваща сторени в заповедното производство по ч.гр.д.№470/2018 г. по описа на
Районен съд-Кърджали разноски,съразмерно с уважената част от иска.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.