Присъда по дело №1355/2021 на Районен съд - Сливен

М О Т И В И към Присъда № 23 по НОХД № 1355/2021 г. по описа на
РС С..
РП-С. е внесла обвинителен акт против подсъдимия ИВ. П. ИВ. за
извършено от него престъпление по чл. 209, ал.1 от НК.
РП- С. изпраща свой представител в разпоредително заседание, който
дава отговори на въпросите по чл.248, ал.1 от НПК.
В съдебно заседание пострадалото лице, редовно призовано не се явява
и не се представлява, поради което и на основание чл. 247в, ал.2 от НПК
съдът счете че не са налице пречки за даване ход на разпоредително
заседание.
В разпоредително заседание подсъдимият И. се явява лично и с със
защитник, като дават отговори на въпросите по чл.248, ал.1 от НПК.
Подсъдимият признава изцяло фактите и обстоятелствата, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и моли делото да се разгледа по
реда на особените правила, а именно по глава 27 от НПК- съкратено съдебно
следствие.
Съдът след като изслуша страните в разпоредително заседание и след
съвещание, счете въпросите по чл.248, ал.1 от НПК за изяснени. Прие, че
искането за разглеждане на делото по глава 27 от НПК е основателно, следва
да се уважи и след приключване на разпоредителното заседание премина към
предварително изслушване на страните. При предварителното изслушване на
страните съдът разясни на подсъдимия правата по чл.371 от НПК и я
уведоми, че съответните доказателства от досъдебното производство и
направеното от него самопризнание по чл.371, т.2 от НПК ще се ползват при
постановяване на присъдата, след което обяви, че ще ползва самопризнанието
на подсъдимия, без да събира доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
Представителят на РП- С. в съдебно заседание поддържа обвинението
така, както е повдигнато, предлага на подсъдимия да бъде наложено
наказание след редукцията по чл. 58а от НК в размер на една година
„лишаване от свобода“, което на основание чл. 66, ал.1 от НК да бъде
отложено за срок от три години. Подсъдимият да бъде осъдена да заплати
направените по делото разноски.
Защитникът на подсъдимия пледира на подзащитната му да бъде
наложено наказанието предложено от представителя на държавното
обвинение.
Подсъдимият И. в съдебно заседание се признава за виновен, и изразява
съгласие относно наказанието с предложеното от прокурора.
От събраните по делото доказателства съдът прие за установена
следната фактическа обстановка.
През м. декември 2019 г, св. Д.И.Г. закупил л.а. „Нисан Терано“ с per.
1

№ СТ **** РМ, но скоро след това решил да го продаде. В началото на 2020 г.
помолил свой приятел, св. ЛЮБ. ИВ. Л. и съпругата му да помогнат при
търсене на купувач. Св. Григоров предоставил на св. Л. пълномощно да
управлява автомобила и да се разпорежда с него.
Св. Л. се съгласил да потърси купувач на МПС и публикувал обява за
продажба на посочения по-горе автомобил във Фейсбук, в страница „Коли за
бартери“. Скоро след това по месинджър с него се свързал подс. И., който бил
с фейсбук профил „Ivan Ivanov“. Същият проявил интерес към сделка, но не
искал да купи л.а. „Нисан Терано“ с per. № СТ **** РМ, а да го замени със
свой л.а. „Мерцедес С 220 CDI“ с per. № DG 291ТМ, за който твърдял, че е
негова собственост. При комуникацията по месинджър подсъдимият твърдял,
че се занимава с внос на автомобили от Италия. Заявил, че автомобила, който
предлагал бил в отлично техническо състояние и с изрядни документи, но
следвало св. Л. да му предостави авансово сумата от 650 лв., която щяла да
послужи за набавяне на всички документи по сделката и за транспортирането
на автомобила до гр. Твръдица, общ. С., където живеел св, Л..
Обвиняемият изпратил снимка на автомобила, който предлагал за
бартер, както и своите лични данни - И.П. И., ЕГН **********, за да бъде
преведена сумата по „Изипей“. Когато уточнявали параметрите по сделката
И. настоявал това да не става писмено, а да разговарят устно по месинджър.
Неговият номер бил **********.
Св. Л. се съгласил на сделката и на 14,01.2020 г. от офис на „Изипей“ в
гр. Т., ул. „Х.А.“ № 13 наредил сумата от 650 лв. да се преведе в полза на
И.П. И., ЕГН **********. Преводът на сумата бил извършен с разписка №
0100010287225575/14.01.2020 г., 16.43 часа.
Преводът бил получен на същата дата в 16.54 часа в офис на „Изипей“
в гр. С., бул. „Патр. Евтимий“ № 19а. сумата била усвоена от лице,
идентифицирало се като И.П. И., ЕГН **********, с адрес по лична карта: с.
Р., общ. В., ул. Антония Костадинов“ № 36, с разписка № 0700010287331864.
Подсъдимият лично изписал двете си имена при получаването на сумата в
разписката, и се подписал.
След като получил парите И. поискал от св. Л. да му изпрати
допълнителна сума. Това усъмнило св. Л. и същият решил да развали
сделката, като поискал от подъсдимия да му върне сумата от 650 лв. Посочил
и банковата си сметка, по която трябвало да се преведе сумата. И. обаче,
започнал да избягва разговори със св. Л. и нито му закарал автомобила, нито
му върнал предадената авансово сума. Чувствайки се измамен св. Л. подал
сигнал в РУ - Т. на 03.02.2020 г.
С протокол за доброволно предаване св. Л. предоставил мобилния си
телефон, съдържащ записи от разговори, водени по „месинджър“. В хода на
проверката служителят от РУ - Твръдица, ангажиран с извършването й св.
Д.П., провел няколко разговора с подсъдимия на тел. **********, при които
той потвърдил, че е получил от св. Л. сумата от 650 лв. Твърдял, че искал да
2

върне парите, но изгубил данните на св. Л.. По съвет на полицейския
служител св. Л. отново изпратил данните си по месинджър на подс. И., но
парите така и не били върнати.
Към дата 14.01.2020 г. подс. И. не притежавал никакви автомобили,
респективно не е притежавал автомобила, който предложил при бартера на св.
Л..
От изготвена по делото съдебно- почеркова експертиза е видно, че
ръкописният текст „И.И.“ и срещу „Клиент“ в разписка №
0700010287331864/14.01.2020 г. е изписан от подс. И.. Подписът срещу
„Клиент“ в същата разписка е положен също от него.
Горната фактическа обстановка се потвърждава от обясненията на
подсъдимия, показанията на свидетелите:, заключението за извършените
експретизи, които съдът кредитира изцяло като изготвени от компетентни
лица, в чиято безпристрастност няма съмнения да се съмнява.,както и от
събрания писчен доказателствен материал.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът
изведе следните правни изводи:
С деянието си подсъдимият И. е осъществил от обективна и субективна
страна престъпния състав на чл. 209, ал.1от НК, като в периода за времето от
01.01.2020 г. до 14.01.2020 г., гр. Т., общ. Т., с цел да набави за себе си имотна
облага, възбудил заблуждение у ЛЮБ. ИВ. Л. /поискал от Л. авансово
доплащане по сделка за замяна на МПС - л.а. „Мерцедес“ С 220, негова
собственост, срещу л.а. „Нисан Терано“ с per. № СТ **** РМ, собственост на
Д.И.Г., за което Л. имал права да се разпорежда по пълномощно, като И. не
притежавал МПС/ и с това му причинил имотна вреда в размер на 650 лв.
(шестстотин и петдесет лева).
Деянието, осъществено от подсъдимия от обективна страна изпълва
признаците на престъплението „измама“, визирано в чл. 209, ал.1 от НК, в
едната от двете форми на изпълнителното деяния –въвеждането в
заблуждение, тъй като И. е въвел в заблуждение пострадалото лице относно
своето намерение да му предостави свой собствен лек автомобил в замяна на
процесния, какъвто лек автомобил подсъдимия не притежавал, за което е
поискал от Л. сумата то 650 лева като авансово доплащане по сделката за
замяна .
Деянието е довършено, тъй като в следствие на действията на
подсъдимия, пострадалият се разпоредили в негова полза със свои средства,
като му е причинена имотна вреда в размер на 650 лева.
Деянието е извършено от подсъдимия с пряк умисъл. Той е съзнавал
общественоопасния му характер, предвиждала е и е искал настъпването на
общественоопасните последици. Подсъдимият е съзнавала че възбужда
заблуждение у пострадалото лице , което направила с користна цел- да набави
за себе си имотна облага.
3

Причини, мотиви и условия за извършване на престъплението, съдът
намира в ниската правна култура на подсъдимия, стремежът му към
облагодетелстване по незаконен начин .
При определяне вида и размера на наказанието, което следва да наложи
на подсъдимият, съдът се съобрази с индивидуализиращите вината
обстоятелства. Съдът отчете като отегчаващо обстоятелството, че лошите му
характеристични данни. Същевременно съдът отчете и смекчаващи вината
обстоятелства по смисъла на чл. 55 от НК, а именно изразеното съжаление за
извършеното, обстоятелството, че към момента на извършване на деянието И.
е бил реабилитиран.
Ръководен от тези изводи и като взе предвид целите на индивидуалната и
генерална превенция, съдът наложи на подсъдимия наказание "лишаване от
свобода" при превес на смекчаващите обстоятелства, а именно една година и
шест месеца „лишаване от свобода“, което след редукцията по чл. 58а от НК
намали на една година. Съдът намери, че за постигане целите на наказанието
и за поправянето и превъзпитаването на подсъдимия, не е необходимо същият
да търпи ефективно наложеното му наказание, а и са налице останалите
предпоставки на чл. 66, ал.1 от НК, а именно – наложеното наказание е до три
години и подсъдимият към момента на извършване на престъплението не е
бил осъждан. Ето защо, съдът отложи за изпитателен срок от три години
изпълнението на определеното на подсъдимия И. наказание „лишаване от
свобода“.
Така определеното наказание на подсъдимия съдът прецени за
максимално справедливо и отговарящи в пълна степен на обществената
опасност на деянието и съответстващо на целите и значението на наказанието,
визирани в чл. 36 от НК. Съдът счита, че то ще допринесе за поправянето и за
превъзпитанието на подсъдимия и ще въздейства възпитателно и
предупредително - възпиращо и върху останалите членове на обществото.
Съобразно правилата на процеса съдът осъди подсъдимият да заплати
направените в хода на досъдебното производство разноски в полза на
бюджета на държавата по сметка на ОДМВР С. в размер на 344.05 лева, тъй
като те са направени за доказване на престъпната дейност, за която
подсъдимият бе признат за виновен. Сдъът отне в полза на държавата
веществено доказателство – си ди, като постанови същият да остане на
съхранение по делото до изтичане сроковете за съхранение на самото дело.

Ръководен от изложените съображения съдът постанови присъдата си.

4

Номер на акта:	23
Дата:	17 февруари 2022 г. (в сила от 7 март 2022 г.)
Съдия:	Свилена Стоянова Давчева

Дело:	20212230201355
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	8 ноември 2021 г.

Присъда по дело №1355/2021 на Районен съд - Сливен

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите