№ 632
гр. Варна, 11.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 5 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Георги Митев
при участието на секретаря Калина Ив. Караджова
като разгледа докладваното от Георги Митев Административно наказателно
дело № 20223110201116 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания/ЗАНН/.
В жалбата си до съда Д.Д.Х. в качеството му на управител на Вир 222 ЕООД
чрез адвокат Д. К. от Адвокатска колегия гр.Варна посочва, че с наказателно
постановление № 03-010369/19.09.2018 г., издадено от Д. Н. ДР. – изпълняваща
длъжност директор на Дирекция Инспекция по труда гр.Варна/ДИТ-Варна/ на Вир 222
ЕООД било наложено наказание имуществена санкция в размер на 2 000 лева на
основание чл.416 ал.5 вр.чл.413 ал.2 от Кодекса на труда. Счита наказателното
постановление за незаконосъобразно и постановено при нарушаване на материалния
закон и процесуалните правила, като излага аргументи за това, поради което моли съда
да постанови решение, с което да го отмени.
Въззивникът, редовно призован, не се явява лично в съдебно заседание,
представлява се от адвокат Д. К., редовно упълномощен. По същество адв.К. посочва,
че не е връчено наказателното постановление и то не е влязло в сила, тъй като не е
спазена процедурата. Счита, че е изтекла и преклудиращата 3-годишна и половина
давност от датата на констатиране на нарушението по смисъла на чл.82 от НК, и
погасяващата давност. Моли съда да отмени наказателното постановление като
погасено по давност, като нецелесъобразно или като издадено в нарушение на
материалния закон.
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание се представлява
от процесуален представител – Дарина Ошавкова, редовно упълномощена. Счита, че
жалбата е неоснователна и моли съда да потвърди наказателното постановление. Сочи,
че същото е законосъобразно и правилно, като наложената санкция е в рамките на
закона и е съобразена с тежестта на нарушението. Посочва, че повод за проверката са
1
постъпили сигнали от работници и служители на жалбоподателя и че по време на
проверката от страна на Инспекцията по труда са установени множество нарушения. В
случая нарушението, за което е потърсена отговорност е това, че като работодател,
каквото качество той имал по смисъла на приложените към административната
преписка доказателства и видно от декларацията, която е попълнена от самото лице,
той е следвало да документира провеждането на начален инструктаж. Към момента на
издаване на наказателните постановления на адреса, който е посочен като седалище на
дружеството, не е открит представител, поради което са приложили процедурата за
връчване по чл.58 ал.2 от ЗАНН. Счита, че не е изтекла давността към настоящия
момент, тъй като същата била петгодишна. Моли и за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
На 14.08.2018 г. М.К.Д. и К.В.Д. – главни инспектори от Дирекция Инспекция
по труда гр.Варна, извършили проверка на обект ресторант Копитото, намиращ се в
гр.Варна, к.к.Свети Свети Константин и Елена, стопанисван от Вир 222 ЕООД.
Проверката била по повод подадени сигнали от работници на дружеството за
неизплатени трудови възнаграждения.
В обекта проверяващите установили лице, което полагало труд като сервитьор,
което установили като Д.Г., гражданин на Украйна, ЛНЧ **********, роден на ******
г.
На място, след като се представили, инспекторите дали декларации за
попълване на установените в обекта лица.
Към административно-наказателната преписка е приложено заверено копие от
декларация, но от лицето Д.Р. ЕГН **********, дата на раждане 5 февруари 2001 г.,
попълнена на 14.08.2018 г. в 18:30 часа В декларацията лицето е посочило, че работи в
ресторант Копитото Вир 222 ЕООД от 01.06.2018 г. на длъжност сервитьор на обект
ресторант Копитото Свети Свети Константин и Елена ул.46 № 7 с работно време от 18
до 20 часа, със сключен трудов договор, получава месечно възнаграждение 255 лева, с
почивни дни и дневни почивки и положило подпис.
След като преценили, че Вир 222 ЕООД се явява работодател в обекта, била
връчена на упълномощеното лице Ж.Д.Д. призовка № 1508/14.08.2018 г./приложено
заверено копие/ до Вир 222 ЕООД в качеството на работодател да се яви на 23.08.2018
г. в ДИТ-Варна и да представи документи: досиета на работещи и освободени лица,
графици, присъствени форми, ведомости, правилници. Призовката е получена на
14.08.2018 г. в 09:10 часа от упълномощеното лице Ж.Д..
На 14.08.2018 г. в Дирекция Инспекция по труда гр.Варна били представени от
дружеството изисканите документи и била извършена документална проверка, на
която присъствало упълномощеното лице Ж.Д..
Така било установено, че липсва вписване на начален инструктаж на лицето
Д.Г. в книга за начален инструктаж.
За извършената проверка бил съставен Протокол Варна ПР 1828358 от
10.09.2018 г. за извършена проверка на Вир 222 ЕООД/приложено заверено копие/. В
протокола под точка 9 в раздела за констатирани нарушения е отразено нарушение – че
работодателят е допуснал до работа лицето Д.Г. на длъжност „сервитьор“ преди да е
получено разрешение от Инспекция по труда за сключване на трудов договор между
2
двете страни, с което е нарушен чл.303 ал.3 от Кодекса на труда. Но в протокола липса
такова нарушение, за което му е съставен АУАН и издадено атакуваното по
настоящето дело наказателно постановление.
На 10.09.2018 г. от М.К.Д. – главен инспектор в ДИТ-Варна бил съставен Акт
за установяване на административно нарушение/АУАН/ № 03-010369/10.09.2018
г./приложен оригинал/ на Вир 222 ЕООД за това, че в качеството на работодател не е
документирал провеждането на начален инструктаж по безопасност и здраве в Книга за
начален инструктаж/приложение 1/ на Д.Г. ЛНЧ **********, роден на ****** г. на
длъжност „сервитьор“ в обект ресторант Копитото, намиращ се в гр.Варна, к.к.Свети
Свети Константин и Елена, стопанисван от ВИР 222 ЕООД в деня на постъпването му
на работа. Нарушението е извършено на 14.08.2018 г. в 18:30 часа в обект ресторант
Копитото, намиращ се в гр.Варна, к.к.Свети Свети Константин и Елена, стопанисван от
Вир 222 ЕООД, към който момент е следвало работодателят да е документирал
провеждането на начален инструктаж по безопасност и здраве при работа.
Актосъставителката е квалифицирала нарушението по чл.11 ал.5 във връзка с чл.12
ал.1 и ал.2 от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 г. за условията и реда за провеждането
на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд/наричана по-нататък
Наредбата/.
В АУАН като опис на писмените материали са записани: Декларация от Д.Г. от
14.08.2018 г. и книга за начален инструктаж. Към преписката са приложени заверени
копия от корицата и първия лист от Книга за инструктаж по безопасност и здраве при
работа на Вир 222 ЕООД за начален инструктаж на ресторант Копитото, на който не
фигурира документиране на инструктаж за лице Д.Г. или Д.Р..
АУАН е връчен на 10.09.2018 г. на упълномощеното лице Ж.Д. съгласно
пълномощно № 5842/01.08.2017 г., която записала „Възраженията са същите като в акт
№ 368“ и получила копие от АУАН.
Към административно-наказателната преписка е приложено заверено копие от
пълномощно рег.№ 5842/01.08.2017 г. по регистъра на нотариус Л.Г. от Д.Г.Б. в
качеството му на едноличен собственик и управител на Вир 222 ЕООД за Ж.Д.Д. ЕГН
********** да го представлява пред всички физически и юридически лица, да
подписва всякакви документи, включително актове за установяване на
административни нарушения.
С наказателно постановление № 03-010369/19.09.2018 г./приложен оригинал/,
издадено от Д. Н. ДР. – изпълняваща длъжност директор на Дирекция Инспекция по
труда гр.Варна, са възприети изцяло фактическите констатации, изложени в акта за
установяване на административно нарушение и при правна квалификация на
нарушението по чл.11 ал.5 във връзка с чл.12 ал.1 и ал.2 от Наредбата, било наложено
на въззивника Вир 222 ЕООД административно наказание имуществена санкция в
размер на 2 000 лева на основание чл.416 ал.5 във връзка с чл.413 ал.2 от Кодекса на
труда.
Като доказателства, потвърждаващи нарушението, в наказателното
постановление са посочени: копие на декларация от лицето от 14.08.2018 г., копие на
книга за начален инструктаж.
С писмо изх.№ 10369/НП от 08.10.2018 г./приложено заверено копие/ от
директора на ДИТ гр.Варна до Вир 222 ЕООД на адрес гр.Варна, ж.к.Владислав
Варненчик, бл.25, ап.19, е изпратено наказателно постановление № 03-
3
010369/19.09.2018 г. за подпис, след което разписката надлежно подписана да им бъде
върната веднага.
В известие за доставяне/приложено заверено копие/ са посочени номерата на 12
броя НП, между които и 010369, с отбелязване „Преместен“.
Върху наказателното постановление в част Разписка, Дата на връчването е
изписано ръкописно „се счита 10.10.18 по реда на чл.58 ал.2 КТ“.
От попълнената от упълномощеното лице Ж.Д. на 23.08.2018 г.
идентификационна карта за Вир 222/приложено заверено копие/ е видно, че
дружеството има нает персонал от 17 души.
Към административно-наказателната преписка е приложено заверено копие от
писмо рег.№ 365000-32393/30.08.2018 г. от ОД на МВР Варна, че след извършване на
проверка в информационните системи на МВР за лицето Г.Д., роден на ****** г.,
гражданство Украйна, се установило, че пребивава законно в Република България със
статут на продължително пребиваващ в страната чужденец и че няма данни за издадено
единно разрешение за пребиваване и работа.
Към административно-наказателната преписка е приложено заверено копие от
писмо рег.№ 10-00-5605/26.08.2018 г. от Агенция по заетостта, че на лицето Г.Д., ЛНЧ
**********, дата на раждане ****** г., гражданин на Украйна, не е издавано
разрешение за достъп до пазара на труда за работа по трудово правоотношение по реда
на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност.
От изготвената служебно от съда справка за актуалното състояние на Вир 222
ЕООД е видно, че управител и едноличен собственик на капитала е Д.Д.Х..
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
приложените и приети по делото писмени доказателствени средства: декларация от
14.08.2018 г. от лицето Д.Р. ЕГН **********, дата на раждане 5 февруари 2001 г.;
пълномощно рег.№ 5842/01.08.2017 г. по регистъра на нотариус Л.Г. от Д.Г.Б. в
качеството му на едноличен собственик и управител на Вир 222 ЕООД за Ж.Д.Д. ЕГН
**********; призовка № 1508/14.08.2018 г.; заверени копия от сигнал/жалба/ вх.№ С-
345-18099937 от 10.08.2018 г. от С. Х.Б., сигнал/жалба/ вх.№ С-387-18104456 от
04.2018 г. от Т.Т.Т. и сигнал/жалба/ вх.№ С-347-18099947 от 10.08.2018 г. от Й.Д.С.;
протокол ПР 1828358 от 10.09.2018 г. за извършена проверка на Вир 222 ЕООД;
идентификационна карта от 23.08.2018 г. за Вир 222; заверени копия от корицата и
първия лист от Книга за инструктаж по безопасност и здраве при работа на Вир 222
ЕООД за начален инструктаж на ресторант Копитото; писмо рег.№ 365000-
32393/30.08.2018 г. от ОД на МВР Варна; акт за установяване на административно
нарушение № 03-010369/10.09.2018 г., съставен от М.К.Д. – главен инспектор в ДИТ-
Варна; писмо рег.№ 10-00-5605/26.08.2018 г. от Агенция по заетостта; наказателно
постановление № 03-010369/19.09.2018 г., издадено от Д. Н. ДР. – изпълняваща
длъжност директор на Дирекция Инспекция по труда гр.Варна; заповед №
0280/03.08.2010 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция Главна
инспекция по труд; обратна разписка; писмо изх.№ 10369/НП от 08.10.2018
г./приложено заверено копие/ от директора на ДИТ гр.Варна до Вир 222 ЕООД;
заповед № 1147/27.08.2018 г. на главния секретар на Изпълнителна агенция Главна
дирекция по труда; справка за актуалното състояние на Вир 222 ЕООД.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
4
По писмените доказателствени средства:
В АУАН, Раздел Опис на писмените материали са посочени: Декларация от
Д.Г. от 14.08.2018 г., книга за начален инструктаж.
Но към административно-наказателната преписка е приложена декларация от
лицето Д.Р.. Декларацията е изготвена на стандартна бланка, използвана от
служителите на ДИТ-Варна, попълнен е ръкописно от лицето и е подписана от него. В
нея лицето е посочило имената си, датата на раждане 5 февруари 2001 г. и в графата
ЕГН е записал личния си номер на чужденец **********.
В протокол Варна ПР 1828358 от 10.09.2018 г. за извършена проверка на Вир
222 ЕООД, акт за установяване на административно нарушение № 03-
010369/10.09.2018 г., съставен от М.К.Д. – главен инспектор в ДИТ-Варна и в
наказателно постановление № 03-010369/19.09.2018 г., издадено от Д. Н. ДР. –
изпълняваща длъжност директор на Дирекция Инспекция по труда гр.Варна е
записано, че при проверката на 14.08.2018 г. на обект ресторант Копитото, намиращ се
в гр.Варна, к.к.Свети Свети Константин и Елена, стопанисван от Вир 222 ЕООД, в
обекта е установено лицето Д.Г., роден на ****** г.
Съдът кредитира приложената към административно-наказателната преписка
декларация относно фактите, че тя е подадена от лицето Д.Р. с датата на раждане 5
февруари 2001 г. и личен си номер на чужденец **********, тъй като тя е попълнена
собственоръчно от лицето и не са представени доказателства, които да опровергават
посочените в нея данни.
Съдът не кредитира протокол Варна ПР 1828358 от 10.09.2018 г. за извършена
проверка на Вир 222 ЕООД, акт за установяване на административно нарушение № 03-
010369/10.09.2018 г., съставен от М.К.Д. – главен инспектор в ДИТ-Варна и
наказателно постановление № 03-010369/19.09.2018 г., издадено от Д. Н. ДР. –
изпълняваща длъжност директор на Дирекция Инспекция по труда гр.Варна относно
отразеното в тях обстоятелство, че при проверката на 14.08.2018 г. на обект ресторант
Копитото, намиращ се в гр.Варна, к.к.Свети Свети Константин и Елена, стопанисван от
Вир 222 ЕООД, в обекта е установено лицето Д.Г., роден на ****** г. тъй като това
обстоятелство противоречи на данните от собственоръчно попълнената декларация от
лицето, заварено на обекта и няма други представени доказателства за него.
Съдът кредитира останалите писмени доказателствени средства относно
обстоятелствата, отразени в тях, като обективни.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Съдът, като взе предвид становището на страните и императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното
административно наказание, прави следните правни изводи:
По допустимостта на въззивната жалба:
Наказателното постановление е издадено на 19.09.2018 г.
С писмо изх.№ 10369/НП от 08.10.2018 г./приложено заверено копие/ от
директора на ДИТ гр.Варна до Вир 222 ЕООД на адрес гр.Варна, ж.к.Владислав
Варненчик, бл.25, ап.19, е изпратено наказателно постановление № 03-
010369/19.09.2018 г. за подпис, след което разписката надлежно подписана да им бъде
върната веднага. В известие за доставяне/приложено заверено копие/ са посочени
5
номерата на 12 броя НП, между които и 010369, с отбелязване „Преместен“. Върху
наказателното постановление в част Разписка, Дата на връчването е изписано
ръкописно „се счита 10.10.18 по реда на чл.58 ал.2 КТ“.
За издаденото наказателно постановление управителят на Вир 222 ЕООД Д.Х.
разбрал на 30.07.2019 г., когато то било връчено на упълномощения от него адвокат Д.
К. от ТД на НАП гр.Варна.
Съгласно разпоредбата на чл.58 ал.1 от ЗАНН редовното съобщаване на
наказателното постановление изисква то да бъде връчено на нарушителя срещу подпис.
За да се проявят последиците на уведомяването в хипотезата на ал.2 на чл.58 от ЗАНН,
без то да е фактически осъществено, законът изисква кумулативната даденост на две
предпоставки - нарушителят да не е намерен на посочения от него адрес и новият му
адрес да е неизвестен.
При тълкуването на нормата на ал.2 на чл.58 от ЗАНН съдът намира, че да не е
намерен нарушителят на посочения от него адрес не е равнозначно на инцидентно
ненамиране при извършване на съответните действия по връчване на наказателното
постановление. Смисълът на разпоредбата, който се разкрива при съпоставянето на
двете изисквания, е да бъде установено, че той не се намира на адреса, т.е. че адресът е
напуснат, сменен. Наличието на нов неизвестен адрес предполага старият да не
съществува повече. Доказателствата по делото не установяват факти на промяна на
адреса. Отбелязването от пощенския оператор е единствено „Преместен“, без да е
посочено как е установен този факт и какъв е евентуално новия адрес. Това
отбелязване според съда единствено сочи, че при посещението на адреса не е намерено
лице, с което да е осъществен контакт, но не са събрани и посочени данни нарушителят
да не се намира трайно на адреса. Органите на Дирекция Инспекция по труда гр.Варна
също не са установили промяна на адреса на наказаното лице.
В известието за доставяне и в обратната разписка не е посочено, че на лицето се
изпраща именно това наказателно постановление. В същото е отбелязано "НП-10371;
10373; 10372; 10292; 10291; 10370; 10374; 10290; 10289; 10367; 10369; 10375", като от
така посоченото не може да се приеме, че пратката съдържа именно процесното
наказателно постановление, тъй като такова указание в тях не е налице. Разпоредбата
на чл.58 ал.2 от ЗАНН дава възможност на административно-наказващият орган да
приеме, че наказателното постановление е връчено по този ред след щателно
издирване на нарушителя. За да се приложи тази хипотеза следва по несъмнен начин
да е установено, че нарушителят е щателно издирван именно за връчване на
конкретното наказателно постановление. В тежест на административно-наказващия
орган е да извърши и удостовери редовно връчване на наказателното постановление
съобразно изискванията на ЗАНН.
Освен това никъде в наказателното постановление не е отбелязано, че
нарушителят не е намерен на посочения от него адрес, а новият му адрес е неизвестен,
каквото е изискването на чл.58 ал.2 от ЗАНН, за да се счита наказателното
постановление за връчено от деня на отбелязването.
При анализ на законовите предпоставки и изложените съображения относно
установените по делото обстоятелства се налага извод, че в конкретния случай не е
установена хипотезата на ал.2 на чл.58 от ЗАНН, наказателното постановление не е
редовно връчено на наказаното лице и не е влязло в законна сила, поради което и
подадената от него жалба не е просрочена, същата е процесуално допустима и следва
да бъде разгледана по същество.
6
От изготвената служебно от съда справка за актуалното състояние на Вир 222
ЕООД е видно, че управител и едноличен собственик на капитала е Д.Д.Х.. Х. редовно
е упълномощил адв.Д. К., който е подал жалба срещу наказателното постановление.
По компетентността на актосъставителя и административно-наказващия
орган:
АУАН е издаден от компетентен орган - М.К.Д., главен инспектор в ДИТ-
Варна, държавен контролен орган съгласно изискванията на чл.416.ал.1 от Кодекса на
труда.
Наказателно постановление № 03-010369/19.09.2018 г. е издадено от
компетентен орган – Д. Н. ДР. – изпълняваща длъжност директор на Дирекция
Инспекция по труда гр.Варна, съгласно изискванията на чл.416.ал.1 от Кодекса на
труда, Заповед № 0280 от 03.08.2010 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна
агенция Главна дирекция по труда и заповед № 1147/27.08.2018 г. на главния секретар
на Изпълнителна агенция Главна дирекция по труда/изискано от съда и приложено
заверено копие/, с която е възложено по време на отсъствието на И.А.И. – директор на
ДИТ със седалище Варна за периода от 10.09.2018 г. до 04.10.2018 г. включително
служебните задължения на длъжността директор на ДИТ със седалище Варна да се
изпълняват от Д. Н. ДР..
По процесуалния закон:
На първо място съдът следва да отбележи абсолютно недопустимото забавяне
от страна на административно-наказващия орган при придвижване на
административната преписка до съда в процедурата по обжалване на наказателното
постановление. На 30.07.2019 г. наказателното постановление е било връчено на
въззивника чрез адв.Д. К.. На 31.07.2019 г. Д.Д.Х. в качеството си на управител на Вир
222 ЕООД чрез адв.Д. К. е подал в ДИТ-Варна жалба срещу наказателното
постановление, видно от входящия номер върху същата. Съгласно разпоредбата на
чл.60 ал.2 от ЗАНН, действаща към момента на обжалване на наказателното
постановление, в седемдневен срок от получаване на жалбата наказващият орган я
изпраща заедно с цялата преписка на съответния районен съд, като в съпроводителното
писмо посочва и доказателствата в подкрепа на обжалваното постановление.
Придружителното писмо от ДИТ гр.Варна, с което изпращат преписката на съда, е с
изходящ номер от 18.06.2021 г. – почти една година след получаване на жалбата. Но
това не означава, че на посочената като изходяща дата преписката е изпратена на съда,
тъй като тя е получена в Районен съд Варна на 24.03.2022 г., видно от входящия номер.
Тоест от получаване на жалбата в ДИТ гр.Варна до постъпването на преписката в съда
са изминали над 2 години и 8 месеца, което според съда е абсолютно демонстративно и
безпричинно нарушение на закона и е довело до нарушаване на правото на защита на
привлеченото към административно-наказателна отговорност лице, тъй като е
нарушило неговото право на справедлив процес в разумен срок според нормите на
националното и европейско законодателство.
1. Нарушена процедура по връчване на наказателното постановление:
Своите аргументи за нарушение на процедурата по чл.58 ал.2 от ЗАНН съдът
изложи по-горе.
Нарушението е довело до ограничаване правото на защита на жалбоподателя,
тъй като същият обективно е бил препятстван да упражни правата си по чл.59 ал.2 от
ЗАНН да обжалва наказателното постановление в срок, който тече от връчването му.
След като законът е предвидил възможността за считане за връчване на наказателното
7
постановление на нарушителя без действително връчване на акта, за осъществяването
трябва да са налице посочените предпоставки и при спазване на точна процедура,
които в случая не са налице. Съдът счита, че е допуснато съществено процесуално
нарушение, представляващо основание за отмяна и на издаденото наказателно
постановление.
2. Нарушение на разпоредбата на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН:
Съгласно посочената разпоредба наказателното постановление трябва да
съдържа описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено,
обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които го
потвърждават.
Съдът счита, че е налице противоречие между описанието на нарушението и
доказателствата, които го потвърждават. В описанието на нарушението е записано, че
дружеството в качеството на работодател не е документирало провеждането на
начален инструктаж по безопасност и здраве по работа на Д.Г. с ЛНЧ **********,
роден на ****** г., а в декларацията от лицето от 14.08.2001 г., посочена като
доказателство за извършеното нарушение, е отразено лицето Д.Р. ЕГН **********,
дата на раждане 5 февруари 2001 г. Така са посочени две лица с различни имена,
различен личен номер на чужденец и със съвпадаща единствено дата на раждане.
Неспазването от страна на административно-наказващия орган на изискването
на цитираната норма от ЗАНН води до ограничаване правото на защита на
жалбоподателя, а също така прави невъзможно упражняването на съдебен контрол за
законосъобразност на обжалваното наказателно постановление, доколкото районният
съд в производството по обжалване на наказателните постановления по реда на чл.59-
63 от ЗАНН следва да установява съществуването или несъществуването на описаното
в наказателното постановление административно нарушение и съответно
съпоставянето на фактически установеното действие или бездействие на
жалбоподателя със съответната законова норма, регламентираща същото като
административно нарушение, като неспазването на това изискване води до
незаконосъобразност на наказателното постановление и същото е достатъчно
основание за неговата отмяна.
Съдът счита, че посочените нарушения на процесуалните правила са
съществени такива и са достатъчно основание за отмяна на наказателното
постановление на процесуално основание, тъй като водят до нарушаване на правото
на защита на наказаното лице. Същото е лишено от възможността да разбере в
извършването на какво нарушение е обвинено, при какви приети за установени факти,
за да организира защитата си адекватно срещу повдигнатото обвинение.
По материалния закон:
Съдът счита, че неправилно е приложен материалния закон.
На първо място:
Съгласно чл.11 ал.1 от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009г. за условията и реда
за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите
по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд,
работодателят осигурява провеждането на инструктажи по безопасност и здраве при
работа на всеки работещ. Инструктажите се провеждат от длъжностни лица с
подходящо образование по ред и при условия, определени от работодателя - ал.2.
Съгласно чл.11 ал.5 от същата наредба, проведените инструктажи се
8
документират в книги за инструктажи, съгласно Приложение № 1.
Анализът на визираната регламентация сочи, че задължението на работодателя
е да осигури провеждането на инструктаж чрез определяне на длъжностно лице, което
да извърши и документира инструктажа, т.е. документирането на инструктажа е
вменено в задължение не на работодателя, а на длъжностното лице, което го е
извършило.
В конкретния случай, видно от описанието на нарушението, отговорността на
Вир 222 ЕООД е ангажирана за това, че като работодател не е документирало
провеждането на начален инструктаж по безопасност и здраве в книгата за инструктаж
на лицето Д.Г..
При действащата правна уредба, след като работодателят няма задължение да
документира провеждането на инструктажи, на същия не може да бъде вменено в
отговорност неизпълнението на това задължение, т.е. същият не може да бъде субект
на посоченото нарушение и да му бъде налагана санкция за него.
На второ място:
С наказателното постановление на въззивникът е наложена санкция на
основание чл.413 ал.2 от Кодекса на труда. Посочената разпоредба предвижда санкция
за работодател, който не изпълни задълженията си за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд. По делото липсват каквито и да било доказателства, които
да установят, че между въззивника и лицето посочено в наказателното постановление
Д.Г. ЛНЧ ********** е имало възникнали трудовоправни отношения, в частност, че
въззивникът е бил работодател на това лице. Напротив всички събрани доказателства
установят, че такива отношения между тях е нямало. Безспорно лице /с имена Д.Г.
ЛНЧ ********** или Д.Р. с ЛНЧ **********/ се е намирало в деня на проверката в
обект, стопанисван от въззивника и е полагало труд като сервитьор. Само този факт
обаче сам по себе си не може да обуслови извод за наличие на трудови
правоотношения между лицето и дружеството. Последните предполагат наемане на
работа, уговорена заплата, отпуски, почивки, йерархична зависимост и пр., каквито
факти в случая не са установени по делото.
И след като въззивникът няма качеството на работодател, той изобщо не може
да бъде субект на нарушение по чл.413 ал.2 от Кодекса на труда, наложеното
административно наказание за това нарушение е незаконосъобразно и води до
незаконосъобразност на цялото наказателно постановление.
На трето място:
Според настоящия съдебен състав недокументирането на проведен инструктаж,
за каквото деяние е ангажирана отговорността на въззивника, не представлява
нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН, защото за това деяние санкция не е
предвидена. В тази връзка следва да се посочи, че приложената от административно-
наказващия орган санкционна норма на чл.413 ал.2 от Кодекса на труда изисква деецът
да не е изпълнил задълженията си по осигуряване на здравословни и безопасни
условия на труд, а с провеждането на инструктаж, макар и недокументиран, това
задължение е изпълнено - работникът е бил запознат с всички особености и опасности
във връзка с работата, която изпълнява. Нарушение ще има, ако инструктаж не е бил
проведен. В случая обаче такова фактическо обвинение не е повдигнато на въззивника.
Ако пък се приеме, че волята на административно-наказващия орган е била да
накаже въззивника за това, че като работодател е допуснал до работа лицето без
наличие на документиран проведен начален инструктаж, то наказателното
9
постановление пак би било незаконосъобразно - първо защото посочените като
нарушени норми не вменяват такава забрана и второ защото забрана за работодателя да
допуска до работа лице е въведена само в случай, че лицето не е било инструктирано –
чл.3 от Наредбата.
С оглед всичко изложено по-горе съдът счита, че атакуваното наказателно
постановление е издадено в нарушение както на процесуалния, така и на материалния
закон и като такова следва да бъде отменено.
ПО ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА :
Съдът приема възражението на въззивника, посочено във въззивната жалба, че
правилата на чл.416 ал.3 от Кодекса на труда при невъзможност з а връчване на
нарушителя лично срещу подпис на наказателното постановление, то да му се изпрати
по пощата с препоръчано писмо с обратна разписка, са неприложими, тъй като за
връчване на наказателното постановление е предвидена друга процедура,
регламентирана в други правни норми. Съдът приема възражението на въззивника,
представено в съдебно заседание от процесуалния му представител, че е изтекла
давността за наказателно преследване за посоченото в наказателното постановление
деяние.
В наказателно-правната теория е установено, че с изтичането на предвиден в закона
давностен срок е налице погасяване на правото за осъществяване на наказателно
преследване по силата на закона, без да е необходим формален акт на държавен орган.
В наказателното право давността е погасителна и е свързана с два признака: позитивен
- изтичане на установен от закона срок от време след довършване на деянието или
влизане в сила на присъдата, и негативен - пасивност от страна на надлежните органи
за изпълнение на наказанието. Давността се прилага служебно, като държавата губи
своето материално право да наложи наказание на дееца и да изпълни вече наложено му
наказание. Давността погасява наказателната отговорност, което прави наказателното
производство недопустимо. Съгласно Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015
г. на Върховният административен съд на Република България, ОСС от НК на ВКС и
ОСС от ІІ колегия на ВАС, сроковете по чл.34 от ЗАНН са давностни. Давността е
обстоятелство, изключващо наказателната отговорност /чл.11 от ЗАНН/, като се
изключва преследването и изтърпяването на наказанието. Давността намира
приложение и при двете хипотези:
- погасяване на възможността на администрацията да реализира правомощията си и да
санкционира нарушителя преди влизане в сила на правоохранителен акт /чл.34 от
ЗАНН/ - погасителна давност и
- погасяване на възможността администрацията да реализира правомощията си по
изпълнение на наложеното наказание след влизане в сила на правоохранителния акт
/чл.82 от ЗАНН/ - изпълнителна давност.
В случая наказателното постановление не е влязло в законна сила и следва да
се прецени дали е изтекла абсолютната давност за преследване на деянието. В ЗАНН
липсва правна регламентация на института на абсолютната погасителна давност. Тази
празнота се преодолява с приложението на чл.81 ал.3 във връзка с чл.80 ал.1 т.5 от НК
във връзка с чл.11 от ЗАНН, която препраща към уредбата относно погасяване на
наказателното преследване по давност в НК. Давността като основание за погасяване
на наказателното преследване и на наложеното наказание е уредена в чл.79 ал.1 т.2 от
НК, според който наказателното преследване и изпълнението на наказанието се
10
изключват когато е изтекла предвидената от закона давност. В чл.80 ал.1 от НК, точки
от 1-4 са регламентирани давностните срокове за деянията, съобразно тежестта на
предвидените наказания, а в т.5 законодателят определя срокът от три години за всички
останали случаи. Съгласно ал.3 давността започва от довършване на престъплението, а
съгласно чл.81 ал.2 НК давността се прекъсва с всяко действие на надлежните органи,
като след свършване на действието, с което е прекъсната давността, започва да тече
нова давност. Съгласно чл.81 ал.3 НК наказателното преследване се изключва, ако е
изтекъл срок надвишаващ с 1/2 срока по чл.80.
В настоящия случай последното действие, с което е прекъсната давността, е
изпратеното от Дирекция Инспекция по труда гр.Варна до ТД на НАП гр.Варна писмо
с изх.№ 18092560/18.10.2018 г. с искане за образуване на изпълнително дело. От тази
дата е започнала да тече нова давност за административно-наказателно преследване,
която е изтекла на 18.10.2021 г. Това е достатъчно основание за отмяна на
наказателното постановление.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
Искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е направено в
съдебно заседание от процесуалния представител на въззиваемата страна. С оглед
крайния изход на делото/наказателното постановление подлежи на отмяна/ искането на
процесуалния представител на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение се явява неоснователно и като такова следва да бъде оставено без
уважение.
От въззивника не е направено искане за присъждане на направените разноски
за адвокатско възнаграждение, поради което съдът не дължи произнасяне в тази
насока.
С оглед на изложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
Отменя наказателно постановление № 03-010369/19.09.2018 г., издадено от Д.
Н. ДР. – изпълняваща длъжност директор на Дирекция Инспекция по труда гр.Варна, с
което на Вир 222 ЕООД, Булстат 204 694 645, със седалище и адрес на управление
гр.Варна, ж.к.Владислав Варненчик, бл.25, ап.19, представлявано от Д.Г.Б. ЕГН
**********, на основание чл.416 ал.5 вр.чл.413 ал.2 от Кодекса на труда е наложено
административно наказание имуществена санкция в размер на 2 000 лева за извършено
нарушение на чл.11 ал.5 във връзка с чл.12 ал.1 и ал.2 от Наредба № РД-07-2 за
условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на
работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни
условия на труд.
Оставя без уважение искането на Дирекция Инспекция по труда Варна за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Да се изпратят съобщение на Дирекция Инспекция по труда гр.Варна и на Вир
222 ЕООД чрез адвокат Добрин Божидаров К., че решението е изготвено.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд
Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че решението е изготвено, по
11
реда на глава XII от Административно-процесуалния кодекс.
След влизане в сила на решението, административно-наказателната преписка
да се върне на Дирекция Инспекция по труда Варна.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
12