№ 20628
гр. София, 13.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Д. К. ДЕМИРЕВ
при участието на секретаря ЦВЕТАНА Б. ТОШЕВА
като разгледа докладваното от Д. К. ДЕМИРЕВ Гражданско дело №
20231110140489 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на И. К. Д. срещу „*********, с
която са предявени обективно кумулативно съединени установителни искове с правно
основание чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, евентуално чл.10а, ал.2 и ал.4 ЗПК за прогласяване
нищожността на клаузата, предвиждаща заплащане на такса за експресно разглеждане,
предвидена в Договор за паричен заем № **********/17.01.2022г., както и осъдителен
иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 161.85лева, представляваща недължимо платена сума от ищеца по
Договор за паричен заем № **********/17.01.2022г., ведно със законната лихва от
17.07.2023г. до изплащане на вземането.
В исковата молба се твърди, че на 17.01.2022г. между страните е сключен договор
за паричен заем № **********, по силата на който страните се договори да се отпусне
паричен заем в размер на 100лв., при погасяване в срок до 22.01.2022г., при посочен
ГПР в размер на 48.2%, лихвен процент от 39.42% и лихва за срока на договора от
0.54лв., като в договора било записано, че се дължи и такса за бързо разглеждане от
15.85лв. На 17.01.2022г. са сключени последователно пет анекса, с които се отпускат
допълнително суми в общ размер на 350лв., като сумата за експресно разглеждане се
променяла на 62.91лв., а на 18.01.2022г. са сключени последователно 10 анекса (общо
15), по силата на които са отпуснати допълнително 850лв. (или общо 1300лв.), като
сумата за експресно разглеждане се променя в размер на 161.85лв. Ищецът твърди, че
е заплатил сумата по договора, вкл. таксата за експресно разглеждане, т.е. общо
1465.50лв. Твърди, че клаузата, предвиждаща такса за експресно разглеждане, следва
да се включи при изчисление на ГПР по кредита, което не било сторено и при
1
включването , действителният размер на ГПР е над максимално установения в чл.19
ЗПК праг, което влече нищожност на договора по чл.22 вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, така и
клаузата била нищожна и на основание чл.10а ЗПК, защото предвиждала заплащане за
такса за действия свързани с усвояването и управлението на кредита.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, в
който оспорва редовността на исковата молба, не оспорва, че между страните е имало
договорно правоотношение, но намира, че следвало ищецът да изясни претенцията си
по основание и размер. Излага твърдения по същество, че спазва разпоредбите по ЗПК
и ЗПФУР, като ГПР бил изчислен съобразно нормативните изисквания.
Софийският районен съд, след като взе предвид становищата на страните и
ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, намери за установено следното от фактическа страна:
Приети по делото са Анекси за допълнителни суми към Договор за кредит №
**********/17.01.2022г., от които се установява, че между страните има сключен
договор за потребителски кредит, изменен и допълнен с общо 15бр. анекси, с главница
общо 1300лв., при договорен стандартен лихвен процент от 40.97%, ГПР 48.4%, такса
за бързо разглеждане 161.85г. Същото се установява и от приетите по делото към
исковата молба писмени доказателства (конкретно последния анекс – л.14), така и са
приети доказателства за плащане на сумата от 1465.50лв. от 20.01.2022г. от страна на
ищеца.
Прието е заключение на вещо лице по допусната ССчЕ, което съдът кредитира
като обективно и компетентно изготвено, от което се установява, че между страните
във връзка със сключения договор и последвалите 15бр. анекси заемодателят е
отпуснал сума в размер на 1300лв., по която ответникът заплатил 1465.50лв. (1300лв.
главница, 3.65лв. лихва и 161.85лв. такса експресно разглеждане).
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и
възраженията на ответника, намира от правна страна следното:
Предявени са отрицателни установителни за прогласяване нищожността на клауза
по Договор за паричен заем № **********/17.01.2022г. предвиждаща заплащане на
такса за експресно разглеждане с правно основание чл.10а, ал.2 и ал.4 ЗПК, евентуално
чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, обективно кумулативно съединени с осъдителен иск с правно
основание чл. 55, ал.1, пр. 1 ЗЗД.
В доказателствена тежест на ищеца по исковете с правно основание чл.11, ал.1,
т.10 ЗПК, евентуално чл.10а, ал.2 и ал.4 ЗПК е разпределено да докаже сключването на
процесния договор за потребителски кредит с посоченото в исковата молба
съдържание на оспорената клауза, предвиждаща заплащане на такса за експресно
разглеждане. В тежест на ответника е да установи, че оспорената клауза е
действителна, както и че договорът съдържа всички необходими реквизити според
изискванията на ЗПК и отговаря на императивните правни норми. По иска с правно
основание чл. 55, ал.1, пр. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е разпределено да докаже факта на
плащане на процесната сума на ответника. В доказателствена тежест на ответника е да
установи, че е налице основание за получаването на сумата.
Настоящият състав намира, че клаузата за заплащане на възнаграждение за
2
експресно разглеждане е нищожна. Съгласно разпоредбата на чл. 10а ЗПК кредиторът
може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с
договора за потребителски кредит. Таксата за експресно разглеждане на заявлението за
сключване на договор не попада в приложното поле на чл. 10а ЗПК, тъй като е
свързана с действия по усвояването /предоставянето/ на кредита (така и Решение №
2164 от 02.05.2023 г. по в. гр. д. № 5692 / 2022 г. на Софийски градски съд; Решение №
4852 от 20.09.2023 г. по в. гр. д. № 10667 / 2022 г. на Софийски градски съд).
Отделно от това, от заключението по ССчЕ се установява, че посоченият по ГПР е
48.4%, но в същия не е включена таксата за експресно разглеждане, а с включване на
последната ГПР възлиза на 60.65%, от което следва, че целият договор е
недействителен на основание чл.22 ЗПК вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, а оттук на основание
чл.23 ЗПК се дължи само чистата стойност на кредита, т.е. само главницата (в който
смисъл са Решение № 3868 от 13.07.2023 г. по в. гр. д. № 62 / 2023 г. на Софийски
градски съд; Решение № 2764 от 31.05.2023 г. по в. гр. д. № 5265 / 2022 г. на Софийски
градски съд). Таксата за експресно разглеждане, ако се приеме, че не противоречи на
чл.10а, ал.2 ЗПК, то следва да се разгледа като разход по кредита, който следва да бъде
включен при изчисляването на годишния процент на разходите - ГПР, който на
основание чл. 19, ал. 4 ЗПК не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната
лихва, в противен случай и на основание чл. 19, ал. 5 ЗПК тези клаузи са нищожни.
Дефиницията на понятието "общ разход по кредита за потребителя" се съдържа в § 1, т.
1 от ДР на ЗПК, съгласно който това са всички разходи по кредита, включително
лихви, комисиони, такси, възнаграждения за кредитни посредници и всички други
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на
кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално
застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е
задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия,
като общият разход по кредита за потребителя не включва нотариални такси. С
нарушаване на изискването по чл.19 ЗПК за оповестяване на всички разходи по
кредита е в противоречие с императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Последица от това нарушение е недействителност на договора, съгласно нормата на
чл. 22 ЗПК. С оглед на това и на основание чл. 23 ЗПК, когато договорът за
потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата
стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита (определение №
50685 от 30. 09. 2022 г. по гр. д. № 578/2022 г. на ВКС, ГК, III ГО, постановено по реда
на чл. 288 ГПК). Съгласно формираната непротиворечива съдебна практика при
недействителност на договора за потребителски кредит, съгласно разпоредбата на чл.
23 ЗПК, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или
други разходи по кредита. (решение № 50259 от 12. 01. 2023 г. по гр. д. № 3620/2021 г.
на ВКС, ГК, III ГО; решение № 50174 от 26. 10. 2022 г. по гр. д. № 3855/2021 г. на ВКС,
ГК, IV ГО).
По обусловения иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД в доказателствена
тежест на ищеца е разпределено да докаже пълно и главно по делото, че между
страните има сключен договор за потребителски кредит, по който са изплатени
задълженията в полза на ответника, в който случай ответникът следва да докаже, че
получената сума е на валидни договорни клаузи. С оглед приетото по-горе съдът
приема, че е налице недействителност на клаузата от договора за експресно
3
разглеждане, като с оглед заключението на в.л., съгласно което ищецът заплатил по
тази клауза сумата от 161.85лв., то обусловеният иск за сумата от 161.85лв. се явява
изцяло основателен.
По разноските:
С право на такива разполага ищецът, който е доказал сторено разноски в размер
на 100лв. за д.т. и 300лв. за ССчЕ, които следва да му бъдат присъдени, така и се е
представлявал от адвокат по чл.38 ЗАдв, представен е Договор за правна защита и
съдействие между ищцата и еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, ********, ф.д.
№ 24/2021г. по описа на 24 състав на СГС, поради което в полза на адвокатското
дружество следва да се присъдят разноски определени от съда, който намира за
справедлив размер от 400лв. с оглед ниската фактическа и правна сложност на делото и
обусловеността на предявените искове.
С оглед на горното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по предявения от И. К. Д., ЕГН: **********,
***********, срещу **************, че клаузата в Договор за потребителски кредит
№ **********/17.01.2022, предвиждаща заплащане на такса за експресно разглеждане
е нищожна на основание чл.26, ал.1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл.10а, ал.2 ЗПК.
ОСЪЖДА на основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД **************, да заплати на И. К.
Д., ЕГН: **********, ***********, сумата от 161,85лв., представляваща недължимо
платена сума по нищожна клауза за такса за експресно разглеждане по Договор за
потребителски кредит № **********/17.01.2022, ведно със законната лихва, считано от
17.07.2023г. до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК **************, да заплати на И. К. Д.,
ЕГН: **********, ***********, разноски по делото в размер на 400лв.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК вр. чл.38, ал.2 ЗАдв. **************, да
заплати на еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, ********, ф.д. № 24/2021г. по
описа на 24 състав на СГС, разноски по делото в общ размер на 400лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4